Reacher - 02x01 (2023) Свали субтитрите
къде да отида и кога. Искам да видя страната си по мой начин.
Мотели, пари в брой, пътуване без багаж. Свиква се.
Чист е, но може нещо да излезе.
Няма шофьорска книжка, ипотеки, дължими застраховки,
нито онлайн профил.
Доказателството, че Джак Ричър съществува, е това, че е пред мен.
Очистил си няколко човека, докато си служил.
Всичко е направено много чисто.
Командвал си 110-ти специален отряд от военни следователи
към военната полиция.
Преди 100000 години е имало хора седящи около огъня
и други, които са скитали. Със сигурност съм пряк потомък
на скитащите. Просто съм си такъв.
Планината Катскил на 2 часа северно от Манхатън
РИЧЪР
По книгата на Лий Чайлд Лош късмет и неприятности
Мърфрийзбъро, Арканзас
И какво да правя с тези? Изпери ги и ги продай.
Нали с това се занимаваш.
- Ще купуваш ли нещо?
Дрехите на мен. Джинси, тениска яке, чорапи, боксерки.
22 долара.
50% намаление на всички цени
11.
- Дъг трябваше да го махне
преди няколко дни. 22 долара.
Защо ти не го махна?
- Защото е работа на Дъг.
Отсреща има банкомат.
Оставям паспорта си в залог.
И да избягаш не ми пука. Тази работа е скапана и без това.
Съжалявам, трябва още да тегля.
Не се обръщайте. Мога да ви помогна. Продължавайте.
Миниванът в ляво... ваш ли е?
- Да.
Да уточним. Крадат го, нали?
Детето ми е на задната седалка.
- Оръжия?
Да.
Останете тук. Няма да се бавя.
Хайде...
Добре ще е майка ти да побърза, хлапе,
или това ще свърши зле и за двама ви.
Здрасти.
- Искам мама.
Всичко е наред. Ела. Всичко е наред. Тук съм.
Миличък.
- Този тип ще е аут известно време.
Иди в банката, викни ченгетата и им дай това.
Пистолетът е в колата.
- Чакай. Кой си ти?
Някой, който предпочита да не се замесва.
Ето 30. Трябва ми ново яке.
Какво му е на това, което купи?
- Има кръв по него.
Може ли да използвам телефона ти? Получих съобщение от приятел.
"Тами Кейтс"? Нека позная. Касиерка в банка,
сервитьорка, продавачка в магазин за дрехи?
Третото. Получих съобщението ти.
110, 30. 10-30. Сигнал за помощ.
Сигнал и билет за самолет. Ела възможно най-бързо в Ню Йорк.
Защо?
Калвин Франц беше убит.
Ще се обадя щом пристигна.
Рок Крийк, Вирджиния. Няколко години по-рано.
Майор Ричър. Здравейте, сър.
Само Ричър. Не съм казал да носиш нещо.
Малко офис консумативи в случай, че нещо трябва да се пише.
Мразя документалната работа.
- Аз ще я върша, сър. Няма проблем.
Ричър.
- Да... Ричър.
Може ли да попитам
какво точно правя тук?
- Вече искаш да си навън ли, Франц?
Не, сър... Ричър. Не. Аз... Просто ми е любопитно.
Видях те преди седмици как спря двама войника
да не се осакатят взаимно заради някакво пакетче храна.
За последната бисквитка от пакета.
- Една бисквитка?
Да.
- Още по-глупаво.
Ти предложи честно решение,
пусна няколко шеги и потуши конфликта.
Имаш акъл в главата. Може да е от полза.
Искам да знам какъв точно екип е събрал майор Ричър.
Имаме изчислителка от счетоводни услуги,
момче от снабдяването с горива,
Дейв Матюс, дядо Моузес и...
двама типа от... откъде бяхте?
Виждали сме се в "Реквизиции", нали?
- Имаме си имена.
Санчес и Ороско.
- Кой е Ороско?
А ти кой си, освен, че си такъв бъбривец?
Дейвид О'Донъл.
И... нищо лично, татенце, но ти защо си тук?
Не изпускаш ли някоя сапунка по телевизията?
Лаури спечели 6 пъти армейското състезание по стрелба.
И с пушка и с пистолет. Имам правило.
С първия изстрел всички планове отиват по дяволите,
затова е най-добре първият ви изстрел да е най-добрият.
Само аз съм печелил на 1000 метра турнир, без да съм пехотинец.
Знам, че Лаури все още дава най-добрият първи изстрел.
Мислите, че екипът често ще бъде в престрелки?
Може би.
- Тогава защо събрахте група хора
без подходящ опит, майор Ричър?
Ричър.
- Ричър.
Съжалявам.
Армията иска екип за разрешаване на особено сложни проблеми.
За целта ми трябват специални следователи, а не само войници.
Щом сме специални защо сме в тази дупка?
Каква е тази барака?
- Преди години правителството
игра на търг за няколко сгради наоколо и придоби тази
от вече несъществуващата застрахователна агенция Калахан.
Но си прав. Мястото може да изглежда и по-добре.
Разчистваме кашоните и събираме бюрата в центъра.
Хайде. Не е нужно да ме наричате "майор",
но щом кажа нещо - действате. Мърдайте.
Дай назад.
- Аз ли да давам назад?
Аз съм назад
- Вдигни крака, човече!
Никой не вдига краката.
- На три. Едно, две... Не, грешиш.
Правя точно, каквото каза.
Мислите ли, че ще можем да работим заедно?
Нямам представа,
но бих пил бира.
Кажи им, че аз черпя.
Уилямсбърг, Бруклин, Ню Йорк
Ричър.
- Нили.
Благодаря, че си поръчала.
Кафето още вдига пара.
- Следих полета онлайн. Подрани.
Знам, че нямаш багаж, отчетох трафика
и преди 90 секунди ти поръчах кафето. Храната е тук от 3 минути.
Оценявам го.
Откъде взе това?
Аз съм частен детектив. Мога да взимам такива неща.
Мина минута от срещата в Маргрейв.
Минаха 2 години, 7 месеца и 19 дни.
Изглеждаш добре.
- Все същата съм си.
Изглеждаш както преди 2 години, 7 месеца и 19 дни.
Да, изглеждаш същата.
- А ти... малко поочукан.
Да. Та... Франц?
Дай основното.
Преди около седмица изчезва, след като излиза от дома си.
Тялото му е намерено в планината Катскил.
Отишли са поне 20 ченгета и понеже Франц изчезва от града,
случаят е на нюйоркската полиция.
- Ти как разбра за това?
Обади ми се Анджела.
Вдовицата на Франк.
- Бил е женен?
Да. Забавна сватба. Имаше шоколадов фонтан.
Има и син.
Какво? Докато те няма животът продължава, голямо момче.
Нещо друго?
- Преди да изчезне
Франц ми е оставил съобщения. Казва в тях, че иска
да ми прехвърли някои неща от негов случай.
Бях затънала в моята работа и мислех да му се обадя, но...
преди да се обадя Анджела позвъни и ми каза, че е убит.
Вината не е твоя.
Знам.
- Не е просто убит.
Бил е измъчван. В стомаха е имало само стомашен сок.
Дехидратиран е. Никаква храна и вода.
Изхвърлен от самолет.
Не е изхвърлен от самолет.
- Намерен е в нищото
с рани, съответстващи на падане от 1000 метра.
Самолетите летят с... колко? 130? Най-много 160 километра в час?
Трябва да го бутнат през вратата във въздушния поток.
Щеше да има предсмъртни удари от крилото или опашката, а няма.
Хвърлен е от хеликоптер.
Краката му не са счупени от падането.
Защото?
Виж кръвната картина. Пълно със свободни хистамини.
Реакция от огромна болка.
В момент на смърт няма такива нива.
Краката са му счупени преди дни, затова по панталона му
има следи от железен оксид.
Удрян е с ръждясала щанга.
Сигурно ужасно боли.
- Да.
Измъчван е или за отмъщение, или за информация.
Финално го хвърлят от въздуха, за да няма балистика.
Колежани са били на поход и са видели тялото.
Ако не са били те кой знае кога щеше да бъде открит.
Какво следва?
Ако те е търсил за помощ, вероятно е потърсил и другите.
Вероятно неуспешно. Звънях на О'Донъл, Диксън,
Санчес и Ороско. Никой не отговори.
Нямам номера на Суон. Дори и нашият офис не го намира.
Винаги е бил потаен.
Ами Лаури?
Преди 2 години в Монтана загина при катастрофа.
Беше тъжно погребение, но...
от друга страна се видяхме с екипа.
Май животът свършва, когато съм далеч.
Франц се е оженил, Лаури е погребан.
Никой не ми е казал.
- Нямаш телефон, нямаш адрес.
Можеше да постъпиш като днес.
Първо - сега се сетих за този вариант.
Второ - всъщност не беше спешен случай.
Спешното беше моментът, в който пикапът е ударил Лаури.
И честно казано... щеше ли да минеш целия път до Монтана
от Тексас, Мейн, или където си бил тогава,
само за да погледнеш тяло в ковчег?
- Не.
Отново те питам. Какво следва?
Наистина ли искаш някакви ченгета да поемат случая на приятеля ни?
Знаех си.
Да отидем при вдовицата на Франц.
Тя току-що се срещна с големия тип.
Свързахте се с Дейвид О'Донъл.
Оставете съобщение. Ще ви се обадя.
О'Донъл. Тук Ричър с 10-30.
С Нили сме в хотел Вале в Бруклин.
Размърдай се и ни потърси.
Значи не можем да звъннем на Суон. О'Донъл, Санчес и Ороско не вдигат.
Секретарката в офиса на Диксън не знае къде е и кога ще се върне.
Вероятно работи под прикритие.
Може би...
а може и всички да са загазили.
Майки, вземи пастелите
и отиди да нарисуваш нещо.
Седнете, моля.
Извинявам се за забавянето,
но трудно приключвам разговор със сестра ми.
Звъни на всеки час. Личният ми самоубийствен часовник.
Съжалявам. Прозвуча грозно. Не трябваше да го казвам.
След всичко преживяно може да говориш каквото искаш.
Не мога да повярвам колко много синът ти прилича на Франци.
И аз му казвах Франци.
Кой от вас го кръсти така? Забравила съм.
О'Донъл.
- Да. Дейвид О'Донъл.
А теб наричаше Голямото момче.
Боже, Калвин разказваше истории за всички ви.
Знам, че обича мен и Майки повече от всичко друго,
но от начина, по който говореше усещах,
че най-много се е забавлявал през времето в 110-та част.
Не съм сигурна. Откакто сте заедно
винаги като говорехме звучеше щастлив.
По-щастлив от преди.
Благодаря, че го казваш.
Знам, че полицията е задавала хиляди въпроси,
но ще ни запознаеш ли с последователността на нещата?
Разбира се.
С Майки бяхме в Прово.
Помагам на сестра ми за майка ни. Ранен стадий на деменция.
Звънях няколко дни на Калвин, но не ми върна обаждане.
Не беше в негов стил. Разтревожих се.
Позвъних в полицията. Казаха, че може да работи по случай,
или да е на купон щом жена му и детето му са извън града.
Наистина ли мислиш, че това прави?
Купонясва с грешните хора?
Кал се обаждаше дори, ако 10 минути ще закъснее за вечеря.
С никого не ходеше по купони.
Разтревожих се и се прибрах по-рано.
Заварих къщата разпердушинена.
Нищо не е взето. Ченгетата не знаят кой го е направил.
Запозната ли си с работата на Франц?
Никога не носеше работа в къщи.
Винаги казваше,
че у дома иска да е
100% с мен и Майки.
Съжалявам. Искам да помогна,
а ми е толкова тежко.
Всеки ден ме боли.
Само още няколко въпроса.
Обещавам.
Добре.
С какви клиенти работеше?
С такива от Уолстрийт, директори, шефове на хедж фондове.
Някой от тях да е бил груб? Да му е създавал проблеми? Стрес?
Изобщо не. Щом Майки се роди,
Кал престана да се занимава с опасни неща.
Или поне така си мисля.
Някой друг от 110-та да е работил с него?
Не знам. Може да има нещо в офиса му.
На вратата пише "Три реки" - Консултации и сътрудничество.
Флатбуш 103. И там е тарашено.
Ченгетата нищо не са открили там, но Франц все повтаряше,
че военните следователи не са като обикновени ченгета.
Не се забърквай с военните следователи.
Баща ти ли те научи това?
А знаеш ли как баща ти стана военен следовател?
Спря бой между двама огромни войници.
Единият мислеше, че другият му е откраднал
последната домашна бисквитка изпратена от майка му.
Баща ти ги накара да стиснат ръце и отново да са приятели.
А мъжът тук искаше баща ти да е част от 110-та, защото...
видя в него хладнокръвен човек в напечени ситуации.
Така се сприятелихме с баща ти.
Добре.
Знаеш, че Франц изяде бисквитата.
Мислиш, че са били за всички?
- Да.
Сигурен съм, че онзи черен седан беше и пред закусвалнята.
На всяка улица в Америка има черен седан. Качвай се.
Управителят говори ли?
- Не. Платих на портиера.
Разпозна Нили. Записала се е пак като Сара Конър
и е платила съседна стая пак на името на Старлийн Кастро.
Сигурно това е Хълк.
- Старлийн Кастро
преди 6, 7 години играеше за Янкис.
А коя е Сара Конър?
Не ми пука.
Просто дръж под око хотела... и тях.
Ясно.
"Три реки" - Консултации и сътрудничество
Скромно за тип, който работи с богаташи.
Непретенциозно. Близо до дома и семейството.
Точно това би избрал Франци.
Анджела не преувеличи като каза, че е тарашено.
Вероятно нищо не са намерили.
Откъде знаеш?
Ако си намерил търсеното не продължаваш да рушиш.
Тръгнали са си ядосани.
Не са търсели нищо зад това стъкло, но са го разбили с телефона.
Акт на разочарование, че търсеното не е намерено.
Търсили са нещо малко. Не чупиш крака на столове,
за да видиш дали нямат дупка, освен, ако не търсиш нещо,
което ще се побере там.
Виж това.
Все едно беше вчера.
Дай ключодържателя.
Франц беше умен, нали?
- Много.
Щом е работил нещо, за което може да бъде убит
би го сложил на сигурно, но леснодостъпно място.
Съвсем на показ. Нещо от ежедневието,
в което никой не би се усъмнил.
Добре...
- Кое е леснодостъпното място,
където слагаме важни неща?
Това е ключ за пощенска кутия.
Казвал ли съм, че си умна, Нили?
Недостатъчно често.
По дяволите. Минава 5.
Ако е 4 цифрен код има 10000 комбинации.
Няма смисъл да опитваме.
- Добре.
Мразя да налучквам пароли.
- Ще се върнем утре.
А сега какво ще правим?
Джин.
- Не знам защо изобщо играя.
Таиш надежда да ме победиш.
- Спечелих няколко ръце.
Ще се ядосам, ако нарочно губиш.
- Няма да победиш.
Не бързам с нищо.
- Не и в професионален аспект.
Не те разбрах.
Джип под наем скъпи хотелски стаи,
пращаш пари за самолетен билет все едно са нищо.
Добре се справяш.
Явно с добро темпо действаш в професионален аспект.
Не, че се хваля, но из офиса се носи думата "вундеркинд".
За две години две повишения.
Отварят клон на офиса в Сейнт Луис.
Предложиха ми да стана директор,
но повече предпочитам да съм навън.
- Да правиш какво?
Най-вече разследвания за клиенти с големи доходи.
Държавни институции, семейни фирми и подобни.
Понякога работим безплатно.
Изчезнали деца, произведения на изкуството...
Не става дума само за пари.
Усещането е приятно.
- Ами ти?
Преди време гледах мач от втора лига в Сиукс Фолс.
Страхотно.
Виждаш ли се с някого?
Не.
На мача... говори ли с някого?
Поръчах си бира.
Добре.
Като стана дума за разговори,
докато зареждаше гориво опитах отново всеки номер.
Пълна тишина.
На кого звъня най-много? Санчес? Ороско? О'Донъл?
Или... Диксън?
Тя е с телефонен секретар.
Вместо гласова поща всъщност говоря с някого.
Да, да, защото току-що установихме колко обичаш да говориш с хората.
Я млъквай.
Няма проблем. Винаги е било очевидно, че се харесвате.
Спали ли сте заедно?
Не.
- И защо не?
Нямаше да е уместно.
- Имате еднакъв чин.
Аз ръководех екип. Нямаше да е уместно.
Но я намираш за атрактивна нали?
Кой не би я харесал?
- Аз.
Не намирам никого за атрактивен.
Джин.
Лягам си.
Ще ти върна парите за билета и стаята, всичко.
До седмица ще ми преведат пенсията.
Няма нужда. Нямаше да имам кариерата си,
ако не бях завършила "Училището на Ричър".
Считай го за благодарност.
Мисля, че и без мен щеше да се справиш.
Освен това е странно главният ми сержант да ми плаща сметки.
Ще уредим нещата.
Лека, Нили.
- Лека, Ричър.
За вас, и за вас.
- Благодаря.
Е, доста оживена група сме.
Трябваше да донеса банджо.
След бирата се връщам в счетоводството.
Имам да довърша една работа.
- Току-що дойдохме.
Така е.
Ако не сте против да попитам
кой нареди да съберете този екип, сър?
Не съм против да питаш, но съм против да ме наричаш "сър".
С по-висок ранг сте.
- Ти си главен сержант.
Почти всеки е с по-висок ранг.
Не трябва да пиеш в униформа.
Ние не пием. Пиехме, докато не ни прекъсна.
Не й е мястото тук.
- В армията сме.
На кого мястото му е тук всъщност?
Да не си някакъв умник?
- По-умен съм от теб.
Освен това имам правило.
Ако хората не закачат мен и екипа ми, и аз не ги закачам.
Ако го правят, действам и аз.
Май правилото му отива по дяволите още с първия "изстрел".
Това е офицерски клуб, а не за всеки.
Какво ще кажете да допия бирата и да тръгвам, сър?
Какво ще кажеш да си траеш, когато големите говорят?
Или тя тръгва, или ще изкараме навън задниците ви.
Имам оферта, защото съм обещал на майка ми
да давам шанс на тъпаци като теб.
Ние сме 12.
Вие - 9.
Срамота.
Поне трима не ви достигат.
Мислех, че е свършено с мен, когато онзи ме приклещи.
Длъжник съм ти, братко.
- Да. Дай малко лед и сме квит.
Добре, момчета, давайте сандвичите.
Студена?
Наздраве.
Аз... не трябваше да съм в офицерския клуб.
Знам.
- Тогава защо се сбихме?
Той не ни помоли любезно.
С теб ще станем приятели. Нали, Ричър?
Вече сме, Нили.
Гладен ли си?
Ще съм бърз. Тази вечер момчетата от 91-ви
научиха много важен урок.
И какво научиха?
Не се забъркваш с военните следователи!
Не се забъркваш с военните следователи!
Знаеше, че ще се случи тази вечер.
Знаех, че от 91-ви идват да пият в четвъртъците.
Знам, че държат на правилата.
Знам още, че за задници.
Но сега...
Знам, че всички те могат да работят заедно.
Паметна снимка за първия ни ден като екип.
Ти, отивай при огъня.
- Добре.
Защо аз да не снимам?
- Не, човече, аз ще снимам.
Няма толкова лесно да се измъкнеш. Ела.
Хайде.
Нагласям.
Добре, момчета, 4 секунди.
- По-бавно с твоята остеопороза.
Не се бъзикай, хлапе.
Добре. Още е рано, Суон. Хващай китарата, скъпи.
"Волна птица"!
Без такива. Без Скинърд, Цепелин, Хендрик и Ху.
Харесвам по-лека музика. Като се изпикая
ще ви изсвиря "Крокодайл рок".
Нямам търпение...
- Ей, Ричър.
Хвърлиха ме от хеликоптер, Ричър.
Какво ще направиш по въпроса?
Добре дошли в международното летище на Лос Анджелис.
Моля пътниците да приготвят паспортите си...
Причина за визитата ви, г-н Маунт?
Адриан. Идвам да разглеждам.
Юнивърсъл студио, Алеята на славата, китайският театър.
Фен съм на стария Холивуд.
Нещо за деклариране?
- Нямам.
Приятно изкарване, г-не.
Добре. Благодаря.
Ще държим връзка.
Анджела не знае коя пощенска кутия е на Калвин,
а от пощата не дават информация, до уреждане на документите,
защото кутията е на името на фирмата му.
Да проверим пак офисът?
- Там нямаше нищо с адрес.
Не можем просто да ровим по кутиите. Ще викнат ченгетата
и ще ни обвинят в пощенски измами.
Да помислим. Както 89% от хората и Франц е десняк.
Вероятно е поискал кутия в дясно от входа. От доминиращата му страна.
Пращат му документи и снимки, затова му трябва голяма кутия.
Ще започна от тях. Коя ще е пълна.
Франц не е прибирал пощата от известно време.
Нужно ми е отвличане на вниманието.
Разбирам.
Как са нещата... Албърт?
Аз съм заклета филателистка
и се вълнувам от новата партида марки, която излезе наскоро...
Коя? Имам "Пустинни цветя",
щатски емблеми с птици и "Светът на анимето".
Всички. В джоба си имам пари
и съм готова да ги похарча.
Добре. Имам поне 2 дузини от анимациите.
Ако не сте запозната, мисля, че анимето идва от Япония.
Не думай.
- Да, и...
щатските емблеми са прекрасни,
но никога няма 50 различни в опаковката.
Западната ливадна чучулига представлява 6 различни щата.
Извинете. Извинете, може ли да стигна до кутията си?
Да, разбира се.
Ваш ли е ключът, г-не?
- Да.
Просто не помня коя е кутията.
Г-не, този човек използва чужд ключ.
Да не си от пощенската полиция?
- Да помогна ли, г-не?
Ще ми покажеш ли цветята, Ал?
- Господине.
Всичко е наред тук.
- Искам да видя някакъв документ.
Знаеш ли? Ще взема всички. Какво ще кажеш за това?
Ето. Няма проблем.
Просто сбърках кутията.
Знаеш ли какво, Ал? Отказвам се.
Какво имаме?
- Сметки, молби...
Потенциален джакпот.
Явно предчувствието ти за пощата проработи.
Казвал ли съм, че си умна, Нили?
- Недостатъчно пъти.
Трябва да видим какво има тук.
По дяволите. Лаптопът ми е с различен порт. Трябва ми адаптер.
Направи ми услуга. Поръчай си някакъв превоз.
Трябва ми колата ти.
Убили са Франц заради флашката и искаш да си вземеш оръжие.
Да.
Но първо...
трябва да отида на църква.
Извинете. Чудя се дали мога да получа малко помощ.
Точно това даваме тук.
Търся братовчед си. Има голям проблем с дрогата
и семейни приятели са го видели да скита в квартала.
Съжалявам да го чуя.
- Благодаря.
Обещах на леля, е няма да се върна без сина й.
Дори не знам къде да търся. Към църквата нямате ли
някаква група за подкрепа? Или... имате ли идея
къде би се заврял Джими?
Дяволът е свършил добра работа като е създал тази отрова, нали?
Определено.
- Почти всеки, който идва при нас
се е снабдявал от едно и също място:
Дюмон. Източно от Рокавей.
Самоубийствено е да отиваш там сам, синко.
Всичко ще е наред, отче.
Правдата е на моя страна.
Само още малко? Утре ще платя.
Не сме мебелна къща, човече. Не даваме на кредит.
Изчезвай, преди да съм станал от канапето.
Ей, кой така се е засилил?
Мамка му!
Откачено копеле.
Кокаин, окси, мет.
Пълно обслужване.
Копеле.
Не се коси.
Ще взема това
и това.
Това е за програмата за подкрепа.
Баркодовете са перфектни, холограмите са железни.
Парите в чантата ли са?
- Обслужи се.
Отпред са шестцифрените.
За първи път чух за облигации от ченге в Бевърли Хилс.
Не знаех дали са истински или холивудски реквизит.
И с фар да ги осветиш водните знаци са безупречни, човече.
Никой не знае кой си.
Ама вие знаете.
Здрасти. Сега ли се връщаш?
- Да. Здрасти.
Обиколих 3 магазина, докато открия нужното. Ти?
Намерих всичко на едно място.
- Обзалагам се, че е така.
Мамка му.
Виждам, че още използваш бокса.
Вече не играеш ли с ножки?
- Погледни надолу.
Здрасти, О'Донъл.
Здрасти, Нили.
Не обвинявайте мен за кочината.
Така заварих стаята.
Бях със семейството. Никаква електроника.
Звучи ужасно.
- Без майтап.
Веднъж годишно жена ми ни води в хижата. В средата на нищото.
Няма мобилни връзки, електроника, телевизия.
По-малко монитори - повече зеленина.
На теория добре, но на третия ден дяволските ми деца щяха да се избият.
Върнах се до дома, проверих гласовата поща
и дойдох възможно най-бързо.
Тези гадняри са счупили на две четката ми за зъби.
Сега вече не притежавам нищо.
Радвам се, че не си се променил.
- А ти си. Семейни ваканции.
Жена ти те командва.
Не си сексуалният дегенерат, който помня.
Кротнах се.
- Очевидно.
Държа да кажа, че много се ядосах с нещата около Франци.
Обичах хлапето. Е...
кого ще убием заради това?
Кога се върна на модния подиум?
Сигурно е унизително да си с едни и същи дрехи като клошар,
който дриска в кутия от кафе.
По дяволите. Има парола.
- Мразя да отгатвам пароли.
Франц е нагласил нещата за 3 опита за 2 минути
и флашката се изтрива. Стартира автоматично на ново устройство.
Майтапиш се.
- Не.
Да я разбием както правим профил на престъпник.
Паролите са нещо лично.
С какво се отличаваше Франци?
- Беше умен.
Да, но всички сме умни.
Питсбърг? Само за това говореше.
Пиратите, онази закусвалня...
Братя Приманти.
- Това беше.
Да, но не самият Питсбърг.
Беше лоялен. Франц беше лоялен тип.
Дори е научил сина си на мотото ни.
твърдеше, че Пиратите в '79 са по-добри от Янкис '78.
Хлапето не е било родено тогава, но разпалено спореше за тях.
Лоялността е вторичен продукт. Как се заражда?
Обожаван герой, респект. Ако Франц уважаваше някого,
не можеш да го разубедиш. Пиратите - най-великите.
Майлс Дейвис - най-великият. Защитаваше героите си.
Това е. Сети се.
Роберто Клементе. Използваше само фамилията.
Чакай! Ами Уили Старджел?
Той не умира в самолетна катастрофа, докато вози провизии на нуждаещи се.
Клементе е.
- Не, не е.
Кой още използва такива неща?
- Франц. И е имал причина.
Ще опитам с Дейвис. Франц го обожаваше.
Давай. Добра е като всяка друга.
- Не.
По дяволите. Затова мразя да отгатвам пароли.
Гади ми се само при мисълта да кажа и винаги ще го отричам,
но кого най-много уважаваше Франц? Играч, музикант?
Кой беше неговият герой?
- Разкарай се.
Щом дойде в 110-та хлапето се подстрига като теб.
Говореше като теб. Искаше да е като теб.
По-добре натисни клавиша. Времето изтича.
Кучи син.
Недей да вирваш нос.
Здрасти.
Харесваш ли ги?
Знаеш ли защо толкова обичам комиксите?
Защото добрите винаги печелят.
Г-н Макбрайд?
Билетът ви за полета до Денвър. Приятен полет.
Благодаря. Ще се наслаждавам.
Андрю Макбрайд, Алън Мейсън.
Алехандро Мендес, Александър Маркополус.
Списък с имена. Всички започват с инициали А. М.
Всички са псевдоними, за да не трябва да променяш подписа си.
А и М и заврънкулка. Независимо кое име използваш.
Е, поне твоят можеш да прочетеш. Лист след лист случайни числа.
Без ред. Не откривам връзка. Нищо.
- Поне засега не можем.
Каквото и да значат са убили Франц, стаите ви са претърсени
и още кой знае какво, за което ние не знаем.
Тези типове не се свенят от насилието.
Трябват ни още хора.
- Не ми се ще да го кажа, но е прав.
Нямаме връзка с никой от 110-та.
- Всяка година пращаме картичка
на Суон. Мисля, че сега живее в Куинс.
Ще помоля Лили да провери адреса.
Какво?
- Наистина са те опитомили.
Отвътре не се чува нищо.
Дай малко нюйоркски фон.
Ей, Карло! Майка ти каза да се прибереш за вечеря!
Подушвате ли това?
Аз поемам горе.
Тук, долу.
На каишката пише Мейси.
Тоалетната е пресушена.
Дехидратация. Гаден начин да умреш.
Суон не би допуснал това.
Не се е прибрал у дома, защото не е могъл.
Суон е мъртъв.
Франци, сега Суон...
С другите от екипа не можем да се свържем.
Шефе?
Какво мислиш?
Майоре?
Мисля, че някой полага дяволски усилия
да унищожи военните следователи
и са ни погнали.
Това е добре.
Превод и субтитри: mia_one