Ulzana (1974) Свали субтитрите
Най-сетне си отидоха. Хайде.
Хайде, можем да започваме. – Защо влачим тези безсмислени неща?
Да не сме земемери? – А ти защо се смееш тъпо?
Не се занимавай с неща, които не те засягат!
Продължавайте!
УЛЦАНА
Сценарий ГОЙКО МИТИЧ и ГОТФРИД КОЛДИЦ
Оператор ХЕЛМУТ БЕРГМАН
Музика КАРЛ-ЕРНСТ ЗАСЕ
С участието на ГОЙКО МИТИЧ
РЕНАТЕ БЛУМЕ
РОЛФ ХОПЕ
КОЛЯ РАУТУ АМЗА ПЕЛЯ
ФРЕД ДЕЛМАРЕ АЛФРЕД ЩРУВЕ
ДОРЕЛ ЯКУБЕСКУ, ДИНУ ГЕРАСИМ ДАН САНДУЛЕСКУ
ХАНЬО ХАСЕ ВЕРНЕР ДИЗЕЛ и др.
Продукция на ГДР, Румъния и СССР
Режисьор ГОТФРИД КОЛДИЦ
Американци! Американците!
Улцана, благодаря ти за поканата за празника на жътвата.
Генералът, когото апахите наричат Сивия вълк, е добре дошъл!
Не вярвам на очите си! В пустинята ли събрахте тези плодове?
Царевица, тикви, дини – браво!
Елате, ще ви покажа нещо.
Наистина е жалко, че не мога да видя как ще му изпаднат очите.
Елате.
Това са царевични питки с ядки.
Или предпочитате царевични палачинки с горски плодове?
Това са парченца тиква и диня със заливка от мескал.
Ще опитам от всичко, ако обещаете, че няма да напълнея.
Благодаря.
Има красиви жени и жени, които готвят добре. Вие можете и двете...
или – вие сте и двете. Как да се изразя...
Фантастично! – Топи се...
Какво каза той? – Похвали месото.
От какво животно е това? – При вас се нарича плъх.
Истински рецепти на апахите!
Но вие сте мексиканка, нали?
Как познахте, капитан? – Като късче злато сред камъчета сте.
Откога сте тяхна пленница? Жал ми е за вас.
Не съм пленница. Живея тук доброволно.
Не мога да повярвам.
Ако имате нужда от нещо, можете да разчитате на мен.
Как сте го направили? С какво сте го направили?
Никога нямаше да повярвам, че апахите са способни на това.
Много слънце и много вода.
В една година ще имаме две реколти.
Ще изкупя излишната ви реколта за армията.
С парите хората ти могат да си купят нещата, от които се нуждаят.
Най-важното е всички да останете в областта на Камп Верде.
Ние искаме мир с бледоликите. Те също ли искат мир?
Мир и сигурност в Аризона – това е моя грижа като главнокомандващ.
Днес е щастлив ден.
Няма да има повече битки между белите и апахите.
Чудно мексиканско седло! Откъде е?
Подарък от съпругата ми. – Подарък или...
Подарък!
Добро попадение.
И аз! – Ще посмееш ли?
Разбира се! – Хайде, давай!
Но не ни излагай, чуваш ли! – Хайде!
Това е за вас, капитан. Всички гости ще получат пълна кошница.
С радост ще взема кошницата с царевица. А тази за кого е?
Тази е за вожда на ширикауите. – А тази? И тази?
Едната е за вожда на арибайпите, другата е за вожда на койотите.
Мъжът ми се връща с генерала.
Така, готово! Един изстрел, г-н Уардли и галоп! Изчезвайте!
Ще ви дам малко преднина. Имам най-добрия кон.
Здравейте, приятели!
Плащаме добра цена. Прекрасна стока!
Появил се е американец там, където водата тече към нивите.
Казва, че ще замерва земята ни. Носи много странни инструменти,
но може и да лъже и да са оръжия.
Да не смущаваме празника. Къде е той? – Още е там.
Заведи го в Санта Рита. Аз ще съм там преди вас.
Аз съм Джон Ричард Уардли.
Имам поръчение от Вашингтон да маркирам новата граница.
Да я маркирам с тези знаци.
Граница по средата на земите ни? – Чиста формалност.
Победихме мексиканците и сега границата преминава много по на юг.
Бледоликият не ме разбира или не иска да ме разбере?
Това е територия на апахите.
Ген. Крук е запознат с всичко. Моля, елате с мен във форта.
Скоро ще проверя думите на белия мъж.
Може ли сега да се върна там?
На това място бяха убити 400 апахи с едно американско оръдие.
Белите трябва да знаят, че тук живее само горещият вятър на пустинята.
С напоителната система мимбреньосите ще имат толкова хранителни продукти,
че дори могат да продават излишното.
Ген. Крук нарича това "историческия подвиг" на апахите.
Скоро всички останали племена ще последват примера им.
За това ще се погрижат подаръците, които всички отнесоха в селата си.
Апахите ще могат да се изхранват на своята малка територия
и няма да са зависими от подаянията на правителството.
Значи смятате, Бъртън, че във Вашингтон ще ликуват,
а за нас тук в Тъксън вече няма да има печалба.
Два милиона долара за текущата година и край! Нищо повече.
Радвам се, капитан, че ми засвидетелствате вярност,
но ние знаехме дълго преди вас и ген. Крук
"историческия подвиг" на апахите.
Нашият приятел Уардли тръгна с няколко човека.
Мимбреньосите няма да имат втора реколта.
Уардли, нещо обърка ли се?
Когато исках да го взривя, се появиха апахите.
Не разбраха за намеренията ни, но вождът им ме отведе в Санта Рита
и ми разказа там за клането.
И после? – Предупреди ме и ме пусна.
Не можех да се върна там.
Направих, каквото можах. Моля ви, шефе, повярвайте ми.
Много лоша новина, Харингтън.
Напротив.
Представете си, че го бяхме взривили, докато генералът е бил при апахите.
Голям късмет сте извадили, Уардли. Елате, пийнете нещо.
Търговията може да върви, само ако апахите са зависими от помощите ни.
Нали така оценявате ситуацията, Бъртън?
Точно така.
Но не бива да забравяме, че генералът е на тяхна страна.
Изглежда ми невъзможно да предприемем нещо срещу него.
Прав сте, но само ако генералът е тук.
Да предположим, че главнокомандващият бъде поканен да се яви във Вашингтон.
Там имам един много добър приятел.
Какво ли може да се случи тук, докато той отсъства?
За ваше здраве, Харингтън.
Ей, малкия!
Хрумна ми нещо, като видях колко безшумно се промъкваш.
Ще те пратим като търговски пътник в селото на мимбреньосите.
Шарени платове за жените, няколко шишета ракия за воините.
А вие, Уардли, ще драснете клечката. – Не, не искам! Не може!
Капитан, помните ли какво направиха апахите с вашия приятел Джонсън?
Досега никому не съм сторил зло, а един мъртъв апах едва не ме уби.
Няма да стъпя там доброволно! – Няма нужда да ходиш доброволно.
Опасно е. Аз какво ще спечеля? – 10 долара от всеки от нас,
но само ако се върнеш жив.
Нещо притеснява ли ви?
Извинете, имам работа в редакцията.
Взривът си е ваша работа,
но кой ще ни гарантира, че апахите няма да построят ново съоръжение?
По-добре да ги заселим в район, където напояването е невъзможно.
Познавате ли Сан Карлос? Много хубаво и сухичко място.
Там дори трева не расте.
Но за тази цел ми трябва малка заповед от Вашингтон.
И освен това... – Великолепна идея! Браво!
Ако всичко сполучи, ще повишим дяла ви от 4 на 6 процента.
Да кажем 7 процента. Седем винаги е било щастливото ми число.
Вождът идва навреме. Месото е опечено.
Тук навън е по-вкусно, отколкото вътре.
Сивия вълк във форта ли е? – Преди 2 дена замина за Вашингтон.
Какво искате от него?
Някакъв човек от Тъксън дойде в селото ни.
Искаше да маркира нова граница. Каза, че ген. Крук е информиран.
Глупости! Нови граници в тази област?
Щях да съм запознат. Шеф на скаутите съм.
Сигурно е бил някой мошеник. Кой знае какво е искал от вас.
Със сигурност нищо добро.
Добре дошли във Вашингтон, генерал. Дано пътят не ви е изморил много.
Колко дена пътувахте? Но вие там сте свикнали на по-страшни неща –
тежката служба, горещият климат, а и апахите...
Относно апахите мога да ви успокоя. В бъдеще няма да има проблеми.
Една грижа по-малко за нас във Вашингтон. Моля.
Много голяма грижа дори.
Но една друга остава – местните интереси на съгражданите ни долу.
Провинциални интереси.
Глупавото е, че президентът зависи от гласовете на тези провинциалисти.
Разбирате ли, това има последствия. – Какво искате да кажете?
За какви последствия става дума?
Президентът се разболя. Днес няма да приема никого.
Чувам, че президентът е болен.
Нищо сериозно, но няма да приема никого през следващите дни.
Трябва да упражните търпението си.
Може би ще позволите да ви поканя на вечеря?
Така ще отговоря на спокойствие на въпроса ви за последствията.
Хайде. Разгледайте, вземете си!
Хайде, ела тук!
Воините. Разбираш ли?
Я опитай.
Ето, вземи.
Куршумът е в белия дроб.
Има нужда от лекар. Можете ли да закарате Улцана в града?
Далече е. Загубил е много кръв.
Вождът го няма. Казват, че е бил застрелян при взривяването.
Напред!
Хайде, потегляме за Сан Карлос!
Какво става? Посред нощ е! – Нали сте лекар?
Мъжът ми е тежко ранен. – Заповядайте.
Веднага го изнесете. Не оперирам индианци.
Наистина ли е мъжът ви? Нали сте мексиканка!
Мъжът ми е. Загуби много кръв. Ще умре, ако не ни помогнете.
Отказвам да го оперирам. Изнесете го веднага оттук!
Ако вождът умре, ще умре градът.
Какво каза старецът? – Ако вождът умре, ще умре градът.
Там има гореща вода.
Какво? Закарали сте апахите принудително в Сан Карлос?
Не е за вярване! Целият ми дългогодишен труд е разрушен!
Апахите ми имат доверие, можехме да живеем в мир с тях!
Всичко свърши! Всичко е разрушено!
Заповеди от Вашингтон!
Откога изпълнявате заповеди зад гърба на главнокомандващия?
Може би заповеди от Тъксън? Това съм по-склонен да вярвам!
Разбирам възмущението ви, но не и упреците и недоверието ви.
Сержант Дейвид!
Веднага апахите да бъдат обезоръжени и депортирани в Сан Карлос.
Трябва да се следи никой да не избяга.
Не вярвам, че тази заповед може да бъде оспорена.
Невиждана свинщина!
Нямаше ви почти цял месец.
Смятах, че там са ви информирали за причините за тази акция.
Аз съм военен. Като ваш заместник, изпълних заповедта от ваше име.
Сам знаете, че апахите не могат да оцелеят в областта Сан Карлос.
Там никой не може да живее.
Ужасно място. Малкото вода е негодна за пиене, затова няма дивеч. Пустош.
Помощите от правителството са на път. Няма да стигнат за охолен живот,
но апахите са издръжливи.
Станах неблагонадежден в техните очи. Бях дал думата си на вожда.
Вождът е мъртъв. Хората от Тъксън са го застреляли при взрива.
Извадили сте късмет. Ако Улцана беше присъствал на депортацията,
щеше да има усложнения, Бъртън.
Това е първата договорена помощ
от големия бял баща във Вашингтон за неговите червени деца.
Няма нужда повече да ходите на лов, не ви трябват напоителни инсталации.
Веднъж седмично ще получавате всичко безплатно.
Кофи с месо, чували с бяло брашно...
Генералът Сивия вълк завърна ли се от дългото си пътешествие?
Да, преди два дни. Защо питаш?
Сержант, това е прастар трик. Пита, а всъщност иска да проси,
но гордостта му не му позволява да си поиска директно.
Качвайте се веднага на коня! Май нямате талант за родео!
Тръгваме.
Сержантът ми каза, че Сивия вълк е във форта.
Кажи на Хаки да събере всички коне, които са ни останали.
Ще отида във форта, ген. Крук се е завърнал.
Леона, какво ти е?
Страхувам се. Ужасно ме е страх.
Г-н генерал, имате височайши гости.
Стегнете се. Искам точен рапорт или ще престоите три дни на слънце!
Я подръж. – Ще се справя.
Улцана! Радвам се да те видя жив.
Съжалявам за случилото се.
Не одобрявам мерките на правителството.
Всичко се е случило зад гърба ми. Все още съм ти приятел.
Приятел на всички апахи. – Приятел?
Разбира се. Не одобрявам и случилото се с инсталацията ви.
Ако бях подозирал, моите войници щяха да го предотвратят!
Надявам се, че вярваш на думите ми. – Прекалено много думи.
Не можем да живеем в Сан Карлос. Там никой не може да живее.
И ти също го знаеш.
Ще напуснем Сан Карлос.
Кой ще напусне резервата Сан Карлос? – Земята на апахите е голяма.
Вожде, почакай!
Свикайте всички офицери!
През следващите дни мимбреньосите ще избягат от резервата Сан Карлос.
Затова нареждам на всички следните мерки...
Сър! Рапорт на стражата:
вождът и хората му не са се отправили към Сан Карлос.
Полковник, обявете тревога и организирайте необходимото.
Сър, телеграфът се е повредил!
Успях да сигнализирам в Тъксън и след това всичко прекъсна.
Ще изпратя веднага вестоносци и преследвачи.
Сержант, повредата трябва да бъде отстранена веднага!
Влезте. Седнете, полковник.
Изпратихте ли вестоносците?
Мисля, че можем да ги отпишем.
Ако сме на мястото на този вожд –
той няма храна и оръжие за себе си и хората си, дори добри коне няма,
но има глава, за да мисли. Затова прерязва телеграфната жица
и най-спокойно чака армията да му достави всичко това.
Под формата на вестоносци.
Аз имам друга теория, капитан. Иска само да ни обезпокои.
Смятам, че се е върнал по заобиколен път в Сан Карлос при жена си
и там спокойно ще изчака да види какво ще предприеме армията.
При жена си...
Сержант Уинтър!
Шептящата жица ни изпраща коне и оръжие.
Добре дошъл, капитан. Току-що приготвих храната, какво ви се яде?
Палачинки с горски плодове или царевични питки с ядки?
Или диня и тиква, залети с мескал? Това повдига настроението.
Когато Улцана се появи във форта, знаех, че и ние ще се видим отново.
Когато чухте конете отвън, наистина ли помислихте, че е той?
Не, нищо не му се е случило. Той замина, изчезна.
Не ви ли е казал за плановете си? – Може би се опитва да намери храна.
Да намери? Или да открадне? Или пази още злато от доброто старо време?
Все едно какво ще направи. Какво бихте сторили на негово място,
ако видите, че жена ви, приятелите и всички други гладуват?
Ако всяка нощ чувате тихия плач на децата...
Капитан, казахте, че дам ли ви знак, веднага ще ми помогнете.
Сега можете да докажете какво струва думата ви.
Нуждая се от помощ за 300 мимбреньоси.
Армията не може да направи нищо. Значи и аз не мога.
За помощите отговарят цивилните в Тъксън.
Може би ще се размърдат,
разбирайки, че 300 гладни мимбреньоси ще обикалят страната.
И 400 гладни апахи. И мескалери.
Права сте, Леона.
Трябва бързо да го кажем на хората в Тъксън.
Няма време за губене.
Вие трябва да им го кажете.
Аз? Невъзможно е. Как, кога? – Яздите ли?
Не съм ви виждал. – Мога да яздя като всяка индианка.
Стойте нащрек. Появят ли се бегълците, стреляйте.
Не се пазарете. Вече са въоръжени.
Връщам се най-късно след три дни. – Слушам, сър.
Само на един генерал може да му хрумне подобна тъпа идея
всички водоизточници да бъдат окупирани.
Апахите трябвало да се появят. Тук ще си висим до куково лято.
Не стреляй! Трябва ни жив. Качвайте се на конете!
Само небето знае накъде отпрашиха войниците,
но няма да се върнат за по-малко от час.
''Нови нападения на апахите в Аризона.''
"Мимбреньоси нападат пощенска кола. Шестима мъртви."
"Коварно убийство на заселническо семейство."
Харесва ли ти? Бягството на мимбреньосите е като по поръчка.
Във Вашингтон това ще подейства като природно бедствие.
Ще трябва да предложа по-висока субсидия за злощастната Аризона.
Почакайте. Това е вестникът от следващата седмица.
Ние вестникарите сме ясновидци.
В добро настроение сте.
Боя се, че то ще се развали,
щом научите, че Сан Карлос ще се опразни може би още утре.
Над 4000 гладни апахи.
Помощите не пристигнаха ли според разпоредбите?
Жената на вожда на ще ви докладва какво са получили.
Стари одеяла и вкиснало... – Сигурно има обяснение.
Първо свалете прахта от дългия път. Бързо! Стаи за гостите!
И достатъчно вода. – Елате.
Слушайте ме внимателно, Треболет. Трябва ми подарък, ясно?
Нещо специално.
Още по-нататък. Моля.
Надявам се, че съм уцелил вкуса ви, искам да кажа вкуса на вашата дама.
Върви по дяволите!
Моля ви от сърце да приемете този малък подарък.
Мисля, че не е удобно да изглеждате така, когато говорите с господата.
Апахите изобщо не са нападали пощенските коли напоследък!
Да, но сега ситуацията е различна. – Утре трябва да продължа,
не подлежи на обсъждане. – А сигурността на пътниците?
Тя не те ли интересува?
Кап. Бъртън вече докладва какво е съдържала първата доставка –
тук има някакво недоразумение. – Със сигурност е недоразумение.
Като ви гледам, господа, не мога да си представя,
че черпите богатството си от глада и мизерията на апахите. Или се лъжа?
Може би от вмирисано месо се печели добре.
И от брашно, пълно с червеи. – Това ще се промени.
В бъдеще всичко ще е по-добре. Но има едно условие –
ако мъжът ви и другите апахи начаса се върнат в Сан Карлос.
Не знам къде се намират. – Ако откажете да ни помогнете,
ще ме принудите да взема мерки, които ще са неприятни за всички.
Ще ви задържа във форта, докато бегълците се появят.
А те ще се завърнат, щом научат, че там ги очаква жената на вожда.
Прекрасен план.
Харесва ми.
Капитан Бъртън сам ли го измисли, или всички участвахте?
Аз съм... – Като ви гледам, господа,
като гледам търговията и плановете ви,
бих се срамувала да съм от белите.
За щастие съм от племето апахи.
Влизайте, няма да ви сторя зло.
Подслушах малко важните господа, на които завиждаме, простите хора.
Мошеници! Но най-опасен е капитанът.
Добър трик е замислил с вас. Хубава жена като примамка в капана.
Трябва да изчезнете оттук, но как?
Моето предложение: тази нощ ще отпътувам в пощенската си кола,
а вие ще седнете до мен на капрата. – А вашият трик какъв е?
Няма трик. Предлагам ви сделка – свободен път за вас и за мен.
Ако пътем срещнем апахи, просто им давате знак и продължаваме.
Ами ако отхвърля предложението ви? – Ще си останете тук.
Чувам как капитанът си мие краката. Аста ла виста, сеньора.
Сто долара в брой – последният ви шанс да стигнете до Вашингтон.
И ми гарантирате, че нищо не ме заплашва по пътя?
На капрата имам лоцман, който ще ни пази от апахите.
Хайде! Напред!
Напред! Хайде!
Запазете спокойствие. Помахайте им.
Леона!
Леона, скачай!
Пощенската кола на бледоликите никога не спира тук,
но си помислихме, че може би искаш да слезеш, Леона.
Кочияшът ме накара насила да пътувам с тях.
Надяваше се, че няма да нападнете, ако седя до него.
Добре. Сега знаем защо беше там, но как си попаднала в Тъксън?
Нали колата идваше оттам?
Капитанът ме заведе заради развалените помощи.
Говорих с хората в Тъксън. Ще се погрижат апахите да не измрат.
Искат да спечелят много долари.
Да, това е разбираемо. Гладът ни струва повече от скалповете ни.
Какво ще направят войниците? Какво каза капитанът?
Не съм съвсем сигурна.
Мисля, че капитанът е враг на апахите, а генералът им е приятел.
Но и двамата нищо не струват.
Много скоро всички ще напуснем Сан Карлос.
Върни се при другите и им кажи да се държат спокойно.
Жената на вожда вижда в сърцата на враговете ни.
Чухме за бягството на мимбреньосите, г-н генерал.
Проявете разбиране, че ние, които носим отговорност,
искаме да знаем какви са плановете ви.
В града се носят страшни слухове. С тях шега не бива.
Ще върнем вожда и хората му възможно по-бързо в резервата.
Става дума за малобройна група.
Тъксън не е застрашен, ако това е, което ви притеснява.
От оскъдните обяснения на полковника ви заключавам,
че нямате представа къде се намират бегълците и какви са плановете им.
Значи прибирането им в Сан Карлос ще отнеме още известно време.
Групичка конници, не са войници.
Човек не може да си почине, пак ни носят оръжия и коне.
Не вдигайте много шум.
Видяхте ли физиономията на генерала? – Полковникът гледаше още по-тъпо.
Вижте! Да го хванем! Ще покажем на генерала как изглежда жив апах!
Не се ли познаваме? Ти ни донесе разваленото месо.
Благодаря на бледоликите. Доставките са безплатни веднъж в седмицата.
Оръжията са добри, конете са хубави.
Можете да си ходите.
Само си оставете ботушите.
Боли!
Слава Богу, пускат ни, но сега накъде?
Обратно към форта. – Генералът ще умре от смях.
Да не искате да ходите пеш до Тъксън? Това са над 50 километра.
Хайде, бързо.
Много внезапно напуснахте Тъксън. Боя се, че не сте закусвали.
Заповядайте.
Или успяхте пътем да хапнете с мъжа си?
Ако бях срещнала мъжа си, сега нямаше да съм тук.
На 15 километра от форта ни нападнаха апахи.
Вие сте виновен с безграничната ви неспособност.
Попълнете снаряжението на господата от армейските запаси.
Разбира се, само назаем. После ги ескортирайте до домовете им.
Пеш ли ще се прибирате в Тъксън, или може да ви заемем и коне?
Пак ще си поговорим.
Ами, аз...
Съобщение, сър!
"Кола две от Тъксън не пристигна в станцията при прохода на апахите.
Моля за военна закрила. Рейнолдс." – Знам кой е преобърнал колата.
Лейтенант, отведете пленницата.
Капитан Бъртън се явява на служба във форта.
Вождът и бегълците му скоро ще пристигнат при нас.
Никой не знае какво си мисли един апах,
но никога не би оставил красивата си жена,
без да направи опит да я освободи.
Изкарах я от резервата с малко шум. Сигурно вождът вече знае къде е.
Аз съм военен, а не ловец, който работи с жива примамка.
Противникът понякога ни налага тактиката си. Така съм учил.
Що се отнася до шефовете от Тъксън, видях ги да си заминават.
Ще ни създадат много неприятности през следващите седмици.
Няма да е зле да отчетем успех с бегълците от Сан Карлос.
Кой ще пита как сме го постигнали?
Мога да си представя, че господата от Тъксън
биха предпочели вас като главнокомандващ на Аризона.
Сержант Дейвид!
Довечера ще напуснем Сан Карлос и ще поемем към Сиера Мадре.
Животът там е суров, но ще бъдем свободни.
Жена ти чака във форта, без нея ли ще заминем?
Трябва за една нощ и половин ден да достигнем каньоните Ийгъл Крийк.
Пътят е дълъг, особено за старците и децата.
Водя пленницата за разпит, както наредихте!
Вчера ме отблъснахте. Как стоят нещата днес?
Може да имате това всеки ден, стига да искате.
Леона,
трябва да мислите за бъдещето. Точно както правя и аз.
Не може да останете вечно с апахите, нито аз – в армията. И после накъде?
Виждате ли, аз съм се погрижил. Добри приятели ще ми помогнат.
Може би ще основа малка банка в Тъксън.
Бъртънбанк. Не звучи ли добре?
Да пием за нашето бъдеще.
Не си създавайте илюзии, капитане.
Съпруга съм на Улцана и ще остана такава до края на живота си.
Как звучи това от устата на толкова млада жена!
Разбирам, не съм правилният мъж за вас.
Един момент...
Тревога! Всички мимбреньоси са напуснали Сан Карлос.
Тревога! – Стройте се в една редица! Бързо!
Равнис! Внимание! Надясно! Бегом!
Трябва на всяка цена да попречим на мимбреньосите
да прекосят мексиканската граница и да изчезнат в Сиера Мадре.
Надявам се, че се изразих ясно.
Тактиката ви май се провали, капитан?
Ще останете тук със стражата. Забавлявайте се добре.
Какъв съм идиот!
Как можах да си помисля,
че ще ви сломя с някакъв глупав трик?
Искахте да кажете, че съм първата жена, с която ви се случва.
И сега ме харесвате още повече. Говорете, капитан. Но побързайте.
Както виждам, фортът е почти празен.
Предполагам, че мъжът ми е примамил генерала и войниците му нанякъде
и ей сега ще влезе през вратата!
Бледоликите ще са тук след два часа. Преброих над двеста оръжия.
Трябва бързо да продължим нататък. – Ще ги причакаме тук.
Тук броят им няма да им помогне. Трябва да ги задържим до залеза.
Були, лисицата в капана ли е? – Капанът може да е за нас, генерал.
Изобщо не ми харесва. Това изглежда като каньон, но заблуждава,
има хиляди странични ръкави.
Преди години съм бил тук, едва излязох.
Ако се страхувате, Були, вържете си гащите.
Ще приклещим лисицата с челядта й още преди залез-слънце. Нали така?
Правилно. Трябва да приключим до залез-слънце.
Не знам как ще реагират мексиканците,
когато научат, че се намираме на тяхна територия.
Лейтенант Пиърсън, ще направите един обход с Були и два отряда.
Виждате ли, така ще ги приклещим.
Бледоликите карат цяла кола с барут.
Не се впускайте в излишни престрелки.
Ами ако Нана не намери пътя, който ще ни изведе оттук?
Нямам отговор на въпроса ти.
Нито какво ще се случи, ако открият пещерата с жените и децата.
Помогни на Нана да намери пътя, от това зависи всичко.
Аз ще посетя генерала. – А какво ще стане с Леона?
Фортът е почти празен. Засега всичко върви по план.
Може би беше просто животно. Давай, върви.
Хайде!
Не бъдете толкова нервен! Да провалите всичко ли искате?
След нас! Отряд, изтегли се! Залегни!
Отряд, изтегли се!
Познавам всяка педя, но беше много отдавна. Живеех тук с едно момиче.
Бях си я довел от мескалеросите. Племето й не беше съгласно.
Криехме се тук в пещерите, докато племената ни се помириха.
Така беше. Тогава бях хубавец, но вече мина много време.
Разказвай за това друг път. Трябва да намерим тайния път.
Разбери, мога да намеря пътя само ако мисля за отминалото време.
А да мисля мога само ако говоря.
Лейт. Пиърсън и още двама са мъртви. Трябва ни подкрепление.
Обходът трябва да се завърши без оглед на обстоятелствата.
Лейт. Конъли да отиде с два отряда и да ги прикрива със стрелба.
Обзалагам се, че това беше вашият приятел Улцана.
Няма да се справим до залез-слънце, полковник, трябва ни друга тактика.
По дяволите.
Свирете сбор!
Г-н генерал, време е. Всички отряди са по местата си в каньона.
Днес ще успеем. – Добре. Свирете атака.
Тромпет! Дай сигнал!
Предпочитам атака в открито поле.
Днес апахите изглежда ще се бият.
Явно нямат много боеприпаси.
Ще издържите ли на силната болка? – Няма проблем, г-н генерал.
Не стига дори за малък медал.
Мексикански патрул. Апахите са изчезнали.
По дяволите.
Свирете сбор.
Капитан Камило Ернандес Салвадор. Може ли да попитам за името ви?
Генерал Крук, главнокомандващ на Аризона.
Преследвахме голяма група апахи и случайно сме попаднали на ваша земя.
Моля за извинение, капитан.
Приема се, въпреки че не видяхме нито един апах.
Призовавам ви веднага да напуснете страната ни
и в бъдеще да съблюдавате границата.
Дайте заповед за отстъпление.
Нито дума! Ножът ми е по-бърз от твоя език.
Къде е пленницата? Бързо!
Тревога! Апахи!
Дръжте конете!
Стойте!
Хвърлете оръжията!
Сега три крачки назад.
Без глупости. Ако мръднете, веднага ще я застрелям.
Качвай се.
Хайде.
Всички други в Сиерата ли са?
Толкова исках да дойда с теб там,
където няма бледолики...
Спокойно, спокойно...
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©