Apachen (1973) Свали субтитрите
Сценарий ГОЙКО МИТИЧ и ГОТФРИД КОЛДИЦ
Оператор ХЕЛМУТ БЕРГМАН
Музика ХАНС-ДИТЕР ХОСАЛА
С участието на ГОЙКО МИТИЧ
МИЛАН БЕЛИ
КОЛЯ РАУТУ
ЛЕОН НИЕМЧИК ДЖЕРИ ВОЛФ
ЕЛЗА ГРУБЕ-ДАЙСТЕР ФРЕД ЛУДВИГ
ФРЕД ДЕЛМАРЕ, ХЕЛМУТ БЕЕР ХОРСТ КУБЕ
ТОМАС ВАЙСГЕРБЕР, ХОРСТ ШОН ВЕРНЕР КАНИЦ, ДОРЕЛ ЯКУБЕСКУ
РОЛФ ХОПЕ и др.
Продукция на ГДР, Румъния и СССР
Режисьор ГОТФРИД КОЛДИЦ
Глийсън, това Сагуарите ли са? – Да, минахме най-страшното.
Вече си мислех, че никога няма да стигнем.
Какво шумоли там?
Писмата от губернатора и директорите на медната мина.
Скоро ще шумолят доларите.
Мори, къде отиваш? Опасно е да се отдалечаваш. Върни се!
Тук апах не може да ни пипне! Можем да го видим от километри.
Хвърлете оръжието! Да не сте полудели!
Я да видим дали му стиска на големия воин.
Номер две.
Обзалагам се на 5 долара, че с третата няма да успееш.
Номер три.
Ето, приятелска глътка.
Г-н Джонсън, може ли шишето? Имам нужда от една глътка.
И аз.
Тръгваме за Санта Рита. Кой знае колко още се крият тук.
Добре.
Много бързахте. Каква е причината?
В територията ни се появиха 10 конника, заедно с една кола.
Не бяха мексиканци, а бледолики.
Значи не са от хората на медната мина.
При Сагуарите достигнаха трасето и спряха да починат.
Когато ни видяха, извадиха оръжие и един демонстрира уменията си.
След това офейкаха – много бързаха да стигнат Санта Рита.
Какво ще правят там?
Отговорът е в колата. Забравихте ли какъв ден е утре?
Поканени сме в Санта Рита, както всяка година.
Мислиш, че превозват в колата брашното, което винаги ни раздават?
Отклонили са се от трасето. Това е всичко.
Договорът гарантира сигурността на трасето за мексиканците,
не за бледоликите. – Гарантира мира. Не разбирате ли?
Усърдието ви е похвално, но недоверието отравя ума ви.
Улцана никога не е приемал нищо от минната компания.
Не го разбирам. Жалко, че мъжът ти отново няма да дойде.
Бихме получили един чувал брашно повече.
Нана, спомняш ли си времето, преди белите да дойдат тук?
Разказвал си ми, че апахите са живели добре и без помощите.
Разбира се, че живеехме добре и без брашното им,
но като си помисля какъв бут получих миналата година...
Беше толкова крехък, че можех да го сдъвча и без зъби.
Миналата година изпи толкова мескал,
че трябваше да те вържем за коня ти.
Мен? – Да.
Вината не беше моя.
Доливаха ми и викаха: "Салут, Нана!"
Салут, Педро!
Този път ще дойда.
Шегуваш се, никога не си идвал с нас в Санта Рита.
Искам да видя какво струва договорът, с който вождът така се гордее.
Дай насам.
Това ще го оставим тук.
Ще отидем без оръжия. Това е старо споразумение с хората в Санта Рита.
Спокойно можеш да го оставиш тук. За какво ти е?
Вече много години живеем в мир с белите.
Този път няма да се повтори. Обещавам.
Ще пия само по половин чаша.
Така миньорите няма да ми доливат толкова бързо и да викат "Салут!".
Обещавам ви.
Мързеливи бандити, ще ме вкарате в гроба.
Хайде, движение! Сега ще дойдат апахите, а нищо не е готово.
Мигел, погрижи се за вола.
Сеньор, кога компанията ще покани и нас на такъв празник?
Бързо ще си попълним провизиите. Да не завиждаш на апахите?
Тази година сме особено разточителни. – Може би искат да удължат договора.
Или им трябва нова мина. Имало сребро наблизо.
Питай сеньор Рамон или американеца, който пристигна за празника.
Ана, вече си мислех, че ще имаме неприятности с американците.
Шефът ги държи здраво. Капка алкохол нямаше.
Как мислите? Колко са?
Мисля, че са дошли всички. – Харесва ли ви планът ми?
Дяволски прост е.
Откога въртите търговията тук?
Бях един от първите, когато всичко започна.
Живеехме на палатки.
Първо трябваше да се задвижи добивът, после построихме къщите.
И никога не е имало разправии? – Никога.
Вождът Хуан Хосе е умен.
Мирът му трябва толкова, колкото и на нас.
Защо сте толкова нервен?
Ако всичко вече беше минало... – Сеньор Рамон,
не носите никаква отговорност за това, което ще се случи тук.
Упълномощен съм изрично от губернатора.
Несъмнено директорите ви предпочитат повече мед и по-малко апахи.
Цената се е покачила с 10 пункта. – Цените са ми известни.
И цената на един мъртъв апах.
Тъй като не успяхме да ги прогоним с никакви средства,
правителството ще плаща по 100 долара за всеки скалп на воин.
За женски скалп – 50 долара, а за детски – 25 долара.
Знаете законите на правителството си наизуст.
Сега и аз искам да ви попитам нещо.
Вие добре познавате находищата в околността –
в долината Джила или при Натанис Рин.
Картата не ви разкрива нищо ново.
Бихте могли дори да я допълните.
Познавате не само находищата на мед, но и на сребро. Нали така?
Чия поръчка изпълнявате в действителност?
Сеньор Рамон, ако поискам, мога много да ви навредя.
По-скоро мисля обратното.
Един знак и цялата ви далавера се проваля.
Изглежда забравяте, че се намирате на мексиканска земя, Джонсън!
Добре. Това е земята на апахите!
Май сте го забравили!
Чуйте ме добре, ако уискито не е изпило мозъка ви,
мексиканската конкуренция много скоро ще изчезне оттук.
Вашата компания се е задоволила с мед, моята иска повече.
А пък аз си помислих, че сте малък американски гангстер,
който иска да обере премиите за скалповете.
Може и да ви намеря добра работа при нас. Имаме нужда от постови.
Опитайте една от моите. – Благодаря.
Салут!
Ей, стой тук! Изпий го до дъно!
Този го остави на мен.
Салут.
Всичко наред ли е? – Разбира се, всичко е наред.
Говорихте ли си с гостенина? – Да, вие не сте ли?
Сержант, идете в мината с целия отряд.
Може да поискат да участват в празника.
Всичко могат да ви откраднат! Завържете го бързо.
Накъде си се запътила? Ела, пийни.
Първите сто долара. – Ножехвъргачът е мой.
Бързо излизай, сега ще се почне.
Време е.
Добро е. – Извинете.
Чуйте ме всички!
Чувалите са пълни с брашно,
помощ от компанията. Вземайте.
Всеки може да вземе толкова, колкото може да носи сам.
Бледоликите занесоха Улцана в къщата. Ето ножа му. Помогни му, ако можеш.
Какво ще правите? Полудели ли сте? – Затвори му устата. Бързо.
Никой не бива да избяга!
Сеньор Рамон, добре ли се справих?
Какво правите?
Пусни пушката! – Изчезвай бързо!
Ела, ела!
Как изглеждаш?!
Хуан, прав беше, че са замислили нещо с апахите.
Номер шестнайсет.
Седемнайсет.
Внимавайте никой да не ни избяга.
Накрая един червенокож почти щеше да ни надуши.
Вече беше успял да развърже брезента. Знаеш ли кой?
Осемнайсет. Ножехвъргачът от Сагуарите.
Сега къде е? – Ще ти го покажа.
По дяволите.
Хари! На покрива!
По дяволите!
На работа, момчета. Воинските скалпове в тоя чувал,
женските и детските – в другия.
Поздравявам ви. Майсторски изстрел!
Жена ти тайно го е взела.
Видяла, че са те вързали и ми го даде.
На мен ми спаси живота.
Отиваме при топлите извори. Вече няма индианци от медните мини.
Напускаме селото.
Викам вожда. – Той вече не е сред нас.
Не мога да проумея какво се случи.
Какъв е смисълът?
Всеки скалп на апах струва 100 долара.
Това е смисълът.
Недоверието ти беше мъдро, Улцана. Договорът не струваше нищо.
Вождът ви не разбра предупреждението ни, нито твоето.
Вие сте наши братя и сестри. Бъдете добре дошли.
Улцана, къде е брат ми Баголе? – Вече не е сред нас.
Спаси се тежко ранен от клането, но издъхна в ръцете ми.
Ще живеем с вас, едва когато изпълним дълга на отмъщението.
Колко воини ще яздят с теб? – Шест.
Мен защо ме забравяш? Много лета са изкривили костите ми,
но мъртвите бяха и мои роднини.
Широка е земята на апахите.
Високо,
високо е слънцето над пустинята Чиуауа.
Някой, който язди сутрин,
някой, който язди под обедно слънце,
някой, който язди вечер, вече не язди.
Широка е земята на апахите.
Слънцето следва пътя си.
Кой, кой ще го спре?
Кой?
Високо е слънцето
над пустинята Чиуауа.
Тук стоеше колата. Вече са отпътували.
Джонсън замина, а ние тук сме го загазили здравата.
Докога ще стигнат провизиите, ако не ги попълним?
Спокойно, поне три-четири седмици.
Дотогава колоната ще пристигне.
Тогава ми налейте една глътка.
Отдавна си изпил заплатата си.
Тогава лека нощ, сеньор.
Аз съм невинен. Винаги съм ви бил приятел.
Винаги съм ви раздавал брашното.
Когато говориш, винаги казваш лъжа.
Тичай при коменданта, викай "Пожар".
Нищо не може да бъде спасено.
Един пратеник веднага да замине за Харлос.
Трябва ни храна и повече войници. Сержантът ще се заеме с това.
През нощта със сигурност ще мина. – Не искате ли придружител?
Сам ще съм по-незабележим. Сигурно ще имате нужда от всички тук.
Вие какво правите тук?
Мисля, че това засяга всички ни.
Глийсън, конете скоро ще капнат. – Нали ти предложих пряк път.
Стой!
Със сигурност ще спрат за почивка. Един от конете им куца.
Тук се разделяме. Вие се връщате в Пиньос Алтос,
аз отивам с шефа в Чиуауа. Касираме премиите и идваме, ясно?
През целия си живот не съм ял такава пясъчна тортила.
Донеси едно въже от колата. Едно късо стига.
Колко долара прави това?
Луд ли си, изхвърли цигарата.
В колата има половин тон барут. – За мен или за теб те е страх?
Къде сте? Покажете се, кучета!
Трябва да ги спрете!
Хаки, остани с другите тук. С мен ще дойде само Нана.
Трябва да се измъкнем от капана.
Хайде!
По дяволите, какво чакаш? Бързо, изхвърли чувалите с барут!
Ще направят, каквото са решили.
Хайде, помагайте. Да тръгваме вече.
Напълнете бъчвите, ще ни трябва вода.
Ще ни стигне ли водата?
Ще се справиш ли сам? – Да.
Елза, идвай.
Значи не искате да ги спрете, г-н комендант?
Вие носите отговорност за всичко, което се случи и ще се случи тук.
Не я приписвайте на другите.
Луд ли сте, комендант? Всичко беше наредено от губернатора!
Не ме докосвайте! – Край! Разделете се!
Където лежи мъртвец, не бива да има кавги.
Пауло!
Сеньор Рамон, ще се върнем в селата си и ще си търсим работа.
Компанията не може да ни гарантира сигурност и прехрана.
А сигурността по пътя? Ами ако апахите ви нападнат?
Те и тук могат да ни нападнат. Но тук ще умрем от глад.
Млъкнете!
За сигурността на Санта Рита имаме договор.
Със собствените си ръце погребах мъжа, подписал този договор.
Ако не побързаме, ще останем сами в Санта Рита.
Хайде, тръгвайте.
Това е мъжът от Пиньос Алтос.
В Санта Рита няма никого. Мексиканците си заминаха.
Слънцето следва пътя си, кой ще го спре?
Отмъщението на апахите е като пътя на слънцето.
Почакай. Пленникът ти беше в Пиньос Алтос миналото лято.
Търсеше жълто желязо. Сега там отново са се появили бледолики.
Не спят в палатки. Строят дървени къщи. Искат да останат дълго.
Съгледвачите ми преброиха тридесет човека.
Пиньос Алтос е най-добрият ви ловен район. Скоро няма да имате месо.
Старият Нана винаги ли прави такива неща?
Краката му вече не го държат, но главата му още е млада.
Искам да видя отмъщението ти.
Той ще умре в Санта Рита. Там, където изби цялото ми племе.
Защо искаш да ме убиеш?
Хората ти няма да възкръснат. Дай ми кон и ме пусни да си ходя.
Нашите войници ще дойдат,
но аз ще се погрижа да не те закачат.
Ще дойдат скоро.
Разбрал си какво търсим тук.
От глад и жажда ли трябва да умра? Червенокожи негодници!
Ще ви избием до крак! Всичките!
Дано скоро ни сменят, уморен съм като куче – 40 км за един ден...
Скоро ще сме в Харлос. Маргарита ще се радва да те види капнал от умора.
"Здравей, Маргарита. Трябва първо да си отспя два дена."
Поспи още няколко часа, Педро, утре отново ще бъде горещо.
Лека нощ, сеньор.
Апахи!
Тревога! Апахите!
Никого не са убили и никого не са отвлекли.
Тереза, бъчвата ни за вода е празна!
Изтекла е.
Водата! Нямаме повече вода!
Цялата вода е изтекла.
Какво да правим? – Спрете. Слушайте хора, тишина!
Утре ще достигнем водоем.
Тръгваме веднага, не се разделяйте!
Какъв водоем? Къде можеш тук да намериш водоем?
Мисля, че апахите ще ни нападнат. – Спокойно, не създавай паника!
Не задавай въпроси! Стой при Тереза и всичко ще е добре.
Трябва да разпределим водата. Няма кладенец на 40 км околовръст.
Заслужавате само камшици и бесилка! – Като се обърнах, Пауло го нямаше.
Казвам, Пауло, къде си? И някой ме поваля на земята. Повече не знам.
Така беше, сеньор комендант. – Изчезвайте!
Смятате ли, че апахите ще нападнат?
Случката с бъчвите ме настройва оптимистично.
Защо? – Обяснението е едно.
Не могат да си позволят открита битка. Прекалено малобройни са.
Затова използват тази тактика, за да не можем да си отдъхнем.
Сеньори! Не чувате ли?
Апах, бягайте, един апах!
Къде са?
Хайде, възсядайте коня! Тук вече всичко е загубено.
Дръжте коменданта, ще избяга!
Стойте! Как смеете да изоставяте жените и децата!
Пусни коня!
Мигел!
Никога повече няма да се върнат. Ела, в Санта Рита някой ни очаква.
С конете към селото!
Мъртвило! Човек не се вижда. И в мината нищо не помръдва.
Може би са по къщите. Мексиканска сиеста.
Сержант, кажете какво мислите?
Мисля, че мексиканците са се изтеглили от Санта Рита.
Може би са заподозрели малката ни война.
Изтеглили са се зад защитната линия! Хайде! Трябва да го проверим.
Г-н Джонсън! – Джонсън! Какво се е случило?
Капитан Бъртън, слава Богу! – Какво се обърка?
Къде е оръдието, което ви дадохме? Къде са мексиканците от Санта Рита?
Апахите...
Трябва веднага да ме закарате в Пиньос Алтос, Бъртън!
Съжалявам, невъзможно е. Имаме задача да проучим терена.
Битките могат да започнат всеки момент. Нямаме време за губене.
Можем да му дадем едно от мулетата. – Ще се справи ли сам?
Със сигурност. Джонсън е жилав.
Някой го е отвързал.
Трима ездачи и две мулета.
Тук са се разделили. Едната следа води нататък.
Ще го последвам. Накъдето и да е тръгнал, няма да избегне отмъщението.
Шефе, вълчата яма работи!
Много е смешен тоя елен!
Дай ми да пийна една глътка.
Насам! Елате да видите какъв затворник си имаме!
Елате насам! Внимавайте да не се изплъзне!
Хайде, внимавай! Хванете го! Дръжте му краката!
Хайде, вържете го! Донесете още едно въже.
Я вижте, големият воин не трепва!
Г-н Джонсън, този апах не е ли онзи от Санта Рита?
Защо не го убихте веднага? Ето му ножа.
Аз стоях два дена над кладенеца. Той ще постои два дена на дървото.
Ами да му занеса десерта.
Жилави са индианците. Всеки от нас би умрял на негово място.
Дано не си привикаме така всички апахи на посещение.
Джак му занесе съвсем малък десерт.
Джак!
Не са последвали следите ни!
До смъртта ми искам всеки ден да си припомням това унижение.
Преди много години моят приятел На-Кайен
видял по време на лов планинска пантера.
Два пъти я уцелил.
Но едва третата стрела я убила.
Защо не завършиш историята си?
На-Кайен отишъл и я докоснал, както изисква законът на лова.
Тогава пантерата го нападнала.
Кървава битка ще бъде.
Ще се бием заедно с теб, докато дългът на отмъщението е изпълнен.
Ти виждаш един човек, но зад него стои много оръжие,
а не само мъжете в пристройките.
Войниците им ще дойдат съвсем скоро.
И ти не разказа историята ми докрай.
Моят приятел живя още дълго,
а кожата на пантерата красеше неговия викиап.
Апахи!
Към колибата! Върни се! Донеси ми пушката!
Побързайте! Ще се върнат!
Стига им толкова. Ще се разкарат.
Пак ще дойдат, това е сигурно.
Трябва да подсигурим запасите от храна и да раздадем боеприпаси.
Не вярвам, че в следващите дни ще можем да ловуваме.
Провизиите ще стигнат най-много за седмица.
Може би няма да се върнат. Да не са глупаци! Нали видяхте –
нашият прием въобще не им хареса. – Колко бяха всъщност – 5 или 50?
За всеки удар с камшика един от нас ще умре.
Престани да говориш глупости, Рони! Мунициите ни стигат за цял месец!
Дотогава армията отдавна ще е дошла!
Имаме поръчение да открием златната мина и никой няма да ни попречи!
За ваше спокойствие ще пратя човек. Ти осмеляваш ли се да преминеш?
Ще мога да премина със сигурност.
Защо не преместим лагера? Злато има навсякъде.
Кажи на капитан Бъртън да мобилизира шефа си.
Апах!
Елате!
Внимателно! Взел е пушката на Макс! – Ще нападнем едновременно. Хайде!
Как можа да ни се изплъзне? – Я да разгледаме другите мъртви...
Прав си, дали няма друга изненада?
Хей, Боб!
Рони, трупът беше жив.
Белооките войници скоро ще дойдат с много добри оръжия.
Сами не можем да прогоним хората оттам, ако не ни помогнете.
Законът на отмъщението беше нарушен.
Улцана е храбър воин – ще го изпълни или ще умре.
Ние не можем да му помогнем.
Но Пиньос Алтос е най-добрият ни ловен район.
Когато слънцето изгрее, там няма да има нито един бледолик.
Дотук – 65 километра. Това е първият преход.
Пратеник отвъд границата. Твърди, че познава кап. Бъртън.
Идвам от лагера на г-н Джонсън. Трябва ни помощ. Веднага.
Апахите нападат. Ще издържим само още два или три дена.
Капитанът вече ми докладва за трудното положение на шефа ви.
Голям риск, големи шансове или голям провал. Негова работа.
Полковник, сега предстои директна атака.
Г-н Джонсън все пак работи по поръчка на...
Ние тук работим в името на американското правителство!
Така че да не избързваме.
Вие сте наред, капитан.
Само ще прекосим територията на апахите.
Нашата цел е Мексико Сити. – Е, значи първо мексиканците.
Апахите – после. Продължавайте.
Втори преход – 80 километра. Бивак при Натанис Рим.
На следващия ден се разделяме. Една група тръгва насам...
Поне да знаехме какво смятат да правят проклетниците!
Навън е невероятно тихо, нищо не помръдва, можеш да полудееш!
Вярвате ли, че малкият се е справил?
Преди малко ми се стори, че чувам сигнала на кавалерията,
но едва ли ще пристигнат по-рано от утре.
Сега разбирам защо бледоликите стрелят толкова бързо.
В бараките не можем да ги улучим с нашите стрели.
Бараките им ще изгорят.
Донесете вода! Бързо!
Стреляйте, колкото ви държат пушките!
Напред! Сега ги хванахме!
Назад! Оттам идват много!
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©