Gia (1998) Свали субтитрите
В началото на 80-те, тя става икона в модната индустрия.
Това е историята й, разказана от хора, които я познават.
И части от дневника й.
АНДЖЕЛИНА ДЖОЛИ
ДЖИЯ
По това време всички бяха високи, слаби и руси.
Всички позираха, всички те оглеждаха.
Но Джия беше различна.
Тя беше първата, която се движеше.
Всички се опитваха да имат държание,
но тя го изобрети.
Винаги следваше инстинктите си,
където и да я водеха.
Това беше най-доброто и най-лошото в нея.
При Джия, винаги ставаше въпрос за секс -
всеки поглед, всяко движение, всеки момент.
Всеки ден. Секс.
Всички й завиждаха. И още го правят.
Затова говорят тези неща.
Тя флиртуваше с всеки, но не значеше нищо.
Никой не обръщаше внимание.
Сексът няма нищо общо.
Дори и да спеше с много хора, сексът не беше цел.
Сексът не беше проблем.
Да, знаех за наркотиците.
Беше ме страх от наркотиците и как ги ползваха хората.
Всичко стана толкова бързо. Лицето й беше навсякъде.
Всеки модел има своя момент, поне тези, които пробиваха.
А да уцелиш момента, е всичко в модата.
Модата не е изкуство! Не е и култура!
Модата е реклама, а рекламата е пари.
И за всеки спечелен долар, някой трябва да плати.
Имало едно време, имало едно време.
Беше приказка.
Беше сбъдната приказка.
Имах две момчета, но те си тръгват.
Женят се. Изчезват.
А момичето е завинаги.
Като се роди Джия, си казах: "Тя е моя."
Виж се. Само моя.
Виж ме.
Виж ни.
Виж колко сме красиви.
Ще бъда ли най-хубавото момиче?
Да! Ще бъдеш!
Къде беше?
- Вън.
Вън? Къде?
Джо, не почвай.
- Къде си ходила?
Не викай.
Децата знаят, че си навън цяла нощ.
- Стига!
Кажи на тях къде си ходила.
- Нямам настроение за това.
Не си в настроение, а?
Остави ме.
- С кого беше, Катлийн?
Не е твоя работа.
- Не ми казвай това, курво.
Вън от кухнята.
- Да видя. Чука ли те?
Къде? Да усетя!
- Свиня! Пусни ме!
С кой друг?
- Пусни ме.
Кой друг?
- Как ме караш да се чувствам?
Да умра. Знаеш ли?
- Да умреш? Не!
Няма да умираш, докато аз не кажа.
Тогава ще умираш!
Сложи ги в колата. Аз ще взема това.
Имало едно време
в едно далечно кралство
едно малко момиче, косата й била златна.
Когато хората в селото я видели, те казали:
"О, колко е красива!"
Една пържола с кашкавал, сандвич с кюфте, едни спагети.
Ще се върна към 16:00 ч. Да не запалите заведението.
Джия, ти отговаряш.
- Добре, шефе.
Бързо, храната. Чупката.
Отивай на касата.
- Аз съм шефът!
Джия ли се казваш?
- Да.
Да имаш огънче?
- Виждам те наоколо.
Нервен ли си?
- Да.
Аз ли те изнервям?
- Да.
Супер, това е идеята!
Коя точно?
- Плашиш хората до смърт
и те не виждат колко си уплашен ти.
Теб страх ли те е?
Как се казваш?
- Ти Джей. Том Младши.
Но ми викат Ти Джей.
Ти Джей и Джия.
Кефи ме. Изчезвам!
- Къде хукна?
Аз съм шефът и изчезвам!
Бърдс ли са?
- Супер са.
Яко. Обърна света ми.
Хубаво е, а? Здрасти, мацки.
Татуировки? Ще си правиш ли?
- Не, на теб.
Няма да си правя.
Виж й косата.
- Супер е.
А сега искаш ли татуировка?
Ще стане купон с нея.
Кого гледате - него или мен?
Не мога да говоря за секса. Откъде да знам.
Аз мисля, тя всъщност не е правила секс.
Но обичаше да я снимат
и хората я снимаха и правеха неща за нея.
Тя не обичаше да я снимат.
Трябваше да я умоляваш.
Не обръщай внимание на дрехите й, на косата й.
Тя беше необикновена.
Хайде.
- Идвам.
И те й показаха хубавата къща
на планетата Марс.
И й казаха: "Ела и живей вечно тук."
А момичето казало:
"Марс е планета, където живота е друг -
Но как се стига дотам?
Такси ходи ли там? Кой автобус да хванеш?
И откъде знаеш, че си там, когато отидеш?"
Филаделфия не беше готова за това.
Но Ню Йорк беше.
Беше точният момент.
А да уцелиш момента е всичко в модата.
Разбира се, колкото повече си на момента,
миналото ти избледнява.
Добре, да свършваме с това.
- Влизай и бъди мила.
Мила? Хубаво.
Кой знае? Може да те харесат.
Теб те харесват.
- Шибай се!
Здрасти.
Имам среща с Уилхемина Купър.
Както и целият свят, а те са пред теб, скъпа.
Намери си място.
- Имам уговорена среща.
Момент, моля.
Естествено, че имаш.
- В 11 ч. Джия Мари Каранджи.
Джи... какво?
Ето. Джия. Остави другото. Викай ми Джия.
Дали ще го запомниш, скъпа?
Така ли? Яко. Кажи на кучката, че съм тук.
Видях снимките вече, мила. Морис ги прати.
Исках да видя и на живо.
- Виждаш.
Определено. Уплаши до смърт секретарката ми.
Да, виж.
Това беше безплатно пътуване до Ню Йорк
и ако знаех, че търсиш напудрена кучка,
щях да си стоя вкъщи.
- Откъде знаеш какво търся?
Погледни ме.
- Гледам.
Да се обличаш като рокерка,
е интересно за 17-годишна. Но да говориш така, не е.
Говоренето не е нужно в тази професия.
Каквото имаш да казваш, казваш го чрез камерата,
образът, и се надяваш на продуктивност.
Какво говориш не е важно. Ясно?
Да, сър.
Така, това е кариера.
Това е бъдеще.
Това е живот, ако го искаш.
Значи ще ми намериш работа?
Аз ти уреждам интервютата. Ти си намираш работа.
И май ще можеш.
Скъпо дневниче, това е животът ми.
Среща с "Йънг - Рубиком", 9:45 ч.
"Ревлон", 11:15 ч.
Среща с Джими Мур, Боб Стоун, някакъв Малоунски
и "Чупката, скъпа, търсим друго."
Следващият!
- Мерси и майната ви! Чао.
Да, срещам се. Никой не вижда мен.
"А, свежо парче, ела тук. Покажи ми."
И те ръчкат.
"Искам да те пробвам."
Срещни се, срещни се с друг.
Не съм добра в това. Ама въобще.
Но дори и да си добра в това, в какво точно си добра?
Не си тръгвай сега.
- Трябва.
Къде? Във Филаделфия?
За какво?
- Имам неща там.
Трябва да тръгвам.
Някой трябва да се грижи за мен! Аз съм само хлапе!
Глупости.
Кое е по-важно от мен във Филаделфия?
Не прави така.
- Кое?
Не се прави, че ще правиш нещо, като няма да го правиш.
Какво няма да правя?
Друго?
Какво?
Знаеш ли какво искам?
- Какво?
Какво?
Как ти стават?
Възбужда ли те?
- Да.
Донякъде.
- Ела тук.
Правила ли си секс с мъж?
- Да.
Веднъж.
- И?
Можех да го правя и с куче.
Мило книжле, това е още един ден от живота ми.
Живот като книга. Книгата е като кутия.
Кутията има шест страни, отвътре и отвън.
Как да погледнеш отвътре?
Как да го извадиш навън?
Имало едно време едно красиво момиче,
което живеело в кутия и всички я обичали.
Ало?
- Ало?
Какво?
- Кой е?
Уили?
- Кой се обажда?
По дяволите.
- Не ми се спи.
Посред нощ е.
- Много е късно.
Знам.
Мъжът ти ли е?
- Да.
Ядосан ли е?
- Да.
Вярно ли е, че пие? Всички така казват.
И става агресивен?
- Какво искаш, Джия?
Ако те докосне, ще го убия.
Защо не спиш?
Да дойда ли?
- Нервна си за утре?
Да, нервно ми е.
- За първи път е така.
Ще се справиш.
- Не знам какво да правя.
Оправи ли си дебелото черво?
- Да.
Хубаво. Лягай си сега.
Вземи половинка от Нембутала -
жълтото и черното.
Ще се справиш.
Просто бъди себе си.
- Добре.
Какво е това?
О, скъпа,
ако можех да ти отговоря или на себе си,
животът на тази планета щеше да е друго предложение.
Казвам й, "Виж, познавам Келвин
и го питах за теб, а той не те беше чувал."
Тя е лъжла.
Извинявай, трябва ли ти нещо?
Да. Може ли още кафе?
Ти ли си Джия?
- Да.
Закъсня. Измий си лицето.
Вече го измих. И аз се радвам да се запознаем.
Какво ще те правя?
Дай на мен.
Не знам. Аз съм едно глупаво момиче от Филаделфия.
О, Боже, тя е звяр. Плаши ме.
Напомня ти на майка ти?
- Не, на брат ми.
Той е в затвора сега.
Какво?
Страхотно. Да видим това лице.
Гледам как са веждите ти.
- Добре са си.
Аз съм Линда.
- Радвам се да се запознаем.
Ужас.
Не се понасяте.
Усмихвайте се. Всяка снимка е обещание,
което не се спазва. Гледайте тъпо.
Това прави снимката страхотна.
Ако има и сексуален нюанс,
тогава е перфектно. Добре.
Чудесно.
Е, това беше боклук.
Тъпак.
- Сега ще си платим наема.
Кой ще остане да правим изкуство?
- Какво е изкуство?
Сваляш всички дрехи.
Изчезвам.
- И аз. Чао.
Ще остана, ако Линда остане.
Линда, скъпа?
- Да.
Отиди до оградата.
- Искаш ме на снимката?
И се съблечи.
Сексът беше лесен.
Беше навсякъде. Не значеше много.
Беше трудно да намериш любовта.
Дори и да я търсиш, а много хора не я търсиха.
А дори и да я намериш,
а много малко я откриваха,
дори и да беше пред очите ти,
как да я различиш с всичкия този секс?
Къде отиваш?
Нещо стана ли? Какво става?
Чисто гола си.
Не сменяй темата!
Имам приятел.
Е, и?
- Трябва да тръгвам.
Трябва да тръгвам. Всички си тръгват.
Къде, мамка му, отиват всички, когато трябва да тръгват?!
Аз и ти...
Беше...
Доста съм открита.
Аз също.
- Да, виждам.
Моля те, не тръгвай.
Недей. Ще направя закуска.
Хайде.
Надолу ли сте?
- Не.
Да.
- Не! Какво правиш?
Съжалявам.
- Линда!
Ще ти се обадя.
Беше като кученце.
Обичай ме, обичай ме.
И аз го правех. На момента.
Невероятно, като феномен,
като златна мина.
Трудна, крехка, стара, млада,
упадъчна, невинна,
мъж, жена.
Изглеждаш сякаш не ти пука.
Срещнах един човек, който много харесвам.
Браво на теб.
Поеми си дълбоко въздух, скъпа.
Това е твоят момент.
Стига си се правил. Дай от тези талони.
Радвам се да те видя, Стефи. А това трябва да е Джия.
Знаеш ми името?
- Аз съм Бог, знам всичко.
Дори Господ знае коя си.
- С това лице, не й трябва име.
Всъщност, Тони, лицето ми е по-нагоре.
Когато кажеш, Джия.
Не се стискай, Тони.
Наркотици и алкохол. Супер. Оправих го в кола веднъж.
Не помня с колко се движихме.
Това е Стан Джигарди. Правеше го с Шерил, но е лесен.
Джо Джеймисън. Красив, но е гей.
Не че това ме е спирало.
Език в задника
и е твой.
Доста си измисляш, а?
- И аз не го вярвам, но е истина.
Стига.
Отляво.
- Кой беше това?
Нямам представа.
Ще съм най-красивото момиче. Това съм аз.
Не, тя е нова. Вижте я. Ще я харесате.
На корицата е.
- Джия, да.
Без фамилно име. Просто Джия.
Скука. Изхабена.
Дебела.
Скука.
Тъпа. За зимата ни трябва парче месо.
Някой с кръв във вените си.
Не само с гримове и на диета.
Боже, писнало ми е да я гледам.
Коя е тя?
- От момичетата на Уилхелмина - Джия.
Това е парче. Специалитет. Съблазнително.
Зимата е месоядна - кафяво, червено, животинско.
Това е. Да!
Тъкмо я купих. Как ти се струва?
Да се повозим?
Не знам.
- Да, знаеш. Хайде.
Яко!
Къде отиваме?
- Филаделфия.
Дръж се!
- Добре!
Да?
Здрасти, Катлийн.
Боже.
Господи! Влизайте.
Хайде.
- Това е приятелката ми Линда.
Здрасти.
Разказвай за Ню Йорк.
Все едно стара приятелка дойде на гости.
Каза ми всички клюки за моделите.
Коя е с лоша кожа, лоша коса.
Нещата, които правели. Къде ходят също.
Боже!
Ти си на корицата на "Воуг"! Не мога да повярвам.
Не е ли чудесно?
О, миличка.
Какво друго? Имаш ли си приятел?
Не. Линда има приятел.
Така ли? Супер.
Аз имам приятелка.
- И това е супер,
но не е същото, нали?
И не говорихме за миналото. Беше минало.
Минало-заминало. Тя никога не го спомена.
Сякаш не е било - всички тези години.
Не е било.
Пазя всичко, което си ми пращала.
Пазя всичко докоснато от теб,
откакто беше бебе.
Какво има тук?
- Дневника ми.
Имало едно време...
"Имало едно време, момиче със златна коса,
което отишло да живее в красива къща."
Все едно и също е.
Винаги различно, винаги същото.
Все същото.
Може ли да видя?
- Да.
Понякога се държеше различно с всеки.
Понякога знаех коя е.
Понякога не знаех.
Някой ако се опита да каже коя беше,
не я познаваха въобще.
Правехме всичко заедно. Тогава.
Да, всичко.
Така.
Това е...
Какво да кажа? Точно в твой стил.
Наех го набързо.
- Да, личи си.
Стоях в средата на дневната
и се отвори вратата на банята.
Да?
- Кой е това?
Кой?
Почнах да ходя до Ню Йорк редовно.
Тя искаше да съм там постоянно.
Не можех, защото имах съпруг, имах си дом.
Не, не червени. Жълти. Жълти рози.
Но ходех, и стоях за седмица.
И за две понякога.
С любов: Джия.
Изпращаш цветя на момиче?
Заповядайте.
- Взех ги. Благодаря.
Боже, още един ли?
Кой е умрял?
- Не те засяга.
Да не се чукаш с цветаря?
Да. Златното момче с летящите обувки.
Здрасти.
Звъня ти от седмици.
- Здрасти, Джия.
Това е гаджето ми - Били.
- Здрасти. Пиян съм.
Ще влезеш ли?
- Не е удобно.
Защо не? Много си красива.
Ти си модел, нали?
- Защо? Глупава ли изглеждам?
На работа съм утре.
- Още е рано.
Да си направим купон.
Ти си най-красивата жена, която съм виждала.
Ела с мен.
- Не мога.
Чао.
Какво беше това?
Това е цветарят.
Не мога да остана!
Ще се върна, но сега си отивам вкъщи.
Ще се върна.
Ако ти трябвам, обади ми се.
- Трябваш ми сега.
Трябва да си тук сега! Когато си ми нужна.
Нужна си ми сега, мамо!
Чуй ме. Ти си голямо момиче, нали?
Моля те! Моля те!
- Дръж се като възрастен.
Трябва. И ще го направиш.
Бъди моето голямо момиче.
Слушай сега.
Трябва да си ида вкъщи. Налага се.
Добре!
Махай се!
- Чакай малко.
Разкарай се!
- Не така.
Да, така! Вън! Ето. Чупката!
За Бога.
- Вън!
Не така.
- Да, така. Вън!
Виж.
- Ето, махай се!
Добре.
- Тръгвай!
Добре.
- Махай се!
Това беше.
Тя има 16 фотосесии тази седмица, но ще се постарая.
И твоите форми
изместват тази уморена, стара красота.
Засенчва ги.
- Извинете, уморена и стара?
Ще ти пратя Рене. Искаш Джия, но не може. Не и преди юни.
Тази малка кучка няма да стои пред мен. Ясно?
Или ще съм отстрани, или си тръгвам.
Да, аз също.
Роклята прави ли задника ми дебел?
- Той си е дебел, скъпа.
А аз няма да стоя до дебелия й задник.
Знам.
Животът е разочарование.
Ето те и теб.
Пристигнала си.
Тук си. Това е твоят момент.
И какво имаш? Болка.
Когато имаш всичко,
какво имаш всъщност?
Нищо.
Когато всичко е наред, всичко е объркано.
Разочароващо е. Объркващо е.
Такъв е животът. Какво ще направиш?
Хората си тръгват от мен. Това боли.
Работи. Имаш дарба. Използвай я.
Животът ще си е там и по-късно.
Когато си живял и си работил
и знаеш кой си, живота е лесен.
Работи. Само това знам.
Трябваше да бъда рок звезда. Но не мога да пея.
Работи сега. После живей.
Ще кажеш всичко, за да стане сесията.
Да. Но в тоя случай, ти казвам истината.
Скъпа. Ето я. Вие всички мразите Джия,
защото е по-красива от вас. А вие всички сте скучни.
А тя е толкова интересна.
Ако не ви харесва, изчезнете от моя свят.
Не, съжалявам, ангажирана е.
И тя заживя в хубавата къща
и всички я обичаха, и тя беше много щастлива.
Не, тя замина за Рим. Снима за "Версаче" в Милано
и "Ив Сен Лоран" в Париж. Пери я обожава.
Но хората в селото били много бедни
и всяка вечер, те отивали в къщата на момичето
и отрязвали части от златната й коса
и ги продавали за пари. "Тя няма да узнае", казали те.
И така, цялото злато от главата й изчезнало.
Истинска история на Пепеляшка.
Кажи му да побърза. Къде са билетите?
Напрегната си.
Ето. Опитай от това.
Кое? Какво е това?
Отговорът на всичките ти молитви.
Единственото важно нещо е, че ти не си важният.
Не е за теб. Не гледат теб.
Не е за теб. Ясно ми е това. Разбирам го.
Скъпа, това е добре. Радвам се за това.
Ако оставиш да е за теб, си прецакан.
Трябва да се дистанцираш от случващото се
и да си на друго място.
Но не знам къде е това друго място?
Или как да го направя.
- Вече можеш да правиш всичко.
Така ли? И какво искам? Какво?
Аз ще съм крал, а ти ще си кралица!
Жената не е жена, ако не е блондинка.
Отзивите са толкова много. Не съм виждала подобно нещо.
И толкова бързо, а?
Много хора искат да те снимат този месец.
Ще има телефонна линия на твоето име.
Мога да уча фотография.
Това ми се иска. Да снимам деца.
Мога да имам свои деца.
Ще им давам жълти рози.
И ако вдигат много шум, ще ги пращам на тихо място.
Във фурната. И ще ги целувам всеки ден
и ще им казвам, "Не е нужно да си личност,
защото знам, че да си личност, не те прави винаги личност."
За мен винаги ще си личност.
И на финансовия фронт, заболяването на Уилхелмина Купър,
която е хоспитализирана в Манхатън.
Модели и агенти се конкурират за най-добрия, с най-висок хонорар.
Добре е. Правят й тестове.
До ден-два ще знаем повече.
Помогни ми. Под голямо напрежение съм.
Не знам нищо още.
Мислих за теб напоследък. Ужасно е, нали?
Майк Менсфийлд - агенция "Ларго".
Какво ще правиш сега?
- В смисъл?
Ами, ти си специално момиче
със специални проблеми. Трябва ти специално внимание.
Можеш да идеш във "Форд". Или в "Елит".
Но си помисли сериозно да дойдеш при мен.
Защо да напускам Уили?
Помисли за себе си. Трябва да си упорита.
Това е бизнес, а в тоя бизнес
не може да те представя мъртва жена.
Извини ме.
- Обади ми се.
Да, скъпа, знам. Много е неудобно.
Дай ми телефонната разпечатка и трябва да говоря с Фреди.
Ще се погрижа.
- Целуни ме.
И аз ще затварям.
Лека почивка. И кажи на Крисчън да слуша.
Чао, скъпа.
Изтощена съм.
- И аз.
Ела тук.
Мислех, че си болна.
- Болна и уморена съм.
Но не е сериозно.
И аз съм изморена.
- Ти?
Искам да спра за малко. Да помисля малко.
Да, но не сега, скъпа.
Ще почиваш като си под земята.
Ти държиш
целия свят
в краката си.
Трябва да си силна. Улови момента.
Ако не го направиш
винаги има друго момиче, което чака зад теб.
Хайде. Знам. Знам, че е тежко.
Ще се справим.
Заедно.
Тя изглеждаше умряла, а?
На никого не му пука как изглеждаш като умреш.
Много богата и много слаба.
Не знаех, че е толкова болна.
- Ами, германци.
Боже!
Супер. Страхотно.
Обърни си очите, за да се вижда бялото?
Сепуко поглед.
- Какво е това?
Японско е. Значи, че си наполовина мъртва.
Такава съм.
- Да, супер.
Справяш се страхотно.
Изглеждаш супер.
О, Боже. Да не ти се повръща?
Лошо ми е. Ще отидеш ли до центъра?
Не повръщай върху роклята.
- Лошо ми е. Отиди до центъра.
Има едно заведение за тако, потърси Сателита или Богаташа.
На хероин ли си?
- Съжалявам.
Идеално е. Малко смърт около очите.
Невероятно. Страхотно.
Страхотно. Яхни мотора. Добре. Лошо момиче.
Да, това е. Страхотно.
Луда ли е?
- Шерил Тигс може ли това?
Не.
Тръгвай.
Чакай! Къде тръгна?
Къде е Сателита? Тук ли е?
Ела тук.
По дяволите.
Къде е Сателита?
Къде е?
Лошо ми е, гадни наркомани. Лошо ми е! Къде е?
Прави доставка.
Някой има ли нещо? Моля ви!
- Ето моята спринцовка.
Не се боцкам. Друго имаш ли?
- Нямам.
Само това.
Не мога.
Като не искаш, добре.
- Чакай.
Искам. Ти го направи. Ще го направиш ли?
Да, ще го направя.
Това ще боли.
Без болка.
Благодаря ти.
Не се страхувай, скъпа.
Ще се успокоиш.
О, Боже.
Мислих си за теб.
Добре ли си?
Тук ли е гаджето ти?
Нямам гадже вече.
Мръсна съм.
Беше ме страх от наркотиците. Как ги ползваха хората.
Казах й го. Тя го знаеше.
Беше ме страх от доста неща.
Но тя ми обеща
и аз й повярвах.
И мислих, че нещата ще се оправят.
И двете го искахме и беше възможно.
Можехме...
И го направихме.
Оправихме нещата.
Идваш си?
Просто така? И така ми се обаждаш?
Голяма работа си.
Филаделфия? Кучката е във Филаделфия?
Опитвам се да спася тази агенция,
което е адски трудно, след като умря жена ми
агенцията едва работи. Шибани жени.
И сега ми казваш, че онази просто е изчезнала.
Дано да пукне във Филаделфия.
Лечението е 21 дни.
Трябва да идваш всеки ден и да взимаш метадона.
Добре. И водата.
Няма нужда.
- Изпий водата.
Подпиши се.
Това е.
Дуейн Кинг.
Ето, г-н Дудекинс. От фурната.
Благодаря ви, г-жо Дудекинс.
Мога го това. Да бъда домакиня.
Ще съм много щастлива.
Много е депресиращо тук. Добре, млъквам.
Линда ще си дойде ли тази вечер, или ще остане в Ню Йорк?
Не знам. Ако работи до късно, ще остане.
Раменете са ти зле от този метадон.
Толкова бяха правилни, красиви.
Следи си и теглото също.
Трябва да си красива, като се върнеш на работа.
Няма да се връщам.
- Добре.
Не мога. Разбираш ли?
От теб зависи. Почакай и ще видиш.
Линда е. Няма ме. Оставете съобщение.
Здрасти, бебче. Аз съм. Звъня цяла нощ. Къде си?
Линда?
- Ало?
Кой е?
- Били. Кой се обажда?
По дяволите!
Боже, влезе в къщата ми.
Открадна пари. Бижута. Купи наркотици.
И подкара колата като луда. Беше невероятно.
Открадна ми годежната халка!
Спрете колата.
- И лъжите.
Нали се разбира как един наркоман лъже?
Устните й се мърдат. Не е смешно.
Слезте от колата.
Защо ме гоните?! Луд ли сте?!
Искам да ида в Ню Йорк, а вие ме преследвате?
Успокойте се.
- Какво ви има?
Боже! Какво?!
Разкарай се.
Тръгвам.
Арестува ме за нищо.
- Това е сериозно обвинение.
Съпротива при арест.
- По дяволите! Не съм виновна!
Аз също! Той си събираше нещата.
Не бях там! Идвах тук!
Слава Богу, иначе щеше да си още в ареста.
Трябва да се върна на работа.
Знам какво ще кажеш, но ми трябват пари.
За да сме заедно, защото не мога да живея така.
Не мога така. А и не мога без теб.
Сега искаш да дойдеш при мен.
Защото никой друг не те иска?
- Не съм питала друг.
Защо мен?
Защото си алчно копеле и ще спечеля пари при теб.
Така е.
Ще бъда откровен.
Всички знаят за наркотиците. Не го криеше.
Не взимам вече и искам да работя.
Покажи си ръцете.
Не ти трябват ръцете ми. А лицето ми
и циците ми. А те са си наред.
Ще правим предаване за моделите. Искам да участваш.
Искам да изглеждаш по-красива
от всякога.
И да кажеш на света,
че си имала проблем с наркотиците, но вече нямаш такъв.
Вече си добро момиче.
Ако го направиш, имаме сделка.
Добре.
Хубаво.
Няма да мога.
- Ще можеш.
Аз съм модел. Не говоря. Само трябва да съм красива.
Красива си.
- Ти ме правиш такава.
Ехо. Готови сме.
Ще снимаме историята ти. Преди и сега.
Супер.
- И няколко интервюта
с приятелите ти, семейството ти, майка ти.
Ще снимате майка ми?
- Да.
Това ще е интересно.
Готова ли си?
- Да.
Добре.
Само да ида до тоалетната.
- Разбира се.
Как почна като модел?
Почнах да работя с много добри хора.
Много от тях. Стана много бързо.
Не исках да ставам модел. Просто така се случи.
Как ти се отрази това?
Като си млад, невинаги знаеш.
Трудно е да различиш
кое е реално и кое не.
В един момент
почна да взимаш наркотици, нали?
Да, може да се каже.
Но сега не взимаш вече, нали?
Определено не взимам.
Нямаше да съм тук иначе.
Щастлива ли си, че си успяла?
Щастлива ли си, че си успяла?
- Да.
Да.
- Поколеба се.
Замислих се. Но съм много щастлива.
Добре. Благодаря ти.
- Благодаря.
Мамка му! Какво?
Като Спайдермен съм!
Съжалявам.
Исках да се усмихнеш.
Тръгвам си. Последен шанс.
Излизам през вратата.
- Не мога.
Ще се видим утре.
- Няма.
Не говори така!
Имахме уговорка.
Обичам те.
- Не ме обичаш.
Добре, не те обичам.
Каква си ти? Полицай?
Ще ме съдиш? Смръкнах съвсем малко.
Съвсем малко. Какво толкова?
А вчера? А оня ден?
Нищо. Не съм взимала. Заклевам се.
Не ме зарязвай.
- Не ти вярвам.
Защото не искаш да ми вярваш, нали?
Не ти пука! Искаш да кажеш:
"Аз съм скапан модел!" Не ти дреме за мен, нали?
Нали? Кажи, че не ти пука!
Моля те. Съжалявам.
Нужна си ми. Не ме карай да правя това.
Не те карам да правиш нищо. Иска ми се да можех.
Можеш.
Можеш да се грижиш за мен.
Имаш ли 30 долара?
Нямам пари. Не знам защо. Никога нямам.
В чорапа ми.
Това те стимулира.
- Не.
Не съм аз. Не си ти. Това е.
Това те крепи.
Избирай.
- Стига.
Това или аз.
Пръстите ти.
Коленете ти.
Кожата ти.
Краката ти.
Обичам те.
Преоблечи се.
Свършена е.
Само е въпрос на време.
Свести се.
Здрасти.
- Да, жива си.
Изтърва си това, скъпа.
Ще дойдеш ли да довършиш този цирк?
Много си хубава.
Благодаря.
Обичам те.
Знам. Обичаш всички.
Джия, опитвам се да ти намеря работа.
Но сега са пролетните колекции.
Искат всички да са разголени.
Съжалявам. Не изглеждаш пролетна.
А като катастрофална зима и никой няма желание.
Затвори телефона. Много съм напрегнат.
Рон, мачкай по-силно. Много съм напрегнат.
"Когато тя ме целува, усещам ветровете в лицето си.
Но какво да правиш с жена, която не те обича?
Тя е изгубеният ми пленник
и вече не е в прегръдките ми."
Написах го за теб.
Защо са я изпратили?
- Защото аз я поисках.
Ясно?
- Да.
Снимахме. Преоблечи се.
Къде е ножа ми?
- Не знам.
Кой ми взе ножа?!
Да не съм терорист? Шега ли си правите?
Какво ви има на всички? Разкарай се!
Махай се! Къде ми е ножа?
Ето го.
Не може така.
Не може да взимате ножа на някого, ако му трябва!
Спокойно.
Виж й белезите по ръцете. И това на ръката й.
Като вулкан е.
- Стига вече.
Свий си ръцете.
Сложи ги отзад.
Почти стана. Сега седни върху ръцете си.
Изглеждаш чудесно.
Красива си.
Франческо?
- Да, скъпа?
Благодаря ти.
Джия, това е реалността, не небесата.
Не е нужно да си перфектна.
Погледни ме. Гледай. Усмихвай се.
Какво? Не може да бъде!
В самолета ли си?
О, Боже! Много се радвам! Дори викам.
Не трябва да викам, нали?
- Не, не трябва.
Не искам да говоря с Хенри.
- Къде е? Момент.
Къде си ти? Имам предвид, самолета къде е?
Не ми се е обаждал някой от самолет досега.
Бях в Париж и мисля, че отивам в Мюнхен.
Не знам. Не съм много добре.
Сигурно си уморена.
Да, и ми е студено.
Знаеш ли...
Мислех да си дойда вкъщи пак. Какво ще кажеш?
Скъпа, няма да може.
Нали знаеш?
Имам предвид, след последния път.
Да, знам. Разбира се.
Съжалявам.
Ще затварям.
Добре. Чуй ме. Пази се.
Обади ми се. Защото те обичам.
Чао.
- Чао.
Всеки модел има своя момент,
поне тези, които пробиваха.
И дори да не се наслаждаваха на момента, е кариера.
Това е играта, нали?
Защото моментът е кратък.
Тук е и го няма, като повечето момичета.
Тук са и после ги няма.
Когато тя се върна в Ню Йорк. Аз бях във Филаделфия.
Чувах разни неща. Доста неща.
Затова отидох да я видя.
Няма ми парите.
Какво?
- Имах 600 долара, няма ги.
Какво става?
- Няма ми парите!
Какво ти има? Какво правиш?
Имаш ли пари?
- Нямам.
Искаш ли да ме чукаш?
Дай ми пари и ще ме чукаш.
Ела тук.
- Какво?
Престани! Какво?
Може ли да те прегърна?
- Стига!
Без наркотици.
Пусни ме!
- Успокой се.
Медицински осигуровки?
В брой ли ще платите?
- Нямам никакви пари.
Глупав въпрос.
Ще ви пишем социално слаба. Разбирате ли?
Чакай малко. Да те съжалявам, защото си красива?
Защото печелиш 10 000 на минута, като не правиш нищо?
"Беше трудно, ужасно. Отнасяха се зле с мен."
Имала си шанс и си го прецакала.
А аз? Аз съм от Охайо,
чета модните списания, гледам ти снимката и си мисля:
"Така трябва да изглеждам."
И полудявам, защото не изглеждам така.
Защото никой не ми казва, че е лъжа.
Списанието не идва с надпис:
"Внимание. Това е лъжа. Никой не изглежда така."
Дори и ти.
Помолиха ме да отида на сеансите. Отидох.
Опитах. Толкова се ядосах.
Казах им: "Не съм аз наркоманът.
Не трябва мен да тормозите."
Казах: "Всичко това е минало. Оставете го там."
Това им казах. Вижте. Знам.
Търсите виновник. Да обвините мен?
Давайте.
Но помнете -
всичко, което направих, беше защото я обичах.
Любовта и молитвите ми я спасиха от това.
Здрасти, Линда. Джия е.
Обаждам се да ти се извиня.
В една програма съм
и част от нея е, че трябва
да искаме прошка от хората, които сме наранили.
Казах си: "По дяволите. Ще ми отнеме цяла вечност."
Съжалявам. Това е глупаво.
Както и да е, обаждам се да ти искам прошка
и да ти кажа, че ми липсваш, защото...
Какво стана? Времето ми свърши?
Май да. Не знам какво стана.
Здрасти, аз съм.
Сега не знам какво да кажа.
Няма нищо. Чух те. Чух всичко.
Прощаваш ли ми?
- Да.
Не мога да говоря в момента. Затварям.
Да ти звънна след няколко дни?
Излизам скоро и ще ти звънна, става ли?
Нали все разправя, че е модел?
- Боже!
Това тя ли е?
Сгъва едни и същи дънки от пет минути.
И още нещо. Няма да работиш там.
Гадно място. Гадни хора.
Мамо, това е добре. Добре е.
Всичко ще е наред вече.
Виж това. Виж си кожата.
Мамо, това е само акне.
Ще се махне. От наркотиците е.
Ще изглеждам много добре. А за Коледа, страхотно.
И ще изкараме страхотен празник.
Ела си вкъщи. При мен. Искаш ли?
Трябва да съм самостоятелна.
Ще ми дадеш ли пари за кафе и паста за зъби?
Кафето! Извинявай. Забравих.
С парите, които правеше, можеше да живееш цял живот.
Така става, предполагам.
Какво има?
- Вие ми се свят.
Какво става?
- Мамо.
Цялата гориш.
Защо ме болят ушите?
- О, скъпа.
Мили Боже.
Имаш пневмония, която е лечима.
Джия, чуй ме.
Нещо по-сериозно е причинило инфекцията.
Нарича се - Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност.
Сигурно си чувала?
Как съм се заразила?
- Съвсем нова болест е
и ти си първата жена, която срещам с тази болест.
При венозните наркомани рискът е по-голям.
Сигурно си се заразила от мръсна игла.
Как се лекува?
Но откъде са сигурни? Не знаят нищо за болестта.
Знаят, ясно? Просто знаят.
Знаеш ли какво си мисля?
За всичко има причина.
И има план за всеки.
И смятам, че Господ
има големи планове за мен.
Просто не в този живот.
Аз контролирам нещата. Много съм печена.
Оправи се вече.
Не мога да я заведа вкъщи. Хенри го е страх.
И какво от това?
Това е дъщеря ти.
Хората се страхуват. Аз също.
Страх го е, че ако се разбере, ще го уволнят от работа.
Добре.
И къде ще отиде тя?
- В хотел. Той ще плати.
О, Боже, чуй ме само.
А баща й? Да я прибере?
Тя не иска той да знае.
Не искам да загубя дъщеря си.
Катлийн.
- Не, не мога.
Ами, разберете.
В онези дни никой не знаеше за СПИН.
Хората се страхуваха. Аз също.
И тя сигурно е била уплашена.
Скъпа Линда, това е краят на книгата ми.
Последна страница, последен кадър.
Да те видя за последно здрасти и сбогом.
Да те видя, за да запълня празнотата
и усещането и докосването
и да оставя целувките си върху лицето ти.
Аз съм.
- Влез.
Искаш ли чай?
Толкова се притесних, че ще те видя.
Кафе?
- Няма да оставам.
Защо не?
Заета съм.
На работа ли си?
Няма работа за мен вече.
Мислех, че ще имаме повече време.
- Аз също.
Няма да е днес.
- Няма нищо.
Имаме много време.
Да, предполагам.
Но днес исках да ти видя лицето. Липсваше ми лицето ти.
Какво ще правиш?
Не знам. Имам планове.
Може да завърша училище. Да науча неща.
А може и да се установя и да имам деца.
Какво толкова?
Колко хетеро си сега?
За мъже ли говорим?
Не е нужен съпруг, за да имаш деца.
А и винаги теб съм обичала.
Да, знам го.
Искам да го оставя при теб?
Приказките ти?
- Да, няколко.
И всички щуротии в главата ми.
Не искам да го хвърлям. Но не го искам в момента.
Прочети го, ако искаш.
- Не, няма да го чета.
Не, прочети го. Искам да го прочетеш.
Може да свържеш нещата. Аз не успях.
Ще те видя пак, нали?
- Да, искаш ли?
Знаеш ли, мислих си
да си наемем къща на брега това лято.
Мисля, че това ще е нов шанс за нас.
Искам да си дадем още един шанс.
Да, и аз искам.
Трябва да тръгвам.
- Не, искам да останеш.
Ти беше единствената за мен! Само ти!
И си страхотна.
Тя намери пари.
Заложи някои неща, взе назаем от баща си.
Открадна малко от Катлийн.
Не знаех какво щеше да прави.
А трябваше да знам, но не знаех.
Може да ми е минало през ума.
Не вярвах, че ще го направи.
Не мислех.
Джия, как я караш?
Добре. Той тук ли е?
- Да. Отзад е.
Колко искаш, сладурче?
- Всичко, което имаш.
Какво ще правиш с толкова много дрога?
Моя работа е.
Имаш ли, или не?
- Накъде бързаш?
Да или не?
Имам това, което искаш. Ето, тук е.
Какво правиш?
Виж какво ни се падна.
- Аз изчезвам!
Вземи парите.
Ще се оправи.
Какво правиш тук?
Ще те заведа вкъщи, миличка.
Катлийн не пускаше никого при нея,
но все пак отидох. Видях я веднъж.
Но я видях. Май не ме позна.
Мислих си, "Боже, тя е още дете."
Обвинявам себе си.
Това са просто деца.
Както и да прецакваме нашият живот,
трябва да се грижим за децата си.
Тя знаеше, че умира.
Искаше да го направи както трябва.
Искаше видео камера
и да заснеме... да говори на децата за наркотиците.
Искаше да каже на децата,
че могат да се справят.
Могат да се справят с всичко.
Но не направихме този запис.
Ще си най-красивото, красиво момиче.
Това ще си ти.
- Ще съм ли?
Ще съм ли най-красивата?
Прощаваш ли ми, Катлийн?
О, скъпа.
Да.
Разбира се, че ти прощавам.
Защото и аз ти прощавам.
Миличка.
Какво е това?
Какво става? О, Боже.
Сестра?
- Къде отиваш, мамо?
Мамо? Къде отиваш?
Тя почина около 10 сутринта.
Опитваха се да я вдигнат...
Да я вдигнат от леглото, а тя...
Плътта й се откъсваше. Просто падаше от нея.
Едва ли ви се слуша това.
Добре, какво друго?
Ето. Това търсих.
"И хората казаха:
"Тя не красива.
Изведоха я от хубавата къща и я изкараха на улицата.
Тя си тръгна и никога не се върна вече.
И скоро, хората пак огладняха
и се върнаха в красивата къща
да търсят злато, но там вече нямаше никой."
Казаха, че знаела. Наистина. Всичко.
Намерихме погребално бюро, беше трудно.
Нали знаете, заради СПИН-а.
Не исках хората да я запомнят така.
Не исках да я виждат така. А да я помнят красива.
Защото тя беше наистина красива.
Живот и смърт,
енергичност и мир,
ако аз спра днес - беше забавно.
Дори ужасните грешки, които допуснах.
И бих поправила, ако можех.
Болката, която ме изгаряше и обезобрази душата ми,
си заслужаваха, за да мога да вървя там, където вървях.
А това беше пътя към Ада на земята, Рая на земята,
обратно назад по пътя, в него, под пътя,
надалече и помежду, вътре,
над и върху него.
Из дневника на Джия Мари Каранджи, 1960-1986 г.
Превод Младен Кисов