The Family Plan (2023) Свали субтитрите
БЪФАЛО, НЮ ЙОРК
"За такава съдба ли съм роден?
Или мога да постигна нещо велико?
Мога ли тук и сега да променя нещо и да надскоча себе си?
Какъв искам да съм?
За какъв живот копнея? Какъв да съм в очите на хората?"
Такива въпроси не ти дават мира.
Но когато си зад волана на свръхмощен автомобил като този,
никой не ги задава.
Всеки разбира, че си преуспял. Вижда стандарта ти.
Мога да мина с нещо не толкова лъскаво.
Ще бъда откровен.
Това са думи на бившата ти, но ще ти върнем самочувствието.
Едно знам аз - никога не е късно да станеш такъв, какъвто винаги си искал.
Факир си - онзи грейна, сякаш е купил "Ламборгини".
За него е също толкова ценна. Не го навивах дълго.
И отново стана Търговец на месеца.
Деб, моля те, снимай Дан за уебсайта.
Бързам за вкъщи, имаме годишнина.
- Стига де, всеки път същото.
Наградете Хал.
Как е, скапаняци?
Все повтарям да не караш като луд.
Колите са като мацките - обичат бясна скорост.
Ципът ти е отворен.
Дан, не му отстъпвай наградата.
- Хайде де, тъкмо си е оправил зъбите.
Разбий ги, Хал.
Здрасти, Дан.
Привет, г-жо Оувърмайър!
- Здравей, Даниъл.
Здрасти, Бо.
СРЯДА - ТАКО
В "Станфорд" има ограничен прием по първо желание.
Ако кандидатстваш в Айова, ще отпаднеш.
- Не ми се бъркай.
Не постъпваш разумно.
Честита годишнина!
- Скъпи!
Помниш я!
- Нима си изненадана?
Кажи на Нина, че няма да плащаме да тича след Тревор в Айова.
Не казвай името му с този тон.
- Какъв тон?
Макс, омел си граха!
Браво на момчето!
Здрасти, как мина днес?
Планове за уикенда? Да излезем на двора, да помятаме.
Да видя има ли живец у теб. Хайде де.
Къде тръгна?
У Самир. Като ми спря игрите, събирам се с приятели.
Да пръскаш черепи нонстоп, не е здравословно забавление.
Днес ще гледаш малкия. Имаме годишнина.
- Защо не го гледа тя?
Защото съм жена ли?
- Не казах това.
Намекваш го.
Не си наред. Тревор ли цитираш?
- Само да се заяждаш ли можеш?
Престанете, чувате ли? Моля ви.
Ще гледаш ли Макс? Брат ти ще се разведри, а и тъкмо ще напишеш молбата си за прием.
Добре.
Няма за какво!
- Благодаря.
Моля те, поговори с мама да ме остави на мира.
Не съм малка.
- Чух те!
Бобче, ще говоря с нея.
- Не ми викай така.
Нали мечтаеше за журналистика!
- Журналистиката умря.
Тревор ли цитираш?
- Стига.
Само ти пълни главата с тъпотии.
- Да, с промит мозък съм.
Радвам се, че си на моя страна.
- Боже.
Хайде, Макси. Ще го приспя.
А после?
- Още ли е на дневен ред? Супер!
СТАНФОРД
УНИВЕРСИТЕТ НА АЙОВА
Здрасти, Самир.
Как я карате? Килбой се завърна!
МАЧКАЙ, КИЛБОЙ!
КИЛБОЙ Е ЯК
Започваме.
Гледайте и се учете.
Оставете ми последния.
Килбой е убиец.
- Жесток е.
Ние сме група, минете преди нас.
- Добре.
Невероятно, а? Цели 18 години.
- И идваме на "Циклона" всяка година.
Имах предвид 18 години брак! Мислех, че харесваш традицията.
Харесвам я.
- Така ли?
Да, преди. Ти си човек на навика, това ми харесва.
В сряда ядем тако.
Не като всички - във вторник.
- Секс в четвъртък.
Трябва по-често да оставаме без децата.
Планираш седмицата по конец.
Но ми се иска да сме по-спонтанни, да пътуваме.
Имам чувството, че никъде не ходим.
Децата ни ходят на училище, имат програма, приятели.
Какви приятели? Кайл има един, когото не кани у дома.
Но е човек, има пулс. Зачита се.
Тревожа се за Нина, негодува срещу всичко.
Срещу системата.
- Срещу мен.
Знаеш, че е вярно.
Съжалявам, не е сега моментът.
- Така е.
Да се подготвим за почти фатална доза адреналин
на влакчето в челната четворка на Бъфало за 1998 г.
Ще го понесеш ли?
А ти как мислиш?
Много си щура!
- Обичам те!
Обичам те.
Догодина ще отидем другаде.
Не, пак ще се качим на "Циклона".
- Няма нужда.
Бездруго винаги ще помня това място. Влюбих се в теб на първа среща.
Държах ти косата, ти повръщаше.
- И дори искаше да ме целунеш!
Винаги го искам!
Ало! Снима интимен момент.
Моля те, изтрий снимката.
- Няма.
Недей така.
Недей.
Чуваш ли, престани.
Свали я.
- Накарай ме.
Дан, зарежи.
- Да, Дан, послушай мадамата.
В теб дреме железен мъжкар, а? Корав пичага ли си?
Я ми кажи, как смотльо като него докопва готина мацка каквато си била?
Чао, Дан.
Не исках да се биеш с оня. Иначе щях да се омъжа за скандалджия.
Знам, че мразиш насилието.
Не ми пука за приказките му.
Защо не спиш?
Искаш онова нещо, а?
Момент, още не. Сега!
Трий-изтрий.
Нов рекорд!
По дяволите, сексът за годишнината!
Будна съм, напълно будна.
Извинявай за скапаната вечер.
Обещавам да се реванширам.
- Няма нищо.
Трябваше да спукам от бой онзи кретен за репликата му към теб.
Можеше да го размажеш, скъпи.
Скъпи, извинявай, не биваше да се смея.
Да го отложим за четвъртък?
Труп съм.
- Добре.
Обичам те.
- И аз те обичам.
Пазете лицата си, ще ви трябват.
Съпруг или гадже?
- Тийнейджърка.
Съжалявам.
- Тренирайте по двойки.
Да сме двете? Супер.
Така.
Изобщо не ме бива. Ходя на балет, но в Бъфало не предлагат.
Справяш се, само вдигни юмруците.
Откъде си?
- Отникъде, отвсякъде.
Организирам пътувания.
- Страхотно.
По работа ли си тук?
- Не, дойдох да видя бившия.
Смяна.
Извинявай, плямпам.
- Изкарай си го на чувала. Аз така правя.
На колко е дъщеря ти?
- На 17 години.
Боже!
Ужасно съжалявам.
Хиляди извинения. Как се чувстваш?
Ще има какво да разказвам.
Пребита във фитнес от физиотерапевтка.
Имаш силно дясно кроше.
- Благодаря.
Докъде бяхме стигнали? Три деца?
- Да, три деца.
Тъкмо мислех, че ще изпращам едното в колеж, когато се появи Макс.
Сладурче.
- Сладурче е.
Какво?
Не знам. Чувствам се някак си...
Като в капан. Звучи ужасно, знам.
Просто Дан, съпругът ми...
Той е страхотен баща.
Но някак е напълно доволен от живота си тук.
В Бъфало ли?
Извинявай.
Не исках да прозвучи така.
- Вярно е.
Като се запознахме, исках да пътувам, да видя свят.
Но Дан е непоправим домошар.
Отдаден е на семейството и страшно го обичам заради това.
Но ми се ще да живеехме по-вълнуващо.
Разбирам.
- Извинявай. Не ти, аз плямпам!
Не, но гоня полет, както винаги.
Но ако навиеш мъжа си да пътувате...
МЕЖДУЩАТСКИ ПЪТУВАНИЯ
Много съм добра в работата си, не като в кикбокса.
Благодаря.
- И аз благодаря.
Готов си за по-големи дрешки.
Колко си пораснал, а, Макси?
Много! Ама че мускули!
Така, задръж.
Ще вземем за мама това. И това, и това.
Искаш ли сладолед? Да, ще ти взема.
Ето го. Това ли искаш?
Ще ти взема картофки.
Съжалявам, приятел.
Стига бе!
Кретен, поне да сваля детето.
Даниъл.
- Много съжалявам!
Исках да оставя детето.
Взех памперсите.
Почистете в трети сектор.
Съжалявам за кашата.
- Благодаря, че пазарувахте при нас.
Дръж се.
Здрасти, Бо.
Здрасти, Дан.
- Приятен ден!
Паспортите са изтекли.
Занапред тате ще плаща само в брой.
Ало?
- Здрасти, не затваряй.
Още ли си жив?!
- И аз се радвам да те чуя.
Разкрит съм. Трябват ми нови паспорти за всички.
За мен, жената и трите деца.
- Три ли? Как стават тези работи?
За щъркела ли да ти обяснявам, Оги, или ще говорим делово?
Боже.
- Как смееш да ми звъниш!
Маккафри преобърна света да те търси.
- Намери ме.
Как?
- Може би чрез социалните мрежи.
Ти си идиот.
Зарязах целия си живот.
Закотвен съм в Темпе, Аризона, да правя фалшиви документи за тъпи колежани.
Да си вървя ли?
- Не, остани.
Искаш да не приличаш на студент, нали? Махни тоя суичър.
Ще ти платя половин милион, ще пратиш Дорис в дом за възрастни,
дето щъкат с голф колички, хапват сирене с вино и играят маджонг.
Не намесвай мама.
Ще й хареса!
- Мога да те издам за повече.
За 18 години не си го направил. Среща във Вегас след три дена.
ЩАТСКИ УНИВЕРСИТЕТ НА АРИЗОНА
По-късно ще ти кажа къде и кога.
- Но защо във Вегас?
Не върви да предложа почивка в Темпе. Вегас е приемливо.
Още не си им казал? Ти не си наред.
Да не е лесно? Или очакваш да им разкажа на закуска?
"Как сте, хлапета? Подайте кленовия сироп. Впрочем баща ви беше наемен убиец."
Ще им кажа по пътя. Имаш три дена.
Клуб по шахмат.
Хайде.
Къде е Нина?
Вече не е редактор, напусна.
Какво, кога?
- Преди три месеца.
И къде е сега?
- Не знам.
Ще ти дам 50 долара да ми подскажеш къде може да е.
Аз съм журналист, не издавам хората.
Сто долара.
Вижте под пейките на стадиона.
- Знаех си.
Писах есе, че университетите подклаждат расизъм, а мама го отхвърли.
Обясних й, че така започва промяната. Тя: "Не, така влизаш в държавен колеж".
Нина.
Защо си дошъл?
- Тук е защитено място, не може да идвате.
Секси баща имаш.
- Кели, гадост!
Трябваше да си на среща с редакторите.
- Да, бях.
Напуснала си преди три месеца. А толкова се мъчи да станеш редактор!
Дори не четеш статиите ми.
- Чета ги, до една!
Сега бързам. Къде е клубът по шах?
Ще вземем брат ти.
- Какво става?
Нищо, подготвил съм ви изненада.
Каква?
- Къде е клубът?
В математическото крило.
- Благодаря ти, Кели.
Почакай.
- Какво?
Той не е там.
Стой в колата.
- Няма да изпусна това!
Какво?
- Нищо.
Хайде, хайде!
КИЛБОЙ
НИНА: ТАТКО Е БЕСЕН
По дяволите.
- Ти ли си Самир?
Аз съм бащата на Кайл. Къде е?
Какво стана с шаха?
- Днес нямаше сбирка.
Нали, Самир?
- Не ми плащаш да лъжа.
Плащаш ли му?
- Не.
Излишно е.
Ще ти обясня.
- Качвай се в колата!
Веднага.
Предателка.
Каква е изненадата?
- Заминаваме.
Имам планове за уикенда.
- Наказани сте.
Ще вземем майка ви.
Покажете й, че се радвате за пътуването, иначе ще ви издам и знаете какво следва.
А къде отиваме?
- Във Вегас?
Днес ли заминаваме?
- Нали искаше повече спонтанност.
Послушах те. Хорхе ми даде отпуск.
Хорхе ли прави хидромасаж във вторник?
- Не, той е шефът на Дан.
Дан ли прави хидромасажите?
- Не, г-жо Кеслър, днес няма масажи.
Децата са свободни и горят от нетърпение. Кажете на мама!
Много яко!
Не може ей така да тръгнем за Вегас. И защо точно там?
Вярно, че не е Европа, но и там има Венеция и Айфелова кула.
На бас, че ще си намерим билети за Адел.
Обожаваш я!
- И ти.
Кой не е луд по нея!
Обожавам я.
- Всички я обожават, има ангелски глас.
Стига де, какво ни задържа?
Кой си ти? Не мога да те позная.
Този човек е неудържим в леглото.
Наистина ли не е вторник?
Заслужаваш почивка и ще е добре за всички ни.
С колата ли ще отидем?
- Пътуването сплотява семейството.
Хайде! Докато няма задръстване.
Съжалявам, тренирайте делтовидния мускул!
Благодаря, Хорхе.
- Трябва да приготвя багажа, бебето...
Събрах най-необходимото.
Ще харчим спестеното от самолетни билети в бутици, където ухае на кожа и пачули.
Ще пазаруваш на воля.
Добре. Това е чиста лудост.
Откачено е. Божичко, отиваме във Вегас!
Имаме ли нещо за хапване?
- Ще купим по пътя.
Има пряк път, ще спечелим време.
- Какво?
Давай!
Не си ли минавала по "Елмуд"?
Потегляме.
Как е, Макси?
- Първото му пътуване с кола.
Макс, радваш ли се?
Пет часа със самолет или 33 часа с кола?
- Избирам 33 часа.
Сетил си се за ботите!
Да.
- Миличък! Не мога да повярвам!
Татко, недей така!
По-леко с газта.
- Съжалявам, май беше катеричка.
Боже!
Къде ни караш?
- Оттук е напряко. Не си ли минавала?
Мамка му.
Следят ни.
Не се тревожи.
Всъщност трябва да се отбия в службата.
Онова там Хал ли е?
- Да, пуснал си е мустак.
Колега?
- Няма да се бавя.
Вдясно има автосервиз.
Изчакайте ме тук, връщам се веднага.
Мамка му, какво става?
- Не псувай!
Мамка му, какво става?
Чакат ни над 3000 км.
Ще сменя маслото, ще проверя охлаждаща течност и гумите.
Охлаждането е важно в пустинята.
Не може ли да чакаме извън колата?
Спря някъде пред нас.
Тук някъде е.
Още малко търпение!
- Дан?
Може ли да ида на "Хайпър Екс"?
- Не те пускам в стриптийз бар.
Не е бар.
- Не е смешно. И никакви залагания.
Фалшива лична карта ли имаш? Дан!
- Не.
Привет, Хал. Готина колица.
Сега ли я получихме?
- Да, реших да я раздвижа.
Вижда се, че плаче да я разкършиш! Колите са като мадамите.
Именно!
- Качвай я на магистралата.
Надупи я! Ако те глобят, аз плащам.
Засякох го, пое на запад.
Народе, готови сме.
Ще пътуваме ли, или ще живеем тук?
- Потегляме.
БЪФАЛО
ВЕГАС
Не ти ли е студено на краката?
- Не ми пука. Ваканция!
Какво правиш?
- Пускам пост за пътуването.
Стига с този "Туитър" и "Тик Ток".
Едно време на път се общуваше.
- Спести ми лекцията!
Не знаеш как се пуска есемес, трай си.
Никакви телефони и устройства. Предайте ми ги.
Какво?
- Веднага.
Джес, помогни ми.
- Чухте го - дайте му мобилните.
И твоя.
И моят отива, солидарни сме! Чао!
Как можа!
- Майчице.
Счупих оковите на технологиите с един замах.
Ще видите как ще се сближим, само потърпете.
Обезумял си.
Ще си купя нов.
Както си купуваш приятели?
- Самир е бизнес партньор.
Поне си говорят!
- Кажи на нашите за бизнеса си.
Да те питам, г-н Спонтанен, как ще следим пътя без телефони?
АВТОСЪЮЗ
Ако е шега, не е забавна.
- Не е. Пътуваме семейно, трябва ни карта.
Пич, защо не опиташ с това?
Да, тате, защо?
Искаше да ни сплоти, като ни отнеме телефоните.
Нали предлагате помощ при пътуване?
- Отдавна не го правим.
Накъде сте се запътили?
- Към Лас Вегас.
Ще ми трябва помощ и за резервации, ако не ви затруднявам.
Добре. Намерих ги.
Кредитната ви карта, моля.
- Ето членската.
Събрал съм куп бонус точки.
Плащането става само с карта.
При толкова точки може да не ми трябва.
Левон, всичко точно ли е?
- Колко точки имаме?
Вие сте сред елита от платинено-диамантени членове.
С радост ще помогна.
Спрете, отключете вратите.
Нямаме равни, нали?
Мама е върхът!
Пейте де!
Какво значи "Айс, Айс, бейби"?
Свикай всички. Шведите, Гюнтер, Спирос.
Да ги открият.
- Не са плащали с карти, явно имат кеш.
Никакви постове в социалните мрежи. Изключили са мобилните си.
Синът му е геймър по прякор Килбой. Бива си го!
Следете пътя и намерете минивана.
- Дадено.
Няма да го смени, защото ще трябва да им каже.
Защо реши, че не знаят?
- Още са с него.
МОТЕЛ "БЪРНИНГ РИВЪР" СВОБОДНИ СТАИ
Виж се на какво приличаш. Зависим си.
Не можеш ли да изкараш един ден, без да трепеш народ?
Брандът ми мен чака.
Наричаш "бранд" убиването наужким в обсебения от насилие капитализъм?
Пак гласът на Тревор. Помниш ли коя си ти?
- Не.
Беше готина.
Познаваме ли се?
- Едва ли.
Виждала съм те в "Туич". Разби Синапс в собствения му стрийм!
Ти си Килбой, нали?
Знаеш за Синапс?
- Да, пич, беше жестоко!
Може ли снимка?
- Разбира се.
Джес, не знам как да ти го кажа.
Отиваме във Вегас и няма да се връщаме.
Не бях докрай откровен...
Истината е, че когато се запознахме... Преди да се...
Готово, стаи с номера 152 и 153.
И четири еднократни фотоапарата.
Заповядайте.
- Задръж рестото.
Страхотен си, честно.
- Благодаря.
Ще те хвана!
Ето, хлапе, за спомени.
Брат ти общува.
Направи жеста.
- Ето.
Благодаря, Килбой.
- И аз.
Какво беше това?
Да, какво?
- Кой е Килбой?
Името ми е познато.
Няма значение.
- Боже мой, той е Килбой!
Геймърското му име, не е спирал да играе. Мисли си, че е известен.
Така ли?
Голямо момче! Та-та?
Ще пусне ли снимката?
Сигурно.
Нае ли стаи?
- Няма свободни, ще продължим.
Сериозно?
- Да.
Те са.
Хайде.
СВЪРЖИ СЛУШАЛКИ
СВЪРЗВАНЕ НА СЛУШАЛКИ
ТРАВМА ПРИ ПАДАНЕ?
Какво стана?
- Здрасти, скъпа. Дупка на пътя.
Макс, видя ли? Онзи летеше.
Божичко!
Майчице!
- Боже.
Къде сме?
- В Айова.
В Айова?!
Цяла нощ ли си шофирал?
- Ами какво да ти кажа?
Вълнението ме държа буден, усещах постоянен прилив на енергия.
И докато се усетя - ето го Айова Сити.
Кравата не е истинска, миличка.
Айова Сити ли каза?
Съвсем близо сме до университета. Може да се отбием.
Няма да ходим при Тревор.
Исках да видя кампуса, но добре.
Да бе, много те интересува базата!
- Интересува ме.
Наистина ли ще отидеш там заради момче?
- Не е заради него.
Престанете.
Стига.
- Избрах колежа, искам да видя кампуса.
Далече е от вкъщи.
Страхотно е. Как може да не искате да уча тук?
Не е за вярване, че й угаждаш!
- Добре е да починем малко от пътя.
А и щом искаме тя да ни слуша, и ние трябва да се вслушаме в желанията й.
Нека огледа. Спокойно е, хубаво е.
А и така ще можем да си поговорим.
Искате ли да разберете какво значи колежански живот?
Елате с мен.
Това ми връща стари спомени.
Каква токсична мъжественост.
- Това е студентски дух.
Говориш така, защото не теб ще те тормозят.
Настроението е празнично.
Не е зле.
- Да.
Маце, да ти покажа биропиене от стойка?
Извинявай, не знаех, че...
Ти си майче.
Нина, ще го подържиш ли?
Тя ще го направи!
Мамо!
Наливай!
- Давай!
Гълтай, гълтай!
Гълтай!
Не пробвай нищо такова!
Това беше велико.
"Наливай"?
Да си ходим, докато не съм се нахъсала да се включа в игрите по надпиване.
Какви ли са те?
Дано библиотеката ви е харесала. И аз я виждам за пръв път.
Правят обиколка с гид. Да се присламчим към групата.
Трябва ли?
- Да.
Помагаме на сестра ти. Ако се мусиш, ще ти връчим Макс.
Хайде.
- Продължаваме към модерната спортна база.
Извинявай, че те издадох. Дразня се, че на теб ти се разминава.
А на мен ми се карат, защото не разбирате Тревор.
Разбираме го, но не го харесваме.
- Защо?
Откакто тръгна с него, не си същата.
Преди те харесвах. Той те унижава, а ти заслужаваш повече.
Да не си искрено загрижен за чувствата ми?
- Не, ти пък! Абсурд.
Интересно ми е какво ти се върти в ума.
Знам ли, още един спомен от доброто старо време.
Питаш се дали още го можеш ли?
- Ако пробвам, ще лежа в болница.
Чудя се какъв би бил животът ми, ако не бях скъсала кръстна връзка.
Искаш да е различен ли?
- Не, но е особено чувство.
Никога не си виждал онази Джесика, познаваш само физиотерапевтката.
Обичам всяко твое "аз". Особено онова на бурето.
Неустоимо секси.
- Така ли?
Правила ли си го на скочището?
Не ми отговаряй. Боже!
Държиш се странно, откакто потеглихме.
Но си падам по този спонтанен Дан.
Всеки от нас има различни лица и понякога...
Онзи със златния ланец не беше в групата.
Какво прави?
Растат като гъби! Кое е твоето?
- Дъщеря ми е в Щутгарт.
Търся й училище.
- Толкова далече!
Имам бизнес тук.
Спомена бизнес в Айова. Какъв по-точно?
С царевица.
- Стига бе.
Това ли носиш в куфарчето?
- Да.
Дами.
След теб.
- Не, моля те, държа!
Дан?
- Здрасти, скъпа.
Идваш ли?
- Да, намерих си приятел чак от Щутгарт.
В гимназията си пишех с момче от там.
Понаучих малко немски.
Не е нужно друг да разбира.
Ако решиш да споделиш какво носиш, ще си остане между нас.
Какво му каза?
- Попитах къде е дискотеката.
Ясно.
- Спокойно, ще те настигнем.
Чао, любима.
Да потанцуваме. Отваряй куфарчето.
СОРТ "ФРИЦ-ШИЛИНГ"
Какво е това?
- Семеен сорт. Не обясних ли добре?
И си един обикновен немец?
- Точно така.
Мамка му.
Там са лабораториите по биология.
- А татко?
Заговори се с някакъв немец.
Тук са тези по химия.
В лабораторията няма скука! Продължаваме.
Ще видим най-големия генератор на Ван де Грааф в Средния запад.
Дано сте се насладили на обиколката. За мен бе удоволствие.
Времето напредна, да се мятаме в колата.
Къде е Нина?
- Разреших й да се отбие при Тревор.
Дожаля ми да й отказвам.
Нищо де, няма да се бави.
- Да, не се притеснявам.
Чупката, Джош.
- Аз съм.
Кой?
Нина.
Здрасти, как се озова тук?
Дълга история. Може ли да вляза?
Виж, дай ми минутка да нахлузя някой панталон
и ще идем да пием матча.
Боже.
- Чакай малко.
Ти ми изневеряваш!
Моногамията е куха идея на репресивната западна цивилизация.
Мислех, че споделяме еднаква философия.
Миличка, какво става?
- Той е задник.
"Моногамията е куха идея." Кой говори така?
Тревор.
- Милата.
Да тръгваме.
- Чудесно предложение. Хайде.
Бобче.
Съжалявам. На твоите години аз...
Не ти е до бащини лекции, а?
Бобче, чувала ли си за кюшо джицу?
Какво?
- Кюшо джицу.
Бойно изкуство от 13-и век с натиск в определени точки.
Причинява се зверска болка без травма.
Откъде знаеш такива неща?
- Баща ти е пълен с изненади.
Нина, отърси се от тези стереотипни...
Този стереотип допада ли ти,
нетърпимо, надуто, лицемерно нищожество?
Усмивка!
Заслужаваш повече.
Какво й каза?
- Споделих опит.
Боже.
Какво е сполетяло огледалото? Онова.
Не чу ли?
- Не.
Удари ни камион, прелетя с над 150 км/ч.
Хвръкнаха камъчета от пътя, добре че не удариха предното стъкло.
Какво...
Стреснахме го!
- Уплаши се! Умря от страх!
КОЛОРАДО
Каза ли на мама, че зарязах вестника?
Искаше ли да й кажа?
Пошегувах се.
Обмислям да се върна в редакцията.
Така ли? Чудесно.
Само ако го искаш.
Имаш остро перо и трябва да пишеш.
Не дрънкам празни приказки.
От статията ти за повсеместната корупция в Комисията по образование настръхнах.
Ти си я чел?
- Естествено.
Аз съм най-големият ти фен. И ще остана такъв.
Майка ти също, както и братята ти. Макс още не ти го е казал.
Пусна усмивка! Стават чудеса.
Боже.
- Не, не съм! Не беше това.
Гордея се с теб.
- Благодаря.
Макс е нахранен, настанен в детската. Готова съм за истинско легло.
Какво?
Нищо.
Здрасти.
- Здравей.
Ще я разкараш ли?
Момент. Днес не е четвъртък.
Какво беше това?
Беше като...
Отдавна му беше времето.
Точно това беше.
Беше различно.
За добро, надявам се.
- Сякаш изневерявах на Дан с Дан.
Чак толкова различно?
- Не.
Не ме разбирай погрешно! Беше върховно.
Какво те прихвана?
Може би е от смяната на обстановката.
Или като те видях върху бурето с бира да викаш "Наливай!".
Такъв ли си бил преди? Различен Дан.
Заради мен ли си се променил?
Не.
Промених се, защото не се харесвах какъвто бях преди.
Запознах се с теб, после станах баща.
За пръв път от години се чувствах добре.
Но прекалих, стана твърде удобно, сигурно.
И вероятно съм станал скучен и муден.
Но край с това.
- Харесвам и двете ти страни.
Ето ме тук.
Много удобно.
- Да.
Ало?
- За довечера сме по график.
В бара на "Ария", в 18 ч. Носиш ли всичко?
- Най-изпипаните ми паспорти.
Не като онзи, заради който ме пребъркаха?
Вечно ще ми го натякваш, а?
- Докато забравя онази ръка с ръкавицата.
А каза ли им?
- Опитвам се.
Трудно се подхваща такъв разговор.
Може да се усъмнят, като им смениш имената и напуснете САЩ.
Защо се бавиш?
- Работя по въпроса, не ме притискай.
Виж, Джес.
Трябва да ти кажа нещо.
За другата ми страна, за човека, който бях, преди да те срещна.
Татко, с кого говориш?
- С никого, сядай.
Дамите не са готови.
Значи си Килбой, а? Защо не ни каза?
Мислех, че ще побеснеете и ще ме накажете сериозно.
Не беше наказание.
Искахме да имаш и други интереси, приятели, да си по-нормален.
Имам приятели, ясно? Хиляди.
Харесват ме, когато съм Килбой. Аз се харесвам.
Обикновеният Кайл се срамува да заговори момиче.
И не става за отбора по бейзбол. Незабележим е.
А вляза ли в кожата на Килбой, ставам велик, ставам професионалист.
Знам, че според теб е загуба на време.
Но се искат мозък и рефлекси.
ВВС наемат геймъри.
- Да, май точно това ме плаши.
Нека ти покажа.
- Какво?
Какво мога.
- Стрелба с лазери? Занасяш ме.
Единична битка. Ако победя, няма да ме спираш да играя.
Ако ти победиш, забраната остава.
- Нищо не печеля.
Кажи какво искаш.
Да играем на топка като преди - всеки ден в продължение на шест месеца.
Не съм на 12 г.
- Нали ще ме биеш, какво толкова?
Успех.
- Ще те смачкам.
Отиваме.
Ти си зелен, ти - син.
Уцелят ли те, пет секунди не стреляш. Печели първият с три убийства.
Само дърпам спусъка ли?
Фатален сблъсък. Пригответе се.
Три, две, едно. Битка!
Бъди милостив.
Хайде, татко. Ще ти пусна в началото.
- Добре.
Първа кръв.
- Имах късмет.
Едно на нула.
Как го правиш?
Не, недей.
Килбой, на бой с лазери ли играем, или на криеница?
Малко, подло леке. Задобряваш, Кайл.
Със сигурност е мой син.
- Внезапна смърт.
Край на играта.
Кайл, стига де, не се сърди.
Измами ме. Ти си експерт по бой с лазери!
Раснах през 80-те.
- Да бе, било е пълно с лазери!
Недей така, беше страхотен.
Адаптираш се, измисляш тактики. За малко да ме убиеш.
Признавам, изкарах си чудесно с теб, а за мен това е ценното.
Мир?
Хайде де, прегърни ме. А така!
Не е зле като за дъртак, нали?
- Да, факт.
Какво ще кажеш, маминко? Готови ли сте за последната отсечка?
Вегас!
- А ти?
Макси!
ЮТА
Вегас!
Дони Озмънд.
Адел!
ДОБРЕ ДОШЛИ В "АРИЯ" КАЗИНО И СПА
Божичко.
- Имаме запазено място! Какво ще кажете?
Жестоко е!
- Подът блести!
Това само за нас ли е?
"Насладете се! Приложени са всички намаления.
Имате резервация за 19 ч. в "Ла Мезон Д'Ор".
Благодаря, че сте изключителни членове. Левон." Мило!
Какво е това? Нина!
Ела да видиш ваната!
Слизам набързо долу. Пази минибара от набези!
Тук нищо не е мини.
Здрасти.
Правиш се на семеен мъж.
- Не се правя, това е животът ми.
Нещо притеснително по пътя? И аз не видях.
Сбърках, че спрях в Айова, но се измъкнахме.
Изживей последната си вечер като Дан Морган.
Утре летите за Ванкувър под нови имена.
Спасяваш ми живота, Огс, благодаря.
Дано ти остане нещо след Вегас.
- Не обещавам.
Твоите хора как го приеха?
Още не знаят. Ще кажа на Джес на вечеря.
Предлагам японски ресторант.
- Защо?
Там няма ножове.
Ослепителна си.
Знам!
- Аз съм огромен късметлия.
Ела.
И така, двамата ще гледате Макс. Никакво излизане от апартамента.
В минибара има храна. Не отваряте на никого.
Ясно?
- Ясно.
Макси?
Разбра ли?
- Забавлявайте се разумно.
Да имат да вземат!
- Да!
Готови? Хайде!
Вълнувам се!
Да идем на "Хайпър Екс" да видя арената.
Не! Няма да прекарам времето си на арена, пълна с Кайловци.
Ти губиш, с Макс отиваме.
Здрасти, Елвис.
Мисля, че е тук, ще ти хареса.
- Вече ми е гадно.
Добре дошли! Финалният кръг започва след пет минути.
Жестоко е!
- Вони като в стаята ти, но в пъти по-зле.
Благодаря. Това е Рен.
Здрасти, голям фен съм ти.
- Благодаря. Чакай, ти си...
Килбой.
- Да, гледал съм стриймовете ти.
Благодаря.
Здрасти. Искаш ли да се запознаеш с Валкирия и останалите?
Много! Имам подарък за теб.
Вземи го.
- Добре.
Много благодаря.
За нас!
Невероятно е, че пътувахме.
Тук сме!
- Да, така е.
Джес, трябва да ти кажа нещо.
- Спри.
Ела.
- Какво?
Благодаря ти.
- Няма за какво.
Извинявай, прекъснах те.
Няма нищо. Причината за това пътуване е...
Казвах ти...
- Пипер?
Не искам пипер. Желая да остана насаме с жена си.
Не знам френски. Учат ни на две-три фрази за имидж.
Ще дойда след малко.
И френски ли говориш?
Учил съм малко навремето.
Много е странно да не ми споменеш, че говориш два чужди езика.
Доколко ги владееш?
Не знам, беше отдавна.
Обиколил съм света и въпреки това ми е трудно да ти кажа истината.
Не искам да те карам да страдаш.
Не знам дали ще продължиш да ме обичаш,
когато разбереш истината за мен.
Съжалявам, че си въвлечена в това, но се кълна в живота си,
че няма да допусна някой да посегне на теб или на децата.
Неустоимо секси!
Защо на френски всичко звучи по-хубаво?
- Мелодичен език е.
В даден момент ще трябва да обсъдим защо не си споменал за това.
Лудост е да не ми кажеш.
Трябва да говорим и за шантавото ти държане,
откакто ни повлече към Вегас.
Но в момента искам само да съм тук с теб.
Да ям невероятна храна, да пия шампанско, което не е по джоба ни,
да ни е приятно заедно
и може би по-късно да се развихрим в грамадния апартамент.
За мен това е идеалната вечер.
Кой ранг си?
- Трети.
Сериозно? По-добър си от него.
Яко. Откога играеш?
- Откакто излезе играта.
Готино е, че Килбой ти е брат.
Така ли?
- Да, той е страхотен.
А това твое...
Не, за бога, не!
Намерих го ей там.
- Там ли?
Да.
- Мотаеше се безпризорно?
Време е за финала.
Отборите на Валкирия и на Итзтими - на сцената.
Да вървим.
Използвай Килбой.
Навит ли си?
- За финала ли?
Уцели момента. Играеш или пасуваш?
Играя.
- Хайде.
Споко, лесно е.
- Благодаря.
Много готин жест.
- Не мисля, ще ги размажат.
Как е?
Килбой, седни до мен.
Имаш ли муниции?
- Ще се опитам да ни отблокирам.
Тук.
Хайде.
Браво.
- Добре, нататък.
Край на залаганията.
Яко!
- Ще се обадя на децата.
Да, добре.
ВАЛКИРИЯ - 6, ИТЗТИМИ - 3
Провери сектор Б!
Як изстрел.
- Ето го последния.
Той прескочи.
ВАЛКИРИЯ - 7, ИТЗТИМИ - 3
Стига бе!
- Яко! Жестоко изпълнение!
Децата не вдигат. Дали да не се приберем?
Да вървим.
Джес, чакай.
Добре ли са?
- Да.
Извинявай, че прекъснах вечерта.
- Тя продължава, нали?
Дай ми 30 секунди да се освежа. Среща - в леглото.
Настроение.
РОМАНТИЧНО
"Любовна мъгла".
Джес!
Дан?
Ето го и него!
Дан?
Търсех те.
Кротко, Куган.
Спипа ме, печелиш.
Пусни я, тя не знае нищо.
- Това вече се промени, Шон.
Да, ето какво ще направя.
Първо ще убия теб, после и нея,
а партньорът ми ще убие децата ти на "Хайпър Екс".
Как ти звучи?
Мога да ти обясня.
Нормално е. Първия път всеки драйфа.
Задръж за момент.
Какво?
Божичко!
Джес, чакай! Къде тръгна?
- Към "Хайпър Екс".
Искаш ли да ти обясня, или ти ще кажеш нещо?
Какво да ти кажа?
- Извинявай.
По мен се разтече око, Шон! Око!
Джес.
- Млъкни!
Не искам да те чувам и виждам, а да намеря децата си!
Но нямаме телефони, защото ти ги изхвърли!
ВАЛКИРИЯ - 12, ИТЗТИМИ -11
Килбой, останахме двамата.
Поеми този. Пробий!
Внимавай!
Имам "възкръсване".
Не!
На ви!
- Сега зависи само от теб.
Наляво. Добър изстрел!
Готино, още един.
- Веднага.
ВАЛКИРИЯ - 13, ИТЗТИМИ - 11
Имаме победител!
Победи отборът на Валкирия.
НАЙ-ЦЕНЕН ИГРАЧ
- Ненадминат е!
Килбой!
Килбой!
- Аплодисменти!
Килбой.
- Кой е Килбой?
Кайл?
- Ужас. Кайл!
Привет!
- Къде е брат ти?
Имам оправдание. Ето го там.
Другият брат.
- Спокойно, Рен го държи.
Извинете. Ето го.
Макс е добре.
Знам, че сте бесни.
Чуйте, мен аплодират!
Как можахте!
- Макс е добре.
Нямаме време за разправии, трябва да напуснем града.
Аз съм преувеличавала!
- Защо си тръгваме?
Защото така. Джес, кажи им.
- Не ми прехвърляй топката.
Защото бившите ми колеги искат да ни убият.
От "Планетата на колите"?
- Не се шегувам, питайте Макс.
Преди да срещна майка ви, бях наемник. Избягах, но ме откриха.
Татко, ти си най-големият слабак на света.
Благодаря. Бягайте!
Намерете изход!
Бързо, хайде!
- Бягайте!
Татко?
- Какво?!
Ще я подмамя, а ти отведи децата натам. Ще ви последвам.
Джес, тя идва. Чакайте тук.
Стойте тук.
Няма нищо. Първия път всеки повръща.
Трябва да бягаме, хайде.
Давайте!
Казвам се Шон.
Мама умря, когато бях на четири. Баща ми беше насилник.
Навърших 18 г. и постъпих в армията.
Може би заради неговия ген там бях в свои води.
"Зелени барети", "Делта".
С мен се свърза човек на име Маккафри, бивш кадър на спецслужбите.
Подготви ме, вкара ме в специална програма.
Беше шанс да подобря света.
- Каква програма?
Отстранявахме най-гадните - терористи, военни диктатори, похитители,
недосегаеми от закона.
Отстранявахте ги чрез...
Колко?
- Двайсет и шест.
Убил си 26 души!
- Не.
Не, бил съм на 26 мисии.
- Боже.
Хората са 39.
- Това е повече!
Броим ли и от това пътуване?
- Всички!
Общо 43. Само лоши!
Ти си пълен лицемер!
- Бяха лоши хора.
Отне ми единственото, в което съм добър, защото е виртуално насилие,
а си сериен убиец!
Работил си за добрите, нали?
Уважавах Маккафри като баща, вярвах му сляпо.
В началото беше законно,
но се полакоми - отдаваше ни като наемници на който плати повече, и тогава напуснах.
Откопчих се с мъка, но това ме направи враг -
на партньори, ментор, единствените близки, които имах.
Оттогава са по петите ти.
Да.
- Каква идиотка съм!
Затова си толкова потаен и отказваш да мръднем някъде.
Затова мразиш социалните медии и отхвърляш технологиите.
Програмите за разпознаване на лица ме лишиха от избор.
Освен това намирам социалните медии за отблъскващи.
Откриха ни - сега какво?
- Измислил съм го.
Подсигурени сме.
За теб. Ето го твоя, това е твоят.
"Моли Андерсън"?
- Поне е нормално име.
Моето е Ван! Аз съм превозно средство.
- Ван ли?
Не можем да се върнем в Бъфало. Край на предишния живот, съжалявам.
Моят живот тъкмо започна, но ето че ти го съсипваш.
Благодаря.
- Върни се.
Не, татко, вече няма да ни казваш какво да правим.
Никога повече.
Осемнайсет години лъжи.
- Същият съм си.
Просто преди бях различен.
- Различен ли?
Не е като да си бил в бенд или веган - ето това е нещо "различно".
Ти си бил наемен убиец.
- Не ти признах, за да не ви застраша.
Но любовта ни беше истина!
- Истина? Я стига!
Ако е било така, защо не ми се довери, за да знам за риска?
Какво си мислеше? Че ще се разплямпам в чата на мамите ли?
Не.
- Или се боеше, че ще те напусна?
Били сме ти параван, част от тайния ти живот в предградията.
Не!
- Сигурно си ни презирал, а?
Да затягаме коланите, да сменяме памперси, да караме миниван.
Обичам тази кола.
И изведнъж се оказваш някакъв Джеймс Бонд. А сега кой си?
Никой.
Обикновен човек с обикновен, съвършен живот!
Винаги съм го искал.
Била си десетобойка, можеше да си медалистка в Атина.
Презираш ли живота си на майка?
- На моменти, да.
Не искам да съм онзи човек.
- А аз искам да можех да ти вярвам.
Наистина. Но как?
От години не те бях виждала толкова щастлив.
На това пътуване, на което уби четирима души.
Ти ли си това?
Ти си непознат мъж на име Шон.
Арчибалд Андерсън.
- Проклет да си, Оги.
Още утре сутринта си тръгвам с децата.
Джес, опасно е.
- С теб е опасно. Не гонят нас, а теб.
Занапред аз ще решавам за себе си и за децата.
Джес.
Здрасти, благодаря, че вдигна. Знам, че е късно.
Исках да те питам можеш ли да организираш пътуване на семейството ми.
МЕЖДУЩАТСКИ ПЪТУВАНИЯ
Къде отиваш?
- Далече от теб и от тук.
Къде?
- Не е твоя работа.
Не може да идете на летището, ще ви причакват там.
Няма, уредила съм друго.
Какво друго?
- За твое добро е да не знаеш.
Джес, престани.
Джес, моля те, опасно е.
Тогава премахни опасността и като приключиш, стой далече от нас.
За нас ли е?
- Не ми се вярва.
Здравей.
- Гуен.
Ти си тук? Не очаквах такова нещо.
Имах престой наблизо и реших да мина да ви взема.
Добре.
Здравейте. Вие сигурно сте Моли и Ван.
Аз съм Гуен. Здравей, дребосъчко! На борда ви чака закуска.
Чудесно.
Благодаря.
- Какво става? Добре ли си?
Къде е мъжът ти?
Скарахме се.
- Майчице.
Може да ми дадеш съвет за мъжете.
Какво ще кажеш?
- Добре.
В Бъфало ти споменах за бивше гадже.
Да.
- Имахме дълга връзка.
Беше прекрасно, страхотно.
Не можехме да се наситим един на друг.
Мислех, че той е моят човек, но той заряза всичко.
Ожени се за друга, пълна моя противоположност.
Но най-лошото е, че тя е непоносима.
Виждала си я?
- Трябваше!
Щом е създал нов живот с нея, исках да знам с какво ме превъзхожда.
Какво си направила?
- Това, в което съм ненадмината.
Спечелих доверието й, после изчаках да падне в капана ми.
Мисля, че забравих нещо в таксито.
Моли? Ела с брат си.
Хайде, тръгваме си.
Казах ти да не се месиш.
И все пак, кой ти ги поднесе на тепсия?
Имаше нужда от мен. Познавам Шон по-добре от теб.
Прави със семейството каквото щеш.
Искам само Шон, той е цената ми за доставката.
МАККАФРИ
Не можа да го преглътнеш, а?
- Познаваш ме добре.
Ще се предам, но обещай да не закачаш семейството ми.
Да не го закачам ли? Изоставаш, момчето ми.
Само да им посегнеш!
- Ела си ги прибери.
На публично място.
- Не си наясно кой командва парада.
След 30 минути ела сам в казино "Посейдон" на север от града.
Излизай.
Здравей, стари приятелю.
И теб е повикал, а, Спирос?
- Призова всички.
Последвай ме.
Сам е.
- Изпадам в умиление.
Можеше да е през девет земи,
но идва тук и заменя живота си за семейство, което го изостави.
Ще си получа ли петте бона, които ти заех?
Ако след 10 минути още дишаш, ще ти ги върна с лихвата.
Жалко за красивия хотел.
След десет дена ще го разрушат.
Всичко това за мен? Лаская се.
Как е семейството?
- Кое от всичките?
Качваме се.
Ето го и него!
- Добре ли сте?
Няма ли да ме прегърнеш?
- Защо да започваме сега, тате?
Извинете, какво?
- Кайл, аз съм ти дядо.
Божичко, ние сме британци.
Не ви ли е казал?
- Пропусна го в речта си "Край на лъжите".
Казах, че го уважавах като баща.
- Има разлика.
Това е хубаво, нали? Няма да убие внуците си.
Прави с мен каквото искаш, но тях пусни.
Според теб какво искам?
- Да ме убиеш.
Въпреки бездушието си вярваш, че съм те предал.
Ти беше мой син.
Моят наследник.
Предадох ти всичко, което имам, а ти го захвърли.
Изостави ме, разби сърцето ми. Да, исках да умреш.
Но през последните няколко дена нещата се промениха.
Изби всички, които пратих след теб.
Ти си точно такъв убиец, за какъвто те обучих.
Не, вече не съм.
- Глупости.
Откога не си се чувствал така жив, както през последните дни?
Докато ти очистваше хората ми,
изпитах нещо, което не бях изпитвал от цяла вечност.
Почувствах се горд със сина си.
Какво е това сега? Вече не искаш да ме убиваш ли? А какво?
Да се върнеш.
- Моля?!
Откакто замина, нищо не е същото.
За никого от нас.
Искам да работя рамо до рамо със сина си в семейния бизнес.
Не се замисляш да приемеш, нали, тате?
- Млъквай, Кайл.
Няма губещи. Ще си тежиш на мястото и ще си човекът, когото съм възпитал.
Джес и децата ще се върнат в Бъфало.
- Бездруго това искат.
Ще си в пъти по-добре от дилър на коли. И никакви контакти, да не ми се размекнеш.
Това са децата ми, няма да стане.
Съжалявам.
Първо - жената.
Чакай, не!
- Няма трети вариант.
Или всичко приключва тук и сега,
или даваш на семейството си това, което иска, а и повече.
Съгласен съм.
Добре.
Спирос, изпрати семейството по живо, по здраво до летището.
Тате.
Моля те, татко.
- Винаги ще ви обичам.
Не може да го изоставим така.
А какво да направя? Аз съм ви майка, трябва да ви пазя.
Бъди майката, която премества коли.
Какво?
- Онази майка.
Държи детето си и мести колата.
- Майката с колата.
Не разбирам за какво говорите.
Градска легенда, г-жо Морган.
Дете попада под кола.
Майката, под въздействие на адреналина, вдига колата с голи ръце.
Предлагат ви да ме надвиете, за да спасите баща им.
Да, благодаря, именно.
- Но не бих ви съветвал.
Стига бе.
- Баща ви направи своя избор.
Да не мислиш, че го иска? Говорим за татко!
Човекът, който ме заведе на бала, защото Тревор не дойде,
човекът, който ни буди за училище, пеейки тъп рап за срядата.
Прекрасно. Баща ми не го е правил.
- Спирос, би ли млъкнал?
Престани.
Дечурлига.
Без татко не сме семейство. Да му кажем, че не искаме да заминем.
Да, снощи казахме, че искаме, но аз не искам.
Ако все пак реши да остане, добре, но трябва да му кажем.
Той мисли, че вече не го обичаме. Не може да приключим така.
Макс, не ти смених памперса.
Да го махнем, да не се обринеш.
- Забрави чантата с пелените.
Боже.
Майко мила, пълен е.
Гадост.
Може да му мине.
- Или пък не.
Сега какво?
Ще намерим баща ви.
Оставете ме насаме с него.
- След десет минути потегляме.
Мислех, че ако те видя, ще те убия.
Но така или иначе сме тук...
Така е по-добре.
- Правете се, че ме няма.
Няма да го бъде, женен съм.
Беше женен, вече си свободен.
Не е ли страхотно да се върнеш при своите?
- Много време мина.
Не съм забравила номерцата ти.
- А аз - това.
Знаех си, че си същият.
Не можеш да ми устоиш.
"Вулканичен натиск".
- Кюшо джицу.
Аз съм само компютърджията!
Съжалявам.
За задника в скута ти или за 18 г. в лъжа?
- И за двете, за всичко.
Завържи го.
Да, ти.
- Давай.
Щях да ти кажа, но нямаше подходящ момент.
Никога?
- Кога можех да ти кажа?
На първата среща? Като забременя с Нина, след четвъртото?
Какво?
- Можеш да броиш!
Който и да е от тези пъти! Да ми беше казал истината, за да преценя.
Така е. Съжалявам, бях глупав егоист.
Но бях влюбен! Откакто те познавам, ти си всичко за мен.
Да съм твой съпруг и техен баща, е най-важното за мен.
Кълна се, вече никога няма да имам тайни!
Къде е Спирос?
- Мислех, че ги е довел при теб.
Братле, всичките ми познати говорят за изпълнението на Килбой снощи.
Вярно?
- Кайл, стига приказки, връзвай.
Извинявай.
Дрон "Скай Рейвън"? Супер!
Внимавай с него.
Пич, синът ти е велик.
- Дай ми радиото.
Пич!
Кайл, дай на мен.
Ти не си против технологиите.
Ти си велик.
РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ
Идват.
- Какво?
Скрийте се с децата на покрива.
Няма да слизаш при тях!
Само така ще си идем вкъщи.
- Да идем в Канада и да сме сем. Андерсън.
Моля те!
- Късно е, Бобче.
Не, няма да им се предадеш.
Няма, ще се върнем вкъщи.
ЕКСПЛОЗИВИ
Имам план. Ще бъда предишният за последен път.
Татко, много са.
- Разполагам с предимство.
С мен е Килбой.
Ще си моите очи и уши, разчитам на теб.
Хайде. Излизай, Килбой.
Кайл, с теб сме на един канал.
Покрийте всеки сантиметър от фоайето.
ХОТЕЛ И КАЗИНО "ПОСЕЙДОН"
Движение в асансьора!
- При вратата, веднага!
Засечете ли целта, стреляйте! Той няма да пропусне.
Засече ли го?
- Още не.
Няма го тук. Момент.
Какво намери?
Залегнете!
По дяволите.
Виждаш ли някого?
Горе е.
Насочвай ме, Кайл. Какво виждаш?
- Вдясно е чисто, тръгвай.
Човек отляво.
Добре ли си? Човек отпред.
Човек зад теб.
Браво, Кайл.
- Действам.
Казвай, Кайл.
- Взели са дрона.
Внимавай, зад найлона.
Давай, татко!
Пак ти!
Още бой ли искаш?
Пак ще те размажа.
Гуен, къде си?
Гуен?
Гуен?
- Маккафри?
Какво става?
- Хлапето е взело дрона. Намери го.
Татко, спри ги.
- Не стреляйте.
Шон, размисли ли?
Не, но ти имаш тази възможност. Откажи се.
Не ти стиска да убиеш собствената си плът и кръв.
На мен обаче не ми пука. Дайте му да се разбере!
Бързо, мушнете се отдолу.
Чакай, не.
- Пази братята си. И тихо.
Не оставяй Макс.
Джесика.
Ти ли си?
Кайл, казвай.
- Гуен е тук.
Звукът от празен пистолет.
Предлагам да улесним нещата, какво ще кажеш?
Или можеш да ме победиш?
Май мама ще се бие с нея.
Мислиш, че ще ме биеш с няколкото си урока по кикбокс в екипче "Лулулемън"?
Не.
В курса ли го научи?
- Да.
Нали знаеш, че с това се препитавам?
Ти си раждала копелета и си рязала купони, а аз съм убивала диктатори.
Върни се в училищното настоятелство. Тук си смешна.
Какво виждаш?
Останаха четирима отдясно и петима пред теб.
Нямам муниции.
Идва един. Скрий се, бързо!
Да беше споменал масата.
- Извинявай.
Убий онзи вляво.
Задръж, трябва да се преместим.
Подгони онзи долу през фоайето.
- Добре, тръгвам.
Продължавай. Идва право към мен.
Поеми Макс, ще помогна на мама.
Казвай, Кайл.
Дядо и още един вляво. Човек отдясно.
Не бих тръгнал натам.
Мама е ранена, в беда сме.
Копеленцата.
Шон, грешал съм за теб.
Няма да ми вършиш работа. Семейството те е направило мекушав.
Пречи ти да се съсредоточиш в битката.
Здравейте, отивате ли някъде?
Не я мислете, нищо й няма.
Онова, което разигра преди малко, не беше добра идея.
Убийството на малолетни е от неприятните неща в занаята.
Кой ще е пръв?
- Не сме приключили.
Мамо! Не!
Бум.
Хайде де, умирай вече.
Мама.
Вижте това!
Сигурно се шегуваш.
Едно време си печелила десетобои, а? Деца, нищо лично.
Или съвсем мъничко.
Не се отказва.
"Локомотивчето, което си повярва".
Има още девет дисциплини, кучко.
Мамо!
Мен ако питаш, правя ти услуга.
Спестявам ти още 20 години продаване на коли втора ръка.
Сервизно обслужени.
Сбогом, Шон.
Дядо, спри!
Сигурно си мислиш, че те мразим
заради нещата, които се случиха през тези дни.
И би трябвало.
Но аз разбрах, че семейството е най-важното нещо на света.
И когато те погледна, виждам не само хладнокръвен убиец,
а своя дядо.
Може би има начин да заживеем
като семейство.
Ако очакваш с патетичната си реч да ме накараш да размисля...
Честно казано...
Надявах се да му спечеля време за това.
Скъпи, миличък!
- Тате.
Благодаря ти.
- Здрасти.
ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Добър ден с обедните новини.
Продължават да изникват подробности за паравоенната групировка,
елиминирала важни фигури десетилетия наред.
А историята разказа
Нина Морган в гимназиален вестник.
И си мъртъв.
Глупости. Каза двама противници.
Излъгах. Сам, беше по-добре, натисни го мощно!
Не исках да пострада.
- Няма. Дребен е, но е жилав.
Извинявай, защо не те забият теб 20 пъти в камион?
Защото съм шефът.
Имам семеен ангажимент.
"МОРГАН СЕКЮРИТИ"
Оги, поеми нататък.
Ускорете темпото!
Няколко дена няма да ме има, не искам да ме забравите.
Тръгваме.
- Народе, излизам.
Да изпреварим задръстването.
Не, не мога да се покажа в училище с това изродско возило.
Как можа!
- Нямам вина.
Левон приложи всички отстъпки и точки.
Ние сме елитни супердиамантени членове.
Взех снаксове, карти.
- Браво.
Мобилните!
- Стига бе.
Дръж го!
Заповядай.
Благодаря.
- Ако го изхвърлиш, ще те убия.
Отврат.
- До Калифорния ли ще е така?
Да, чак дотам!
Сместете се.
- Вземам ги.
Хайде.
Едно, две, три.
Заминаваме!
ПЪТУВАЙ ИЛИ УМРИ
АВТОДИЛЪР С ДЕСЕТ ГЛОБИ ЗА ПРЕВИШЕНА СКОРОСТ В ЕДИН ДЕН
СЛУЖИТЕЛ НА МЕСЕЦА
ЛЕВОН МАКГЪФИТИ
ТРАВМА ПРИ ПАДАНЕ?
ЧАО, ТРЕВОР!
ВАНИЛА АЙС АЙС, АЙС, БЕЙБИ
"ЛАС ВЕГАС СЪН" "ПОСЕЙДОН" РАЗРУШЕН
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ ОТ СЕМ. МОРГАН
За малко да забравя!
- Какво?
Сбогувайте се с телефоните!
- Не!
Защо?
Божичко!
- Не е смешно!
На Джанет Джаксън ли е?
Превод на субтитрите Анна Делчева