Osceola (1971) Свали субтитрите
ОЦЕОЛА
Сценарий ГЮНТЕР КАРЛ и ВАЛТЕР ПЮШЕЛ
Оператор ХАНС ХАЙНРИХ
Музика ВИЛХЕЛМ НЕФ
Участват още
ХОРСТ ШУЛЦЕ
ЮРИЕ ДАРИЕ
КАРИН УГОВСКИ, КАТИ БУШ ПЕПА НИКОЛОВА, ИСКРА РАДЕВА
ОБРИ ПАНКИ, УИЛЯМ АНИЧ БУБАКАР ТУРЕ, ЙОЗЕФ КУАРТИ
ДЖЕРИ ВОЛФ, МОНИКА ВОЙТОВИЧ КУРТ КАХЛИЦКИ
ВЕРНЕР КАНИЦ, ГЕРХАРД РАХОЛД ВОЛФГАНГ ГРЕСЕ, БРУНО КАРСТЕНС
ДАНИЕЛ МИШЕВ, СТЕФАН ПЕЙЧЕВ ИВАН ДОРИН
ПРЕДРАН МИЛИНКОВИЧ, ФРИЦ МОР ЮРГЕН ФРОРИП, БОБО ШМИТ и др.
Режисьор КОНРАД ПЕЦОЛД
Ела. Хайде. Да, дебеланко...
Дойдох веднага, след като научих новината. Не се ядосвайте.
Благодаря за новината, г-н Хамър. – Да ви изпратя ли някого?
Наоколо се мотае каква ли не паплач, черна и червена.
За мен ще е удоволствие, г-це Гладис. – Благодаря, ще се справим сами.
Цила!
Не те разбирам. Нали сутринта каза, че е време да посетим г-н Мур?
Ето. И защо изпрати този отвратителен г-н Хамър, за да ни запише?
Сутрешният тоалет ти отне цял час повече от обикновено.
А сега внезапно се отказа да ходиш?
Просто не те разбирам.
Какво имаш против г-н Мур?
Той разказва толкова увлекателно за големите градове на Север.
И домакинката му също е много мила. – Млъкни! Вече не му е домакинка.
Тя му е жена.
Оженил се е за нея, без да пророни дума никому. За индианка.
Защо подскачаш така детински?
Върви и си обуй други обувки. – Защо други обувки?
Робин ще я поправи.
Добро утро, г-це Цила. – Оправи я Робин.
Цила, какво правиш? – Чуй как цвърчи.
Лекомислен си, Робин. Г-ца Гладис е опасна.
Как понасяш тази гадна негърска смрад в ковачницата?
Просто нямам толкова деликатен нос като теб, Гладис.
Все пак ще отидем при Мур.
С този жребец. Том, колата! Излизаме.
Разбира се, г-це Гладис. Ще доведа рижата кобила.
Не. Впрегни жребеца. – Но г-н Рейнс забрани.
Разбира се, г-це Гладис.
Не бива. Това е конят на татко. – На жребеца му трябва движение.
А на мен ми доставя удоволствие.
Не толкова бързо!
Гладис!
Не докосвай сестра ми, червенокожи!
Господи, как ще го обясним на татко?
Ще кажем, че червенокожият го е подплашил и сме изгубили контрол.
Татко.
Не бях ли забранил категорично да се впряга жребецът?
Какво се е случило?
Близо до хълма Блубери срещнахме индианец. Подплаши коня.
Ловуваше ли по нашите земи? – Не вярвам...
Жребецът добре ли е? – Едва ли Оцеола е ловувал, но...
Оцеола? Защо не каза веднага, че се мотае из околността?
Сам ли беше? – Да.
Негрите в ковачницата ни правят оръжия.
Знаехте ли това, г-н Хамър?
Не може да твърдите, че мачетите са...
Видях го със собствените си очи.
Къде са оръжията? – Не знам.
Е? – Не знам.
Говори. Или ще ти сваля кожата с камшика.
О, Господи!
Не го бийте повече! Той нищо не знае!
Аз... аз скрих мачете. В комина.
За какво ви плащам всъщност, Хамър?
Негрите ми дружат с индианците, а вие сте слепи и глухи.
Май тези безделници пак искат да отидат при семинолите.
Може би дори има нещо по-тревожно. Настоявам да проучите.
Във ваш интерес е, Хамър.
Ако негрите не проговорят, обесете ги утре сутрин.
Заеми се с малкия.
Утрото далече ли е още? – Слънцето изгрява.
Скоро всичко ще свърши.
Тогава ще седя на масата на Господ. Алилуя.
И ще разкажа на Бог как ме е мъчил г-н Рейнс.
Ще му разкажа. – Не говори за смъртта, Джошуа.
Ще избягаме. И ще бъдем свободни. Свободни, Джошуа.
Не, Робин, за нас няма свобода на земята.
Чак на небето Бог ще се погрижи за нас.
Така го е измислил, няма как да го променим.
Божието наказание ще стигне всеки, който се разбунтува.
Рейнс ни наказва, не Бог.
Бои се, че ще убием надзирателите и ще избягаме.
Тръстиката му ще изгние на полето – няма кой да я отреже.
И г-н Рейнс ще стане бедняк.
Те хващат избягалите негри.
Само ако тръгнем по дългия път на север.
Не и ако преминем река Суони по посока на семинолите.
Мълчи, Робин, в името на Бога!
Да говориш за това е по-лошо от това да криеш мачете.
Бягай сам, ако можеш, не ме изкушавай за такива грехове.
При семинолите негрите могат да живеят свободно.
Господари са си, имат земя и животни.
Дори могат да те изберат за вожд, ако се трудиш усърдно.
Негър за вожд, Джошуа. – За Бога, какво говориш?
Боиш се от истината. Искаш да чакаш смирено смъртта си.
Защото трябва да признаеш, че и за нас животът има смисъл.
Но тогава трябва да направиш нещо, а те е страх като повечето ни братя.
Ако превъзмогнеш този страх, тогава ще бъдеш свободен.
Свободен семинол, който притежава царевица и тютюн,
които отглежда, и бере портокали без страх от надзирателите.
Нямаме нищо за губене. Трябва да опитаме,
иначе животът ни е бил безсмислен и смъртта ни също.
Помощ! Помощ, г-н Рейнс!
Той не иска да ми позволи да говоря. Искам да изляза, помощ!
Хайде!
Отивай в мазето да видиш какво правят негрите!
Мръсник!
Негрите са избягали! – Доведи конете!
Излизайте! Търсете!
Какъв е този шум, по дяволите? – Негрите са избягали, г-н Рейнс.
Върнете ми ги. Живи или мъртви.
Гладис...
Знаеш ли, имам страшно предчувствие.
Мисля, че се страхувам. – От какво?
От негрите или от индианците? – Не знам.
Ела!
Натам!
Не мога повече. Продължи сам. – Глупости!
Горе ръцете!
Горе ръцете, казах! Хвърлете оръжието!
Г-н Мур, не бива да си позволявате такива шеги с нас.
Прекалено отскоро сте тук.
Аз съм Джо Хамър, ако това ви говори нещо.
От фермата на Рейнс. – Знам. Надзирател на роби.
Но на моя земя не се стреля по хора. – Хора?
Слушайте, Мур...
Горе ръцете, казах.
Извикайте кучетата, иначе ще ги застрелям.
Вземайте си пушките и изчезвайте!
Това няма да ти се размине, проклет самонадеян младок!
Ако лодката потъне, алигаторите ще ги разкъсат.
Знаете, че не мога да си позволя размирици сред робите.
Ако още един успее да избяга при семинолите,
за другите това ще е направо покана да си опитат късмета.
А вие изпуснахте двама наведнъж.
Трябва ни спокойствие по индианските въпроси – и това го знаете.
Но господа надзирателите ми не могат да въдворят ред сред робите.
Провалихте се. Жалко се провалихте. – Щяхме да ги хванем, г-н Рейнс.
Но този новият, Мур и проклетата му индианка ни изненадаха в гръб.
Не ставайте смешен, Хамър, били ви изненадали!
Някакъв младок да изненада опитен мъж като вас?
Точно този нещастник ли?
Ако искате да останете тук, в бъдеще трябва да се потрудите.
Трябва да тръгваме.
Той преодоля дори страха си. Копнееше да бъде свободен.
Мъртъв е. Не можем да му помогнем,
но ако искаш да оцелееш, трябва да се махаш от границата.
Малко съм смутен, господа.
В Джорджия и Алабама индианците чероки, крийк и чокторите
се съгласиха да бъдат преселени.
Само вие тук не се справяте със семинолите.
Проблемът отдавна щеше да е решен,
ако правителството ми беше дало свобода на действие.
Опасявам се, че вече не подхожда на държавния ни авторитет
диви племена да ни се качват на главата.
Флорида трябва да бъде прочистена.
Ако позволите...
Познавам щата, познавам семинолите и желая Флорида без семиноли.
Имаме еднакви цели, г-н Клинч, само пътят дотам...
Тази наказателна експедиция никак не ми харесва.
Ще породи голям шум,
а това ми се струва неподходящо по политически причини.
Простете, г-н генерал,
но от военна гледна точка експедицията е много рискована.
Който не познава страната, подценява войната в джунглата.
Изследвал съм Флорида етнографски, топографски и географски.
Никой не оспорва способностите ви, г-н генерал.
С г-н Томпсън съм съгласен само дотолкова,
че в момента експедицията е неуместна по няколко причини.
Ще излезе по-евтино, ако постигнем целите си с мирни средства,
предлагайки финансови облаги за вождовете на семинолите.
Благодаря ви, господа. Ще обсъдим по-нататъшния подход.
Томпсън, тъй като вече сте тук...
Фермерите от границата няма да се зарадват
на проиндианската политика на г-н губернатора.
Той мисли за предстоящите избори. – Ако продължи както досега...
ще загуби. С моите приятели ви го гарантираме.
Ще се погрижа г-н Рейнс да бъде информиран бързо и коректно.
Благодаря, Щок.
Виждате ли, Томпсън,
нашият президент Джаксън със сигурност симпатизира на Юга,
но и той няма свободата да действа, както му харесва.
На север само дебнат да ни накиснат за нещо.
Трябва да преселим семинолите мирно и дискретно.
Хора като Клинч
или онзи фермер, който стана политически активен,
как се казваше? – Искате да кажете Уилям Рейнс.
Познавате ли го? – Бегло.
Мога да разбера тези хора. Клинч е генерал и се нуждае от война.
На Рейнс му трябва индианската земя за захарната му тръстика,
но не са достатъчно далновидни. С индианците някак ще се справим.
Тази година или следващата – не е от голямо значение.
Но това, което ни предстои
и за което ни е нужна цялата ни сила, е битката за властта в щатите.
За нея трябва да се подготви Юга. – Разбирам.
Кой посмя да се противопостави на хората на Рейнс?
Ричард Мур, който се ожени за дъщерята на Чарли Ематла.
Смелчага. Да подпомогнеш бягството на един от робите на Рейнс
означава да понесеш отмъщението му. Рейнс е много влиятелен.
В никакъв случай не оставай тук. В Биг Хемхок си в опасност.
Ще отидеш при вожда Черната пантера, в селото на твоите братя.
Почакай в къщата на Оцеола.
Откога влиянието на Рейнс се простира до селата на семинолите?
Ген. Томпсън пристига. Иска да преговаряме за преселването.
Не бива избягали роби да се разхождат из селището,
иначе преговорите ще бъдат безуспешни.
Разбираш ли?
Има признаци, че белите този път имат искрени намерения.
А ако не са искрени? – Трябва да преговаряме.
Това е така.
Но трябва да преговаряме така, че да останем в земите на бащите си.
Преселването на хиляди километри означава сигурна смърт.
Затова не бива да сме беззащитни.
Трябва ни ново оръжие – пушки, които стрелят бързо.
Ричард Мур ще ни ги достави.
Опитай.
Няма ли да преминем с лодката? – Не, ще яздим през брода.
Искам да преминем с конете на отсрещния бряг.
Там има не само хора, които мислят като Мур.
Чудесно. Поддържай това налягане, Бен.
Тогава чудовището дава най-доброто от себе си.
Ясно, г-н Мур.
Че-чо-тер!
Крайно време беше да ни посетите отново.
Ричард, гости!
Мили посетители, но за съжаление толкова редки.
Двете се чувстват като ученички, когато се срещнат.
Игнорират и двама ни, толкова много имат да си разказват.
Справяш ли се, Бен? – Разбира се, нали така трябва.
Г-н Мур сам ми показа как се обслужва тази машина.
Бъдещето е на машините. И при нас на юг е така.
Трябват ни усърдни работници, а не затъпели роби.
Ще мине време, за да се мисли като теб.
На север вече мислят така. – Но ти живееш във Флорида.
Положението е различно. Опасно и различно.
Можеш ли да ни намериш оръжие? Модерно оръжие?
За какво, Оцеола? Познавам семинолите като мирни съседи.
Белите искат земите ни. Не искаме да бъдем беззащитни.
Ще се опитам.
Здравейте, Мур. – Здравейте, Рейнс.
Щях да известя за посещението си,
но обстоятелствата изискват да разменим няколко мъжки думи.
И то незабавно. – Заповядайте.
Между другото, познавате ли се? Оцеола, вожд да семинолите.
Рейнс – фермер. – Да, познавам го.
Нямате ли място, където можем да говорим необезпокоявани?
Не се притеснявай, ние трябва да си ходим.
Добро стопанство. – Това е само началото.
Можете някой ден да загубите жена си.
Индианците няма вечно да обитават Флорида,
а семинолите имат силно чувство за род.
Тези приказки за преселването ги слушаме от години.
Смятам, че това е меко казано глупост.
Семинолите са мирни фермери и животновъди.
С тях може да се живее в добро съседство.
Вие отглеждате ли захарна тръстика? – Не, нали знаете.
Именно. Иначе нямаше да направите подобно изказване.
Щяхте да знаете, че тръстиката изтощава почвата,
че изисква непрестанно нови земи. Нови земи, Мур.
Дано ви стигне територията на щатите за вашите нужди.
Почвата трябва да се тори,
да се обработва с машини, това е бъдещето.
Надявам се, че след една година първият параход да акостира тук.
Казвате да се култивира земята.
Ще поверите ли на един роб машина, струваща няколко хиляди долара?
Оставихте локомобила си за десет минути.
Обзалагам се, че след още десет минути
резултатите ще са непоправими. – Аз нямам роби.
Те работят за мен и аз им плащам.
Машината ги интересува. – Вие им плащате... интересува ги...
И това трябва да е за пример?
Скоро и моите негри ще казват:
"Шефе, дай ми заплатата, за да не избягам.
Долу край реката има кой да ми помогне,
както помогна и на другите двама бегълци."
Не, Мур, направили сте си сметките без мен.
Ще ви изпратя шерифа. Който помага на бегълци, нарушава закона.
Знаете ли, Рейнс, от морална гледна точка
смятам робството за непростима обида на човешкото достойнство.
А икономически в нашия век – за непростима глупост!
На моята земя не се стреля безнаказано по хора.
Правилно ли чух, г-н Томпсън, "дъщери" ли казахте?
Правилно. Уилям Рейнс е вдовец,
но има две дъщери, които не са за пренебрегване.
Трябва да ми разкажете подробности.
Точното познаване на врага е първото условие за успешна атака.
С удоволствие.
За мен е изключителна чест да ви видя отново, дами.
Това е капитан Щок, дясната ръка на ген. Клинч.
Онази ръка, която генералът използва най-вече,
за да спаси положението някъде.
Значи имате много опит, г-н капитан. – Да, и съм безстрашен!
Напомняте ми за римския герой Муциус Скивола.
После покажи исторически познания. Татко вече очаква гостите си.
Моля, господа.
Благодаря, г-н Рейнс,
но имам толкова други пороци, че трябваше да се откажа от този.
Може ли да ви покажем парка, докато господата си почиват?
Великолепна идея, г-це Гладис. – Тогава да вървим.
Цила, нали ще ни придружиш? – Да.
Тоест... ще помоля Сара в кухнята да ми направи лимонада.
Веднага се връщам!
Разкажете. Как върви търговията? – Чудесно, г-н Рейнс.
Вашингтон се съгласи на датата за преселване на семинолите.
Моля. Знаех си, че няма да отхвърлят предложението ми.
Сега остава само да поставим няколко неприемливи условия на червенокожите
и да ги изгоним с няколко войника.
Струва ми се, че по-високите нива искат мирно разрешение на въпроса.
Мирно? Как мирно с многото негри, които живеят при семинолите?
Да не вярвате, че ще останат тук с добро? Просто така?
Семинолът е семинол, независимо дали червен или черен.
Аз май недочувам нещо. Така ли е записано в договора?
Да, пише, че семействата не бива насилствено да бъдат разделяни.
Ще ви кажа какво не бива.
Не бива да отнемате собственост на фермерите, Томпсън.
А негрите, които живеят при семинолите, до един са наши.
Независимо вчера ли са избягали, или дядо им е офейкал преди 60 год.
По закон децата и внуците на роба принадлежат на неговия собственик.
Принципно сте прав,
но отстояването на този принцип ще доведе до война.
Е, и?
Внимавайте, г-н Щок, ще ви ритна по носа!
Вие внимавайте. Ако паднете, ще си ударите не само носа.
А вие ще наблюдавате как падам и няма да предприемете нищо?
Хайде, заповядайте.
Гладис! – Да. Какво има?
Ген. Томпсън иска да тръгва. – Боже мой, какво се е разбързал?
Да му предам ли да потърпи още малко?
Капитан не може да се отнася така с генерал, управителят също.
Кажи на генерала, че капитанът идва незабавно.
В областта Арканзас ви очаква добра почва за царевицата ви
и сочна трева за стадата ви.
Земите ви ще граничат със земите на приятелски настроени племена.
Земя, незастрашена от водите на буйните реки.
Там ви очакват езера и реки с кристалночиста вода,
която ще отмие всички болести от телата ви,
необятни гори – храбрите ви войни ще носят богат улов.
Няма да има комари, разнасящи треската.
Отровният дъх на блатата няма да заплашва живота на децата ви.
В Арканзас алигаторите не застрашават рибата в реките и езерата.
Почвата носи в изобилие цветове и цветя за украса на жените ви.
Всичко това е в Арканзас,
където могат да отидат всички червени и черни семиноли.
Преселващите получават брашно, захар и одеяла.
Никой няма да страда от недоимък.
След като се преселят в Арканзас, белият баща във Вашингтон
ще плати на вождовете обезщетение 200 долара
и годишна рента в размер на 500 долара.
Този договор ви дава правото да притежавате новите си земи,
докато расте тревата, тече водата и вятърът шумоли във върхарите.
Белият баща от Вашингтон е написал всичко това на този лист.
Ще обсъдим предложението ти, ген. Томпсън.
Ще те извикам, когато решим кое е най-доброто за народа ни.
Битката ще бъде тежка. Томпсън е хитра лисица.
Не бива да се стига до война.
Значи ме съветваш да гласувам за преселването?
Не, татко, то ще ни навлече беди.
Този път белите имат сериозни намерения, Рея, бъди спокойна.
Да, имат сериозни намерения.
Вкусно е, нали?
Имам още. Искаш ли?
Къде се къпят мъжете? – Тук.
А жените? – Ей там отзад.
Защо си къпеш само краката? – Много ми е мокро иначе.
Хвърли ножа.
Обърни се!
Да, познавам го! Това е Джо Хамър, надзирател на Рейнс.
Той застреля приятеля ми Джошуа, ковача. Преби го до смърт.
Преди това го мъчи със запалена пура. – Г-н Рейнс ми нареди да те пребия.
Трябваше да изпълнявам. Господар ми е!
Ти си убивал. Не знаем всичко, което тежи на съвестта ти,
но това, което знаем, е достатъчно. Ще бъдеш обесен!
Аз изпълнявах заповедите на Рейнс, не можете да ме обесите!
Нали казваше, че трябва да умрем за господаря си. Сега умри за него!
Това е убийство! Ще обесят всички ви!
Този мъж е под моя закрила. – Този е убиец!
Погледнете! Така ме е бил, че цялото ми тяло е в белези.
Да, заслужил е смъртта си!
Да, заслужил я е. Но ако го убиете, ще дадете на белите повод за война.
Войната не бива да се допуска. За ваше добро е. Знаете го.
Не се страхуваме от белите!
Но нямате и оръжия, с които да ги победите.
Робин, върни му пушката.
Черна пантера, Робин идва с мен.
Фермерите не сме против мирното преселване на семинолите. Напротив.
Колкото по-рано се отървем от тях, толкова по-добре.
Съвсем друг проблем са негрите, които са се покрили при семинолите.
Законът казва, че робът остава притежание на собственика си,
независимо къде по света се намира.
Ако правителството се отрече от този принцип, ще загуби доверието ни.
Това трябва да бъде казано пределно ясно на президент Джаксън.
В крайна сметка ние, мъжете от Юга, му помогнахме да заеме този пост.
Индианците и негрите... са хора като всички нас.
Младежо, тези можете да ги говорите на приятелите си от селището!
Тишина! Тишина, казах!
Оставете господина да говори, дори ако не споделяте мнението му.
Моля, продължете, г-н Мур. Всички тръпнем от любопитство.
Знаете, че смятам преселването на семинолите за ненужно.
Но ако се вземе такова решение,
всички чернокожи семиноли трябва да заминат. Без изключение.
Задържим ли тук негрите и мулатите, ще разрушим семействата!
Това е нечовешко! Много нечовешко.
Толкова нечовешко, колкото цялата история на робството.
Уиски. – Чисто ли?
Чисто.
Мъка?
Уиски?
Сода? – Чисто.
Побъркан свят. Пребиват те, щом кажеш човешка дума за някого.
Наздраве.
И вие ли мислите, че негрите и индианците не са хора?
Учила съм известно време с индианки. Мили момичета, всичко беше наред.
Едната дори беше дъщеря на един от вождовете на семинолите.
Рея?
Тя ми е съпруга.
Каква изненада! Това е повод да празнуваме.
Елате довечера на представлението. Имаме добра програма.
След това ще поседим заедно.
Да, ще дойдем с удоволствие. – Вие? Тя тук ли е?
Да, живеем в къщата на Браун Сполдинг.
Разбира се. Доведете я с вас, ще се радвам да я видя отново.
До довечера.
Келнер, донесете остатъка тук.
А сега, дами и господа, апогеят на днешната вечер! Пеги Кери!
Ирландската красавица ще ни изпее световния си хит,
с който покори мъжете на форт Кинг!
А те бяха поне толкова храбри войници, колкото тези през мен.
Пеги Кери!
Момичетата в янки-бара изглеждат като красавици и дами.
Гримът им е просто великолепен и действа страшно на мъжете.
Но ако ги разгледате денем, изобщо няма да ги разпознаете.
Кожата им е сбръчкана, отпусната и сива, и дебели са те без корсети.
Но пък тук, в този бар, всичко е в ред, господа.
Това важи за уиски, бира и за мен, то се разбира.
Довчера бях все още девица.
Момичетата в янки-бара се преструват, че ви обичат
замайват главите ви, но риба мъжете в тъмното да ловят те обичат.
Но когато опиянението отмине, сякаш са ви били с чук,
загубили сте доларите си и ви остава само махмурлук.
Но пък тук, в този бар, всичко е в ред, нали, господа?
Това важи за уиски, бира и за мен, то се разбира.
А до полунощ бях все още девица – По дяволите, от туй не се умира...
Назад! Назад!
Нека индианката да танцува!
Хайде, ставай, дресирано котенце.
Изтанцувай ни танца за зелената царевица, а може и танца на смъртта –
за теб и твоите братя в джунглата. Хайде, давай! Ставай!
Приберете пияните фермери в съседната стая. Бързо!
Свирете, по дяволите, хайде!
Повикайте Пеги. – Веднага.
Извинете, господа,
но това малко посегателство върху свободата ви беше необходимо.
В името на държавата, така да се каже.
Не се сърдете. – Благодаря ви, г-н капитан.
Сега наистина нямаме нужда от скандал за дъщерята на Ематла.
Ако ще и десет пъти да е омъжена за този побъркан Мур.
Долу ръцете, иначе ще те заболи.
Не смятате ли, че на бара е по-уютно? – Невинаги.
Повиках ви в ролята на ангел на мира.
Да пея. За да им дойдат други мисли? – Вие сте умно момиче.
Преди да се отдадем на изкуството, искам да ви задам един въпрос.
Моля. – Кажете, вярно ли е,
че негрите ще се преселват с останалите семиноли?
Принципно да. – Значи е вярно.
Евентуални претенции трябва да се аргументират за всеки отделен случай.
Значи ще пресеем семинолите през много фино сито.
Сито! На брода. Великолепно. Точно до Мур, младия наглец.
Господа. Разговорите ви не са за военни уши.
Довиждане.
С мен няма ли да пиете, капитан? – Пардон. Досадната работа.
За красотата ви, госпожице... – Наричайте ме Пеги.
Наздраве, Пеги.
Ричард!
Извинете.
Посред нощ е, но фермерите планират нещо страшно.
Нещо ново от Томпсън? – Доклад за преселване на семинолите
и военните мерки свързани с тази акция.
По дяволите.
Военни мерки? Това е моя работа, а не на индианския агент.
Томпсън да се погрижи да подпишат и да отидат в лагера. Баста!
Предвидено е. Семинолите трябва да потеглят за форт Брук –
оттам ще ги извозят с кораби до Ню Орлеанс
и с речни кораби по Мисисипи до устието на Арканзас.
А оттам на коне към новата родина.
Ще превозите стотици коне с товарни и речни кораби?
Ще продадат конете си във форт Брук и в Арканзас ще получат нови.
Божествена идея. Обзалагам се на сто долара срещу копче,
че горе няма да има нито един кон.
Много неща няма да има. – Добре че нямаме нищо общо с това.
Нека индианският агент се погрижи.
Дано индианците не не усъмнят преди това.
Помолих за тази среща, защото имам важно съобщение за теб.
Винаги съм бил приятел на семинолите и разбирам, че ви трябва време,
за да обясните на народа си необходимостта от преселване,
но има вождове, които действат срещу интересите ви.
Затова искаме да подкрепим вас, които ни разбират
и да ви помогнем да сторите повече за народа си.
Може да го направи говорителят на семинолите във Вашингтон –
най-важният ви представител в конгреса.
Така ще станеш велик вожд на всички семиноли, ако ги отведеш в Арканзас.
Тук пише, че правителството на Щатите
те назначава за велик вожд на всички семиноли в Арканзас.
Ето и 1000 долара почетен подарък.
Ще ги използваш уместно за племето и бъдещето му в Арканзас.
Затова ви призовавам да последвате зова към Арканзас.
Тръгнете с мен към страната,
в която всички червенокожи ще живеят свободни.
Само там бъдещето на семинолите ще разцъфне в щастие и свобода.
Последвайте примера ми!
Пътят ни води в смъртта, ако последваме Чарли Ематла.
Той дава гласа си за преселването, защото белите го подкупиха.
Какво говориш, Оцеола?
Чарли Ематла се продаде за хиляда долара.
Няма да заминем за Арканзас!
Заслепили са го с пари и с една хартия,
която трябва да го направи велик вожд на всички семиноли.
Чарли Ематла, имаш правото да отговориш на тези обвинения.
Нищо. – Добре.
Всичко е спокойно още, шефе.
Нищо не се вижда, г-н Хамър. – Добре, върви. Те ще дойдат.
Всичко наред ли е? – Ще дойдат оттам, през брода
и трябва да минат през игленото ухо. По-надолу са алигаторите,
а горе зад завоя свършва плиткото. – Помнете – не щадете индианците,
негрите ми трябват живи.
Идват. След час трябва да са тук. Това е отрядът на Чарли Ематла.
Двеста души.
Свършете добре работата си. – Имате да поправяте стара грешка.
Върни се, Чарли Ематла. Яздиш към смъртта.
Освободи пътя, Оцеола. – Хората на Рейнс ви чакат в засада.
Ще ви застрелят.
Веднага освободи пътя, Оцеола. – Не!
Трябва ли семинолите да се избият помежду си за радост на белите?
Чарли Ематла трябваше да умре, защото предаде народа си.
Ти разбираш ли какво става? – Може би е преден отряд.
Изловете ги!
Ние избягахме. Оцеола ни спря. Застреля Ематла.
Ще ме баламосвате ли, миризливци!
Не познавате Джо Хамър, но ще го опознаете!
Свърши.
Вече не стрелят, слава на Бога.
Нека небето се смили над бедните им души.
Като чернокож трябва да си черноглед ли?
Оцеола няма да позволи Рейнс да го измами.
Кожата ти е толкова черна, колкото и моята и ти казвам,
че дори Оцеола не може да се пребори с подлостта и коварството на белите.
Виждате ли, Мур. Това беше началото на края на семинолите.
Човек изпитва съжаление за твърдоглавите ви приятели,
но в крайна сметка сами отговарят за последствията.
Не искаха да схванат закона и правото в нашата Флорида.
Г-н Мур изглежда не знае къде да си търси приятели.
Поне не знае къде е мястото на човек с бяла кожа и такава култура.
Мисля, че много добре знам къде ми е мястото, г-це Гладис.
Затова ли взехте тази индианка? – Гладис...
Предупредих ви, Мур, но не поискахте да ме чуете.
Индианците нападнаха хората ни, които щяха да ги отведат в лагера.
Вие може да сте следващата жертва.
Най-добре да изчезнете възможно най-скоро.
Аз ще откупя боклуците ви тук, дори ще платя добре.
Още днес. Но само днес. – Номерата ви са прозрачни, Рейнс.
Познавам мръсните ви планове.
Искахте да пуснете семинолите през сито.
Това са били думите ви, нали? – Опитайте се да го забравите, Мур.
Предадени сме. Червенокожите бяха предупредени.
Семинолите няма да се преселят. Оцеола го предотврати
и се твърди, че е застрелял Чарли Ематла.
Докопахме само шепа червенокожи.
Вие сте ни предали. – Грешите, Рейнс.
Вие искахте да предадете семинолите.
А и не е ваша работа какво правя и с кого другарувам.
Аз съм свободен гражданин на тази държава.
Точно като вас. – Грешите.
Вие сте предател на тази държава. Дружите с негри, роби и червенокожи.
Законите са писани за такива като вас. Завържете го!
Горе ръцете!
Горе ръцете! Обърнете се!
Г-н Мур ще иска да си почине малко. – А ако някой му помогне?
Пазете го. Никой негър няма да посмее да разбие къщата на господаря си.
Хамър!
Доведете ми тази Че-чо-тер!
Оцеола беше хитър и не нападна брода на реката.
Да видим дали ще изостави и жена си заради мира.
Да известим Щок. Границата изисква отбрана.
Да. Сблъсъкът между индианци и войници е война.
Дори Оцеола не може го да промени.
Хайде.
Кой ти дава правото да придружаваш този мъртвец?
Рея... – Мълчи!
В племето ни ти беше този, когото уважавах най-много.
Не поглеждаше назад.
Показа ни как можем да живеем в новото време.
От белите взе само доброто – поне така мислех, но съм се заблудила.
Властолюбив си като бял, не търпиш друго мнение.
Може би баща ми е грешал, имал е различно виждане.
Това престъпление ли е? Трябваше ли затова да го убиеш?
Нямаше никакъв друг изход. – Не те разбирам, Оцеола.
Нали говореше толкова много за мирното съседство.
Който пази народа си чрез убийства, не заслужава да го води.
Не беше убийство. Беше необходимо.
Дъщерята на Чарли Ематла ще го разбере по-късно.
Вода!
Брадатият надзирател трябва да хване Че-чо-тер, жената на Оцеола,
за да започне война. Така каза г-н Рейнс
и надзирателите изчезнаха много бързо в индианските земи.
Казаха ли нещо за жена ми? – Не.
Конят ми! Пушката ми!
Скоро ще се стъмни, г-н Мур.
Не трябва ли да вземем и втората?
Трябва да сме щастливи, отървем ли се живи и с едната. Хайде!
И една жена не можеш да убиеш, както трябва. Донеси ми нож!
Оцеола!
Къде е Че-чо-тер? – Отиде на езерото.
Мръсникът Рейнс е наредил да я отвлекат.
Хамър трябва вече да е тук.
Арпайка, дай ми оръжието си!
Тези престъпници! Като бесни кучета са.
Не се спират пред нищо. – По-лошо е. Планират злините си.
Минал е час, може би повече.
Той няма да престане да убива, ако ние не го обезвредим.
Аз ще убия този проклет убиец.
Дори ако трябва да го извлека от дома на господаря му.
Тогава други ще продължат да убиват.
С други думи – доброволното преселване на семинолите пропадна.
Така е. Много жалко. А Рейнс дразни индианците както може.
Нали ви бях помолил...
Не можахте ли да упражните влиянието си?
Не можем да си позволим нападение. Хората от Севера само това чакат.
Освен ако не е самозащита.
А Рейнс открадна жената на един от вождовете!
Кражба е силна дума за един високо уважаван мъж.
Преди много години баща му купил негърка, която се казвала Дебора.
Подарил я на някакъв индианец, който му спасил живота.
А сега няма документ. – Що за глупости, Томпсън?
Уважавам интереса ви към индиански и робски род, но само като хоби!
Спестете ми го! – Позволете ми една забележка.
Да приемем, че тази робиня Дебора не е била подарена,
а е избягала с някакъв крийк-индианец.
Тя му ражда деца и едно от тях е момиче,
което носи индианското име Че-чо-тер и е съпруга на Оцеола.
Сега вече не е само родословна гледна точка,
а става политически взривоопасно.
Жената на Оцеола като дъщеря на избягала робиня
по право и закон е собственост на фермера Рейнс.
Той си е взел принадлежащото му. Прецедент, г-н губернатор.
Г-н Мур! – Да?
Долу по реката се задава локомобил. – Параход? По дяволите!
Оръдия?
Какво става? Искам да говоря с капитана!
Аз съм Ричард Мур.
Дъскорезницата и пристана са мои, не са строени за военни кораби.
Капитан Флечър. Защо сте толкова разтревожен?
Слушайте. Имам заповед временно да настаня тук парахода си
в рамките на военна акция. – Протестирам!
Живял съм в мир със семинолите, не искам това да се променя.
Тук е мирно място.
Няма да търпя да включвате дъскорезницата ми във военна акция!
Съпругата ви? Позволете, мадам. Капитан Флечър.
Очарован съм да посрещна толкова чаровна дама на борда на кораба си.
Пристанището е моя собственост и забранявам да го използвате.
Стационирането на нашата канонерка на вашия пристан е военна акция.
Разберете. – Разбирам.
И затова ви приканвам веднага да изчезнете оттук.
Мадам, дано съпругът ви се вслуша във вас.
Няма ли да се радвате да ви пазим от нападения на семинолите?
От тези диваци може да се очаква най-лошото.
Особено, щом става дума за жена, толкова млада и красива като вас.
Аз съм семинолка. Дивачка, значи.
Внимавайте, може би хапя!
Какво прави тази царевица тук? – Когато дойдат гостите,
ще имаме много коне на двора, ще ни трябва доста храна.
Вярно е, гостите идват. Вече са на път.
Много се радвам да видя дамата. – Здравей!
Изчезвайте, пуйки, да не ви подгоня.
И още нещо трябва да бъде изтъкнато,
говорейки за заслугите на почетния ни юбиляр –
смелостта, с която се застъпва за правата и интересите ни.
Ако се налага – твърдо и непоколебимо.
Който като мен знае, че има мъже, които поради наивност
или евтини предизборни трикове,
престъпно пренебрегват интересите на нашия Юг,
той знае колко отчаяно страната ни се нуждае от мъж като Уилям Рейнс.
Вдигам чаша за бъдещето на страната ни
и за бъдещето на Уилям Рейнс.
Благодаря, приятели. Много благодаря.
Малко преувеличено, не мислите ли? – Дори не е в предизборен период.
Не оставяй бутилката близо до решетките,
красивата ти компаньонка ще ти я пръсне в главата.
Ще е жалко за бутилката. – Идиот.
Продажбата трябва да е и за земите на семинолите.
Иначе няма да се докопаме до сделката.
Опасения за дамата?
Но това не е всичко, господа.
Този особняк има пленителна съпруга и при това смешна,
не ми се е случвало досега.
Искаше да ни уплаши твърдейки, че е семинолка.
С лейтенанта ми плакахме от смях. – Дамата е семинолка.
А особнякът е всичко друго, но не и забавен.
Освободил е робите си и им плаща надница за работата.
Не може да бъде. От това печели ли се?
Ако искате днес да говорите с баща ми, бих могла да го уредя.
Много мило, но се боя, че при задълженията му днес...
Спомняте ли си понякога за нашия следобед в парка?
Този час ще остане цял живот незабравим за мен.
Почакайте един момент.
Уважаеми гости, имам удоволствието да ви представя певицата Пеги Кери!
От многото нации на земята по ливадите зелени,
обичам онези райони, от храбри янки застроени.
В Съединените щати има несравнима перла една,
нашата красива Флорида е тя.
О, Флорида, Флорида,
лежиш между голфа и океана,
изглеждаш като медена пита от слънцето огряна.
Твоят чар и твойта прелест за янките са всичките в замяна.
От руса фатална жена тази песен се изпълнява.
А индианците и негрите барабанят в такт,
а здравите янки златната треска не им дава мира пак.
Фантастично!
Дворът е празен.
Подлец!
Капитан, вие Щок ли сте или Казанова?
Рейнс! Днес нали не държите само вино в избата си?
Защо криете дивата си принцеса от нас?
Егоист. Искаме да я видим!
И г-н Рейнс ли си има дивачка? – Разбира се.
Дивачка, само че в клетка. – Разбира се, щом е дива.
Хайде, Рейнс, не се опъвайте.
Е, добре. Хамър!
Доведи Кора, но бъди внимателен. – Хайде, ние идваме с теб!
Отвори, клетката! Трябва ни птичката. – На твоя отговорност, Джо.
Хайде, ставай.
Това е десертът. Студено ли беше в избата? Ела, ще те стопля.
Остави я! – Шефът може да стане неприятен.
Не разваляй играта, Джо. Старият няма да ме види.
Бягайте!
Кучето избяга през прозореца! – Хайде, ще го хванем!
Проклети червенокожи подпалвачи! – Как мислите? Това е нашата война.
Точно от това се нуждаем.
Наредих да впрегнат колите.
Най-безопасно е да идете със сестра си и баща си в града.
Може би гори горска барака. – Може би.
А може би току-що избухна войната със семинолите.
В историята на тази война не искам да се вписвам като зрител.
Всички на пост!
Потегляме!
С пълна сила напред! По посока на индианския брод.
Отплават към брода.
Ще блокират пътя на Оцеола и Че-чо-тер.
Трябва да им помогнем.
Ако горящото там е фермата на Рейнс, това означава война.
Не знам дали беше добре да осигуря оръжия на Оцеола.
По-добре да не се намесваме. – Не можем да не се намесваме.
Ще наредя да приготвят кораб.
Бързо, братя. Корабът с войниците скоро ще достигне брода.
Оцеола още го няма.
Бързо! Трябва да се справим, преди куршумите им да ни достигнат!
Какви са тези? Откъде идват? – Водят коне, виж. Идват насам.
Роби сме от фермата на Рейнс. Идваме при семинолите. Помогнете ни!
Няма как да се разминем с канонерката, без да загинат много.
Ще се опитаме да минем при дъскорезницата на Мур.
Всичките искат да станат семиноли.
Ако продължи така, един ден Рейнс няма да има роби.
Започва се, момчета! Първо оръдие – огън!
Второ оръдие!
Трябва да се махаме! – Ще остана тук с Черната пантера.
Войниците на Томпсън не ще се бавят. – Да, добре.
Последвайте ме, бързо!
Стрелят по нас! – Бързо!
Лодките остават за жените и децата.
Не можах да ги спра. Сега трябва да ги отведем в безопасност.
Прекратете огъня! Назад към дъскорезницата! Бързо!
Пълен назад! – Ще прекосят при дъскорезницата.
Г-н Мур, вижте! Канонерката!
Защо пилеете гранати в реките? Попадението е късмет.
Доближим ли се, ще стреляме с пушките. Целете се във врага.
Махнете се от сградите! Там е най-опасно.
Аз да не съм магьосник!
Действай, старче! Искат да...
Какво се е случило с теб?
Проклетата щайга само толкова ли може?
И аз ще отида при семинолите. Парната машина се развали.
Ще се върна. Благодаря, г-н Мур. – Върви. Тук няма повече работа.
Бори се за работа.
Хайде, колкото може по-бързо да минем през реката!
Знам, че не може да дойдете с нас, но ви моля, бягайте бързо.
Войната между белите и нас може да бъде смъртоносна и за вас.
Войниците идват!
Залегнете! Разпръснете се! – Първо спрете конете.
Тук, наляво!
Закъснявате, господа.
Ако бях продал, сега щеше да гори вашата собственост.
И тя гори. Вашите мирни семиноли първо нея подпалиха.
Все още ли не осъзнавате, Мур? – Семинолите не искаха тази война.
Добре го знаете. И вие го знаете, ген. Томпсън.
Мур, кога ще схванете къде ви е мястото?
Двамата сме първите потърпевши от тази война.
Искам да мина! – Правителството ще ни обезщети.
Освободете пътя, Рейнс. – Къде ще отидете без пари
и право на обезщетение? – На север.
Но ще върна, колкото и време да ми отнеме.
И тогава тук повече хора ще мислят като мен.
Обадете ми се. Още не знам къде ще построя новата си ферма.
Но Рейнс ще е известен и утре, и вдругиден.
А с Божията помощ и в деня на Страшния съд!
Фантазьор!
Това е войната.
Тя ще ни следва, където и да отидем.
Война започна на 28 декември 1835 г.
Продължи седем години. Струваше на САЩ 20 милиона долара
и честта на седем генерала.
В нея срещу малкото племе от 4000 семиноли
умряха 1500 американски войници и многобройни цивилни.
Колко са загиналите индианци и негри, никога не се разбра.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©