Columbo - 05x05 (1975) Свали субтитрите
в КОЛОМБО
Убийство с илюзия
Великият Сантини
Добър ден, сър. Снощи добре се позабавлявахме.
Радвам се, че се завърнахте.
- Чудесно е да се завърна.
Г-н Джером ви търсеше преди малко.
Изглеждаше важно.
- За него всичко е важно.
Ще ми направите ли услуга?
- Само кажи.
Бихте ли го накарали да изчезне?
Не му казвайте, че съм го казал.
- Довери ми се, няма да те издам.
Някоя вечер, Джордж, с теб ще излезем да обърнем няколко чашки.
Дадено.
Участват още ДЖАК КАСИДИ
БОБ ДИШИ
НЕХЕМАЯ ПЕРСОФ
РОБЪРТ ЛОДЖИА
Сантини се приготвя, Джеси. Нуждая се от помощ.
Ти отговаряш за кухнята, Хари, прави каквото искаш.
Да, но трудно се намират помагачи.
- Хари, не ме занимавай с дреболии.
Решавай си проблемите и ме остави.
Сантини, радвам се, че се върна.
- Хари, радвам се, че се върнах.
Хари, бъди любезен и затвори вратата на излизане.
Джордж каза, че си искал да ме видиш.
- Вземи си скарида. Великолепни са.
От бреговете на Юкатан са. Доставиха ми ги по въздух.
Не, благодаря.
- Кажи ми, Сантини...
Миналият месец, преди да заминеш за Ню Йорк,
случайно да си проникнал в кабинета ми и да си ровил из вещите ми?
Глупав въпрос. Разбира се, че влязох.
Откраднах твоите Рене и Пикасо, а за Рубенс взех доста парички.
Знаеш, че не съм.
- Така си и мислех.
Ужасно е от моя страна дори да предположа.
Благодаря.
Като стана дума за Ню Йорк... Предполагам,
че и това е някаква шега.
5 000 долара едва ли са шега.
- Стига, драги приятелю.
Аритметиката ми се удава. Гастролът ти струва 100 000 долара,
50 процента, от които...
- 5 процента, което е 5 000 долара.
5 процента? Не, драги мой.
Вече водихме този разговор.
- Джером...
Писна ми да ме ограбваш.
Боя се, че трябва да променим малката ни уговорка.
Никаква промяна! Сержант Мюлер.
Самото споменаване на това име те прави напълно безпомощен.
Забравяш, че знам кой си
и откъде си дошъл.
- Бях просто хлапак на 21.
Никой в Ес Ес не е бил просто хлапак.
Никой в лагерите не е бил хлапак. Освен ако не е отвеждан в камерата.
Не ме разбирай погрешно. Ако ме притиснеш,
ще те издам на пресата, имиграционните, израелците.
Да, израелците! Те с радост биха те докопали.
Няма да стане. Твърде ценен съм за теб.
Смяташ се за ценен? Бих те предал веднага,
преди отново да проникнеш тук, в опит да намериш писмото на стареца.
И не отричай, че не си бил ти.
- Джером, ти наистина си животно.
Късметлия си. Аз съм бизнесмен.
Когато старецът те разпозна, не платих ли за неговото мълчание?
Това се нарича добър бизнес. Когато той умря, осъзнах,
че аз единствен знам. Това също е добър бизнес.
Затова с теб сме добър екип.
Справяш се доста добре, предвид обстоятелствата.
По-добре от това да прекараш живота си в израелски затвор.
Погледни реалистично на нещата. Искам останалите 45 000 преди шоуто,
или, повярвай, това ще е последното ти представление.
Хайл Хитлер!
Донеси ми парите преди шоуто.
Дани, престани. Върви да репетираш.
Вече репетирах.
Млади момко. Браво на теб.
Ако ще прелъстяваш дъщеря ми,
имай приличието да затвориш вратата на гримьорната ми.
Сър, съжалявам.
- Вероятно е предимство за мен
да гледам ритуалната ти игра. Поне ще знам докъде ще стигне любовта ти.
Ще се видим ли после? Може да вечеряме след шоуто.
"При Мама Лучия".
- Добре. Вземи ме в полунощ.
Ще продължа да се срещам с него.
- По-късно ще обсъдим вкуса ти.
В момента искам да проверя реквизита, дъще.
Да, татко.
Донесох кутията, г-н Джером.
- Сантини да ме е търсил?
Не, сър.
Имам среща с агента си за работата във Вегас. Ще се видим в полунощ.
Дами и господа, отново ще ви смаяме. "Кабаре от магия" гордо ви представя
великолепните илюзии на Великия Сантини.
Благодаря!
Благодаря. Дами и господа, всяка вечер в "Кабаре на магията"
ви каним да участвате в шоуто ни.
Търсим доброволци, които да помогнат на Сантини... Вие отзад, елате.
Аплодисменти за г-н и г-жа Райт. Благодаря ви.
А сега, дами и господа, с гордост ви представяме
световноизвестния номер на Сантини "Илюзията с водния контейнер".
Щом затворим, оковем и херметизираме този куб с Великия Сантини вътре,
там ще има само 0,5 кубика кислород,
колкото да му стигнат да живее 9 минути и 12 секунди.
За да не може Великия Сантини да излезе от куба,
ще бъде пуснат във воден контейнер, докато времето изтече.
Стоп.
Брендито ми, Майк.
Заповядайте, сър.
- Благодаря.
Брендито ви, сър.
- Остави го на масата.
Играе ли ти се на нова игра, Такъри?
- Нова игра ли?
Да, сър. Напоследък с другите не ми вървеше.
Ще мисля за число от едно до четири, а ти ще го познаеш.
Ако сгреша, може да влезеш и да вземеш 5 долара.
Но ако съм прав, оставаш без бакшиш. Разбра ли?
Да, сър, разбрах. Само че тази вечер ще ви победя.
Мисля си за едно число. Мисля си за едно число.
Кое е то?
- Четири.
Повдигни черепа от масата и погледни под него.
Знаех, че ще избереш четири
Не знам как го правите, г-н Сантини.
Това е всичко, Такъри.
До отдел "Имиграция".
Приложеното от мен писмо доказва,
че в действителност Сантини е бивш нацист
на име Щефан Мюлер.
Дами и господа, аплодирайте дъщерята на маестрото.
Кой е?
Как влезе...
Извадете го.
- Вдигай!
Донесете ми кафе, моля.
- Кафе, веднага.
Такъри! Кафе за г-н Джером.
- Нося го.
Задръж.
Спускай.
Наредиха ми да не допускам хора до вратата.
Разполагате ли със свидетели?
- Не знам.
Имаме срок до 23:00 ч.
- Щом излезе, ще разговаряте с него.
Извинете, сър.
- Лейтенант Коломбо.
Не ви познах, изглеждате различен.
Подстригах се.
Кой води разследването?
- Сержант Уилсън.
Детектив сержант Джон Джей Уилсън?
- Същият. Познавате ли го?
Да, работил съм с него.
Събери всички в главната зала до 30 минути.
Лейтенант Коломбо ще иска да разпита всички.
Сър, тук има 156 клиенти.
- Лейтенантът е много щателен.
Няма да си тръгнем, докато не открие извършителя.
Лейтенант?
Радвам се да ви видя. Аз съм Уилсън, детектив сержант Джон Джей.
Извинете, ръката ми е изцапана с олио. Нося си вечерята. Искате ли пилешко?
Не, благодаря.
- Там ли е тялото?
Да. С нов шлифер ли сте?
- Подарък от жена ми.
Подарък значи.
- За рождения ми ден.
Отива ви. Всъщност шлиферът е много хубав.
Малко ми стяга.
- Защото е нов. Ще свикнете.
Ще го разкършите.
- С какво разполагате?
Джеси Джером, роден на 3-ти август, 1920 г.
Висок 172 см, тежи 80 кг.
- Да не сте го теглили?
Не, данните са от шофьорската му книжка.
Упражнения ли е правил?
Гърбът му е мокър, панталоните също.
- Ще си го отбележа.
Сър, за мен е чест отново да работя с вас.
Натрупах опит от последния ни случай.
- Чудесно.
Ехо! Има ли някого тук?
Сантини?
Сантини, вътре ли си?
Да. Кой е?
- Съжалявам, че те безпокоя.
Полицията иска всички да се качат.
- Разбира се, Хари, идвам веднага.
Един изстрел в сърцето. Кърпата е открита върху раменете му.
Изстрелът е дошъл отпред?
- Да, сър.
Кърпата е открита върху раменете му,
а този револвер бе до тялото.
Подозирам, че с него е убит, въпреки че не трябва да прибързвам.
Ти каза, че смъртта е настъпила между 21:56 и 22:06. Откъде знаеш?
От Хари Бландфърд, управител е, нещо като младши партньор.
В 21:56 Джером поръчал от кабинета си да му занесат кафе.
Значи трябва да е бил жив. Тоест, умрял е в рамките на тези 10 минути.
Да, има логика. А парите? Тук има доста от тях.
Да липсва част от тях?
- Не, никаква.
Според касиерката, всичко е тук, което изключва обира като мотив.
Мотивът не е бил обир. Предполагам, че е познавал влезлия.
Ще съблека шлифера, не мога да мисля с него.
Не мога да мисля с шлифера.
- Сър...
Проблемът е, че би могъл да е всеки.
Ако не проследим пистолета или не свалим отпечатъци... Лейтенант!
Всеки може да се качи и да почука на вратата,
а щом Джером му отвори, да го гръмне и пак да слезе.
Точно това ме безпокои. Отворил ли е вратата?
Не ви разбирам.
- Джером е застрелян отпред.
Но тялото не е тук, а четири метра по-назад.
Това не мога да разбера.
Да предположим, че Джером идва от кабинета
и отваря вратата.
Някой го застрелва, куршумът идва отпред,
но тялото щеше да е тук, не там.
Да предположим, че Джером отваря вратата.
Някой, когото познава...
Отваря. "Как си? Влез."
Той върви след влезлия. Застрелян е отпред,
но тялото би паднало натам, не насам.
Да предположим, че отива до вратата, отваря, каквото и да вижда, е заплаха.
Обръща се, хуква, застрелян е, а тялото пада където го намираме.
Но е застрелян в гръб.
Ей това не разбирам как е станало.
Как мъж, застрелян отпред, пада чак там?
Вратата трябва да е била отворена.
Убиецът я е отворил, а не Джером.
Джером е в кабинета си. Някъде из стаята.
Чува, че вратата се отваря.
Тръгва към нея да види какво става.
Убиецът го вижда, стреля срещу него
и тялото пада където го открихме. Това мога да разбера.
Сержант, извинете. Някои от хората долу нервничат.
Колко още да ги държим?
Сър, позволих си
да задържа някои от клиентите...
- Гостите ли?
Не ни трябват. Записа ли имената им? Освободи ги, ще им се обадим.
Съжалявам, реших, че е най-добре да ги задържа, за да ги разпитате.
Исках да кажа, че не мисля, че вратата е била отворена.
Вижте, ключалката е нова.
- Виждам.
Монтирана е миналата седмица и има само един ключ,
който бе открит у г-н Джером. Според партньора му,
Джером всяка вечер заключвал, докато броял разписките.
Нека да отнесат ключалката в лабораторията и да я проверят.
Слизам долу да огледам.
- Лейтенант!
Да!
- Сър! Лейтенант!
Вашият...
Лейтенант! Шлиферът ви.
Забравихте го.
Трябва да се обадя на Дани.
- Не, предпочитам да те откарам вкъщи.
Как да отида зад сцената?
- И двамата преживяхме доста тази нощ.
Извинете, сър.
Сър? Господинът, който пуши на сцената.
Простете, но зад сцената е забранено.
- Само ще разгледам за миг.
Не искам да разкривате тайните ми. Разбирате ли?
О, вие сте фокусникът. Здравейте.
На плаката изглеждате различно. Сигурно е заради шапката.
Може ли да знам вие кой сте?
- Л-т Коломбо от отдел "Убийства".
Ужасно съжалявам, но разбирате предпазливостта ми. На вашите услуги.
Разбирам ви. Ужасна работа.
Отвратителна. Научих на слизане от сцената.
Наистина ли?
- Да, в това време изпълнявах трик.
Явно е станало, докато правя номера с водния контейнер.
С жена ми ви гледахме по телевизията на живо от "Медисън Скуеър Гардън".
Не знам как го правите.
- Не би трябвало да знаете.
По този начин съм на две крачки пред кредиторите си.
Сигурен съм, че се справяте по-добре.
- Само малко.
Простете, дъщеря ми ме чака. Ако ви трябва помощ, попитайте ме,
без да намесваме тайните на великите ми илюзии.
Благодаря ви много.
- Ваш покорен слуга. Приятна вечер.
И на вас, сър.
Дела, какво става?
- По-късно ще ти кажа.
Да си вървим.
Приятна вечер, момче.
Ръчно изработена, с две пластини.
Досетих се, щом видях ключа. Затова не разбирам как е станало.
Кое как е станало?
- Ключалката е насилена.
Сигурен ли сте?
- Погледнете.
Виждате ли тези драскотини? Отключил е с тънък, стоманен шперц.
Невъзможно, но се е случило.
Друго?
Изтрил е отпечатъците от пистолета с тази кърпа
и е скрил следите от нитрати.
Оръжието е стандартен 38-калибров револвер "Смит и Уесън".
Сравнихме серийния номер на пратка,
открадната от търговец в Сан Франциско.
Няма данни за собственост,
няма отпечатъци, нищо.
И не разполагате с нищо.
Не разполагам с нищо.
Може ли да взема механизма?
- Да, стига да се подпишете.
Браво! Великолепно изпълнение.
- Кой е?
Винаги съм искал да знам как става. Лейтенант Коломбо.
Май са нужни ловки ръце.
- Колко сте проницателен.
Моите ръце не могат да скрият нищо, твърде малки са.
Напълно прав сте.
Максимална сръчност. Големи ръце,
повече гъвкавост. Как върви издирването?
Моля?
- Убийството на Джеси Джером.
Намерихте ли следи?
- Не съвсем, ударихме на камък.
Надявах се вие да ми помогнете.
- Искате ли да чуете мнението ми?
Да, сър.
Пистолетът е бил оставен, нали? Характерно за професионалист.
Професионално убийство. Знаеше се, че Джеси имаше клиенти от синдиката.
Това може да е от полза. Благодаря.
- За мен е удоволствие.
Не ме разбирайте погрешно, но трябва да знам къде са били всички.
Казахте, че по време на убийството сте правили номера с водния контейнер.
Да.
- Когато кубът е във водата,
вие не сте в него, нали?
- Може би да, може би не.
Не искам да издавате професионалните си тайни.
Скъпи приятелю, по-скоро бих признал убийство.
Просто не знам какво да напиша в доклада.
Не познавате шефа ми.
Ако му кажа, че сте били заключен в куба и потопен във вода за 10 мин,
той ще ме гледа странно.
- Става дума за алиби, нали?
Става дума за доклада.
Вероятно имам най-желязното алиби от всеки, който работи тук.
А иронията е, че е и най-ненадеждното.
Къде съм бил снощи, когато Джеси Джером е бил убит?
Тук ли съм бил...
... или там?
Забележително е, нали?
- Не го прилагайте пред мен.
Признавам, не знам къде сте били.
Искам само началникът ми да е доволен от доклада.
Нека да ви изясня нещо. Нямам нищо общо с престъплението.
Посветих половината си живот на този номер.
На мен ми харесва, на публиката също. Няма да издам тайната.
Но ако в един момент вие и началникът ви
настоявате да ви предоставя алиби, обещавам да го направя, а дотогава
поне ми позволете да запазя професионалната си тайна.
Така справедливо ли е?
- Да.
Благодаря. Приятен ден.
Аз благодаря.
- Удоволствието е мое.
Сър, може ли да дойда на представлението ви тази вечер?
Присъствието ви ще бъде чест за мен.
- Благодаря.
Може ли да стане до 20:00 довечера?
- Ах, вие, младежи.
Когато бях млад, времето бе безценно. И ценено.
Днес всичко се върши със срок вчера.
Сър, много е важно. Ще съм ви благодарен...
Проклет да съм! Къде го намерихте? Търсих го къде ли не.
В "Изгубени вещи". Оставили сте го в кафенето.
Мислех, че някой го е откраднал.
- От полицейското управление?
Добре, оставете го в колата ми. Направете всичко възможно
да са готови до 20:00. Ще съм ви много благодарен.
Може ли да поговорим насаме?
Г-н Ласитър, това е сержант Уилсън.
- Здравейте, сър.
Здравейте.
Заемам се с белезниците.
Певецът Дани Грийн е спорил с г-н Джером за договора си.
Искал е да напусне и няма алиби. Отишъл е на среща с агента си,
но са се срещнали чак в 23:00.
Чудесна работа, сержант.
Но певецът не го е извършил.
- Не?
Г-н Джером е искал сигурна ключалка, Г-н Ласитър я е направил.
Това изключва певеца, освен ако същият не е разбивач.
Но смятате, че е вътрешна работа.
- Сигурен съм в това.
Ще проверя останалите от клуба.
Лейтенант, шлиферът ви.
- Оставете го в колата.
Разбира се, че довечера ще има шоу, въпреки че г-н Джером не е сред нас.
Имам силно предчувствие за вас, мадам. Вярвате ли в ясновидството?
Писалката ви.
Тази вечер заради вас
от тази сцена ще опитам да се свържа с г-н Джером.
Ако екстрасензорното ви възприятие работи, докато съм на сцената...
Просто исках да ви поздравя.
Л-т Коломбо, радвам се да ви видя.
- Чудесна публика.
Питах се дали бихте могли...
- Г-н Сантини!
Извинете. Да, Джон.
- Господинът не е тукашен. Познава ви.
Здравей, радвам се да те видя.
- Майкъл Лали, най-великият въжеиграч.
Да бяхте ги видели с брат му. Как е той, още ли е в бранша?
Аз се оттеглих, вече съм стар.
- Две минути до началото на шоуто.
Извинете, питиетата са от мен.
- Ще сторите ли нещо за масата ми?
Да. Къде седите, лейтенант?
- В другото помещение.
Там? Джими!
Настани лейтенанта на масата за почетни гости. Извинявам се.
Благодаря. Малко ми е неудобно. Нося нещо, малък номер е.
Реших да ви предизвикам. Ще ви хареса.
- Ще го видя след представлението.
Надявам се да се забавлявате.
"Дом Периньон".
- Насам, лейтенант.
Секунда...
Погрижи се за лейтенанта. Забавлявайте се.
Добър вечер. Може ли поръчката ви?
- Нещо безалкохолно. Джинджифилов ейл.
"Кабаре на магията" с гордост представя Великия Сантини!
Най-красивата жена на света, и защо не?
Моята красива дъщеря Дела.
Благодаря. Дами и господа, всяка вечер в "Кабаре на магията"
каним някой от публиката. Доброволец, който излиза на сцената,
за да бъде помощник на Сантини. Може би красива млада жена.
Вместо нея, имаме красив млад мъж.
За нас е чест, защото господинът пред вас е не кой да е,
а лейтенант Коломбо от полицията. Добре дошли.
Приличате на човек, който харесва игрите на риска.
Играете ли карти? А в полицията?
- Да, сър.
А шефът ви знае ли?
- Не.
Лейтенант, имате ли карти у вас?
- У мен? Не.
Сигурен ли сте, че нямате?
- Сигурен съм.
За съжаление, и аз нямам.
- Може би някой зад кулисите...
Лейтенант, какво имаме тук? Криете от нас.
Асо пика.
Лейтенант, а тук какво има? Поп купа.
Това ли е всичко... Лейтенант!
Какво имаме тук? Три карти.
Притежавате чудесна ръка,
но ми се струва, че това не е всичко.
Криете ли още карти? Лейтенант, някъде из вас...
И какво имаме тук? Цяла колода!
Цяла колода.
Прекрасната Дела.
Благодаря, Дела.
Благодаря, милейди.
Благодаря и на вас, лейтенант.
Аплодисменти и за лейтенант Коломбо.
Благодаря.
Бих искал да ви предизвикам с номер. Донесъл съм нещо.
Предизвиквам ви с един номер, ако може.
В полицията имаме специални белезници за опасни престъпници.
Няма измъкване от тях. Колегите ми казват,
че никой не може да се измъкне от тях. А аз се обзаложих, че вие ще можете.
Желаете ли да опитате дали ще се измъкнете?
Обяснете на публиката, че не съм виждал тези белезници.
Слагам ги за първи път.
Разбира се, гарантирам.
Вдигам ръцете, за да ви е по-удобно. И вече съм с белезници.
Закопчани ли са?
- Да, сър. Няма измъкване, знам го.
Да опитаме. Барабани, моля.
Белезниците ви.
Знаех си, че ще се освободите.
Аплодисменти за лейтенанта, който опита да надхитри маестрото.
Благодаря ви много.
Лейтенант!
Май сте си забравили значката.
А сега "Кабаре на магията" с гордост представя
световноизвестния номер на Сантини - илюзията с водния контейнер.
Щом затворим и залостим куба, той ще бъде херметически запечатан
с Великия Сантини в него. Вътре ще има едва 0,5 кубика кислород,
достатъчни само за 9 минути и 12 секунди живот.
Лейтенант, с какво да ви помогна?
По едно и също време ли прави номера?
- Като часовник.
Вдигай.
Тук е забранено... А, лейтенант, това сте вие.
Като гаранция, че Великия Сантини няма да излезе от куба,
ще бъде спуснат във водния контейнер, докато времето изтече.
Лейтенант, не мога да ви пусна там.
- Само искам да...
Сантини заповяда. Правя каквото каже.
Сантини върна ли се на сцената?
- Разбира се, че не. Той е в куба.
Сър, относно другите заподозрени,
Хари Бландфърд държи 25% от клуба.
Щом Джером е мъртъв, всичко е негово.
- По-късно, Уилсън.
Слушам, сър.
Нарязани моркови. Искам ги на тънко.
Всяка нощ ти повтарям, нарязани на тънко и полусварени.
Тази вечер искам поне 100 порции. Тънко нарязани и полусварени. Нали?
Луиджи, марулята плува, не прекалявай с дресинга.
Ей, ти си онзи от агенцията. Сваляй сакото и обличай това.
Вземай поднос и атакувай.
- Полиция.
Какво има под сцената?
- Къде е сержант Уилсън?
Аз съм лейтенант Коломбо. Какво има под сцената?
Мазе, там е складът.
- Как да стигна там?
През онази врата, надолу по стълбите и наляво. Лейтенант!
Аз съм Хари Бландфърд. С Джером бяхме съдружници.
Ясно. Обадете ми се по-късно.
Г-н Сантини?
Г-н Сантини?
Г-н Сантини?
- Заповядайте, лейтенант. Очаквах ви.
Добър вечер.
Чувствайте се привилегирован. Обикновено тук не допускам никого.
Имах силното усещане, че тази вечер ще ме търсите.
Благодаря ви.
- Внимателно.
Значи така го правите.
- Да, така се прави.
Не съм в куба, а тук.
А това ще се впише в доклада ви.
- Да, със сигурност звучи по-добре.
Е, няма как да напиша, че сте били затворен в куб, във вода,
без въздух за 10 минути.
Така, по време на престъплението г-н Сантини е бил в мазето.
А сега, след като научихте, ще съм ви благодарен,
ако не кажете на много хора.
- Разбира се. Ще потвърдите ли?
Какво да потвърдя?
Че сте били тук.
Вие сте голяма работа.
Добри ми човече, къде бих могъл да отида?
Ако бях излязъл през тези две врати, после по коридора и се бях качил горе,
мениджърът щеше да ме види. Попитайте го.
Другият път е оттук, по стълбите, което би ме отвело право в кухнята,
където поне 10 души щяха да ме видят.
- Със сигурност има логика.
Благодаря.
- Чуйте...
Признавам, добър сте с белезниците, успяхте да ги свалите бързо.
Всеки има специфична дарба, лейтенант.
Моята е илюзията, а вашата, предполагам, е мрачната реалност.
Изяснихте едно. Белезниците не можеха да се отключват. Но вие ги отключихте.
Всяка ключалка може да се отключи, ако знаете как.
Имате отлична представа за време. Не излезете ли навреме, край с номера.
Така е.
Успяхте ли да проследите оръжието?
Не, сър. Би могло да е собственост на всеки.
А кърпичката?
Нищо особено, кърпичка от кухнята.
Би ли могла да бъде...
... такава?
Проклет да сте, хитрецо...
Пак го направихте.
- А сега ме извинете.
По стечение на обстоятелствата, не успях да пийна бренди тази вечер.
На масата е, ако ви се пие.
- Бренди?
Не ви ли казах? Винаги пия бренди, което ми носят
по едно и също време всяка вечер. Успокоява нервите.
Извинете, снощи кой отнесе бренди на г-н Сантини?
Извинете, не искам да ви безпокоя.
Може ли за внимание? Полиция!
Благодаря ви много. Искам да говоря с човека,
който снощи е отнесъл бренди на г-н Сантини.
Това съм аз.
- Може ли да поговорим там, моля?
Веднага, сър.
Продължете работа. Благодаря.
- Да приключваме по-бързо.
Трябва да отнеса омар и рак в сос.
- За брендито. Обичайна практика ли е?
Да, по време на всяко представление. Май старецът си успокоява нервите.
Винаги ли му го носите през тези 10 минути?
Снощи сте му го занесли и той е бил там?
Омарът и ракът, сър?
- Да.
Сигурен ли сте?
Познавам гласа му, той беше.
Гласът му? Не го ли видяхте?
- Не, но се движеше в стаята.
Сигурен ли сте?
- Да. Всяка вечер ми прави фокуси.
Снощи поиска да си намисля число от едно до четири.
Ако не го познае, ми дава 5 долара.
Как да не е бил там?
- Такъри, оттатък чакат гладни хора.
Веднага, Хари. Сварен омар и рак в сос. Носи се.
Той позна ли числото?
- Да.
Лейтенант Коломбо!
Ще съм ви благодарен, ако не идвате в кухнята по време на вечерята.
Съжалявам, напаст съм, но съм объркан.
- Да, личи ви.
Симънс, занеси листа с вината на маса 31.
Г-н Бландфърд, още нещо и се махам.
Цяла вечер сновете наоколо.
Ще познаете ли, ако снощи тук е имало нов човек?
Ето какво ще ви кажа за кухнята. Не ни достига персонал.
Звъним в агенцията по заетостта, изпращат ни временен работник.
Казвам му: "Обличай червената манта, хващай подноса и отивай да работиш."
Значи не бихте забелязали, ако непознат влезе тук.
Не бих забелязал и майка ми да влезе и да ме целуне. Защо?
Опитвам се да си обясня нещо необяснимо.
Звучите като Сантини.
Карлос, донеси прибори за хранене. И по-бързо.
Добро утро, сър.
- Добро утро.
Гадна джаджа.
Гадна и смъртоносна.
Гледайте. Обикновен морков.
Вдигаме нагоре, натискаме надолу и...
Удобен кухненски уред. От друга страна, едва ли е тайнствен.
Ще ви демонстрирам магията му.
Ще ми помогнете ли? Бих искал да ви покажа
тази красива илюзия. Вие вярвате, нали?
Нали нямате предвид ръката ми?
- Моля ви.
Да я сложа там?
- Да, моля, там.
Искате да си сложа ръката там?
- Точно така, сър.
Какво ще правите?
- Просто си поставете ръката.
Още малко навътре, ако обичате.
- Какво ще правите?
Двегодишна гаранция за всякакви дефекти,
плюс три допълнителни остриета. 89,95 долара.
Проклет да съм. Повече не ми го правете.
Благодаря ви. Страшен номер.
Така е. Интересува ли ви, г-н...
Казвам се Коломбо. Не.
Чудесно. Не сте ли Великия Коломбо?
Не, само лейтенант.
Полиция. Разследвам убийство.
Убийството на Джеси Джером.
- Горкият Джеси.
Да го познавате значеше да го презирате.
Онази вечер бях в Сан Марино, при сватовете си.
Сър, не сте заподозрян. Просто искам малко информация.
Да кажем, че човек е в една стая, но иска някой да мисли, че е в друга.
Да накара гласа си да идва от друга стая. Имате ли такъв трик?
Не. Сигурно говорите за радиопредавател.
Говоря за това гласът да идва от друга стая.
Ако някой говори на скрит микрофон, гласът му може да се чува от другаде.
Това не е точно магия, лейтенант, а по-скоро измама.
Измама?
- Измама. Четене на мисли.
Магът е на сцената, а помощникът е сред публиката.
Обикновено жена. Тя моли някой от 20-ти ред
дали иска да пита нещо мага. Той й го прошепва,
без да знае, че тя има скрит микрофон,
а магът на сцената е с приемник зад ухото.
Значи ако имате и усилвател,
можете да създадете илюзия, че сте другаде, а всъщност не сте.
Стига да знаете какво правите.
- Да ви се намира нещо такова?
Разбира се.
Г-н Лали?
- Да. С какво да ви помогна?
Помните ли ме?
- Да, онази нощ бяхте в клуба.
Така е.
- Влезте.
Вземете си бира от хладилника.
Колко е наемът ви?
- 40 долара месечно.
Прислужница?
- Шегувате ли се?
Къде е банята?
- В коридора.
Котлонът ваш ли е?
- Мой е.
Не е зле.
Какво мислите за мага?
- Винаги е бил страхотен.
Бих заложил пари, че няма да се измъкне от белезниците.
Никога не залагайте срещу Сантини, най-добрият е.
Казват, че го познавате отдавна.
- Да, още когато с братята ми
бяхме въжеиграчи в Европа. Беше голям хитрец,
всичко му се удаваше, голям умник. Точно там започна.
И тогава ли се е казвал Сантини?
- Не и тогава.
Арлингтън или Кенсингтън, нещо английско.
Но акцентът му беше отвратителен.
- Какъв акцент?
Май беше немски.
- Къде се запознахте първия път?
В Будапеща.
Може би акцентът му беше унгарски, но не пасваше на английското му име.
И изведнъж изчезна. 5 години по-късно го срещнахме в Осло.
От акцента му нямаше и следа.
Гладко говореше английски. А сега името му е италианско.
Сантини?
- Великия Сантини.
Значи името е останало, а акцентът е американски.
Да. Стана майстор на акцентите. Мисля, че може и вас да имитира.
Смятам, че може да прави всичко, ако си науми.
Ако му попадне в ръце.
- Да.
Как е истинското му име?
- Не знам, така и не разбрах.
Телевизорът ваш ли е?
- Да, котлонът също.
Останалото беше в квартирата.
- Колко е часът?
Един.
- Има ли вана в квартирата?
Не. Само един душ на третия етаж за всички.
Благодаря.
- За нищо.
Агентите ми замислят ново турне и ще ми трябва нова помощничка.
Какво стана с дъщеря ти?
- За нещастие,
бедничката се влюби в посредствен певец.
Липсва й вкус. Генетически погледнато, не разбирам.
Може би го е наследила от майка си.
- Едва ли.
Тя беше жената, която ме научи на всичко, което знам.
Сериозно говоря. Искам да си помислиш.
Чувствам, че от теб ще излезе възхитителна спътница.
Ще си помисля.
- Направи го, моля те.
Няма да се бавя.
Мирувай или ще ти отнема правото да се возиш.
Оставям шлифера в колата. Ако решат да го свият, гледай другаде.
С какво да ви помогна, сър?
- О, не.
Какво има?
- Мислех, че повече няма да го видя.
Да ви се намира кибрит, сър?
- Да, сър.
Можеш ли да го накараш да изчезне?
Великолепна идея, но в случая е по-скоро съмнителна.
Ще седна при господина на онази маса за момент.
Благодаря.
Г-н Сантини, извинете, не искам да се натрапвам.
Сигурен съм в това.
- Ще отнеме само миг,
освен ако не искате да ви почакам.
Какво толкова неустоимо намирате в мен?
Знаете как е. Трябва да проверя всички следи, докато не заловя мъжа.
Възможно е да е жена.
- Разбира се.
В клуба стана убийство. Собственикът бе убит. Седнете, моля.
По ирония, случи се докато правех номер.
Простете, лейтенант Коломбо. Това е г-ца Макарти.
Здравейте, г-це.
Да ви поръчам ли коктейл?
- Не. Познавате ли Майкъл Лали?
Разбира се, че го познавам. А вие отлично знаете това,
видяхте ме да говоря с него в клуба.
- Според г-н Лали, когато за първи път
ви е срещнал в Европа, сте се подвизавали с друго име.
Кенсингтън или Арлингтън.
Какво от това? Нали не мислехте, че истинското ми име е Сантини?
"Не звучи като италианец." Първо това съм си записал.
Колко проницателно.
- Но по паспорт сте Сантини.
Лейтенант, проверявате ме.
Всъщност нямам избор, сър.
Защо толкова много искате да узнаете истинската ми самоличност?
Произходът ви може би е по-скромен, отколкото се стараете да изглежда.
А вие, лейтенант? Под одърпаната ви външност
бие сърце на емпирик философ,
който търси истината на всяка цена.
- Просто си върша работата.
От вас звучи пролетариатски. А моята работа
е свързана с външността. Аз не съм какъвто изглеждам,
но пък и вие не сте.
- Г-н Лали помни,
че някога сте говорили с различен акцент.
Такъв ли, майн хер?
Или може би такъв, началник. По-добър ли е?
Или може би е звучал така.
Удивителен сте, г-н Сантини.
Колко сте проницателен. Мога да пробвам с източноукраински,
но с г-ца Макарти имаме среща. Извинете ни, лейтенант.
Поне ми кажете кое от имената e. Арлингтън или Кенсингтън?
Всъщност нито едното. Името е Уошингтън.
А малко име имате ли?
Марта.
Сър, викали сте ме. Лейтенант, имам идея.
Сервитьорът Такъри, който е занесъл кафе на г-н Джером.
Джером му оставя вратата отворена. Такъри се качва, влиза и го застрелва.
После бърника ключалката, за да изглежда, че е друг.
Отлично, но магът е извършителят.
- Какво?
Г-н Сантини е убил г-н Джером.
- Сантини е бил в мазето.
Сам казахте, че е бил там, правейки фокус на Такъри.
Щял да даде 5 долара на Такъри, ако Сантини не познае числото.
Гласът му е бил в мазето, той не е бил там.
Само гласът му.
Трябва да помним, че г-н Сантини е господар на илюзията.
Ще ви убеди да вярвате в каквото иска. Изберете число от едно до четири.
Да избера число?
- Което и да е от едно до четири.
Избрах.
- Кое е?
Две.
- Вдигнете телефонната слушалка.
Обърнете я.
"Знаех, че ще изберете числото две."
Как го направихте?
Ако бяхте избрали четири, бих ви казал да видите под пепелника.
"Знаех, че ще изберете четири."
- Ако бяхте казали "едно",
щях да ви кажа да видите под перфоратора.
"Знаех, че ще изберете числото едно."
- Ако бяхте избрали числото три...
"Знаех, че ще изберете числото три."
Къде научихте този номер?
Струваше ми 17,35 долара в магазина за фокуси.
Доста скъпо. Да приемем, че Сантини не е бил в мазето.
Да кажем, че той е извършителят. Тогава какъв е мотивът?
Да, винаги има мотив. Просто трябва да го открием.
Елате. Тук няма да намерим мотив.
А къде?
- Не знам.
Тогава къде отиваме?
- Уилсън, би ли...
Забравих си шлифера.
Ще подишаме малко чист въздух. Ще помислим.
Какво стана с новия ви шлифер?
- Онзи ли? Не ми става.
Жена ми ще го замени за нещо ново.
Извинявай, Мак! Ти не беше ли седнал?
- Моля?
Уилсън, този мъж беше седнал. Прощавай.
Би ли се обърнал? Искам да видя гърба на ризата ти.
Пот. Ти беше седнал, нали? Къде?
На стола на ъгъла.
Кожа. Уилсън, записвай.
Малко преди да бъде убит, г-н Джером е седял.
Следващият въпрос е къде е седял.
Има седем стола и един диван. Къде е седял?
Сакото му бе на този стол, значи може да е седял тук.
На бюрото имаше чаша вино и очила за четене.
Потял се е. Ризата му беше влажна.
Виж обезцветяването. Започва от колана
и стига до половината на гърба. Тоест изключваме столовете с плат.
Седял е върху кожа. Седнете на онова кресло.
Това е кожено кресло с висока облегалка. Изключваме го.
Потта щеше да стига до раменете. Не е креслото с висока облегалка.
Седял е на това кресло.
Петното от пот е на подходящото място. Знаем къде е седял.
Какво е правил?
Дошъл е да проверява разписките.
- Но касата не е била отворена.
На бюрото имаше очила за четене. Може да е четял.
Намерихте ли, книги, вестници, писма? Значи не е четял.
Нищо не намерихме. Телефонът! Може да е говорил по телефона.
Бил е тук 40 минути, може би през част от времето.
Не виждам връзка между вземането на очилата и обаждане.
Може би е писал. Подложката е празна.
Така и не е направил това, за което е дошъл.
Дошъл е да брои парите си, два пъти е заключил вратата.
Оставил е парите в бюрото, но не е отворил касата. Защо?
Защото е бил унесен да слуша музика?
Или е имал по-важна работа?
Смятам, че е имал по-важна работа.
Мисля, че е имал по-важна работа. Каква?
Лейтенант Коломбо.
Добър ден.
Познавате ли сержант Уилсън?
- Здравейте.
Знаете ли колко обезпокоително е за всеки, който работи с мен,
защото вие и хората ви душите наоколо?
Има ли шанс да бъдете по-малко очебиен?
Обезпокоително е. Извинявам се, сър.
- Благодаря.
Може ли да знам колко време вие и д-р Уотсън ще стоите тук?
Имаме напредък.
Нещо важно?
Кажете на г-н Сантини за фокуса, който ви направих днес.
Лейтенантът ще става маг.
- Разкажете му, ще му хареса.
Лейтенантът поиска да си намисля число от едно до четири.
Той позна числото, което бях намислил.
Нямаше никакво съмнение. Числото беше две.
Бях си намислил числото две. Сетне ме попита и аз му го казах.
После поиска да погледна под телефона.
Погледнах, а там имаше листче, на което пишеше
"Знаех, че ще изберете числото две."
Браво. Това е магьосничество.
Дънинджър го използваше в репертоара си. Стар номер.
Казахте, че имате напредък.
Установихме къде е бил г-н Джером, преди да бъде убит.
Разбира се, беше тук, в кабинета си.
- Къде по-точно?
Откъде да знам?
- Седял е в това кресло.
Със сигурност ли го знаете?
- Да.
За какво говорихме, преди да дойде г-н Сантини?
За това какво е правил г-н Джером, докато е седял в креслото.
Да.
- Обсъждахме очилата за четене.
Да.
- Всъщност обсъждахме мотива.
Да.
- Имаме затруднения с мотива.
Имате ли заподозрян?
- Да.
Имате?
- Да.
Но не намираме мотива ви.
Аз съм заподозреният. Колко интересно.
Да намерите мотив би било лесно за двама умни мъже като вас.
Обещавам да не изчезна пред очите ви, когато дойдете да ме арестувате.
Очилата за четене.
- Знаете ли, лейтенант,
човек носи очила за четене, ако пише на машина.
Да, така е, но в пишещата машина няма хартия.
А и на бюрото няма написан документ, както и в чекмеджетата.
Нищо в стаята не показва, че човекът е пишел на машина.
Какво е това?
- Кое, сър?
Това.
Прилича на топка за голф.
- Това е механизмът за печатане.
Топката печата буквите.
Но това не се движи. Машината не работи.
Казва се шейна, но тази машина няма такава.
Топката се движи от ляво на дясно. Позволете да ви демонстрирам.
Писал съм на такава в школата по академично писане.
Не знаех, че са имали такава.
- О, да.
Проклет да съм.
- Забележителна машина, лейтенант.
Доста съвременна. Виждате ли това?
Това е карбонова лента, която създава доста ясен образ.
Бих казал, че скоростта й е 220 думи в минута.
Красива машина. Сър, да продължаваме по случая.
"Дойде време всички добри мъже да помогнат на своята партия."
Продължаваме ли търсенето?
- Отлично, Уилсън.
Отлично!
- Благодаря, сър.
Благодаря.
Хари, какво става?
- Лейтенантът е горе с Дани Грийн.
Май са разкрили убийството.
Защо мислиш, че иска да ме види?
- Не каза. Имам работа.
Вие сте луд. Не може да е Сантини.
Убил го е, г-н Грийн. Мога да го докажа.
Мога да докажа как и защо.
Изнудване.
- Изнудване? Стига.
Изнудване. Джером е знаел, че Сантини всъщност е Щефан Мюлер,
бивш офицер от Ес Ес в края на Втората световна война.
Когато Джером го е заплашил да го изобличи, Мюлер го е убил.
Но как? Той беше в мазето.
- Мога да го докажа.
Щом дойде, ще ви покажа как го е извършил.
Няма смисъл да бягате. Няма къде да отидете.
Чух ви да говорите с Грийн горе.
- Не, сър, не бяхме горе.
Лесна илюзия. Нужно са само няколко миниатюрни радио джаджи.
Приемник, безжичен микрофон и предавател.
Онази нощ сте използвали нещо такова. Накарали сте сервитьора да мисли,
че още сте в мазето, използвайки номера с число от едно до четири.
А в действителност сте били горе, убивали сте Джеси Джером.
Браво. Погрешна, но интересна теория.
Още повече, тя показва възможност,
а писмото показва мотив.
- Писмо ли?
Писмо, адресирано до Имиграционния отдел,
доказващо, че сте военен престъпник. Начин, възможност и мотив.
Стига за присъда за предумишлено убийство.
Невъзможно, това е лошо скроен номер.
- Номер? Не.
Говоря за писмото.
- Не, лейтенант.
Вижте, писмото беше изгорено.
Край с писмото ви.
Ето го писмото. Гледайте внимателно, това е най-добрият ми номер.
Разбира се, не притежавам стила ви, но ще имам отличен резултат.
Може и него да изгорите. Там, откъдето идва, има още.
Уилсън.
Направихте една грешка.
Не огледахте пишещата машина.
Ако го бяхте сторили, щяхте да видите, че тя използва карбонова лента.
За еднократна употреба, сър.
- Каквато не се използва повторно.
Щом чукчето удари лентата, буквата остава ясно видима върху нея.
Можете да видите.
Искам сам да се уверите.
Ако гледате внимателно тази част от лентата, ще видите, че пише:
"Дойде време всички добри мъже да помогнат на своята партия."
Сержант Уилсън го написа.
Но Джеси Джером е написал нещо друго.
Ако развием цялата използвана част на лентата,
ще видим какво е написал г-н Джером.
"До отдел "Имиграция", Вашингтон.
Приложеното от мен писмо доказва,
че в действителност Сантини е бивш нацист
на име Щефан Мюлер."
Едва ли е нужно да чета нататък.
Не.
Начин, възможност, мотив.
Мислех, че съм извършил съвършеното убийство.
Съвършено убийство ли, сър? Съжалявам, но такова не съществува.
То е само илюзия.
Полицай.
Преводач Димитър Въчев/fakelini / 2020