Equinox - 01x04 (2020) Свали субтитрите
Пусни ме.
Якоб, достатъчно.
Това не ми харесва.
Фелке.
РАВНОДЕНСТВИЕ
01х04... Всичко е на мястото си, има място за всичко
ДА СЕ СРЕЩНЕМ В "БАКЕН" В 14Ч.
Спокойно.
- Пусни ме!
Ще те чуят.
- Пусни ме!
Успокой се.
Съжалявам.
- Какво искаш?
Извинявай, че те изплаших.
- Защо ме следиш?
Не приличаш на нея.
Наистина ли сте сестри?
Кой си ти?
- Можеш ли да познаеш?
Фелке?
- Бинго.
Могат да ни чуят. Трябва да дойдеш с мен.
Няма да те нараня.
Хайде. Идвай.
Влизай, влизай. Побързай.
Насам.
Добре. Нагоре, хайде.
Насам, насам. Тук не могат да ни чуят.
Не могат да ни чуят тук.
Да.
Добре. Носиш ли си диктофона?
Записвай. Трябва да записваш.
Добре, чудесно.
Преди не беше готова. Разбираш ли?
Но сега имаш някои парчета от пъзела. Ще разбереш моите парчета.
И, да, 21.
21, добре. 21, които изчезнаха?
- Не, 21 парчета.
21, 22, 23, айн унд цванзих...
- Не разбирам.
Какви парчета?
- Достатъчно! Добре.
23, 22, 21... да!
- 21...
Слуша ли песента?
- Да
Значи знаеш. Най-важното парче е...
- Песента е най...
Не, по дяволите. Не песента. Не. Не си тръгвай.
През мозъка ми са минали бая волтове. Казват...
Остара е Ида!
Ида е Остара?
- Да. Всичко е казано в книгата.
Каква книга?
- Книгата на Якоб.
Всичко е описано - яйцето, Остара.
Трябва да ми го обясниш по-добре.
За какво яйце говориш?
- Яйцето, бе, яйцето.
Тя го изпи и след това се случи.
- Какво?
Каквото се казваше в книгата.
Къде е книгата сега?
- Край. Няма я. Край.
Но се сбъдна.
Защото Якоб трябваше да бъде наказан.
Амилия изгуби нещо, аз страдам, а Ида е...
Ида е какво?
Ида какво?
Тя бе пожертвана.
Какво си й направил?
- Не съм... Никога не бих я наранил.
Какво се случи, когато изчезнаха?
- Не тогава се случи.
Стана по-рано.
- По-рано? На...
На острова ли?
- Точно. Вече разбираш. Разбираш.
Какво се случи на този остров?
Видях... Видях каквото видях.
И нямаше никакъв... Нямаше логика.
Направи го, Фелке.
Не се страхувай.
Какво се случи с Ида?
Не знам. Питай майката на Ида.
Майката на Ида? Моята майка?
- Твоята майка. На Ида майката, да.
Тя знаеше, че ще се случи.
Откъде е можела да знае?
- Защото Ида беше заключена.
Беше заключена и майката на Ида се страхуваше.
Откъде е знаела?
- Не знам, но знаеше,
че Ида ще изчезне.
Но...
Знам, че съм прав, но моите парчета все още не пасват.
Не мога да отида по-нататък.
Пътят ми свършва тук. Ти обаче можеш.
Ще намериш истината.
- Къде да я търся?
Шофьорът. Шофьорът има парчета.
Той е в болница. Не мога, той е...
Именно. Той е по-близо.
Не е добре.
- Не ли? А ти си?
Върви при него.
Равноденствие.
Естър.
Слушай песента, Естър.
Напред и наобратно.
Торбен?
Торбен, чуваш ли ме?
Естър е.
Последният път се опита да ми кажеш нещо.
За абитуриентският камион ли беше?
Торбен?
Ако ме чуваш, дай ми знак.
Какво правиш тук?
Щях да го питам нещо.
Искам да си ходиш.
Ще се оправи ли?
- Моля те, напусни.
Торбен, ако ме чуваш, дай ми знак.
- Не те чува. Никого не чува.
В мозъчна смърт е.
Свърши се. Вече няма живот в него.
Но не може ли да се събуди?
Утре му изключваме системите.
- Недейте.
Ще правим каквото си искаме.
- Ами ако той...
Може ли да прекарам последните мигове със съпруга си насаме?
Да, но ако той... Ако се събуди?
Не схващаш, нали?
Ти го направи.
Помръдна. Раздвижи си пръстите. Торбен? Той помръдна.
Моля те, престани.
Как не те е срам?
Лина?
Естър, ти ли си?
Знаела си нещо.
Знаела си, че Ида ще изчезне.
Какво ми казваш?
Все не я пускаше да излиза.
Караше я да си стои в стаята.
Не е вярно, Естър. Грешиш.
Винаги се карахте.
Не повече
от другите тийнейджърки и техните майки.
Не искаше тя да се качва на камиона тогава. Помня го.
Глупости. Исках само тя да се пази.
Това не означава, че не можеше да отиде на екскурзията.
Ти беше малка и,
разбира се, помниш нещата по различен начин.
Исках да я предпазя.
Както всички майки.
Както закрилях и теб.
- Но...
мен не ме опази.
Не беше там.
- Не.
Не беше моя вината.
Естър, единствено аз ти повярвах тогава.
Денис. Той те отведе далеч от мен.
Бях болна,
а ти все казваше, че мога да я намеря.
Да.
- Бях на девет.
На девет!
Завръща се?
Виждам го на лицето ти.
Чувствам го. Отново го преживяваш, нали?
Не съм болна.
- Знам.
Не си болна.
Нищо ти няма.
Винаги си имала специална връзка с Ида.
Да.
Имаш необикновена способност.
Повярвай в нея.
Нищо ти няма. Не.
Аз ще отворя.
- Добре.
Дразни ли ти очите?
Много кошмари ли имаш?
Имаш ли ги, когато си будна?
Винаги съм будна, когато идват.
Те те събуждат, но се случват само когато спиш.
Не, не когато спя.
Сигурна съм, че изглеждат истински.
Имаш ли често главоболия?
- Не.
Наведи се още.
Сега се изправи.
Така. Браво.
Искам да се прибера вкъщи.
- Добре,
но преди да се случи...
Чуваш ли, помирисваш или усещаш разни неща?
Преди не, но понякога има някаква миризма в леговището.
Добре.
Ще те помоля да легнеш, моля.
Лягай.
Ще усетиш леко щипване.
Поеми си дълбоко дъх.
Моля, елате за минута.
Заключението ми е, че й няма нищо.
Казах ти.
- Не може да е вярно.
Това са добри новини, тя е добре.
Знам, че нещо не е наред.
- Слушай лекарката, Денис.
Няма нищо нередно физиологически.
Няма и следа от нещо. Няма тумори.
Няма епилепсия и кръвните й проби не показват нищо необичайно.
Няма "нищо нередно", но е очевидно, че нещо не е наред с нея.
Разбирам в каква ситуация се намирате.
Знам през какво сте преминали и Ви съчувствам...
Ида?
Пусни ме!
Пусни ме веднага! Естър, погледни ме.
Миличка, чуваш ли ме?
- Пусни ме.
Кажи на мама какво се случи.
- Оставете ме. Веднага.
Татко, повярвай ми. Не си измислям.
Борих се, за да избягам.
Знам.
Сега почивай.
Тук съм, при теб.
Обаче не ме слушаш.
- Чувам всичко, които ми казваш.
Той ще дойде да ме вземе.
Опитай се да поспиш малко.
Преди не беше готова. Сега имаш някои парчета.
И вече можеш да разбереш моите.
И, да, 21.
- 21, които изчезнаха?
Не, 21 парчета. 21, 22, 23. Ейн унд цванзих, 22...
Не разбирам, какво парчета?
- Достатъчно! Добре.
21 ЮНИ УЧЕНИЦИТЕ ИЗЧЕЗВАТ
Слънцестоенето.
ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
23 СЕПТЕМВРИ
МОЯТ РОЖДЕН ДЕН
22 ДЕКЕМВРИ МЪРТЪВ ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
21 ЗРЕЛОСТНИЦИ ТРАГЕДИЯТА С АБИТУРИЕНТИ
Напред и наобратно
Естър, ти си следващата.
Не.
Естър, ти си следващата.
Какво става?
- Татко, всичко е свързано.
Аз съм част от това.
Какво става?
- Аз съм част от това.
Погледни. Якоб, Амилия и Фелке са били на острова
по равноденствие заедно с Ида.
Ида изчезна.
Тя беше единствената изчезнала, защото е Избраната: Остара.
Тя е била богинята на този остров.
Не знам какво се е случило и как, но нещо важно се крие в тези дати.
Не са случайни. Фелке непрекъснато говори за 21-ви,
22-ри и 23-ти. Непрекъснато ги повтаря.
Записах го.
Якоб почина на 22-ри декември.
На 21-ви март са били на острова по време на равноденствието.
На 21-ви юни изчезнаха,
което е...
зимното слънцестоене
и пролетното равноденствие, а 21-ви е лятното слънцестоене.
Какво липсва?
Не знам.
- Есенното равноденствие.
Пада се на 23-ти септември. Моят рожден ден.
И аз съм замесена, татко.
Не виждаш ли?
- Съкровище...
Не го виждаш.
Ами ако никога не съм имала видения и ако...
Искам да изслушаш това.
- Добре.
Много искам да го чуеш.
За мен е важно да изслушаш.
Недей. Погледни ме.
Искам да вземеш на сериозно.
- Това и правя.
Нужно ми е да опиташ.
Повярвай ми, подхождам сериозно.
- Добре, слушай сега.
Ще го изслушам.
- Слушай.
Почакай малко. Слушай.
Слушай.
- Добре.
Почакай.
Слушай.
- Добре.
Изчакай малко.
Ето на това място беше.
Слушай. Чува се: "Естър, ти си следващата". Така казва.
Каза ми го на мен.
Естър.
- Изобщо не ме слушаш.
Не слушаш.
Не, ти ме чуй.
- Точно там се чуваше. Не може...
Чуй ме сега. Ела.
- Имаше смисъл.
До преди минута имаше смисъл.
Остави го.
- Имаше смисъл!
Имаше смисъл допреди малко.
- Махни диктофона.
Спокойно. Седни с мен.
Ела. Нека поседим заедно.
Успокой се, миличка. Дишай.
Трябва да оставиш зад себе си вината.
Нищо лошо не си направила. Нямаше какво да направиш.
Не можеше да спасиш Ида. Нищо не можеше да направиш.
Вината не е твоя. Всичките тези истории с Остара,
това са приказки, мила. Само приказки.
Нямаше какво да направиш. Не си виновна за нищо.
Чуваше се.
- Дишай дълбоко.
Получихме добри резултати в работилничката, която създадохме...
Дали ще може да видим стаята?
Хайде, съкровище.
- Татко, не искам да съм тук.
Вземи си нещата.
Хайде, миличка.
Това е стаята ти. Почувствай се като у дома си, става ли?
Настани се удобно.
Да погледнем.
ДОБРЕ ДОШЛА, ЕСТЪР
Защо трябва да живея тук?
- Няма да живееш тук.
Ще останеш само докато се оправиш.
Как ще се оправя?
Ами...
за начало ще ти дадат лекарство.
За да спрат кошмарите.
Това е хубаво, нали?
Зачи няма да имам кошмари, ако пия лекарството?
Да. После нещата ще се наредят.
Но как тогава Ида ще се върне?
Ще го измислим по-нататък.
Става ли? Всичко ще се оправи.
Какво се е случило с Микела?
Изпуснах я.
Здрасти.
- Здрасти.
Какво става. Нещо случило ли се е?
Да. Прибирам се у дома.
Съжалявам.
- Не се извинявай. Прибирай вкъщи.
Много ни липсваше.
Естър на телефона.
- Матиас е, братът на Якоб.
Здрасти.
- Може да прозвучи странно,
но получих писмо за теб.
За мен?
- Ела в магазина да го вземеш.
Можеш да минеш по всяко време.
Страхувам се, че няма да мога. Пътувам за Борнхолм.
Добре, но е от Якоб.
От Якоб?
- Да, пише, че е от Румъния.
Място, наречено Маракеш.
Извинете, може ли да се отбием до едно място?
Ето.
- Благодаря.
Якоб в Румъния ли почина?
- Да.
Значи знаеше къде се е намирал. Защо излъга?
Уплаших се, когато се появи, и искаше да се ровиш миналото.
Не исках Якоб да бъде завлечен отново в тинята, от която избяга.
Якоб дойде преди няколко месеца да иска пак пари назаем.
Но изглеждаше различен. По-спокоен.
Сякаш бе намерил душевен мир.
Не се е самоубил.
Мислиш, че някои го е убил?
Самоубийството някак не се връзва.
Не съм го виждал толкова щастлив от много време.
Защо би отишъл да се самоубива?
- Какво е правил там?
Какво е това място?
Не знам. Само каза, че най-накрая е намерил онова,
което е търсил толкова дълго.
"Остара тече в кръвта, така както водата тече в реката"
Говори ли ти нещо?
- Не.
Откъснато е от книга.
Обещай да ме държиш в течение.
ЯКОБ СКИПЪР МАРАКЕШ, РУМЪНИЯ
Здравейте, свързахте се с Естър. Сега не мога да Ви отговоря.
Оставете съобщение и аз ще ви върна обаждането. Чао.
Какво стана? Къде си?
Обади ми се.
Направих каквото трябваше. Тя има моите парчета.
Спри скапаната песен!
Можеш ли да ми простиш?
Ще поправя нещата.
Всичко е на мястото си, има място за всичко.
И тук.
Всичко е на мястото си, Има място за всичко.
Превод от английски: Lora632