Equinox - 01x03 (2020) Свали субтитрите
Да.
Какво виждаш, когато заспиш?
Страшни неща.
- Ще кажеш ли на мама какви са?
Там долу има някой.
Някакво животно.
Къде?
- В леговището.
Иска да ме хване
и да ме затвори като другите.
Кои други?
Съучениците на Ида.
Виждаш ли Ида долу?
Не.
Но...
Мислиш ли, че е там?
Да.
Не се притеснявай, че ти има нещо.
Просто...
татко не ги разбира тези неща.
Тук съм.
Винаги можеш да поговориш с мен.
Но ми обещай...
да ми кажеш какво виждаш.
Нали?
Ще ми изпееш ли песента, която винаги пееше на Ида?
Но трябва да си затвориш очите.
Мамо.
Мамо.
РАВНОДЕНСТВИЕ
01х03. Какво виждаш, когато спиш?
Значи познавате символа?
- Да, този символ
се превърна в нещо като фикс идея за мен, като историк.
Не знаем много,
но знаем нещичко.
Това е, нали?
Да.
Този е само от преди 300 години, но най-старият, който сме открили,
е от пещера в южна Франция и е установено,
че е от 35 000 г. пр. Хр.
Идва от анималистичен култ към боговете,
който е съществувал хиляди години.
Следи от него са открити из цяла Европа.
Забележителното е, че е широко разпространено тук, в Дания.
Централна роля в тази митология е този тук.
Лепус, както го наричат. Човекът-заек.
Намерен е на остров Инхой, под Наксков, през 1953
и се предполага, че е на 14 000 години.
Какво означава символът?
- Кръговратът на живота.
Нека да Ви го нарисувам.
Кръговратът на живота. Кръгът е годината.
Имаме пролетното равноденствие,
лятното слънцестоене, есенно равноденствие
и зимно слънцестоене.
Основоположни точки през цялата човешка история.
Но за този култ най-важно е било
пролетното равноденствие.
- Пролетно равноденствие?
Смятали са, че на този ден една порта,
към друг свят ще се отвори и именно тогава боговете
ще могат да дойдат и да поискат каквото им се полага.
Всичко това
е обединено от
фигурата на Остара.
Остара?
- Да. Богинята,
която трябва да се жертва, за да може животът да се възроди.
Да се жертва като умре?
Да, в преносен смисъл.
Цикълът ще се случва отново и отново. Година след година.
Ще Ви покажа нещо.
Отворете го. Погледнете.
Тези овални камъни са намирани из цяла Европа, включително в Дания.
Всичките са намерени до птичи скелети.
За какво са се използвали?
- Вероятно са свързани
с ритуали за пролетното слънцестоене.
Обред за плодородие. Децата, заченати на точно тази дата, се наричат
"деца на равноденствието". Смятало се, че притежават магически сили.
Не знаем какво точно се е случвало, но много вероятно...
е било много драматично.
Съществува ли още култът?
- Не.
Е, да, в известен смисъл. Различни Ню Ейдж култове
са заимствали някои елементи, които могат да използват,
но боготворене на тези божества в първоначалния му вид...
не.
Благодаря.
- Надявам се, че е било полезно.
Можете да останете. Някой ще дойде по-късно да прибере книгите.
Благодаря.
Помниш ли класния на Ида?
Не бих казал.
- Не помниш Хенрик?
Хенрик? Не го помня.
Не помниш ли дали е бил заподозрян?
Сигурно е бил. Всички бяхме заподозрени тогава.
Ела да погледнеш нещо.
Шофьорът на абитуриентския камион
нарисува този символ около него.
Защо?
- Не знам,
но го направи точно преди да получи нещо като...
пристъп.
Пристъп?
- Да.
Защо не поспиш малко?
- Спомни си Ида.
Пиеш ли си лекарството?
Говорихме за Ида. Говорихме си за нея.
Не си добре.
- Не ме слушаш.
Напротив.
- Не, не ме слушаш.
Поне Лина не се преструва, че Ида никога не е съществувала.
Ела, миличка.
Ела.
Не се натъжавай, мамо.
Трудно е. Много е трудно да не си тъжен.
Как да ти помогна, мамо?
Искаш ли?
- Да.
Ще помогнеш ли на мама?
- Да.
Да, не е добре.
Положението е много зле.
- Не биваше да се справя с това сама.
Има нужда от помощ.
- Да.
Намерих няколко детски психолози.
И още един, които ми препоръчаха.
- Остави това, Денис.
Аз уредих всичко. Юта ще дойде.
Коя Юта?
- Моята Юта.
Не си сериозна. Тя не е психолог.
- Но ми помогна.
Забрави. Искам истински психолог. Детски специалист.
Юта работи много добре с деца.
- Да не се е доближила до Естър.
Чаках да дойдеш, Естър.
Рано или късно миналото ще те застигне,
ако го игнорираш.
Така му казах и на Денис тогава.
Казах: "Не можеш да я предпазиш от това.
Не можеш да я скриеш".
Но той прави нещата по различен начин, нали?
Да.
Помниш ли Якоб Скипър?
Да.
Мислиш ли, че е бил замесен?
- Виждах какво става.
Беше един чаровник.
Знаеше точно какво да прави.
Използва я.
Какво е направил?
- Направи дъщеря ми нещастна.
Как влезе?
- През вратата. Никой не ме видя.
Идваш или не?
- Сега?
Не, на 21 март. Отиваме на острова.
Дойде да ме питаш дали ще дойда на 21 март?
Да.
- Якоб, не си у ред.
Нищо няма там.
- Няма да разберем, ако не отидем.
Няма да ме пуснат.
- Искаш ли да говоря с майка ти?
Недей.
- Ще сляза долу.
Ще поговоря с майка ти и ще се оправим.
Якоб, не говори с нея.
Няма да е същото без теб.
Какво ще кажем на другите?
- За какво?
За нас.
Истината.
Която е...
- Не можеш да си свалиш ръцете от мен.
Идиот. Ти си този, които идва да се целуваме.
Щом казваш.
Естър, махай се.
- Какво правите?
Естър, излез.
- Няма проблем.
Искаш ли да ти покажа нещо готино? Погледни.
Вълшебна монета.
Гледай.
Протегни си ръцете като мен.
Добре.
Почакай малко? Какво държиш в ръката си?
Как го направи?
Твоя е. Грижи се добре за нея.
Ходите ли?
- Не, Естър. Сега излез.
Не ли?
Не знам. Гаджета ли сме?
Малко.
Знаеш ли кой е учителят?
Да, това е...
Това е Хенрик Мелмстром.
Отвратителен беше.
Защо го казваш?
Якоб никога не взе и едно решение самостоятелно.
Този тип...
той се разпореждаше.
- Какво се случи с него?
Побягна.
След като изчезнаха.
Просто избяга.
Тръгна.
Здрасти.
- Здрасти. Готова ли си?
Готова. Още не знам какво ще правим.
- Ще разбереш.
Здрасти.
- Здравей, мила. Крайно време беше.
Забавих се с приготвянето на багажа.
- Множко е. Взели всичко необходимо?
Да, всичко.
- Не е малко.
И аз взех доста.
- Здрасти.
Донесе ли дрехите?
- Разбира се. Не беше лесно.
Защо трябва да носим естествени материи?
Не аз измислям правилата. Пише го в книгата.
"В книгата е. Споко. Пише го в книгата".
Може ли да карам?
- Майка ще побеснее.
Няма да разбере.
- Обаче не карай като луд.
Няма.
Ще слушаме тази.
Ваша музика ли е?
- Да, чувала си я.
Не съм.
- Не я ли прослуша?
Колко време отне? Десет минути ли?
Млъквай.
Да ви помогна с нещо?
Търся Хенрик Мелмстром. Тук ли живее?
- Коя сте Вие?
Естър Ейесков. Журналист съм.
Правя радиопредаване за абитуриентите, които изчезнаха през 99-а.
Искам да говоря с него.
- Не е възможно.
Тук живее, нали?
- Няма го.
Ще го почакам.
- Губите си времето.
Съжалявам, че сте дошли за нищо.
- Лиза?
Лиза.
Имаме си гости.
Това е Естър. Иска да говори с теб.
По повод?
Казва, че е журналист.
Иска да си поговорите за изчезналия клас 99 г.
Ида беше моя сестра.
Ясно.
Здравейте. Хенрик.
Ще започнем като ги сглобим.
- Не, трябва да се разпънат.
Помогни ми. Само стърчиш.
Слагаш това...
- Как е?
Ходите ли с Якоб?
Щях да ти кажа.
- Но не го направи.
Стана много набързо.
Значи двамцата отивате в Маракеш?
Спри се.
- Откъде да знам?
Не можем. Знаеш, че ще ходим ние двете.
Ядосана ли си?
- Не съм.
Сърдиш ли се?
- Защо да се сърдя?
Не знам.
Може да си си падала по Якоб.
По Якоб? Не.
Той би изчукал всичко живо.
Извинявай, Ида.
Ида, съжалявам. Не исках да го кажа.
Но не бъди наивна.
Говорим за Якоб. Знаеш какъв е.
Да, познавам го.
- Значи знаеш,
че не е най-подходящият човек, в който да се влюбиш.
Хайде.
Съсредоточи се.
- Споко, брат.
Откога живеете тук?
От 1999 г.
Защо избягахте? Когато изчезнаха.
Не сме. Просто избрахме да се преместим.
Исках да се махна.
Може да прозвучи странно,
но този клас ми беше много скъп.
А Якоб Скипър? Чувам, че сте били много близки.
Вярно е, познавах го най-добре от всички.
Ще ми подадете ли парцала?
Значи сте били приятел с ученик?
Защо?
- Приятел? Е...
Разговаряхме доста. Често ме търсеше за съвет, когато имаше проблеми.
Бил е лесен за контролиране?
- Контролиране? За какво говорите?
Оказвахте ли му влияние?
- Силно се надявам.
Много му беше трудно по онова време.
Постоянно тестваше границите.
Лиза и аз искахме да му помогнем. Взехме го да живее у нас.
Надявахме се да му помогнем.
- Щом сте били толкова близки,
защо не отидохте на погребението му?
Погребение?
- Знаете, че почина, нали?
Самоуби се.
Не.
Не знаех. Не поддържаме връзка от години.
Познавате ли този символ?
Беше на надгробната му плоча. Стар паганически символ.
Не.
Защо е нарисуван около мен?
- Добър въпрос. Защо ли?
Шофьорът на абитуриентския камион го нарисува.
Можете ли да го обясните?
Заради това сте тук.
Смятате, че съм замесен.
- Така ли е?
Не.
Защо ми е да ги наранявам?
Обичах всеки един от тях.
Изтрит сте от цялата училищна документация. Как ще го обясните?
Не искате да бъдете открит ли?
Мислите ли, че е трудно да бъда намерен?
На Вас беше ли ти трудно?
- Какво сте направили?
За какво говорите?
- Какво направихте?
Какво смятате, че съм направил?
Не е ли странно, че се чудя какво. Вие, техният класен ръководител,
преди да изчезнат...
- В какво ме обвинявате?
Не мислите ли, че не ме наранява задаването на тези въпроси?
В какво ме обвинявате, мамка му?
А?
Не знам.
Не знам. Съжалявам.
Не се извинявайте. Аз съжалявам.
Нямах право да Ви се ядосам.
Разбирам как се чувствате.
И на мен все още ми е трудно да го осмисля.
Цялото нещо.
Да Ви предложа нещо за пиене?
Дай да си сръбна.
- Не знам къде я сложих.
Някъде там е.
- Бинго.
Дай.
- Тази от вкъщи ли е?
Дай на мен.
Готови ли сте да разберете бъдещето си?
Напълно готови. Да го направим.
Гримоарът съдържа шест пророчества.
Много ясно.
Хвърли зарчето.
Не ми се иска.
- Хвърляй.
Не ме карайте.
- Глупости някакви. Дай аз.
Шест.
"Ще загубиш нещо."
Какво?
- Девствеността си, преди сто години.
Слуша ли те главата?
Виж кой го казва. Идиот.
Добре.
Три.
"Ще страдаш." Лошо.
Не искам.
- Край. Гримоарът се произнесе.
Гримоарът се произнесе?
- Въпросът е дали можеш да страдаш
повече отколкото сега.
- Затваряй си устата.
Амилия! Можеш. Или...
- Не.
Не можеш.
- Шегувам се.
От книгата е.
- Шегувам се.
Две. "Ще бъдеш наказан."
Яко.
Карма. Ще си научиш урока.
Хайде.
Твой ред е. Всички го направихме.
Добре.
- Някакво си зарче. Не хапе.
Едно.
"Ще бъдеш пожертвана."
Принесена в жертва? Звучи опасно.
Лошо.
- Нелепо е.
Защо всичките са депресиращи? Ще опитам пак.
Не можеш.
- И аз искам да пробвам пак.
Дай ми зарчето.
- Не, сериозен съм.
Не е проблем.
- Гримоарът се произнесе.
"Гримоарът се произнесе". Я стига.
- Дай ми зарчето
или ще хвърля книгата в огъня.
- Магическа е. Не можеш да я изгориш.
Хвърли я в огъня тогава. Давай.
Не искам да изкушавам съдбата.
Така и си помислих. Дървен философ.
Ще ми трябва от малко от това, ако ще прекарам повече време с теб.
Дишай дълбоко.
Тялото ти натежава.
Когато преброя до три,
ще отидеш на онова място, което познаваш от сънищата си.
Едно.
Две.
Три.
Отвори очи, Естър.
Би ли ми описала мястото?
Мъгляво е. Мирише на влага.
Можеш ли да се огледаш?
Не искам. Искам вкъщи.
Какво би я успокоило?
Казва се Микела.
Погледни ръката си, Естър.
Усещаш ли как Микела те е хванала за ръка и те пази?
Не си сама.
Усещали го?
Да.
- Чудесно.
Опитай се да продължиш, Естър.
Полека.
Навътре. Микела ще те пази и ще ти помага на всяка крачка.
Няма да пострадаш.
Нещо виси на дървото.
Можеш ли да видиш какво е?
Медальон.
- Какъв?
Златен. С котва.
На Ида е. Естър?
Виждаш ли Ида?
Той е тук.
- Кой, Естър?
Онзи, който ги взе.
Как изглежда?
Кой е?
- Опасен е.
Животно е.
Тя трябва да намери Ида. Нека се приближи по-близо.
Естър, следвай гласа ми. Можеш ли да се приближиш?
Естър.
- Помогни ми.
Виждаш ли Ида? Естър?
Той идва. Помогни ми, мамо.
Естър, виждаш ли Ида?
Искам да се махна. Помощ!
- Естър, приближи се.
Естър, виждаш ли...
Продължавай, Естър.
Естър, виждаш ли...
- Какво става, по дяволите?
Естър?
Дишай, миличка. Естър.
Какво й се е случило? Събуди я. Веднага!
Когато преброя до три, ще се събудиш.
- Събуди я сега!
Не, трябва да върне Ида.
Хвани Ида за ръка.
- Спри! И стой далеч от нея.
Напълно ли се побърка? Естър, погледни ме.
Естър. Погледни татко. Събуди се.
Мамо.
- Слушай гласа ми.
Дишай.
- Тя видя Ида.
Не я е видяла.
- Видя я.
Ида е мъртва! Разбери го най-после. Ида е мъртва!
Естър, ела. Дишай. Ще ти помогна да се изправиш.
Хайде. Гушни татко и ще се изправим.
Ида не е мъртва.
- Вече си с татко.
Ида не е мъртва.
Ида не е мъртва!
Тя я видя.
Не е мъртва.
Здравейте.
Има ли някой? Ехо?
Какво се е случило?
- Дъщеря ми. Неконтактна е.
Разбирам болката ти.
Не става въпрос за това.
А за какво?
Мисля, че търсиш смисъл там, където не съществува.
Искаш да кажеш...
че изчезването им не е реално?
Не. Беше съвсем истинско.
Задаваш погрешните въпроси.
А какво са правилните?
Отговор със сигурност има.
- И някой го знае?
Да. Някой знае истината.
Някога мислила ли си нещо за реално, но да е само за теб?
Да.
Какво?
Когато бях дете ми се привиждаха разни неща.
Когато сестра ми изчезна.
Какво виждаше?
Имах кошмари.
Бяха ли истински?
Не.
Да...
за мен бяха истина, разбира се.
Но вече не нямаш кошмари?
Бях излекувана.
Излекувана?
- Да.
От това да бъдеш себе си.
Здрасти, Лиза.
- Последният автобус тръгва скоро.
Толкова ли късно стана?
- Да.
Ако искаш, остани за през нощта.
Имаме стая за гости.
Много...
Чудесно. Решено значи.
Отивам да оправя леглото.
- Искаш ли помощ?
Няма нужда. Остани тук.
- Благодаря.
Благодаря, Лиза.
Не знам.
Какво?
- Започнах да се съмнявам...
какъв е правилният път и какво има смисъл.
Винаги съм си мислила,
че ще разбера всичко или че ще намеря някаква логика,
Ще напипам смисъла,
когато порасна или когато имам собствено дете.
Но и след като се роди
пак...
не можех да намеря смисъла.
Мисля, че трябва продължиш по пътя, по който си поела.
Пътищата ни не са еднакви.
Най-добрият ти шанс е
да се опиташ да го осветлиш, колкото се може повече.
В края на краищата...
там всеки е сам.
Якоб, не тук.
- Не се притеснявай, спят.
Ей, всичко наред ли е?
Какво ти е?
Не знам.
Чувствам се много тъжна.
Самотна.
Но аз съм тук.
А когато те няма?
Защо да ме няма?
Защото всичко свършва. Винаги.
Не и за нас. Ти и аз.
Едва започнахме.
Обичам те.
Още от момента, в който те видях.
И аз те обичам.
Ама ти си се вживя.
- Много ясно.
Малко се чувствам не добре облечена за случая.
Отиваме на този остров.
А как се предполага да стигнем?
Ще плуваме ли?
- Спокойно. Ще се оправим.
Книгата казва ли какво да правим?
Какво си облякъл?
Какво е това?
- Коженото палто на майка ми. Знаеш.
Няма да крадем нечия лодка, нали?
- Не.
Ти ли я намери?
- Не аз.
А кой?
Съдбата. Помогнете ми.
Можете ли да гребете?
Естествено.
Да я бутнем малко напред, преди да се кача.
Мога ли да помогна?
Внимавай!
Благодаря.
Как ще се изкачим?
Да вървим насам.
Чакаме още пътници да се качат, преди да тръгнем.
Ей! Виждала съм те.
Защо ме следиш?
Извинете.
Не го пипай.
- Искаш ли го?
Вземи.
- Спри.
Много си досадна.
- Внимавай с палтото на мама.
Скъпо е.
- Да, бе.
Спрете. Не можете ли да бъдете по-сериозни?
Споко.
- Якоб, нищо няма тук.
Знаехте, че няма нищо, но избрахте да дойдете.
Вие двамата сте много сериозни.
- Якоб не е виновен.
Не може ли да се позабавляваме?
- Тук няма нищо.
Да се връщаме, а? Ужасно е студено.
- Да си ходим, много е студено.
Почакайте. Вижте.
- Якоб, престани.
Какво...
Какво правят?
- Казах ви.
Какво е това?
Да отидем там. Отиваме.
- Така ли?
Да.
- Искаш да се присъединим или...
Не можем.
- Напротив.
Гримоарът казва, че всеки може да се присъедини.
Якоб, нали виждаш какво носят?
- Да.
Всичко е театър.
Да го направим. Затова сме тук.
Аз отивам.
Каква толкава лошо маже да се случи. Да тръгваме.
Ти какво искаш да направим?
- Идвайте.
Мога да те върна с лодката.
Стегни се, Фелке. Идвай.
Правим го, нали?
Елате.
ЕСТЪР
ДА СЕ СРЕЩНЕМ В "БАКЕН" в 14 ч.
Остара се намери.
Ида, да си ходим. Прекалено налудничаво е.
Ела.
Всичко е наред.
- Какво?
Ела.
Ето. Това е голяма чест.
Превод от английски: Lora632