Renfield (2023) Свали субтитрите
Важно е да не забравяме,
че само ние можем да спасим самите себе си.
Той е чудовище. Проклето скапано чудовище. Това е.
Но не мога да се махна от него.
Спомняш ли си какво те привлече към Мич?
Срещнахме се на работа и...
Той беше чаровен и тайнствен...
Водеше ме по ресторанти, пътувахме заедно и...
Каза ми, че аз и той можем да се изправим срещу целия свят.
Накара ме да се чувствам важна.
Здравейте. Аз съм Робърт Монтагю Ренфийлд.
Като добрите хора тук, и аз съм във връзка с насилник.
Леле, това беше прекалено.
Може да се върнем към началото.
Господин Ренфийлд, добре сте дошли.
Аз съм Дракула.
Тогава бях адвокат по недвижими имоти.
Исках да сключа сделка, която да промени живота на семейството ми.
Така и стана.
От вас ще излезе прекрасен помощник, господин Ренфийлд.
Разбирам как се чувства Кейтлин.
Аз не пия... вино.
Той ме накара да се чувствам важен.
Запозна ме с важни хора.
Ходихме на театър заедно. Пътувахме до екзотични места.
После той ме направи свой слуга и ми даде малка част от силата си.
Това значи, че се грижа за нуждите на господаря.
Включително за новия персонал и за диетата му.
Не започнах да служа на принца на мрака от самото начало.
Прекарахме си добре заедно. Но всичко хубаво...
Прислужнико!
- ... все някога свършва.
Ловците се завърнаха.
Да. Буболечките. Често ги споменават.
Силата на Дракула идва от консумирането на хора.
Моята идва от яденето на буболечки. Връзва ли се? Добре. Докъде бяхме?
Идвам, господарю!
Мамка му! Гадост! Мамка му!
По дяволите!
Това е защитен кръг, Ренфийлд.
Той не може да избяга. Нека отървем света от него.
Тогава най-после ще бъдеш свободен.
- Моля?
Когато аз си отида,
ще те затворят заради всичко, което си направим за мен.
Аз съм единственото ти спасение.
Аз съм единственият ти приятел.
Аз съм единственият, който държи на теб.
Спомням си как си помислих: "Този път той говори сериозно".
Ренфийлд! Няма други като нас!
Сега за всяка капка кръв, пролята от Дракула,
ще си виновен ти!
Мамка му! Не очаквах това.
Това - също.
Господарю, добре ли си?
- Не.
Да...
Типично. Когато е на върха на силите си,
Дракула тръгва да смуче кръв безразборно,
добрите идват, правят каквото правят,
после аз трябва да чистя.
Това е нашият период на преход.
Ню Орлиънс, в наши дни
Водя го в нов град, където да се оправи,
намирам скривалище, после цикълът започва отначало.
Извинете. Здравейте. Ще ми дадете ли химикалка назаем?
Благодаря.
Така стигнахме дотук.
Идвам и слушам как горките хора говорят за своите чудовища.
Казваше нещо за Мич...
- Знам, че това не е най-лошото,
но той харесва ска.
Музикалния жанр?
- Да.
"Фишибоун", "Мъстард Плъг", "Вуду Глоу Скулс".
Мразя го това!
Съжалявам, Кейтлин, Марк...
- Няма проблем.
Това не беше ли онзи жанр с тромпетите?
И аз за това се замислих.
- Не.
Опростявате огромния принос на жанра към музиката.
Боже, коя съм аз?
Ренфийлд.
Съжалявам, не, глътнах буболечка.
Неумишлено.
- Как иначе...
Ще споделиш ли своята история?
Не, благодаря. Няма да ме разберете.
- Знам, че е страшно.
Мислиш, че нищо няма да се промени,
но, обещавам ти, един ден ще осъзнаеш,
че можеш да получиш живота, който искаш.
Но дотогава се надявам да намираш нещо, като идваш тук.
Намирам.
- Чудесно.
Да, намирам нещо тук - жертви. Но не тези жертви.
Сега е време за утвърждаване.
Аз съм всичко нужно и имам всичко нужно.
Заслужавам щастие.
Благодаря за всичко, което съм, и днес поемам контрол над живота си.
Да си повтарят тези глупости колкото си искат.
Това няма да накара проблемите им да изчезнат.
Аз мога да ги накарам.
Никой няма да каже, че съм герой,
но намерих решение, което да помага и на мен,
и на хора като Кейтлин -
ще премахна техните чудовища, като нахраня своето.
Дъг, какво правиш там, братле?
- Отвън има някой, Мич.
Боже, няма никой отвън, Дъг!
Да не очакваш Лобо да ни простят? Откраднахме им дрогата!
Не ми се слуша, Дъг!
По дяволите.
- Мамка му.
Това беше най-готината част.
- Какво, по дяволите?
Затова не се прави пикник до... Мамка му! Добре.
Здравей, Мич.
- Виж... Чакай, чакай, чакай!
Чакай малко. Съжалявам. Ясно ли е? Съжалявам.
Късно е за това. Взе нещо, което не можеш да върнеш.
Можем да го върнем. Можем да върнем всичко. Ето.
Хайде, вземай, няма проблем.
- Какво е това?
Дрогата, която откраднахме от шефа ти.
Съжалявам. За кого ме мислите?
- За наемен убиец.
Аз съм нещо много, много по-лошо.
Аз съм приятел на Кейтлин.
Господи! Я стига!
Чакай... Какво каза за наемния убиец?
Кой си ти?
- Приятел на Кейтлин.
По-скоро познат.
Оттам изглеждаше по-малък.
- Забавно.
Май ти свършиха ножовете.
Сбърках.
Разбира се, че върви добре! Изпратих Джо Индианеца.
Реже езиците на хората с ловен нож.
Ти му кажи, че това име е проява на расизъм.
Хайде де!
Мамка му.
- Мамка му.
Какво, по дяволите?
Какво, по дяволите?
Пили ли сте, господине?
- Защо? Навита ли си ми?
Добре, разкарай се.
Всичко наред ли е, партньоре?
- Да.
Просто се дразня, че съм тук, като има истински престъпления.
Пияните шофьори не са ли престъпници?
Разбра ме, Крис.
- Има куп изчезнали хора.
Хайде де!
- Мамка му, Теди Лобо.
Сигурна ли си?
- Знаете ли кой съм аз? Теди Лобо!
Да, сигурна съм.
- Не прави нищо откачено, Ребека.
Върша си работата.
- Работиш откачено.
Особено като стане дума за фамилията Лобо!
Мамка му... Мамка му! Майната му!
Крис, внимавай!
Мамицата му! По дяволите!
Не мърдай! Ръцете - на волана!
- Имам лекарско предписание за това!
По дяволите.
- Какво съм направил?
Той с дрога ли ни замеря?
- Да!
Нищо не съм направил!
- Гадост! Кокаин!
Не можеш да ме хванеш! Ти сериозно ли?
Арестуван си, скапаняк.
- Мамка му.
Десетилетия наред ни гонеха от всяко ъгълче на земното кълбо,
затова не ни оставаха много възможности или пари.
Това не е точно замък,
но на такова място никой не би забелязал едно болно чудовище.
Господарю.
Господарю.
Боже. Господарю. Ето те...
Изглеждаш...
... доста по-добре.
Дай ми ръка.
- Да, добре.
Ето. Малко предястие.
Вкусно ли е?
Какво е това?
Това... Мисля, че това е Дъг.
Дъг е боклук! Храниш ме с боклуци!
- Извинявай, господарю.
А този няма глава!
- Имаше...
Не искам прекалено много, Ренфийлд.
Само кръвта на няколко десетки невинни.
Съжалявам, господарю. Седни и...
Искам щастливи влюбени, нищо неподозиращи туристи,
няколко монахини, един автобус мажоретки...
Мажоретки?
Мажоретките ще ми възстановят силите напълно.
Женски мажоретки ли?
- Не го изкарвай сексуално.
Не го изкарвам.
- Знаеш, че полът не е важен.
Ям и момчета, и момичета. Важна е чистотата.
Тя ще ми върне...
- Пълната сила.
Разбирам, господарю. Заслужаваш нещо по-добро.
Само че модерният свят е опасен.
Боже би, ако внимаваме малко повече, няма да се налага да бягаме.
Да се установим някъде, и ще мога да имам...
Ще можем да имаме живот отново.
Сигурно е трудно да си заклещен между техните правила и моите.
В техните правила има объркващ морал.
Моите са съвсем прости -
убиваш и изяждаш каквото си искаш, а не умираш никога.
Това е дар.
А ти май си мислиш, че те прави някакво чудовище.
Осъзнаваш ли колко грубо е това?
- Съжалявам. Съжалявам.
Важни са само моите нужди, прислужнико.
А какви са моите нужди, по-точно?
- Твоите нужди...
Влюбени двойки, нищо неподозиращи туристи,
монахини и автобус мажоретки.
Да.
Може да се каже, че това е здравната ми осигуровка.
Кръвта му може да лекува ранените.
А не плащам с нищо, ако не броим душата ми.
Ще ми донесеш точно каквото искам.
Не мога да вляза в затвора. Ще ви кажа всичко.
Какво ви интересува? Убийства! Хладнокръвно убихме куп хора!
Снощи убихме тези, които се опитаха да ни откраднат дрогата.
За две неща ще ме хванете!
Вече признава, а още никой не е бил при него.
Виждаш ли? Ще разпердушиня цялата фамилия Лобо!
Чукни, партньоре.
Тръгваме.
- Какво? Излизам ли?
Не! Не!
Не казах нищо! Излизам!
- Какво става?
Извинете! Знаете ли какво? Майната ви!
И на теб, и на теб.
- Какво става?
Щеше да изпее всичко.
- Щеше да каже нещо,
защото сте го травмирали.
- Намерих го травмиран.
Куинси, работата ти е да хващаш пияни шофьори,
а не да събаряш мафията.
- Той бягаше от нещо.
Блъсна се в пропусквателен пункт, извърши десет престъпления
и напсува куп ченгета!
Ти ме псуваш постоянно.
- Майната ти, Кайл!
Куинси, виж.
Баща ти беше един от най-честните полицаи, които познавам.
Приличаш на него.
Преди да умре, му обещах да се грижа за теб.
Но понякога трябва да играеш с другите.
Това тук не е кариерна възможност. Това е дъното.
Вие какво гледате, а?
По дяволите!
Какво направи този път?
Обичайното. Хванах Теди Лобо да извършва престъпление,
а после, изненада, пак му се размина!
А във ФБР какво правите?
Четири месеца работите. Какво направихте срещу Лобо?
Подслушване? Призовки? Глоба за паркиране?
Злобни погледи в закусвалнята?
И аз съм бясна за това, което направиха на татко.
Искам отмъщение не по-малко от теб.
Но всеки ден преглъщам гнева, за да не оплескам разследването.
Ако не се научиш на същото,
никога няма да получиш правосъдието, което искаш.
Не само ти изгуби баща си.
Ето, заслужаваш това.
- Благодаря.
Теди. Майка ти те вика.
- Добре.
Долу.
Дълги, равномерни махове.
- Здрасти, мамо.
Теди.
- Викала си ме.
Седни, моля те.
Знаеш ли защо се превърнахме
в най-могъщата престъпна фамилия в този град?
Не сме най-големите. Не сме най-богатите.
Само че от нас се страхуват най-много.
Имаме репутация, че сме безмилостни.
Работих здраво, за да я създам.
Напоследък обаче враговете ни не се страхуват толкова.
Много се страхуват, мамо.
Жалките копелета, които ни обраха, не се страхуваха.
Петте фамилии също не се страхуват.
Дори онова скапано пътно ченге не се страхува.
Тази фамилия е империя, Теди.
Аз изградих империя.
Искам да знам, че бъдещето й е подсигурено.
Искам да знам в чии ръце трябва да бъде.
Искам да знам, че тези ръце могат да се поизцапат.
Знам, че Теди е намислил нещо.
Ще намеря доказателства.
Тук има много оранжева боя.
Това някакво предупреждение ли е?
Стига глупости. Мисли за бъдещето си.
Мисля, че е текстът на ска песен.
Хората още слушат ска. Мамка му.
Не е истина.
Да! Точно така!
Мислиш ли, че тук ще получиш отговори?
Мисля, че ще получа вечеря. Отговорите ще са за десерт.
Ето я. Сигурен ли си, че го искаш, Теди?
Напълно съм сигурен.
Някой трябва да й напомни кой владее града.
По дяволите. Мамка му.
Това не изглежда добре. Прекратяване на мисията.
Ще ми поръчаш ли нещо? Тоалетната ме зове.
Съжалявам.
Кои са тези, по дяволите?
Ако мръднеш, ще ти пръсна мозъка!
Така ви се пада, туристи!
Долу!
Направете ми една услуга. Запазете спокойствие.
Почти никой няма да пострада.
- Благодаря ти Теди.
Дойдох, за да те свържа с местопрестъпление. Помагаш ми.
Какво се опитваш да направиш? Майчице, баща си ли имитираш?
Да не мислиш, че татко ти е умрял като герой?
Пребихме го от бой,
а докато лежеше на пода, той се молеше за живота си.
Баща ти беше страхливец. Не искам и ти да свършиш като него.
Ще ти дам шанс да живееш.
Трябва само да признаеш пред всички тук,
че притежаваме и теб.
Какво решаваш?
- Застреляй ме.
Какво?
- Чу ме, скапаняко. Застреляй ме.
Застреляй ме, както застреля баща ми.
Или не беше ти?
Да не би да си чакал в колата някой друг да свърши работата?
Аз ще й видя сметката, Теди.
- Мълчи.
Някога убивал ли си?
- Убил съм милиони.
Добави ме в списъка. Хайде, убий ме.
Да не мислиш, че си играем? Ще те гръмна в лицето.
Така ли? Предизвиквам те.
Герой ли искаш да бъдеш сега? Хубаво.
Ето.
Поздравления.
По-добра си от баща си.
Мамка му! По дяволите!
Добре ли си?
- Да, да...
Това беше невероятно. Ти си невероятна...
Противопостави му се. Как го направи?
Какъв живот щях да живея под неговия ботуш?
Много, много тъжен.
- Да.
Ти наистина ли отряза с поднос ръцете на човек?
Да... Беше от адреналина.
- Беше страхотно.
Аз съм Ребека Куинси. Полицай Куинси.
Робърт Монтагю Ренфийлд.
- Монтагю. Яко.
Тук ли живееш, или...
- Не... Живея навсякъде.
Значи си военен. Затова се биеш така.
Да, участвах във Великата война. Такова... В Ирак.
Може да не е съвсем велика, но бива.
Извинявайте. Не че искам да ви прекъсвам, но...
Сега може ли да станем?
- Да.
Може ли да се наредите да дадете показания?
Трябва да благодарим на господин Ренфийлд за проявената смелост.
Благодаря, господин Ренфийлд.
- Велик сте.
Благодаря.
Ти ми спаси живота.
Спасил съм живот?
Спаси живота на всички ни.
Тук не виждаме много хора като теб.
Какви хора?
- Герои.
Леле. Това беше невероятно. Тя е невероятна.
И тя ме видя. Видя какъв съм наистина.
Не се беше случвало от векове. Бях забравил какво е усещането.
Може би има надежда. Може би тя може...
Ренфийлд. Какво правиш?
Ела тук веднага.
- Да му се не знае.
Късно ли е да хвана някоя от монахините?
За какво си говорихме вчера?
Цял ден мисля за това.
Какво е това?
- Моят план.
Какво? Планът ти винаги е бил просто да пиеш кръв.
Именно. Какво правя през всичките години?
Гледай ме - пълзя в сенки и мръсотия като някакво болно животно.
Ти го каза - заслужавам нещо по-добро.
Защо не прегърна истинската си същност?
А тя каква е?
- Аз съм бог, Ренфийлд.
Безсмъртен, ненаситен и всемогъщ.
Всичко, което каза за модерния свят, е вярно.
Опасен е. Но не за нас.
За тях светът е опасен, жалък, съсипан, изпълнен с отчаяние.
Слаб е. Копнее за сила, която да го води,
да го контролира, да го владее.
И ти си така.
Това общество е създадено от Ренфийлди за Ренфийлди.
Защо аз да се приспособявам към него?
То трябва да се приспособи към мен.
Дължа това на теб, прислужнико.
- Не.
Чел си между редовете...
- Така е.
Заедно сме. Дракула и Ренфийлд.
Човечеството вече няма да се дели на добри и лоши,
а на мои последователи и храна.
Аз и ти - заедно завинаги, до края на времето.
По дяволите.
Какъв е животът ми?
Животът ми е безкраен коридор, пълен с криви огледала,
а всичките клоуни изглеждат като мен.
Здрасти, хора. Трябва ми помощ.
- Добре ли си?
Не.
Трябва да се измъкна от токсична връзка.
Седни и разказвай.
- Добре, благодаря.
Добре, майната й на Каръл. И аз я мразя.
За начало, кажи ни какво те доведе тук.
Работата. Шефът ми даде задача.
Всъщност, следях Боб, защото мислех, че от него ще излезе...
Приятел?
Да. Благодаря, Боб.
- Благодаря, Ренфийлд.
После започнах да слушам вашите истории и...
Бяха толкова тъжни...
- Така си е.
За първи път от години осъзнах, че не съм сам.
Осъзнал си, че си съзависим.
Знам, че трябва да се променя, и го искам, но шефът ми е луд.
Мисли си, че може да завладее света.
- Той е нарцисист, Ренфийлд.
Всички тук те разбираме.
- При него е друго.
Все той ти е в ума.
- Така е.
Имаш чувството, че може да щракне с пръсти и да те убие.
Няма нужда да щрака.
- Контролира плъхове с ума си.
Спокойно, той е на лекарства. Това е типична съзависимост.
Нарцисистът се възползва от ниското ти самочувствие.
Само че ти си този с истинската сила.
Трябва само да си я вземеш.
- Как да го направя?
Помисли за своите нужди.
Не съм мислил за своите нужди от години.
Ако спреш да мислиш за неговите, какво ще стане?
Не...
- Какво ще стане?
Спри. Какво ще стане?
- Няма да събере пълната си сила.
Да, няма да събере пълната си сила. Странно. Защо го казваш така?
Но да, той е прав. Напълно прав е. Няма да събере пълната си сила.
Вземи енергията, която пилееш по него,
и я използвай за себе си.
Така ти ще събереш пълната си сила.
- Пълна сила!
Аз ще събера пълната си сила?
- Искам да го кажеш.
"Аз ще събера пълната си сила."
- Аз ще събера пълната си сила.
Чух те, но не ти повярвах.
И аз.
- Кажи го пак.
Аз ще събера пълната си сила.
- Да.
Усмихваш се. Харесва ти. Кажи го, така че светът да чуе.
Аз ще събера пълната си сила!
- А така!
Да!
- Сбогувай се с онзи,
който идва тук всяка седмица. Вече си нов човек.
Заповядай. Силата е в ръцете ти.
Как да се защитите от нарцисист
Тази книга е твоята броня, оръжие, Библия.
Готина ферма за мравки. Има ли още едно място?
Да.
- Нали?
Благодаря.
Да му дадем идеи.
- Знаеш ли какво е четка за коса?
И изчисти ноктите.
Спа-процедури. Ще дойда с теб.
Вкарай чакрите си в ред.
- И си вземи съвременни дрехи.
Нападението на полицай пред свидетели в ресторант
би трябвало да е достатъчно, за да затворим Теди Лобо.
Мислите ли, че не разбирам какво става тук?
Не знам на кои от вас плаща Лобо,
но няма да покриете всички улики и да сплашите всеки свидетел.
Накрая ще дойде някой достатъчно смел,
който ще ми помогне да хвана и Лобо, и вас, копелета!
Ще ви затворя завинаги!
Ренфийлд?
Робърт Монтагю Ренфийлд, да. На твоите услуги.
Изглеждаш различно. Това е хубаво.
Пуловерът ти ми харесва.
- Благодаря.
Взех го от "Мейсис". Дойдох да дам показания.
Винаги ли носиш цветя, като ще даваш показания?
Ами... Цветята са за всички.
- За всички.
Може да го сложиш във вода.
А останалите са за теб.
Благодаря.
- За мен е удоволствие.
Ребека, този приятелят ти ли е?
- Затвори си плювалника, Кайл!
Благодаря ти, че дойде, Ренфийлд.
Това е важно за мен.
За мен е важно, че най-после мога да постъпя правилно.
Искам да стане ясно колко оценявам това, че си тук.
Без теб щях да бъда загубена.
- Не е така.
Ти зае страната на всеки, който някога е живял в страх
от могъщите сили, които оформят живота му.
Трябва да продължиш с това, защото когато хора като теб спрат
да заемат страната на другите, чудовищата поемат контрола.
Затова...
Не си загубена.
Ти си вдъхновение.
- Благодаря, Ренфийлд.
Робърт.
- Робърт.
Този боклук се разправи с хората ни в ресторанта.
За петте фамилии ли работи?
- Не знам.
Но хакнахме камерите на НАС. Можем да го намерим.
Мога да вляза навсякъде.
- И ще увеличим...
Намерихме го.
- Бум! Можем да го следим.
За последно е забелязан в старата учебна болница.
До края на деня го искам мъртъв.
- Ще го направя за десет минути.
Добре, до края на деня.
Може ли да провериш ДНК-то по тази химикалка?
В базите данни на ФБР и Интерпол. Не вярвам на никого в моя участък.
Химикалката е открита близо до мястото, където са изчезнали тези.
Теди Лобо бягаше от същото място, когато го арестувах.
Говори се, че тези тримата са откраднали дрога от Лобо.
Да, и с ДНК-то от химикалката
може би ще свържем Теди Лобо с онова местопрестъпление.
Може би стрелям на сляпо, но трябва да се опитам.
Знам, че не бях добре, след като татко...
Но трябва да ми помогнеш.
Може ли да провериш химикалката? Моля те.
Идвайте.
Какво, по дяволите?
Майчице мила!
Рони, обади се на майка ми!
- Веднага.
Рони, обади се на майка ми, по дяволите!
Ало, Рони?
Рони, пак ли сбърка номера?
- Да не избягахте? Ехо?
Хора!
- Теди...
Какво... Мамо!
- Теди?
Мамо...
- Теди...
Знаете ли кой съм аз?
- Теди?
Аз съм Теди Лобо!
Аз съм граф Дракула.
- Печелиш.
Кой си ти?
Църквата ли те изпрати?
- Църквата? Не. Какви ги дрънкаш?
Аз съм престъпник. Цялата ми организация е зла.
Зла... По дяволите.
Братле...
- Защо си тук?
Защото търся този тип! Навря си носа в семейния ми бизнес.
Уби наши хора, за да спасява невинни.
Той съквартирант ли ти е?
- Той е мой слуга!
Май не ти служи добре.
Свързахте се с полицай Куинси.
След сигнала кажете какъв е спешният ви случай.
Ребека, не е спешен случай. Аз съм, Робърт.
Исках да те питам дали искаш да хапнем нещо...
Здравей, Ренфийлд. Очаквах те.
Заповядай, влез. Затвори вратата.
Добре дошли! Влезте!
По дяволите.
Страхотни дрешки. Цветни.
Изглеждаш като истински сваляч.
Значи отказваш да ми донесеш вечеря тази вечер?
Да отказвам ли?
- Не?
Не отказвам.
- Така ли?
Да. Да, ще има вечеря.
Ще бъде истински пир, господарю. Радвам се, че си тук.
Всъщност, тъкмо идвах при теб.
- Идвал си, значи...
Да, но труповете бяха много.
Имаш трупове, а?
- Твърде много.
Не можех да ги нося всичките. Да ги беше видял...
Гърбът ме боли. Планът е да наема бус и...
Така ще донеса телата. Глупаво е. Не се притеснявай.
Няма да те занимавам с проблемите си.
Не, не, моля те, разкажи ми за проблемите си.
Разкажи ми за въоръжените престъпници,
които дойдоха за теб, след като си убил хората им,
за да защитиш някакви тъй наречени невинни.
Съжалявам. Съжалявам, господарю. Не исках да те нараня.
Да ме нараниш ли?
Да не би да казваш, че ти можеш да нараниш мен?
Господарю, съжалявам. Не исках...
- Не, няма проблем.
Наистина ли?
- Нека ти обясня нещо.
Добре.
- Не те прецених правилно.
Трябваше да се сетя на какво си способен,
като видях с какво нетърпение се присъедини към мен.
Не беше нетърпение, просто ме хвана в лош момент
и ме манипулира...
- Не, не, не.
Използва силата си, за да...
- Не, не, не!
Нямаше нужда да използвам силата си върху теб.
Ти беше адвокат и искаше да забогатееш от сделка с имоти.
Ти използва мен!
Ти използва моята сила, защото си черупка.
Празна черупка, която не може да бъде запълнена от нищо!
Единствено моята сила даде смисъл на живота ти.
Силата, с която ми носеше жертви, докато ти се правеше на жертва.
Само че аз съм истинската жертва тук!
Аз съм този, когото ти се закле да защитаваш!
А ти ме изостави!
Не, не е вярно...
Както изостави жена си и дъщеря си!
Не е... Не... Не ги изоставих.
Погледни в очите си, Ренфийлд.
Ти си чудовището, Ренфийлд, не аз.
Ти си.
Не, не. Стига толкова. Стига.
Какво?
"Вече няма да търпя тормоз."
Не се смей. "Заслужавам любов. Заслужавам щастие."
Заслужаваш само страдание!
Знам, че е болезнено да си немъртъв, и ти съчувствам.
Моля те, осветли ме, нека се поуча от теб.
Ще намеря всички, които си обичал някога,
и ще им изпия кръвта.
Ще превърна този... Този...
- Апартамент?
Ще превърна този апартамент в пепел!
Утвърждения, утвърждения...
"Аз съм всичко нужно... Заслужавам щастие."
Трябва да кажа и други неща.
Кой ти е вкарал тези идеи в главата?
Собственост на църква "Животворна пролет"
Разбира се.
Какво...
По дяволите.
Значи мислите, че Дъг е бил убит?
- Няма как да съм сигурна, но...
Дано са му видели сметката!
Надявам се да са го разкъсали на малки парченца, а после...
Не е добре да го казвам на полицай, а?
Карла, коктейлите са готови!
Кейтлин! Боже...
Опитай.
- Вие ли сте Кейтлин Бъргрен?
Вече съм която си поискам!
- Точно така!
Вие ли обявихте Мич Флеърти за изчезнал?
Може би.
- Ти ли си Кейтлин?
Откъде се познавате?
- От група за взаимна подкрепа.
За хора, пристрастени към нещастници.
"Анонимни нещастници". В църква "Животворна пролет".
Осъзнах, че най-после знам какво е здравословна любов,
но просто не мисля, че я заслужавам.
Отчасти говори срамът, но и...
- Ренфийлд?
Не може ли да споделя нещо?
- Всички ли са добре?
Доколкото е възможно.
- Добре сме. Какво става?
Трябва да се махнем. Веднага.
Къде пише, че трябва да си говорим във физкултурен салон.
Да се скрием някъде до сутринта. Хайде, бързо.
Ренфийлд, дишай дълбоко. Добре сме.
Марк, трябва да се махнем веднага.
- Добре...
Здравейте, за срещата ли дойдохте? Влезте.
Не, не, не!
Оставете цилиндъра и бастуна си до вратата.
Ренфийлд...
Чувствам се много по-добре.
Недей.
- Ще се представите ли пред групата?
Аз съм принцът на Влахия.
Някои ме наричат "Тъмния".
Други - "Господаря на смъртта".
Само че повечето
ме знаят просто като...
- Шефа на Ренфийлд!
Аз съм Дракула.
Добре, явно не става дума просто за нарцисизъм.
Господарю, моля те. Не трябваше да те изоставям.
Можеше да получиш всичко.
Дадох ти избор между силата на бог
и жалкото отчаяние на човеците.
Защо? Защо би избрал това?
Защото...
Защото това съм аз.
Господарю, моля те. Тези хора са добри.
Хубаво. Най-после ми достави това, което исках.
Време е да се наям.
- Моля те. Моля те. Не.
Не!
Моля те, Дракула!
Не!
Не, не, не, съжалявам!
Някои изживявания са по-лоши от смъртта, Ренфийлд.
Например това да прекараш остатъка от жалкия си живот
като знаеш, че всичките ужаси, които си видял през последния век,
няма да бъдат нищо в сравнение със страданието,
което ще отприщя върху този свят.
Света, който избра пред моя.
Когато приключа, всички човеци, всички, на които държиш, ще страдат.
Защото ти ме предаде.
Майчице.
- Горе ръцете.
Съсипах всичко.
Ще се обадя.
Мислех, че мога да спася хората, като нося чудовищата им на Дракула,
а доведох своето чудовище при тях.
Обади ли се?
- Да, да, да.
Какво, по дяволите?
Съжалявам, Ребека.
Спокойно. Не търсим теб, госпожице Куинси.
Търсим него.
Трябва да разбера какво се е случило с Теди и да накажа виновните.
Точни ти би трябвало да ме разбереш.
Водех го към ареста. И вие елате.
Куинси, не си правила по-голям арест.
Ще ти предложа повишение.
По-добро работно време, по-добро заплащане,
по-добро място за паркиране - мястото на Кайл.
Майната ти, Кайл!
- Поздравления.
Знам, че не се надяваше точно на това,
но успехът наистина е най-доброто отмъщение.
Добре.
Мамка му!
Искам всички в града да се задействат.
Намерете ги!
До всички. Полицай Ребека Куинси е обявена за издирване.
Тя и съучастникът й са въоръжени и опасни.
С полицай Ребека Куинси е неизвестен мъж.
Стреляйте на месо.
Чакай, чакай, чакай, чакай, чакай...
Мамка му, мамка му, мамка му! Чакай, чакай. Не, не, не.
Твоята престъпна фамилия ще се зарадва ли,
ако враговете й бъдат обезглавени,
а тези, които й се противопоставят, бъдат набити на кол?
Това... Това ни е целта, братле.
А фамилията може ли да ми намери войници?
Мога да се обадя на някои хора.
Каквато и болка да ти е причинил Ренфийлд,
ще му я върна десет хиляди пъти.
Ще отприщя армия на смъртта,
докато се топля под пламъците
на планина от горящи трупове.
Как ти звучи това?
Звучи, все едно трябва да се срещнеш с майка ми.
Доволен ли си, или ще ми видиш сметката?
Как се чувстваш? Дано си гладна.
Спокойно, пистолетът и телефонът ти са до теб.
Само ще оставя това. Ето.
Къде съм?
- У нас. Не съм те похитил.
Даже все още съм твой арестант.
Може ли да седна?
Сладкишченце?
Не ти искам убийствените сладки.
- Нормални сладки са.
Не знам какви са нормалните сладки за един убиец.
И аз не знам. Внимавай. Почини си.
- Добре.
Добре ли си?
- Да. Дай ми убийствена сладка.
Да.
- Да не изглежда гнусно.
Не знам коя ти изглежда гнусно.
- Благодаря.
Мисля, че ти дължа обяснение.
- Не е необходимо.
Не искам да ме мислиш за някакъв убиец.
Има много нюанси.
Ако ме изслушаш, ще разбереш, че не съм чак толкова лош.
Хич не ми дреме какъв си.
- Не е нужно да си гадна.
Моля?
- Спасих ти живота. Два пъти.
Няма да настоявам да сме приятели, но си имаш проблеми,
а сигурно само на мен можеш да вярваш.
Това показва само, че съм ужасяващо прецакана.
Защото имаш проблеми с гнева.
- Какво?
Не съм психолог, но бях на срещи...
- Бил си на срещи, а?
И там какво? Посрещаха те с кафе, за да ги убият после?
За тези срещи ли говориш?
- Да, за тях.
Знаеш ли какво? Наистина съм ядосана.
Бях първенец в академията, а ме пращат да спирам пияни шофьори
в град, където по бензиностанциите сервират коктейли.
Скъсвам си задника за покварен град,
който оставя убийците на баща ми ненаказани.
А, за разлика от теб, не мога да си излея гнева,
като убия всеки нещастник, който според мен го заслужава!
Съжалявам, звучи болезнено и...
Не си изливам гнева. Остави ме да обясня. Моля те.
Добре.
Обяснявай.
Работя за Дракула.
- Какво?
Дракула.
- Дракула?
Дракула.
- Граф Дракула?
Не, не. Президентът Дракула.
Да, извинявай. Граф Дракула. Аз съм негов слуга.
Грижа се за нуждите му - грижи, храна, сещаш се.
Всичко, особено през деня.
Значи водиш при Дракула хора, които да изяде?
Правя и други неща.
- Какви? Переш му наметалото?
Не. Нося го на химическо чистене.
Боже. Как можах да ти се вържа?
Не си герой. Не си даже злодей.
Просто убиваш случайни хора.
Какво?
- Ребека, права беше.
Дадох химикалката на Интерпол. Не става дума само за Лобо.
Виновникът за случаите с изчезванията
е свързан със случаи из цял свят от десетилетия насам.
Ако е същият човек, е на 70 или 80 години
и вероятно е най-големият сериен убиец в историята на света.
Къде си?
- Къде съм...
У тях съм, но няма проблем, арестувах го.
Какво?
- А и той ми направи сладки.
Не си ги изяла, нали?
- Не ям сладки от непознати.
Идвам при теб с екипа ти.
- Недей. Ще го доведа при теб.
И Лобо го търсят. Не знам на кого да вярвам.
Ела в "Кафе дю Монд" след 20 минути.
- Добре, но внимавай, Ребека.
Ти също.
Мамка му.
- Бягай.
До всички - имате разрешение да атакувате.
Трябва ми буболечка. Веднага.
Защо?
- Животът й ще ми даде сила.
Какво?
- Объркващо е, но се получава.
Всеки момент ще дойдат куп хора, а ако искаш да направя същото,
което направих в ресторанта, ми трябва буболечка.
Вие двамата - с мен.
- Бързо.
Хайде, сочен паяк... Да!
Дай ми това!
Вие сте лош човек, господин Ренфийлд!
Ами...
Понякога и от това има полза.
Копелето може да лети!
Мамка му!
- Мамка му!
Мамка му!
Нали знаеш как понякога се случва нещо ненормално и казваш:
"Съжалявам, че трябваше да го видиш",
а другият казва: "Виждал съм и по-лошо"?
Да.
Всичко, което видях сега, ще бъде моето по-лошо.
Всичко излезе от контрол. И за какво? Заради Теди?
Той е идиот. Съжалявам, Бела, но се махам.
Не ми се пречкай. Цялото семейство са идиоти.
Здрасти. Тъкмо говорех...
Той се завърна.
- Синко.
Мамо.
- Къде беше?
Доста си изцапах ръцете. Трябва да ти покажа някого.
Сложете го там. Пред главата.
Проклетият Дракула! Истинският Дракула!
Мамка му! Иска заедно да завладеем света!
Здравей, Дракула.
Или да кажа "принц Дракула"?
Удоволствието е изцяло мое.
Имаме много да обсъждаме.
Добре.
Дано сестра ми дойде скоро. Много хора ни гонят.
Заведох семейството си в такова заведение в Лондон,
преди да отида в замъка на Дракула.
- Имал си семейство?
Да. Беше отдавна.
Много отдавна.
- По-стар съм, отколкото изглеждам.
Това е Лилиан. Тогава беше на пет.
Мислех, че голямата сделка с графа в Европа
ще ни даде живота, който заслужаваме.
Или поне този, който мислех, че заслужаваме.
Провалих се пред семейството си по толкова много начини.
Това е най-голямата му сила.
Поглежда те в очите и вижда
какво си мислиш, че ти трябва, за да бъде животът ти цял.
Мечтите ти, копнежите ти, алчността ти.
Срама ти.
Обвинявах го, че ме принуди да изоставя семейството си,
само че нямаше принуда.
Исках всичките тези неща, затова реших да го следвам.
Не съм жертва. Грешките ми са си мои.
Не мисля, че си толкова лош.
Животът те замеря с гадости,
но понякога попадаш под контрола на вампир за десетилетия,
а друг път казваш на сестра си, че е непоносима кучка,
на рождения ден на баба.
Трябва да се сдобриш със сестра си, докато още можеш.
Като говорим за нея...
Ще й се обадя.
Ренфийлд, прекрасно е, че най-после намери човек,
който те вдъхновява да израснеш като човек.
Къде си?
И аз намерих хора, които да отприщят моя потенциал.
Те разбират какво е светът и от какво се нуждае.
Здравей, Ребека. Търсиш ли някого?
- Къде е сестра ми?
Предложих ти толкова много, Ребека,
но ти реши да вярваш на крехките институции,
а не на нещо много по-силно.
Хванахме сестра ти. Не й остава много време.
Ребека, къде отиваш?
- Да спася сестра си.
Не разбираш. Не са само Лобо. Дракула е с тях.
Хубаво. Отивам сама.
- Опитах се да му се противопоставя,
а той уби хора, на които държа.
Не мога да допусна това отново.
За да бъдеш герой, Ренфийлд, трябва да рискуваш всичко.
Аз държа на теб, затова ти казвам,
че няма да бъдеш свободен, докато не се изправиш срещу него.
Значи държиш на мен?
- Ще се качиш ли в колата?
Трябва да се подготвим, за да го направим преди залеза.
Ще съм готова преди обяда.
- Добре.
Очакват ни, затова да отидем със стил.
Само огнестрелните оръжия не стигат.
Ще ми трябват буболечки, много буболечки,
дървени колове, разпятия и, може би, защитен кръг.
Това пък какво е?
- Кръг, направен от прах.
Хваща демони, ако кажеш точните думи на латински.
Забрави.
Но щом се стъмни, ще бъде твърде късно.
Не можа ли да го направиш по-късно?
- Извинявай.
Влязоха...
- В зъбите ми ли са?
Във всичките ти зъби.
Каквото и да стане вътре...
Гледай да спасиш сестра ти.
Сигурно е хубаво да не ви трябва покана.
Чакай малко, аз не те ли познавам?
Защото с теб...
Май сме колеги.
Добър ти ден, полицай.
- Мамка му, свършиха ми патрони.
Не ми трябват оръжия, за да те размажа!
Хайде! Какво, по дяволите?
Мамка му!
Трябваше да приемеш предложението ми.
Сега ще можеш само да решиш кой крайник да ти откъсна първо!
Бягай!
- Не!
Сигурно си много бесен, че той ме предпочете пред теб.
Не ми пука толкова.
- Аз съм всичко, което не си.
Не ме познаваш.
- Надменен боклук!
Леле. Почти успя да ме уплашиш.
Къде е сестра ми?
- Това ли? Един момент, моля.
Трябва да подготвя атмосферата.
Здравей, Ребека.
Спокойно. Няма да те нараня. Радвам се, че най-после те срещам.
Мога само да си представя какво си чула за мен
от горкия Ренфийлд.
Освен това, че го караш да ти носи хора за ядене?
Ами връзката ни наистина беше сложна.
Но когато те видях през очите ти,
знаех, че трябва да оправя всичко.
Дракулските сили са невероятни!
- Не ги наричай така!
Хубаво. Ти как ги наричаш?
- Проклятие!
Боже, много драматизираш!
Чуй ме! За тези сили си има цена! Ще станеш негов роб.
Виждаш ли, това ти е грешката. Господарят ми каза...
По дяволите.
Половин хилядолетие виждам само слабост в човешките сърца.
А после погледнах в твоето сърце.
Ренфийлд използва съвсем малко от моята сила,
за да направи нещо, което мислеше за добро.
Ребека, представи си какво ще направя, ако ти си до мен.
Ще раздадем правосъдие на тези, които толкова дълго бягаха от него.
Мога да излекувам сестра ти.
Кръвта ми ще я съживи.
- Не.
Само кажи, Ребека, и ще премахна това, което Лобо й причиниха.
В замяна искам само
ти да се присъединиш към мен.
Не го слушай! На мен ми ги говореше същите!
Можеш ли да я спасиш?
- Да.
Как те нарече той? "Празна черупка"?
Затова с Дракула работим толкова добре заедно!
Аз съм пълна черупка, пълна с всичко, което ти нямаш!
Сила, могъщество, вярност!
Времето й изтича. Присъедини се към мен.
Недей.
Казах ти, той така прави.
И какво? Изгубих баща си. Не мога да изгубя и сестра си.
Ако можеш да ми я върнеш,
не ми пука дали ще изгубя себе си.
Ти бъркаше за него. Той не е чудовище.
Иска да бъде по-добър, като теб.
Може би аз мога да помогна.
Във всичкия мрак мога да намеря светлината.
По дяволите.
Това беше впечатляващо.
Виждам какво е видял Ренфийлд в теб.
Сега той ще види как то отива в мен.
Поздравления. Простреля ме в стъпалото.
И стъпалото ти може да кърви.
Умри!
Не! Не!
Не можеш да ми вземеш зъбите!
Виждаш ли, винаги ще има хора като теб.
Ренфийлдите на този свят са много повече от Ребеките.
Прав е. Такива като мен са милиони.
Аз съм всичко нужно...
Всеки от тях търси начин да се спаси от ужасна връзка.
Ти си този с истинската сила.
Милиони съзависими хора...
Аз съм мрачната поезия в сърцата на хората.
Милиони хора, които са същите като мен.
Трябва само да си я вземеш.
Знаеш ли какво си ти?
Да, знам!
Аз съм Робърт Монтагю Ренфийлд!
Аз съм съзависим.
Наистина не беше нужно да използваш силата си,
за да ме направиш свой слуга, защото аз ти дадох своята сила.
И мога да си я взема.
Аз съм всичко нужно и имам всичко нужно.
Аз съм способен на промяна!
Защото аз обичам себе си!
Аз поемам контрол над живота си днес!
Погледни ме в очите, Дракула!
Това е пълната сила, копеле!
Майчице, получи се.
- Това защитен кръг ли е?
Намерих инструкциите в блог за уика.
- А това...
Кокаин.
- Сериозно?
Явно всякакъв прах върши работа, стига заклинанието да е точно.
Леле. Благодаря ти, блог за уика.
А сега какво ще правим?
Последно желание?
Искам да прекарам един сезон в Ада,
където са всичките забавни хора!
Слава на Сатаната!
Да, знам, че изглежда прекалено, а може би и забавно,
но пък има толкова много начини за убиване на вампири,
че става объркващо.
Връщал се е след какво ли не, затова ще пробваме всичко.
Не съм напълно сигурен, че това ще го убие,
но знам, че ще му трябва страшно много време,
за да се върне.
Беше права. Успехът е най-доброто отмъщение.
Оревоар, кучко.
Добре ли си?
Ренфийлд каза, че сте ми дали кръв на Дракула.
Не, това беше евфемизъм за един билков лек.
Добре... Продават ли го в аптеките?
Да, да. Така мисля.
Обичам те, Кейт.
Така...
Трябва да свърша още нещо. Да платя за делата си.
Не искам да отидеш някъде, за да се самонаказваш.
Мястото ти е в нашия свят.
Хората могат да научат много от човек като теб.
Какво?
- Никога не е късно да станеш герой.
Дълго време бях изгубен в свят, изпълнен с мрак.
Но с помощ от всички вас успях да намеря изход.
Без вас нямаше да науча,
че мога да се спася.
Благодаря ти, че използва кръвта на Дракула,
за да ни съживиш.
Ако не беше ти, никой от нас нямаше да научи
какво е да се върнеш от другия свят,
след като си видял неща, които не можеш да забравиш.
След като си научил неща, които винаги ще са в ума ти.
Добре. Страхотна среща. Наистина.
Надявам се той да е добре.
- Ще се оправи.
Аз съм Робърт Монтагю Ренфийлд и съм съзависим.
Само че вече не се чувствам като жертва,
защото се изправих срещу демоните си.
Насякох ги на парчета, сложих ги в бетон
и ги пуснах в канала.
Щом аз можах да го направя, може би всеки може.
Метафорично казано.
Превод: Tigermaster
©2023 Translator's Heaven