Foe (2023) Свали субтитрите
ще се търгуват най-скъпо.
Градовете ще бъдат свръхнаселени, селските райони постепенно изоставени,
а новите колонии - планирани за космоса.
Изкуствен интелект с разум, наречен Човешки заместител,
ще започне да измества човешкия труд в най-опустошените райони на Земята.
В началото всичко е толкова жизнено
и увлекателно.
Но с времето става предсказуемо.
Той вече не ме поглежда.
Сякаш ме е заменил с друга.
Изгубих спомени за това коя съм
или коя можех да бъда.
И се страхувам, че никога няма да си ги върна.
Може би не трябва да ти разказвам това.
Още 500 000 души бяха преместени
заради торнадота, сеещи разруха из централна и западна Европа.
Европейските лидери описаха бурите като мащабна катастрофа...
Предупреждение за опасна жега и суша
отново бе издадено за близо 60 милиона американци
от Федералната климатична система...
Съветват хората със здравни проблеми да вземат предпазни мерки
и да си останат вкъщи, ако е възможно.
Средният запад, 2065 г.
Хен?
Хен!
Очакваш ли някого?
Какво има?
- Не те чух да идваш.
Някой дойде. Изглежда правителствена кола, нали?
Възможно е.
Кога за последно имахме посетител?
Сигурно се е изгубил.
- Не, не ми се вярва.
Сигурно ще иска нещо.
О, Боже!
Пипала ли си я?
- За какво говориш?
Пушката не е заредена.
- Не я държим заредена.
Как така не я държим заредена?
- Прибери пушката. Прибери я!
Или?
- Прибери я. Да видим какво става.
Отивам да отворя. Не е заредена. Нищо не мога да сторя с празна пушка.
Отивай.
Ехо.
Извинете. Знам, че е късно.
Хенриета ли е?
Кой е?
- Терънс.
Не познаваме Терънс.
Джуниър?
Мисля, че ще искате да чуете какво имам да ви кажа.
Недей.
За какво става дума?
- Тук съм от името на "Аутърмор".
Разработваме стратегия за климатична миграция.
По-специално, живот извън Земята.
- Какви ги говори?
Май има предвид живот в космоса.
Може ли да вляза?
Да.
Има ли друг в колата?
- Не, посещенията са моя работа.
Здравей.
Искате ли да седнете?
- Да.
Хубава къща.
Чаровна.
Простовата.
Колко стара е?
- Доста. На няколкостотин години.
Вече не можеш да видиш такива.
Винаги ли е била семейна собственост?
- Да, от пет поколения.
Харесва ми.
Старият начин на живот.
- Да, и някои от нас си тръгнаха.
Но не обработвате земята, нали?
И така, доста вълнуващо е, но преди да кажа нещо,
трябва да ви покажа това. Виждали сте предишните ни кампании,
но тази е специална. Виждате ли това?
Да. Може ли?
Всички се гордеем с вас. Толкова е вдъхновяващо.
Давате надежда за планетата ни.
- Бях избрана. Отивам в космоса.
Всички сме ви вечно признателни. Нямам търпение да видя усмивките ви.
От дълго време разработваме следваща фаза на прехода.
Винаги сме имали няколко възможности за човешко съществуване в космоса.
Но трансформирайки почвата и морето,
решихме да си построим космическа станция, наша собствена планета.
Прогресирай. Процъфтявай.
Заради планетата. Заради бъдещето.
Заради всички нас. Как ще постигнеш целта си?
Това какво общо има с нас?
Тук съм заради станцията. Първа вълна от временното преселение.
Сетих се. Четох за това.
- Изглежда доста нелепо.
Защо пръскате пари за космоса, когато трябва да оправите нещата тук?
Мотивацията ни е проактивна, за да помогне на децата на децата ни.
Имате ли деца?
Може ли да ви помоля за чаша вода?
Да.
- Аз искам бира.
Благодаря.
Тук е горещо. Свикнал съм на климатик.
Така е.
Помниш ли времето, когато наоколо е имало ферми?
С добитък, с посеви. Истински ферми, без да се обиждаш.
Да, когато бях дете.
Бяха купени или подпалени от корпорациите.
Подпалиха всички стари ферми, почистиха заради хибридната глупост.
Забелязах рапица край пътя. Не знаех, че расте по това време на годината.
Расте целогодишно, няма нужда от много вода.
Не изглежда естествена.
- Не е.
Човече, би могъл... да правиш каквото си поискаш тук.
Заповядайте.
- Благодаря.
О, да. В града не бих получил вода по този начин. Благодаря.
Благодаря.
Назначиха ме към вашето досие.
- Имаме досие?
Нали не си ни записала в нещо?
Не.
- Значи този тип просто се появи?
Не съм виновна за...
- Няма да е за първи път...
Тя казва истината, не сте се записали никъде.
Но първата ни лотария се разигра. И с вълнение ви казвам,
че сте в списъка. На стъпка сте да живеете в космоса.
Губите си времето,
защото дори не сме се качвали на самолет.
Тя мрази да лети.
- Нима? А ти не мразиш ли?
Само казвам, че не обичаш да летиш.
- Ти също не си летял със самолет.
И двамата не сме летели със самолет.
- Трябва да ви поясня. Съжалявам.
Става дума за теб, Джуниър. Само ти.
Какво?
- Тестовете изискват физическа сила,
специални умения. Притежаваш всичко.
Момент. Нали не се бъзикаш?
Не, само предупреждавам.
Извинявай. "Предупреждавам" не е точната дума.
Това е добрата новина.
- Добрата новина?
Правителството знае ли за това?
- Ние сме правителството.
Космическата ни станция обикаля Земята, докато си говорим.
Ами ако кажа "не"? Ако просто откажа?
Какво ще стане тогава?
Чувал ли си за военната повинност?
Някога, по време на война, ако те изберат, задължително отиваш.
А ако не отидеш...
Така е.
Заплашваш ли ни?
Джуниър.
- Това ли правиш?
Момент. Заплашваш ли ни?
Може да изгубим фермата.
Да не наблягаме върху закона.
Тази операция може да се превърне в най-голямото обществено начинание.
Би могъл да бъдеш герой, Джуниър. Скучен живот ли искаш,
като всеки друг,
или искаш да си част от нещо специално и уникално?
Защото точно за това става дума.
Шанс за по-добра версия на самия теб.
- Звучи чудесно.
Чуй ме, време е да продължиш.
Скоро мнозина от нас няма да могат да живеят тук.
Планетата ни бе удивителна, и още е такава.
Но даровете й са оскъдни.
- Тя не ни дава нищо, ние го крадем.
Дълъг ли е списъкът?
- Не мога да ви кажа.
Но ще ви кажа, че нищо няма да се реши в близките две години.
Близките две години?
- Да. За жалост
тестовете ще се провеждат две години.
- И очаквате да продължим да живеем,
сякаш всичко е нормално?
Да. Защото е така.
Още нищо не е решено.
Грижи се за малката Хенриета заради мен.
Тези неща могат да са обезпокояващи.
- Да.
Сериозно?
След случилото се просто ще си легнеш?
Извинявай.
Може ли да говорим утре? Не се чувствам добре.
Не, ще говорим сега.
Може ли да спиш в гостната?
Не искам да прихванеш нещо.
И откога това е от значение?
Предпочитам да съм сама.
Говориш сериозно. Искаш да спя в гостната.
Моля те.
Как разбра?
Какво да съм разбрала?
- Преди той да излезе от колата...
Преди да излезе, ти каза: "Сигурно ще иска нещо".
Откъде разбра, че е мъж?
- Не знам. Така ли казах?
Да, щом колата спря.
- Не знам. Не беше умишлено.
Вероятно съм го казала без да мисля.
Виж, изморена съм. Искам да спя.
- Каза го и беше сигурна.
Посочи една жена, която би дошла сама тук посред нощ.
Начинът, по който те гледаше...
- Защо ме притискаш?
Хубаво.
Би ли затворил вратата?
Разбира се.
Красота!
По дяволите.
Мамка му.
Знаеш, че повече няма да го видим. Всъщност не ги интересувам аз.
Че какво мога да им предложа?
Може и да се изненадаш.
Направи ми услуга. Престани да носиш тази риза.
Защо? Харесвам я.
Носиш я от деня, в който се запознахме.
Колкото повече я носиш, толкова повече се износва.
Какво друго си спомняш от онзи ден?
Бяхме щастливи.
Липсваш ми.
Още ли ти харесва да живееш тук?
Защо?
Чувстваш ли се щастлив тук?
Разбира се.
А ти не си ли щастлива?
Какво съм аз за теб?
Ако говориш за заминаването ми...
- Не говоря за това. Говоря за нас.
За нас?
- Да.
Имаше ли въпроси, когато се оженихме?
- Не би трябвало да има такива.
Всички имаме въпроси.
- Не и след като дадеш обет.
За седем години никога ли не си имал съмнения?
Никога.
Да се ожениш веднага след училище, не те ли тревожи, когато си още млад?
Не бяхме приятели от училище. И бяхме различни.
Запознахме се в подходящото време.
Съжалявам, че се държах дистанцирано.
- Всичко е наред.
Какво мислиш за миналото и бъдещето? Какво?
Господи, това разпит ли е?
- Извинявай.
Не исках да те дразня с подобни въпроси толкова рано сутринта,
но наистина искам да знам.
- Добре.
Мисля, че ни трябва по-широко легло.
Зададох ти сериозен въпрос.
- Знам.
Не ме приемаш насериозно.
- Съжалявам.
Не съжаляваш.
- Не съжалявам.
Добре де, съжалявам, скъпа.
Една година по-късно
За да разберете най-добре живота в космоса,
изборът на група е произволен. От всички житейски сфери.
Избери някой друг. На хора като нас мястото им не е в космоса.
Това е целта. В един момент всички трябва да заминем.
Завинаги.
Ще получиш щедра компенсация.
И правителствено "благодаря".
Предоставя ти се рядка възможност, която за момента изглежда плашеща.
Но защо неизвестното трябва да бъде бреме?
Джуниър, тази възможност е изключително рядка.
А ти си избран.
Ще отидеш на станцията...
- Чуй ме, появата ти не ми харесва.
Дрънкаш глупости и се държиш така, сякаш трябва да ти благодарим.
Щом е толкова рядка възможност, защо само ти дойде тук?
Къде са останалите, Терънс?
Щеше ли да е от полза, ако повече хора се разхождаха из имота ти?
Какво има в чантите?
- Мислех да ви оставя някои неща.
Ще се наложи да остана, след като работата стана официална.
Тук ли ще останеш?
- При последното ми посещение...
Мислех, че ще имаме още време заедно.
- В документацията е обяснено всичко.
Предполагам, че имате гостна.
- Защо?
Ще извършим поредица от задачи, наблюдения, събиране на данни...
Той кога заминава?
След две седмици.
Защо?
- Следващият етап ще премине бързо.
Засега ще бъда наблизо.
Давам ви още време да бъдете заедно.
- Ела, ела...
Всичко е наред, скъпа.
Тези неща са мои!
- Никога не си ги носил, и вонят.
Мразя да късам нови ръкавици.
Затова имаме толкова много вещи, защото не можеш да ги изхвърлиш.
Какво имаш предвид?
- Че всичко това са боклуци.
Вещи от твоето минало, не от нашето.
- Ако ги изхвърляш безразборно...
Престани!
Тези вещи ми трябват.
Зачервен си.
Хен, аз...
Искам да не се разстройваш така, особено тази вечер.
Защо? Какво й е особеното на вечерта?
- Тя е последен шанс да сме сами.
Май просто си искал спокойна вечер,
както едно време, нали?
- Не сме говорили за заминаването ми,
а се държиш все едно нищо не се е случило.
Дай ми това!
- Говори с мен!
Случва се по-бързо, отколкото очаквах.
А сега той дойде, за да остане.
- Защо чистиш проклетата къща?
Дай това! Не искам да се плашиш от него!
Не се плаша!
- Тогава какво има?
Погледни ме...
Тревожа се за теб.
Хен? Заминавам за години, не за дни.
Тревожа се да те оставя сама.
- Не е нужно да се тревожиш.
Мамка му!
- Какво?
Онова там.
Не съм виждал такъв бръмбар.
- Стават все по-големи.
Дано да не е нашествие. Ще плъзнат в стените. Само това ни липсва.
Само един е.
И един е прекалено.
Ще проверя стаята ни за други.
Ей, мъниче.
Джуниър. Какво гледаш?
Всичко е наред, ще се погрижа за него.
Защо не се движиш?
Заповядайте.
Какво правиш тук? Какво има?
Аз...
Започнах да мисля за заминаването ми.
Нещата, които ще ми липсват и които не са очевидни.
Да поговорим отвън...
- Не. Глупавите дреболийки
като звука на скърцащия под.
Така познавам, че ходиш по стълбите. Никой не би могъл да знае за това.
Звучи като наша обща тайна. Това е...
Ще ми липсва звукът на стъпките ти.
- Джуниър...
Може ли да говорим за това довечера?
Знаеш, че имаме нужда от работата.
- Не, нека просто да бъдем заедно.
Както сега.
Другото няма значение.
Странно е как в смъртта има нещо красиво.
Страх ли те е да умреш?
Може би защото не съм готова.
Замислял ли си се, че докато
гледаме небето,
всъщност гледаме надолу?
И небето е под нас.
Опитай. Помисли над това.
Виждаш ли?
- О, да.
Дай ми панталоните.
Хен, говоря сериозно.
Защо просто не изчезнем? Да се махнем от тук.
Здравей.
Виж се само.
Нищо лошо няма да ти сторя. Ела.
Всичко е наред. Добро момче.
Какво ти се е случило?
Откъде дойде?
Всичко е наред.
Джуниър?
Джуниър!
По дяволите! Джуниър!
Джуниър! Мамка му!
Джуниър!
Спри!
Къде отиваш?
Джуниър!
Не! Разкарайте се! Не!
Джуниър! Не го бийте, не е виновен!
Добре ли си?
Нараниха ли те?
Кои?
- Ранена ли си?
Добре съм.
- Онези мъже...
Не, не...
- Ти пищеше.
Те изгаряха стара плевня.
Объркан си, ранен си.
Но ще се оправиш.
Извади късмет.
- Не. Трябва да съобщим за станалото.
И какво ще им кажем? Ти претърпя инцидент, нищо повече.
Не, в опасност сме, скъпа.
- Джуниър...
Ти се хвърли в огъня.
Защо го направи?
Какво имаш предвид?
- Какво имаше в огъня?
Дано не си го направил умишлено.
Мислиш, че съм го направил нарочно?
- Знаеш, че раните не променят нищо.
Не чувствам тази страна на тялото си.
- От обезболяващото е.
Действието му ще отслабне, но дълго няма да си служиш с ръката.
Трябва да свикнеш с наклона.
- Защо?
Не може да спиш легнал. Ще се накланяш само до 45 градуса.
Няма да мога да спя легнал?
- Лекарят направи интервенция.
Какъв лекар?
- Тя оперира раненото ти рамо.
Сухожилието. Операцията бе успешна, но тя реши раната да бъде покрита.
Вземи. Трябва да ги изпиеш.
Жаклин дю Пре.
"Природно надарен музикант с безпогрешен инстинкт."
Така я е описал съпругът й.
Знам, че и на двама ви не е лесно.
Но скоро всичко това ще бъде минало.
Затова бих искал да ви поздравя за напредъка, който направихте.
От южна Франция. Истинско е.
Защо ме следиш?
Пазя и двама ви. Жизненоважно е.
И двама ни?
Ще отведем Джуниър. Никога досега не си била сама.
Да, и какво от това?
Ще й бъде тежко. Както и за брака ви.
Ти ме принуждаваш да я оставя.
- Трябва да се придържаме към морала.
Според теб какво е морал?
Ще те заменим.
- Мен ли?
Ще осигурим компания на Хен, докато теб те няма.
Стига. Няма как да се случи.
Нима искаш да я оставиш тук съвсем сама?
Ден след ден, нощ след нощ.
- Тя може да се справи сама.
Извинете, защо никой не пита мен как се чувствам?
Защото съм тук.
- Успокой се.
Не, ти се успокой!
Изслушайте ме.
Не говорим за друг мъж. Разработваме биологичен заместител.
Боже мой!
- Какви ги дрънка тоя?
Едно време би оставил на Хен двуизмерна твоя снимка.
Говорим за следващата стъпка. Движещо се копие на теб с жива тъкан,
обем и тяло.
- Не искам проклет робот
да живее с жена ми.
- Не е робот,
а нов вид самоопределяща се форма на живот.
Първата, която свободно ще живее в домашна среда, също като вас.
Ще видите. Ще бъде удивително.
Ще бъдеш интервюиран. Всяка подробност е от значение.
Ще те наблюдаваме и ще записваме ежедневните ти дейности.
Затова остана тук.
- Това е откачено.
Ето пример, какво закусва?
Добре.
- Вижте...
Дълг на "Аутърмор" е да се грижи за изостаналите.
Знаеш ли на какво ме подлагаше баща ми?
На какво?
- На изпит по мъжество.
Не се прави на идиот.
- Заставахме един срещу друг
и всеки удряше другия.
Удряли сте се взаимно?
- Удрял ли си някого?
Не бих казал.
- Явно това е да си мъж, нали?
Хен, в момента разговарям.
- Искаш ли и мен да изпиташ?
Говориш глупости.
Мамка му.
С влошаването на качеството на въздуха по света,
приблизително 1 милиард деца са в риск да развият дихателни заболявания.
Според ООН, 820 000 деца
са преживели продължителна мегасуша и през живота си не са виждали дъжд.
Предаваме на живо от сцената на Концерт за Земята,
която се строи цял ден
за историческото изпълнение на музикалните икони.
Сарита, чуваш ли ме?
- Енергията тук е наелектризираща.
Такъв невероятен състав не е виждан от "Лайв Ейд" през 20-ти век.
Техният зов е предупреждение
за най-критичния момент на поколението.
Няма време за приказки и спорове,
освен да компенсираме вековете експлоатация и нехайство.
Тълпата е огромна...
Не ме интересува какво планираш.
Каквото и да доведеш, това няма да съм аз,
защото не може да ме замените.
Самоувереността ти расте.
За твое добро, постарай се онова да не нарани Хен.
Наранявал ли си я някога?
Мамка му!
Без ръце!
Кука или пиле, няма значение.
Радвам се, че хапчетата лекуват рамото ти.
Чувствам, че преливам от енергия.
- През следващите дни
ще си подложен на огромно физическо и психическо натоварване.
Така. Готов ли си?
Да.
Налага се да свикнеш с тестовете.
Щом пристигнеш, ще има още, някои по-неприятни от други.
Мамка му.
Тест за карпално-тунелен рефлекс
Съжалявам, приключи.
От работа ли си идваш?
- Защо е с лице към стената?
Хен, не трябва да си тук.
- Мисля, че му стига толкова.
Добре ли си?
Споразумяхме се.
Ще бъда долу.
- Добре.
Какво беше това?
Трябва да се убедим, че тя е добре.
Ако забележиш нещо необичайно
или нещо странно в поведението й, уведоми ме.
Ако се наложи да й помагаме, докато те няма,
заместителят ти трябва да знае същото, каквото и ти.
Искам интимни подробности от брака ти,
и добри, и лоши.
Каквото ми споделиш тук, обещавам, че е поверително.
Остава си между нас.
Ще се справиш, нали?
Спасяваш не само фермата, Джуниър,
но и брака си, докато те няма.
Изневерявал ли си й?
- Какво?
На Хен.
Определено не.
Никога ли не си имал фантазии за друга жена?
Отговори.
- Не, не знам...
Не.
Тя изневерявала ли ти е?
- Майната ти.
Изневерявала ли ти е?
- Не.
Основаваш се на доверието?
- Основавам се на това, което знам.
Мислиш ли, че знаеш как би реагирала във всяка ситуация?
Питал ли си я?
- Хен не е такава.
Не вярваш, че я познаваш по-добре от самата нея.
Няма да отговоря.
- Има неща за нея,
които не знаеш и никога няма да узнаеш.
Мисли и чувства от годините преди да се запознаете.
Чуй ме, приятел.
Тя има копнежи много преди да те познава
и ще ги има и след теб.
Приемаш го, нали? Джуниър.
Предполагам, че искаш да спра.
Не. Защо?
Обикновено не ти харесва.
Все ми казваше да не свиря.
Съжалявам.
Докато дните отминават,
живеем в установената рутина.
Рутината, която ти установи.
Убеден си, че съм щастлива.
Вървя по същия път като всяка, който е идвала преди мен.
Твоята майка.
Моята майка.
Техните майки.
Започвам да се тревожа.
Ами ако никога не завали?
Не искам никога да се тревожиш.
Знам.
Никога преди не съм говорила за това?
Наистина ли?
- Никога.
Хен?
Ако има други живи твари наоколо,
означава нещо. Обнадеждава те.
Липсват ми дърветата.
Дърветата...
Дърветата?
Да, повечето съществуваха, докато растях.
Някои от тях бяха свенливи.
А други бяха наперени и древни.
Мъдри.
Прекарваш времето си само с тях. Много обичам характера им.
Характерът им?
- Джуниър смята, че съм луда.
Хората са луди.
Кучетата са луди, котките също.
Защо би начертал линия от дървета?
Не знам.
Жалко е, че ни трябва доказателство, за да вярваме в нещо.
Вярата е измамна.
Не, не е.
Това е чувство, а щом чувстваш,
е въодушевяващо.
Може ли да поговорим за пианото?
- Добре.
Защо е в мазето?
Изглежда, че от години не е свирено на него.
Той не харесва, когато свиря.
Може би това, което е в музиката, го плаши.
Какво има в музиката?
- Всичко, което си е отишло.
Отишло?
Привързаност. Възможност.
Любопитство. То е най-важното.
Той обичаше това мое качество.
Мислиш ли, че да познаваш Джуниър от толкова дълго време
е погубило това?
В началото всичко е толкова жизнено
и увлекателно.
Но с времето става предсказуемо.
Той вече не ме поглежда.
Сякаш ме е заменил с друга.
Изгубих спомени за това коя съм
или коя можех да бъда.
И се страхувам, че никога няма да си ги върна.
Може би не трябва да ти разказвам това.
Защо живееш с този страх?
Не се отказвай от тези спомени.
- Не, вече не ги искам.
Чудесно...
Насърчавам те да се възползваш и да действаш според инстинктите си.
Колко реален ще изглежда?
- Идентичен.
Ще се държи ли като Джуниър?
Както при първата ви среща.
Ново начало.
Не се превърнах в някой различен,
който не исках да бъда.
Но съм новодошъл.
Ще ме разведеш ли наоколо?
Може би.
Независимо колко си сгрешил,
винаги можеш да се обърнеш.
На бара срещнах жена.
Казах й, че съм труден за опознаване
и е почти невъзможно да ме забравят.
Тя рече, че имам голямо его,
с размерите на Тексас.
Боже.
Готова ли си?
Продължавай. Едно, две, три, четири.
Не, не, не...
Точно така, човече!
Не искам вие, двамата, да разговаряте насаме.
Това се казва дух.
Какво стана?
Какво стана?
- Мамка му.
Тя не хареса как танцуваш?
- Не.
Не, сър.
Точно така, приятел. Точно така.
Дръж ръката си така. Пил си.
Тревожи ли те нещо?
Усещам го у теб.
- Не.
По-скоро е като събуждане.
Добре.
Как това събуждане влияе на Хен?
Усещам леко напрежение.
- Чудиш се как са нещата между нас.
Извратено е, Терънс.
- Нямам нищо против да греша.
Това какво е?
- Следи нивата ти на хидратация.
Тя каза ли ти какво харесва?
Какво?
Жена ти, Джуниър.
Говори ли честно какво предпочита?
- В смисъл?
Стига. Знаеш за какво говоря. За секса.
Държи ли на това, което й харесва, и от каквото се нуждае?
Всяка връзка зависи от отворено и честно общуване.
Знаеш го.
Спокойно, просто разговаряме.
Какво толкова?
Харесва ти да си играеш с нас, нали?
Не, аз... Хората ме очароват.
Вие, двамата, ме очаровате.
- Хората очароват и мен.
Наистина ли?
Понякога наблюдавам хората.
Виждам разни неща.
- Какво виждаш?
Хора, които обядват.
Отхапват залъци от сандвичите си с месо и хляб,
смилайки ги в отвратителна паста.
А каквото не успеят да глътнат,
засяда между пожълтелите им зъби и инфектирани венци.
Това не е просто хранене. Не.
Виждал съм работник да спи с отворена уста.
И ми се погади от гледката.
Само си помисли,
ушна кал, гной и нокти.
Виждал съм човек да плюе по земята и да отминава.
Отминава, а другите не...
Толкова сме забравени през повечето време,
че дори не го забелязваме!
Един ден...
... започнах да се питам защо.
Тогава един мъж си обърса носа със салфетка.
Сви я на топка, пълна със сополи, и я остави върху чинията.
После много бавно
салфетката започна да се разгъва.
От само себе си.
Сякаш съдържанието й искаше да бъде видяно.
И тогава осъзнах, че шевът, който свързва всеки от нас,
е собствената ни вградена мръсотия.
Нашата нечистотия, нашата мазнина.
Майната ти!
Какво става, по дяволите?
Хен, всичко е наред!
Пусни ме вътре!
- Той е добре!
Всичко е наред! Той е добре!
- Пусни ме да вляза!
Пусни ме да вляза, Терънс! Мамка ти, отвори проклетата врата!
Слез долу, той е добре.
Не!
Господи!
Не.
Това е откачено.
Какво е кораб без котва?
Малка Хен.
Тук съм.
Вземах си душ.
Всичко е наред.
Да направим нещо, когато се върна.
Да заминем някъде.
Да създадем семейство.
Каквото и да решим да направим, нека го решим заедно.
Ще бъдем заедно.
Както преди.
Проклети страхливци!
Не привличай внимание.
Качвам се по стълбите и продължавам.
Когато Хен свиреше на пиано, на теб харесваше ли ти?
Не си спомням.
Защо ме питаш това?
Тя каза, че заради теб не свири.
Тя ли ти го каза?
Когато слушаше свиренето й, как се чувстваше?
В началото ми харесваше.
Но това я промени.
- Промени я?
Тя изглеждаше различно.
Нямах представа коя е, когато свиреше,
сякаш се опитваше да бъде друга.
Беше отдавна.
- Боже.
Как се чувстваш, след като разбираш през какво си преминала?
Винаги съм си фантазирала,
че нещо ще ми се случи.
Според теб, какво е нужно?
- Да замина ли?
Смелост.
Смелост, за да изоставя всичко.
Да последвам чувствата си. Да не се страхувам.
Къде ще отидеш?
Има места...
Има места, изпълнени с живот.
Места с други хора.
Боже, с нови хора.
С музика.
Някъде, където смъртта не се усеща.
Вместо да се опитвам да му обясня
или да оправдавам чувството, просто да сторя обратното.
Бих оставила писмо, но то щеше да е празно.
Значи нищо не би оставила.
Писмото щеше да обяснява едновременно всичко и нищо.
Знаеш, че ще ти помогна, ако вземеш решение.
Познавам нуждите му.
- Ще се оправя.
Лъжлив боклук.
- Ще изясним всичко.
Очевидно е, мамка му.
Обясни ми.
- Не. Всичко свърши, Терънс.
Веднага си върви. А с теб, скъпа, ще поговорим.
Хубаво ще си поговорим, без залъгвания.
Какво си мислиш, че става?
- Стига! Без повече въпроси, Терънс.
Хен, това трябва да спре, разбираш ли?
- Да.
Да. Желаеш жена ми, нали?
Искаш да й правиш компания, докато ме няма.
Успокой се...
- Ти си извратен, Терънс.
Всичко е наред.
- Джуниър, престани! Моля те.
Не е каквото си мислиш.
Направи нещо.
Не!
Липсваше ми.
Толкова е хубаво да се върна.
Време е.
Добре.
Ще дойдеш ли?
- Тръгвай.
Добре.
Не, ти се успокой.
Мамка ти, Терънс! Отвори проклетата врата!
По дяволите. Толкова е истински.
Хен?
- Съжалявам.
Хен?
Знам, че си объркан.
О, не...
О, не...
Знам как се чувстваш, но искам да запазиш спокойствие.
Съжалявам, че трябваше да те заблудим, но това бе единственият начин
да тестваме пълния ти капацитет и действие.
Беше важно умът ти да е бистър, за да приемеш срещата очи в очи.
Това не е заместителят, Джуниър.
Ти си. Ти си заместителят.
Не.
Това е истинският съпруг на Хен.
Не, не... Това са глупости.
Терънс, къде е тя?
- На сигурно в къщата.
Хен! Моля те.
Хен, не ги слушай!
Няма да им позволя да ти сторят нищо. Няма да заминавам никъде, скъпа.
Доведохме те тук преди повече от година.
Същият ден Джуниър замина да живее на станцията.
Когато фаровете ни те включиха,
това беше началото.
Денят, в който мисията ти започна.
Имаше свободата да изпиташ истинска човешка връзка.
Искахме да си концентриран над настоящето,
но трябваше да проектираме паметта ти.
- Проклет лъжец!
Дадохме ти я, след като прекара много месеци
в разговори с Джуниър, преди той да замине.
Хен!
Искам да знам, че си добре.
Искам те тук, искам да чуя гласа ти.
Хен!
Спомените ти са негови.
Всичко е наред.
Всичко е наред. Ето ме.
Скъпа! Терънс греши.
Каквото и да си сторила, няма значение.
Защо?
Съжалявам, съжалявам...
Съжалявам.
- Аз съжалявам.
Съжалявам. Обичам те.
Обичам те.
- И аз те обичам.
Трябва да тръгваш.
Обичам те.
- Не...
Трябва да тръгваш.
Не го правете. Моля ви, недейте.
Не...
Махнете се от мен!
Скъпа, моля те!
Моля те! Хен! Скъпа, моля те!
Засрами се! Засрами се!
Ще отидеш в ада! Майната ти!
Хен, не!
Никога няма да ти простя!
Пуснете ме!
Не!
Не! Пуснете ме!
Тази част можеше да приключи и по други начини.
Започнахме да създаваме разум,
за да бъде приет чрез истинска човешка връзка.
Но и не сме очаквали, че Хен ще прояви чувство на любов.
Джуниър.
Хен нямаше представа как ще приключи всичко.
Така и не й казах.
Ти не си истински.
Но това, което и двамата ни показахте,
е дар за човечеството.
Това е моят живот.
Това е нашият живот.
С години ще пишат за вас.
Хен.
Здравей.
Ще заминем другаде.
Съжалявам.
Благодаря.
Добре съм.
Проклетата гравитация.
Защо?
Надявах се на вярност.
Доверие.
Как може да говориш така?
- Защото си ми съпруга.
Имахме правила, споразумяхме се.
- Не е така.
Тогава ми обясни как е.
- Това не беше връзка.
Видях те в него.
Видяла си ме в онова нещо?
Видях какво сме изгубили.
Отново се влюбих в теб.
То не беше мен, Хен. Не беше истинско.
Това, което чувствам, е истинско.
- Знам какво е истинско
и от какво се нуждаем.
- От какво?
Взаимно да се приемаме за даденост?
Не.
- Не.
Да си стоим просто така? И да не мърдаме? Защо?
Имахме общи мечти, помниш ли?
Можем да заминем някъде другаде...
- Семейството ми е погребано
в тази проклета земя!
Не мога да зарежа всичко и да се впусна в скитане,
което не доказва нищо.
Фермата, къщата, животът, ние, Хен.
Ние създадохме всичко това. Би трябвало да се гордееш.
Навън няма нищо за теб.
Вече го знам. Няма нищо.
Джуниър.
Джуниър!
Джуниър!
Боже мой!
Толкова е красиво!
Толкова е красиво!
Джуниър, ела.
Виж!
Джуниър.
Ела.
Идвай. Хайде.
Ела. По дяволите!
Добре ли си?
Съжалявам.
Съжалявам.
Хайде, ще ти помогна да станеш.
- Нямам нужда от помощта ти.
Погледни се.
Хен?
Джуниър
Ехо?
Малка Хен.
Толкова е красиво.
Всичко е наред.
Ето ме.
Краят не е лек.
Не е като началото.
Но и той може да бъде жизнен и увлекателен.
Цял живот хората ми казват какво харесвам,
какво искам, от какво се нуждая.
Трябваше да се превърна в различна жена.
Някоя друга.
Още една?
- Да.
Но вече знам.
Съществува само едно аз.
Здравей.
Какво търсиш тук, мъниче?
Изобщо не се движи.
Просто си стои там.
- Какво е?
Досега не съм виждала такъв.
ВРАГ
Режисьор ГАРТ ДЕЙВИС
Сценарий ИЪН РИЙД и ГАРТ ДЕЙВИС
По книгата на ИЪН РИЙД
Участваха СЪРША РОНАН
ПОЛ МЕСКАЛ
ААРЪН ПИЕР и др.
Оператор МАТИАС ЕРДЕЛИ
Музика ПАРК ЧИХА, ОЛИВЪР КОУТС, АГНЕС ОБЕЛ
Преводач fakelini /2023