Resident Alien - 02x13 (2022) Свали субтитрите
Здрасти, Хари! Аз съм Голиат. Имам съобщение.
Искам още информация за извънземната раса, която щяла да превземе Земята.
Ето пак въвличам друг човек в хаоса си.
Още го можеш, тренер.
- Скоро ще има "Хардпак" турнир.
Коляното ми е зле.
Тренирах много. Май прекалих.
Този пакет е от Виолинда. Хари, виж това.
Там бяхме само ти и аз. Няма логика...
Освен ако ти не си Голиат.
Знаех си. Знаех си!
Скъпи, не! Спри!
Успокой се!
Скъпи, спри! Не го наранявай!
МЕСТНИЯТ ИЗВЪНЗЕМЕН Сезон 2, еп. 13
Беше студено в Ледената пустиня.
Но беше и...
...самотно.
Оставиха ме там да умра.
Сам.
Тогава не ми пукаше,
но...
Като се замисля сега...
Беше много болезнено.
Всичките ми братя и сестри бяха вече мъртви.
Бях ги убил, разбира се.
И как се почувства?
С отсъстващ баща?
Чувствах се уязвим.
И как се почувства?
Сякаш не си чул нито една моя дума.
И как...
Чух няколко думи.
Добро утро, сър. Взех ви нещичко.
Майко мила! Динозавърско яйце!
Какво?
Съжалявам, зам-к. Много се развълнувах.
Сега да не си помислиш, че няма да го харесам. Нямам очаквания!
Снежен глобус на Пейшънс, благодаря. Има си и мини кметство вътре.
Виж тази... мини телефонна кабина.
- Чудя се кой е в тази кола?
Може би детектив Лена Торес идва на гости.
Добре, разбирам накъде биеш.
Снежен глобус на Пейшънс, сватосване...
Опитваш се да ме накараш да остана. Мислех, че ти ще си най-щастлива,
че се местя, защото може да станеш шериф някой ден.
Аз ли?
Шериф... Наистина ли?
Но не мога да не забележа книгата за НЛО на бюрото ти.
Ще трябва да се отървеш от някои глупави хобита,
ако искаш да те вземат насериозно и да ти поверят този отдел.
НЛО не са точно хоби, а...
а реални обекти в небето.
Да, всички имаме фантазии.
В друг живот можех да съм като онези в „Ренесансовия панаир".
Но не мога да спирам хората в броня и на кон.
И не мога да им пиша фишове с копие, с пуешко бутче и кана медовина в ръка.
Трудно е да оспориш тази логика.
Добре се справяш за някой, който не тренира.
Това е единственият начин да прекарвам време с теб напоследък.
Ще те улесня малко. Да повървим.
Да ме улесниш? Ти си тази, която куца.
Сутринта прекалих с тренировката във фитнеса.
Може би си спомняш. Или пък не - ти още спеше.
Може би трябва да намалиш темпото. Тялото ти изпраща сигнали.
То знае с колко може да се справи.
- Тялото си е мое.
Добре. Просто да се поразходим.
Съжалявам, просто трябва да съм по-усърдна заради турнира.
Това ме стресира.
Това е моят единствен шанс да докажа, че още го мога, разбираш ли?
Ще ги разбиеш. Просто не искам да пострадаш от претоварване.
Трябва да тренирам. Ако успея да премина през квалификациите...
Просто коляното компенсира старата ми травма на глезена.
Не е кой знае какво.
- Сложи малко сняг върху него.
Ще премахне отока.
- О, да, добра идея.
Просто спри да ме поучаваш.
О, Дарси!
Съжалявам, Елиът.
Съжалявам. Просто... Нека продължим с бягането.
Трябва да се прибирам.
Ще се видим по-късно.
Здрасти! Бен Хоторн каза, че не иска да плаща за терапията тази сутрин.
Явно не си го слушал какво говори.
- Да, той е скучен.
Виж, не те обвинявам, че си разсеян.
Все пак току-що разбра, че си Голиат,
което те прави баща на извънземно бебе,
което беше отвлечено. Това е много.
Разсеян съм само защото извънземното бебе беше взето,
преди да успее да ми каже коя извънземна раса превзема Земята.
Не ме интересуват такива неща като връзката "баща-бебе".
Хари, в човешката природа е да се грижиш за потомството си.
Да, в човешката, а не в извънземната природа.
Нас не ни интересува дали децата ни умират, стига да е в канавката,
а не на пътя, където ще пречат на превозните ни средства.
Егоистични деца.
- Добре. Виж, още съм объркана.
Бъдещото ти "аз" изпрати в миналото съобщение, но как?
Да нямате машина на времето? Чакай!
Можем ли да се върнем назад във времето?
Няма такова нещо като машина на времето.
Единственият ефективен начин за пътуване във времето е през...
Няма дума за това.
На английски "портал",
предполагам, е най-близката дума, която можеш да използваш.
Но няма да го разбереш.
- Опитай. Портали...
Продължавай!
Порталът е процеп в тъканта на времето.
Добре.
Ами...
Тъканта на времето...
Тя е... нещо като... плат от изкуствена вълна.
Тъй като атомите се ускоряват,
те се засилват и карат тъканта
да се цепи на нишки, защото...
Хари, нямаш представа, нали?
- Не, нямам.
Моите хора така и не го разбраха. Предполагам, че съм минал
през съществуващ портал, оставен от друга извънземна раса.
Какво?
Има само два извънземни вида, които използват портали.
Сивите.
Но не са те.
Те нямат полза от хората,
освен да изследват отходните им тръби.
Но има още едни.
- Кои?
Алфа драконианците.
Те използват портали.
- Опасни ли са?
Не чак като Сивите, но са добри в преобразяването.
Могат да изглеждат като хора.
Боже! Какво ти става? Защо ми бръкна в носа?
Ноздрите на драконианците са зони на удоволствието.
Ако беше драконианка,
тогава щеше да ти хареса!
Е, не ми хареса и ако го повториш, ще ти счупя пръста.
Очевидно си човек и затова издържа теста!
Здрасти, скъпи.
- Здравей!
Липсваше ми тази сутрин заради ранната ти терапия,
затова ти донесох сок и един сандвич.
Благодаря. Умирам от жажда.
Изхвърли го.
Помниш ли как се вълнувахме за строежа на курорта?
Сега се замислих, че може би не е чак толкова добра идея.
Какво? Защо?
- Просто мисля,
че Пейшънс е страхотен какъвто си е. Курортът би го променил прекалено.
Я се чуй! "Страхотен какъвто си е"? Не мислех, че ще го кажеш за Пейшънс.
Знам, но си промених мнението. Добре, отивам на фитнес.
Обичам те.
- И аз те обичам.
Но ще построим курорта.
Какво?
- Курортът.
Знаеш ли... Мисля, че това е добре за града.
Да, да. Разбирам, но...
Не бива да го подкрепяме, така че...
- Аз мисля, че трябва.
Добре.
Виждам какво правиш.
След презентацията ти казах да отстояваш позицията си срещу всеки.
Ясно. Справяш се страхотно.
Но срещу мен? Това е друга работа.
Защо?
Защото вече не съм "за" курорта.
Разбирам.
Но аз съм.
Да.
Така че...
Ще трябва да се съгласим, че имаме разногласия.
Съгласен съм.
Страхотно.
Добре.
- Добре.
Обичам те.
- Обичам те.
Добре.
Боже мой! Какво стана, Дзиндзифке?
- Исках да изкъпя Кевин.
Беше се омърлял от омлета, който намерил под дивана.
Трябва ми още конец. Имам само за "нападнат от котка",
не за "къпещ котка". Не мърдай!
Котките не се ли мият сами?
Да, но Кевин мрази вкуса на олиото за тяло "Олей".
Докато си станала... Искам още болкоуспокояващи.
Ти сериозно ли, маце? Това стига за един месец.
Трябваше да имаш още много.
- Ако уголемят дребния шрифт отстрани,
за да мога да чета дозата, щях да се съглася с теб.
Какво съм аз, хищна птица?
- Здрасти, Дарси!
Как си?
- Какво правиш тук?
Дойдох да те видя. Искам да дойдеш на квалификациите ми утре.
Да!
Говоря с Аста.
- Кажи й "здрасти" от мен!
Чувам те, Джуди. Здрасти!
- Бърза си.
Както и да е. Поканих родителите си. Ще ти се зарадват, но ще те накарат
да се почувстваш безполезна.
- Разбира се, че ще дойда.
Ще потърся шапката "Отбор Дарси", която направих за олимпиадата.
Още ли я пазиш? А, Хари Вандершпигел.
Приятелю, искаш ли да дойдеш на моето събитие утре?
Опитвам се да напълня трибуните с най-големите си фенове.
Няма да дойда, защото не съм ти фен.
Тя беше необичайно дружелюбна. Бъди учтив!
Моля... Благодаря... Не съм ти фен.
Пак заповядай!
- Предполагам, че не ти се ядат
най-добрите чуроси в Колорадо.
Фен съм на чуросите.
Добре. Ще пътешестваме! Може да те разсее малко...
Ако има нещо, което те тревожи.
- Ще дойда и ти ще ми купиш
горещи, мазни, захарни пръчици, приличащи на бамя.
Ура!
Супер.
- Добре. Ще се видим утре.
Отбор Дарси!
- Отбор Дарси!
И аз бях в отбора с вас.
Здрасти! Много се радвам, че ще идваш утре.
Да, приятелю...
Ей сега ми хрумна...
Дали няма да си вземеш утре лекарската чанта, в случай че...
...ми потрябва инжекция с кортизон преди състезанието?
Също така искам да ми изпишеш пак от тези.
Изпуснах сума ти хапчета в канала. Много съм непохватна!
Щом си толкова непохватна,
може би не трябва да участваш в големи състезания.
Тогава няма да имаш нужда от болкоуспокояващи.
Внимавай, може да се пристрастиш към тях.
Е, може би си прав.
Тогава да си останем вкъщи утре и няма да ядем чуроси.
Не!
Искам чуроси.
- А аз - хапчета.
О, да.
"Върната поща."
"Може да искаш да я видиш."
"Получателят не е открит на този адрес."
Знаел си къде е майка ми?
Какво?
- Когато бях в трети клас,
си знаел къде е и не ми каза.
Адресът беше стар още тогава.
Тя не живее там.
- Но това е адрес.
Това е част от нея. Няма значение колко малка.
Може би можех да я открия и, може би, тя щеше да ме иска.
Съжалявам.
Не исках да ти давам празни надежди.
- Знам.
Ще успея ли най-накрая да се запозная с Елиът?
Той ще дойде днес, нали?
- Сигурно не.
Пристигнахме ли вече?
- Хари, последният път, когато попита,
ти казахме, че ще те уведомим, веднага щом наближим.
Няма ли да дойде да те подкрепя? Знае за състезанието, нали?
Да, знае. Скъсах си задника от тренировки.
Не мисля, че той е в настроение да ме аплодира.
Онзи ден го отблъснах и...
Вероятно вече е намерил някоя зъболекарка от Денвър
със здравна застраховка и тригодишен план.
Не е толкова просто.
- Носите ли нещо за хапване?
Да.
Добре.
- Зрънчо!
Знаем, че винаги така правиш, но...
Наистина имах чувството, че заради Елиът ще нарушиш модела си.
Трябва да уринирам.
- "Трябва да..."
Звучиш като робота С-3PO. Кажи, че ти се пикае.
Пикае ми се, 3PO.
Това беше добро.
- Трябва да чишкаш, ясно.
Да източи бойлера.
- Да пусне гущера.
Да се облекчи? Аз и ти.
- Изшорти.
Да пусне една вода.
- Това е гнусно!
Да, всички тези неща!
- Просто се стискай малко!
Възрастните си говорят. Защо не поиграеш на "Аз, шпионинът"?
О, да.
- Какво е "Аз, шпионинът"?
Избираш си нещо и казваш: "С моето око търся аз... Какво?"
Ние трябва да познаем какво е то. Давай!
С моето око търся аз... начин да се свържа с драконианците.
Спри колата веднага или ще пусна вода на пода!
Добре! Боже!
ДОБРЕ ДОШЛИ НА 37-МА ПАРАЛЕЛНА НЛО МАГИСТРАЛА
Защо се отдалечава толкова много от колата?
Ако малкия Хари е като държането му в колата,
вероятно се притеснява за детския му вид.
Ехо!
Боже мой! Намерила си я.
Невероятно!
- Но не колкото другото, което открих.
Коя е Мери-Елън Тейлър?
Мери-Елън, майка ми.
Боже мой!
Къде го намери?
- Под кутия в гардероба на Дан.
Това е в Таос. Супер близо е от тук.
- Да, но тя вече не живее там.
Но може би някой знае нещо за нея. Трябва да отидеш.
Не знам.
Искам да кажа... Предполагам, че е възможно.
Ще е чудесно, ако мога да разбера нещо за майка си след толкова време, нали?
Дори да е нещо незначително, като: "Да, тя веднъж седна под онова дърво".
Невероятно. Каквото и да е дърво.
Вероятно е била като мен, нали?
Може би е била млада, в трудна връзка.
Може би не е имала друг избор, освен да ме предаде, нали?
Може би ме е защитила.
Ако наистина е като мен, тогава съжалява за стореното.
Колко време ще чишка?
"Трябва да си готин, трябва да си хладнокръвен, трябва да се събереш.
Всичко, което знам, е, че любовта ще спаси света.
Хералд, какво казва майка ти? Прочети книгите, които е чел баща ти.
Опитай да наредиш пъзела в свободното си време..."
Коя песен пеем?
- Какво е станало с теб?
Защо си целият зеленясал и потен?
- Пиках...
И паднах в тревата.
Но не в напиканата трева, а в сухата и после...
Правих упражнения.
- Добре.
Дано не си се опикал. Писнало ми е да чистя тази седалка. Не искам пак.
Пак?
- Не ми се говори за това.
Хората не осъзнават какво всъщност представляват житните кръгове.
Извънземни емотикони.
Сложният кръг вдясно означава среден пръст.
Добре дошли в квалификациите на турнира "Хардпак"!
В момента загрява шампионката от Световната купа Дарси Блум.
Да! Само така, Дарси!
Давай, Дарси! Тръгвай, бейби!
Да, ти си бебе! Трябва да си тръгваш.
Шегуваш ли се? Невероятна си!
- Чувствам се страхотно.
Носите ми късмет.
- Родителите ти още ги няма.
Никога не идват за загрявката. Ще дойдат по-късно.
Можеш ли да ми вземеш чурос?
- На вашите услуги, милейди.
Аз съм твоят антураж днес. Чуросът пристига ей сега.
Донеси ми и на мен един!
Приятелю, бий ми инжекцията с кортизон, става ли?
Коляното ме боли ужасно.
Не трябва да ти я бия.
Според Интернет: "Инжекцията възпрепятства възпалителния процес,
но може да прикрие по-нататъшно нараняване,
което ще доведе до трайно увреждане."
Така е.
Но също пише, че ако Дарси те халоса по лицето със ските си,
може да ти причини трайни щети. Дай ми инжекцията.
Би била добър противник на бойното поле.
Изглеждаш като човек, който хапе.
Скубя коси.
Освен това причинява промени в настроението.
Може би ще станеш по-мила.
Дарси? Къде сте, хора?
Дарси!
Къде беше?
- Развеждах Хари наоколо.
Много се интересувам от спорт.
Давай, отборе! Дай пет!
Не изпускай топката от очи.
Добре.
- Има време до първия кръг.
Вземи си сайдер или нещо подобно.
- Сигурна ли си?
Да, отивай.
- Добре. Антуражът се оттегля.
Ще се видим по-късно, суперзвезда.
- Да, чао.
Не! Никога не го прави!
Дарси - номер едно.
Дарси е номер едно.
Просто е паднал. Ще се оправи след ден-два.
Трябва само да приема течности. Ако беше намалил кофеина,
както му казах последния път, вероятно нямаше да е тук.
Ако ми забраниш кафето, може и да умра.
И не бива да засрамваш пациента.
- Казах на всички сестри,
че може да те унижават, стига да си жив.
Елън, кажи му, че не е добре да готви с масло.
Пробвай маслото със синьо сирене. По-добре е.
Я да видим за кого са цветята!
- Не биваше да ми купуваш.
Не съм. Тези са от Лена Торес.
Дявол го взел. Беше права.
- Знаеш, че винаги съм права.
Чакай малко! Какво става? За какво е винаги права?
Детектив Торес си пада по теб. Лив го каза.
Колко често говорите тези глупости? Да нямате таен затворен кръг,
или нещо, за което не знам?
- Просто се забавляваме.
И без това няма значение, след като се връщате във Вашингтон.
Вашингтон?
- Не е това, татко.
Просто го обмислях и го споделих насаме със заместник-шерифа.
Не сте казвали, че е лично.
- Всичко, което казвам, е.
Ако ти кажа, че гориш, очаквам да не го споделяш.
Но тогава ще да умра.
- Ще умреш с чест.
Аз също съм част от това решение и не мърдам никъде.
Та ти винаги се оплакваш от всичко, което ти липсва от Вашингтон!
Приятно ми е да се оплаквам. Поддържа ме жив.
Най-важното е, че колкото и да се опитваш да го криеш,
ти си щастлив тук.
- Дори не знаеш какво говориш.
Страхуваш се да бъдеш щастлив.
Говориш безсмислици. Аз съм най-щастливият човек, когото познавам.
Толкова съм щастлив по цял ден, че свиря алилуя с дупето си!
Никога не съм го чувала.
Обаче зам-к Фред веднъж пръдна така, че прозвуча като началния тон
от мюзикъла "Нощ след тежък ден".
Благодаря.
Намерих куп неща онлайн за алфа драконианците.
Те са хора гущери. Под камъни ли ще ги търсим?
Отровни ли са като комодските варани?
- Не се тревожи.
Погрижих се за това.
Какво искаш да кажеш с това?
Когато спряхме по пътя, бяхме на паралел - 37' северна ширина.
Той притежава специфична енергия, която усилва извънземните сигнали.
Оставих им съобщение.
Мислех, че пикаеш.
И това свърших.
"Тази планета е моя. Пийте ми пикнята, дракониански кретени!"
Добре. Какво ще стане, ако не ти отговорят?
И как ще ти отговорят изобщо?
- Ще го направят.
Те са самолюбиви глупаци.
Добре.
Значи имаме малко време преди състезанието на Дарси.
Може да се потревожим какво ще направят сега злите извънземни, които вбеси.
Всъщност...
Имам и друга идея.
Мога ли да ви помогна?
- Здравейте.
Съжалявам за безпокойството. Ще прозвучи налудничаво,
но случайно да познавате една жена, който е живяла тук преди много време,
Мери-Елън Тейлър?
- Какво искате?
Извинявам се, че ви почукахме изневиделица.
Бяхме в района и реших да си опитам късмета.
Просто търся информация за нея. Знаете ли къде е?
Както казах, каква информация искате? Аз съм Мери-Елън.
Никога не съм искала да бъда майка.
И нямаше да съм добра майка.
- Разбирам те, била си млада.
Бебетата са тежест.
- Живеем в Америка, мила.
Много бедни хора отглеждат деца.
Да.
- Просто не съм такъв тип.
Да, аз самата забременях на 16 години.
Не можех да си представя да се грижа за малък живот.
Едва се справях с моя.
- Харесвах живота си.
Да.
- И все още е така.
Значи имаш дете?
- Казва се Джей.
Аста се отказа от нея, защото съпругът й беше побойник.
Бях в токсична връзка, но я приключих.
Сега Джей е в живота ми...
Донякъде. Ще ти покажа.
Извинете ме за малко.
- Добре.
Ало?
Здравей и на теб.
5 часа на Блекджек.
Няма да го направиш, задник такъв. Не си ми върнал парите от предния път.
Марти, ще ти звънна след малко. Имам гости.
Да. Дай ми само пет минути. Добре.
Съжалявам за това. Той ми е трън в петата.
А, да! Това е Джей.
Това е дъщерята на Аста. Би трябвало да кажеш нещо като:
"Хубава е." или „Прилича на теб."
- Всичко е наред.
Не каза ли, че си се отказала от нея?
Да, така е.
Значи тя не е твоя дъщеря, нали?
Много ти благодаря за водата, Мери-Елън.
Трябва да тръгваме.
Знам, че трябва да ходиш някъде.
Вземи си още бисквитки, ако искаш. Не съм много по сладкото.
Знаеш ли...
Извинете.
Марти, какво ти казах току-що? Какво?
Не, всичко е наред. Тъкмо си тръгват.
Не, нищо важно. Може ли да изчакаш за малко?
Има ли още нещо?
Нищо важно.
Лекарското ми мнение...
Пуши повече!
Не ми пука за моето извънземно бебе,
въпреки че открих, че е мой потомък.
Майката на Аста е точно като мен.
Тя би изоставила Аста в Ледената пустиня, без да мисли повече за нея,
но Аста не трябва да го знае.
Съвсем естествено е.
Беше права, като се загрижи за моето извънземно бебе.
Когато споделяш генетичен материал с друго същество,
не може да не ти пука за него,
колкото и да се преструваш, че не е така.
Знам какво правиш, Хари.
- Какво правя?
Опитваш се да ме накараш да се почувствам по-добре.
Майка ми не се интересува от мен.
Знаеш ли, винаги съм имала дупка в миналото си.
Всичко беше мистерия. Коя е майка ми?
Каква ли е?
Поне сега дупката е запълнена.
Пълна с боклук.
Тя е боклук. Торба с лайна.
О, много мило. Да наричам майка ми "лайно".
Тя е фъшкия.
Дарадонка.
Говно.
- Ако.
Фекалия.
- Номер две.
Номер три, защото тя е събирателно за всички!
Благодаря, Хари.
Следващата по трасето, в последното си спускане за деня...
Дарси Блум!
Добре.
Блум, ще се справиш. Знаеш как.
Участничке, готова ли сте?
Три, две, едно, давай!
Да!
"Номер 1 - Дарси Блум."
Търсиш ли някого?
Ти дойде!
- Разбира се. Невероятна си!
Благодаря, че дойде. Толкова се радвам, че си тук.
Шегуваш ли се? Не бих го пропуснал.
- Явно не важи за родителите ми.
Мамка му! Не се тревожи за тях.
Имаш мен и всички тях.
Гордея се с теб!
Всички скиори, минали квалификациите, да отидат в палатката за снимки.
Това е... Трябва да отида.
Ела с мен. Тъпо е. Просто снимки за пресата.
Мразя ги.
- Тихо! Обичаш тези простотии.
Скъпи, опитай от този сайдер.
Убийствен е.
Невероятен е.
- Струва 8 долара.
Какво?
- Вземи си и поничка за 4 долара.
4 долара за поничка? Абсурд!
- Сигурно такива са цените в курортите.
Знаеш ли какво? Всъщност ще си взема две понички.
Вероятно са победили 10 конкурента, докато се борят за туристи.
Така се повишава качеството.
Най-добрата поничка, което съм ял. Каква е? С кокос?
Господи, колко си упорит.
Но скъпа, мислех, че се разбрахме за разногласията.
Да, но никой не мислеше това, което каза, нали?
Видя ли това, докторе? Чувствам се добре.
Май твоята терапия работи.
- Спря ли да крещиш всяка сутрин
във възглавницата във всекидневната?
Ще си взема още една поничка.
И аз крещя във възглавницата.
Просто ще се взирам в този огън, докато очите ми пресъхнат.
И аз.
Всичко наред ли е?
- Да,
но не мога да откажа Бен от курорта.
- Ти си юристка.
Защо пилееш толкова енергия да се тревожиш за мнението на някого?
Какво имаш предвид?
- Проучих временните ограничителни
заповеди, с които да спрем строежа до предварителното изслушване.
Участваш ли?
- Кога започваме?
Познайте кой ще отиде във Вейл за турнира "Хардпак" след 3 седмици?
Ето я...
- Отлично се справи, приятелко!
Добре. Ела тук. Реч!
Добре...
Наистина...
Значи много за мен, че всички сте тук. Аста, какво си направила?
Обичаме те, Дарси.
- Аз те обичам най-много!
Както и да е, искам да ви представя Елиът, моето гадже.
Здравей!
Здрасти, Елиът.
- Елиът, това е Аста.
Здрасти.
- Здрасти! Ела тук!
Слушала съм много неща за теб. Все хубави.
Какво ще кажете за нашето момиче? Стигна до турнира.
Да.
- Знаете ли какво...
По един сайдер от мен за всички.
Те са по 8 долара.
- Някой да купи на шампионката сайдер.
Отивам.
Ела тук.
- Поничка?
Какво става, по дяволите?
Имаш ли бензин?
Да, половин резервоар.
Аста?
Аста!
Добре.
Нищо не разбирам.
Добре ли си, Хари?
Не, не съм.
Да тръгваме.
Това е.
Тук видях НЛО, когато бях на десет.
- Какво?
Бяхме на къмпинг с класа.
Опитах се да кажа на учителя, но той не ми повярва.
Не се обиждай, но си била малка. Откъде знаеш,
че не е било плод на въображението ти?
- Видях го.
Знам.
По-безопасно е да си скептик.
Но понякога не искате ли да видите света като малко по-магичен?
Знаеш ли, когато майка ми беше жива,
баща ми беше съвсем различен човек.
Трябваше да го видиш. Имаше светлина в себе си,
особено когато тя беше наоколо. Той винаги казваше, че обичал
звука на ключа й във вратата, защото знаел, че почва веселба.
Но когато тя умря,
тази светлина изгасна.
Пуф! Просто изчезна.
Но той е трябвало да я запази за дълго.
Вярвам, че животът се опитва да ни даде подаръци,
но трябва да бъдем готови да ги приемем.
Да.
Разбирам.
Затова продължавам да се връщам тук.
Разбира се, чувствам се глупаво,
седейки тук съвсем сама като някаква чудачка.
Но в някой момент може да се върнат.
Виж сега, тук грешиш.
- Смятате, че няма да се върнат?
Не знам за това. Просто знам, че не си сама.
Мразиш го. Кажи си... Няма проблем, ясно?
Кажи го и веднага ще го зарежа и всичко ще е като преди.
Елиът? Не, харесвам го.
Аз... Той е прекрасен.
Страхотен е, нали?
Ако не е това, тогава... Какво става?
Ами...
Днес се видях с майка ми.
И как мина?
Дарси...
Ела...
До днес мислех, че родителството е по-възрастен да се грижи за по-млад.
Да го храни, облича,
да внимава да не бъде изяден от вълци.
Но понякога това означава и да го защитава емоционално.
Този защитен инстинкт не е приложим само към биологичното дете.
Хората се грижат и за своите партньори.
Грижат се за приятелите си, когато имат нужда от напътствие,
когато се страхуват или са в опасност.
Но как да им помогнеш, ако и ти си в беда?
Какво става, по дяволите?
- Имаш ли бензин?
Да, половин резервоар.
Аста?
Аста!
Грешиш.
Не алфа драконианците са тук, на Земята.
И, моля те, спри да им изпращаш съобщения.
Не искаме тези идиоти тук долу.
Вие сте Сивите.
Какво правите на Земята? Никога не сте се интересували от нея.
О, мое! Толкова си глупав.
Когато казваш: "О, мое", значи ли, че е мое?
Не е твое. Има "О" отпред.
О, твое.
О, мое...
- О, мое?
О, мое...
- Това ваша поговорка ли е?
Това е израз като: "Уау!" и "Мамка му!".
Защо се движиш толкова много, докато говориш?
Защото ми замръзва сивия член!
О, мое...
- Знаем кой си.
Безсмислено е да ни се пречкаш, защото ще те унищожим,
както и всички, на които държиш.
Нищо не разбирам.
Добре ли си, Хари?
Добре. Да тръгваме!
Днес научих, че понякога грижата значи да се преструваш,
че се чувстваш в безопасност.
- Боже мой!
Този тип по бельо ли беше?
- Дори когато не е така.
Върни се!
- Не го наранявай, моля те!
Скъпи, спри!
Превод: gpym4e @2023