Onimusha - 01x07 (2023) Свали субтитрите
Не стана така. Той поиска да чуе мнението ми.
И ти си му казал, че тактиката му е безнадеждно остаряла, така ли?
Да.
- Ясно.
И сега аз трябва да се оправям с неговия гняв.
Той не трябваше да те занимава.
Съжалявам, че те забърках, учителю Мацуки.
Не съм свършил. Той беше ядосан, но те похвали.
Каза, че си много наблюдателен и че умееш да преценяваш бързо.
Сигурен е, че ти предстои блестящо бъдеще.
Благодарен съм му, че се е изказал така за мен.
Сигурно е прав за бъдещето ти. Добре си се развил.
Ако е така, дължа го на теб.
Надигни глава.
Утре е церемонията по встъпването ти в пълнолетие.
Отсега нататък ще се наричаш Иемон.
- Този меч...
Вземи го. Сега и мечът, и името са твои.
Спрете.
Пак ме победи! Ужас!
- Просто извадих късмет.
Не е късмет, ако се случва непрекъснато.
Накрая все опираш меча си в гърлото ми.
Най-добрият начин да спреш противник е да го обезглавиш.
Учителю, повикал си ме.
Искам да ми отговориш на един въпрос, който отдавна ме гложди.
Иемон, станал си много по-силен и по-мъдър,
отколкото беше, когато дойде при мен.
Дължа това на твоите напътствия и насърчаване.
Не е така. Аз просто намерих един диамант.
Под правилната светлина диамантът блести.
Когато дойде тук, каза, че искаш да бъдеш самурай,
но същевременно част от теб не го иска.
Вече встъпи в пълнолетие и си самурай.
Съжаляваш ли за нещо? Намери ли отговорите, които търсеше?
Винаги ще ти бъда благодарен за добротата, която прояви към мен.
Ако не беше ти, щях да умра. А сега...
Боя се, че ако ти отговоря честно, ще решиш, че не те уважавам
и че съм забравил дълга си към теб.
Значи си намерил отговорите.
Иемон, тази нощ ще бъде мрачна.
Облаците ще скрият луната и звездите.
Ще бъдем обградени от тъмнина.
Ще изслушам твоя отговор в мрака и той ще си остане в мрака.
Какъвто и да бъде той, няма да бъде изречен под светлината на деня.
Ще го отнеса в гроба. Давам ти дума.
Учителю Мацуки...
- Кажи ми, Иемон.
Да.
Прости ми, учителю, но започнах да вярвам,
че днешните самураи трябва да измрат.
ОНИМУША Предвестник
Най-после се срещаме, Миямото Мусаши.
Леле, какво става? Плачеш!
Не го очаквах от човек, избил безброй хора в битка.
А сега ще извърша и още едно убийство.
Ще те убия!
Майчице, как говориш! Но е вярно!
Великият Мусаши може да ме убие с един удар!
Но пък тогава какво ще загубиш, ако ме изслушаш?
Това даже може да ти е от полза.
Не е важно какво ще спечеля или ще загубя.
Става дума за човечност.
- Човечност, а?
И това го казва човек, който се превърна в Они,
от чийто меч капе кръв!
Сайо...
Много сърцераздирателно, нали? Сега тя поне знае, че светът е ад.
Тъжно е, но пък и твоето положение не е много добро.
Не ти остават много възможности.
Не можеш да останеш с малката, след като уби родителите й.
След като знаеш защо господарят ви изпрати тук,
не можеш да се върнеш при него.
А и аз не мога да те пусна да си тръгнеш.
А и вече осъзнаваш, че си стар и уморен
и без ръкавицата не ставаш за нищо, нали така?
Затова имаш само един избор - да се присъединиш към мен.
Защо мислиш така, проклет да си?
- Ето какво мисля, Мусаши.
Мисля, че днешните самураи са жалки и слаби създания.
Най-доброто, което мога да направя, е да ги избия.
Защо мислиш така?
Защото са кученца на шогуна. Мирът ги е направил меки и слаби.
А това лошо ли е?
Може и да не е, докато Токугава властват в мир.
Само че е неизбежно да ни нападнат чуждестранни врагове.
А когато това стане, ще ни трябват вълци, а не кученца.
Вълци, които да късат гърлата на враговете!
Нашата страна се нуждае от нови самураи!
Нуждаем се от самураи, които да подсигурят бъдещето ни!
Ясно. Но дори да си прав, нужно ли е да бъдат избити всичките?
Не, ще запазим някои от тях.
Ще отсеем вълците от кученцата през кърваво сито.
За какво говориш?
За Секигахара.
Битката между самураи, която реши бъдещето на Япония.
От едно решение зависеше кой ще живее и кой ще бъде насечен.
Това ни трябва. И ти си бил там, Мусаши.
Разбираш ме - тази адска битка е направила теб и Мацуки
такива, каквито сте!
Мацуки каза, че си въобразявам, но не ми се присмя.
Попита как ще намеря армия, която да се противопостави на Токугава.
Откъде ще намеря оръжия и провизии? Каза, че само си мечтая.
Но не ми се присмя. Защо?
Защото видя, че това може да е трудно, но не е невъзможно.
Замисли се - армия от Генма с нови оръжия срещу Токугава!
Нова Секигахара! Звучи прекрасно, нали?
Мусаши, това е моята мечта. Какво ще кажеш за нея?
Какво ще кажеш? Какво ще кажеш?
Какво ще кажеш? Какво ще кажеш? Какво ще кажеш?
Е?
Много интересно.
Пълна тъпотия.
Мусаши... Трябва да обмислиш идеята ми.
Според теб защо велик боец като теб дойде тук?
Събери се с мен и вече няма да си прост наемник.
Съвсем скоро ще дойде нова ера Сенгоку.
Ще можеш да покажеш на какво си способен наистина.
Иемон!
- Сахей.
Съжалявам за другите, но се радвам, че ти успя да дойдеш.
Ти можеш много да ми помогнеш. По-късно ще си поговорим.
Мусаши, не се тревожи.
Генма ще ти върнат силата и ще излекуват остарялото ти тяло.
Вече видя на какво са способни.
- За братята Йошиока ли говориш?
Именно. Но не говоря само за тях.
Нека позная.
Да... Очаквах да се появиш.
Сасаки Коджиро.
Отново се срещаме, Мусаши.
Коджиро... Сасаки Коджиро...
- Същият.
Най-големият противник на Миямото Мусаши.
Тримата Йошикоа, Сасаки Коджиро и още много.
Ако със силата на Генма съживя най-великите бойци,
само си представете каква ще бъде армията ми.
След като разгромим Токугава и обединим страната,
ще завладеем континента и ще тръгнем на запад.
Остарял си.
- А ти изобщо не си се променил.
Така е. Не знам защо. А и не ми пука.
Мусаши, мисля, че оттук нататък тази ръкавица само ще ти пречи.
Трябва да се отървеш от нея.
Казах каквото имах за казване. Сега е време да вземеш решение.
Дали ще умреш тук, като обикновен човек, убит от стария си съперник?
Или ще прегърнеш бъдещето и ще станеш нещо по-добро от човек?
Как ще отговориш? Какво решаваш?
Е, Мусаши?
Коджиро, нашият приятел не може да вземе решение.
Моля те, отрежи му ръцете.
- Какво?
Иемон, не!
- Сахей, мълчи!
Ако остане без ръце, ще му е по-лесно да вземе решение.
Спокойно, после ще се погрижим за раните му.
Значи да му отрежа ръцете...
Не, Коджиро, чакай...
- Направи го сега, Коджиро, моля те.
Добре, явно...
Този вдига много шум.
Нали не му се върза на тъпотиите?
Всичките глупости за Они и Генма...
Не заради такива неща станахме бойци, нали?
Причината беше, че искахме да бъдем най-добрите, нали?
Може и да си прав.
- Иемон...
Мусаши! Обградени сме!
Аз ще се оправя тук. Вие двамата бягайте.
Съжалявам.
Явно аз съм Они.
Но вече не ме интересува какъв съм.
Аз ще се оправя тук. Ти и Сахей слезте от планината.
Сбогом.
Сайо...
Съжалявам, че те накарах да чакаш.
Дано не си толкова стар и немощен, колкото изглеждаш.
Не се надявай много. Животът ми беше дълъг и тежък.
Така ли?
Скоро ще разбереш какво е.
Ние, кланът Они, бяхме унищожени от Генма.
Мусаши, убий Генма и запечатай душите им в ръкавицата.
Добре, пригответе се. Една силна душа идва.
Сега можем да се бием, без да ни се пречкат повече.
Откакто чух, че ще дойдеш, чакам с нетърпение.
Чаках със затаен дъх!
Чаках, чаках, чаках!
Ти си този, който все ме кара да чакам.
Вземам си назад думите от по-рано.
Много си се променил.
Повярвай ми, още нищо не си видял.
Да продължим оттам, където спряхме на остров Ганрю, Мусаши!
От всичките ми противници ти си най-силен, Коджиро.
Ще се погрижа да почиваш в мир.
Махнете се!
Удар "Лястовича опашка", а?
Не. "Двойна лястовича опашка".
Все още си гениален боец.
И ти не си зле, въпреки възрастта.
Много интересно. Нова Секигахара?
Това е много интересна идея, момчето ми!
Учителю Мацуки, луната се показа.
Говорехме си глупости в мрака. Нали няма да кажеш на никого?
Няма. А и кой ще повярва в такава идиотска мечта?
Кой, освен мен?
Учителю Мацуки...
- Иемон.
Някой ден трябва да ми кажеш за какво още мечтаеш.
Да, учителю.
Превод от английски: Tigermaster
©2023 Translator's Heaven