Peter & the Wolf (2023) Свали субтитрите
че вълци идат под много дегизировки.
Имало едно време, имаше момче, наречено Питър.
Той живееше със своя дядо в къщурка,
с градина, обградена от висока каменна стена.
Извън стената, имаше ливада,
с езерце и високо дърво.
Отвъд ливадата беше дълбока, тъмна гора.
Това е историята на П И Т Ъ Р -и- В Ъ Л К ъ т.
Имаше птица, лека и деликатна,
с пера от коприна.
Тъпа патка с широка човка и огромни ципести ходила.
ПисAна. Тя е спокойна, но лакома и суетна.
Има голям сив вълк
с остри зъби и остри нокти,
който е винаги гладен.
Има ловци, претърсващи горите,
стрелящи със своите пушки.
Има мъдър стар дядо.
Сега той се тревожи за Питър през цялото време.
И, разбира се, има Питър.
Сега тук е, където историята започва.
Рано едно утро, щом Питър излезе от къщата,
той отвори портата и отиде на голямата зелена ливада.
На клон от високо дърво стоеше хубава малка птица.
"Всичко е тихо и красиво това утро", тя каза деликатно.
Птицата бе на Питър приятел.
Питър имаше идея.
Беше видял нещо в майчината си стара стая,
което би било перфектно.
Точно тогава, тъпата патка с поклащане изпълзя.
Бе доволна, портата бе оставена отворена
и имаше дълбоко езерце в ливадата, а тя искаше да плува.
Виждайки патката, птицата долетя и кацна до нея.
Птицата, която беше много мила, каза:
"Какъв вид птица си, ако не можеш да летиш"?
"Какъв вид птица си ти..." патката каза раздразнено -
"ако не можеш да плуваш"?
И с това, тя набързо се гмурна в езерцето.
Всичко водеше към тема на спор.
Те се аргументираха една друга:
патката, като пляскаше наоколо във водата;
птицата, летейки насам и натам.
Точно тогава, нещо грабна на Питър окото.
ПисАна.
Писана дебнеше през високата трева.
Тя мислеше на себе си...
"Хмм,
тая птица е заета да спори,
вероятно мога да я хвана сега".
И на кадифени лапи,
тя пропълзя дори по-близо.
"Пази се!" - извика Питър.
Е, патката квакаше ядосано...
от средата на езерцето.
Писана вървеше и се въртеше в кръг,
гледайки нагоре към птицата и мислеше...
"Хмм,
дали си заслужава да се катеря толкова високо, чудя се;
докато стигна до там горе, тя би отлетяла".
Тук идва дядо.
Той все не харесваше Питър да излиза на ливадата.
"Не е наистина мястото за теб, внуко" -
той каза смутено -
"ти не би знаел какво е там навън.
Вълци и по-лошо. Опасно е.
Питър, стой мирен".
Питър не каза нищо.
Разбира се, не се страхуваше от вълци,
но тогава, той не можеше реално да спори със своя дядо.
"Връщай се в къщата",
каза дядото.
Тогава той затвори портата за по-сигурно.
И скоро, щом Питър си отиде,
тогаз голям сив вълк
излезе от тъмната гора.
Писана се врътна и видя вълка.
И за миг, Писана офейка на дървото.
А патката квакаше истерично,
но в нейната паника, глупаво изскочи от езерцето.
Вълкът видя патката.
Хукна към нея като снаряд.
Все тая колко упорито,
колко бързо патката опита да бяга, не можеше да се изплъзне.
Вълкът в ожесточено преследване,
все по-близко,
догонваше я!!
И спипа патката, и я погълна гладно, на едно зверско преглъщане.
Сега, това е как нещата стоят.
Писана бе горе на дървото, стояща на един клон.
Птицата на същото дърво, на друг клон...
но не твърде близо до Писана.
Нямаше голяма привързаност между тях.
Вълкът вървеше насам-натам под дървото,
взирайки се в тях двамата с лакоми очи,
облизвайки си устните.
Питър видя всичко това.
Мислейки: "Значи вълкът иска да ги улови.
Не и ако аз заловя вълка първи.
Ще хвана в капан вълка. Да!
Не се страхувам от големия лош вълк."
Така Питър намери здраво въже,
което той извиваше плавно и спокойно,
докато направи ласо.
Той го плъзна през пръстите си
и опита едно или две бързи мятания.
Излезе навън безшумно,
покачи се върху каменната стена,
над която един от клоните на дървото се протягаше.
Тихомълком се покатери на дървото.
Той шепнеше на птицата:
"Бъди добра малка птичка.
ПолетИ надолу и раздразнИ вълка малко.
Не твърде близко.
Достатъчно да го заангажира за момент или два."
Птицата се подчини и прехвръкваше над главата,
почти докосвайки вълка.
Вълкът подскачаше нагоре,
щракайки с огромни остри зъби.
Все така кротко,
Питър плъзна въжето над вълчата опашка.
Тогава той дръпна въжето с цялата си мощ.
Да! Вълкът беше заловен.
Уловен за опашката, вълкът побесня като берсерк,
скачайки диво, опитвайки да се измъкне.
Тогава, Питър върза края на въжето
за дървото.
Колкото вълкът се напрягаше, по-стегнато въжето ставаше!
"Какво да правим?" -
каза Питър.
Вълци идат под много дегизировки.
Ловците дойдоха, крачейки вдън горите
по следата на вълка.
Техните ловджийски пушки заредени и готови.
"Спрете стрелбата!" - Питър извика.
Обаче ловците не можеха да го чуят.
Отново той извика:
- Стоп! Свалете си пушките.
Птичка и аз заловихме вълка!
Ловците скачаха от радост.
Те се гордееха,
но въобще не помислиха да погледнат отблизо
на вълка в чувАла.
И тогава...
Победоносният парад.
Питър начело,
следван от ловците, водещи вълка.
А на опашката на парада,
писАна и дядото.
Сега, нищо никога не е по начина, както казват.
Преди ловците да пристигнат,
Питър и дядото ги изиграха.
Каквото ловците смятаха, че бе вълкът,
не беше вълк изобщо.
Отгоре летеше птичка.
Беше доста доволна от себе си.
Сега тук е, където историята свършва.
Дали обичните ни, които сме изгубили, наистина са си отишли?
Ако слушате внимателно,
бихте могли досущ да чуете техния зов.
НИЩО НЕ Е ТАКА, КАКТО КАЗВАТ.
ТЕ КАЗВАТ; ТЕ КАЗВАТ, ЧЕ Е.
НИЩО НЕ Е ТАКА, КАКТО КАЗВАТ.
ТЕ КАЗВАТ; ТЕ КАЗВАТ, ЧЕ Е.
НИЩО НЕ Е ТАКА, КАКТО ИСКАШ ДА БЪДЕ.
НИЩО НЕ Е ТАКА, КАКТО КАЗВАТ.
ТЕ КАЗВАТ; ТЕ КАЗВАТ, ЧЕ Е.
ОБИЧАЙ ОНЕЗИ, С КОИТО СИ.
ОБИЧАЙ ОНЕЗИ, КОИТО ТЕ ЗАОБИКАЛЯТ.
СВЕТЛИНАТА В НЕБЕТО И СЛЪНЦЕТО
ОКОЛО ТЕБ.
ЛЮБОВ ЩЕ НАПРАВИ ПО-ДОБЪР ДЕН.
НЕ ОСТАВЯЙ СТРАХ ДА ЗАСТАНЕ НА НЕЙНИЯ ПЪТ.
ЛЮБОВ ОТНЕМА СЪРДЕЧНАТА МЪКА.
СЪРЦЕТО РАЗБИТО, ЛЮБОВТА ЩЕ ПОЕМЕ.
НАПРАВИ СТРАХА СВОЙ ПРИЯТЕЛ!!
НЯМА НИЩО, ОТ КОЕТО ДА СЕ БОИШ.
ОБИЧАЙ ОНЕЗИ, С КОИТО СИ.
ОБИЧАЙ ОНЕЗИ, КОИТО ТЕ ЗАОБИКАЛЯТ.
СВЕТЛИНАТА В НЕБЕТО И СЛЪНЦЕТО
ОКОЛО ТЕБ.
ЛЮБОВ ЩЕ НАПРАВИ ПО-ДОБЪР ДЕН.
НЕ ОСТАВЯЙ СТРАХ ДА ЗАСТАНЕ НА НЕЙНИЯ ПЪТ.
НАПРАВИ СТРАХА СВОЙ ПРИЯТЕЛ!!
НЯМА НИЩО, ОТ КОЕТО ДА СЕ БОИШ.
ОБИЧАЙ ОНЕЗИ, С КОИТО СИ.
ОБИЧАЙ ОНЕЗИ, КОИТО ТЕ ЗАОБИКАЛЯТ.
СВЕТЛИНАТА В НЕБЕТО И СЛЪНЦЕТО
ОКОЛО ТЕБ.
ЛЮБОВ ЩЕ НАПРАВИ ПО-ДОБЪР ДЕН.
НЕ ОСТАВЯЙ СТРАХ ДА ЗАСТАНЕ НА НЕЙНИЯ ПЪТ.
ЛЮБОВ ОТНЕМА СЪРДЕЧНАТА МЪКА.
СЪРЦЕТО РАЗБИТО, ЛЮБОВТА ЩЕ ПОЕМЕ.
НАПРАВИ СТРАХА СВОЙ ПРИЯТЕЛ!!
Няма нищо, от което да се боиш.