Enemy Mine (1985) Свали субтитрите
на Волфганг Питърсън
В главните роли: Денис Куейд
и Луис Госе Младши
Враг мой
В края на 21-ви век, земните нации са най-накрая помирени.
Задружно откриват и колонизират далечните планети в космоса.
За нещастие, ние не сме единствените.
Раса от нехуманоиди, наричащи се Драки, предявяват заселнически права
към някои от най-богатите планетни системи в галактиката.
Те не искат да се откажат от тях доброволно.
Космосът е новото бойно поле.
За много от нас, Земята стана скъп спомен,
отдалечен на светлинни години.
Единственият ни дом, беше военната база в космоса.
Както във всяка война, имаше дълги периоди
през които няма какво да се прави, освен да се чака.
И точно тогава...
Всички пилоти по изтребителите.
Подгответе се за изстрелване. Това не е учебна тревога.
Всички пилоти по изтребителите.
Подгответе се за изстрелване. Това не е учебна тревога.
Командире, тук Ехо 2. Четирима неприятели на 3 часа.
Прието Ехо 2. Давай на дясно и след тях.
Ехо 6 до командира. Тия приятели навлизат в периметъра.
Прието Ехо 6. Безопасно е.
Действайте един по един, с подкрепление.
Да издухаме гадовете и да се прибираме по-бързо.
Имам среща с Мърчисън.
Медицинската сестра?
- Този път ще се получи. Сигурно е.
Онази Мърчисън ли е, на която казваме "белият плондер"?
Хайде де, тя отслабна с 9 килограма.
Заковах те!
Браво. Още шест бандита на 3 часа.
Командире, чухте ли това?
- Да. Мислят си, че не ги виждаме.
Аз не ги виждам. Някой вижда ли ги?
- Аз вече ги виждам.
А сега?
- А сега, бандит зад нас.
Внимавай с обяда си Джоуи.
Ехо 6, бандитът те наближава!
Къде е Уил?
- Точно зад проклетия ти...
Господи!
- Копеле!
Колко изстрела ни останаха?
- Шейсет и пет, но прегряваме.
Какво по дяволите прави Уил?
- Кажи си молитвите, гад такава.
По дяволите!
Двигателят прегрява!
Хайде Уил, взриви го и да се махаме! Това е Файрин 4, неизследвана е.
Хайде. Уцели го.
Навлизаме в атмосферата.
- Спусни щитовете!
Загубих го! Какво има на радара?
Уили, измъкни ни оттук. Ще изгорим!
Проклятие, къде е той?
Катапултира! Отказа се!
Гадината се отказа!
Хайде Джоуи. Имаме пробойна!
По дяволите! Вдигни си носа.
Вдигни се. Точно така.
Изправи се, изправи се. Полека.
Хайде Джоуи.
Хайде.
Джоуи!
Добре ли си Уил?
- Да, нищо ми няма.
Уил...
когато видиш Мърчисън,
не и казвай повече "бял плондер".
Това я наранява.
Добре Джоуи.
- Не позволявай да я наричат така.
Аз я харесвам.
Обещавам Джоуи. Сега стой мирен. Лежи спокойно.
Уил.
- Какво?
Наистина съм уморен.
Джоуи?
Хей, Джоуи!
Съжалявам Джоуи.
Съжалявам.
Успях да видя, къде падна Дракският боец.
Капсулата му не можеше да е далеч, от останките на кораба.
Надявах се, да е все още жив...
засега.
Странно, но всъщност досега не бях виждал Драк.
Знаех, че те нямат нищо общо с хората.
Не са нито мъже, нито жени,
а и двете, събрани в едно люспесто тяло на влечуго.
Изгори гадино!
Изгори! Изгори мръснико!
Прецака ли се, грозник такъв!
...земянино.
Хей, Драк, аз съм гладен.
Гладен.
Разбираш ли? Гладен съм.
Разбираш ли нещо на английски гадино?
Какво?
...земянино.
Спри се.
Значи, се казваш Джери Шигън. И какво?
Да ти кажа ли как се казвам? Уилис Давидж.
А нещо за ядене?
Някаква храна? Дай ми нещо да ям!
Храна.
...Давидж... храна...
Шегуваш се.
Драк! Събуди се, Драк!
Събуди се! Развържи ме!
Помогни ми! Метеорити!
Помогни ми!
Да, ти го каза.
Драк!
Можеш лесно да те убия. Длъжник си ми.
Как каза, че се казваш? Името ти!
Добре. Добре.
Сега ме чуй Джери. Изслушай ме.
Тук падаха метеорити.
Много метеорити.
Знаеш ли какво са метеорити?
Зърки! Тук падаха зърки.
Тук падаха зърки, много зърки.
Ние бяхме на открито.
Щяхме да умрем там.
Да умрем. Мъртви.
Да умрем.
- Да.
Налагаше се, да вземем
всички лакомства от нещата ти.
Нисай.
- Нисай.
Нисай!
- Нисай! Да, нисай.
Да си затътрим задниците горе, в гората.
Там горе. Поне ще е някаква защита.
Укритие? Разбираш ли, укритие?
- Земянино...
Именно.
Радвам се, че си съгласен.
Да, да.
Друг път, а? Ще забия ножа,
право в бръмчалката ти, ако имаш такава.
Добре гадино. Ще ме застреляш ли?
Давай, застреляй ме.
Хайде, застреляй ме! Хайде де! Направи го! Стреляй!
Няма никакво значение, дали сме живи или мъртви.
Не те харесвам, както и ти мен, но и двамата сме изоставени. Ясно?
Ясно ти е, дори и да не ме разбираш, а?
Да, пуга. Кажи го на майка ми, крастава жабо.
Виж.
Смятам, да построя скривалище от камъни.
Скривалище. Разбираш ли? Скривалище?
Всичко вървеше бавно.
След като общувах с този гущер, се опитах
да науча няколко думи, от недодяланата му реч.
Хей, Драк. Драк а...
Забрави. Стига толкова приказки. Обратно на работа, а?
Проклятие!
Разбира се, Дракът също научи някои английски думи.
Да!
- Проклятие!
Проклятие? Какво искаш да кажеш с това?
Не здраво.
Здраво е. Ще ти покажа.
Е? Не било здраво.
Ляв крак.
Десен крак.
Това ми е левият крак.
Това ми е десният крак.
Това са двата ми крака.
Да, прекрасно.
- Да, прекрасно.
Това ми е главата.
Това е грозната ти глава.
Не, не. Това е моята глава.
Онова е твоята глава. Твоята грозна глава.
Ха, ха.
Онова е грозната глава на Давидж.
Добре, достатъчно!
Ако продължаваш така, ще учиш английски сам,
защото аз няма повече да те уча.
- Съжалявам Давидж.
Така е по-добре.
Знаеш ли, докато си прекарваш чудесно, не правейки нищо,
аз се опитвам да измисля начин, как да си подобрим положението.
Добре.
- Чувал ли си приказката,
че ако не успееш първия път, опитваш дотогава, докато успееш.
Давидж, това си го научил от великия дракски учител Шисмар?
Не, от Мики Маус.
Кой?
- Мики Маус.
Мики Маус. Той велик земен учител ли е?
Да. Нещо такова.
Забрави за пеенето.
Вкусно. Искаш ли?
Не забравяй, че ти ми помогна, да открия този вкус.
Освен това, ще разнообразя менюто ни.
Скоро ще сме избрали.
Едната или другата страна.
Какво, докато войната продължава?
Имаме по-голям шанс, да си хванем автобус.
Хора, по-лесно е да се предадете.
Шисмар ни учи, че разумния живот оцелява.
Откъде изрови тази простотия? От малката книжка
която четеш постоянно? Аз съм този, който оцелява.
Знай, че изобщо нямаше да съм тук, ако не бяхте вие, синовете на Гъзмар.
Шисмар!
- Да, както и да е.
Тази война започна заради вас, хората!
Джери, да ти кажа ли нещо?
Твоя велик Шисмар не става за нищо.
Земянино,
твоя Мики Маус е един голям тъп дръвник!
Да! Месо!
Стой, мизернико! Хей, хей, стой!
Мръсен, долен кучи син!
По дяволите.
Проклятие!
Махай се!
Не! Джери!
Джери! Джери!
Джери! Помощ!
Господи!
Джери! Помощ!
Благодаря ти. Благодаря ти.
Действай.
Господи!
Спаси живота ми.
Защо?
- Може би,
имам нужда да виждам още някой,
дори и грозен, като теб.
Все още си мислиш, че хората са грозни, а?
В сравнение с Драките, много грозни.
Но онова нещо там, беше по-грозно дори и от теб.
Благодаря.
- Пак заповядай.
Да! Това е!
Дори онова нещо под земята, не е успяло да го изгризе.
Обзалагам се, че тази коруба ще издържи на метеоритите.
Те устояват на метеоритите!
Какво?
- Ще издържи на зерките! На зерките!
Джери, стари Драко,
какво щеше да правиш без мен?
- Щях да се върна у дома.
По дяволите!
Хей, професоре,
какво ще кажеш за малко помощ?
Не се ли уморяваш, да четеш тази книга?
Не.
Е, какво има там всъщност?
Неща.
О, за бога!
Нарича се талмон.
Тя пази думите, на великия ни учител Шисмар.
Предполагам, че трябва да знаеш дракски,
за да я прочетеш, нали?
- Това би помогнало.
Тогава ме научи на дракски.
Това не е за теб, Давидж.
Шисмар е твърде добър за нас, хората, така ли?
Не твърде добър за хора, но твърде добър за теб.
Сега си един осъдителен тип.
- Не помниш ли,
какво каза за Шисмар?
- А ти май забрави,
какво каза за Мики Маус!
Беше грешка.
Нямах това предвид.
Всъщност и аз не мислех това, което казах за Шисмар.
Джери, какво правиш?
Тази книга, трябва да бъде предадена на ученик.
Тогава, аз ставам учител.
Аз не съм достоен, но тук няма друг, освен мен.
Харесва ли ти?
Времето минаваше, както обикновено прави.
Ние се хранехме, спяхме.
Понякога се вслушвах в небесата,
с някаква слаба надежда за спасение.
Междувременно, учех езика му
и да чета неговия талмон.
Преведи.
"И ако някой зло ти причини,
на злото, ти със зло недей отвръща".
"По-скоро с обич, ти към твоя враг се обърни,
че таз любов, ще е обединението ваше".
Всичко това съм го чувал и преди,
в човешкия талмон.
Разбира се, че си.
Истината, си е истина.
Но това, което все още не си научил, е начина
по който ние - Драките изказваме истината.
Словата на Шисмар, трябва да бъдат изпети.
Джери!
Да тръгваме!
Хайде Джери, размърдай се!
Бягай!
Стани! Стани, проклет да си!
Да не искаш да те нося? Мързеливец!
- Съжалявам.
Живеем като канибали. Ако надебелееш още, едвам ще мърдаш.
Никога няма да завладеете вселената, в това положение.
Да завладеем вселената? Ние сме тук 1000 години преди вас!
В случай, че не си чул, ние законно анексирахме тази звездна система.
Вие окупирахте звездната система!
- Глупости!
Вие сте окупаторите!
Не. Ние сме изследователи, създатели на светове!
Какво си мислиш за нас? Че сме домошари ли?
Заселихме два пъти повече планети от вас.
Именно. Плъзнали сте, като зараза.
И какво ще направите срещу това?
- Ще видиш какво правим човеко.
Борим се.
- С бойци като теб ли?
Няма да оцелееш и седмица без мен.
- Лъжец!
Дължиш жалкия си живот на мен.
Ще видим дали е така!
Махни се от заслона ми! Вън! Махай се!
Кучи син такъв! Това е моят заслон!
Аз го построих!
Кучи син! Ще те убия!
Ще те убия!
Джери...
Мисля, че започваме да полудяваме.
Трябва да започнем да се придвижваме.
Мислиш ли, че сме съвсем сами тук?
Разбира се, че сме сами.
Не съм сигурен.
Отново сънувах онзи сън.
Имаше голям кораб в съня ми.
Беше толкова шумен, че се събудих.
И продължих да го чувам.
Било е сън.
Не знам.
Възможно е.
Но знам, че ако останем тук, ще умрем.
Рано или късно, ще умрем.
Ако планетата не ни убие, ще се убием един друг.
Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш с мен?
Давидж, аз оставам тук.
Твоите сънища не ме интересуват.
По-добре малка надежда, отколкото никаква.
Хайде Джери, не се инати.
Не, аз не се...
инатя.
Ако успея да намеря помощ,
ще се върна за теб.
А ако не успееш?
Тогава, предполагам и двамата ще умрем.
Самички.
Ще се видим по-късно.
Хей!
Които и да сте!
Геоложки образци.
Това са геоложки образци.
Мародери.
Това, което бях чул през нощта, е бил мародерският кораб.
Мародерите бяха хора. Е, почти хора. Те бяха незаконни миньори,
плячкосващи цели планети, в търсене на ценни метали.
Ловяха Драки, които превръщаха в роби, затова и ги търпяхме.
Можех само да се надявам, че не са открили нищо тук.
Нямах никаква представа, какво бих могъл да кажа на Джери.
Давидж,
колко студено мислиш, че може да стане?
Не знам.
Предполагам, че ще разберем.
Щастлив съм, че се завърна.
Джери? Джери, какво не е наред?
Не можех да дойда с теб.
Вече, не само моят живот е от значение.
Не съм затлъстял.
Не съм и мързелив.
Давидж.
Аз очаквам нов...
живот.
Нов живот? От къде?
Господи!
Господи. Да не искаш да кажеш, че си бременен?
Ще си имаш бебе?
Малък Драк?
Но как?
Не ме гледай мен!
Джери, не можеш да ми причиниш това.
При вас - хората,
раждането е въпрос на избор.
С нас Драките, то просто се случва.
Когато настъпи часът, просто се случва.
Ето защо, не можех да дойда с теб
Детето ми е всичко,
което имам.
Давидж, кажи ми.
Кажи ми... намери ли...
нещо там?
Нищо.
Както каза, било е само един сън.
...Джери?
Замис.
Замис?
Замис.
- Кога ще се появи Замис?
Скоро.
Джери!
Джери, внимавай!
Не виждам! Нищо не виждам!
- Оттук!
Помогни ми!
Хайде Джери. Не ме изоставяй. Хайде.
Разкажи ми за Замис.
- Замис?
Да. От къде идва името Замис?
В Дракското родословие има пет имена.
Аз съм Шиган. Преди мен е бил Гатик.
Преди Гатик е бил Айслен.
Хайде, говори ми.
Преди Айслен е бил Тайг.
Преди Тайг е бил Замис.
Там горе. Гледай!
Един ден, заедно със Замис, трябва да се изправим
пред свещения съвет на Дракон и да изрецитирам родословието ни,
за да може Замис да стане част от Дракското общество.
Искаш ли да ядеш?
Не мога.
Май трябва да отворим малък ресторант тук.
Аз ще съсипвам храната.
Ти ще стряскаш клиентелата.
Давидж.
Ще те науча на Фърибътското потекло.
Преди или след закуска?
Това е голяма чест за теб.
Съжалявам.
Точно сега, да останем живи, е достатъчно голяма чест, нали?
Добре. Ще науча твоето родословие.
Да започнем с родителите ти.
Кои бяха те?
Името на баща ми, е Карл.
Името на майка ми, е
Долорес.
Техните дела?
Баща ми работи в завод за компютри.
А майка ми,
тя е била сервитьорка.
Сервитьорка.
- Да, преди да се оженят.
А техните родители?
Посещавахме дядо ми, когато бях момче.
Притежаваше имение в провинцията.
Мисля, че беше фермер.
А баба ми, тя беше добра готвачка.
О, това е твоето родословие.
Тук, пред вас стои...
Уилис Е. Давидж.
Пилот на изтребител. Син на Долорес,
която е била сервитьорка.
И Карл, създател на компютри,
произхождащ от дядо,
вероятно фермер и баба - добра готвачка.
Както го казваш, изглежда доста оскъдно.
Оскъдно е. Но за мен е чест, че ми го повери.
Давидж, моето родословие е много богато.
Научи го от мен.
Позволи ми, да ти окажа тази чест.
Това ще бъде подходящ дар и за двама ни.
Джери продължи да пее родословието си,
чак до основаването на родната му планета,
преди 170 поколения.
За да поддържам духа на Джери, докато зимата беснееше,
аз също се научих да пея Фърибътското родословие.
Какво има?
Замис... време е.
О, господи.
Господи.
Какво да правя?
- Не знам.
Нещо... не е наред!
О, не! Не, не!
Всичко ще ти е наред.
Жените винаги се изнервят преди раждане.
Аз не съм жена.
Добре де, бременните хора...
Изнервящо е. Всеки се изнервя преди раждане.
Освен това, ако нещо ти се случи, ще остана съвсем сам тук.
Само заради това, че работата напоследък намаля,
не можеш да очакваш да се справя с всичко сам.
Ти си сам.
Вътре в себе си, си сам.
Ето защо, вие - човеците,
сте разделени на два пола,
на две отделни половини,
заради удоволствието, от краткото
съединяване.
Ти не знаеш нищичко за хората.
Да не мислиш, че само защото Драките имате родословие,
дълго 300 километра, можете да дрънкате име, след име?
Джери! Хей, Джери!
Джери?
Давидж.
Слушай ме.
Ти...
трябва да станеш родител...
на Замис.
Не ме будалкай Джери.
Какво ще правим сега?
Ти...
трябва да заемеш мястото ми.
Когато настъпи моментът...
намери начин...
да върнеш Замис...
обратно в родината...
да застанеш редом със Замис...
пред свещения съвет...
на Дракон...
и да изрецитираш...
родословието му.
Трябва Давидж.
Закълни ми се.
Замълчи.
Напъвай. Направи, каквото трябва.
Трябва...
да заведеш Замис на Дракон.
Закълни се.
Не!
- Закълни се.
Закълни се.
Добре.
Добре, заклевам се.
Кълна се.
Само не умирай.
Сега,
трябва да ме разрежеш.
Тук.
На това място.
Не се страхувай приятелю.
Не мога!
- Тогава... ти трябва...
да желаеш...
тази война.
Не.
Джери.
Моля те.
За бога Джери,
какво ще правя сега, а?
Научи ме на всичко за Талмон,
за потеклото на Джериба,
но не каза нищо, за това как да се гледат малки Дракчета.
Сбогом Джери!
О, добре.
Ще опитаме отново, нали?
Хайде дечко. Хайде.
Папкай. Хайде.
Замис. Хайде Замис.
Хайде.
Какво трябва да направя? Да притичам до магазина
и да купя Хумана за дракски бебета ли?
Това е всичко, което има приятелче.
Виж. Наблюдавай ме. Погледни ме.
Хайде. Добре.
Точно така. Давай.
Виж дали ще ти хареса. Харесва ли ти?
Хайде бебчо. Да, точно така!
Това е. Сега дъвчи. Браво.
Хей, калпазанин! Да полетим малко, а?
Предполагам, че той беше малко грозно човече,
но не по-грозен от снимките на децата,
които обикновено показваха в столовата.
Разбира се, растеше малко по-бързо от човешко дете.
Май ще започна да ти казвам Тревичко.
Израстваш по-бързо, отколкото мога да ти преправя дрехите.
Не си пери пръстите.
Пръсти?
Да, това. Пръсти.
Кетай. Пръсти.
Различни са.
Разбира се, че са различни.
Ти си Драк, а аз - човек.
Виж сега...
Ти имаш три пръста.
Един, два, три.
Аз имам пет пръста.
Един, два, три,
четири, пет.
Замис ще има ли четири и пет?
Не. Ти си Драк,
а аз съм човек.
Човек?
Да... Аз съм човек.
Ти си Драк. Аз съм човек,
защото родителите ми бяха хора.
Твоят родител беше Драк,
затова и ти си Драк.
Схвана ли?
- Аз съм Драк!
Да! Правилно!
Чичо!
Чичо, почакай! Почакай!
Чичо? Какво беше това?
- Космически кораб.
Има ли хора вътре?
- Не знам!
Отивам да разбера!
- Чичо, мога ли да дойда и аз?
Не! Стой тук, докато се върна.
Защо си уплашен? Чичо, моля те!
Не! Стой в пещерата!
Ето защо, когато вървим или ловуваме,
вървим винаги по посока на изгрева.
Никога по посока на залеза.
Ясно?
- Да.
Защото, ако тези мъже ни открият,
няма никога вече да сме заедно.
Но чичо, те са хора,
като теб.
Млъквай и се храни.
Опитвах се да не мисля за мародерите.
Вместо това, се концентрирах върху Замис.
Накрая разбрах, че е време да започна с обучението му.
Замис, тази игра се казва
футбол.
- Футбол.
Тези дървета, са моята защитна линия.
Онези дървета там, са твоят отбор.
По-големи са от истинските играчи, като Хюстън Ойлърс
и малко по-бавни от тях, но не много.
Трябва да прекосиш онзи край на игрището.
Това е твоята голова зона. Действай.
Сега, когато ритна топката към теб, хващаш я,
опитваш се да ме заобиколиш
и ако успееш, минаваш между онези двамата.
Така отбелязваш гол. Разбра ли?
Не.
- Просто прави това, което казвам.
Ще стане. Нали? Мачът започва.
Хвани я! Хвани я! Сега бягай!
Бягай! Хайде! Давай!
Топката е в Замис! Вижте как преодолява защитата!
Давидж му отнема топката!
О! Наказателната линия.
Харесва ми тази игра.
- Велика игра е, нали?
Обикновено не ядем топката. Сега е премия.
Опростих правилата, според тукашните условия.
Малки отбори и така нататък.
Чичо, мислих си за хората, които си видял.
Може би са приятели с Драките.
Може би са ги помолили, да дойдат и да работят.
Бих искал да е така.
Никога не съм виждал Драк,
освен моето отражение във водата.
Искам да не бях Драк.
Искам лице като твоето.
О, Замис.
Искам да имах пет пръста.
- Замис, изслушай ме.
Ти си едно чудесно изглеждащо дракско дете.
Наистина ли?
- Да.
Това е, само защото
не си виждал друг, от твоята раса.
Някой ден, ще се прибереш в родината си
и ще забравиш тази прокълната планета, както и мен.
Никога няма да те забравя чичо.
Да, предполагам, че няма.
Аз също няма да те забравя.
Чичо?
Какъв беше родителят ми?
Замис...
твоят родител...
ми беше приятел.
Хей, Замис.
Хей, Замис.
Замис!
О, не.
Замис!
Хайде, мърдай!
Джони, я гледай. Най-добрата малка чернилка, която съм виждал.
Изненада. Изглежда малко по-як и от мен.
Да, идеален е. Здрав като камък.
Истински работник.
Трогателен малък негодник!
Потичай малко! Нагоре-надолу!
Как мислиш се е добрал до тук?
Нека да погледна. Да видим, дали таткото не е наоколо.
Гадно копеле такова!
Проклятие, май те прецака!
Не се кахъри. Сега ще ти го хвана.
Издра лицето ми, малък усмихнат Драк! Ще си получиш наградата!
Чичо!
Кой по дяволите си ти?
- Пусни го!
Чичо!
- Замис, не!
Чичо!
Чичо!
Поверяваме нашият брат на божията милост,
предавайки тялото му на космоса.
Прах при прахта,
пепел при пепелта...
Исусе! Не ремонтираха ли това нещо току-що?
Гадост. Кой ли пък го и слуша?
Следващият.
"Гаворки, Джордж В. Агностик".
Без музика.
Сбогом.
Следващият.
Къде му е проклетият идентификатор?
Мижитурките в подготвителното са станали много немарливи.
Погледни вътре тогава.
Клетият му нещастник.
- Е, поне не е на парчета.
Някои са си родени късметлии.
- Да.
Не, няма идентификатор.
- Ще го кръстим Джон Доу.
Протестант.
Задръж!
- Какво?
Давай, вземи го.
Замис...
Исусе, той говори дракски.
Три години.
Къде за бога е бил?
Такъв си е Уил. Изненадва те, когато най-малко очакваш.
Намерен е на четвъртата планета от системата Файрин,
където може би е работил за противника.
Луд ли сте? Това е Уил Давидж.
Давидж!
Ще умра! Ще умра!
Не знам колко дълго съм лежал там,
преди наблюдателният отряд да ме прибере. Помислили, че съм мъртъв.
На лекарите им трябвало време, за да ме закърпят и оправят.
Сега трябва да се върна обратно.
- Уил!
Почакай!
- Отивам с помощта ти, или без.
Няма начин. Съжалявам.
Заложихме си задниците заради теб. Длъжник си ни.
Не мога да ти позволя да тръгнеш Уил.
Няма значение. Нека върви, щом иска да се прави на глупак.
Здравейте пилот. Идентифицирайте се.
Давидж, Уилис Е. Записал съм няколко полетни часа.
Г-н Давидж, нямате разрешение. Напуснете изтребителя веднага.
Не става Чарли. Аз тръгвам.
Угасете двигателите господине! Веднага излезте!
Ще стрелям! Кълна се! Отворете вратите.
Ще стрелям! Отворете ги!
Отворете вратите! Сега!
Талмон. Талмон!
Хей! Какво сте се скупчили?
Хайде, работете!
Лиго отвратителна! Къде си мислиш, че се намираш?
На почивка в къщи ли? Мърдай! Мърдай!
Какво зяпаш бе мизерник? Кучи син!
Ти си Чичо.
Разбира се, че познаваме Замис.
Говореше само с мен,
защото само аз разбирам речта на земяните.
Къде е Замис сега?
Някъде в кораба им, ако все още е жив.
Отвратителни карти. Да раздадем отново?
Ти ли си Дагет?
- Да.
Какво става там?
- Проблем.
Какъв проблем?
- Такъв!
Замис! Замис!
Замис, събуди се!
Аз съм.
Замис!
О, не, не.
Замис. Замис!
Замис!
Здрасти.
Хей, този е военен.
- Колко си проницателен.
Какво правиш тук войнико?
Забеляза ли, че съм нетърпелив?
Сега си те спомням.
Ти уби брат ми, Джони.
Мислех, че съм ти светил маслото.
Разсънете го и ми го доведете.
Ставай! Няма да те носим.
По дяволите!
Спри се мизернико!
Да сварим малкия черньо на супа. Какво ще кажеш?
Да му сварим костите!
- Не! Спри!
Да!
Хей, войнико, къде си? Искам да видиш това.
Къде си, кучи сине?
Хайде! Покажи се!
Не! Недей! Замис!
Не! Недейте!
Хоп и троп и пак в капана.
Това е заради малкия ми брат.
Сега ти казвам сбогом.
Замис, Замис.
Аз съм. Отвори очи.
Замис, събуди се.
Събуди се. Аз съм - чичо.
Аз съм, ето.
Замис разбира четири, пет.
Чичо, изглеждаш ужасно.
Така ли?
Наистина.
Ти също, мъник такъв.
Казах ти, че няма да те забравя.
И така, Давидж отведе Замис и Драките на тяхната родна планета.
Той изпълни обета си
и изрецитира родословието на предците на Замис,
пред светия съвет на Дракон.
И когато настъпи моментът,
Замис да представи собствения си син пред светия съвет,
името на Уилис Давидж,
бе добавено към потеклото на Джериба.
Превод и субтитри: Илко Кръстев IKKbg ©2007