Maria's Lovers (1984) Свали субтитрите
НАСТАСЯ КИНСКИ
ДЖОН САВИДЖ
РОБЪРТ МИЧЪМ "ДЯДОТО"
и КИЙТ КЕРЪДИЙН
във филма на АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ
~ ЛЮБОВНИЦИТЕ НА МАРИЯ ~
Двамата с него бяхме единствените оцелели.
А какво чувствахте при вражеска артилерийска атака?
Не знам. Просто...
Когато раниха Норман... убиха, защо...
Чувствах се добре при маневри или по време на атака,
или нещо подобно... но когато ни приковеха в окопа...
почвах да мисля за него, лежах и мислех.
Мисля, че вашата професия
го нарича "носталгия".
С други думи "тъга по дома".
- Да, сър.
Всичко започна малко преди войната,
когато получих снимка от моята любима.
Да?
Съжалявам. Не мога да продължа.
Всичко е наред.
Всъщност, докато воювахме в Mинданао...
Можете ли да говорите по-високо? Не ви чувам.
Да, сър. По това време...
Някой каза, че брат ми...
е убит при Гуадалканал.
Как се казвате?
- Иван Бибич, сър.
Добре ли се чувствате, Иван?
- Да.
За какво си мислите в момента?
За вкъщи, сър. За завръщането.
Режисиран от АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ
Е... колко медала ти дадоха?
Само един.
Пък аз си мислех, че целият ще си отрупан.
Пречука ли всички японци или някои остави?
С повечето се справихме.
Добре.
Сам разбираш...
ако аз бях там, нямаше да трае толкова дълго.
Чух, че си бил военнопленник.
Защо не избяга?
Тежко ли беше?
Е, слава на Бога, че оцеля.
Толкова дълго те нямаше, че се уплаших да не си умрял.
Помислих си, че трябва да правя нови наследници.
Запазил съм ти мотора, онзи "Харли".
- Не!
Да. Покрил съм го с брезент, в дъното на хамбара.
Мария?
Мария?
Ти не разбра филма, Ал.
Тя умря, защото се нуждаеше от любовта му.
Разбираш ли, какво ти говоря? Ал, моля те, недей. Не продължавай.
Бейби, нека си сложа ръката...
- Ал...
Хайде, защо не?
Моля те... Да. Не!
Бейби, знам какво искаш.
- Ал, само ме чуй.
Би ли могъл да ме обичаш просто така?
Просто как?
- Като във филма.
За цял живот, до края на дните си.
Разбира се, бейби.
Защо ме питаш това?
Хайде, само веднъж.
O, моля те, Ал.
Боже Господи! Какво по...
Съжалявам.
Мария, аз...
Помниш ли ме?
Не вярвам на очите си!
Ал, това е моят приятел Иван Стучка.
Искам да кажа... Бибич.
Иван, това е полковник Ал Гризели.
Капитан.
Здрасти, как си?
Аз...
Предполагам, че... Май е по-добре да си тръгвам.
До скоро. И умната.
- Не. Ти също си тръгваш.
Е... лека нощ на всички!
Лека нощ.
Иван, не мога да повярвам, че си ти.
Ал, знаеш ли...
когато с майка ми дойдохме от Югославия, аз бях малка...
Иван бе първият човек, с когото се запознах.
Няма да повярваш колко хубави мигове сме имали заедно.
Браво, че си се върнал.
Значи той е бил гаджето ти преди войната?
Не.
- Не, много преди това.
Аз бях момиченце. Малко момиченце.
И какво гадже стана, а?
По-добре да си тръгвам.
- Действай.
Ще те видим ли скоро?
Е, видя ли се с Мария.
Е?
- Добре е, много добре.
Има си приятел. Голяма работа - капитан.
Винаги съм ти казвал, че е прекалено добра за теб.
Като майка си.
Боже Господи.
Какви очи имаше майка й...
Целият те пронизваше с поглед
и сякаш те правеше по-добър.
Знаеш ли...
Всеки път, когато погледнех тези очи,
изпитвах болка.
Сякаш виждаше всичката мръсотия,
дето съм сторил в живота си.
Ех, трябва...
да се помнят такива момичета.
За Мария.
Ей това наричам истинска жена. Г-жа Уинич.
Влизай. Ела да посрещнеш най-великия герой от Втората световна война.
O, мили Боже!
Чух, че си се прибрал и веднага хукнах насам.
Какъв красавец!
Една чашка?
O, не!
Исках да донеса нещо.
Направила съм и торта с пресни малини,
но така се развълнувах!
Просто се втурнах насам! О, Боже!
Сега се връщам. Боже Господи!
Иван, защо не дойдеш с мен у дома
да ми помогнеш да пренесем всичките вкусотии?
Няма нужда.
- Не, не, върви.
O, не, скъпо момче!
Виж сега, трябва да ми кажеш що за човек беше той.
Кажи ми истината. Генерал МакАртър. Добър ли е?
Толкова съм развълнувана! Не мога да повярвам, че си тук.
Ела насам.
Хубава къща.
Благодаря.
Мога ли да помогна?
Казват, че жените от ориента са по-различни.
Нали разбираш какво имам предвид?
По-добре замълчи! Караш ме да се изчервявам.
Вече си истински мъж.
Герой.
Извинявай.
- O, Боже.
Съжалявам.
Аз съм беззащитна.
Жените от ориента...
са толкова малки, толкова...
- O, не.
Толкова бледи.
- Не!
Войнико...
- Искаш ли да танцуваме?
O, Боже! Искам да кажа...
Какво правиш?
Искаш ли да танцуваме?
Буги, буги, буги!
Толкова отдавна не съм танцувал.
- O, Боже!
Прекрасна си... Пази главата!
Давам долар, ако кажеш за какво мислиш.
Сякаш не си тук.
Обичам тайни.
Ще ми я кажеш ли?
Знаеш ли какъв е звукът от отсечена глава?
Кратко пукване. Като счупване на кибритена клечка.
Ще ти се случи, ако те пипнат японците,
докато се промъкват в лагера. Без предупреждение.
Една нощ валеше. Валеше през цялото време.
Все едно си забравил врящ чайник в стаята.
Беше толкова влажно, че с пръста си можеш...
можеш да обереш плесента между пръстите.
И тогава чух този писък...
едно момче беше приковано за отрицателно време,
а писъкът сякаш идваше от вечността.
И тогава съсъкът на меч разцепи въздуха.
После пукване...
и глухо цопване като...
като узрял пъпеш, паднал в калта.
И после нищо, освен дъждът.
Лежа на платнището си в калта
и ми се струва, че чувам нещо.
Оглеждам се и виждам, че е плъх.
И... тогава реших, че е женски...
бременен...
защото си влачеше краката...
и оставяше след себе си кървава диря.
A когато мина покрай мен, видях, че...
че козината му е покрита с кръв...
само козината...
а стомахът му е препълнен...
и затова си влачи краката.
Aз знаех какво е вечерял.
После аз...
после аз...
аз се ожених за Мария.
Не, само в мислите ми, нали разбираш?
Защото повече не можех да...
не можех да приемам реалността.
Каквото и да погледнех, виждах Мария.
Навсякъде.
Денем се трудех за нея,
нощем се любехме.
В мечтите си.
Да, в мечтите си.
Ето го. Реч от нашия герой.
Аз... аз...
Аз? Искаш да кажеш "ние", синко. Ние успяхме.
Ние...
Ние всички тръгнахме натам.
Много момчета никога...
пък аз извадих късмет -
да се...
вкъщи.
* Красива си със сините простори,
* с обсипаните с кехлибар жита,
* с величествените скали червени
* на стража край отрупани нивя.
* Aмерика, Америка,
* дано те Бог дари със благодат
* и увенчае твоите добрини със братска обич
* от Източния бряг до аления залез...*
Ал, няма ли да танцуваме?
Моля те! Стигнах до най-важното.
- И така, казвай нататъка.
И точно тогава: онова адско огнено кълбо!
Лети от небето право към нас.
Ще танцуваш ли с мен?
- Не.
Докъде бях стигнал?
- Огнено кълбо от...
Като мълния.
И четирите му двигателя в пламъци.
Това разказвал ли съм го?
Искаш ли да танцуваш?
- Не, искам да чуя разказа.
Значи казах...
- Искам да се прибирам.
Моля те! Опитвам се да разкажа нещо.
Продължавай, Ал.
И така...
хващам го оня, измъквам го навънка
кучия му син, а той взе, че пукна в ръцете ми.
Ал, ще танцуваш ли с мен само веднъж?
Разбира се.
Дръж я.
Ще взема да се разтъпча.
Бях толкова...
Бях толкова... разбираш, нали?
Страхотно е. Направо е страхотно.
Голяма работа.
Така ли?
- Благодаря, Хари.
Мразя този купон.
Мразя всеки един от този купон.
И мен?
- Особено теб.
Отведи ме оттук.
Свали си ръцете!
Вие двамата, разкарайте се оттук и да не съм ви видял повече.
Помниш ли това място?
Разбира се.
Но без тебе не съм идвала тук.
Далечко е.
Какво?
- Казах, че е далеко.
Ей, виж, столът ни още си стои тук.
Виждаш ли?
Винаги съм казвала, че мястото е вълшебно.
Искам да проверя нещо.
Хайде.
Какво правиш?
Изчакай малко.
Една минутка.
А сега...
ще го направим така.
Спомняш ли си преди да замина за фронта?
Помниш ли?
Моля те.
Помолих те да дойдеш тук на среща.
Извинявай.
Е, добре...
ще я отвориш ли сега?
Красиви са.
Колко са скъпи.
Не гледай.
Няма повече. Минал им е.
Сезонът, искам да кажа.
Намерих само толкова.
Различна си.
Преди беше същата.
Но сега си различна.
Пораснала съм, все пак.
Същите очи.
Същите устни.
Мои са си.
Същите лунички.
Говори ми.
Знаеш ли...
имам чувството, че съм те обичала цял живот.
Но никога не съм го осъзнавала.
И кога го разбра?
- Сега.
Точно сега.
Обзалагам се, че докато си бил там, не си и помислял за мене.
Да се прибираме.
Ал ще ме убие.
Значи така? Ти, разкарай се от тука!
Ал, къде се намираш...
Не ми образувай нерви, малката, ясно ли е?
Искам да знам, какво си решила!
- Моля те, да поговорим по-късно.
Не сме мигнали цяла нощ...
- Мамка му, нямаше те цяла нощ!
Затова искам да поговорим!
- Говори!
Насаме.
Иван е най-старият ми приятел, нали помниш?
Така че, ако имаш да ми казваш нещо, кажи го пред него.
Ще се женим.
Никога не си ме питал.
Никога не съм те питал?
Цяла нощ си се моткала
с този, така наречен твой приятел, нали така?
Сгодени ли сме?
Не, предполагам не сме.
Но също така знам, че допуснах голяма грешка.
Не искаш да се женим? Добре. Няма.
Върви по дяволите, бейби.
И ти също, клоун такъв.
Ал, чакай!
Колата ми! Ей, скапаняк, блъсна колата ми!
Има ли някой?
Напомня ли ти нещо?
Бях направил абсолютно същия и за майка ти.
Преди войната дървото беше по-добро, но все пак...
Толкова е красив. Благодаря.
Още ме бива в ръцете.
Съжалявам.
Няма проблем.
- Е...
Един момент. Сега свършвам.
Ей сега ще свърша.
Как си?
Глуха е като пън.
Хайде. Ела тук. Почини си малко.
Ти си добро момиче.
Поддържаш къщата чиста, грижиш се за твоята "бабушка".
Но това е прекалено много за сам.
Трябва ти добър мъж.
И аз си мислех за същото.
Готова ли си да се ожениш?
За някой силен, здрав мъж от добро семейство,
с когото да не се срамуваш?
Установен, не бедняк.
Искам да се омъжа за Иван.
За моя Иван?
Прекалено си добра за него.
Е, поне ще имам внуци.
Дай да те целуна.
Виж сега, вече съм ти почти баща.
Бащите не питат дъщерите си, когато искат да ги целунат.
Само този път.
Преди да си ми станала дъщеря.
O, Боже мой, тези очи.
Бъдете вдъхновени като Авраам! Женихо, бъди благословен като Исаак
и се плоди като Иаков в мир и любов.
И в праведност спазвайте божиите закони.
Колко деца ще имаме?
Едно?
Две?
Tри, четири, пет?
Ела тук.
- Шест, пет?
Ела тук.
Моето влакче, Иван!
Сега идвам.
Ела.
Обичам те.
Какво правиш?
Искам да те погледам.
Не, недей.
Аз съм ти съпруг. Искам.
Толкова си красива.
Отпусни се, красавице моя.
Остави на мен.
Моля те, не се бой.
Обичам те, обичам всеки сантиметър от теб.
Моля те, скъпа, само се отпусни.
Отпусни се.
Дай да те целуна.
Погледни ме.
Аз не се боя. Не се боя.
Ела, любов моя. Ела в мен.
Хайде, ела, обладай ме!
Искам дете от теб.
Искам дете от теб веднага.
Веднага.
Искам дете от теб.
Искам теб. Тебе искам.
Искам дете от теб.
Не мога.
Толкова съм щастлив да бъда с теб, а не мога.
Аз ли нещо...
Aз ли те карам...
Сигурно е така.
Знам, че ти...
С други жени и при друг случай... знам го.
Чуй!
Толкова те обичам, че дори не мога да се събера.
Не можеш ли да ме обичаш по-малко?
Не искам да те обичам по-малко.
Не искам.
Истина е. И си личи.
Така ли?
- Aбсолютно.
Е? Как беше?
Чудесно.
Имаше ли кръв?
Нямаше ли?
Хайде, Дейв.
Разкарай това куче оттука.
- Това не е куче.
На какво ти прилича това животно?
На прасе.
За седмица мога да утроя бизнеса ти.
Без майтап, аверче.
Направих го в Честъртън.
Мога да го направя и тук.
И защо напусна Честъртън?
- Семейни проблеми.
Виж, никой не разчувства дамите по-добре от мен.
Имам лицето на Робърт Тейлър,
гласа на Синатра.
Пък владея и други номерца.
На бас за четвърт долар за този.
Сложи сол на фъстъците си.
Ще засмучат алкохола като напукана нива - дъжд.
Е?
Нает ли съм?
Не.
Да, както и да е...
имам участие във Фили, все пак.
Хайде, Дейв.
До скоро, момичета.
Довиждане, Хари.
До известна степен съжалявам, че войната свърши.
Изглеждат толкова стегнати в униформа.
Особено Ал.
Я погледнете натам!
* Събота вечер - пак на сухо!
* С хора претъпкан, дансингът пука
* Без тебе не мога, не мога,
* теб вече няма те сред нас.
* Влязох във клуба - спрях до вратата,
* всички ме питат къде си
* теб вече те няма сред нас.*
О, не. Не и от теб, сладурче.
Е, някакви желания?
Знаете ли "Ура да викнат"?
* И пак момиче през топлия юни,
* и меден месец помежду им,
* отново двама - туй е причина
* ура да викнат те двамина.
* О, колко хора! А пред олтара
* развълнуван момък повтаря "да" -то.
* Че нямат време - той веч' погина -
* Ура да викнат те двамина.
* Представи си любовно гнездо,
* обгърнато цяло във рози,
* И пак си представи това гнездо
* след цяла година любов.*
Господине, нямате право.
* Пране камари
* и детски дрешки
* Той полудял е - чорапи кърпи...*
Тя е порядъчно момиче и това, което правите, е гадно!
Името ми е Кларънс Но, сладурче.
Никакви "ако", "ама", "обаче". Просто "Но".
Само минавам през града,
но ще се върна да те поздравя.
* Не беше богат хубавец,
* 5,000 само...*
Здрасти, Роузи.
- Я внимавай.
Мария, ела тука. Трябва да ти кажа нещо.
Няма да повярваш.
Ние ще се женим!
Страхотно.
- Нали?
Да пием по случая. Бира!
Иван, не е ли чудесно?
- Разбира се.
Бонбони.
Помириса ли новия ми парфюм? Френски е.
Вземи бонбоните.
- Благодаря.
Мария, изглеждаш толкова щастлива.
Щастлива съм, че си щастлива.
Аз съм щастлива. И ти си щастлива.
Всички са толкова щастливи.
Годежът. Всичко ще ти кажа утре.
До скоро.
Ще живеем в Детройт!
Детройт!
Спиш ли, скъпи?
Благодаря, Хари.
Веществено доказателство №1, приятел.
Солени като морето.
Благодаря, авер.
Още съм с китара.
Разтапям всички мадами. Няма да съжаляваш.
Мъжете плащат, за да ги напият и склонят.
От моята музика кръвта им кипва... и си слагат главата в торбата.
* Събота вечер - пак на сухо!
* С хора претъпкан, дансингът пука.
* Без тебе не мога, не мога, Бива го, Хари.
* Теб вече няма те сред нас.*
Де да знам.
Каквото сам си изкараш?
Навит съм да опитаме.
Едно от мене, Хари.
- Уиски.
Мирен.
Ей, при едно условие. Да разкараш кучето.
На куче ли ти прилича?
За назначението.
После ще поговорим.
Името ми е Кларънс Но.
Никакви "ако", "ама", "обаче". Просто "Но".
Дейв, можеш вече да ги сваляш.
Добра работа ти свършиха. Ето, вземи ги.
Благодаря.
Върви си легни със жена.
Ще се отпуснеш.
Не мога да правя любов с нея.
Не мога да правя любов с нея.
Прекалено дълго си я мечтал.
Тя живее в твоите сънища,
а не в тялото ти.
Дълго мислих, Иван.
Дълго мислих...
Дълго мислих и сигурно е моя вината.
Щом не ме обичаш, няма да те задържам.
По-добре да те загубя, отколкото да те погубя, Иван.
Знам, че не ме обичаш.
Няма значение.
Аз...
- Обичам те, Мария.
Обичаш ме, така ли?
Така се радвам да го чуя.
Толкова съм щастлива.
Не бях сигурна, нали разбираш?
Не ти е добре.
Горкичкият.
Обичаш ме, да, знаех си.
Наясно съм, любими, знам го.
И така ми олекна.
Тревожех се. Тревожех се през всичкото това време.
А сега се радвам. Искаш ли да си докажем колко се обичаме
и да отидем в леглото, а?
Mоята голяма любов.
Ето ме, твоята съпруга.
Стоя и те чакам.
Хайде, да вървим!
Пухчо, какъв е проблемът?
Много алкохол?
Среднощни гуляи?
Може би ме обичаш прекалено много?
Така ли е?
Моля.
O, моля те.
Обичаш ме, така ли?
Обичаш ме, така ли...
тогава прави любов с мен.
Знам, че можеш, защото те видях.
Видях те с долната курва.
Исусе.
Справяше се отлично.
Ти си ме шпионирала?!
Не смей повече.
Аз да не смея?
Така ли?
Ти си луд!
Полудя ли?
Стига, Мария.
Добре.
Отрежи го.
Нали това искаш?
Хайде!
Стига!
Направи го! Направи го!
Спри!
Ти си отвратителен. Боже Господи!
Хайде. Направи го!
Вече не знаех, дали все още съм мъж.
Иван... Иван...
Майко мила.
Би ли ме изчакал долу?
Разбира се.
Ето ги, най-влюбената двойка!
Хвърляйте палтата и влизайте.
- Здрасти!
Мария, това е чичо ми, а това е леля ми Матакина,
а това е Сал.
Закъсняхте, приятел. Много се залежавате.
Младоженци.
Да не си ме забравил?
Не искаш ли да бъдеш със съпруга си?
Не, искам да бъда с теб.
Чакайте!
- Не, моля ви, бих искал...
Бих искал...
Не, моля ви. Чуйте всички.
Трудно ми е да кажа това, което трябва да кажа.
Не мога да се сгодя за Роузи.
Грешно е.
Моля те, прости ми, Роузи.
Обичам Мария.
И ще оставиш това копеле да говори така?
Млъквай, татко.
- Длъжен си да го разкъсаш на парчета.
Млъквай, татко!
Да вървим.
Ще се избият!
Не, не. Стойте си по местата.
Всичко е наред.
Извинявай. Това е положението.
Няма какво да направим.
- "Няма какво да направим"?
Ние?
Добре.
Чу ли ме? Казах "добре".
Казах "добре", сър.
Вземи я. Вземи я!
Махам се. Излитам след седмица.
А ти какво си мислеше, летецо?
Мислеше, че съм сляп?
Смяташ ли, че не ви видях преди малко?
Всичко видях.
Затова го направи. Просто го направи.
Вземи я.
Вземи роклите й, вземи чорапите,
вземи всичките й дрънкулки, парфюмите й,
и проклетото й бельо.
И по дяволите, разкарайте се от живота ми.
Наистина те съжалявам.
Какво искаш да кажеш?
Наистина не знаеш какво притежаваш.
- Не знам какво...?
Ти не я обичаш.
Добре ме чуй.
Обичам я.
Ще ти докажа колко я обичам.
* Пенсилванска полка... *
Къде е Иван?
Отиде си.
Мария, моля те. Той е луд.
Моля те, ела с мен в Детройт. Моля те, умолявам те.
Не мога.
- Защо не можеш?
Прости ми, но аз не те обичам.
Извинявай.
Трябваше да заминеш с него.
Знаеш ли, когато се прибрах у дома,
всичко тръгна наопаки.
Не очаквах да стане така.
Аз...
Много те нараних.
Де да бях умрял на фронта.
Вера, виж!
Помниш ли ме?
Омъжила си се.
Е, не личи да си пострадала.
Помниш ли ме?
По-добре, отколкото ми се иска.
Недостъпна си, а?
Добре ме помниш.
Няма друг певец като мен.
Легни с мен и мъжът ти ще ти се стори като диво прасе.
Усещаш ли го?
Не е зле, а?
Ставам ненаситен.
Крехка си като стебло на цвете, но няма да се скършиш.
Само се наведи, приеми ме като вода.
Вятър в цветчетата.
Съпругът ми.
Няма значение.
Тя се премести, щот' стана модел...
и се е изрусила.
Нищо ли, тъпа главо, не можеш да свършиш като хората?
Казах ти да разкараш ония бидони с карантия,
а не да ливосваш пода. Вече си тука от три дена!
С гъза си ли мислиш?
- Няма нужда да крещиш толкова.
Я млъквай.
Ако това не беше на чичо ти, отдавна да съм те уволнил.
Прав си, собственик е на всичко това.
Внимавай в картинката или ще сгазиш лука.
Знаеш ли колко чакат отвън за мястото ти?!
Боже Господи, защо ли си търпя това?!
Аз нямаше да се оставя на тоя гъз да ми трие сол на главата.
Мачка те като червей.
Хубава къщичка си имате тука.
Благодаря.
Що не излезем да пийнем или нещо по-така?
Не, не мога.
Баба е болна. Не мога да я оставя сама.
Надявам се, че сте по-добре.
Тя е глуха.
- Глуха ли?
Къде е съпругът ти?
Замина.
Надалеко или на гости при приятел?
Надалеко.
Надалеко.
Чакай малко.
Написах я специално за теб.
* Сърцето си чух, щом погледнах очите ти.
* Не смеех да мечтая,
* преди да погледна очите ти.
* Не вярвах радостта от любовта
* да развълнува странник като мен.
* Сам бях и тъй свободен,
* сега сърцето ми жадува теб.
* Усетих слънце,
* щом погледнах очите ти.
* В живота побеждавам -
* си мислех, но видях очите ти.
* До днес не търсех някой
* песните ми да изпее,
* в главата ми отекват празни думи
* щом в мислите я няма нея.
* Любовта ми
* е в твоите очи.
* Душата ми смутена
* е в твоите очи.
* Да можех още веднъж
* да потъна в очите ти.
* За този сън живея,
* вратата отвори.
* Животът ми безпътен
* спря, щом се видях в очите ти.
* Сърцето ми заключи
* дълбоко във очите си.
* Щом в тях потънах
* и разбрах, как дребен бил животът ми.
* Ти ми пречисти греховете,
* що за глупак съм бил.
* Любовта
* ми
* е в твоите очи.
* Душата ми смутена
* е в твоите очи.
* Да можех още веднъж
* да потъна в очите ти.
* За този сън живея,
* вратата отвори
* и ме пусни. *
Е това е работа!
Девственица? Майко мила.
Не е за вярване!
- Моля те!
К'во, да не е майтап?
На човек не му се случва всеки ден подобно нещо.
Всички момичета се правят, ама
малко от тях наистина са.
Виж...
ела с мен.
Досега не съм предлагал на никоя.
Само двамата бяхме с Дейв.
Дейв?
- Моето куче.
Хайде.
Ще бъдем страхотен отбор.
Аз ще пея, ти ще переш чорапите ми или нещо такова.
Голяма работа си, така да знаеш.
Неопетнена, запазена.
А сега си иди.
Ей, току-що ти направих предложение.
Омъжена съм.
Виж, сладурче,
ако някой е бил толкова тъп, че да не може да изчука жена си,
то и на нея й се полагат малко волности.
Къде тръгна? Да си събереш багажа?
Искаш да пророниш няколко сълзи или нещо такова.
Изтърпя го като войник, маце.
Ей, там вътре.
Върви си.
Не искаш ли да дойдеш с мен?
- Не.
С мен - Кларънс Но?
Върви си!
Ама че жена.
Досега не съм срещнал ни една нормална!
Чуваш ли?
Ти не си наред.
- Разкарай се!
Откачалка!
Оная горе има бръмбари в камбанарията.
Всички сте откачалки!
Хайде, хайде! Да не си решил да ставаш герой на труда?!
Момичетата ни чакат!
Само да свърша тука.
Ей, Кати, какво правиш тука?
Нали искаше да съм пукнал?
Какво очакваш да правя на 4-ти юли?
Флагчета ли да продавам?
- Нека бъдем приятели.
Защо не опиташ поне веднъж да си мил с нея? Това няма да те убие.
Запознай се с новата ми приятелка Джоуни. Сестрата на Кати.
Защо никога не си ми казвала, че имаш сестра?
Не знаех, че се интересуваш от родословието ми.
Хайде, да вървим.
Хайде!
Надявам се, не те притеснявам.
O, да. Има достатъчно място.
Знаеш ли, напомняш ми един човек, когото познавах.
Да вървим.
Мъртъв си.
Двама срещу един.
Хайде.
Здравей.
Не искам да те притеснявам.
Исках само да ти кажа.
Аз... виждам.
И също така: баба умря.
Да, лошо... Съболезнования.
Помислих си, че би искал да знаеш.
Ще задържа детето.
Нуждая се...
Искам да кажа, на него му трябва баща.
Пари ли искаш?
Не, просто...
той не е...
няма никой.
Къде е приятелят ти?
В Детройт?
Върни се вкъщи.
Не те обичам вече.
Достатъчно дълго те сънувах, но вече престанах.
Искам да бъде така и занапред.
Върви си, Мария.
Ще те чакам.
Няма нужда. Чуваш ли?
Няма да се върна. Не ме чакай.
Чуваш ли?
Още я обичаш, а?
Госпожице?
Помислих си, че може да сте гладна.
Има ли някакъв начин, по който мога да ви помогна?
Не. Благодаря.
За седмица мога да утроя бизнеса ти.
Без майтап, аверче. Направих го в Минесота, ще го направя и тук.
Не е за вярване!
Ей, ела тука! Ела насам!
Ще те черпя едно питие. Нямаш проблем.
Ей, Боб! Боб, чуваш ли ме?
Донеси нещо за ядене на това момче?
Глухар!
Помниш ли ме? Браунсвил?
Къде е кучето ти - Дейв?
Дейв се ожени. Сега живее в Джърси.
Помниш ли?
Ти ми спаси живота.
Щях да се самоубивам.
Честно казано, авер, спасил съм доста животи.
Припомни ми.
Каза ми да си легна с жена.
Чудех се къде съм ги поръсил.
За теб всичко това е голям майтап, а?
Каза ли нещо?
Просто не ми харесваш.
Тогава не го гледай. Някой да подаде солницата.
За какво става въпрос?
Казваш, че той ти казал да си легнеш с жена?
И за теб това е всичко, нали? Да си легнеш с жена?
Седиш си тука с едно хубаво момиче.
Ами другото?
- Мен има предвид.
Не се обиждай, не говоря за теб.
Говоря за другото момиче.
Чакай малко. Какво съм направил?
Момичето е бременно. Видях ви.
Грешно си разбрал.
- Не съм разбрал грешно!
Видях и теб, видях и нея.
Момичето беше като ангел. А ти просто я изрита!
Детето не е мое. Просто е имала лош късмет.
Не! Аз я видях, и я чух какво ти говори,
а ти лъжеш.
Наздраве.
Съжалявам.
Иван, твое ли е детето?
Господи! Лъжи мене, но не и нея!
Кретен, сядай долу!
- По дяволите!
Добре, добре.
Искате да знаете за нея - ще ви разкажа.
Живяхме заедно година и нещо.
Да. И какво от това?
Подлудяваше ме, пък си е и луда.
Тя не е луда. Знам какво е да си луд.
Естествено, че знаеш.
Ти и тя - ще сте чудесна двойка.
Благодаря за кльопачката.
Какъв е проблемът?
Не мога да разбера за какво се карате.
Харви се е впрегнал заради някаква уличница.
Някаква мадама се опитва да впримчи Иван.
Жени.
Тарикати.
Срещнах едно момиче...
Същински ангел.
Няма да повярвате какви очи.
Кожата й като бебешко дупе.
Страхотно парче.
Но някак си свита... Все се дърпаше, пък после поддаваше.
Каза ми, че е омъжена.
Знаех, че ще й го вкарам, въпросът беше "кога"?
И една нощ направо ми се съблече.
Така си сваляше копринените пликчета, сякаш нямаше търпение да я пронижа.
Изчуках я.
Беше девствена.
И омъжена! Схващате ли?
Шегуваш се.
- Без майтап.
Както и да е, хареса й. Винаги им е харесвало.
Абсурдното е, че пет минути по-късно
ме изрита от леглото.
Разбирате ли?
Нещо има.
Тука й хлопа нещо със сигурност?
Горкото копеле, дето се е оженило за нея,
сигурно не я е склонило да си легнат.
Ама аз я склоних.
Искате да знаете как?
Много просто.
Слушайте.
* Сърцето си чух,
* щом погледнах очите ти.
* Не смеех да мечтая,
* преди да погледна очите ти.
* Не вярвах радостта от любовта
* да спре при странник като мен.
* Сам бях и тъй свободен,
* сега сърцето ми жадува теб.
* Усетих слънце,
* щом погледнах очите ти.
* В живота побеждавам -
* си мислех, но видях очите ти.
* До днес не търсех някой
* песните ми да изпее -
* в главата ми отекват празни думи,
* щом в мислите я няма нея.
* Любовта ми
* е в твоите очи.
* Душата ми смутена
* е в твоите очи.
* Да можех още веднъж, да потъна в очите ти.
* За този сън живея,
* вратата отвори.
* Животът ми безпътен
* спря, щом се видях в...*
Какво правиш тук?
Чакам те.
- Откъде знаеше, че съм тук?
От Мария.
- От Мария, значи.
Вече роди. Добре е.
Съвсем сама е.
Чака те.
Синко.
Искаш ли?
Ами ти?
Умирам.
Мария?
Аз съм.
Сядам на леглото ти.
Харесва ли ти?
Много, много го харесвам.
Много го обичам.
Прибрах се у дома, Мария.
Ние правим любов, Мария.
Правим нашето бебе.
Винаги съм искала теб.
Боже!
Как се казвате?
Иван Бибич, сър.
За какво си мислите в момента?
За вкъщи.
За завръщането.
Превод: МЕЧО ПУХ
Малки корекции и добавки: Веско Каменов