Onimusha - 01x03 (2023) Свали субтитрите
Прицелих се между очите му, но не бях съвсем точен.
Това не е добре.
Не се надувай. Просто съм се схванал.
Спрете с глупостите.
Тръгваме след тях.
- Кога да нападнем?
Имам план.
Ние тръгваме. Ти донеси копието.
- Защо да съм аз?
Можеш лесно да ни настигнеш. Гледай да избършеш кръвта.
Леле... Защо аз не се родих първи?
ОНИМУША Кошмар
Защо спите, докато вървите?
Не спим. Просто сме уморени.
Колко е дълъг този път? Вървим от два часа.
Не сме извървели и една пета от пътя до крепостта.
Дори Мусаши пада.
Не е вярно. Просто се разсеях.
Дори най-великият боец на света не може да победи възрастта, а?
Сайо, има ли къде да си починем?
Скоро съвсем ще капнем.
Вие поискахте да ви заведа.
Да, но нямах представа, че хълмът е толкова стръмен...
Ти добре ли си?
Свикнал съм да вървя в планината. Тренирал съм с години.
Там има поляна.
Да си починем там. Може и да хапнем.
Вижте, Мусаши се изправи.
Колко далеч е тази поляна?
- На около два часа оттук.
Той пак пада.
Мусаши, добре ли си?
Не ми говори.
Сахей... Как така не си уморен?
Свикнал съм да вървя в планината.
Ужас!
Самураите са много по-слаби, отколкото си мислех.
Самураите учат бойни изкуства,
а не нещо, което изисква издръжливост.
След като си починем и се нахраним, ще сме по-добре.
Не че мога да приготвя кой знае каква храна.
Убих го с камък.
Невероятна си. Сега ще мога да сготвя нещо хубаво.
Аз не ям месо.
Така си и мислех.
Бива си те.
Сега съм по-добре.
- Трябва да благодарим на Сайо.
Ти ме съживи. Благодаря ти.
Мой дълг като ваш водач е да се грижа за вас.
Откога си наш водач?
- Някакъв проблем ли имаш с това?
Тя поне не се страхува от мостове.
Не ме е страх от високо.
Просто не ми харесват нестабилни места.
Ако не ме слушаш, повече няма да ти нося заешко.
Недей така.
- Ще ядеш червеи.
Не, благодаря.
Таромару все още го болят гърдите. Джиромару го успокоява.
Джиромару е много мил.
Братя ли са?
- Не, но ги отгледах като такива.
Ти имаш ли братя или сестри?
- Не.
А кой те е научил да ловуваш?
Гонсуке и Дайхачи.
Баба и дядо бяха болни.
А родителите ми все работеха в планината.
Трябваше аз да ловувам.
Самураят обаче ми отне всички близки.
Каква е твоята връзка с онзи самурай?
Братска.
- Братя ли сте?
Не, но сме отгледани като такива.
Мисълта, че ще трябва да се бия с него...
Мусаши... Водата ни свърши.
Ще трябва да вземем от реката.
Добре. Водачката!
Реката е там. Там долу.
Съвсем наблизо е.
- Добре, да тръгваме.
Река, а? Дали ще мога да наловя риба?
Нали яде преди малко?
Дали родителите на заека ще ме намразят?
Не знам. Разбирам само хората.
Какво има?
- Нищо.
Това ли е реката? Не е ли твърде плитка?
Стига да има вода за пиене, няма да се оплаквам.
Какъв е проблемът?
- Не е това...
Не би трябвало да сме толкова нагоре по реката.
Да не сме сбъркали пътя?
- Не е възможно, но...
Да пийнем вода и да си починем.
Жалко, че няма риба, но водата изглежда чиста.
Чувствам се много по-добре.
Мусаши.
- Какво?
Трябва да си поговорим за вчера.
Говори.
- Селяните...
Дали са били под контрола на Иемон?
Вероятно. За щастие не са безсмъртни.
Няма нужда да се колебаем.
Но ако се сблъскаме с близки или приятели на Сайо,
какво ще правим?
Няма да имам избор, освен да стана Они.
Дърветата са с различна форма...
Извадете мечовете!
Сахей! Качете се по скалата! Пази Сайо!
Разбрано.
- Останалите - помогнете ми!
Трябва ли ти ръкавицата?
Тялото ми няма да издържи да я използвам толкова.
Засега не я искам.
- Както кажеш.
Ето ги.
Започва се! Убийте ги!
Добре ли си?
Съборили са дървета и са променили гората.
Построили са пътя наново, за да ни примамят!
Значи не си виновна за нищо. Не се тревожи.
Мамка му! Тук е нестабилно!
Дръпни се.
Таромару! Джиромару!
Сайо, насам!
Всички ли сте добре?
Малко оставаше.
Май победихме чудовищата.
И Сайо е в безопасност.
Хейкуро, взех решение.
За какво?
За Иемон.
Не бях сигурен, но вече съм.
Когато го видя...
Горомару! Горомару! Горомару!
Джиромару!
Помогнете на Джиромару...
Грижете се за Таромару...
Горомару!
Пак не уцели.
- Какво правиш?
Вината не е моя, братко. Соколът ми се изпречи.
Заради сокола той вдиша три глътки въздух повече.
Няма проблем. Засега всичко върви гладко.
Нека брат ни свърши останалото.
Кайзен, ръкавицата!
Забрави!
Кои сте вие?
Кои сме ние ли? Ти как мислиш?
Хора на Иемон ли сте? Пуснете детето и се покажете!
Ще ви убия!
- Не бързай толкова, Мусаши.
Имаме много да си наваксваме.
Ще си поговорим, докато се бием.
Стига! Покажете се веднага!
Сигурен ли си, че го искаш?
След като се покажем, няма да можете да си тръгнете живи оттук.
Таромару, недей!
Не можеш да се мериш с тях.
Най-после разбираш, Мусаши. Така и се очакваше.
Ако искаш да спасиш момичето,
утре сутринта ела в храма нагоре по реката.
Ще те чакаме. Да не избягаш.
Аз съм виновен. За секунда я изпуснах от поглед.
Всички бяхме хванати неподготвени. Не само ти.
Мусаши, говориха, все едно те познаваха.
Знаеш ли кои бяха те?
- Не.
Но гласът ми се стори познат.
Бяха различни от чудовищата.
Не се показаха, но изглеждаше, че имат своя собствена воля.
Звучаха точно като Генсай.
С други думи, те са най-опасните сред хората на Иемон.
Един от тях се показа, когато отнесе Сайо.
Беше бърз като маймуна.
А гласовете на тези, които убиха Горомару,
бяха студени като лед.
Дори ако носи ръкавицата, Мусаши може и да не ги победи.
Трябва да погребем Горомару и Джиромару.
Кога ще тръгнем?
За да стигнем сутринта, трябва да тръгнем преди изгрева.
Значи ще правим точно каквото ни казаха?
А какво да правим?
- Очевидно е.
Трябва да продължим по пътя си. Нашата цел е Иемон.
Не е нужно да изпълняваме нарежданията на онези.
Ами детето?
- То не е моя грижа.
Кайзен, това е прекалено...
Проклет да си!
- Хейкуро!
Ти нали си монах? Къде ти е човещината?
Човек съм, затова мога да преценявам.
Ако продължим по пътя си, Сайо няма да е от полза за онези.
Ще я пуснат.
- Видя какво направиха!
Убиха Горомару без колебание! Защо си толкова сигурен?
Хейкуро!
- Спрете се.
Като се биете помежду си, само ще огладнеете.
Не пилейте заека, с който тя ни нахрани.
Кайзен, Буда казва ли да изоставяме човек в беда?
Моя е отговорността ръкавицата Они да бъде върната.
Няма да се замесвам в нищо друго.
Разбирам те.
Само че вече изминахме дълъг път.
Нищо няма да ти стане, ако се заинтересуваш какво става.
А и този глас... Той наистина ме притеснява.
Мусаши...
Лош късмет.
Някой отново ще загине.
Това не ме засяга.
Проклятие...
Будна ли си?
- Развържете ме!
Ако те развържа,
ще трябва да ти отрежа краката, за да не избягаш.
Искаш ли да го направя?
- Не, предпочитам да остана вързана.
Бързо се учиш.
- Познавате ли Мусаши?
Да.
- Какво искате от него?
Дадоха ни мисия.
Първо аз ще му отрежа ръцете.
После аз ще му отрежа краката.
Накрая аз ще му отрежа езика.
А след това ще го занесем на клиента.
Това е нашият план.
- Много сте жестоки.
Той е жесток.
Ами ти? Каква е твоята връзка с него?
Не си му дъщеря, нали?
Аз съм водачът на групата.
Беше му трудно да си намери работа,
но не очаквах да работи за хлапе като теб.
Много е пропаднал.
Значи познавате Мусаши отдавна?
- Да.
Някога той ни причини много страдание.
Но с това ще се свърши.
Когато слънцето изгрее сутринта, с него ще бъде свършено.
Момиче, приготви се да умреш утре сутринта.
Превод от английски: Tigermaster
©2023 Translator's Heaven