Oppenheimer (2023) Свали субтитрите
И ГО ДАДЕ НА ЧОВЕКА.
ЗАРАДИ ТОВА БЕШЕ ПРИКОВАН КЪМ СКАЛА
И ИЗМЪЧВАН НАВЕКИ.
Д-р Опенхаймер. 1. ЯДРЕНО ДЕЛЕНЕ
Доколкото разбрах, желаете да направите официално изявление.
Да, Ваша чест.
- Не сме съдии, докторе.
Не, разбира се.
Членове на комисията по сигурността.
Така наречената компрометираща информация в обвинението ви към мен
би могла да бъде разбрана единствено в контекста на моя живот и работа.
Колко дълго свидетелства? 2. ТЕРМОЯДРЕН СИНТЕЗ
Вече не помня.
Изслушването продължи месец.
- Истинско изпитание.
Четох само стенограмите.
Кой иска да оправдава целия си живот?
Не бяхте там?
- Като председател
не ми беше позволено. Наистина ли ще питат за това?
Минаха години.
- Четири години.
Пет.
- Опенхаймер още разделя Америка.
Комисията иска да знае позицията ви.
Сенатор Търмънд не желае да се чувствате като на съд.
Странно, не се чувствах, докато не го казахте.
Наистина, г-н Щраус...
- Адмирал.
Адмирал Щраус, това е формалност.
Айзенхауер ви кани в кабинета си. Сенатът е длъжен да потвърди.
Ако стане дума за Опенхаймер?
Тогава отговорете честно. Никой не би отрекъл,
че сте изпълнявали дълга си. Би било неудобно.
Кой би желал да оправдава целия си живот?
Защо напуснахте САЩ?
Исках да изучавам новата физика.
- Тук нямаше ли къде?
Мислех, че "Бъркли" е водещ с факултета си по физика.
След като го създадох. Преди това трябваше да замина за Европа.
Отидох в Кеймбридж да уча при Патрик Блекет.
Там повече ли ви харесваше от Америка?
Да ми е харесвало?
- Да.
Не. Аз...
Тъгувах по родината си,
бях емоционално незрял
и се измъчвах от видения на една скрита вселена.
Безполезен в лабораторията.
За бога, Опенхаймер.
Спахте ли изобщо? Отначало.
Трябва да отида на лекция.
- Защо?
Ще говори Нилс Бор.
Съвсем забравих. Добре, да вървим.
Вие не, Опенхаймер. Довършете си тук.
Виждаш ли?
И да почистиш!
КАЛИЕВ ЦИАНИД
Квантовата физика не е стъпка напред,
а нов поглед към реалността.
Айнщайн открехна вратата, през която сега надничаме
и виждаме свят вътре в нашия.
Един свят на енергия и парадокси, който не всеки е способен да приеме.
Да, определено. Добре ли сте?
Нилс, Дж. Робърт Опенхаймер.
Какво означава това "Дж."?
- Очевидно нищо.
Вие ми зададохте единствения смислен въпрос.
Проницателността му е безспорна, но в лабораторията
е под всякаква критика.
Изнасяте тази лекция и...
- В "Харвард". Там питахте същото.
Защо отново?
- Не харесах отговора ви.
Вчера хареса ли ви повече?
- Много.
Може да повдигнеш камъка, без да си готов за змията под него.
Сега изглеждате готов.
Лабораторията не ви допада?
Махнете се от "Кеймбридж" с неговите мензури.
Отидете някъде, където ще ви оставят да мислите.
Къде? В "Гьотинген".
Борн?
- Борн.
Вървете в Германия при Макс Борн. Усвоете похватите на теорията.
Ще ви препоръчам.
Дупка от червей.
Как сте с математиката?
- Незадоволително за физик.
Алгебрата е като партитура.
Важното е не дали четете музиката,
а дали я чувате. Чувате ли музиката, Робърт?
Да, чувам я.
ПУСТА ЗЕМЯ Т. С. ЕЛИЪТ
Стравински ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО
Сенаторът от Уайоминг. Адмирал Щраус,
интересуват ме отношенията ви с д-р Дж. Робърт Опенхаймер.
Запознали сте се през 1947 г.?
- Точно така.
Били сте комисар на Комисията за атомна енергия?
Бях, но се запознах с Робърт в качеството си на член на съвета
на Института за перспективни изследвания в "Принстън".
След войната той беше световноизвестен, велик физик.
Бях решен да го привлека като директор на института.
Д-р Опенхаймер. За мен е чест.
- Г-н Щроус.
Произнася се "Щраус".
- Опенхаймър, Опенхаймер...
Както и да го произнесете, ясно е, че съм евреин.
Ръководя храма "Еману-Ел" в Манхатън.
"Щраус" е южняшкото произношение. Добре дошли в института.
Смятам, че тук много ще ви хареса.
- Или поне пътят дотук.
Позицията върви с онази къща за вас, жена ви
и двете ви деца?
- Да, две са.
Голям почитател съм на вашата работа.
Физик ли сте по образование?
Прощавайте, в 16 ч. сервираме чай.
Не съм физик или нещо подобно. Издигнах се със собствени усилия.
Познато ми е.
- Наистина ли?
Баща ми беше такъв човек.
Това ще бъде вашият кабинет.
Чух, че следобед обикновено е там.
Винаги съм се питал защо не го включихте в проекта "Манхатън".
Той е най-великият учен на нашето време.
На своето време. Айнщайн публикува
Теорията на относителността преди над 40 години.
Но не прие квантовия свят, който тя разкри.
"Бог не играе на зарове."
- Именно.
Не сте ли мислили да следвате физика?
Имах предложения, но избрах да продавам обувки.
Луис Щраус е бил редови продавач на обувки.
Не, просто продавач на обувки.
Ще се радвам да ви запозная.
- Няма нужда.
Познавам го от години.
Алберт.
Какво беше това? Какво му казахте?
Нищо му няма.
В миналото ми има неща, с които е добре да сте запознат.
Като председател на КАЕ имам достъп и съм чел досието ви.
Не сте обезпокоен?
- Не. Направили сте
толкова много за страната си.
- Времената се менят.
Целта на този институт е да бъде пристан на независими умове.
Вие сте такъв и сте точният човек за тази работа.
Тогава ще обмисля предложението.
Ще се видим утре на заседанието на КАЕ.
Това е един от най-престижните постове в САЩ.
Да, с прекрасен маршрут до работа.
Затова и ще го обмисля.
Д-р Опенхаймер ви е обърнал внимание на миналото си,
преди да го назначите?
- Да.
И това не ви обезпокои?
- Тогава ме занимаваше мисълта
какво ли е казал на Айнщайн, да го настрои срещу мен.
А после?
- Всички знаем какво стана после.
Докторе, при престоя си в Европа сте се срещали
с множество физици от други страни.
- Така е.
Сред тях имаше ли руснаци?
- Не се сещам.
Ако позволите да продължа...
Г-н Роб, ще имате възможност за кръстосан разпит.
След Гьотинген се преместих в Лайден, Холандия.
Там се запознах с Изидор Раби.
Прощавайте.
Янки с лекция по нова физика? Това трябва да се чуе.
Самият аз съм американец.
- Каква изненада.
Кажете, ако ви трябва помощ за английския.
Какво казва?
Не, благодаря.
- Пътят до Цюрих е дълъг.
Ако отслабнете още, ще ви изгубим между седалките.
Аз съм Раби.
- Опенхаймер.
Бях на лекцията ви за молекулите. Не разбрах много.
Ние сме нюйоркски евреи. Откъде знаете холандски?
Реших да го науча, щом дойдох за семестъра.
За месец и нещо сте научили езика,
за да изнесете лекция?
- Исках предизвикателство.
Квантовата физика не ви е стигнала.
Schvitzer - Фукльо.
- Моля?
Научи холандски, но не и идиш?
В моя край на парка не се говореше.
- Гледай си работата.
Липсва ли ти родината?
- И питаш.
Нямаш ли чувството, че тук не ни обичат особено?
Нас, физиците ли?
- Много смешно.
Не и във факултета.
- Там всички са евреи.
Яж.
Трябва да намериш един немец.
Хайзенберг.
- Същият.
Човек може да смята, че зад квантовия свят
се крие истински свят с причинно-следствени връзки,
но подобни догадки ни се струват,
казано направо, безплодни. Благодаря.
Приятен ден!
Д-р Опенхаймер.
- Опенхаймер, точно така.
Харесах труда ви за молекулите.
- Вдъхновен е от вас.
Ако пак ви вдъхновя, може да публикуваме заедно.
Връщам се в Америка.
- Защо?
Там никой не приема квантовата механика сериозно.
Точно заради това.
- Тъгува по каньоните на Манхатън.
Каньоните на Ню Мексико.
- Оттам ли сте?
От Ню Йорк съм, но с брат ми имаме ранчо край Санта Фе.
Тази Америка ми липсва сега.
- Тогава си вървете у дома, каубои.
Само той. Аз не си падам по коне.
Беше ми приятно.
Имали ли сте друга среща с Хайзенберг?
Лично не, но...
Пътищата ни се пресякоха.
В Америка приех позиции в "Калтек" и "Бъркли".
Няма нужда.
РАДИАЦИОННА ЛАБОРАТОРИЯ
Д-р Лорънс, предполагам?
Сигурно сте Опенхаймер.
- Да.
Искате да основете школа по квантова теория.
В съседство е.
- Там ли ви сложиха?
Исках да сме близо до експерименталната работа.
С теория се стига само донякъде. Създаваме ускорител на електрони.
Великолепно.
- Ще се включите ли?
За създаването ли? Не.
Но работя над теории, които бих проверил с него.
Кога започвате?
- Първият е след час.
Семинар ли?
- Ученик.
Само един студент ли?
Тук не са и сънували за това, но щом се разчуе за приложението му...
Няма да има връщане назад.
Май съм пропуснал...
Г-н Ломаниц?
- Не.
Да.
- Тук е. Заповядайте.
Седнете.
Какво знаете за квантовата механика?
Запознат съм с основното.
- Значи бъркате.
Светлината от частици ли е, или от вълни?
Според квантовата механика е и двете. Как е възможно?
Не е.
- Не е.
Но всъщност е. Парадоксално е, и все пак работи.
Така. Благодаря.
Г-н Ломаниц, бъдете спокоен. Г-н Снайдър.
Да разгледаме звезда. Звезда. Огромна космическа пещ,
огънят упражнява отпор срещу гравитацията й.
В равновесие. Но с охлаждането на пещта
гравитацията й надделява и тя се свива.
Плътността нараства.
- Точно така.
Гравитацията расте.
- Плътността расте.
Това е порочен кръг, докато... Какъв е пределът?
Не знам. Вижте математиката.
Ще е нещо невиждано.
- Аз ли?
По-добър математик сте от мен.
Досието на д-р Опенхаймер отразява детайлно дейността му в "Бъркли".
Защо са му открили досие още преди войната?
Трябва да питате г-н Хувър.
Питам вас, адмирал Щраус.
Предполагам, че е свързано с неговите...
леви политически дейности. МИТИНГ ЗА ЛОЯЛИСТКА ИСПАНИЯ
Не допускай политика в класната стая, Опи.
Аз го написах.
- Лорънс,
приветстваш революцията във физиката.
Не я ли виждаш навсякъде? Пикасо, Стравински, Фройд, Маркс.
Тук е Америка, Опи. Имахме своята революция.
Наистина, дръж я извън лабораторията.
Днес хазяйката ми организира дискусионна група. Интересува ли те?
Знам политическата сцена в "Бъркли".
Пълно е с философи и комунисти, които говорят за интеграция.
И тя не те интересува.
- Искам да гласувам,
не да говоря за нея. Особено в петък.
Да вървим да хапнем. Там ще се видя с брат си.
Как тези дейности влязоха в полезрението на ФБР?
Ако си спомням правилно, ФБР записвали регистрационни номера
пред комунистически сбирки и изникнало неговото име.
Извинявай. Здрасти, братле.
- Франк.
Помниш Джаки.
- Добър вечер.
Да вървим. Ела.
Ето там.
Робърт, запознай се с Шевалие.
Д-р Хакон Шевалие, д-р Робърт Опенхаймер.
Приятно ми е.
- Това е брат ми Франк.
А това е...
- Все така Джаки.
Здравейте.
- С езици ли се занимавате?
Славата ви се носи.
- Какво сте чули?
Преподавате нов подход към физиката.
Не знаех, че сте член на Партията.
- Не съм.
Все още.
- С Франк го обмисляме. Онзи ден...
Подкрепям много каузи. Испанската гражданска война?
Демокрация, свалена от фашисти? Кой не би ги подкрепил?
Правителството. Смятат социализма за по-опасен от фашизма.
Не задълго. Вижте какво правят нацистите с евреите.
Пращам пари на колеги в Германия, да емигрират. Трябва да правя нещо.
Работата ми е твърде абстрактна.
Над какво работите?
- Съдбата на звездите, щом умрат.
Звездите умират ли?
Ако умрат, те се охлаждат и се свиват.
Колкото по-голяма е звездата, толкова по-бурна е нейната гибел.
Гравитацията става толкова наситена,
че поглъща всичко. Всичко, дори светлината.
Възможно ли е наистина?
- Математиката казва да.
Ако ни публикуват, някой може и да намери такава.
Засега е само теория, която не засяга живота на хората.
Ако пращате пари в Испания, нека е през комунистическата партия,
за да стигнат до фронта.
- Мери ме прати с тези.
Аз съм Джийн.
- Робърт.
Хакон Шевалие. От профсъюзната среща у Сърбър.
Да, вярно. Благодаря.
Робърт казва, че не е комунист.
- Значи не е достатъчно запознат.
Чел съм трите тома на "Капиталът". Това брои ли се?
По-начетен сте от повечето партийци.
Струва ми се помпозен. Твърди се, че
"притежанието е кражба".
- "Собствеността."
Собствеността?
- Да, не притежанието.
Съжалявам, четох го в оригинал.
Важна е не книгата, а идеите. Звучите неангажирано.
Ангажиран съм със свободната мисъл как да подобрим света.
Защо да се ограничавам с догма?
Като физик вие ли избирате правилата?
Или чрез дисциплината впрягате енергията си в напредък?
Предпочитам да имам известна свобода.
Винаги ли следвате партийната линия?
И аз предпочитам да имам известна свобода.
Какво? Чакай.
Неочаквано.
- Какво?
За физик.
- Да не си изчела Фройд?
Всъщност повече ме влече...
Юнг ли?
- Запознат си с психоанализата?
Като магистър в "Кеймбридж" имах известни неприятности.
Слушам те.
- Опитах да отровя учителя си.
Мразеше ли го?
- Много го харесвах.
Просто ти е липсвал секс.
- Две години
ходих на психоанализа и не ми го казаха така прямо.
Убедил си всички, че си по-сложен, отколкото си.
Явно всички сме прости душици.
Аз не. Какво е това?
Санскрит. Можеш да го прочетеш?
Уча се.
Прочети ми го.
Тук Вишну разкрива многоръката си същност...
Не. Прочети ми думите.
"Сега аз станах Смъртта.
Разрушител на светове."
Тук е добре.
Призори ще утихне. Нощем въздухът изстива и призори утихва.
Хайде.
Ще се женя.
Франк, честито!
- Благодаря.
За Джаки ли?
- Да, за Джаки.
Сервитьорката.
- Опи, прав си. Утихва.
Ще проверя има ли звезди.
Говориш за обикновения човек, но Джаки не е достатъчно добра?
Влизаме в партията, а ти не криеш неодобрението си.
Защото това е нещо твое ли?
- Не съм в партията, Франк.
Не мисля, че тя трябваше да те убеждава.
Половината факултет са комунисти.
- Не и тази половина.
Аз съм ти брат и искам да си предпазлив.
А аз искам да ти извия врата.
Няма да живея в страх да не сгреша.
Щом си щастлив, аз също съм.
Щастлив съм, че ти си щастлив, че съм щастлив.
Де да можех да видя някоя от тъмните ти звезди.
Не можеш, това е цялата идея.
Гравитацията им поглъща светлината.
Нещо като дупка в пространството.
Франк добре ли е?
- Да. Просто има скапан брат.
Тук е специално място.
Като дете мислех, че ако успея
да съчетая физиката с Ню Мексико,
животът ми ще е съвършен.
Малко е далече.
- Да.
Да поспим.
Платото, което видяхме днес, е едно от любимите ми места.
И утре ще го изкачим. Как се казва?
Лос Аламос.
Не очаквах да те видя днес.
Трябва ли ми предварителна уговорка?
Ей! Върни се!
Алварес?
Опи!
- Какво има?
Успели са. Хан и Щрасман в Германия са разцепили ураново ядро.
Как?
Бомбардират го с неутрони.
- Това е ядрено делене.
Те разцепиха атома.
- Невъзможно.
Ще опитам да го възпроизведа.
Ето, невъзможно е.
Много елегантно. Доста ясно.
Има само един проблем.
- Къде?
В съседната стая. Алварес успя.
Обаче виж, тези импулси от разцепването са огромни.
За десет минути наблюдавах трийсет такива.
С теория се стига само донякъде.
При този процес
се откъсват неутрони, които могат да разцепят други атоми.
Верижна реакция. Мислиш си същото.
Ти, аз и всеки физик по света, който е прочел новината.
За какво си мислим?
За бомба, Алварес.
Бомба.
Казах ти, стига с тези цветя.
Не знам какво искаш.
- Нищо не искам от теб.
Казваш така, а после ми звъниш.
- Тогава не вдигай.
Винаги ще вдигна.
Добре, но спри с цветята.
Няма ли да дойдеш?
Трябва да знаеш кога си победен.
Не е толкова просто, Хакон.
Шевалие, радвам се да те видя. Барбара, радвам се.
И знаменитият д-р Опенхаймер.
Аз съм Елтънтън.
- Приятно ми е.
Бихте ли разказали за профсъюзите в кампусите?
Ако обичате! Работя в "Шел". Имаме членове химици, инженери.
Защо не и академици?
Опи! Опи!
Архитекти, инженери, химици и техници ФАИХТ
Учителите имат профсъюз. Защо не и професорите?
Нямаш ли си работа?
- Лорънс,
академиците също имат права.
- Не е заради това. Чакам група.
Ще остана да слушам. Не и този път.
Ричард. Д-р Буш. Какво ви води на север?
Ричард, кажи на Рут, че в четвъртък съм в Пасадена.
Докладът за черните дупки излезе!
- Опи!
Къде е Хартланд? Доведете Хартланд.
Първи септември 1939 г. Светът ще помни този ден.
Хартланд. Докладът ни излезе.
- Засенчиха ви.
ХИТЛЕР НАПАДА ПОЛША БОМБАРДИРОВКИ; ДАНЦИГ ОКУПИРАН
По време на Битката за Британия започнах да губя симпатиите си
към политиката на неутралитет, лансирана от комунистите.
Щом Хитлер нападна Русия и станахме съюзници,
завърнаха ли се тези симпатии?
Не.
Държа да изясня, че промяната във възгледите ми за Русия
не означаваше прекъсване на отношения
с инакомислещи хора. Година-две и при предишен брак
жена ми Кити е била член на комунистическата партия.
Насам. Тук държа добрата стока.
Мислех, че къщата е на Толман.
- В "Калтек" живея при тях.
Да ви донеса ли нещо?
- Няма нужда, Рути.
Значи сте биолог.
Някак успях да се издигна до домакиня.
Ще ми обясните ли квантовата механика?
Намирам я за озадачаваща.
- Такава е.
Тази чаша, това питие,
този плот, нашите тела,
всичко, е предимно празно пространство.
Групи от малки енергийни вълни,
свързани помежду си.
- От какво?
От сили на привличане, достатъчно силни да ни убедят,
че материята е нещо солидно.
Те спират тялото ми да не премине през вашето.
Омъжена сте за д-р Харисън.
Не особено.
Има една жена, към която изпитвам...
Тя изпитва ли същото?
- Понякога. Недостатъчно.
Заминавам за Ню Мексико.
В ранчото ми заедно с приятели. Елате и вие.
Имах предвид със съпруга ви.
- Разбира се.
Знаете, че това няма да промени нищо.
Защо се омъжи за него?
- Бях объркана, а той беше мил.
Объркана?
- Предишният ми съпруг беше починал
и на 28 г. не бях готова за вдовица.
Кой беше първият ти съпруг?
- Никой. Но вторият беше Джо Далет.
Беше от богата фамилия като мен, но...
Беше профсъюзен деец в Янгстън, Охайо.
Влюбих се тежко.
- Колко тежко?
Четири години карах на боб и палачинки
и раздавах "Дейли Уъркър" по заводски портали.
През 1936 г. казах на Джо, че не издържам.
Напуснах партията, а година по-късного исках пак.
Него, не "Дейли Уъркър". Отвърна: "Ще се видим на път за Испания."
Бил се е за лоялистите?
- После в бригадите. Аз го чаках.
А после...
Джо беше убит, когато подал глава от окопа.
Уби го идеологията. За нищо.
Испанската република не е нищо.
- Мъжът ми жертва бъдещето ни,
за да спре фашистки куршум да не попадне в калта.
Това е дефиниция на нищо.
- Малко е опростено.
Прагматично е. И ето ме тук.
Където и да е това.
Не исках да чуеш от друг.
Поне не ми донесе цветя.
И двамата знаем, че не съм каквото искаш.
Но се затваря една врата.
- Не.
Що се отнася до мен, не.
Доста бързо е забременяла.
Явно съм неудържим.
- Говорех за нея.
Знаела е какво иска. А мъжът й?
Поговорихме. Развеждат се.
Ще се оженим, преди да й проличи.
Колко цивилизовано. Глупак.
Това е твоята общност.
За златното момче няма ли правила?
Блестящият ум е удобен буфер.
Не отблъсквай единствените, които разбират какво правиш.
Може да ти потрябват.
ФАИХТ! ФАИХТ
Федерация на архитектите, инженерите, химиците и техниците.
РАДИАЦИОННАТА ЛАБОРАТОРИЯ в профсъюз! - От ФАИХТ
Ломаниц, колко ти е заплатата?
- Не е там работата.
Какво общо имате с фермерите и докерите?
Много.
Всички вън. Веднага!
Ти не.
Какво правиш?
- Това е профсъюз.
Пълен с комунисти.
- И какво?
Не съм влязъл в партията.
- Заради тази глупост
не дават да те включа в проекта. Не мога дори да ти кажа за какво е.
Знам за какво е.
- Така ли?
Чухме за писмото на Айнщайн и Силард до Рузвелт,
че немците може да правят бомба. Знам какво означава
нацистите да имат бомба.
- А аз не знам?
Не вкарват твоя народ в лагери. А моя.
Мислиш, че аз им разказвам за твоята политика.
Когато пак се прибираш от събрание,
погледни назад в огледалото.
Чуй звуците по телефонната линия и престани да бъдеш толкова наивен.
Какво ги интересува?
- Ти не само си придаваш важност,
но и наистина си важен.
- Добре.
Добре. Разбирам.
Ако може да си малко по...
- Прагматичен.
Ще говоря с Ломаниц и другите. Не се безпокой.
Лорънс.
Тогава добре дошъл във войната. Попълних първия си
въпросник за сигурност и бях уведомен,
че отношенията ми с леви групи
няма да са пречка за работата ми в ядрената програма.
Защо връзките му с комунисти не са считани за риск през войната?
Не мога да отговарям за разрешение, дадено
години преди да срещна човека.
- А след това?
След войната д-р Опенхаймер беше най-уважаваният учен в света.
Затова го поканих да оглави института.
Затова беше съветник към КАЕ. Просто е.
В какво ме обвиняват?
- Само искат да знаят
какво е станало между 1947 и 1954, за да промените мнението си
за достъпа на Опенхаймер.
- Не го промених.
Бях председател на КАЕ, но не аз повдигнах обвиненията
срещу Робърт.
- Тогава кой?
Бивш член на Комитета към конгреса. Върл антикомунист на име Бордън.
Писа на ФБР да предприемат нещо.
Защо на ФБР, а не направо на КАЕ?
Защо да го хванат с нож в ръка?
Бордън какво имаше против Опенхаймер?
Беше ерата на Маккарти.
Хора бяха изхвърляни от работа само заради намек за червено.
В досието на Опенхаймер имаше много комунисти - брат, снаха,
годеница, близък приятел, съпруга.
И то още преди инцидента с Шевалие.
Откъде Бордън е имал досието? ФБР
Защото някой му го е дал.
Някой, който е искал Робърт да млъкне.
Кой?
- Кой знае? Робърт не се церемонеше
с посредниците на властта във Вашингтон.
Мнението му за атома стана категорично
и невинаги беше търпелив с нас, простосмъртните.
На мен също не ми се разминаваше.
В КАЕ имаше гласуване
за износа на изотопи за Норвегия
и включиха Робърт, за да ме направи за смях.
Д-р Опенхаймер, вече чухме от адмирал Щраус,
че врагът може да използва изотопите за производство на ядрено оръжие.
Конгресмени, в създаването на ядрено оръжие се използват и лопати.
Дори бирена бутилка може да послужи за създаване на ядрено оръжие.
Изотопите са по-малко полезни от електронните компоненти,
но по-полезни от сандвич.
Геният не гарантира мъдрост.
Как можеше мъж, който виждаше толкова много, да е толкова сляп?
Кити?
Кити? Кити...
Включиха ме в проекта. Вътре съм.
Да го отпразнуваме.
Няма ли да отидеш при него?
Цял ден се занимавам само с него.
Ела, миличък.
- Не знам как да го кажа.
Неудобно ми е да моля.
Само кажи. Вземете Питър.
Добре.
- Само за малко, Хакон.
За малко.
- Кити знае ли, че си тук?
Да, разбира се. Разбира се, че знае.
Ние сме лоши хора. Себични и лоши. Забрави.
Лошите и себични хора не съзнават, че са лоши и себични.
Седни, седни.
Робърт, ти виждаш отвъд света, в който живеем.
Това си има цена.
Разбира се, че ще помогнем.
Всичко се променя, Робърт.
Едно дете винаги променя...
- Не, светът поема в нова посока.
Пренарежда се.
Това е твоят миг.
- Ние сформираме група за...
Не "ние", ти трябва да я сформираш. Лорънс няма да свърши работата.
Нито Толман или Раби. Само ти.
Кои са униформените?
- Очаквах ти да знаеш.
Д-р Опенхаймер.
Аз съм полковник Гроувс. Това е подполковник Никълс.
Дайте го на химическо.
Щом се държите така с подполковник,
не бих искал да видя как се отнасяте със скромен физик.
Ако видя такъв, ще ви уведомя.
По целия свят се водят боеве, а аз трябва да стоя във Вашингтон.
Защо?
- Построих Пентагона.
Шапкарите толкова го харесаха, че ми дадоха Манхатънската инженерна зона.
Какво е това?
- Не се преструвайте.
Отлично знаете какво е. Вие и половината физици в страната.
Това е проблем номер едно. Мислех,
че той е осигуряването на уранова руда.
Щом поех поста, закупих 1200 тона.
- Преработката?
Започнахме строеж в Оук Ридж, Тенеси.
Сега търся директор на проекта.
И сте се сетили за мен?
- Не.
Макар да донесохте квантовата физика в САЩ.
Което ме заинтригува.
- Какво сте открили?
Вие сте дилетант, женкар, предполагаем комунист...
Аз съм демократ от Новия курс.
- Казах "предполагаем".
Неуравновесен, показен, себичен, невротичен...
Нищо хубаво ли няма? Дори "той е блестящ, но..."
Във вашите среди гениалността е даденост, така че не.
Само Ричард Толман каза нещо хубаво за вас.
Той счита, че сте почтен, но ми прилича на човек,
който разбира от наука, не от хора.
Но ето ви тук. Не приемате много на доверие.
Не приемам нищо на доверие.
Защо нямате Нобелова награда?
- Защо не сте генерал?
Ще ме направят.
- Може и аз да имам късмет.
Нобелова награда за бомба?
- Алфред Нобел изобрети динамита.
Как бихте процедирали?
Говорите за превръщане на теорията в практическа оръжейна система
по-бързо от нацистите.
- Имат 12 месеца преднина.
Осемнайсет.
- Откъде знаете?
Изследвахме бързите неутрони шест месеца.
Техният ръководител е направил пробива веднага.
Според вас кой е той?
- Вернер Хайзенберг.
Той има най-интуитивното разбиране
на структурата на ядрото. Познавате работата му?
Познавам него, Валтер Боте, Фон Вайцзекер, Дибнер.
В пряка надпревара немците печелят.
Имаме само една надежда.
- Която е?
Антисемитизмът.
Кое?
- Хитлер е нарекъл квантовата физика
"еврейска наука" в лицето на Айнщайн.
Надеждата ни е Хитлер, заслепен от омраза,
да е отхвърлил източниците на Хайзенберг, а са нужни много.
Учените ни трябва да работят заедно,
а са разпръснати.
- Разделение на информацията.
Трябва да познават задачата, за да са ефективни.
Пробив в сигурността може да е фатален.
Неефективността - със сигурност. Немците и без друго знаят повече.
Не и руснаците.
Припомнете ми, с кого сме във война?
Човек с вашето минало не бива да подценява
сигурността спрямо съюзниците ни комунисти.
Разбирам, но не.
Не може да ми кажете "не".
- Това ми е работата, щом грешите.
Вече приехте работата?
Обмислям го.
Разбирам откъде идва репутацията ви.
Любимото ми е: "Опенхаймер не може да ръководи и щанд за хамбургери".
Не бих могъл.
Но мога да ръководя проект "Манхатън".
Нещата могат да се балансират.
Оставяме радиационната лаборатория под ръководството на Лорънс,
металургичната в Чикаго - на Силард. Къде казахте за рафинирането?
Тенеси. Ханфърд.
- И Ханфърд.
Цялата индустриална и научна мощ на Америка,
свързана железопътно. Съсредоточена над една цел.
Една точка в пространството и времето ето тук.
Тайна лаборатория посред нищото, обезопасена, автономна...
Оборудване, жилищна част. Всички остават там, докато приключим.
С училища, магазини, църква.
- Защо?
Без семействата си учените няма да постигнат максимума.
Щом искате сигурност, постройте град, и то бързо.
Къде?
Добре дошли в Лос Аламос. Има мъжка гимназия,
която ще реквизираме. Индианци идват за погребения.
Друго няма. Шейсет километра във всички посоки.
Стигат да намерим точното място.
- За?
За успеха.
Постройте му град. Бързо. Да вървим да наберем учени.
Защо да оставям семейството си?
Казах ти, вземи ги.
- Не съм войник, Опи.
Войник ли? Той е генерал. Други войници не ми трябват.
Какво мога да им кажа?
- Хайзенберг, Дибнер, Боте и Бор.
Какво общо имат те?
- Най-великите умове
на атомната теория.
- Да, и?
Кажете им колкото искате, докато не ви настъпя по чатала.
Разбираш от изотопи и експлозиви повече от всеки друг.
Но не можеш да ни кажеш какво е?
Не знам.
- Нацистите ги държат.
Бор е в Копенхаген.
- Под окупация.
В Принстън няма ли вестници?
- Защо да ходим в пустошта
за незнайно колко време?
- За година-две, или три.
Генерале, бихте ли ни оставили за малко?
Трябва да отприщим силното ядрено взаимодействие преди нацистите.
Нилс не би работил за нацистите.
- Никога.
Но те го държат. Затова си ми нужен ти.
Защо мислите, че бих приел?
- Защо ли?
Например защото е най-важното проклето нещо в историята на света.
Как ви се струва това? По дяволите.
Няма да ме допуснат до този проект.
А неиздържаната проверка ще се отрази зле на кариерата ми.
Пътували сте заедно, какво толкова? Това е извънредна ситуация.
И аз имам кирливи ризи, а ме сложиха начело.
Нуждаят се от нас.
- Докато спрат да се нуждаят.
Можем ли да измъкнем Бор от Дания?
Няма начин. Говорих с британците.
Докато не пратим войски, няма начин.
Толкова ли е важен?
- Колко души са успели
да оборят Айнщайн?
Със самолет е по-бързо.
- Твърде рисковано е.
Нужни сме на родината.
От "Харвард" казват, че сградата е малка за циклотрона.
Съберете ги с архитектите.
Кога ще заработи това място?
До два месеца.
Робърт, ти си велик импровизатор, но това
не можеш да направиш наум.
Четири отдела.
Експериментален, теоретичен, металургичен и оръжеен.
Кой ще ръководи теоретичния?
- Аз.
От това се опасявах.
- Много се разкъсваш.
Тогава поеми теоретичния.
Няма да дойда, Робърт.
Защо?
Бомбата не прави разлика между праведни и грешни.
Не искам кулминацията на три века физика
да е оръжие за масово унищожение.
Изи.
Не знам дали може да ни се повери такова оръжие.
Но на нацистите със сигурност не може.
Нямаме избор.
Тогава...
второто нещо е да назначиш Ханс Бете за началник на теоретичния отдел.
А какво е първото?
- Да свалиш нелепата униформа.
Ти си учен.
- Гроувс настоява.
Кажи му да си сере във фуражката.
Трябваме им каквито сме. Бъди себе си.
Само че по-добър.
Това е единственият ключ. Телър вече е тук.
Да го поканя ли?
- Нека да изчакаме другите.
Да започваме.
Здравей, Едуард.
- Да.
Господа, ще работим тук, докато построят сградата ни в Лос Аламос.
Едуард...
- Това е по-важно.
Щом изчислих верижната реакция, открих обезпокояваща възможност.
Не. Не може да е вярно.
Покажи ми изчисленията.
- Добре.
Експоненциално е.
- Не. Не, не.
Това са фантазии. Изчисленията не може да са верни.
Направи ги сам, аз отивам в Принстън.
За какво?
- Да говоря с Айнщайн.
Нямате много допирни точки.
- Затова искам мнението му.
Алберт.
- Д-р Опенхаймер.
Познавате ли д-р Гьодел? Често се разхождаме тук.
Дърветата са изключително вдъхновяващи структури.
Може ли да поговорим?
Разбира се. Извини ме, Курт.
В някои дни Курт отказва да яде. Дори в "Принстън".
Убеден е, че нацистите могат да отровят храната му.
Чии са изчисленията?
На Телър.
Според вас какво означават?
Неутроните удрят ядрото и освобождават неутрони,
които удрят други ядра.
Това е критичност, необратима, огромна експлозивна сила.
Но този път верижната реакция не спира.
Би възпламенила атмосферата.
Детонирайки ядрено устройство, може да задействаме верижна реакция,
която да унищожи света.
- Значи стигнахме дотук?
Изгубени във вашия квантов свят на вероятности
търсим сигурност.
Бихте ли направили изчисленията?
Единственото общо между нас е неприязънта ни към математиката.
Кой работи над това в "Бъркли"?
- Ханс Бете.
Той ще стигне до истината.
Ако истината е катастрофална?
- Тогава ще спрете.
И ще споделите откритията си с нацистите.
Така че никоя от страните да не унищожи света.
Робърт.
Това е нещо ваше, не мое.
Телър греши. Греши.
РАДИАЦИОННА ЛАБОРАТОРИЯ
Щом видим критичните допускания на Телър,
изниква реалната картина.
- Тоест?
Вероятността за неконтролируема реакция е почти нула.
Почти нула.
Това е добра новина.
Ще провериш ли пак?
- Не, отговорът ще е същият.
Докато не детонират някоя, няма да получиш по-добри уверения.
Почти нула.
С теория се стига само донякъде.
Здравей.
- Той ни липсваше.
Искате ли го?
- Шегува се.
Искахме да ви видим, преди да заминем.
За неизвестно място.
Знаеш ли кого срещнах онзи ден?
Елтънтън.
Профсъюзният деятел от "Шел"?
Да. Онзи от ФАИХТ.
Негодуваше как водим войната.
- В смисъл?
Липсата на сътрудничество със съюзниците ни.
Явно правителството ни не споделя никакви изследвания с руснаците.
Каза: "Повечето учени намират тази политика за глупава."
Така ли?
- Да.
Спомена, че ако някой иска да предаде нещо
извън официалните канали, той би могъл да съдейства.
Би било измяна.
- Да, разбира се.
Реших, че трябва да знаеш.
Малкият заспа. Къде са мартинитата?
Идват веднага. Разговорът приключи дотам.
Нищо от дългото ни приятелство не ме кара да смятам,
че Шевалие е търсел информация,
и съм сигурен, че той не знаеше с какво се занимавам.
Отдавна ми е ясно, че трябваше веднага да докладвам за това.
Ситуацията с Опенхаймер разкрива
напрежението между учените и апарата по сигурността.
За да научим как е решавал тези проблеми по времето си в КАЕ,
пред комисията ще се яви един учен.
Кого са поканили?
- Не казаха.
Г-н председател, номиниран съм за министър на търговията.
Защо ни е мнението на учените?
- Това е кабинетен пост.
Целим широк диапазон от мнения.
Бих искал да знам кой е ученият, за да подготвя кръстосан разпит.
Не сме в съда.
Формалност, значи?
- От 1925 г. няма номиниран,
който да не е бил одобрен. Такава е процедурата.
В кърпа е вързано. Бъдете любезен.
Какво като са довели учен?
- Не познавате учените, както аз.
Те не понасят да им противоречат, особено външен човек.
Бях председател на КАЕ. Лесно мога да бъда набеден за Робърт.
Не бива сенатът да мисли, че научната общност не ви подкрепя.
Или да се извъртим?
- Накъде?
И да го използваме. "Опълчих се на Опенхаймер и САЩ спечелиха."
Нека не стигаме дотам. Някой знае ли какво точно стана?
Телър.
- Той ще ги впечатли.
Ще разбереш ли кой е ученият?
- Вероятно.
Разбери дали е бил в Чикаго или в Лос Аламос през войната.
Какво значение има?
- В Чикаго
ще е работил при Силард и Ферми, а не в сектата на Опи в Лос Аламос.
Робърт създаде проклетото място. Беше основател, кмет, шериф,
всичко накуп.
ПРОЕКТ ЛОС АЛАМОС
ГЛАВЕН ПОРТАЛ
Липсва само кръчма.
Няма кухня.
Така ли? Ще поправим пропуска.
Телена мрежа, оръжия.
Опи.
- Във война сме, Ханс.
Халифакс. 1917 г.
Товарен кораб с муниции избухва в пристанището.
Мощна и внезапна химическа реакция.
Най-голямата експлозия, предизвикана от човека.
Сега да изчислим колко по-унищожителна щеше да е,
ако беше ядрена, а не химическа реакция.
Изразяваме силата в тонове тротил.
Ще са хиляди.
- Тогава в килотонове.
С уран 235 за бомбата ще...
Простете. За устройството ще е нужна
15-килограмова сфера с тази големина.
Ако се използва плутоний, тогава 5-килограмова сфера.
Ето урана, който беше добит в Лос Аламос през последния месец.
А заводът в Ханфърд произведе толкова плутоний.
Ако обогатим количествата, ще ни трябва начин да ги детонираме.
Отегчаваме ли те Едуард?
Малко да.
- Може ли да попитам защо?
Влязохме тук, знаейки, че атомната бомба е възможна.
Нека да си тръгнем с нещо ново.
- Какво например?
Вместо уран или плутоний да използваме водород.
Тежък водород.
- Водород.
Деутерий. Разбирате ли? Компресираме атомите
под голямо налягане, за да започне ядрена реакция.
Така ще получим не килотонове, а мегатонове.
Мощна ядрена реакция...
- Момент, момент.
Как ще генерираш достатъчно сила за сливане на водородни атоми?
С малка ядрена бомба.
Ето това е.
Така или иначе ще ни е нужна, затова да се върнем на темата.
Проблемът с изотопите не беше най-сериозното ви
несъгласие с д-р Опенхаймер,
а водородната бомба, нали така?
Като колеги имахме несъгласия за много неща.
Едно от тях беше необходимостта от програма за водородна бомба.
ПАРКЛЕЙН
Благодаря, че се събрахте толкова бързо.
Не е за вярване.
Ето ни. Казвайте, какво ново?
Наш Боинг-29 е засякъл радиация над Северния Тихи океан.
Имаме ли пробите?
- Няма съмнение какво е.
От Белия дом казват, че има.
- Иска им се.
Това филтри за далечен обхват ли са?
Било е ядрен тест.
Руснаците имат бомба. Трябваше да сме години пред тях...
Какво сте правили в Лос Аламос? Няма ли строга охрана?
Разбира се. Не беше там.
- Простете, докторе.
Но аз бях там.
Вече можем да мислим за механиката на детонацията.
Има ли идеи?
- Наричам го "стрелба".
Изстрелваме ядрена материя в по-голяма сфера
с голяма сила за достигане на критичност.
И така, мнения?
- Мисля си за имплозия.
Експлозиви се взривяват навътре и смачкват съдържанието.
Бих искал да проуча тази идея.
- Ще уведомя оръжейния отдел.
Има ли напредък?
- И аз се радвам да ви видя.
Това е британският контингент.
- Д-р Опенхаймер, Клаус Фукс.
Откога сте британец?
- Откакто Хитлер каза,
че не съм германец.
- Елате. Добре дошли в Лос Аламос!
Училището работи. Барът изобщо не затваря.
Измислих и как да намалим персонала.
Това...
- Г-н Сърбър, да.
Предложих работа на съпругите в администрацията,
библиотеката, разчетите. Намаляваме персонала и семействата са заедно.
Квалифицирани ли са?
- Те са най-блестящите ни умове.
И вече са проверени.
- Уведомих генерала
за откритите ви дискусии всяка вечер.
Спрете ги. Разделението е ключово за сигурността.
Само ръководителите.
- Които общуват с подчинените си.
Те умеят да пазят тайна.
- Не ми харесва.
Иначе не можем да проведем надежден тест.
Веднъж седмично само ръководителите.
Искам да взема брат си.
- Не.
Никълс.
Още не съм получил одобрението за достъп.
Не е готово.
- Утре заминаваме.
Ще почакате.
- Нацистите имат 2 години преднина.
Фактът, че достъпът ви още не е одобрен,
не е по моя вина, а по ваша.
Проблемът обаче е ваш, защото заминавам.
Колко души участваха в тези открити дискусии?
Твърде много, въпреки протокола.
- Надпреварвахме се с нацистите.
А сега - със Съветския съюз.
- Не и ако не започнем.
Току-що дадоха старт със сигнален пистолет.
Какво са детонирали?
Данните сочат плутониево имплозивно устройство.
Като създаденото от вас в Лос Аламос.
Руснаците имат бомба. Труман пита какво следва.
Какво ли? Оръжейни преговори.
Преговори.
- Очевидно.
Труман знае ли за водородната бомба?
Уведомихме ли го за нея?
- Не изрично.
Още не знаем дали е технически възможна.
Била е предложена от Телър? В Лос Аламос?
Проектите му винаги са били непрактични.
Трябваше да се пренася с волска каруца, а не със самолет.
Опи.
- Простете, д-р Лорънс,
ще коментирате ли?
Не.
Защото ако това ни даде преднина,
президентът на САЩ
трябва да е уведомен.
Ако руснаците вече знаят за това
от шпионин в Лос Аламос, трябва да действаме.
Няма доказателства за шпионин в Лос Аламос.
Робърт.
Под футболния стадион ли е?
- Вече не се използва.
Какъв късмет.
Опи.
- Д-р Ферми.
Чух за градчето ви.
- Елате да го видите.
Кой би могъл да мисли спокойно на такова място?
Всеки би полудял.
Благодаря за доверието, Силард.
Налага ли се да го записвате?
Кога ще я изпробвате?
- Направихме го.
Първата самоподдържаща се верижна ядрена реакция.
Гроувс не ти ли каза?
- Не.
Един по един, моля.
Д-р Опенхаймер?
В "Личен състав" питаха пиша ли на машина.
Умеете ли?
- В "Харвард" учихме химия,
не машинопис.
Кондън, включи г-жа Хорниг в екипа за плутония.
Какво сте правили в Чикаго?
- Посетихме металургичния отдел.
Защо?
- Не можете да... Имаме право...
Имате правата, които аз ви дам. Ни повече, ни по-малко.
Големи хора сме и работим по проект. Това е абсурдно.
Кажи му.
Разделението е по протокол. Съгласили сме се.
Стига с това безумие. Така не може да се работи.
Знаете ли какво, генералисимус, аз напускам.
Благодаря, няма що.
По-добре без него.
Не се ли безпокоите за дискретността му навън?
Ще го очистим.
Шегувам се. Той мрази мен, не Америка.
Не всеки може да бъде манипулиран като мен.
Не ви разбирам.
- Не ме наехте
въпреки миналото ми на ляв, а точно заради него.
За да можете да ме контролирате.
- Не съм толкова хитър.
Аз съм скромен войник.
- Не сте скромен, нито войник.
Учили сте инженерни науки в МТИ.
- Виноват.
След като се разбрахме, осигурете ми достъп,
за да извърша това чудо за вас.
Генерал Гроувс, знаехте ли, че д-р Опенхаймер е ляв,
когато го назначихте?
- Знаех, че има такива подозрения,
както и че има крайно либерално минало.
Според вас той би ли извършил съзнателно измяна?
Бих останал удивен.
- Значи
сте били сигурен в почтеността му.
В Лос Аламос да. Там го опознах истински.
Вашите отговорници по сигурността
препоръчаха ли да не му се дава достъп?
Отказваха да му дадат достъп, докато аз не настоях.
И сте били добре запознат с досието на д-р Опенхаймер?
В такъв случай имам само още един въпрос.
Според сегашните указания на КАЕ
бихте ли одобрили д-р Опенхаймер днес?
Имате ли указанията?
Според сегашните указания на КАЕ
бихте ли одобрили д-р Опенхаймер днес?
Физика и Ню Мексико?
Боже, това е доста път.
Затова трябва посредник.
- Назначавам Ломаниц.
Всичко ще е наред. Насам, господа.
Д-р Лорънс.
- Лесли.
Помнете какво говорихме.
- Разделение, разбирам напълно.
Добре.
Благодаря.
Поздрави от "Бъркли". Ще ви осведомя
за напредъка ни и искам мнението ви.
За целта ще споделя някои неща, които генерал Гроувс ми забрани.
Генерале, казах, че разбирам, не, че съм съгласен.
Така. На работа, господа.
Имаше слухове за шпионаж
в Лос Аламос.
- Безпочвени.
Чух, че в проекта участвали комунисти.
Не е било с наше знание.
- Имаше ли такива
в дискусиите за водородната бомба?
Искахте брат ви да дойде в Лос Аламос.
Вече беше напуснал партията.
- А Ломаниц?
Той не работеше в Лос Аламос, беше само посредник.
Охраната беше строга. Бившият полк. Никълс знае.
Предвид участниците, охраната беше строга,
но имаше опити.
- Какво значи това?
Всички сме чели досието му. Да споменем ли Джийн Татлок?
Или инцидента с Шевалие?
Извинете ме.
Ломаниц на първа линия.
Здравей, Роси. Какво? Само се успокой.
Нов проблем. Ломаниц е бил мобилизиран.
Във война сме.
- Не бъди кретен, Никълс.
Хлапето ни трябва. Оправи нещата.
Не е грешка. Правеше профсъюз в радиационната лаборатория.
Обеща да спре.
- Но не го стори.
Отговорникът по сигурността се безпокои
от ком. инфилтрация през ФА...
- ФАИХТ.
Другата седмица съм там. Ще се отбия да го видя.
Разрешението ви за достъп излезе.
Не бива да поддържате или подновявате съмнителни отношения.
Смятахте ли социалния контакт
между разработващ секретно оръжие и комунист за опасен?
Днес бих считал тази опасност за по-сериозна.
Значи през военните години
сте считали тези контакти за потенциално опасни.
Можеше да се считат за такива, да.
Имам предвид с отявлени комунисти.
Вижте... Дълго време пазих много тайни.
С когото и да се срещам, аз не говоря за тези тайни.
Според показанията ви
през 1943 г. се е наложило да се срещнете с Джийн Татлок.
Ти замина. Без да се обадиш.
Как очакваше да ми се отрази?
- Писах ти.
Страници с пустословия.
Къде отиде?
- Не мога да ти кажа.
Защо?
- Защото си комунистка.
Защо се видяхте с нея?
Преди да заминем, беше изразила огромно желание да ме види.
Тогава не можех, но чувствах, че е наложително.
Тя се лекуваше психически. Беше изключително нещастна.
Разбрахте ли защо е трябвало да ви види?
Беше още влюбена в мен.
Прекарали сте нощта заедно.
Да.
Идваш и си отиваш от живота ми, без да трябва да даваш обяснения.
Това се казва власт.
- Която не ми харесва.
Бих искал да съм тук, щом съм ти нужен.
Но сега имаш други приоритети.
Имам жена и дете.
И двамата говорим за друго.
Джийн. Помоли ме да дойда.
Радвам се, че го сторих, но не може да се виждаме повече.
Ами ако си ми нужен?
Ти каза, че винаги ще вдигнеш.
Нито дума?
Това спазване ли е на сигурността?
- Всъщност да.
Нито дума.
- Кога се видяхте пак?
Повече не я видях.
Ще хвана последния влак до Принстън.
Не съм казал нищо, което вече не знаеш.
Но сега го знаят всички.
- При закрити врата е.
Ако не пуснат стенограмата, ти ще го сториш.
Бях под клетва.
- Имаше клетва и към мен,
когато отиде при Джийн.
Знаеш ли... Седиш там ден след ден.
Оставяш ги да разкъсват живота ни.
Защо не се съпротивляваш?
Робърт, няма да я призова.
Д-р Опенхаймер, каква чест. Моля, седнете.
Само проверявам
дали е редно да говоря с д-р Ломаниц.
Решението е ваше, професоре, но бъдете предпазлив.
Разбрано. По отношение на профсъюза,
бих искал да ви предупредя за човек на име Елтънтън.
Така ли?
- Да, би могъл да се възползва.
Ще са ми нужни подробности.
Имам уговорка, а утре тръгвам рано.
Върнете се, когато можете. Щом нямате време сега.
Върнахте се сутринта.
- Да, трябваше.
Този път имаше друг човек. Представи се като Паш.
Срещнали сте се с полковник Паш?
Полковник Паш, бихте ли прочели доклада си от 29 юни 1943 г.?
"Резултатите от наблюдението на обекта
сочат възможни връзки с комунисти.
Обектът се срещна и прекара много време
с комунистката Джийн Татлок, чието досие е приложено."
Обектът е д-р Опенхаймер?
- Да.
Когото не сте познавали?
- Още не. Скоро след това.
Той е началник на охраната. Не трябва ли да го познавам?
Не, той трябва да ви познава. Никога не бих ви събрал с Паш.
Защо?
- Когато Паш чу за Ломаниц,
каза на ФБР, че ще го отвлече, ще го качи на кораб
и ще го разпита по руски маниер.
Ген. Гроувс ми възложи отговорности.
Все едно да имам дете, което не мога да виждам.
Да управлявам отдалеч.
Да ви срещна лично, е... Няма да ви задържам.
Няма проблем. Колкото решите.
Г-н Джонсън ми каза за ваш разговор, който ме интересува.
Цял ден се безпокоя.
- Не исках да говоря с Ломаниц
без разрешение.
- Не това точно ме интересува,
а нещо малко по... по мое мнение, по-сериозно.
След като ФБР изтъкна, че подобна информация
не се допуска в съда, Паш показа, че няма
да остави свидетели, които да бъдат преследвани.
ФБР го разубедиха, но с този човек си имате работа.
Сигурно и други се интересуват от работата
в радиационната лаборатория.
Човек, прикрепен към руския консул, показа чрез посредници
на хората в проекта, че е способен да предаде информация.
Защо някой от проекта би желал да го стори?
Мога да приема нашият главнокомандващ
да информира руснаците като наши съюзници,
но не ми харесва идеята това да се прави тайно.
Няма да навреди да внимаваме за това.
Казали сте го на Паш?
- Опитах да наблегна на факта,
че Русия не е Германия.
- Борис Паш е син
на руски православен епископ.
Роден е тук, но през 1918 г. се връща
в Русия да се бие срещу болшевиките.
Този човек е убивал комунисти собственоръчно.
Не преценявам аз кой да има или няма информация.
Работата ми е да я спра да изтече незаконно.
Може ли да сте по-конкретен?
Вече два пъти ми споменават името Елтънтън.
Доколкото знам, е химик, работещ в "Шел".
Говорил е със свой приятел,
който познава някого от проекта.
Решихте, че това ще удовлетвори Паш?
Опитах да им дам Елтънтън, без да разбутвам гнездото на осите.
Пробутах им една измишльотина.
И ген. Гроувс ли излъгахте?
- Не. Признах, че съм излъгал Паш.
Спомняте ли си разговора за инцидента с Шевалие?
Чел съм много версии.
За разлика от тогава, вече се чувствам объркан.
Какво заключихте?
- Че се е държал като ученик,
който счита, че е лошо да издадеш другарче.
Така. Може ли да знаем чрез кого стана контактът?
Това ще замеси хора, които не бива да се замесват.
Този някой член на проекта ли е?
Член на факултета, но не и на проекта.
Елтънтън е подходил чрез член на факултета в "Бъркли"?
Доколкото съм запознат, да.
Но може да е бил замесен повече от един човек.
Ако ви се струвам неотзивчив, вероятно бихте разбрали,
че това е заради нежеланието ми да навличам беди на невинни хора.
Защитавате приятел, а кой защитава вас?
Бихте могли вие.
- Ако ми дадете името.
Наредете ми и ще го сторя.
- Това е грешка.
Трябва да кажете името сам.
Той даде ли ви го? Но не тогава.
- Да. Не.
Било е няколко месеца по-късно.
- Така е.
Считате ме за упорит.
- Такъв сте, но това ви е работата.
А моята работа е да защитавам онези, които работят за мен.
Вместо да предприемаме стъпки, за които може би ще узнаете
и които ще ви притеснят, бих искал първо да ги обсъдим.
Не съставям план. Опитвам се да проумея нещата.
В месеците между интервюто на д-р Опенхаймер
и евентуалното му назоваване на Шевалие
впрегнахте ли повече ресурс в търсене на посредника?
Значителен ресурс, да. Без името
задачата беше много трудна.
- Кога научихте името?
Преди Опенхаймер да го каже, бях заминал.
Заминал?
- Бях изпратен в Европа
да проучвам проекта за нацистката бомба.
Кой ви прати?
- Генерал Гроувс.
Прехвърли ме в Лондон.
Рано е за коледно парти.
- Стана нещо. Толман го няма.
Къде е?
- Рут не казва.
Хайде, Рути. Ако не можеш да кажеш на мен, тогава на кого?
Разделение, Опи. Защо мислиш, че знам къде е?
Защото винаги знаеш къде е г-н Толман, когато е важно.
Като сега ли?
- Мирно!
Ранен коледен подарък за всички.
Британските пилоти ме сложиха в бомбения отсек.
Показаха ми кислорода, но оплетох конците.
Като ме отвориха в Шотландия, бях в несвяст.
Но се престорих, че съм подремвал.
Приятно празненство.
Достатъчно голяма ли е?
- Да сложи край на войната ли?
Да сложи край на всички войни.
Хайзенберг ме намери в Копенхаген.
Ужасно. Някогашният ми студент работеше за нацистите.
Каза ми някои неща, за да ме накара да говоря.
Самоподдържаща се ядрена реакция при урана.
Звучи по-скоро като реактор, а не бомба.
Спомена ли за газова дифузия?
- Сякаш повече го интересуваше
тежката вода.
- Като модератор ли?
Да, вместо графит.
Какво?
- Хванал е погрешен път.
Ние водим, особено щом ни помагаш ти, Нилс.
Бихте ли ни оставили за малко, господа?
Не съм дошъл да помагам, Робърт. Ще се справиш и без мен.
Тогава защо?
- Да говорим за след това.
Силата, която ще разкриете, завинаги ще надживее нацистите.
Светът не е готов за това.
"Може да повдигнеш камъка, без да си готов за змията под него."
Политиците трябва да проумеят,
че това не е ново оръжие. Това е нов свят.
Аз ще направя каквото мога, но ти, ти си американският Прометей.
Човекът, който им е дал силата да се самоунищожат.
Те ще уважават това. Работата ти едва започва.
Прощавай, Опи, търсят те.
От Сан Франциско.
Робърт?
Робърт? Робърт.
Какво има? Какво е станало?
Баща й се обади. Намерили я във ваната.
Кого?
- Взела хапчета...
Оставила бележка без подпис.
Пила е барбитурати, но в кръвта й имало хлоралхидрат.
Имало бележка.
- Джийн Татлок ли?
Бяхме заедно. Нуждаеше се от мен.
Казах й, че не бих... че не мога...
Заради мен е.
Не може да сториш грях,
а после да ти съчувстваме, че е имало последствия.
Вземи се в ръце.
Хората тук разчитат на теб.
Доналд, би ли ме подкрепил?
- Оправяй се сам.
Няма да напусна, защото плутоният е радиоактивен.
Не знаем как влияе на женската репродуктивна система.
Вашата е по-изложена от моята.
Ако обичате. Още сме наникъде.
Само ни пришпорваш. Опи, моля те.
Работи и няма да те пришпорвам.
Недермайър си върши работата. Телър не помага. Не помагаш.
От седмици моля за изчисленията.
Дай ги на британците. Фукс.
- Разбира се.
Това е твоя работа.
- Занимавам се с проучвания.
На водородна бомба, която няма да правим.
Няма да работя за него.
Остави го. Той е като примадона.
Точно така, да се маха.
- Добре.
Кисти, замести Недермайър. Сет, поемаш плутония.
Лили, ти ще работиш с Кисти. Той се нуждае от теб.
Фукс, поемаш задачата на Телър. Заеми се с имплозивното устройство.
И никой няма да напуска Лос Аламос.
Не ме пускат да замина.
- Така е.
Няма да те пусна.
Забрави Ханс и ядрената реакция.
Стой тук, изследвай каквото искаш.
Ядреният синтез, водородната бомба. И ще го обсъждаме.
Нямаш време за срещи. Сега си политик.
Изостави физиката преди много години.
Веднъж седмично. По един час. Ти и аз.
Сега вдигни бариерата.
Водородната бомба е разработвана под ваш надзор в Лос Аламос?
Но след войната сте отричали, че е възможна?
Не, изтъкнах технически затруднения с нея.
Не опитахте ли да я спрете след теста на руснаците?
Не.
- Но е било препоръчано от КАЕ.
Нали така?
- След дълги часове обсъждания
на най-добрия отговор.
- Водородната бомба
е хиляда пъти по-мощна от атомната.
Целта й биха били най-големите градове.
Тя е оръжие за масов геноцид.
Изи, отбележи с кръгове на картата къде биха ни ударили.
Започваме с Ню Йорк.
- Логично.
Това е оръжие за нападение без отбранителна стойност.
За възпиране.
- Нужно ли ни е повече възпиране
от сегашния ни арсенал от атомни бомби?
Дали ще се удавиш в три метра вода или в три хиляди? Каква е разликата?
Вече можем да удавим Русия и го знаят.
Сега и те могат.
- Само ескалираме...
Както казах, проектите на Телър са все така непрактични.
Водородната бомба е възможна. Знаеш го.
Не може да заложим всичко на една вероятност.
Тогава как Труман да успокои американския народ?
Като ограничи разпространението чрез международен контрол
на ядрената енергия.
- Световно правителство?
Обединените нации, както искаше Рузвелт.
Попитах какво да прави Труман, нали така?
Светът се промени. Вече не фашизмът,
а комунизмът застрашава оцеляването ни.
Луис, съзнаваш ли, че ако направим водородна бомба,
руснаците ще бъдат принудени да направят своя?
Дали вече не я правят? По информация от шпионин в Лос Аламос.
Няма такъв шпионин.
- Няма ли?
Да не се отклоняваме.
Можем да получим отстъпки от руснаците,
като се задължим да не правим водородна бомба.
И разкрием съществуването й.
За което според теб те вече знаят.
- Добре.
Нека членовете на комисията се съберат,
за да финализираме препоръките си.
- Не съм сигурен, че го искаш.
Луис, с цялото ми уважение, ние сме консултанти, даваме съвет.
Приятна вечер.
Д-р Опенхаймер? Здравейте. Уилям Бордън.
Комитет към КАЕ.
- Да, да.
Бях пилот през войната.
Една нощ на връщане след нападение
видях удивителна гледка, като метеор.
Ракета Фау-2, летяща към Англия.
Не искам и да си представям такава вражеска ядрена ракета.
Тогава нека не сме тези, които да го направят възможно.
Не ти трябва да се опълчваш на Щраус.
Когато говорим и двамата, те слушат мен.
Когато говориш ти, чуват пророк. Говори ли Щраус, чуват себе си.
Те биха послушали един пророк.
- Един пророк не може
да си позволи да сгреши. Никога.
Не обвинихте ли Опенхаймер в саботаж на водородната бомба?
Никога не съм бил привърженик на термини като "саботаж".
Но г-н Бордън е бил?
- Възможно е.
Как г-н Бордън е съставил толкова подробен обвинителен акт?
Вече не е бил правителствен служител,
а явно е имал неограничен достъп до досието на д-р Опенхаймер.
Дали г-н Никълс не му е дал досието?
Или някой друг в КАЕ?
Това е сериозно обвинение, сенаторе.
Нима намеквате, че д-р Опенхаймер е нелоялен към САЩ?
Винаги съм смятал, както и сега, че той е лоялен на САЩ.
Ще го вярвам, докато не видя
убедителни доказателства за противното.
Считате или не д-р Опенхаймер за заплаха за сигурността?
Дискусия! Въздействие на устройството над цивилизацията
Ако позволите, след като Хитлер си пръсна мозъка в онзи бункер,
считам, че не е нужно бомбата да бъде видяна другаде
освен на тестовата площадка.
- Нека поне да помислим
дали целта все още оправдава средствата, защото...
Германия е на път да капитулира.
Вече не тя е най-голямата заплаха за човечеството, а нашата работа.
Хитлер е мъртъв, така е.
Но японците продължават.
- Поражението им изглежда сигурно.
Не и ако си войник, готвещ се за нападение. Може да спрем тази война.
Но как да оправдаем използването на това оръжие над хора?
Ние сме теоретици, нали така?
- Да.
Представяме си бъдеще и тази представа ни ужасява.
Но те няма да се боят, докато не я разберат.
А няма да я разберат, докато не я използват.
Когато светът узнае ужасната тайна на Лос Аламос,
работата ни тук ще осигури невиждан досега мир.
Мир, основан на международното сътрудничество, мечтано от Рузвелт.
Напредъкът ли? След две години и милиард долара?
Трудно може да бъде оценен.
- Просто дърпаш чертата.
"Безплатни доставки." Осемдесет родени бебета за първата година.
Тази година са по десет месечно.
Контролът на раждаемостта не е в правомощията ми.
Очевидно.
- Генерале.
Главите долу. Фукс. Долу главата.
Това е.
- Две годни бомби. Искам дата.
Септември.
- Юли.
Това е оптималното съотношение.
Август.
- Юли.
Изпитания през юли. Нужен ми е брат ми.
Познава пустинята, спря с политиката,
работи с Лорънс от две години.
Как ще наречем теста?
"Сломи сърцето ми, триединни господи."
Какво?
"Тринити."
Настояли сте да включите брат си,
отявлен комунист.
- Бивш комунист.
Включили сте бивш отявлен комунист
в най-секретния и важен проект от отбраната на САЩ.
Знаех, че на брат ми може да се има пълно доверие.
И сте смятали, че знаете на кого може да се има доверие?
Фукс, долу главата. Готови ли са всички?
Дано научихте нещо.
- Ще трябва да сме доста по-далеч.
Действайте. Бързо.
- Утре заминаваме за Вашингтон.
Ще им дадем дата.
Далеч си от Чикаго, Лео.
Ако не направим нещо, ще я използват срещу Япония.
Имахме среща с Труман, но беше отменена.
Ще се срещнеш с военния министър.
Ние само я правим, не решаваме как да се използва.
Историята ще ни съди, Робърт.
В Чикаго започнахме петиция.
Няма да се включа.
Ще им предам за притесненията ви.
- Притеснения?
Германия е победена. Япония няма да издържи дълго.
Откъде знаеш? Ти ни вкара в това.
С Айнщайн и писмото до Рузвелт, че можем да направим бомба.
Срещу Германия.
- Производството на оръжия
не работи така, Силард.
- Трябва да помогнеш.
Ферми и Лорънс ще са на срещата.
- Те не са ти.
Ти си големият защитник на науката.
Можеш да убедиш всеки във всичко.
Дори себе си.
- Извини ме.
Огнената буря в Токио уби сто хиляди души.
Предимно цивилни.
Тревожа се за Америка, която не протестира срещу това.
Пърл Харбър и трите години брутални конфликти в Пасифика
ни спечелиха доста свобода на действие.
Колкото да пуснем атомна бомба?
Която може да е по-щадяща от бомбардировките на Токио.
Какви са оценките?
- В град от среден калибър
20 до 30000 загинали.
- Да, но...
не подценявайте психологическото въздействие на ядрената експлозия.
Огнен стълб с височина 3000 метра.
Гибелен неутронен ефект на 1,5 км във всички посоки.
От едно-единствено устройство.
Пусната от почти незабележимия В-29,
атомната бомба ще бъде
ужасно проявление на божествена сила.
Ако е така, ще е окончателно.
Втората световна война ще свърши.
Момчетата ни ще се върнат у дома.
- Военни цели?
Няма достатъчно големи.
Може би някой военен завод с живеещите в близост работници.
Може да ги предупредим, за да намалим цивилните жертви.
Ще хвърлят всичко налично срещу нас, а аз ще съм в самолета.
Ако го обявим и бомбата не избухне,
ще провалим шанса за капитулация на Япония.
Няма ли как да я демонстрираме на Япония, за да се предадат?
Ще я демонстрираме по най-недвусмисления начин.
Два пъти. Първия път ще покажем силата й,
втория път ще покажем, че ще продължим, докато не се предадат.
Имаме списък с дванайсет града, от които да изберем.
Прощавайте, единайсет.
Извадих Киото заради културното му значение за японците.
Освен това прекарах меден месец там.
Градът е прекрасен.
Ще го кажа простичко. Според сведения, които не мога да споделя,
японците няма да се предадат при никакви обстоятелства,
освен при успешно и пълно завземане на островите.
Ще има много жертви, американски и японски.
Атомната бомба над японски градове ще спаси животи.
Ако запазим морално преимущество.
В смисъл?
- Ако не уведомим съюзниците си,
ще го приемат за заплаха и ще започне надпревара.
Можем ли да сме открити с руснаците?
Потайността няма да ги спре да станат част от ядрения свят.
Доколкото знаем, те нямат уран.
- Грешите.
Руската бомба е въпрос на време.
- След войната
програмата трябва да продължи.
Министър Стимсън, ако позволите...
Не всички учени в проекта са единодушни.
Може би е добре да разгледаме и други мнения.
Проект "Манхатън" от самото начало е пълен
с учени със съмнителна дискретност и неясна лоялност.
Един от тях опита да се срещне с президента. Сега са ни нужни.
Но при първа възможност трябва да ги изключим от програмата.
Не сте ли съгласен?
Ако руската бомба е неизбежна,
защо не поканим водещите им учени в "Тринити"?
Президентът Труман не желае да подхранва очаквания
Сталин да бъде включен в проекта за атомна бомба.
Уведомявайки го за нашия пробив като начин да спечелим войната,
не бива да даваме празни обещания.
Потсдамската мирна конференция през юли
ще е последният шанс на Труман за такъв разговор.
Дотогава ще имаме ли бомба?
Категорично. Ще я тестваме преди конференцията.
Ще наблюдаваме ефекта в радиус от 9000 метра
на север, юг и запад.
- Откъде ще я взривим?
От 9000 метра южно. Базовият лагер е 16 километра на юг.
Има и втори наблюдателен пост на онзи хълм на 32 км от центъра.
Какво е това? Детониращите кабели са положени.
ВВС поискаха линия от светлини за техния В-29.
Какъв В-29? Бомбата ни е на кулата.
- Ще ползват теста за определяне
на безопасно разстояние.
- Рисковано е.
Не и колкото да я пуснем над Япония, разчитайки на изчисленията.
Не бива да ни забавят. Тестът е на 15-и.
Моля? Това не е...
- На 15-и.
На 15-и.
Ще съм в южната наблюдателна точка с Франк и Кистяковски.
Останалите ще сте в базовия лагер,
западната или далечната наблюдателница.
Леко с ножа. Така, внимателно.
На безопасно разстояние ли са?
- Според твоите изчисления.
Време е да застанеш зад науката си, Ханс. Буквално.
Да.
Ами радиационният облак?
- Без силен вятър
трябва да се уталожи до 4-5 км. Има готовност за евакуация.
Но времето трябва да е ясно, за да има видимост.
Всички вън.
Действаме в нощта на 15-и.
Срокът е окончателен. Ако някой има да каже нещо, да говори сега.
Добре, стоп. Дюшеците.
Сложете ги отдолу.
Добре е да направим финален тест на имплозията.
Няма да навреди.
- Направете го.
Има ли нещо друго, което да ни спре?
Ще се проведе, нали?
Ще ти пратя съобщение.
Ако мине успешно, прибери чаршафите.
Робърт?
Успех.
Опи залага на скромните три килотона.
Телър - на 45.
- 20.
Двайсет килотона тротил.
Някой ще се обзаложи ли за запалването на атмосферата?
Да не казваш да отложим?
- Трябва да сме предпазливи.
Бурята стигна ли до площадката?
Бете се обажда. Имплозията се е провалила.
Здравей, Ханс. Да, тук е.
Да.
Греши ли?
- Не.
Значи ще е кьорфишек?
- Не.
Пояснете.
- Не мога. Просто знам,
че имплозивните лещи ще проработят.
Ако запалим детонаторите и няма реакция,
плутоний, събиран две години, ще бъде пръснат по пясъка.
Залагам едномесечна заплата срещу 10 долара, че ще се взриви.
Господи.
Вятърът се усилва, не и дъждът. Започват мълнии.
Не е ли време хората да се отдалечат от стоманената кула с бомбата?
Отиваме в наблюдателния пункт.
Изтеглете ги.
- Там ще вземем решение.
Екипът не е спал от две нощи.
Ако се откажем сега, после ще ни трябват седмици.
Ще пропуснем Потсдам. До седем трябва да се чуя с Труман.
Времето изтича. Какво става?
Дъжд, вятър, мълнии.
- Колко време?
Засега държи.
- Призори ще утихне.
Откъде знаете?
- Познавам пустинята.
Нощем въздухът изстива и призори бурята утихва.
Все пак насрочете за възможно най-късно.
5:30!
- Подпиши си прогнозата.
Ако грешиш, ще те обеся.
- Франк, кажи им 5:30.
5:30.
- 5:30.
Три години, четири хиляди души, два милиарда долара.
Ако не избухне,
и с двама ни е свършено.
Залагам на три килотона.
При по-малко няма да усетят какво е.
За какво "атмосферно запалване" говореше Ферми?
В някакъв момент изглеждаше,
че верижната реакция може да не спре.
И да възпламени атмосферата.
Защо Ферми още се обзалага за това?
Черен хумор.
Да не би с натискането на бутона да има опасност да унищожим света?
Тригодишните ни изследвания не подкрепят подобно заключение.
Вероятността е твърде малка.
Колко малка?
- Клони към нула.
Клони към нула?
Какво повече да искаме от теорията?
Предпочитам да е нула.
Точно след един час и 58 минути
ще знаем.
Утихва.
Детониращият екип пристига. Пулт в готовност.
Обърнете колите. Готови за спешна евакуация.
Предпазните стъкла. По местата.
Вземете си предпазните стъкла!
Вземете си предпазните стъкла.
Двайсет минути.
Двайсет минути.
Двайсет.
На крака, моля.
Файнман.
- Не.
Стъклото спира УВ лъчи.
- А кое спира стъклото?
Тръгвам към базовия лагер. Успех!
Робърт...
Гледай да не взривиш света.
Гледай стрелката. Ако детонаторите не заредят
или напрежението падне под волт, натискаш бутона за прекратяване.
Ясно ли е?
- Ясно.
Две минути до детонация.
Всички долу. Не се обръщайте,
преди да видите отразената от хълмовете светлина.
После гледайте през предпазното стъкло.
Деветдесет секунди до детонация.
Деветдесет секунди до детонация.
Попи ли?
- Да.
Шейсет секунди до детонация.
Това не е за слабо сърце.
Трийсет секунди.
Детонатори заредени.
Седемнайсет, шестнайсет, петнайсет,
четиринайсет, тринайсет,
дванайсет, единайсет...
десет, девет,
осем, седем,
шест,
пет,
четири,
три, две,
едно.
"Сега аз станах Смъртта.
Разрушител на светове."
Получи се.
Дължиш ми десет долара!
Давай ги!
- Сега. Държа на думата си, Кисти.
Така си е.
Вярно е!
Браво.
Успяхме! Успяхме!
Браво.
Дай ми Потсдам.
- Слушам.
Предай съобщение на Кити.
- Нямаме право.
Кажи й да прибере чаршафите.
Успяхме!
Здравей, Кити.
- Какво? Шарлът, слушам те.
Не знам, той каза да ти предам да "прибереш чаршафите".
Кити?
Кити, там ли си?
Ако я детонират твърде високо, взривът ще е по-слаб.
С цялото ни уважение, д-р Опенхаймер, оттук поемаме ние.
Труман уведоми ли Сталин в Потсдам?
Не точно.
Спомена му за мощно ново оръжие.
Сталин изрази надежди да го използваме срещу Япония.
Това ли е?
- Робърт, дадохме им коз.
От тях зависи как ще го изиграят.
На шести ли ще е?
- Щабът ще реши.
Да дойда ли с теб във Вашингтон?
- За какво?
Тогава ме дръж в течение.
- Разбира се.
Доколкото мога.
Японците биха ли се предали, ако знаеха какво ги чака?
Не знам.
Видя ли петицията на Силард?
- Какво знае Силард за японците?
Нали няма да подпишеш?
- Много хора я подписаха.
Едуард, фактът, че създадохме бомбата,
не ни дава по-голямо право или пълномощие
да решаваме как да бъде използвана.
Но само ние знаем за нея.
Предадох на Стимсън разнородните мнения в общността.
Какво е твоето мнение?
Щом бъде използвана, ядрената война,
а може би и всяка друга война ще стане немислима.
Докато някой не направи по-голяма бомба.
Мислех, че ще се обадят.
- Още е пети.
В Япония вече е шести.
Шарлът.
Потърси Гроувс.
Нещо?
Шарлът?
- Труман говори по радиото.
Преди шестнайсет часа
американски самолет пусна бомба над град Хирошима
и унищожи ползата му за врага.
Бомбата притежаваше повече мощност от двайсет килотона тротил.
Това е атомна бомба.
Тя впряга първичните сили на Вселената.
Гроувс е на първа.
Готови сме да унищожим по-бързо и изцяло японците...
Генерале?
- Много се гордея с вас и хората ви.
Минало е добре?
- Очевидно мина с гръм и трясък.
Всички тук са доста доволни.
Изминахме дълъг път.
Едно от най-мъдрите ми решения
беше изборът ми на директор на Лос Аламос.
Изразходвахме над два милиарда долара
в най-големия научен хазарт в историята
и спечелихме.
Опи! Опи!
Светът ще запомни този ден.
Твърде рано е...
Твърде рано е да отчитаме резултатите от бомбардировката.
Но се обзалагам, че японците не са останали доволни.
Много съм горд.
Горд съм с онова, което постигнахте.
Иска ми се да я имахме още срещу германците.
"Бащата на атомната бомба"
Д-р Опенхаймер?
Д-р Опенхаймер? Хубава снимка.
Президентът Труман ще ви приеме.
Д-р Опенхаймер, за мен е чест.
- Г-н президент.
Моля.
- Благодаря.
Министър Бърнс.
Какво е да сте най-прочутият човек в света?
Помогнахте за спасяването на много американци.
Стореното от нас в Хирошима беше...
И в Нагасаки.
- Очевидно.
Вашето изобретение помогна да върнем момчетата у дома.
Изобретението не е само мое.
Вие бяхте на корицата на "Тайм".
Джим казва, че се опасявате от оръжейна надпревара с Русия.
Да...
Сега е шансът ни да постигнем международно сътрудничество
в атомната енергия и се безпокоя...
Знаете ли кога руснаците ще имат бомба?
Не бих могъл да дам...
- Никога. Никога.
Г-н президент, руснаците имат добри физици
и изобилни ресурси.
- Изобилни ли?
Да.
- Не мисля така.
Те ще вложат всичко налично и...
Чух, че напускате Лос Аламос.
Какво да правим с него?
- Върнете го на индианците.
Д-р Опенхаймер, ако това за руснаците е вярно,
трябва да разширим Лос Аламос, не да го затваряме.
Г-н президент...
Чувствам ръцете си оцапани с кръв.
Мислите, че някой в Хирошима или Нагасаки
дава пет пари кой е създал бомбата?
За тях е важно кой я е пуснал. Аз я пуснах.
Хирошима не е заради вас.
Д-р Опенхаймер.
Не пускайте този ревльо повече тук.
Робърт видя, че с кършене на ръце не се стига доникъде.
Когато го срещнах, той беше приел изцяло
репутацията си на "Баща на бомбата".
Използваше я да влияе на политиката.
ОПЕНХАЙМЕР МИСЛИТЕЛ №1 ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ
В годините след войната считате ли,
че сте упражнявали влияние над ядрената политика на САЩ?
Намирам това за преувеличено.
Нима? Ако разгледаме проблема с изотопите,
сте отговорен за разгромяването на противниците на износа им?
Дори бирена бутилка може да послужи за създаване на ядрено оръжие.
Аз само изразявах единодушното мнение на учените.
С Маккарти във възход, той знаеше, че е уязвим.
Брат му беше зачеркнат от всички университети в страната.
Ломаниц отиде да работи в железницата.
Шевалие замина в изгнание.
Това не спря Робърт да настоява пред Общия консултативен съвет
да препоръчат оръжеен контрол вместо водородна бомба.
Беше съкрушен, когато Труман отхвърли препоръката им.
ТРУМАН ОБЯВЯВА ПРОГРАМА ЗА ВОДОРОДНА БОМБА
Ричард ми липсва непоносимо.
- Знам, Рут.
Отчасти се радвам, че не доживя да види накъде отива всичко.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, АДМИРАЛ ЩРАУС
Ето го и рожденикът. Идва да злорадства.
Приятно изкарване.
Синът ми и годеницата му искат да се запознаят
с бащата на атомната бомба.
- Приятен ден.
Неподходящ момент ли?
Ти как мислиш, Луис?
- Сигурно е било удар за теб.
За света.
За света ли? Какво значение има Фукс за света?
Фукс ли? Клаус Фукс?
Явно не си чул.
Клаус Фукс, британският учен, когото сложи начело на екипа по имплозията,
се оказа, че през цялото време е шпионирал за руснаците.
Съжалявам.
След като излезе наяве истината за Фукс,
ФБР го поставиха под наблюдение.
Знаеше, че подслушват телефона му.
Непрекъснато го следяха, преравяха боклука му.
Но това не го спря да говори.
- Верен на убежденията си.
Може би смяташе, че славата ще го предпази.
С президентството на Айзенхауер той видя нов шанс и се възползва.
Америка и Русия могат да бъдат оприличени
на два скорпиона в бутилка, всеки способен да убие другия,
но само с цената на собствения си живот.
Тази политика има разнородни аспекти.
Много учени винят мен, но как бих могъл да го защитя?
Твърде тайно за обсъждане, откритостта е единственият лек.
Управниците във Вашингтон трябва да бъдат откровени с народа си.
Беше последната капка за враговете на Робърт.
Затова му е бил отнет достъпът.
А с това и доверието в него.
Но как са успели?
Той беше военен герой и беше разказал за миналото си.
Бордън раздуха нещата.
- Откъде Бордън е имал
досието на Опенхаймер от ФБР? Дали от Никълс?
Не бих могъл да си го представя. Който и да запали тази огнена буря,
тя прогори път от Белия дом
до бюрото ми в КАЕ. Виждате ги там, нали?
Работих цял живот, за да стигна дотук.
До кабинета на САЩ, а сега, пред цялата страна
ще бъда върнат на мястото си.
Редови продавач на обувки.
- Луис, можем да спечелим.
Сенатът ще разбере, че сте изпълнявали дълга си,
колкото и тежко да е било. Хил ще ни подкрепи ли?
Няма проблем.
- Не го познавам,
но беше от хората на Силард в Чикаго.
Те не простиха на Робърт, че не подкрепи петицията им
срещу бомбата над Япония.
Снимано е трийсет и един дни след бомбардировката.
Всички навън в радиус от 1,5 км
са били изгорени тежко и мигновено.
Японците говореха за хора с облекло на райета,
чиято кожа е изгоряла на райета.
Мнозина се чувствали късметлии,
че са се измъкнали от руините на домовете си с леки наранявания.
Но и те са починали.
Починали са след дни или седмици от подобни на радиеви лъчи,
излъчени масово в момента на експлозията.
Във вестниците ли чете тези глупости?
Британски физик казва, че атомните бомбардировки
не са последният акт на ВСВ, а първият акт
на студената война с Русия.
- Кой физик?
Мисля, че го познаваш. Патрик Блекет.
Може и да е прав. Стимсън сега ми казва,
че сме бомбардирали враг, който вече е бил победен.
Робърт, сега имаш цялото възможно влияние.
Моля те. Настоявай да продължат изследванията ми
на водородната бомба.
- Не мога и няма, Едуард.
Защо?
- Впрягаме погрешно ресурсите си.
Наистина ли го мислиш?
Дж. Робърт Опенхаймер - Атомният гуру с каменно лице.
Никой не знае в какво вярваш. А ти знаеш ли?
Още веднъж, нашият директор д-р Дж. Робърт Опенхаймер.
Надявам се след години
да си спомняте с гордост за работата си тук.
Но днес тази гордост е помрачена от дълбока загриженост.
Ако ядрените оръжия влязат в арсенала на един воюващ свят,
ще дойде ден, когато хората ще проклинат името Лос Аламос.
Прощавайте, адмирале. Спрях по път да взема това.
Изглежда благосклонна.
Има за Опенхаймер. Какво е заглавието?
"Дж. Робърт Опенхаймер, Щраус се опълчи
и САЩ спечелиха."
- Става.
Това са думите ви от онзи ден.
- Трябваше да се извъртим.
Но откъде знаехте какво ще напише "Тайм"?
Хенри Лус ми е приятел.
Седяхте и ме слушахте как се прави,
но сте били далеч напред.
За да оцелееш във Вашингтон, трябва да знаеш кое как се прави.
Ясно.
Какво бяхте казали за Бордън? "Защо да го хванат с нож в ръка?"
Вече си мисля, че Бордън е държал ножа вместо вас.
Всичко ще зависи от влиянието, което Бордън упражни над Телър.
Нещо смешно ли казах?
- Само "Бордън, Бордън",
след като всички знаем, че е Щраус.
Той ме доведе в "Принстън", Кити.
- А после ти го унижи пред Конгреса.
Но по-полезни от сандвич.
Как се справих?
- Почивка.
Може би твърде добре, Робърт.
- Беше преди шест години.
Истински отмъстителните хора имат слонско търпение.
Щраус беше съвсем ясен, че е неутрален.
Осъзнай се. Щраус е.
Винаги е бил Щраус и го знаеш.
Защо не му се опълчиш?
За бога.
Не е бил Никълс, Хувър или човек на Труман. Били сте вие.
Дали сте досието на Бордън и сте го насъскали срещу Опенхаймер.
Убедили сте го...
- Бордън
не се нуждаеше от убеждаване.
Използвайте всичко. Пратете заключенията си на ФБР.
Материалът е обстоен, но няма нищо ново.
Заключенията ви ще бъдат.
И ще трябва да отговорят.
- Хувър ги предава на Маккарти?
Опенхаймер е твърде плъзгав за този самодеен клоун.
Обсъдих го с Хувър. Той ще удържи Маккарти,
докато действате с КАЕ.
- Процес.
Не. Без процес. Не бива да давате на Опенхаймер трибуна.
Не го превръщайте в мъченик.
Нужно е систематично унищожение на доверието в него,
за да няма повече думата за националната сигурност.
И после?
Малка стаичка далече от светлината на прожекторите.
Проста бюрократична процедура.
Секретният му достъп изтече.
Пратете обвиненията си на ФБР.
Хувър ще ги прати на КАЕ и действате.
Написвате обвинението и казвате на Опенхаймер,
че достъпът му е отказан, но му предлагате да обжалва.
Както виждаш, Робърт, още не е подписан.
Може ли да го задържа?
- Не.
Ако обжалваш, ще получиш копие.
Щом обжалва, което ви гарантирам, ще назнача съвет.
Те ще имат адвокат.
- Прокурор?
Не и по име.
- Кой?
Роджър Роб.
- Леле!
Роб ще има достъп до досието на Опенхаймер.
Както и съветът Грей, но не и защитата.
Изслушване при закрити врата. Така наречената
компрометираща информация в обвинението ви към мен.
Без публика. Без репортери.
Без доказателствена тежест.
- Така ли?
Ние не осъждаме.
Само отказваме.
Какво бяхте казали?
"Такава е процедурата."
Простете наивността ми.
Лаиците търсят слънцето и биват изяждани.
Силните остават в сянка.
Но вие излязохте от сянката.
- Затова трябва да успеем.
Тогава...
Телър свидетелства днес. Това ще помогне. Следва...
Хил е следобед.
- И той ще ни помогне.
Както виждаш, Робърт, още не е подписан.
Може ли да го задържа?
- Не.
Ако обжалваш, ще получиш копие.
Вземи колата и шофьора ми. Настоявам.
Ще говоря с адвокатите си.
- Разбира се. Само не се бави.
Не мога да държа Никълс настрана.
Съжалявам, че се стигна дотук.
Това не е редно.
Никълс иска да се боря, за да бъде документирано.
Щраус иска да се оттегля.
- Щраус знае, че не би могъл,
защото така приемаш обвиненията.
Ще изгубиш работата си, репутацията си.
Ще изгубим къщата си. Трябва да се борим.
Като адвокат на КАЕ не мога да те представлявам.
Ще се обадя на Лойд Гарисън. Той е добър.
Най-добрият, но... Трябва да те предупредя.
Играта няма да е честна.
Споменахте ли за микрофилми на интервюто с Борис Паш през 1943?
Не.
- Раздел 11, страница 1, параграф 3.
Не сте казали: "Човек от консулството,
експерт по микрофилми"?
- Простете.
Бих искал да знам откъде е цитатът и да получим копие.
Документът е секретен.
- Нека се върнем
към информация от първа ръка.
- Тази е такава.
Как така, Роджър?
Интервюто е записано.
Подведохте клиента ми да се компрометира,
след като сте разполагали със запис?
Не сме карали клиента ви да говори неистини.
Моля? Било е преди дванайсет години.
Може ли да чуем записа?
- Нямате достъп.
Но вие четете от него.
- Моля ви.
Истината ли търсите, или залагате капани?
Къде са документите, къде е списъкът на свидетелите?
Както ви е известно, това не е съдебен процес.
Правилата са неприложими, става дума за национална сигурност.
С цялото ми уважение, не разбирам как националната сигурност
не допуска да получим списъка на свидетелите.
Да прекъснем за кратко.
- Господа, имате думите ми.
Щом твърдите, че са от запис, приемам ги.
Вече обясних, че пробутах измишльотина.
Но защо някой ще измисля такава сложна история?
Защото бях глупак.
- Защо сте излъгали?
Очевидно с намерението да не разкрия името на посредника.
Вашият приятел Хакон Шевалие, комунистът.
Още ли ви е приятел?
- Да.
Д-р Раби, благодаря, че дойдохте.
- Знаете ли кой още е призован?
Телър, очевидно. Питали са и Лорънс.
Какво е отговорил?
- Отказал е да им помогне, но...
Но?
- Щраус му е казал,
че с Рут Толман сте имали дългогодишна авантюра
по време на престоя ти при тях в Пасадена.
Убедил е Лорънс, че Ричард е починал от разбито сърце.
Това е нелепо.
- Кое по-точно?
Разбитото сърце. Ричард не разбра.
Лорънс ще свидетелства ли?
- Не знам.
Д-р Раби, какъв правителствен пост заемате понастоящем?
Председател съм на Общия консултативен съвет към КАЕ.
Поех поста от д-р Опенхаймер.
- Откога познавате д-р Опенхаймер?
От 1928 г. Познавам го доста добре.
Достатъчно, за да говорите за лоялността и характера му?
Д-р Опенхаймер е човек с изключителен характер.
Той е предан на Съединените щати, на своите приятели
и на институциите, от които е част.
Яж.
Какво беше това?
- Не го мисли.
След руския ядрен тест д-р Лорънс дойде ли при вас
за водородната бомба?
- По-добре питайте него.
Това и възнамерявам.
Беше ли д-р Опенхаймер категорично против водородна бомба?
Не, той смяташе, че тази разработка
би била за сметка на нашата отлична програма.
Но не е било така.
- В случай, че и двете са възможни.
Ако този съвет не е убеден,
че в своите показания д-р Опенхаймер е бил изцяло истинен,
считате ли, че трябва да бъде одобрен?
Защо правите всичко това с човек,
който е направил толкова много? Вижте постиженията му.
Имаме цяла серия атомни бомби, цяла серия водородни бомби.
Какво повече искате? Русалки ли?
Познавам министър Щраус от години
и се чувствам задължен да спомена сърдечната подкрепа
за науката и учените, оказана от Луис.
Обявявам почивка, ако няма нещо належащо.
Сенаторе, още веднъж искам да помоля
за списъка със свидетелите.
А аз ще ви напомня, че невинаги имаме предварителна информация.
Знаем, че след обяда тук ще е д-р Хил.
Следващият ни свидетел, д-р Лорънс,
изглежда, е получил колит.
Затова ще продължим с Уилям Бордън.
Г-н Бордън, добре дошли. Моля, заповядайте.
Г-н Бордън,
при разследването ви на д-р Опенхаймер
достигнахте ли до заключения?
- Да.
Имало ли е момент, когато сте ги изразили
в писмо до г-н Дж. Едгар Хувър
- от ФБР?
Точно така.
- Преди това обсъдихте ли писмото
с някого от Комисията за АЕ?
- Не съм.
Имате ли копие от писмото?
- Пред мен е.
Ще бъдете ли така любезен да ни го прочетете?
"Скъпи г-н Хувър, целта на това писмо..."
Простете. Ако обичате.
Какво има? Той просто ще прочете писмото.
Г-н председател, за първи път виждам това писмо
и тук виждам твърдения, които никой не би желал
да види изнесени официално.
Това са съвсем нови обвинения. Те не са от обвинението на Никълс.
Този тип обвинения не са за тук.
Свидетелят е писал по своя инициатива,
излагайки факти, с които съветът е запознат.
Като положителните отзиви на приятели на д-р Опенхаймер.
Посоката е двояка.
- Откога разполагате с това писмо?
Не съм длъжен да ви отговарям, г-н Гарисън.
След като всички в този съвет сме чели писмото,
не е ли по-добре да е вписано?
Да продължим.
"Скъпи г-н Хувър, целта на това писмо е да изразя своето мнение,
опиращо се на дълги проучвания на секретни доказателства,
че по-вероятно, отколкото не,
Дж. Робърт Опенхаймер е агент на Съветския съюз.
Следващите заключения са оправдани.
Първо, между 1929 и 1942 г. по-вероятно, отколкото не,
Дж. Робърт Опенхаймер е бил достатъчно заклет комунист,
за да предаде информация на руснаците.
Второ, по-вероятно, отколкото не,
оттогава той действа като шпиониращ агент.
Трето, по-вероятно, отколкото не,
оттогава действа по съветска директива
по повлияването на военната политика на САЩ -
атомна енергия, разузнаване и дипломатическа политика."
Някой ще каже ли какво наистина става тук?
Сега ще изслушаме д-р Дейвид Хил.
Д-р Хил, желаете ли да направите изявление?
Благодаря. Бях помолен да свидетелствам относно Луис Щраус.
Човек, отдал години в служба на високи правителствени позиции
и известен като сериозен, усърден и интелигентен.
Ще изразя свои възгледи,
но вярвам, че казаното от мен ще покаже защо
повечето учени в страната
предпочитат да видят г-н Щраус изцяло извън правителството.
Говорите за враждебността на някои учени
към г-н Щраус заради ангажираността му със сигурността,
демонстрирана в аферата Опенхаймер?
Не. Заради личната му отмъстителност,
демонстрирана спрямо д-р Опенхаймер.
Тишина. Тишина.
Повечето учени в тази страна считат,
че Робърт Опенхаймер е прикован на позорния стълб и преследван
заради откровено изразяване на личното си мнение.
Д-р Буш, при това изслушване мислех, че служа на страната си.
Никой съвет в тази страна
не бива да съди човек заради това, че е изразил категорично мнение.
Ако желаете да се стигне до съд, започнете с мен.
Простете, ако съм твърде развълнуван. Но наистина съм.
Д-р Хил, вече чухме, че г-н Щраус не е повдигнал обвинения,
нито е участвал в изслушвания срещу д-р Опенхаймер.
Въпросът с Опенхаймер
беше иницииран и проведен основно от ненавистта на Луис Щраус.
Опенхаймер направи на кайма позицията на Щраус
относно изпращането на изотопи в Норвегия
и Щраус не му прости това публично унижение.
Те имаха разногласия и относно приноса
на водородната бомба към националната сигурност.
Щраус използва системата за сигурност,
за да провали ефективността на Опенхаймер.
Щраус намери неколцина амбициозни хора,
които също бяха несъгласни с Опенхаймер
и завиждаха на престижа му в правителствените среди.
Винаги съм смятал, както и сега,
че той е лоялен на САЩ. Ще го вярвам, докато не видя
убедителни доказателства за противното.
Считате или не д-р Опенхаймер за заплаха за сигурността?
Много пъти съм виждал д-р Опенхаймер да постъпва по начин,
който за мен е бил изключително труден за разбиране.
Бях несъгласен с него по много въпроси
и действията му ми изглеждаха объркани и сложни.
В това отношение бих искал да видя жизнения интерес на тази страна
в ръце, които разбирам по-добре
и на които вярвам повече.
Благодаря, докторе.
- Благодаря.
Съжалявам.
Стиснал си му ръката? Аз бих го заплюла в лицето.
Съветът едва ли щеше да одобри.
- Не е джентълменско ли?
Мисля, че всички сте твърде големи джентълмени.
Грей сигурно вижда какво прави Роб. Защо просто не сложи край?
А ти стисваш ръка на Телър.
Стига си се правил на мъченик.
Според сегашните указания на КАЕ
бихте ли одобрили д-р Опенхаймер днес?
Според личното ми тълкуване на Закона за атомната енергия,
който не съществуваше, когато през 1942 г. наех д-р Опенхаймер,
не бих го одобрил днес,
ако бях в комисията.
- Благодаря, достатъчно.
Но не бих одобрил и никого от тях.
Достатъчно.
Д-р Опенхаймер не носи отговорност за избирането или одобряването
на Клаус Фукс, нали?
- Не. Ни най-малко.
И не бихте желали да оставите съвета с убеждението,
че се съмнявате в лоялността му към САЩ
при операцията в Лос Аламос?
- В никакъв случай.
Дано не съм подвел никого дори и за миг.
Благодаря, генерале.
Да не ги караме да чакат.
Тя ще дойде.
- Искате ли я изобщо тук?
Само глупак или младок смята, че разбира чуждите връзки,
а вие не сте нито едното, Лойд.
Кити и аз сме големи хора.
Заедно сме минали през огън.
Тя ще се справи.
Какви са възгледите ви за комунизма, за, против, неутрални?
Категорично против. Нямам нищо общо с комунизма
от 1936 г., още преди да срещна Робърт.
Това е.
Записът показва, че Опенхаймер не е бил разпитван
от безпристрастна и незаинтересована комисия.
Бил е разпитван от прокурор, който е приложил всички възможни трикове.
Обвинението ви е, че съветът Грей е позволил съдебно преследване.
Ако бях в съвета Грей, щях да протестирам срещу похватите
на човек, който е работил като прокурор.
Човек, назначен не от съвета,
а от Луис Щраус.
Кой беше той?
- Моля?
Кой беше той?
- Роджър Роб.
Г-жо Опенхаймер...
Притежавали ли сте партийна книжка?
Не съм сигурна.
- Не сте сигурна?
Ами...
Ами?
Нима присъединяването към партия
не изисква изпращането на пари и получаването на книжка?
Да.
Съжалявам.
- Да.
Беше много отдавна, г-н Роб.
- Не съвсем.
Достатъчно, за да забравя.
- Върнахте ли книжката
или я скъсахте?
- Тази, която не помня?
Комунистическата ви партийна книжка.
- Нямам представа.
Има ли разлика между съветския комунизъм и комунизма?
Навремето ги считах за две различни неща.
Смятах, че комунистическата партия на САЩ
се занимава с наши вътрешни проблеми. Вече не вярвам в това.
Смятам, че всичко това е свързано и е по целия свят.
Вярвам го, откакто напуснах партията преди шестнайсет години.
Но...
- Простете, преди седемнайсет.
Казахте...
- Осемнайсет.
Преди осемнайсет години.
Наясно ли сте, че съпругът ви е давал средства
за Испанската гражданска война до 1942 г.?
Знаех, че понякога дава пари.
- Знаехте ли, че парите отиват
в комунистически канали?
- Не искахте ли да кажете "чрез"?
Мисля, че искахте да кажете "чрез комунистически канали".
Да!
- Да.
Тогава може ли да се каже, че до 1942 г.
съпругът ви не е прекратил отношения с комунистическата партия?
Може да отговорите, както намерите за добре.
Наясно съм, благодаря. Проблемът е въпросът ви.
Не е формулиран правилно.
- Разбирате ли въпроса ми?
Тогава отговорете.
- Не ми харесва формулировката
"отношения с комунистическата партия".
Никога не е имал отношения с комунистическата партия.
Знам, че даваше пари на испански бежанци
и проявяваше интелектуален интерес към идеята...
Два вида комунисти ли има? Интелектуални комунисти
и редови комуняги?
- Нямам отговор на този въпрос.
Аз също.
Робърт, не можеш да победиш. Това е нагласено дело с ясен край.
Защо продължаваш?
Имам си причини.
- Добре.
Лека нощ.
Той има право.
Не мисля, че разбираш, Алберт.
- Така ли?
Аз напуснах родината си завинаги. Ти служи добре на своята.
Щом ти се отблагодарява така,
може би трябва да й обърнеш гръб.
По дяволите, обичам тази страна.
- Тогава ги прати по дяволите.
Интересното е, че това вече не е изслушване.
Сега вече е процес за друг процес!
Не е добре, че разгласява,
че сте инициаторът.
- Не може да докаже нищо.
Няма как да докаже, че аз съм дал досието на Бордън.
Не сме в съда, сър. Няма доказателствена тежест.
Така е. Те не осъждат,
а само отказват.
Защо Хил идва да ме порицава? Какво цели?
Нужна ли е причина човек да постъпи правилно?
Така го приема той.
- Казах ти, Опенхаймер
настрои учените срещу мен още на първата среща.
Не знам какво му каза тогава Опенхаймер,
но Айнщайн дори не ме поглежда.
Опенхаймер умее да манипулира своите.
В Лос Аламос той използваше наивността на учените,
че имат думата как ще използваме работата им.
Но не се заблуждавай, че и той е бил наивен.
Докторе, при работата си над водородната бомба
бяхте ли възпиран от някакви морални задръжки?
Да, разбира се.
- И все пак сте продължили?
Това беше изследователска работа,
а не подготовка на оръжие.
- Нещо като академична екскурзия?
Създаването на водородна бомба не е академичен въпрос,
а въпрос на живот и смърт.
- До 1942 г. сте лансирали
създаването на водородна бомба?
- Не бих го казал така.
Подкрепях разработката.
- Кога моралните ви
задръжки надделяха, та да се противопоставите на разработката?
Когато беше предложена политика на САЩ да ги създаваме на всяка цена
без оглед на баланса между тези оръжия
и ядрените оръжия като част от арсенала ни.
Какво общо имат моралните задръжки?
Какво общо имат ли?
- Да.
Опенхаймер искаше да владее бомбата, да е човекът, който върти Земята.
Говори за връщане на ядрения дух обратно в бутилката.
Но аз познавам Дж. Робърт Опенхаймер.
Ако можеше да върне времето, пак би сторил същото.
Знаеш ли, че веднъж не е казал, че съжалява за Хирошима?
Би го сторил отново. Защо ли?
Защото това го направи най-важният човек в историята.
Ние използвахме свободно атомната бомба...
Дори сте помогнали в избора на целта
при пускането на атомната бомба над Япония.
Значи сте знаели, че атомна бомба над избраната от вас цел
ще избие и рани хиляди цивилни?
Всъщност се оказаха по-малко.
- Колко бяха убити и ранени?
Седемдесет хиляди.
- Общо в Хирошима и...
Общо сто и десет хиляди.
- В деня на всяко бомбардиране?
Да.
- А в следващите седмици?
Последвалите жертви бяха между петдесет и сто хиляди.
Поне 220000 загинали?
- Да.
Някакви морални скрупули?
- Ужасни.
И заявихте, че бомбардирането на Хирошима е било успешно.
Технически успешно.
- Дори много успешно.
Помогна да се сложи край на войната.
Щяхте ли да подкрепите водородна бомба
над Хирошима?
- Не би имало смисъл.
Защо?
- Целта е твърде малка.
Ако в Япония имаше достатъчно голяма цел
за термоядрено оръжие, щяхте ли да сте против?
Не съм бил изправен пред такъв проблем.
Сега ви изправям.
- Всичко е част от плана му.
Искал е ореола на престореното чувство за вина,
с който да се окичи като с корона.
Да каже: "Не бива да поемаме по този път",
макар да знаеше, че се налага.
Щяхте ли да сте против пускането на термоядрена бомба над Япония
от морални скрупули?
- Убеден съм.
Бяхте ли против пускането на ядрена бомба
от морални скрупули?
- Представихме аргументи...
Не, питам вас. Не ние, а вие!
- Аз представих...
Аргументи срещу пускането й, но не ги подкрепих.
След като три години сте работили
над бомбата ден и нощ, сте били против използването й?
Военният министър ме попита какви са възгледите на учените.
Представих му аргументите за и против.
Подкрепили сте пускането на атомната бомба...
В какъв смисъл?
- Подкрепили сте я!
Помогнали сте в избора на цел.
- Върших си работата.
Не участвах в политиката. Правех това, което ми биваше възложено.
Тогава щяхте да създадете и водородната бомба.
Не бих могъл.
- Не ви питам това, докторе!
В доклада ви с Общия консултативен съвет
след руския ядрен тест се казва,
че супер бомба не бива да се прави!
- Идеята ни, идеята ми...
На кого?
- Исках да кажа...
Руснаците не биха ли сторили всичко да увеличат силата си?
Ако я направехме, те също щяха.
Усилията ни подхранваха техните, както стана и с атомната бомба.
"Както стана и с атомната бомба." Именно!
Никакви морални скрупули през 1945 г.,
изобилни през 1949 г.
Д-р Опенхаймер,
кога се развиха тези ваши силни убеждения
спрямо водородната бомба?
Когато ми стана ясно,
че сме склонни да използваме всяко налично оръжие.
Дж. Робърт Опенхаймер мъченикът.
Дадох му точно каквото искаше.
Да бъде запомнен с "Тринити", не с Хирошима
или с Нагасаки.
Би трябвало да ми е благодарен.
Но не е.
Имаме ли достатъчно гласове, или звездният миг в кариерата ми
е на път да стане най-голямото унижение в живота ми?
Сенатът е готов да гласува.
Ще минете на косъм.
- Отлично, събери пресата.
Д-р Опенхаймер. Този съвет, след като изслуша показанията ви,
както и тези на много ваши настоящи и бивши колеги,
стигна до единодушното заключение, че сте лоялен гражданин.
С оглед обаче на продължаващите ви отношения
и незачитането на службите за сигурност на тази страна,
както и на донякъде смущаващото ви поведение
в проекта за водородна бомба
и нежеланието ви да бъдете откровен в някои свои отговори
гласувахме с двама срещу един
да ви бъде отказан секретен достъп.
Писмена обосновка, заедно с несъгласието на г-н Евънс
ще бъде предадена на КАЕ през идните дни.
Това е всичко.
Гордън...
- Роджър.
Робърт. Робърт.
Не прибирай чаршафите.
Снимай го.
- Господине.
Две минути.
Ще имате снимка.
- Моля ви...
Излезте.
- Господине!
Официално ли е вече?
Имаше неочаквани гласове против.
Отказано ми е, нали?
Боя се, че да.
- Добре.
Кои бяха против?
Бяха трима, начело с младши сенатора от Масачузетс.
Опитва се да си създаде име. Не одобрява постъпката ви.
Как се казва?
Кенеди. Джон Ф. Кенеди.
Кити?
Да не мислеше, че като ги оставиш да те намажат с катран и пера,
светът ще ти прости?
Няма.
Ще видим.
По дяволите.
Каза, че всичко ще е наред.
Не разполагах с всички факти.
- Ето ти един.
Президентът Айзенхауер ме награди с орден на свободата,
защото винаги съм работил за страната.
Не ме искат в кабинета?
Няма проблем.
Да поканят Опенхаймер на мое място.
- Може и да го сторят.
Казах ти, той настрои учените срещу мен един по един,
започвайки с Айнщайн. Казах ти за Айнщайн. Край езерото.
Да, но знаете ли, след като никой не знае какво са си казали тогава,
възможно ли е изобщо да не са говорили за вас?
Възможно ли е да са говорили за нещо по-важно?
Г-н Щраус!
Насам! Г-н Щраус!
Благодаря.
- Алберт.
Мъжът на мига.
Някога организира прием за мен.
В "Бъркли". Връчи ми награда.
- Да.
Всички мислехте, че вече не разбирам онова, което започнах.
Затова наградата не беше за мен, а за всички вас.
Сега е твой ред
да понесеш последствията от своето постижение.
Някой ден, когато са те наказали достатъчно,
ще поднесат и на теб сьомга с картофена салата.
Ще държат речи, ще ти дадат орден.
Здравей, Франк. Щом си щастлив, и аз съм.
Ще те потупат по гърба, ще кажат, че всичко е простено.
Само помни...
Това няма да е за теб.
Ще бъде за тях.
Алберт.
Когато дойдох при теб с онези изчисления,
се опасявахме от верижна реакция, която би унищожила целия свят.
Спомням си добре. Какво за нея?
Мисля, че я задействахме.
ПРЕВОД: МИЛЕНА БОРИНОВА
subs by sub.Trader at
Редакция и тайминг Домани 2023