Titanic (1997) Свали субтитрите
Още тринадесет метра. Вече трябва да го виждате.
Мини над перилата на носа.
"Мир 2", минаваме над носа. Следвайте ни.
Тишина, снимаме.
Всеки път, щом го видя да изплува от мрака като призрак,
ме побиват тръпки.
Да видя тъжните останки на огромния кораб, почиващи тук,
където е потънал в 2:30 сутринта на 15 април 1912 година
след дългото му пропадане под океанската повърхност.
Големи глупости дрънкаш, шефе!
Шесто спускане. Ето ни отново на палубата на "Титаник".
Две и половина мили под водата.
3821 метра.
Налягането отвън е 3,5 тона на квадратен инч.
Стъклата са дебели 23 см. Ако поддадат, загиваме за секунди.
Добре, стига толкова глупости.
Спусни се на покрива на офицерския салон.
"Мир 2", спускаме се над главното стълбище. Готови ли сте?
Да. Пускаме "Гмуркача". Давай, Чарли.
Отпусни кабела.
Брок, спускаме се покрай корпуса.
Прието. Минете през входа към първа класа.
Огледайте палуба В, салона за приеми и столовата.
Разбрано.
Отпусни кабела. А сега наляво. Наляво.
"Любопитко" е в движение. Слизаме по стълбището.
Спусни се до палуба И, Люис. Палуба А.
Отпусни още кабела.
- Палуба В. Влез вътре.
Внимавай с вратата! Леко.
- Виждам я.
Влязохме. Спокойно, шефе!
Сега завой. Завивай! Внимавай за стената.
Брок, при пианото сме. Чуваш ли ни?
Ето, точно там. Това е вратата на спалнята.
Видях я.
Влязохме! Вътре сме, бебчо!
Това е леглото на Хокли. Ето къде е спал негодникът.
Някой е забравил да спре водата.
- Задръж! Върни се надясно.
Вратата на гардероба. Приближи.
- Надушваш ли нещо, шефе?
Искам да видя какво има отдолу.
- Дай ми "ръцете".
Така.
Внимателно, може да се счупи.
Добре, давай, обърни я.
Продължавай, така.
Сега я пусни!
Леле, леле! Шефе, виждаш ли това?
Ден за заплата, момчета.
Извадихме го, Боби.
Кой е най-добрият, а? Кажи де! Кажи го!
Ти, Люис.
Боби, пурата ми.
Отворете го.
По дяволите!
Диамантът го няма.
Същото стана с Хералдо и кариерата му се провали.
Изключи камерата!
- Съдружниците питат как върви.
Здравейте, Дейв, Бари. Не беше в сейфа, но не се тревожете.
Има още много места, където може да е.
В стаята на майката, в корабния сейф...
В куфарчето на Джими Хофа...
Може да е на много места. Ще ги елиминираме едно по едно.
Момент така.
Дай да видя това.
- Май открихме нещо.
Къде е снимката на огърлицата?
- Пак ще ви се обадим.
14 април, 1912 г., Дж. Д.
Да ме вземат мътните!
Ловецът на съкровища Брок Лъвет е откривал злато в галеони.
Сега е наел руски подводници, за да се спусне до"Титаник".
Имаме сателитна връзка с него от кораба"Келдиш"
в Атлантическия океан. Здравейте, Брок.
Здравей, Трейси. Всички знаят историята на"Титаник".
Как оркестърът е свирел до самия край.
Но аз търся неразкритите неща.
От тайните, лежащи на дъното.
Навлизаме по-навътре в останките от всички досега.
Експедицията ви предизвика спорове за права и етика.
Много хора ви наричат осквернител на гробове...
Какво има?
- Увеличи го, миличка.
Моите музейни експерти се грижат за запазването на реликвите.
Погледнете рисунката, която открихме днес.
Парче хартия, стояло под водата 84 години.
Екипът ми успя да го запази непокътнато.
Нима трябваше да остане завинаги на океанското дъно?
Не мога да повярвам!
Брок! Сателитно обаждане за теб.
Боби, не виждаш ли, че спускаме подводницата?
Вярвай ми, ще те заинтересува.
- Дано да си прав.
Говори по-високо. Тя е доста стара.
Чудесно!
Брок Лъвет. Какво обичате, г-жо...
Калвърт. Роуз Калвърт.
Питах се дали вече сте открили "Сърцето на океана".
Нали ти казах!
Добре, привлякохте вниманието ми, Роуз.
Знаете ли коя е жената на рисунката?
О, да! Това съм аз.
Тя е лъжкиня! Шантава старица, търсеща пари или слава!
Като оная руска принцеса, Анастасия!
Идват насам!
Роуз Деуит Бюкейтър е загинала на "Титаник" 17-годишна!
Иначе сега щеше да е над 100-годишна!
Скоро ще навърши 101.
- Е, значи е много стара лъжкиня!
Проучих миналото й до 20-те години. Тогава е била актриса.
Актриса! Ето и първото доказателство!
Тогава се е казвала Роуз Доусън. После се омъжва за Калвърт,
премества се в Седар Рапидс и му ражда две деца.
Калвърт е вече покойник!
Знаещите за диаманта са мъртви или тук, на кораба, а тя знаеше!
Май е тежкотоварна, а?
Г-жо Калвърт, аз съм Брок Лъвет. Добре дошли на "Келдиш".
Да я вкараме вътре.
Здравейте, г-це Калвърт. Добре дошли на "Келдиш".
Харесват ли ви каютите?
- О, да. Много са хубави.
Запознахте ли се с внучката ми Лизи? Тя се грижи за мен.
Преди няколко минути. Не помниш ли, на палубата?
Ето така. Нося снимките си с мен, когато пътувам.
Желаете ли нещо друго?
Да. Бих искала да видя рисунката си.
Луи XVI. е носел така наречения "Син диамант на короната".
Изчезва през 1792 г., когато Луи загубва всичко от врата нагоре.
Според теориите диамантът от короната също бил разрязан.
Преобразен във форма на сърце и наречен "Сърцето на океана".
Днес е по-скъп от диаманта "Хоуп".
Беше ужасно тежък. Сложих си го само веднъж.
Наистина ли мислиш, че това си ти, бабо?
Аз съм, миличка. Страхотно парче съм била, нали?
Проследих го чрез застрахователните данни.
Обезщетението е било уредено при пълна секретност.
Знаете ли кой е бил обезщетеният?
Предполагам, че името му е Хокли.
Правилно, Нейтън Хокли. Стоманен магнат от Питсбърг.
Синът му Калдън е купил диамантена огърлица за годеницата си -
за вас, седмица преди отплаването на "Титаник".
Предявил е иска веднага след потъването,
значи диамантът е потънал с кораба.
Виждате ли датата?
- 14 април, 1912 г.
Ако баба ви наистина е тази жена,
тя е носела огърлицата в деня на потъването.
Което пък ви прави най-добрата ми приятелка.
Извадихме някои неща от каютата ви.
Да, това беше мое.
Невероятно! Изглежда същото, каквото го видях за последен път.
Но отражението малко се е променило.
Готова ли сте да се върнете на "Титаник"?
Така. Удря се в айсберга с дясната си страна.
Остъргва го и получава пробойни под ватерлинията.
Предните отделения се наводняват.
Водата прелива над водонепроницаемите прегради,
които на височина стигат само до палуба Е.
Носът потъва надолу, а кърмата се вдига -
отначало бавно, после все по-бързо,
докато целият му задник не щръква във въздуха.
Доста голям задник - 20-30 хиляди тона.
Корпусът не издържа на натиска. И какво става?
Корабът се разцепва чак до кила. Кърмата пада обратно във водата.
Носът потъва, изправя кърмата вертикално
и накрая се откъсва от нея.
Кърмата стърчи няколко минути като коркова тапа, наводнява се
и накрая потъва около 2:20 часа - 2 часа и 40 мин. след сблъсъка.
Носът потъва под ъгъл и стига дъното половин миля по-нататък.
Интересно, нали?
- Благодаря ви за този...
научен анализ, г-н Бодийн.
Разбира се, самото преживяване беше... малко по-различно.
Ще го споделите ли с нас?
Ще я заведа да си почине. Хайде, бабо!
Не!
Дай ми диктофона.
Разкажете ни, Роуз.
- Изминаха 84 години...
Нищо, опитайте се да си спомните каквото и да е.
Искате ли да чуете историята или не?
Изминаха 84 години...
... но все още усещам миризмата на прясна боя.
Порцелановите съдове още не бяха използвани.
В чаршафите не бе спал още никой.
"Титаник" бе наречен "Корабът на мечтите".
И беше вярно. Наистина бе кораб-мечта.
Голяма лодка, нали?
- Това е кораб, татко!
Защо го превъзнасят толкова? Не е по-голям от "Мавритания".
Не можеш да говориш с пренебрежение за "Титаник"!
Той е 30 метра по-дълъг от "Мавритания" и много по-луксозен.
Дъщеря ви трудно се впечатлява.
- Това ли е непотопяемият кораб?
Дори Господ не би могъл да го потопи!
Прекарайте багажа си през главния вход.
Разберете се с камериера ми.
- На вашите услуги! Ако желаете...
Добре, добре! Всички куфари от тази кола, 12 от тези,
а сейфът - в луксозния апартамент, каюти В-52, 54, 56.
Дами, трябва да побързаме. Елате, моля.
Палтото ми?
- У мен е, госпожице.
Всички пътници от трета класа - тук за медицински преглед!
Добре дошли на "Титаник", мадам.
Това бе корабът на мечтите за всички останали.
За мен той бе робски кораб, който ме връщаше в Америка в окови.
На външност бях всичко, което се очаква от момиче с възпитание.
Но душата ми крещеше.
Джак, ти си луд! Заложи всичко, което имаме!
Когато нямаш нищо, няма какво да губиш!
Глупак такъв, как можа да заложиш билетите ни?!
Свен!
Трета класа Компания "Уайт Стар"
Е, настъпи часът на истината. Нечий живот ще се промени.
Нищо!
Олаф? Също нищо.
Свен?
Олеле! Два чифта.
Съжалявам, Фабрицио.
Съжалявам, че няма да видиш майка си доста дълго време,
защото заминаваме за Америка! Фул хаус, момчета!
По-бързо! Отивам си у дома!
Заминавам за Америка!
- Не, приятелче.
"Титаник" заминава за Америка - след 5 минути!
Проклятие!
Ще пътуваме луксозно!
Двама заможни младежи. Сега сме кралски особи!
Видя ли! Било ми писано да ида в Америка и да стана милионер!
Ти си луд!
- Може би, но спечелих билетите!
Нали беше бърз?
- Чакай ме!
Чакайте! Ние сме пасажери! Пасажери сме!
Минахте ли през прегледа?
- Разбира се!
Нямаме въшки. И двамата сме американци.
Добре, качвайте се.
Ние сме най-щастливите негодници на света!
Сбогом!
Познаваш ли някого?
- Не! Но има ли значение?
Сбогом! Ще ми липсвате!
- Сбогом! Няма да ви забравя!
Елате с мен, милички.
Каюта П-60... Извинете, г-жо.
Ето я.
Здравейте. Приятно ми е, аз съм Джак.
Джак Доусън. Приятно ми е.
Кой ти каза, че ще спиш отгоре?
А къде е Свен?
Там е частната ви палуба, сър. Ще желаете ли още нещо?
Тази ли е?
- Не, беше с много лица.
Ето тази.
Да извадя ли всички?
- Да, нека стане по-пъстро тук.
Пак ли тези рисунки с пръсти? Пари, хвърлени на вятъра!
Разликата между вкуса на Кал за живопис и моя е, че аз го имам.
Сякаш са от някакъв сън. В тях има истина, но не и логика.
Как се казва художникът?
- Някой си Пикасо.
Някой си Пикасо! Няма да прокопса, помни ми думата.
Сложете Дега тук.
- Поне бяха евтини.
Сложете го в гардероба.
В Шербург на борда се качи жена на име Маргарет Браун,
но ние я нарекохме Моли.
Историята я нарече "непотопяемата Моли Браун".
Няма да те чакам цял ден, синко. Дръж, ако не ти тежи.
Съпругът й бе открил злато на Запад.
Тя бе от онези, които майка ми наричаше "новобогаташи".
На следващия ден отплавахме на запад от ирландския бряг
и пред нас остана само безбрежният океан.
Изведете го в открито море, г-н Мърдок. Да го поразходим.
Пълен напред, г-н Муди.
Пълен напред!
Напълнете пещите догоре! Имаме пълен напред!
21 възела, сър.
Гледай, гледай!
Видя ли го?
Ето още един! Виждаш ли го?
Гледай как скача само!
Виждам Статуята на свободата! Още е много малка, разбира се.
Аз съм кралят на света!
Това е най-голямото превозно средство в човешката история.
Нашият корабостроител г-н Андрюс го проектира от кила нагоре.
Може аз да съм го построил, но идеята бе на г-н Исмей.
Той измисли толкова огромен и луксозен параход,
че никой да не може да оспори първенството му. И ето го.
Мечтата стана реалност.
- Браво, браво!
За мен сьомга.
Знаеш, че не обичам да пушиш, Роуз.
Да, знае го.
И за двама ни агнешко. Алангле, с много малко сос.
Нали обичаш агнешко?
И месото ли ще й нарежеш?
Кой измисли името "Титаник"? Ти ли, Брус?
Всъщност, да. Исках да предам усещането за огромни размери,
които са синоним на стабилност, лукс и най-вече - мощ.
Познавате ли д-р Фройд, г-н Исмей?
Идеите му за мъжката мания към големия размер са интересни.
Какво ти става?
- Извинете ме.
Извинявам се.
- Като барут е. Дано се оправиш.
Отсега нататък ще трябва да следя какво чете.
Кой е Фройд? Някой от пасажерите ли?
Хубав кораб, нали?
- Да, ирландски.
Не е ли английски?
- Построен е от 15 000 ирландци!
Твърд като скала. Строен от силни ирландски ръце.
Типично! Кучетата от първа класа идват тук да дрискат!
Напомнят ни къде ни е мястото.
- Че как бихме могли да забравим?
Аз съм Томи Райън.
- Джак Доусън.
Припечелваш ли с тези рисунки?
Забрави я! Ангели ще ти изскочат от задника,
преди да се доближиш до момиче като нея!
Виждах целия си живот, сякаш вече го бях изживяла -
безкраен парад от приеми и балове,
яхти и игри на поло,
все същите ограничени хора, все същите безсмислени брътвежи.
Чувствах се като на ръба на бездънна пропаст
и нямаше кой да ме дръпне назад.
Никой дори не го бе грижа за мен.
Не го правете.
- Назад!
Не се приближавайте!
Дайте си ръката, ще ви издърпам.
Не! Стойте на мястото си! Говоря сериозно! Ще се пусна!
Не, няма.
Как така "няма"?
Не ми казвайте какво ще направя или не! Вие не ме познавате!
Вече щяхте да сте скочили.
- Разсейвате ме. Махнете се!
Не мога. Вече съм замесен.
Ако скочите, ще трябва да скоча след вас.
Не ставайте глупав! Ще загинете!
- Аз съм добър плувец.
Самото падане ще ви убие.
- Не казвам, че няма да боли...
Но повече ме притеснява това, че водата е много студена.
Колко студена?
- Вледеняваща. 1-2 градуса.
Били ли сте някога в Уисконсин?
Какво?
- Там са най-мразовитите зими.
Там съм израснал, близо до Чипуа Фолс.
Когато бях малък, с баща ми ходехме да ловим риба
на леда на езерото Уисота. Риболов на леда е...
Знам какво представлява!
Извинете. Просто приличате на момиче, което не излиза много.
Та там пропаднах през тънкия лед.
Казвам ви, такава студена вода, също като тази тук.
Все едно, че те пронизват хиляди ножове.
Не можеш да дишаш или да мислиш...
... за нищо друго, освен за болката.
Затова никак не ми се ще да скачам след вас.
Но както ви казах, нямам друг избор.
Надявам се, че ще се прекачите обратно и ще ме отървете.
Вие сте луд.
Така ми казват всички...
Но с цялото си уважение към вас, не аз вися от кърмата на кораба.
Хайде, дайте ми ръката си! Не бива да скачате.
Казвам се Джак Доусън.
Роуз Деуит Бюкейтър.
- Ще трябва да ми го напишете.
Елате насам.
Държа ви! Хайде!
Помогнете ми, моля ви! Помогнете ми!
Чуйте ме! Държа ви, няма да ви изпусна!
Изтеглете се нагоре, хайде!
Добре, точно така. Ще се справите!
Готово!
Какво става тук?
Отдръпни се и да не си мръднал!
Извикайте дисциплинарния офицер!
Това е нечувано!
Как смееш да докосваш годеницата ми?!
Погледни ме, мръснико! Какво си мислеше, че правиш?
Кал, престани! Беше злополука!
Злополука ли?
- Да...
Доста глупаво стана. Бях се навела и се подхлъзнах.
Бях се навела извън перилата, за да видя...
Витлата ли?
- Да, и се подхлъзнах.
Щях да падна, но г-н Доусън ме спаси.
Самият той едва не падна.
- Искала да види витлата!
Така е, жените нямат работа при машините.
Така ли стана всичко?
Да, общо взето тъй беше.
Значи момчето е герой. Браво на теб, синко!
Всичко е наред, да се върнем към брендито...
Сигурно си премръзнала. Да влезем на топло.
Може би нещо за момчето?
Разбира се. Г-н Лавджой, мисля, че 20 долара ще стигнат.
Такава ли е тарифата за спасяването на любимата ти?
Роуз е недоволна. Какво да направя?
Знам какво.
Бихте ли приели да вечеряте с нас утре вечер
и да ни разкажете за героичната си постъпка?
Разбира се. Приемам.
- Добре, значи е уредено.
Ще бъде интересно.
Може ли да ви помоля за една цигара?
Завържете си връзките.
Интересно. Дамата се е подхлъзнала внезапно,
но сте имали време да свалите сакото и обувките си.
Знам, че те мъчи меланхолия. Не се преструвам, че знам защо.
Възнамерявах да го запазя
за отпразнуването на годежа ни другата седмица,
но реших, че тази вечер...
Боже мили!
Нека ти напомня за чувствата ми към теб.
Това не е ли...
- Диамант? Да.
56-каратов, за да бъдем точни.
Носен е от Луи XVI., Наричали са го "Кьор де ла Мер".
"Сърцето на океана".
Възхитителен е.
- Той е за кралски особи.
А ние сме такива, Роуз.
Няма нищо, което не бих ти дал, нищо, което бих ти отказал,
ако и ти не се откажеш от мен.
Допусни ме в сърцето си, Роуз.
Оправям се сам от 15-годишна възраст, откак починаха нашите.
Нямах братя, сестри или близки в онзи край,
затова заминах и не съм се връщал.
Аз съм като глухарче по вятъра.
Е, изминахме цяла миля, обикаляйки палубата,
предъвквайки темите за времето и детството ми,
но едва ли сте дошли да говорим за това.
Г-н Доусън...
- Джак.
Исках да ви благодаря за постъпката ви.
Не само за това, че ме спасихте, но и за дискретността ви.
На вашите услуги.
- Вижте...
Знам какво си мислите:
"Горкото богато момиче, какво ли разбира от нещастия и мизерия?"
Не. Мислех си друго:
"Какво ли се е случило с нея, за да не вижда друг изход?"
Всичко около мен - светът ми и хората в него.
Животът ми се носи по течението, а аз съм безсилна да го спра.
Господи, какво нещо! С такава тежест отивахте право на дъното.
Разпратихме петстотин покани за годежа.
Цялото висше общество на Филаделфия ще присъства.
Но през цялото време сякаш стоя в претъпкана стая
и крещя, но никой не ме чува.
Обичате ли го?
Моля?
- Обичате ли го?
Много сте нетактичен! Не бива да ме питате.
Въпросът е лесен - обичате ли го или не?
Този разговор е неприемлив.
- Отговорете на въпроса.
Това е абсурдно! Нито вие ме познавате, нито аз - вас.
Няма да водим този разговор. Вие сте груб, недодялан, нахален
и аз си тръгвам, Джак...
Г-н Доусън, беше ми приятно. Вече ви благодарих...
И ме обидихте.
Заслужихте си го!
- Вярно.
Мислех, че си тръгвате.
- Така е!
Толкова сте досаден!
Чакайте! Защо аз да си вървя? Това е моята част от кораба!
А сега кой се държи грубо?
Какво носите в този глупав калъф? Да не сте някакъв художник?
Доста са добри.
Всъщност, дори много добри.
Какви изящни творби!
- Не се харчеха много в Париж.
Париж?
Доста сте пътешествали за бед...
Тоест, за човек със скромни средства.
Не се стеснявайте, кажете си направо "бедняк".
Я виж ти!
Позирали ли са ви за тези?
Това му е хубавото на Париж - жените лесно свалят дрехите си.
Харесвали сте тази жена. Рисували сте я няколко пъти.
Имаше красиви ръце. Виждате ли?
Май сте имали любовна връзка?
- Не с нея. По-скоро с ръцете й.
Тя беше еднокрака проститутка. Виждате ли?
Но имаше хубаво чувство за хумор.
А тази дама...
всяка вечер седеше в един бар, накичена с всичките си бижута
и чакаше изгубената си любов.
Наричахме я "мадам Бижу". Дрехите й бяха проядени от молци.
Имате талант, Джак. Наистина.
Прониквате в душите на хората.
- Прониквам и във вашата.
И какво виждате?
- Че нямаше да скочите.
Целта на учението е девойката да си намери подходящ съпруг.
Роуз вече го направи.
Ето я онази вулгарна Браун.
Бързо да станем, преди да е седнала при нас.
Момичета! Надявах се да ви сваря за чая.
Съжалявам, но го пропуснахте. Графинята и аз ще се поразходим.
Чудесна идея! Тъкмо ще наваксам с клюките.
Графиньо...
Още не сте запалили последните 4 котела?
Не виждам нужда. Движим се по разписание.
Пресата знае размерите на кораба, нека я смаем и със скоростта му.
Нека им дадем нов повод да пишат за него!
Първото пътуване на "Титаник" трябва да влезе в заглавията!
Г-н Исмей, предпочитам да не натоварвам много двигателите,
преди да са разработени както трябва.
Аз съм само пасажер. Вие решавате кое е най-доброто.
Но ако пристигнете в Ню Йорк във вторник вечерта и ги изненадате,
ще влезете в сутрешните вестници. Ще се оттеглите величествено!
Така ви искам!
След това работих на риболовен кораб в Монтерей,
а после в Ел Ей, на кея в Санта Моника,
и започнах да рисувам портрети за 10 цента парчето.
Защо не мога да съм като вас?
Да се отправя към хоризонта, когато ми се прииска?
Кажете, че ще отидем някой път на този кей, макар да е само мечта.
Не, ще го направим. Ще пием евтина бира.
Ще се возим на влакчетата, докато повърнем.
Ще яздим коне на плажа, през вълните.
Но като истински каубои, а не онова превзето странично яздене.
Тоест, да го обкрача?
- Да.
Ще ме научите ли?
- Разбира се, ако искате.
Научете ме да яздя като мъж!
- И да дъвчете тютюн като мъж.
И да плюя като мъж!
- Не се ли научихте в училище?
Не.
- Хайде, ще ви покажа.
Ще ви науча да плюете.
- Джак! Не, не, чакайте!
Не бих могла...
- Гледайте внимателно.
Отвратително!
- Сега е ваш ред.
Жалък опит. Трябва да съберете малко храчка.
Да се подпрете с ръце и да извиете врата.
Видяхте ли колко далеч отиде? Хайде сега вие!
По-добре, но трябва да се упражнявате. Събирате храчка...
Майко!
Да ви представя Джак Доусън.
- Очарована съм.
Другите бяха любезни и любопитни да се запознаят с моя спасител.
Но майка ми го гледаше, сякаш бе насекомо.
Опасно насекомо, което незабавно трябва да се смаже.
Явно е хубаво да сте наблизо в критична ситуация.
Защо винаги обявяват вечерята като кавалерийска атака?
Ще идем ли да се облечем, мамо? Ще се видим на вечеря, Джак.
Синко! Синко!
Имаш ли представа какво правиш?
- Не бих казал.
Готвиш се да скочиш в ямата със змиите.
Какво смяташ да облечеш?
Така си и мислех. Ела.
Права бях! Ти и синът ми носите почти един и същ размер.
Да, почти.
Блестиш като излъскана монетка!
Добър вечер, сър.
Корабът е построен със стоманата на Хокли.
Кои части?
- Най-добрите.
Ако стане нещо, вие отговаряте. Къде е Роуз?
Ще дойде след малко. Ето я и графинята.
Видях го в един филм и винаги съм искал да го използвам.
Скъпи, нали помниш г-н Доусън?
Удивително! Можете почти да минете за джентълмен!
Да, почти.
- Невероятно!
Какво забележително пътуване!
- Толкова е вълнуващо!
Това е графиня Роутс.
Този там е Джон Джейкъб Астор - най-богатият човек на борда.
Младата му женичка Маделин е на моята възраст и е бременна.
Вижте как се опитва да го прикрие. Голям скандал.
Бенджамин Гугелхайм и любовницата му - мадам Обер.
Съпругата му си е вкъщи, при децата.
А това са сър Козмо и Лусил, лейди Дъф-Гордън.
Тя е дизайнерка на провокативни рокли.
Много близка с кралското семейство.
Поздравления. Тя е прекрасна.
- Благодаря ви.
Ще придружите ли една дама?
- Разбира се.
Миличка!
- Видя ли? Няма нищо страшно.
Те обичат парите. Преструвай се, че имаш златна мина и си в клуба.
Здравей, Астор.
- Радвам се да те видя, Моли.
Джей Джей, Маделин, да ви представя Джак Доусън.
Вие от бостънския род Доусън ли сте?
Не, Доусън от Чипуа Фолс.
- Разбирам.
Сигурно се е притеснявал, но дори не трепна.
Те го помислиха за един от тях.
Вероятно наследил богатство от железниците.
Явно новобогаташ, но все пак член на клуба.
Майка ми, разбира се, побърза да го издаде.
Разкажете ни за третокласните каюти. Чувам, че са доста добри.
Най-добрите, които съм виждал. Почти няма плъхове.
Г-н Доусън пътува в трета класа. Снощи помогна на годеницата ми.
Оказа се, че е много добър художник.
Показа ми свои рисунки.
Разбиранията ни за изкуството се различават. Без да се обиждате...
Всички ли са за мен?
- Карай от външните навътре.
Познава всяко болтче в него!
- Корабът ви е чудо, г-н Андрюс.
Благодаря ви, Роуз.
Как ще желаете хайвера, сър?
- За мен не, благодаря.
Никога не съм го харесвал.
Къде точно живеете, г-н Доусън?
Сега адресът ми е "Титаник". А после - каквото Бог ми отреди.
А пари за пътешествията?
Хващам се на работа тук и там. Качвам се на случайни кораби.
Но билета за "Титаник" спечелих на покер.
Наистина голям късмет.
- Целият живот е игра на късмет.
Истинският мъж сам постига късмета си. Нали, Доусън?
И подобно вятърничаво съществуване ви допада?
Да, допада ми.
Всичко, от което имам нужда, е тук с мен.
Имам въздуха в дробовете си и чисти листи хартия.
Харесва ми да се събуждам, без да знам какво ще ми се случи
или къде ще се озова. Една нощ спя под някой мост,
а на другата съм на най-големия кораб, в това изискано общество.
Животът е дар. Нямам намерение да го пропилявам.
Никога не знаеш каква ръка ще ти се падне.
Трябва да вземаш онова, което ти се дава. Заповядай, Кал.
Да осмисляш всеки свой ден.
- Добре казано, Джак.
За осмислените дни.
За осмислените дни!
- Браво!
Но г-н Браун не знаеше, че съм скрила парите в печката.
Прибра се пиян като свиня и запали огъня.
Следва бренди в пушалнята.
По едно бренди, господа?
Сега ще идат да се поздравяват, че са господарите на света.
Дами, благодарим ви за компанията.
Да те придружа до каютата?
- Не, ще остана тук.
Благодаря, Моли.
- Идвате ли с нас, Доусън?
Едва ли искате да останете при жените!
Не, благодаря. Трябва вече да си ходя.
Да, ще говорим за бизнес и политика, няма да ви е интересно.
Но, Доусън... Радвам се, че дойдохте.
Трябва ли да тръгвате?
- Отивам да греба с другите роби.
Лека нощ, Роуз.
Осмисли дните си Ела при часовника!
Искаш ли да идеш на истинска забава?
Може ли да си сложа ръката тук?
Не ви разбирам!
Сега ще танцувам с нея. Ела.
Хайде, ела с мен!
- Джак, чакай!
Не мога да го направя.
- Трябва да сме по-близо, ето така.
Все още си ми любимка, Кора!
Не зная стъпките.
- И аз. Следвай ритъма.
Не мисли.
Чакай, Джак! Спри се!
Джак, недей!
Под юрисдикцията на акта "Шърман".
И Рокфелер каза същото - Върховният съд не го прие.
Какво? Мислиш, че момиче от първа класа не може да пие?
Разкарай се! Добре ли си?
Нищо ми няма!
- Добре, две от три!
Значи се мислите за големи мъже?
Я да видим можете ли така?
Подръж това, Джак. Вдигни го.
Добре ли си?
- Не съм го правила от години.
Хайде, момчета! Дайте всичко от себе си!
Кафе, сър?
Снощи не дойде при мен.
Бях уморена.
Явно буйствата ти на долната палуба са били изтощителни.
Накарал си гробовния си прислужник да ме проследи.
Никога повече няма да се държиш така!
Не съм твой служител, та да ме командваш.
Аз съм ти годеница.
- Моя годеница...
Годеница! Да, така е! И моя съпруга!
По закон още не, но в леглото - да, затова ще ме почиташ!
Както една съпруга почита мъжа си!
Няма да позволя да ме правиш на глупак!
Нещо да не ти е ясно?
- Не.
Чудесно! Извини ме.
О, госпожице Роуз...
Малък инцидент... Съжалявам, Труди.
Дай да ти помогна...
- Оставете на мен, г-це.
Няма нищо.
Труди, донеси чай.
Повече няма да се виждаш с онова момче. Разбра ли?
Роуз, забранявам ти!
Престани, мамо! Ще ти потече кръв от носа!
Това не е игра!
Положението ни е несигурно. Знаеш, че вече нямаме пари.
Разбира се, че знам! Нали ми го напомняш ежедневно!
Баща ти ни остави само дългове, прикрити под доброто му име.
Сега това име е единственият ни коз.
Не те разбирам.
Хокли е добра партия. Ще осигури живота ни.
Защо ме зароби така?
- Защо си такава егоистка?
Аз ли съм егоистка?!
Искаш да работя като шивачка ли?
Това ли искаш?
Да разпродадат имуществото ни на търг?
Реликвите ни да се пръснат?
Толкова е несправедливо!
- Разбира се.
Ние сме жени.
Нашата участ никога не е лека.
Здравейте, г-н Андрюс.
Трябва да говоря с...
- Мястото ви не е тук!
Бях тук снощи, не помните ли?
- Не, вървете си!
Той ще ви каже! Трябва да говоря с...
Г-н Хокли и г-жа Деуит Бюкейтър
все още са ви благодарни за стореното.
Помолиха ме да ви предам това за благодарност...
Не искам парите ви!
- И да ви напомня,
че пътувате в трета класа и присъствието ви не е желателно.
Искам да говоря с Роуз...
- Г-да, погрижете се г-н Доусън
да се върне, където му е мястото и да остане там.
Хайде, тръгвай!
Защо има два руля?
- Този се използва до брега.
Извинете, сър. Още едно предупреждение за лед по пътя.
Не се безпокойте. Напълно обичайно за този сезон.
Дори ще увеличим скоростта. Наредих да запалят всички котли.
Г-н Андрюс, направих някои изчисления наум...
Броят на лодките, умножен по капацитета им...
Простете, но няма достатъчно места за всички пасажери.
Всъщност, има за половината. Нищо не пропускате.
Бях инсталирал един нов вид кранове,
на които да закрепим още един ред лодки, върху този.
Но сметнаха, че палубата щяла да изглежда твърде претъпкана.
Тъй че отмениха решението ми.
Заемат излишно място - този кораб е непотопяем!
Спете спокойно, Роуз. Построил съм надежден кораб.
Той е най-добрата спасителна лодка. Следваща спирка - машинното.
Джак, това е невъзможно. Не бива да се виждам сте.
Трябва да поговорим!
- Не, Джак!
Джак, аз съм сгодена. Ще се омъжа за Кал.
Обичам го.
Роуз, никак не си лесна. Дори си разглезено момиченце.
Но под тази външност се крие най-удивителното, възхитително,
прекрасно момиче... жена, която съм срещал.
Остави ме да ти го кажа. Ти си просто...
Не съм идиот. Знам как е устроен светът.
Имам 10 долара в джоба, нямам какво да ти предложа.
Разбирам това. Но вече съм прекалено хлътнал.
Ако скочиш ти, скачам и аз.
Не мога да си замина, без да знам дали си добре. Само това искам.
Е, аз съм добре. Ще се оправя. Наистина.
Наистина ли?
Не мисля така.
Те те държат в клетка! Ще умреш, ако не се освободиш!
Може би не веднага, защото си силна,
но рано или късно този пламък, в който се влюбих...
Този пламък ще угасне.
Ти не можеш да ме спасиш.
Права си. Единствено ти можеш да го направиш.
Отивам си. Остави ме!
Кажете на Лусил за проблема с печатарите.
Трябваше да върнем поканите за преработка.
А и ужасните рокли на шаферките! Какъв кошмар бяха само!
Роуз искаше да са лилави. Знае, че не понасям този цвят.
Направи го, за да ме дразни.
- Да бяхте дошли по-рано.
Рут видяла моделите ми в "Илюстрирана мода"
за сватбената рокля на дъщерята на графиня Марлборо.
Мисля, ще се съгласите, че ние възкресихме феникса от пепелта!
Здравей, Джак.
Промених решението си.
Казаха ми, че си тук...
Дай ми ръката си.
Затвори си очите.
Хайде!
А сега пристъпи.
Дръж се за перилата. Очите затворени. Не надничай.
Не надничам.
А сега се качи на перилата.
Хвани се. Не отваряй очи!
Вярваш ли ми?
- Вярвам ти.
Хайде, отвори очи.
Аз летя!
Ела, Жозефина, в летящата ми машина!
Тя се издига - нагоре и нагоре...
Това бяха последните слънчеви лъчи, огрели "Титаник".
Стигнахме до здрачаване в нощта на потъването. Остават 6 часа.
Невероятно! Смит държи шибаното предупреждение за ледове...
Извинете... И нарежда да увеличат скоростта!
26-годишният му опит работи против самия него.
Мисли, че огромна маса като айсберга ще се вижда отдалеч.
Но корабът има твърде малко кормило, не може да завие рязко.
Всичко, което знае, е погрешно.
Удобно е, уверявам те. Това е всекидневната.
Тази светлина ще стигне ли? Нали художниците изискват светлина?
Вярно е, но не съм свикнал да работя в такива ужасни условия!
Моне!
Познаваш творбите му?
- Разбира се!
Виж какви цветове е използвал.
- Знам. Възхитителни са.
Кал настоява да влачим това ужасно нещо навсякъде.
Той няма ли да се върне скоро?
Не и преди да свършат пурите и брендито.
Хубав е. Сапфир ли е?
Диамант. Много рядък диамант.
Джак, нарисувай ме като френските си момичета.
Ще си сложа това.
- Добре.
И нищо друго.
Не ми трябва поредната рисунка на порцеланова кукла.
Аз си плащам...
и очаквам да получа каквото искам.
Иди на леглото... тоест, на дивана.
Легни.
Кажи ми каква поза да заема.
- Остави ръката си както беше.
Другата вдигни нагоре, с длан до лицето.
Така.
Главата леко надолу.
Гледай към мен. Не сваляй поглед от мен.
И се опитай да не мърдаш.
Толкова си сериозен.
Май се изчервихте, велики художнико?
Мосю Моне едва ли би се изчервил.
Той рисува пейзажи. Отпусни лицето си.
Извинявай.
- И не се смей.
Сърцето ми биеше лудо през цялото време.
Това бе най-еротичният момент в живота ми...
Поне дотогава.
- И какво стана после?
Искате да кажете, дали го направихме?
Ще ви разочаровам, г-н Бодийн.
Джак бе истински професионалист.
Благодаря ти.
Какво правиш?
- Ще го прибереш ли в сейфа?
Господа, извинете ме.
Никой от стюардите не я е виждал.
Това е абсурдно! На кораб сме! Къде може да се скрие?
Лавджой, намерете я!
Ясно е.
Никога преди не съм виждал такова спокойно море.
Като езеро. Дори ветрец не полъхва.
Ще бъде по-трудно да забележим айсбергите без вълни в основата.
Е, аз ще си лягам. Поддържайте скоростта и курса, г-н Лайтолър.
Става студено. Много си хубава.
Г-це Роуз!
- Рисунките ми!
Чакайте ни!
Тръгвайте!
Съжалявам!
Много е суров за прислужник. Повече прилича на полицай.
Мисля, че е бил.
Проклятие!
- Бягай!
Насам!
- Бързо!
А сега какво?
- Моля?
Още въглища за номер едно!
Какво правите тук долу?
Не ни обръщайте внимание! Справяте се чудесно!
Я виж какво имало тук!
Благодаря.
Накъде, госпожице?
Към звездите!
Притесняваш ли се?
Не.
Докосни ме, Джак.
Ужасен студ!
- Надушвам леда, когато е наблизо.
Глупости!
- Така е, надушвам го!
Намерихте ли бинокъла за вахтата?
- Не съм го виждал от Саутхамптън.
Е, аз тръгвам на обиколка.
Трепериш.
Не се безпокой. Нищо ми няма.
Изтичаха натам.
Липсва ли нещо?
Скъпи, сега можеш да държиш и двама ни заключени в сейфа си.
Имам по-добра идея.
Пипнах ви!
Видя ли им физиономиите?
Видя ли ги?
Когато корабът пристигне, ще сляза на брега с теб.
Това е лудост.
- Знам. Абсолютно неразумно.
Точно затова ще го направя.
Хей, я погледни!
Виж ги тези двамата!
- На тях им е по-топло.
Ако с теб трябва да се топлим така, аз съм пас!
Проклет да съм!
Вдигнете, копелета!
Нямали никой?!
- Какво видяхте?
Айсберг, право пред нас!
Айсберг отпред!
- Дясно на борд!
Завърти го до края!
Стоп машини!
Завъртян е до края!
- Рулят е до края, сър.
Давайте, момчета!
Изпуснете парата! Бързо!
Затворете всички клапи!
Задръжте!
Включете на заден ход!
Защо не завиват?!
Рулят до края ли е?!
- Тъй вярно, сър!
Хайде, хайде, завий!
Ще се ударим!
Ляво на борд!
Назад!
Хайде! Затварят шлюзовете! Измъквайте се!
Излизайте! Бързо!
Водонепроницаеми прегради
Господи боже! Съвсем на косъм бяхме.
Значи надушваш леда, а? Друг път!
Впишете времето в корабния дневник.
Какво беше това, г-н Мърдок?
- Айсберг, сър.
Завъртяхме руля докрай, но беше твърде близо.
Опитахме да го заобиколим, но...
Затворете водните прегради.
- Затворени са, сър.
Стоп машини!
Нека дърводелецът да огледа кораба.
Хайде, да се махаме оттук!
Защо спряха машините? Почувствах трус.
Нищо страшно, счупи се лопата на едно от витлата.
Имате ли нужда от нещо?
- Не, благодаря.
Някой спомена айсберг.
- Аз не виждам нищо. А вие?
Щом плъховете хукнаха нататък, тръгвам след тях!
Няма нищо...
- Има! Ограбиха ме!
Доведете дисциплинарния офицер.
- Веднага, глупако!
Изпуснах ли интересното?
Видя ли какво стана?
- Не. Май се ударихме.
В котелно 6 водата е 2 метра, а пощенският трюм е още по-зле.
Можете ли да запушите дупките?
Видяхте ли пощенския трюм?
- Вече е под водата.
Лоша работа.
- Трябва да кажем на мама и Кал.
Много добри рисунки, сър.
Не пипайте нищо! Искам стаята да се фотографира!
Търсихме ви, госпожице.
Започва се.
Случи се нещо сериозно.
- Да, така е.
Изчезнаха две скъпи за мен неща.
Едното е вече тук, а другото знам къде е. Претърсете го!
Свали си палтото!
- Сега пък какво?
Какво правиш? Претърпяхме авария!
Това ли е?
- Да, това е.
Глупости! Не им вярвай, Роуз!
- Не може да го е взел.
Лесно е - за професионалист!
- Аз бях с него през цялото време!
Направил го е, докато си се обличала, скъпа.
Сложили са го в джоба ми...
- Млъкни!
Дори джобът не е твой! Собственост на А. Райърсън.
Съобщиха, че е откраднато.
- Взех го назаем!
Виж ти, честен крадец!
Знаеш, че не съм го направил, Роуз! Не им вярвай! Знаеш го!
Хайде, синко.
- Знаеш, че не съм!
Хайде, бъди послушен!
Познаваш ме! Не съм го направил!
Какво нещастие, капитане!
4 метра вода над кила за 10 минути -
в предната част, трите трюма и котелно номер 6.
Кога можем да тръгнем?
- Това са 5 отделения!
Корабът може да плава с 4 наводнени, но не и с 5!
Докато носът потъва, водата ще залее преградите на палуба Е,
една след друга, все по-назад.
Нищо не може да я спре!
- Помпите?
Ще я забавят с няколко минути!
Оттук нататък каквото и да правим, "Титаник" ще потъне!
Но този кораб не може да потъне!
- От желязо е. Уверявам ви, може!
И ще потъне! Това е математически неизбежно!
Колко време ни остава?
Един час. Най-много два.
Колко пасажери има на борда?
- 2 200 души, сър!
Май все пак ще влезете в заглавията на вестниците!
Ти си една малка мръсница! Гледай ме в очите!
Г-н Хокли!
- Не сега, заети сме!
Трябва да сложите спасителните жилетки и...
Казах, не сега!
- Съжалявам, заповед на капитана.
Облечете се топло. Навън е доста студено.
Мога ли да предложа палта и шапки?
- Това е нелепо!
Не се безпокойте, сигурно е само предпазна мярка.
Ставайте всички! Слагайте жилетките!
Какви ги разправя?
Какво става?
- Слагайте жилетките!
Сигнал за помощ? Сър?
Точно така, сигнал за помощ. Това са координатите ни.
Съобщете, че потъваме и се нуждаем от незабавна помощ.
Дявол да го вземе!
Сваляйте надолу!
Дръж стабилно! Въртете лебедката!
Освободи въжетата! Свалете всички покривала!
Къде са пасажерите?
- Влязоха вътре.
Прекалено студено и шумно им било. Ей, ти! Помогни за въжетата!
Желаете ли питие, сър?
Синко, какво става? Сложихме жилетките, а сега киснем тук!
Извинете, сега ще разбера!
- Май никой не знае какво става!
Проклети англичани - всичко като по учебник!
Няма нужда от резки думи, г-н Хокли.
Включете отоплението в стаите. Искам чай, щом се върна.
Г-н Андрюс!
Видях айсберга. Виждам и уплахата в очите ви.
Моля ви, кажете ми истината.
Корабът ще потъне.
- Сигурен ли сте?
След малко повече от час всичко това ще е на дъното на океана!
Кажете само на близките си. Не искам да всяваме паника.
И бързо се доберете до лодка. Не чакайте последния момент!
Помните ли какво ви казах за лодките?
Да.
Разбрах ви.
Ето тук, синко.
Събрала се е тълпа пред офиса на ковчежника!
Вървете, аз ще го пазя.
- Добре.
"Карпатия" се движи със 17 възела! Повече не могат!
Само те ли отговориха?
- Те са най-наблизо.
Ще бъдат тук след четири часа.
- Четири часа?!
Благодаря ви, Брайд.
Боже мой!
Лодките са готови за спускане!
Не е ли най-добре първо да настаним жените и децата?
Първо жените и децата.
Слушам, сър!
Дами и господа, моля за внимание!
Пристъпете насам! Точно така, приближете се към мен.
Добре. Засега ще помоля да дойдат само жените и децата.
Ето тук. Както каза капитанът, леко и весело, за да няма паника.
"Сватбеният танц".
Сложете си спасителните жилетки!
Още не е време за лодките! Моля ви, запазете спокойствие!
Сложете си жилетките, жените и децата да излязат отпред!
Какво ще правим?
- Ще чакаме.
Щом качат 1-ва класа в лодките,
ще пуснат и нас, затова трябва да сме готови.
Като се блъскате, няма да стигнете по-бързо! Доведи помощ!
Спускайте и двете страни едновременно! Внимавайте!
Спрете, спрете!
Задръж левия! Спускай само десния край!
Задръж левия! Десният надолу! Сега спускай заедно!
Знаеш ли, аз мисля, че този кораб може да потъне.
Помолиха ме да ти предам този малък израз на благодарност.
С комплиментите на г-н Калдън Хокли!
Чухте какво казаха! Влизайте в лодката!
Място за един джентълмен?
- Сега са само жените и децата!
Местата в лодките според класата ли са?
Дано не са много претъпкани.
Мамо, затвори си устата!
Водата е ледена, а няма достатъчно лодки!
Едва ще стигнат за половината! Другата половина ще загинат!
Но не и по-добрата половина.
Хайде, Рут, влизай! Местата първа класа са тук.
Защо ли не запазих рисунката? До утре ще струва много повече!
Ах ти, противен негоднико!
Хайде, Роуз! Има много място!
Ти си следващата, миличка!
Качвай се, Роуз.
Влизай в лодката!
Сбогом, майко.
Къде отиваш?
При него?! Да бъдеш любовница на канален плъх!
По-добре негова любовница, отколкото твоя съпруга!
Казах, не!
Роуз! Моля те, спри!
Спускайте!
Не, чакайте! Роуз!
Помощ! Чува ли ме някой?
Помогнете ми!
Г-н Андрюс?!
Проверете десния коридор! Сложете си жилетка и тръгвайте!
Люси, сложи си жилетка, за да дадеш пример.
Има ли някой тук?
- Г-н Андрюс! Слава богу!
Къде отвеждат арестуваните?
- Трябва да се качите на лодка!
Ще го направя, със или без ваша помощ!
Но без вас ще е по-бавно.
Слезте с асансьора долу. Минете по коридора на екипажа.
Надясно, после наляво при стълбите. Там има дълъг коридор.
Става лошо!
По дяволите!
Извинете!
Съжалявам, асансьорите са затворени!
Писна ми да бъда учтива! Свалете ме долу!
Палуба Е!
Качвам се горе!
- Не! Не!
Върнете се! Аз се качвам!
Коридорът на екипажа...
Джак!
Роуз!
Тук съм!
Джак! Съжалявам! Толкова много съжалявам!
Лавджой го е сложил в джоба ми.
- Знам.
Трябва да намериш резервния ключ! Виж в онзи шкаф!
Мъничък сребрист ключ!
Тук всички са медни!
- Погледни в чекмеджетата!
Как разбра, че не съм аз?
Осъзнах, че винаги съм знаела!
Продължавай да търсиш!
Няма! Няма ключ!
- Добре, чуй ме!
Трябва да намериш помощ. Всичко ще се оправи.
Веднага се връщам!
Аз ще чакам тук!
Има ли някой тук?
Има ли някой?
Трябва ни помощ!
Проклятие!
Никой ли не ме чува?!
О, слава богу! Помогнете! Там долу има човек! Чакайте!
Какво правите тук? Трябва да сте на палубата!
Тук долу има заключен човек!
- Насам!
Не се плашете!
- Не съм уплашена! Не натам!
Пуснете ме и ме изслушайте!
Върви по дяволите!
Боже мой!
С това ще стане ли?
- Сега ще разберем. Ела!
Чакай! Упражни няколко удара ей там!
Добре! Сега опитай да удариш на същото място!
Стига толкова упражнения! Хайде! Ще се справиш!
Удари много силно и бързо!
Чакай! Раздалечи ръцете малко повече.
Така ли?
- Роуз, аз ти вярвам!
Давай!
Ти успя! Да се махаме!
Леле, че е студена!
Това беше изходът!
- Ще трябва да намерим друг!
Ето нещо, което не се вижда всеки ден.
Какъв е този багаж?! Махнете го! Няма място!
Време е да тръгва, господине. Отдръпнете се.
Запазете спокойствие!
Няма я и от дясната страна.
Нямаме много време. Този надут сухар не пуска мъже!
Онзи от другата страна пуска.
Тогава отиваме там. Трябва да се подсигурим.
Какво си мислите, че правите? Ще трябва да го платите!
Собственост на "Уайт Стар"...
- Млъкни!
Задръжте лодката! Трябва да се върна за...
Сядайте! Тя е последната!
Защо са наполовина празни?!
- Не сега, г-н Андрюс!
Вижте! Двадесет човека в лодка за шестдесет и пет!
А в една видях само дванадесет души!
Не сме сигурни каква тежест издържат. Може да се обърнат!
Глупости! Изпробвани са със 70 човека!
За бога, г-н Лайтолър, напълнете тези лодки!
Моля, още жени и деца!
Назад! Това не е изход! Всички назад!
Не можете да ни държите тук! Корабът потъва!
Изкарайте отпред жените! Отключете вратите.
Казах, само жени! Не! Само жени! Спрете!
Заключете вратите!
За бога, тук има жени и деца! Пуснете ни, за да се спасим!
Можем ли да излезем?
- Оттук - не!
Трябва бързо да измислим нещо.
Спуснаха лодките!
- Потъваме! Трябва да излезем!
Насам няма изход!
- Тогава тръгваме натам!
Аз ще се оправя сам.
- Аз също.
Хайде!
- Не, насам!
Оттук!
- Върнете се при стълбището!
Всичко ще се оправи! Там ще ви насочат.
Върнете се на главното стълбище!
Отвори вратата!
- Върнете се!
Отваряй веднага!
- Казах да се върнете!
По дяволите, кучи сине!
- Престани!
Фабри, Томи, помогнете ми!
- Направете място!
Направете място!
- Оставете пейката!
Едно, две, три!
Още веднъж!
Да вървим!
Не може оттук!
Спазвайте реда!
- Отдръпнете се назад!
Казах, назад, или ще ви застрелям като кучета!
Всички да спазват реда! Спазвайте реда, казах!
Г-н Лоу, вие ще командвате лодката!
Всички добре ли са? Не изпадайте в паника!
Назад!
Закъсняхме!
- Отпред има още лодки.
Останете с Мърдок. Изглежда практичен.
Не я спускайте! Срежете въжетата!
Сядайте! А вие - назад! Казах, отдръпнете се!
Всичко отива по дяволите. Нямаме много време.
Г-н Мърдок!
- Г-н Хокли? Вие двамата при мен!
Аз съм бизнесмен. Имам делово предложение за вас.
Хайде, Роуз!
Лодките са спуснати!
Има ли лодки от тази страна?
- Не, има отпред. Ще ви покажа.
Какъв е смисълът? Никой не ни слуша!
Не ни слушаха и на вечеря. Да посвирим, за да се стоплим.
"Орфей".
Давим се с музика! Сега разбирам какво е първа класа!
Къде са другите?
- Всички са отзад, сър!
Разбрахме се, нали?
Само жени и деца!
Заповядайте, мадам! Вие, господине, назад!
Проверете от другата страна!
Намерих я, от другата страна.
Чака да се качи в лодка, заедно с него.
Има ли още жени и деца?
- Не, качиха се!
Тогава някой друг?
Питам, някой друг?
По дяволите всичко!
Сър, оттук не се минава!
Да, точно така, чудесно!
Пригответе се за спускане!
Готови отляво!
Спускайте!
Дръжте стабилно!
И двете страни едновременно! Леко!
Дайте ми я!
- Всичко е наред, миличка!
Татко, качи се в лодката!
- Ще се разделим само за малко!
За татковците има друга лодка.
Дръж мама за ръка и бъди добро момиче!
Няма да тръгна без теб!
- Трябва!
Качвай се в лодката, Роуз!
- Не, Джак!
Качвай се!
- Да, Роуз, качи се в лодката.
Погледни се! Изглеждаш ужасно.
Облечи това, хайде.
Хайде, аз съм в следващата.
- Не и без теб!
Чуй ме. Ще се оправя. Аз винаги оцелявам.
Уговорих се с един офицер. Джак и аз ще се качим. И двамата.
Виждаш ли? И за мен има лодка.
- Побързай, почти се напълни.
Качете се, госпожице. Качете се, моля ви!
Дръпнете се от перилата!
Спускай!
Добре лъжеш.
- Почти колкото теб.
Няма никаква уговорка, нали?
Напротив, има. Но ти не си включен в нея.
Аз винаги печеля, Джак. По един или по друг начин.
Роуз!
Спрете я!
- Какво правиш?!
Колко си глупава! Защо го направи?
Толкова си глупава, Роуз! Защо го направи, защо?!
Ако скочиш ти, скачам и аз. Помниш ли?
Помня.
Не можех да тръгна, Джак.
Е, ще измислим нещо.
- Поне съм заедно с теб.
Бягай!
Насладете се на последните си мигове заедно!
Какво ви е толкова смешно?
- Сложих диаманта в палтото.
А палтото остана у нея!
Не можем да го оставим!
Добре, хайде!
Да се връщаме!
Не натам! Спри!
Насам!
Дай си ръката!
Помощ!
Чакайте! Отворете вратата!
- Помогнете ни!
Помогнете ни, моля ви!
По-бързо!
Давай!
- Побързай!
Изпуснах ключовете!
Чакайте! Не ни оставяйте! Извикайте помощ!
Намерих ги! Кой е ключът?
- Опитай късия!
Заяде!
По-бързо!
Отключих! Давай, Роуз!
Джак!
Хайде!
Продължавай!
Вдигнете греблата!
Казах, само жени и деца!
Задръжте я!
Закачете въжетата за скрипеца!
Назад! Всички назад!
Продължавай нагоре!
Не се блъскайте!
Назад! Всички назад!
- Дай ни шанс, негоднико!
Ще застрелям първия, който понечи да мине!
Назад!
- Нали се разбрахме?!
Парите ви вече не могат да спасят нито вас, нито мен! Назад!
Само жени и деца!
Не! Томи!
Копеле!
Отдръпнете се, дявол ви взел!
Тук има дете!
- Направете му път!
Моля ви, аз съм с дете! Няма си никой друг, освен мен!
Качете се. Всички назад!
Дайте, ще я поема.
Дайте ми я.
Чакай! Г-н Андрюс!
Няма ли да се спасявате?
Съжалявам, че не съм създал по-надежден кораб, мила Роуз.
Потъваме бързо! Трябва да вървим!
- Чакайте!
На добър час, Роуз!
И на вас също.
Г-н Гугелхайм! Това е за вас.
Не, облекли сме се официално и ще умрем като джентълмени.
Но бихме пийнали бренди!
Въжетата тук!
Опънете ги и ще я обърнем!
Капитане! Моля ви, къде трябва да отида?
Капитане, жилетката ви...
Е, това беше всичко.
- Сбогом, Уоли, и късмет.
И те живели щастливо заедно цели триста години,
радвайки се на вечна младост и красота.
Няма време! Режете въжетата! Режете, ви казвам!
Дайте ми нож!
Хайде! Освободете лодката!
Срежете проклетите въжета!
Господа, за мен бе привилегия да свиря тази вечер с вас.
Трябва да останем на кораба възможно най-дълго!
Скачай!
Ще ви помогна.
Джак!
Не! Ще ни обърнеш!
И в долината на мрачната сянка ако ходя...
Може ли да вървите по-бързо през тази долина?
Пресвета Дево, майко Божия, моли се за нас грешните...
Насам!
"И видях ново небе и нова земя,
защото първото небе и първата земя преминаха,
и море нямаше вече."
Скоро всичко ще свърши.
"Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде
и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях."
Джак... Тук се срещнахме за първи път.
"И Той ще изтрие сълзите им и смърт не ще има вече;
нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка;
защото старият свят вече премина."
Гребете по-бързо!
Дръжте се!
Дръж се здраво!
Всемогъщи Боже!
Обезопасете прекъсвачите!
Трябва да се прекачим!
Ще те издърпам. Дай си ръката!
Държа те. Няма да те изпусна.
Какво става, Джак?
- Не знам.
Дръж се!
Това е краят!
Дръж се!
Корабът ще ни засмуче. Поеми дълбоко дъх, щом ти кажа!
Ритай към повърхността с всичка сила! Не пускай ръката ми!
Ще оцелеем! Вярвай ми!
- Вярвам ти.
Готова ли си? Сега!
Слизай от нея!
Плувай, Роуз! Искам да плуваш!
Продължавай да плуваш!
Толкова е студено!
- Плувай, Роуз!
Хайде, продължавай!
Качи се отгоре.
Хайде, Роуз!
Не се пускай!
Сега всичко ще се оправи.
Ще се оправи.
Върнете лодките!
Лодките ще ни приберат.
Само се дръж още малко!
Трябваше да се отдалечат заради водовъртежа, но ще се върнат.
За бога!
- Моля ви, помогнете ни!
Не разбирате.
Ако се върнем, ще обърнат лодката, ще ни завлекат!
Я стига! Плашиш ме! Грабвайте греблата, момичета!
Луда ли сте? Ние сме насред Северния Атлантик!
Какво искате - да живеете или да умрете?!
Не мога да ви разбера.
Какво ви става? Това там са мъжете ви!
Има предостатъчно място!
Ще има още едно свободно място, ако не си затвориш плювалника!
Махнете греблата и завържете лодките една за друга!
Завържете ги здраво!
Чуйте ме, момчета! Трябва да се върнем!
Жените от тази лодка да се преместят в другата!
Възможно най-бързо, моля! Да освободим място!
Започва да става тихо.
Ще им трябват няколко минути, за да организират лодките.
Не знам ти как мислиш, но аз ще напиша гневно писмо
на компания "Уайт Стар" за това, което се случи.
Обичам те, Джак.
Недей така.
Недей да се сбогуваш. Още не.
Разбираш ли ме?
- Толкова ми е студено...
Чуй ме, Роуз, ти ще се измъкнеш оттук.
Ще продължиш живота си и ще имаш много деца.
Ще гледаш как растат.
Ще умреш от дълбока старост в топлото си легло.
Не тук. Не и тази нощ.
Не така. Разбираш ли ме?
Не си чувствам тялото.
Спечелването на билета бе най-хубавото нещо в живота ми.
Защото ме доведе при теб.
И съм благодарен за това. Наистина съм благодарен.
Ти трябва...
Трябва да ми окажеш тази чест.
Трябва да ми обещаеш, че ще оцелееш.
Че няма да се предадеш, каквото и да се случи.
Колкото и да няма надежда.
Обещай ми, Роуз.
И никога не нарушавай обещанието си.
Обещавам.
Никога не го нарушавай.
Няма да го наруша, Джак.
Никога, обещавам!
Право пред нас, сър!
Вдигнете греблата! Виждате ли някой да се движи?
Не, сър. Нищо не помръдва.
- Проверете ги!
Дайте греблото насам!
Проверете дали няма живи!
- Всички са мъртви, сър!
Дайте бавно напред.
Внимателно с греблата. Не ги удряйте.
Има ли някой жив тук?
Чува ли ме някой?
Има ли още живи?
Изчакахме твърде дълго!
Продължавайте да търсите оцелели!
Има ли някой жив?
Чува ли ме някой?!
Ела, Жозефина,
в летящата ми машина...
Тя се издига - нагоре...
и нагоре...
Джак!
Идва една лодка!
Идва лодка, Джак!
Върнете се! Върнете се...
Върнете се!
Чува ли ме някой?!
Нищо не помръдва, сър.
Върнете се...
Няма да го наруша. Обещавам.
Обърнете!
1500 души се озоваха в морето,
когато "Титаник" потъна под нас.
Наблизо плаваха двадесет лодки,
но само една от тях се върна.
Само една.
От водата бяха извадени шестима оцелели, включително и аз.
Шестима... от хиляда и петстотин.
А след това на 700-те души в лодките
не им оставаше друго, освен да чакат.
Да чакат смъртта или избавлението.
Да чакат опрощението, което така и не дойде.
Карпатия
Тук няма да намерите хора от вашата класа, сър.
Няма ли и друг списък? Може да е на друг кораб?
Правим каквото можем...
Тогава го видях за последен път.
Той се ожени, разбира се, и наследи милионите си.
Но борсовият крах през 1929 го съсипа.
Същата година налапал дулото на пистолета. Поне така четох.
Името ви?
Доусън.
Роуз Доусън.
- Благодаря ви.
Не сме открили нищо за Джак. Няма никакви данни за него.
Да, и как би могло да има?
Пък и аз не съм казвала на никого за него досега.
Дори и на дядо ти.
Женското сърце е дълбок океан от тайни.
Но сега знаете, че е имало човек на име Джак Доусън
и че той ме спаси по всички възможни начини.
Дори нямам негова снимка.
Сега той съществува само в паметта ми.
"Келдиш", "Мир 2" излиза на повърхността.
Пазех я за момента, в който открием диаманта.
Съжалявам.
В продължение на 3 години мислех само за "Титаник".
Но така и не го разбрах.
Не го почувствах с душата си.
Превод и субтитри ЖИВКО ТОДОРОВ
BDRipped: Стелиан Николов a.k.a. Stelcho
Редакция и тайминг Домани 2023