King Sоlоmоn's Minеs (2004) (King.Solomons.Mines.S01E02.Part.2.1080p.BluRay.REMUX.AVC.DD.2.0-EPSiLON.srt) Свали субтитрите
Всички заредете оръжията.
- Идеята не е добра.
Защо да не е?
Водата ни свършва.
Ако ги подгоним, не знаем докога ще продължим.
Умбопа, казва, че водата е натам.
- Ще я намерим.
У теб са картата и ключът.
Ако питаш мен, не ние трябва да ги търсим.
А те нас.
- Обаче не те питам, Хенри!
Ви, Кива, напред.
- Ти не разсъждаваш, Алан.
С насилие нищо не се решава.
Момичето е главната ни цел.
Ала няма да я спасим, ако умрем от жажда.
А наоколо вода има само в оазиса на Окото на Шеба.
Като всички живи създания трябва да идем там да се напием.
Същото се налага и на мъжете, които плениха г-ца Мейтланд.
Да тръгваме.
Пак ви питам, г-це Мейтланд.
- Не знам нищо. Губите си времето.
Картата, изпратена от баща ви, принадлежи на царя.
Искаме си я.
Не е у мен, нямате късмет.
Значи и вие нямате.
Чакай. Не бързай.
Дадохте картата на Куотърмейн, нали?
- И какво, ако е така?
Бяхме партньори, някога. Не е достоен за доверие.
Говорете каквото искате.
И правете с мен каквото решите.
Куотърмейн няма да ви даде ключа.
- Има ключ?
Ще намерим Куотърмейн и ще разменим нея срещу картата и ключа.
А ако той не приеме?
- Не чу ли дамата?
Куотърмейн е човек на честта. И красивите личица са му слабост.
Ще ви изтъргува срещу съкровищата на цар Соломон, нали, мадам?
Някой има ли още вода?
Тази беше последната.
Ще ни намерят и ще си върнем г-ца Мейтланд.
Дано си прав, Хенри.
Колко ли остава още до окото на Шеба?
Дано знаеш накъде отиваме, аз изгубих представа.
С това няма да намериш пътя. Пустинята е огромна.
Не се бой, ще открием г-ца Мейтланд. Имай вяра в предците.
Вяра?
За умен човек прекалено им вярваш.
А ти, за умен човек, недостатъчно.
Да продължим напред.
Молиш ли се, професоре?
Моля се.
Ти говориш английски?
Говоря всякак, щом трябва да ме чуеш.
Дойдох да те предупредя.
Трябва да се молиш на своя бог. Моли се за дъщеря си.
За какво говориш?
Има хора, които искат същото като Туала. Казват че им принадлежи.
Те са отвлекли дъщеря ти.
- Какво?
Ако не я върнат, ще завземат рудниците,
а завземат ли ги...
- Защо не го кажеш на Туала?
Виждам голяма промяна за народа ни, но само ако тя оцелее.
Съдбата на дъщеря ти не е написана.
Тя има силен дух.
Знам.
Моли се тя да оцелее, иначе няма да си тръгнеш жив оттук.
Никога.
Колко са пред нас?
На час, най-много два.
Вашият човек едва ли ще оживее.
Ще го оставим тук.
Дай му вода.
Защо?
Мъртъвците не пият.
Защо го следваш?
Чувал ли си за марша на смъртта?
Преди 2 години царят нареди 150 мъже да маршируват през Русия
от Санкт Петербург до Владивосток просто за да се забавлява.
През зимата. Самоубийство е и те го знаеха.
Но тръгнаха.
Само един се добра жив.
Беше той.
Не си хаби куршумите.
Г-це Мейтланд, имате ли вода?
Най-добре се върнете.
- Предпочитам да умра!
Ако умрете, умира и баща ви.
Хайде.
Не бива да спираме.
Вървете.
Единият крак пред другия, капитане.
Давайте, капитане.
Вижте капитана.
Шефе, не бива да спираш.
- Моля те, Кива.
Трябва да вървите напред. Изправете се.
Не мога повече.
- Ако останете тук, умирате.
Нека си умра!
Не е редно морски човек като вас да умира в пустинята.
Да. Ще обидите водата.
Нямате милост, момчета.
Хайде, станете.
Вода?
Помирисвам вода.
Помирисвам вода!
Побъркан английски глупако! Намери ни вода!
Скоро са били тук. Пясъкът е още мокър.
Следите се отдалечават.
Не ми харесва това.
- Какво могат да направят?
Държим нея.
Сергей.
Хвърлете оръжията, господа!
Обкръжени сте.
Казах, хвърлете оръжията и я пуснете!
Чакайте.
Чуйте ме добре, г-н Куотърмейн.
Преди да съм преброил до 10, с хората си ще дойдете тук. Бавно.
С оръжия, вдигнати над главата.
Иначе ще застрелям г-ца Мейтланд. Ясно?
Започвам да броя. Едно, две...
Куотърмейн, той не се шегува.
три, четири, пет...
Дай картата и ключа и я пускаме.
шест, седем, осем...
Добре.
Слизам долу.
Всички слизаме.
- Не го правете.
Надявам се, че един царски офицер държи на думата си.
Войници сме, г-н Куотърмейн, не убийци.
Сега хвърлете оръжието.
Казах да хвърлите оръжието.
Ще ти дам каквото искаш.
Но оръжието няма да хвърля.
Тогава ще я убия.
- Не ви го препоръчвам, сър.
Едно дръпване на спусъка
и няма да видите ключа, нито рудниците. Защото ще сте мъртъв.
А вие ще изгубите приятелката си.
Гръмни ме, а Вентвогел ще очисти теб, докато презареждаш.
Искам картата и ключа.
Както кажете.
Вземи я.
Добре.
Разбирате, че ни е нужно разстояние, г-н Куотърмейн. Тръгваме.
Без глупости, г-це Мейтланд.
Елизабет!
Бягай!
Добре ли сте?
Шефе! Вентвогел е улучен!
Само кракът, шефе. Само кракът.
Дъщеря ти е жива и продължава пътя си насам.
Това не те ли радва?
Да, щастлив съм, че е жива, но...
Но не и че дойде да ме спаси. Не биваше да заплашвам живота и.
Прав си да се тревожиш за нея. Туала е непредсказуем.
Идването и тук е много опасно.
Що за баща съм да подложа дъщеря си на такъв риск?
По-добрият въпрос е: що за баща си,
че дъщеря ти рискува живота си, за да те спаси?
Благодаря ти.
Не биваше да давате ключа.
- И щяхте да сте мъртва.
Той е прав, Елизабет.
Тези хора са варвари.
Пред нищо няма да се спрат, за да стигнат до рудниците.
Ще ми се да пипна Макнаб и да си върнем картата.
Няма го вече.
Следващият обект на картата са Гърдите на Шеба.
Какво ли представляват?
Ето ги.
Гърдите на Шеба, предполагам.
Без да съм познавал нея, разбира се.
Сега остава да намерим Макнаб.
Умбопа.
Казваш, че познаваш тези планини.
Води ти тогава.
Не се тревожи, Макнаб. Куотърмейн не знае къде сме.
Това е Усмивката на Шеба.
Ще слезем оттук до Гърдите на Шеба.
О, Усмивката на Шеба?
Не усмивката ме плаши, а зъбите.
Сега вече сме пред тях.
Елате ми само.
Ще се разположим сред тези скали.
Ходете внимателно.
Кива, на височината вляво.
Капитан Гууд - тук. Ви, стой до мен.
Г-це Мейтланд, ако нещата загрубеят и трябва да се придвижа,
вие стойте тук и не мърдайте, ясно?
- Да.
Добре.
А сега какво?
Прикрийте се. Бързо.
Макнаб! Пусни торбата и се отдръпни.
Добре, само спокойно.
Макнаб.
Пусни торбата, Макнаб. И се отдалечи.
Търсят прикритие.
Шефе, аз ще взема торбата.
Кива, не! Къде тръгна?
Кива, залегни!
Не! Прикривай ме, Хенри!
Улучиха ме.
- Хайде.
Елизабет!
Стреляй, Макнаб.
Сега!
- Засече!
Дай да видя, Кива.
Ще се оправиш.
- Куотърмейн...
Всичко ще е наред, Кива.
Ще се оправиш.
Ще се оправиш.
Само не умирай.
Богове на земята, слънцето и звездите.
Приемете нашия брат и направете от тялото му голямо дърво.
Нека то е отражение на живота на Кива на тази земя.
Почивай в мир, Кива.
Може ли да ти правя компания?
- Разбира се.
Не можах да заспя.
Все за Кива си мисля.
Аз също.
Когато бях малка, мама почина.
Бях объркана и уплашена.
Вечерта след погребението татко дойде в стаята ми да ме утеши.
Каза ми, че духът на мама винаги ще е с нас.
В подкрепа на думите си ме взе и ме отнесе навън.
Легнахме на земята, загледани в звездите.
Той посочи към една и каза,
че всеки път, когато Бог затвори врата след живота,
отваря прозорец на небето,
за да може светлината да сияе вечно.
Красиво е.
Помогна ми.
Хенри.
Какво има, Куотърмейн?
- Умбопа е изчезнал.
Никакви следи, нищо. Сякаш се е изпарил.
Какво мислиш?
Не знам.
Може би си е отишъл у дома.
Ще запаля огън да сваря кафе.
Хайде, събудете се.
Дай ми ножа.
Сега сме партньори с теб.
Ще го направя аз.
Не е заради парите, Макнаб.
Никога не са били целта ми.
Искам камъка на предците.
Нали не вярваш, че има някаква сила.
Тук съм да служа на царя. Той вярва,
че африканските племена са убедени в силата му. Това ми стига.
Захапи го.
Стой неподвижно.
Ето го, излиза... Излиза...
Какво има, Куотърмейн?
Не мърдайте.
Нали не са канибали?
Какво искат?
- Не знам.
Може би това е племето, пленило баща ми.
Нещата вървят от зле към по-зле.
- За теб ще става все по-зле, Макнаб.
Само един удар да го отърва от мъки.
- Убиването го остави на нас.
Нека ви спестя труда.
Народе мой, куакуани, погледнете ме внимателно.
Аз съм Игноси,
вашият законен крал.
Какво казва?
Умбопа казва, че бил крал.
Умбопа е крал?
Мленге, не ме ли помниш?
Като бях малко момче, с майка ми напуснахме дома си.
Как да ти повярваме? Жена и момченце са прекосили голямото море от пясък?
Да. Върнах се да си искам трона.
Туала уби баща ми и открадна рожденото ми право.
Ако е така,
има само един начин да докажеш, че си син на баща си.
Ето доказателството, което искаш.
Игноси, защо закриляш белите?
Те са мои телохранители и слуги.
А тези двамата са мои роби.
Какво каза?
- Онези там му били телохранители,
а ние с теб - роби.
- Ничий роб не съм.
Това шега ли е?
- Поклонете се.
Куакуаните убиват всеки, проникнал в земите им.
Ако искате да живеете, слушайте ме.
Коленичи.
Игноси! Кралят ни се завърна!
Рудниците са близо, подушвам ги.
Идеално, те ще ни отведат право там.
Къде ли ни водят?
Сигурно при човека, убил бащата на Умбопа.
Туала?
- Да, така изглежда.
Съжалявам, че не казах по-рано кой съм.
Защо мълча?
Не бях сигурен ще дойдеш ли с мен, като знаеш задачата ми.
Я почакай.
Замислил си го още отначало?
Боговете предсказаха, че ти ще помогнеш да стана крал.
В замяна ще ви помогна да оцелеете.
А съдбата на баща ми?
Казаха ми, че Туала го държи в плен.
Ако още е жив, щом стана крал, ще е свободен.
А ако не станеш крал?
Куотърмейн, ще ми дадеш ли ключа?
Какво правиш? Ключът е спасението на баща ми.
С ключа ще защитя рожденото си право и ще сразя Туала.
Туала е жесток крал. Убива хора и заграбва земите им.
Ако му дадете ключа, ще намери камъка на предците,
а с него придобива власт да говори с боговете.
Стане ли това, няма как да бъде спрян.
Можем да му се доверим, Елизабет.
Под властта на слънцето...
Събрали сме се тук да честваме куакуаните.
Всички виждате белия човек.
Той е измамник.
Този човек излъга вашия крал.
Не е време за жертвоприношение.
Не изпълни обещаното.
Предците казват, че ключът скоро ще ни бъде донесен.
Имай търпение, кралю.
Времето за търпение свърши.
Да го убием!
Смърт! Смърт!
Кой смее
да прекъсва фестивала?
Елизабет!
Татко!
Какво правите? Пуснете ме!
Кой смее да прекъсва фестивала?
Аз съм Игноси. Законният крал на куакуаните.
Ти си самозванец.
Убийте ги!
Не е нужно насилие.
Баща ми беше Кохади. Вашият крал.
Бащата на Туала го уби.
С майка ми избягахме в пустинята.
Ето че се завърнах у дома.
Казваш, че си кралят.
Кой те подкрепя?
Аз помня баща му и знам, че Игноси е кралят.
Един старец!
Имам хиляда войни, които казват, че аз съм кралят.
Гагул.
Ти знаеш волята на предците.
Може би...
Ключът, Умбопа. Дай го на Туала.
Дъщерята на белия донесе ключа.
Ще го дам на Гагул да го пази,
докато се разберем кой е кралят.
А ти ще освободиш белия.
Отправям предизвикателство за трона!
Обявявам Номолос - битка до смърт.
Номолос! Номолос! Номолос!
Тишина!
Избери кой ще се бие за теб, а аз ще посоча някого от робите си.
Крал ще е господарят на онзи, който остане жив накрая.
Номолос ще бъде утре призори!
Куотърмейн, къде е Елизабет?
Приготвя храна с другите слуги.
Какво искат от нас?
Главите ви на кол.
Готов съм да побият главата ми на кол, стига да е редом с твоята.
Предайте ми оръжието си.
И за теб се отнася, войнико.
Станете всички.
Белият на име Куотърмейн ли е човекът?
Да.
Дай ми го.
- Кое, кралю?
Дай ми ключа за рудника.
- Ако войнът ти спечели Номолос...
Искам го.
Кралю, не е разумно да опитваш магията ми.
Я да ви погледна.
- Правиш голяма грешка.
О, да, съгласен съм.
Ако зависеше от мен, бих ви обесил, но Умбопа е състрадателен.
Наспете се хубаво тази нощ.
Естествено, надявам се да ви надупчат хиляди комари.
Ако сте гладни, отхапете си взаимно носовете.
Разкарай се.
Толкова се срамувам.
Татко, няма от какво да се срамуваш.
Не биваше да пиша онова писмо.
Но бях уплашен, Елизабет, много уплашен.
Знам. Разбирам.
Мислех, че ще си откупя време да избягам.
Не биваше да го изпращам.
- Но тогава сега нямаше да съм тук.
Поставям теб и онези, които ти помогнаха, в смъртна опасност.
Здравейте. Радвам се да ви видя.
Нямам думи да ти благодаря, Алан.
Всичко наред ли е?
Туала избра човек да се бие за него.
А Умбопа? За него кой ще се бие?
Настъпи време за Номолос!
Битка до смърт!
Боецът, който победи,
ще направи господаря си крал!
Ела.
Това не е твоя битка.
Давам ти последен шанс. Вземи белите и си вървете.
Няма да ви сторя нищо.
- А какво ще стане с Умбопа?
С Умбопа ще се справя по мой начин.
Тогава ще се бия както е уговорено.
Значи си глупак.
Вземи си оръжието и се бий с боеца ми
или ще те убия лично.
Прережи въжето ми.
Прережи го.
Убий белия дявол!
Убий го!
Давай! Направи го!
Господи!
Хенри! Хенри, не!
Не! Късно е.
Плати достатъчно за достойна кауза.
Краят ми е какъвто съм го желал.
Кажи на Умбопа да е благороден крал.
А ти се грижи добре за това момиче.
Недей... Моля те, не умирай.
Куотърмейн, не! Спри се.
Недей. Имай ми доверие.
Намерих го.
Отмести поглед.
- Какво?
Не я поглеждай.
Аз да не съм дивак.
Не се боя от магията ти.
Аз съм офицер на царя.
Ще издържа на погледа ти, докогато си искам.
Не ме плашиш...
Поеми дъх веднъж.
Още веднъж.
Сега спри да дишаш.
Погледни ме.
Погледни ме.
Приятелят ти търсеше Камъка на предците.
Ти не го искаш. Защо?
Не искам власт над африканците.
Но искаш богатство, което също носи власт, нали така?
Мъдра си.
- Ласкаеш ме.
Не бива да вярваш на белия, който се би за Игноси.
Ти му завиждаш.
Докато му завиждаш, трябва да го следваш.
Върви. Пътят ти не свършва тук.
Ще намеря ли каквото търся?
- Да.
Но никога няма да го притежаваш.
Тост.
За сър Хенри.
За Хенри.
Най-щурия, смел и непокорен стар глупак, живял някога.
И мой приятел.
Тук съм да ви служа, кралю... ако ме приемете.
Трябва да ти кажа, Игноси.
Докато бях в плен на Туала,
тази жена единствена ми съчувстваше.
Можеш да седнеш до нас.
Куотърмейн.
Направи много за мен, приятелю, но ще ти искам една последна услуга.
Каква?
- Докато хората имат интерес
към Камъка на предците, народът ми няма да е в безопасност.
Той трябва да бъде унищожен.
- Искаш да унищожа камъка?
Така е предсказано.
От предците.
- Имаш силен вътрешен глас.
Вслушвай се, вярвай му.
Ще намериш каквото търсиш.
Ето ни тук.
Аз не мога да продължа нататък.
Разбирам.
Не може да бъде. След всичкото това време.
Цар Соломон и кралица Шеба.
Вземи го.
Стой зад мен.
Не мърдайте.
Сега ще си направим разходка.
Точно така.
Бавни крачки.
Напред.
Макнаб!
Е, какво, ще се застреляме взаимно ли?
Ключът е у теб, рудниците са твои.
Но ти не това искаш, нали?
Искаш да ме унищожиш.
Винаги това е била целта ти.
Сега е твоят шанс.
Какво, Макнаб, нима ще ме застреляш със собствения ми пистолет?
Невероятно.
Господи.
Тук пише за Камъка на предците и за желанието на цар Соломон
да обедини племената по света в едно царство.
Тук пише за любовта му към кралица Шеба.
Готова ли си?
Почакай. Да не избързваме.
Добре, след теб.
Трябва да има нещо.
Ето го. Камъкът на предците.
Не, не, не.
Вземи го предпазливо.
Е, какво?
Има само един начин да разберем.
О, не, не!
Трябваше да се досетя.
Не си много приказлив.
Всъщност много обичам да приказвам.
С Мария си говорехме за нашите надежди и мечти да имаме ферма.
Приказвахме си по цяла нощ какво ли не.
За пръв път те чувам да споменаваш името и.
Не знам, просто...
- Алан, извинявай.
Ако не ти се говори и предпочиташ само да си седиш, не възразявам.
Хубаво е да има някой, с когото да си говориш.
Всъщност аз...
Мислех си...
дали, ако излезем оттук, ти...
Искам да те питам дали...
би желала да си с мен. Защото...
аз не искам всичко да изчезне
и вече никога да не се чувствам както като съм с теб.
Та си мислех...
Ако ти предложа да се омъжиш за мен...
какво би отговорила ти?
Бих отговорила "да".
Наистина ли?
Наистина.
Съгласна си? Ще се омъжиш за мен?
Да.
Ще го направя.
Боже мой. Така искам да те целуна.
Целуни ме.
Много по-хубаво е от приказването.
Ще ми се да го направя официално.
Иска ми се да имах пръстен да ти дам.
Кралица Шеба има пръстен.
Пръстенът.
Струва си да опитаме.
Давай!
Бързо, проври се оттам.
Давай, давай.
Върви.
Давай. Изхвърли Камъка.
Давай.
Пази си главата.
Не спирай.
Давай, давай.
О, господи...
Не се бой, няма да те държа отговорен за думите ти.
Ела насам.
А какво ще кажеш аз да те държа до края на живота ти?
Хубаво би било.
Чаят е сервиран отвън, господине.
- Благодаря ви.
Ви.
- Здравей, шефе.
Здравей, татко.
- Хари. Как напредваш с въжето?
Искаш ли да видиш?
- Непременно.
На Ви много му дойде днес.
- Спокойно, г-жо Куотърмейн.
Не може да ме хване. Да те видим какво умееш.
Тайминг и субтитри: "didodido" & "Ozzy"
Редактор "didodido"
Специални благодарности на: "doboman"
Translator's Heaven 2004©