King Sоlоmоn's Minеs (2004) (King.Solomons.Mines.S01E01.Part.1.1080p.BluRay.REMUX.AVC.DD.2.0-EPSiLON.srt) Свали субтитрите
РУДНИЦИТЕ НА ЦАР СОЛОМОН
ПАТРИК СУЕЙЗИ
Планините Оутиникуа, Южна Африка
Къде са ми слоновете? Търсим от часове, а не видях и един.
Няма да се върна у дома с празни ръце, г-н Макнаб.
Ето, господине. Виждате ли?
Повечето са женски, и няколко мъжки. Малко слонова кост.
Много важно, нали има по какво да стрелям.
Осигурявам Ви прикритие.
Само внимателно, без да бързате.
Г-н Битър, няма да стреляте по животно, докато аз не кажа!
Това е моето сафари, Г-н Куотърмейн.
Обещах Ви развит мъжкар и ще го имате.
Алан... Извинете, господине.
Не пропътувай хиляди километри за един мижав слон.
Аз ще имам грижата.
Имам нужда от работа. Свикнал е да получава желаното.
Не е мой проблем.
- Ако не му угодим, ще наеме друг.
Докато е с мен, няма да стреля по женски и малки.
Идват все повече като него, ще забогатеем.
Ще осигуриш сина си.
- Да не си посмял!
Макнаб, по договор мога да убия колкото искам животни.
Ще си получите трофеите.
- Не и докато аз съм тук.
Вървете и стреляйте!
Не!
Не!
Вземи, Куотърмейн.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Е, не е лошо постижение за първи ден, нали?
Така е, не е лошо.
Г-н Битър...
Раненият слон е най-опасното животно в саваната.
Майката е голяма, силна и много умна.
Знае точно кой я е прострелял.
- Сериозно?!
Сериозно.
- Вярно ли е?
Може би вече е разкъсана от стадо лъвове или хиени.
Добре.
Чудесно!
Ама че щуротии.
Макнаб!
Куотърмейн!
О, не...
Помощ...
Наведете се!
Освободи ме. Веднага!
Ела.
Точно така.
Съжалявам, момичето ми.
АЛИСЪН ДУДИ
РОЙ МАРСДЪН
ДЖОН СТАНДИНГ
ГАВИН ХУД
СИДЕДЕ ОНИУОЛО
Скъпа моя Елизабет. Най-сетне дългите ми усилия
да изясня загадката за рудниците на цар Соломон са към края си.
Но макар да съм по-близо от всякога до рудниците,
съм обграден от външни сили, които ще ми пречат да постигна целта си.
Богатите ми спонсори и местните племена куакуани
са в съперничество да заграбят богатствата на Африка.
Само на теб мога да се доверя.
Затова ти изпращам тази карта.
Много е ценна, пази я като зеницата на окото си.
Дано успея да те защитя от опасностите, които сполетяха мен.
Но потрябва ли ти закрила, потърси Алан Куотърмейн.
Той е достоен мъж.
Бди над картата и дано опазим рудниците от онези,
които на веки могат да опетнят легендата. Твой любящ баща.
Бинту, вземи това и тичай с всички сили, без да спираш.
По романа на Х. РАЙДЪР ХАГАРД
Режисьор СТИВ БОЙЪМ
Кейптаун
Куотърмейн, Африка те обича. Не вини тази земя за лошия си късмет.
Кива, не виня Африка за нищо. И не опира до късмет.
Съдружникът ми, ми заби нож в гърба. А жена ми...
Имам син в Англия. Време е да му бъда баща.
Мястото ти не е в Англия, а тук, при нас.
Да, Африка няма да е същата без теб.
Африка ще си е същата, с мен или без мен.
Земята на куакуаните
Кой си ти?
Аз съм Туала - Крал на тази земя и на всичко, което виждаш.
О, ти говориш английски?
- Знам езика на белите.
Но защо ме доведохте тук?
- Имаш карта към ключа.
Нужен ми е ключът.
Изобщо нямам представа за какво говориш.
Убийте го.
Не.
Да. Аз...
Открих карта, в която се споменава нещо за ключ.
Но я изпратих през океана на дъщеря си в Англия.
Много лошо за теб. Трябва да я върнеш.
Невъзможно.
- Не, Мейтланд.
Няма нищо невъзможно.
Ще пишеш на дъщеря си в Англия да ни донесе картата.
Руският цар ме нае да намеря картата. Зад гърба си има голяма армия.
Той не ме уплаши. Не ме е страх да умра.
Мога да ти причиня болка, по-страшна от смъртта.
Татко?
Здравей, Хари.
Татко!
Господи, липсваше ми.
И ти на мен.
Дай да те погледна.
Твърдо не си вече Малкият Хари. Трябва да те наричам Големият Хари.
Здравей, Чарлс.
Кой дойде?
Здравей, Маргарет.
Отдавна не сме се виждали, Алан.
- Така е.
Не мисли, че ще го пoведеш в Африка.
- Не, не.
Върнах се вече. В Лондон съм.
- Не, Алан.
Хари е щастлив тук. Ще водим дело за попечителство.
Бихте ли ни извинили?
Обичам те.
- И аз те обичам.
Върви.
Скоро пак ще се видим.
Ела, скъпи.
Те са отвратително богати и решени да го задържат.
Съдът може да реши, че си изоставил сина си.
Не съм! Когато майка му почина, го пратих при баба му и дядо му.
Смятах, че за момента там ще му е най-добре.
Прати го на хиляди километри от теб.
- За негово добро.
А ти реши да останеш там.
- За да си изкарвам прехраната.
Водиш вълнуващ живот. Лов на едър дивеч, сафари.
Бродиш из девствени земи. Не е чудно, че го избра пред семейството.
Не съм предпочел Африка пред семейството си.
По мое мнение, Хари ще е по-добре при баба си и дядо си.
Ще има много пари, ще посещава добри училища.
Не ме интересува мнението ти. Аз съм му баща, моя кръв е.
Само кажи мога ли да водя дело.
Трябва да докажеш, че си отговорен родител.
Ще ти трябват много пари, те ще се борят докрай.
На кратко казано, не виждам как ще си върнеш сина. Съжалявам.
Хубаво момче.
Но кучето е много странно.
Това е африкански глиган.
- Африкански глиган.
Барман, още едно, моля.
Неприятности ли?
Достатъчно е да те нарекат негоден баща.
Заповядай.
Успех, шефе.
- Благодаря.
Явно сме сбъркали. Хайде, Елизабет, това място не е за теб.
Не, капитане. Вече съм тук и ще го намеря.
Какво обичате, мадам?
- Търсим г-н Алан Куотърмейн.
Ето ме, аз съм Алан Куотърмейн.
- Не, аз съм Алан Куотърмейн.
Добри човече, говориш с дама.
- Мисля, че търсите американеца,
дето е в края на бара.
Вие ли сте г-н Алан Куотърмейн?
Картичката ми.
Това е капитан Гууд. Искаме да заминем за Африка.
Да, ако може да се откъснете за малко от заниманието си.
Съжалявам, вече не се занимавам със сафарита.
Така че изчезвайте с Граф Дракула.
Дръжте си езика, или ще имате работа с мен.
Слушам, капитане.
- Ще спечелите добри пари.
За какво точно?
- За да намерите баща ми.
Той е отвлечен в Африка.
Африка не е място за една дама.
- Не се боя от нищо, г-н Куотърмейн.
Особено, когато трябва да спася живота на баща си.
Какъв противен човек. Къде е бил умът на татко?!
Да повери сигурността си на занемарен пияница без никакви обноски.
Но пък със здрав разум.
- Какво?
Дали отиването ти в Африка е абсолютно наложително, Елизабет?
Знаете, че съм го решила. Ако Куотърмейн не ни заведе,
ще намерим друг. Едва ли е толкова трудно.
Гууд? Вие ли сте това?
Прейтър! Бушъл!
Какво ви води на сушата, капитане?
Това е скъпата ми племенница. Елизабет Мейтланд. Прейтър и Бушъл.
Г-це...
С Прейтър и Бушъл плавахме заедно на "Хидалго".
Или беше на "Кинкардайн"?
Имате много да си разказвате. Ще се прибера сама в хотела.
Добре, но се движи по главните улици.
Непременно. Беше ми драго.
Е, накъде сте тръгнали?
Спри!
Г-ца Елизабет Мейтланд
Стой! Дай ми я, малък крадец!
Дайте ми картата, г-це Мейтланд.
- Не знам за какво говорите.
За картата от баща ви. Тя ни принадлежи.
Добре ли сте?
Да. Благодаря ви.
Няма защо.
Не разбрах, че баща ви е Самюъл Мейтланд,
шеф на катедра "Археология" в Оксфорд.
Така е.
Какво се е случило с него?
- Казах ви, отвлечен е.
Изпрати ми писмо.
- Знаете ли къде го държат?
Някъде в Южна Африка. Предлагам много пари, за да ме заведете там.
Африка е опасно място, лишено от комфорта у дома.
Елизабет! Слава Богу, че си дойде.
Всичко наред ли е?
Станало е нещо. Ела бързо.
Вижте само!
- Да...
Това не е обир.
Онзи мъж в уличката.
Не му трябваше чантата ви. Друго търсеше.
Нападнали са те?
- Добре съм, капитане.
Нещо премълчавате, г- це Мейтланд.
Кажи му. Преди да го отвлекат,
татко ми изпрати нещо.
- Какво?
Чували сте за рудниците на цар Соломон.
Рудниците на Соломон не съществуват, те са мит.
Тази карта води до несметните богатства на древните израилтяни.
Баща ми я търси близо 30 години.
Поръча да я пазя с цената на живота си.
Може ли да я видя.
Ако не я занеса в Африка, похитителите му ще го убият.
Не ми се вярва.
- Какво?
Тези карти ги продават на кило на туристите в Кейптаун.
Грешите, защото ще спася баща си само ако я занеса
на някакво африканско племе в Краал Ситандра.
Съжалявам, рудниците са измислени, а тази карта...
Какво има, Куотърмейн?
- Добре, признавам,
проф. Мейтланд е направил уникално откритие.
Но знам, че рудниците не съществуват.
- Не ме интересуват те, а баща ми.
Ще помогнете ли да го спасим?
Кейптаун
Невероятно.
Мили Боже, така ли живеят постоянно? Не, мадам, благодаря...
Куотърмейн! Знаех, че не ще изтраеш дълго далеч от Африка.
Радвам се, че се върна.
- И аз се радвам. Но е за малко.
Ще повярвам, като го видя.
- Повярвай.
И умната.
- Ще се постарая.
Трябва да се кандидатирате за губернатор.
Твърде опасно е.
Ах ти, стар пес! Знаех, че ще си намериш друга жена.
Бъркаш, Кива. Тя не ми е жена.
Но, шефе, тя е толкова... красива.
Знам, но повярвай ми, голяма беля е.
Аз бих я укротил.
- Бяла жена? Моля ти се.
Какво казват?
- Времето е било ужасно.
Г-ца Елизабет Мейтланд, капитан Гуд.
Кива и Вентвогел, Ви за по-кратко.
Имам работа за вас, но май сте заети.
Не! Въобще не сме заети!
Това е тя.
Видя ли картата?
- Не.
Но тя пътува с други. С един старец и Куотърмейн.
Познаваш ли го?
О, да.
Разкажи ми за този Куотърмейн.
Пристигна тук преди 12 години.
Дойде право от кораба само с една пушка.
Наех го и за известно време се спогаждахме.
А после?
- Доведе жена си в Африка.
Роди им се дете и той стана небрежен. Заведе жена си на сафари.
Уби я лъвица, която бранеше малките си.
Той превъртя. Реши, че е наказан, задето е убивал животни.
После се обърна срещу мен.
А ако се наложи да го убием?
Да кажем, че нямам желание отново да се обърне срещу мен.
Картата, която е у тях, е собственост на царя.
И търсите водач, дето познава Африка по-добре от вашите сибиряци.
Ще ти платим 10% от всичко, което намерим.
25 и не казвайте 22,5.
Добре. Дадено.
Дами и господа, хотел "Блум".
- Това е значи. Приятен изглежда.
Г-це Мейтланд, дано носите подходящи дрехи за сафари.
Уверена съм, че нося подходящи дрехи, г-н Куотърмейн.
След вас.
Благодаря.
Какво е това?
- Шия от щраус, господине.
Шия от щраус?
- Не ти ли харесва, шефе?
Добър апетит.
В колко тръгваме утре?
На разсъмване.
Куотърмейн?! Ти, лигава женко! Бях ти казал да не се мяркаш тук!
Г-н Куотърмейн, много едър и космат господин, моли за вниманието ви.
Да, г-це Мейтланд, подушвам го.
- Стани и се бий като мъж.
Или, в твоя случай, като жена.
Бихте ли ме извинили?
Пардон.
Добре. Много добре.
Опитай африканско дърво за разнообразие.
Нима няма да му помогнете?
Танцувай колкото щеш, Куотърмейн, няма да...
Ти, шотландецо...
Капитане, спрете ги!
Приключихме ли, Хенри?
Не знам за теб, но аз трябва да пийна нещо.
Благодаря, капитане.
Значи този професор Мейтланд е в плен на местно племе?
Да. Нарича ги куакуани. Чувал ли си ги?
Не, никога.
И за какво му е на това племе професор?
Тук идва интересното. Мейтланд...
Да не влизаме в повече подробности, г-н Куотърмейн.
Г-це Мейтланд, сър Хенри не впечатлява с вида си,
но е достоен мъж и бих му поверил живота си.
Добре тогава.
Мислиш ли, че е истинска?
- Хенри...
Целта не е да търсим рудниците с богатствата им, а да спасим баща ми.
Аз вярвам в парата, госпожичке.
А аз вярвам, че плащам пребогато
за помощта ви да изтъргувам картата срещу баща си.
После правете каквото знаете. Лека нощ, господа.
Няма да ти дойде умът, Куотърмейн.
За какво говориш?
За туй, че водиш жена тук!
Чух всичко. Ще платите ли?
Заминават утре.
Къде?
- В Краала Ситандра.
Ще се срещнат с туземец, да му предадат карта.
Какво четете?
За съкровището на цар Соломон. Рудниците са част от древна история.
Като съкровището на Кид и Атлантида. Нали, Куотърмейн?
Нещо такова.
- Не се заблуждавайте.
Куотърмейн вярва в рудниците. Някога ги търсеше.
Нима?
- Бях хлапак.
Беше почти на 30.
- Тъй или иначе, бе отдавна.
И не открих никакво доказателство за съществуването им.
И приказка да е, пак добре. Разправете ни я, г-це Мейтланд.
Тъкмо времето ще мине по-бързо.
Според библeйски източници Соломон управлявал Юдея 40 години.
Бил мъдър владетел и обединил земите около Йерусалим в една държава.
Построил един храм за единния бог на юдеите.
Трябвало да съперничи на разкошните дворци в Месопотамия и Египет.
Разпратил хора по целия свят и те открили място,
където по предания предците били заровили несметни съкровища.
Диаманти, злато, изумруди, рубини. Това място се наричало Офир.
Със скъпоценностите украсили храма на цар Соломон
и той станал несравним по разкош. Ала донесените съкровища
били малка част от намиращите се в Офир, които още не били открити.
Ще го опиташ ли шефе?
- Зависи. Какво ядете?
Африкански деликатес. Нещо като вашия черен хайвер.
Черен хайвер?
- Да.
Ще взема да го пробвам тогава.
Не е лошо.
Как му казвате?
Червеи мопани.
Червеи?
Абсолютна красота.
За саваната говоря, г-це Мейтланд. Красива е, нали?
Да.
Дайте да погледна...
Ама моля ви се, г-н Куотърмейн!
Как търпи жена ви вашето нецивилизовано поведение?
Намажете се с това. Току-виж, помогнало.
Жена му почина, г-це Мейтланд. Случи се отдавна.
И за ваше сведение много харесваше нецивилизованото му поведение.
Какво прави тя?
Определя дали ще живееш, или ще умреш.
Чете мислите на дъщеря ти. Следи пътя й.
Ако Гагул види, че дъщеря ти идва, ще живееш, иначе...
Какво разбра, Гагул?
Видението е мъгляво.
Изглежда, дъщеря ти не се отзова.
Почакай... Виждам нещо.
Тя пътува към Краала Ситандра с трима бели мъже.
Добри новини. Дъщеря ти носи картата.
Ще живееш... засега.
Не те разбирам, Туала.
За какво са ти богатствата на рудниците?
Не за богатства жадувам.
Ясно, жадуваш за власт. Камъкът на предците. Но защо?
Та ти си крал на всички тези хора.
- Не ми е достатъчно! Не е достатъчно!
Баща ми бе прокуден оттук в земята на белите.
Отрасъл съм сред вас.
Познавам ви какви сте.
И знам най-добрия начин да ви победя.
Хей! Какви сте ми сладки. Елате тук.
Шефе...
Г-це Мейтланд, спрете! Не пипайте лъвчетата!
Сами са. Ако ги оставим ще умрат.
- Така да бъде тогава.
Не ме докосвайте!
Чуйте ме, майка им или е мъртва, или дебне зад храстите,
за да ви скочи като върху антилопа.
- Нужно ли е това, Куотърмейн?
Капитан Гуд, това не ви е лондонското висше общество,
където рискувате най-много реномето си! Залогът е животът ви!
Чисто е, Куотърмейн.
Благодаря, Хенри.
Късно стана. Да си потърсим безопасно място за лагер.
Никога не съм виждала толкова звезди.
Тук наистина е красиво.
Саваната умее да бъде прелъстителна.
Кива. Ще се редуваме пред огъня тази нощ.
Аз поемам първия пост.
Ясно. Лека нощ, шефе.
Защо ни е огън в тая жега?
- Държи хищниците настрани, капитане.
О, разбирам.
Е, ако ви трябвам, повикайте ме. Лека нощ.
Започвам да разбирам защо татко толкова обича Африка.
Зашеметяваща е.
Самата истина.
Нима имаме съгласие за нещо?
Изглежда, е така.
Каква красота.
Благодаря ви, че ме придружихте в това пътуване.
Късно е. Утре ни чака много път.
Така е.
Лека нощ, г-н Куотърмейн.
Лека нощ, г-це Мейтланд.
Тя е по-изплашена от вас, отколкото вие от нея.
Искрено се съмнявам.
- Добре ли сте?
Чисто е, Куотърмейн.
Добре се справи, Хенри.
Като намериш сериозна котка, обади се.
Добро утро!
Денят изглежда прекрасен!
Добре ли спа, Елизабет?
Хенри, какво има за закуска?
- Яхния от токачка.
Как понасяте пътя?
- Много добре, г-н Куотърмейн.
Колко остава до Краал Ситандра?
- Около 3 часа, ако имаме късмет.
Краал Ситандра
Ето го нашия човек.
Аз съм отговорен за теб. Да намерим друг начин.
В писмото на татко изрично се посочва аз да направя размяната.
Боя се, че е права, капитане.
- Но как ще иде сама?
Ще бъдем зад нея през целия път.
При първото съмнение, викайте с всичка сила и бягайте да търсите прикритие.
Бъдете много, много внимателна.
Вървете сега.
Ви, зад онези скали. Кива, прикрий се зад храстите.
Дай картата!
- Не, докато не видя баща си.
Дай карта на мен.
- Първо ми покажете баща ми.
Оставете картата долу, г-це Мейтланд, и се оттеглете.
Куотърмейн!
Какво?
- Имаме проблем.
Мисля, че това е нашият човек и той е мъртъв.
Елизабет, бягай!
Прикривайте ме!
Г- це Мейтланд, идвам за вас!
Качете се при мен, г- це Мейтланд!
Хайде!
Сергей! Улучиха ме!
Сергей, да се махаме. Бързо.
Елизабет! Добре ли си?
- По говора приличаха на руснаци.
Знаеха за картата.
- Че какво търсят тук руснаци?
Добре съм.
Елизабет, трябва да им кажеш.
Какво да ни каже?
При издирването на Соломоновите рудници
баща ми бе финансиран от руския цар.
Сигурно смятат, че картата принадлежи на него.
Не ми хрумна, че това ще е проблем.
Боже мой.
Пьотър е ранен. Къде беше? Трябваше да ни прикриваш.
Не бях нает да убивам за Русия.
Имаше добър прицел към Куотърмейн.
Аз съм следотърсач. Ако ще убивате Куотърмейн, моля, аз не участвам.
Ти си страхливец, Макнаб. Сам направи избора си да си с нас.
След днешния ден Куотърмейн няма да се поколебае да те убие.
Върви към вътрешността.
Племената отвъд планините не винаги са дружелюбни.
Така че е добре, той да е пред нас.
Всичко ще се оправи.
Но как? Какво ще правим сега?
Хенри?
- Не, знам какво си мислиш, Куотърмейн!
Забрави го на мига.
- Да посетим старата приятелка.
Не!
- Да.
Мама Туси.
- Тя е стръвница.
Сър Хенри?! Откога не сме се виждали?!
Едва ли е разумно да говорим с вещица.
Нямаме избор.
Баща ти е учител.
По-точно е професор.
Сър Хенри, имаш нещо за мен, което би помогнало. Огърлица.
Той е бил от куакуаните. Много верен на краля им.
Мъж на име Туала.
Туала държи баща ти.
Имаш карта.
Дай да я видя.
Следвайте картата. Вземете ключа.
- Какъв ключ?
Ключът към рудниците на цар Соломон.
Ще го намерите в Гробницата на праведните сред голямата пустиня.
Движете се към окото на Шеба,
през гърдите на Шеба към долината на куакуаните.
Рудниците са там. Туала ще ви чака.
А баща ми?
- Той също...
по милостта на предците.
Вървете, пътувайте бързо. Няма много време.
Какво беше това? И кой е Туала?
Не знам. Но залогът се покачи.
Почакайте тук за минута.
Кой си ти? Какво искаш?
Аз съм Умбола.
Пътувате на север.
Роден съм на север, но отдавна не съм бил у дома. Ще пътувам с вас.
Благодаря, но не ни трябва друг носач.
Не искам заплата. А мога много да ви помогна.
Все едно, не са ми нужни повече хора.
Познавам тази територия, вече съм прекосявал голямата пустиня.
Кива е главен носач. Той ще ти каже какво да вършиш.
Чуйте ме всички.
Стъпваме в територия,
където малко хора са влизали и още по-малко са излизали.
Ако някой иска да се върне, сега е моментът.
Не е срамно.
- Идваме с теб.
Не се отказваме, Куотърмейн. Нямаме избор.
Защо ли африканските племена се интересуват от рудниците на Соломон?
Не са им нужни злато и скъпоценности.
Добър въпрос.
Според мен заради камъка.
За какъв камък говорите?
Според легендите, в рудниците има древна реликва. Камъкът на предците.
Заради това ли държат баща ми в плен?
Казват, че който владее камъка, управлява цяла Африка.
Да потегляме.
Виждате ли ги?
Добре, тук оставяме конете.
Така ще имат шанс да стигнат живи до Краала Ситандра.
Как така ще оставим конете?!
Те са след нас, капитане. Така че Хенри...
Ти, Ви и Кива подберете само най-нужното за път.
Вземете го с вас и да тръгваме.
Капитане, моля помогнете им.
Пеша ли ще вървим нататък?
Г-це Мейтланд, трябва да се върнете с конете.
Мама Туси ще уреди безопасното ви завръщане в Кейптаун.
Ами баща ми?
- Аз ще го намеря.
Дължа извинение. Трябваше да ви кажа за руснаците.
Истината е,
че се справихте добре.
Също така мисля, че баща ви би се гордял много с вас.
Надявам се. Но трябва да стигна докрай. Оставам.
Конете са готови, шефе. Аз също.
Добре. Кива, ти оставаш с мен. Ви, вземи трима носачи.
Трябва да разчистя района.
Поведете два коня на изток и два на юг. Ще ги объркаме.
Ще се срещнем довечера при река Каскамба.
И гледай да си там.
- То се знае.
Дано си наясно в какво положение попадна.
Наясно съм.
Ето че транспортът ни си отива.
Всички си свалете обувките. Нека те следват конете, не нас.
Скоро са били тук. Преди няколко часа.
Насам. Следи.
Тръгнали са в тази посока.
Не, почакай. Тук има още следи.
Следи в две посоки.
Ами сега?
Накъде, Макнаб?
Стига губи време, Макнаб! Накъде?
Куотърмейн, отказал си се от конете.
Тези следи са за заблуда. Тръгнали са нататък. Пеша.
Откъде знаеш? Не виждам отпечатъци.
- Тези следи са от боси крака.
Знам как разсъждава Куотърмейн.
Нека ти помогна, шефе.
- Глупости. Мога да си нося товара.
Сигурен ли си, че не ми е в повече?
Удивително е да видиш място, непроменено от хиляди години.
За повечето хора пустинята е потискаща.
Не мога да повярвам, че ми отне толкова време, за да дойда тук.
Защо не помолихте баща си да го придружите?
Молех го постоянно.
Но и той като вас смяташе, че съм крехка и мястото ми е у дома.
Тук било твърде опасно за мен.
Не си много приказлив.
Куотърмейн, беше дълъг ден.
Нека направим лагер.
- Трябва да сме невидими, капитане.
Тук е много открито. Ще изчакаме Ви, вземаме вода и тръгваме.
Някой идва!
Здравей, Ви!
Съжалявам, шефе.
- Какво стана?
Поведох ги за кратко, но не мисля, че ме последваха.
Изглежда, руските ни приятели си имат следотърсач.
Най-добре е да продължим.
И какво, ако направим лагер? Все едно, знаят, че сме тук.
Поне ще сме отпочинали.
Това е отлична идея, капитане.
Кива, нека носачите да опънат палатки и да съберат дърва за огън.
Слушам, шефе.
Вразумихте се най-сетне.
- Нещо такова.
Още спят. Сега е шансът ни.
Не го мислете за глупак.
Знае, че го следим, вие се погрижихте.
Картата е собственост на майка Русия.
Царят ми дава заповеди, не ти.
Разбрахме се, Куотърмейн рискува да го прободе туземец.
Ние само го следваме.
- Не, ще вземем картата сега.
Не искам много хора в рудниците.
- Припрян си и ето че имаме ранен.
А твоята мудност е слабост.
Да потегляме, докато още спят.
Полковник, те не са били тук.
Иван...
Сега ще го направим ли по моя начин?
Моля се всяка сутрин с лице към дома.
Това ми дава сила.
Откога не си бил тук?
Като дете бях принуден да замина.
И просто реши да се върнеш?
Боговете го предсказаха. Дадоха ми теб.
Мен ли?
Не разбирам.
Ще ни се покаже пътят. Имай вяра.
Надали боговете ги е грижа за мен.
Боговете те познават много добре, Куотърмейн. И ти се усмихват.
Знаят и съдбата ти, макар за теб да е тайна.
За какво си говорихте двамата?
За нищо.
Още се опитвам да го разгадая.
Успяхте ли?
Не успях.
Долавям у него тъга.
От онази тъга, която му пречи да сподели живота си с другите.
Прилича на вас. Не се вписва и не знае как да промени това.
Така ли било!?
Да, така е.
Искал си да ме видиш?
- Да.
Разбрах, че ходиш при белия човек Мейтланд без мен.
Защо?
Трябваше... да го видя пак...
за да съзра дъщеря му по-ясно.
И съзря ли я по-ясно?
Да, чувствам, че тя приближава към нас.
Какво има, Гагул?
С нея пътува един бял.
Трябва да се боиш от него.
- Защо?
Не знам, но ще застане на пътя на онова, което желаеш.
Тогава ще го убия.
- Разбира се.
Ще получиш скоро желаното, кралю мой.
Надявай се да е така, Гагул.
- Да.
Хубав часовник имаш, шефе.
Благодаря. И твоята огърлица я бива.
- Да направим ли размява?
Часовника ми го даде кралицата, като се оттеглих от служба.
Важен е за мен.
- И огърлицата също.
Е, добре. Съгласих се.
Красота. Какъв е смисълът й?
Не знам. Купих я в магазин за сувенири в Кейптаун.
Кива...
Колко ли е далеч гробницата?
Трудно е да се каже.
Какво ли символизира кобрата?
Да се надяваме, че бележи входа към рудниците.
Не разбирам. Защо кобра?
Може да е...
паметник или геоложко образование, или предупреждение.
Предупреждение за какво?
Не знам. Но ще разберем.
Свежи следи. Имат около час преднина.
Добре.
Колко още, сър Хенри? Това е непоносимо.
Куотърмейн!
Вижте!
Дявол да го вземе!
Да хвърлим един поглед.
Ето я главата на кобрата.
И почти нищо друго.
Не знам какво търсим всъщност.
Трябваше да яздим конете, докато рухнат под нас.
Лешоядите биха ни издали. Глупак.
Макнаб!
Мисля, че не искаш да ги стигнем.
Може би си на страната на Куотърмейн.
Хайде. Щом вятърът заличи следите, ще сте изгубени в пустинята.
И лешоядите ще дойдат да ви изкълват очите.
Хайде де, те са гладни.
Никога вече не насочвай оръжие срещу мен.
За предците.
И за вас, сър Хенри. Прозорливост е да включите в запасите уиски.
Аз също пия за вас, адмирале.
- Капитан.
Честито, току-що бяхте повишен.
- Пия за това.
Не мога да бездействам и да зяпам скалите.
Да предприемем нещо.
Книгата обяснява защо цар Соломон е скрил ключа в рудниците сред пустинята.
И какво пише там?
Когато се завърнал,
цар Соломон се заел да строи тъй пищен храм,
защото се влюбил в кралица.
Кралица Шеба.
Когато Шеба отишла в Йерусалим да се срещне със Соломон,
двамата се влюбили страстно един в друг.
Ала хората на Шеба не одобрявали. Та тя била африканска кралица.
А и били тъй различни.
Тя- закърмена с културата и традициите на Африка...
А той - със съвсем други.
- И тъй тя се върнала в Африка.
Соломон не се предавал, бил влюбен. Запечатал рудниците
и предложил ключа на Шеба срещу ръката й.
Било си чист подкуп.
Толкова бил отчаян, че пратил праведни люде да чакат отговора й.
Те чакали с години, ала Шеба не могла да изостави народа си.
Тогава Соломон завинаги запечатал гробницата и ключа.
Какво станало със Соломон и Шеба?
- Не се видели повече.
Тъжна история.
Наистина.
Какво ли е от страст към някого...
да си готов да жертваш всичко?
Поверявам живота на баща си в ръцете ви.
Г- це Мейтланд!? Добре ли сте?
Да, струва ми се.
Елизабет! Добре ли си?
Мисля, че открих гробницата.
Дълго време си прекарал тук.
Ето, заповядай.
За предците?
- Да.
Няма ключ.
Куотърмейн! Ела тук.
Хенри! Не!
Не го докосвай. Нищо не пипай.
Елизабет?
Елизабет?
- Без писъци.
Дай ми това за малко.
Капитан Гууд, свестете се.
Капитане? Добре ли сте?
Къде е Елизабет?
Руснаците бяха...
- Руснаците?
Да.
Имаше и друг човек с тях.
- Какъв човек?
Тъмнокос, облечен като вас. Ловец.
Макнаб.