King Solomon's Mines (1985) Свали субтитрите
Символите определено са на канаанит.
- Но вие можете да ги преведете?
Това карта ли е?
На пръв поглед, но трябва проучване. Ще ми трябва време.
Това е невъзможно, професор Хюстън.
Кой, по дяволите, сте вие?
- Ще ги преведете веднага.
Как ли пък не! Хайде, професоре.
Отворете вратата!
След като е преведено!
Вратата ми!
Сега ще ги преведете, професоре.
Ричард Чембърлейн
Шарън Стоун
Хърбърт Лом
Джон Рийс-Дейвис
във филма
РУДНИЦИТЕ НА ЦАР СОЛОМОН
Къде е това място?
- От тук.
Тогава защо минаваме от тук?
Най-прекият път между две точки е права линия.
Г-це Хюстън, доверете ми се.
Там е джунглата.
Изгубихме сянката си.
- Какво означава това "сянка"?
Бяхме следени през последните часове.
Какво имате предвид "следени"?
- Означава, че ние отиваме някъде
и някой се промъква тайно след нас.
Но защо?
- И аз бих искал да зная отговора.
Вие ми кажете.
Това е то, Тонгола.
Умбопо, направи лагер.
Добре. Не е по-безопасно да влезем в Тонгола поред.
Няма да се бавим много, за да се забъркаме в неприятности.
Какво имаше предвид Умбопо с "безопасно"?
Тонгола не се слави с гостоприемие.
- Тогава те по-добре да дойдат с нас.
Може би те да дойдат с нас.
- Проблемът на Тонгола е Догати.
Сержант, спрете тази ужасна музика.
Не мога. Заповед на полковник Бокнър.
Сержант, ако искате да продължавате да преглъщате, спрете музиката.
Полковник Бокнър? Повръща ми се от вашата студена закуска.
Махайте се. Махайте се. Махайте се!
Какви животни, каква гадост.
Как можете да стоите тук?
Тези гадни животни са полезни за мен.
Да, да. Понеже сте безскрупулен примитивен турчин.
Като тази задръстена държава.
Не можете да оцените добрата музика. Това беше Вагнер, турски малоумник.
Проумей го, почвам да ставам нетърпелив.
Много нетърпелив. Това е Райхът и немската армия.
Немската окупация на Африка трябва...
- Млъкни! Ставам още по-нетърпелив!
От високомерното ти дрънкане... Да не се мислиш за Хипократ!
Малоумник!
Комитетът по посрещането.
Г-н Преследвача още ни следва.
- Какво иска?
Някой не иска да намериш баща си.
Там.
Видях я. Дойде в града. Куотърмейн е с нея.
Куотърмейн!
Ето ни в центъра на хубавата Тонгола, време е да бъдеш по-любезна с мен.
Да бъда по-любезна? Не те разбирам.
Отбягваш ме още от началото, г-це Хюстън.
Искам пътя до мините, Догати. Куотърмейн не е проблем.
Стига си треперил само като чуеш името му, турски страхливец.
Имам проблем с Куотърмейн. Има се за човек с принципи.
И като вас, хер полковник, той е дошъл заради мен в този мизерен град.
Е, и? Той няма да е проблем за Германия. Ние просто ще го убием.
Затворници?
- Роби.
Бизнесът на Догати.
- Догати?
За стотина кинта можеш да го имаш до края на живота си.
Стотина кинта? Това е ужасно.
- Е, можеш да се пазариш.
Скоро момичето ще бъде наше. А Куотърмейн ще пълзи в краката ми.
Г-це Хюстън, запознайте се с Мапаки.
Ще говорим по-късно, шефе. Извинете.
Не се притеснявай, те просто пазаруват.
Канибали.
Наех те за да ме заведеш до Изис, не да ме развеждаш!
То е в съседния двор.
- Благодаря.
Ще купите ли, сър? Много евтино. Много добър домашен любимец.
Г-це Хюстън?
Г-це Хюстън?
Джеси?
Виждали ли сте едно момиче? Американка?
Аз...
- Абе не ща да купувам.
Ама за жената.
- Разкарай се.
Аз ще взема този килим.
Извинете. Не ми харесва цвета.
Пуснете ме веднага!
Я какъв тъкач сме имали в Тонгола. Говорещ килим.
Джеси? О, не.
Как заключвате това нещо?
Ето. Как да помогна на такава хубава дама в беда?
Вие ли сте Казам?
- Да, аз съм Казам.
Супер. Не знаете колко се радвам да ви видя.
Търся баща си, Джедая Хюстън.
- Имате среща с него днес?
Не, не днес.
- Да направим нещо, докато го чакате.
Писа ми преди два месеца, че идва да ви види заради някаква карта.
Много хора идват при мен заради много карти.
Това е очарователно. Египетско, от времето на фараоните.
Някой друг път. Трябва да си спомните. Той е висок, слаб, със сива коса.
Това е много специална карта.
- Аз имам много специални карти.
Ето. Отива ви. И тези също.
Ти не приемаш ли "не" за отговор? Аз не нося гривни.
Ей, какво правиш? Какво се опитваш да направиш?
Нещо. Говорим за баща ти и някаква много специална карта.
Куотърмейн!
- Масата ми!
От един час си в града и вече си намери кофти компания.
Моля ви. Без пистолет. Само показвах египетски робски гривни.
Тя видя достатъчно. Отключете я.
Ако ви харесват, ще ви дам много добра цена.
Ето какво. Ще ви ги дам на половин цена.
Къде е баща ми, евтин камилски жокей такъв?
Обиждате ме. Казах ви, не знам нищо.
Но преди нямахте насочен пистолет към носа ви.
Да, почвам да се сещам.
Хюстън ли казахте? Хюстън...
Слаб, висок мъж. Сива коса...
Да, беше тук. Разгледа картата и си тръгна.
Каква карта?
- Ще престанете ли да шикалкавите?
Много съм затруднен да кажа.
- Опитай!
За мините на цар Соломон.
Какво?
- Видяхте ли? Куотърмейн знае.
Има стотици фалшиви карти. Стотици!
Безскрупулни търговци ги пробутват на неподозиращите туристи.
Всеки търговец ще ви продаде карта. Всички са фалшиви.
Карти? Забравете за картите!
Кажете ми къде е баща ми. Накарайте го да ми каже!
Моля ви, не го пипайте. Безценно е.
Безценно и не се продава? Не е във ваш стил, Казам.
Формалдехид. Египтяните са ползвали натриев карбонат. Ново е.
На 4000 г. е и му викате ново?
- Не повече от 4 дни. Още е мокро.
Нали не мислите...?
Рупърт!
- "Рупърт" ли?
Измамили са ме!
- Убили сте асистента на баща ми!
Къде е баща й, чалма такава?
- Не знам, заклевам се.
Говори, Казам, или ще нахраня крокодилите с теб.
Продадоха ми го за мумия. Измамили са ме.
Ако не започнеш да говориш, ще почна да те разфасовам.
Моля ви. Не, не...
Не. Имам болно дете. На практика сляпо.
Статуята ми! Боже Господи!
Казам, ще те застрелям преди тя да ме е убила.
Това означава лош късмет за мен.
Тези символи - те са на канаанит.
О, Боже Господи.
Това е, нали? Това е картата.
- Да, да. Но вие я счупихте.
Това е картата?
- Да. Виждате ли?
Коремът е равнината Налог, водеща до планините близнаци, гърдите на Шеба.
Мъртвият Рупърт, картата - това доказва, че баща ми е бил тук.
Убий ме и няма да намериш Хюстън.
- Значи той е жив?
Да. Догати и Бокнър го държат.
- Бокнър?
Лакомникът се опитва да накара проф. Хюстън да му преведе картата.
Къде е той?
- Вашият баща е много упорит.
Заради това е жив. И искат момичето за заложник.
Аз не съм съгласен с такива прийоми.
Къде е той?
- Не знам!
Стига сте ме разпитвали! Ставайте! В капан сте, и двамата.
Аз ще се погрижа за него.
- Джеси, не!
Сега ще му кажа.
Благодаря, г-це Хюстън.
Добре се "погрижи" за него.
Ако оцелеем, което е съмнително,
запомни - с пистолетите се стреля, ножовете се хвърлят.
Внимавай сега, Казам.
Имаш две възможности - да избягаш или да се изкачиш и да го махнеш.
Имаш 20 секунди.
- Аллах е велик!
Хайде. Да се махаме.
Англичани.
Страхливец!
Да те гледам как умираш ще е такова удоволствие, Куотърмейн.
Взех го!
Те все още държат баща ми.
- Ако те убият, няма да му помогне.
Скрий я.
- Не!
Умбопо, моля те, пусни ме.
- Аз ще те пазя.
Това е краят на глупостите ти в Тонгола.
Картата е унищожена, времето прахосано - катастрофа.
Картата е тук, в главата на Хюстън и ние го държим.
Свиня мръсна! Отказваш да говориш, твоята упоритост ни бави.
Утре ще се качим на влака за немския лагер в Барумба,
и там ще ти кажа само две думи "Говори или умри".
Това са три думи.
Ах, ти...
Ако докато стигнем Барумба не кажеш как да стигнем до мините,
ще те одера инч по инч.
Извинявай. Не шпрехам тоя език.
Пищова обаче го разбирам.
Нещо против да запаля?
Хванах го!
Качвайте се бързо! Догати и германците са след мен.
Умбопо, хайде. Хайде.
- Хайде!
Хайде. Хайде, качвай се.
Какво е това?
- Това е менте.
Понякога са полезни.
Аз ще поема.
Дръжте се.
По-бързо! По-бързо!
Внимание!
- Олеле боже!
Разкарайте тези хора! Карай през тях!
Не!
Разкарай се. Дай ми този пистолет.
Това е самоубийство.
- По дяволите!
Не можем да оставим татко там.
- Спокойно, знам къде го водят.
Добро утро.
Хайде, ставай. Събуди се. Време е да ставаш.
Боже.
Вече е сутрин?
- Да. Трябва да хванем влака.
Знаеш ли какво сънувах?
- Какво?
Няма значение.
Г-це Хюстън, трябва да изясним нещо. Няма да е лесно да намерим баща ви.
Това означава... Очарователно.
Означава, че ще правиш каквото ти кажа, когато ти кажа и както ти кажа.
И ако имаш още някакви тайни, по-добре ми ги кажи още сега.
Завъртай, Умбопо.
- Ти знаеш всичко.
Освен това, трябва да си разбрал защо бях толкова потайна.
След всичко, което знам аз за великия бял ловец на Африка?
Не можеш да ми откраднеш картата, да ми прережеш гърлото и да ме заровиш.
Хей, не мога да направя всичко това. Умбопо, скачай.
Умбопо!
Май не ти харесва шофирането.
Не се доверява на нищо, което се движи без да пасе трева.
Хайде, Умбопо. Качи се.
Е, когато не тероризираш Африка какво правиш?
Студентка съм. Археология. Представи си как се учи археология в Лола.
Когато баща ми замина за Лондон да преподава, аз се мотаех.
Куотърмейн?
Бих искала да ти благодаря. Ти беше много добър с мен.
Добротата няма общо. Това е мисълта за всички онези 10-паундови диаманти.
Дори и не си вярвал за рудниците.
Не, мисля, че това е мисълта за спасение на девойка в беда.
Г-це Хюстън, вие не сте в беда. Вие самата сте беда.
А, ето го влака за Барумба.
Умбопо!
Ето, идва.
Мислиш ли, че ще спре? Аз не мисля, че ще спре.
Ще спре.
- Няма да спре.
Не. Не спира.
Ще спре.
Няма да спре.
Ще спре.
По дяволите. Не спира. Хайде.
Ще ида да потърся баща ти. Предчувствам, че е в служебния вагон.
Дори и не си го помисляй. Умбопо ще се грижи за теб.
Супер.
Стой! Къде отиваш?
Изненада, Догати!
Браво, момчета!
Много добре! Да!
Страшни рефлекси, момчета. Гордея се с вас.
Може ли? Нека се позабавляваме!
Довиждане!
Чух достатъчно! Но очевидно ти не си чул достатъчно.
Нали? А? Нали?
Ще говориш ли?
Виж какво направи.
Ако не ни кажеш как да стигнем до мините, ще ти извадя окото.
И ще го размажа като грозде.
Ще направя това с много части от тялото ти, докато заприличаш на нищо.
Но няма да имаш лукса да умреш.
- Накарайте го да говори!
Още ли не си го намерил?
- Тихо.
Татко! Не!
- Джеси!
Джеси!
- Пусни ме долу, маймуна такава!
Не! Не ме пускай долу!
- Не мога да повярвам.
За бога, качвай се горе!
Куотърмейн! Не!
Шак?
Донеси ми главата му.
Каква приятна изненада. Професоре, ако не ми кажете пътя до мините
ще извадя окото на дъщеря ви и ще го размажа като грозде.
Ще направя това с много части от тялото й. Ама вие знаете това, нали?
Добре. Ще кажа.
Не им казвай, татко. Не трябва да им казваш нищо.
Добре де, кажи им малко.
Като награда за съдействието ви ще помоля Дорфмън да ви убие. Бързо.
Храна, храна, храна...
Мъченията ми отварят апетита.
Това ти е за това, където не иска да говориш толкова дълго.
Виж какво направи отново!
Знаеш ли, намирам те за много привлекателен.
Ти си свиня!
- Не говорех на теб!
Говорех на баща ти. Но не съм придирчив.
Предпочитам удоволствието пред болката.
Ела тук, ела тук...
Ела тук, малката.
Ела, щруделче. Не бъди срамежлива.
Адолф Дорфман ще бъде мил с теб. Много мил.
Познавам по очите ти, че и ти ме намираш за привлекателен.
Куотърмейн!
Умбопо! Радвам се, че успя.
- Да.
Подръж това.
Хванах го!
Хайде. Да се махаме от тук, може да се върнат за нас.
Много ме е срам. Казах им всичко.
- Няма от какво да се срамуваш.
Има село наблизо. Ще те превържем там.
Не, трябва да ме оставите тук.
- Не, татко. Няма да те оставим.
Важното е да спрем онези.
Забрави. Нека тези примати да се пребиват, гонейки фантазиите си.
Това не е фантазия, г-н Куотърмейн.
Целият ми живот мина в търсене на рудниците на цар Соломон.
Ако попаднат в ръцете на онези хора, целият ми живот ще бъде загубен.
Обещайте ми, че ще ме заведете пръв до рудниците.
Обещайте ми, че ще ги спрете. Моля ви.
Точно сега те правят страхотен старт.
Аз ще го направя Куотърмейн, независимо дали ще ми помогнеш.
Умбопо, заведи професора в селото.
- Аз ще дойда по-късно.
Не вярвам в рудниците. Но вярвам на вас.
Хайде.
Чакай.
Внимателно, професоре.
Като че ли се приземява.
Да, приземява се. Трябва да има някакво летище. Хайде.
Първо дамите.
- Благодаря.
Наведи се.
Здравейте, момчета.
Супер. Влизай в самолета, бързо. Влизай в самолета! Хайде. Побързай.
Добре. Сега ще завъртя перката, а ти ще натиснеш това червено копче.
Аз завъртам перката, а ти натискаш копчето.
Червеното. Натисни червеното.
- Натискам го.
Натисни го по-силно.
Джеси!
Какво правиш, по дяволите?
- Не мога да го спра!
Не знам как.
- Дросела!
Върни дросела!
Ако оживея, ще я убия.
Спри го!
- Ще побързаш ли?!
Хей! Аз съм на твоя страна, помниш ли?
Баща ми винаги е искал син.
Той щеше да знае как да кара това.
- Джеси!
В името на свещената змия, намали!
Той просто излетя. Не се притеснявай, сега ще го оправя.
Луда ли си?!
- То е като да караш кола! Бръм!
Съвсем ли се побърка?
Внимавай за себе си! Дръж се!
Истински патрони.
А, искаш да си играем на пъзльо?
Никога не съм отстъпвал. Никога!
Нагоре!
Нагоре! Нагоре!
А, ти не си страхливец.
Дръпни лоста! Дръпни го!
За бога, отвори си очите!
Много храбро.
Но ако имаш малко мозък в главата си, ще се махнеш веднага!
Точно между краката ти! Дръпни го!
Не.
Не.
Не!
Какво беше това?
Къде изчезна, по дяволите?
Мисля си да се кача вече, а?
Добре, хванах го.
Ще прекосим реки, ще изкачим планини. Трябва ли да го слушаме?
Казах ти, това е Вагнер, аз се възхищавам на тази музика.
Вагнер е най-великият композитор, който е живял някога.
Искаш да кажеш, че е умрял?
- Разбира се.
Хвала на Аллах.
- Ти си невъзпитан варварин.
Трябва да са Догати и момчетата. Да се снижим и да огледаме.
Може да ги раздвижим.
Като ги знам колко разбират немски, със сигурност ще се върнат.
Какво е това?
Пусни ги и ще разбереш.
Връщат се. Връщат се. Виждаш ли?
С тези примитивни туземци не е въпрос на език.
Това е аурата на властта на командира.
Аз ги изкомандвах да се върнат при мен.
А те се разбягаха.
Това могат да направят тези примитивни канибали!
Да търчат насам-натам и да ядат хора. Да ядат хора и да търчат насам-натам.
Виждал ли си да бяга немската армия? А? Питам те. Виждал ли си?
Ей сега ще ти покажа!
Много пуши нещо отзад.
По дяволите.
И някаква кафява тъпотия тече отстрани.
Два пъти по дяволите.
Трябва да се приземим.
Трябва да скочим. Ако се ударим, ще се взриви. Няма друга възможност.
Сега. Едно, две, три, следвай ме.
Добре ли си?
- Не знам още.
Никога повече няма да ти позволя да летиш.
Поне сме на правилната посока. Виж.
Планините близнаци.
Гърдите на Шеба. Ако се беше разбил между тях, щяхме да сме до рудниците.
Следващия път ще откраднем самолет и ще те оставя ти да го разбиеш.
Неприятности?
- Не.
Е това са неприятности!
Какво казват?
- Не ти се иска да знаеш.
Това не е ли онзи?
- Да. Хубаво е да си сред приятели.
Време е за предпазливост, не за храброст.
Спри!
Май ще ми свършат патроните преди на тях да им свършат копията.
Видя ли огърлицата му?
Да. Малко претенциозно за моя вкус.
Те са настроени приятелски. Чудесно.
- Разбира се, какъв глупак съм.
И тази огърлица - 21-ва династия.
Е?
- Тогава Соломон е бил цар на Израел.
Е?
- Не виждаш ли?
Това е повече от доказателство, че рудниците не са само легенда.
Това е утешително.
Какво има?
- Джеси, искат ни за вечеря.
Добре, не може ли просто да откажем? Имам предвид без да ги обидим?
Те не ни канят на вечеря. Те ще ни готвят за вечеря.
Мили боже.
Направи нещо! Ти си по приключенията!
Ти се заеми със стотицата от дясно, а аз ще поема стотицата от ляво.
Като гледам, май предпочитат бяло месо.
Куотърмейн, страх ме е.
- И теб ли?
Не се притеснявай. Мисля план.
Така ли?
- Да.
Не мога да повярвам! Не искам да умирам!
Не искам да умирам!
- Хей, Джеси.
Погледни го от веселата страна, а? Поне сме основното ядене!
Да, разбира се! Страшен майтап!
Не искам да умирам като вечеря!
Искам да пищя!
Още не сме умрели, Джеси.
Да се задавят с нас дано.
Не е по мой избор като за последна храна.
Какъв ти е планът?
Трябват още няколко неща, за да проработи.
Извинявай.
Куотърмейн?
Ох, започва да става горещо.
Ще стане още по-горещо. Следвай ме.
Врата ли намери?
- Просто прави каквото правя аз.
Клати се. Добре. Хайде. Отново.
Като стане, дръж се.
- Добре.
Потапяй се.
- Добре. Давай.
Още веднъж.
- Добре.
Като че ли... не беше лоша идеята.
Удари ли се?
Удари ли се?
О, боже! Всичко се върти.
Нека да полегна за малко.
- Нещо счупено? А?
Ох, всичко се върти.
Боже, осмина сте.
Хайде. Трябва да се махаме.
Опа.
Махай се! Къш! Махай се!
Не е добра идея.
Какво ще правим?
Ще го почакаме. Ще се отегчи и ще се махне.
Казвал ли ти е някой, че изглеждаш очарователно с лук в косата?
Благодаря.
Май трябва да го нося винаги?
- O, да. Вкусно.
Догати! Хайде. Бързо.
Оръжието на Куотърмейн.
Значи е бил изяден?
Сляп оптимизъм.
Докато не видя тялото му, не е умрял.
Не си се забавлявала така в Лола.
- Или упражнявала.
Може ли да спрем?
Не преди да се отдалечим още от Догати. Ще можеш ли още час?
Ще можеш ли?
Джеси, нямаме време за... Джеси?
Джеси Какво по...?
Изпраха ми ризата.
- Да. И моята.
Нали няма да я облечеш? Горещо е.
Дай.
Благодаря.
Благодаря.
Защо ми подаряват всички тези неща? Защо е всичко това?
Може би преди не са виждали бяла жена.
Може би.
Е, поне са настроени приятелски.
Обугла.
- Какво?
Обугла! Те сигурно са обугла.
Другото племе, за което пише, че пази рудниците на цар Соломон.
Недоволни от живота, живеят надолу с главата, надявайки се да го променят.
О, това е тъжно.
Сигурно е много трудно да си държиш дребните пари в джоба.
Какво е това?
- Не знам.
Прилича на...
Плаваща звезда.
Какво ми носят сега?
Може би е някакъв нов вид коктейл.
Какво става?
Може би те мислят за кралица или принцеса, или нещо такова.
Или може би за най-красивата жена, която са виждали.
Наистина ли?
Да се махаме.
Добър изстрел. За съжаление тоя беше от нашите.
О, боже. Пускат ги като зрели круши.
Благодаря за превоза, приятели!
Това не е ли като онази статуетка?
Колко мило от страна на обугла. Искат да ни покажат пътя към мините.
Гагола! Гагола!
Гагола! Гагола!
Когато дойдат за теб, ще отида при онази съсухрената.
Може да успея да се спазаря с нея.
Не! Не! Не!
Не! Пуснете го!
Моля ви, пуснете го. Моля ви.
Ние нищо не сме ви направили.
Моля ви, пуснете го.
Моля ви, не го убивайте.
Моля ви.
Аз го обичам.
Света Дево!
Ще съжаляваш, когато те хване.
Аз съм Туала, владетелят на Кукувана.
Джеси.
Пуснете ме! Махайте се!
Куотърмейн!
Идиот! Забрави Куотърмейн. Хайде към мините. Ето го пътя.
Щом мините са наши, напомнете ми да отрежа езика на този идиот.
Това е тайният проход на Гагола към рудниците.
Защо взеха Джеси?
- Следвай ме.
Хайде! След мен! Побързайте!
Дай ми това.
Идиот! Вкара ни в капан.
Видя ли знаците? Не можеш ли да ги разбереш?
Турски слабоумник.
Гърдите на Шеба.
След вас, полковник Бокнър.
Турците се страхуват от огън?
И немците също. Назад!
Не мога да разбера знаците! Ще следваме Куотърмейн.
Не! Насам.
От тук.
Куотърмейн! Ще те убия със собственото ти оръжие!
Не. Стой.
Май имат проблеми.
Диамантите принадлежат на германския райх!
Няма да се откажем!
Немската армия няма да се откаже.
Помогнете ми. Помощ.
Да вървим.
Спрете ги. Убийте ги! Огън!
Грамофона ми. Фриц! Идиот! Грамофона ми. Спасете грамофона ми.
Потъвам! Потъвам!
Спри да потъваш. Това е заповед.
Супер. Край на Вагнер.
Следвайте го. Следвайте го.
Всички ще умрем! Трябва да се върнем!
Сега, хер полковник Бокнър. След мен, хер полковник Бокнър.
Най-накрая. Рудниците на цар Соломон.
И само един човек стои между нас и несметното богатство.
Отсега нататък, аз командвам. Не го забравяйте.
Следвайте го. Ти мини пръв.
Не. Почакай.
Гагола ще я убие.
Сега!
Измъкни се от тези неща. Хайде, да вървим.
След мен.
Не стъпвайте на този камък.
Този.
Хайде.
Кралиците на Кукувана.
Шеба, първата кралица. Много си приличате.
Когато те видях, знаех, че трябва да се върна.
Когато Гагола те видя, разбра,
че за да запази властта си трябва да те принесе в жертва.
Куотърмейн!
Никога няма да излезеш от тук с диамантите!
Немската армия няма да го позволи!
За всеки случай влез там. Ако не намериш нищо, върни се и чакай. Върви.
Върви!
Влезли са. Бягай!
Боже мой.
Можеш да купиш Лола с една шепа от това.
Куотърмейн! Идвам!
Нямаме време за това. Вземи колкото можеш и да се махаме.
Хайде!
Хамид!
Страхливец.
Куотърмейн!
Мъртъв ли си? Свършен ли си?
Достатъчно.
- Само още едно.
Можеш ли да ги преместиш?
Цялото племе кукувана няма да може да го премести.
O, не. Трябва да е майтап.
Ще се опитам да го спра.
Качи се на другия сандък!
Капака. Ще взема капака.
Помогни ми.
Да го качим върху сандъка.
- Пази си главата.
Да го сложим в този ъгъл.
Почакай. Пази си главата.
- Внимателно.
Моли се да стане.
- O, боже, толкова се надявам.
Това ще ни даде.
Ще ни даде минута, за да помислим.
По дяволите!
Джеси, ела тук.
Не мисля, че ще мога.
- Ще можеш. Побързай.
Това ще го задържи.
О, боже. Стана.
Какво е това? О, боже мой!
- Куотърмейн!
O, Куотърмейн!
Вода.
Май са помислили за всичко.
- Става по-дълбоко.
O, Куотърмейн, няма да излезем!
Джеси, не се паникьосвай. Водата ще свърши.
Мисля да се измъкна.
Има много въздух, а и аз съм тук, така че не се плаши.
Не съм уплашена. На изплашена ли ти приличам?
Това е само змия, скъпа. Само змия. Не я гледай.
Това е само змия. Дръж си затворени очите още малко.
Къш! Махай си!
Отиде ли си вече?
- Отиде си.
Добре, Джеси. Всичко е наред.
- Май ще повърна.
O, Куотърмейн, ако това е краят,
Куотърмейн, искам само да знаеш, че...
Глътнах буболечка.
- Добре. Това ще те държи силна.
Единственият, който си мисли, че твоите лафове са забавни, си ти!
Намери по-високо място. Най-накрая ще умрем млади!
Куотърмейн... Обичам те, Куотърмейн!
За мен.
Всичко това е за мен.
За мен.
А за мен?
А за мен?
Мислиш, че ме уби ли?
Старо турско изобретение.
Сега ти си глупакът. Сега ти си слабоумният!
Никога не наричай турчин слабоумен, докато не се увериш, че е мъртъв.
С всичко това Германия ще спечели войната и ще управлява света.
Ние с теб ще сме герои!
- Аз не искам да съм герой.
Сега...
Напълни си шапката.
И джобовете.
И устата.
- Какво?
Чу какво казах. Яж камъните.
Ти си луд. Ти си се побъркал.
Каква полза камъните да са вътре в мен?
Не се притеснявай, приятелю. Когато се приберем, аз ще ги извадя.
Сега, яж камъните.
Гълтай. Гълтай ги!
Гълтай!
Още!
Гълтай.
Още. Още!
Още, дебела свиньо!
Мърдай, немска свиньо!
Накара ме да ям камъни, но аз ще ти простя.
Немските разслабителни са най-добрите в света.
Ще си спомням за теб, докато седя на...
Приеми благословията ми.
Няма да те застрелям. Ще те погреба жив.
И този път гледай да умреш като хората, тъп турчин.
Довиждане.
Джеси.
Ще трябва да плуваме.
- Почакай.
Хайде.
Не мърдайте!
Имате диаманти. Извадете ги.
Освен всичко,
диамантите не са нужни на умрелите, нали?
Сложете ги тук.
Казах всичките.
Тук вътре.
Ела си ги вземи.
Деца.
Отдръпнете се.
Немската армия няма да го позволи!
Не, не ги пипайте! Диамантите принадлежат на планината.
Хайде, Умбопо. Изведи я от тук!
Най-накрая.
Куотърмейн! Отиваме заедно.
Не искам да те укорявам, но можеше да ми кажеш за теб и диамантите.
Не се сърди, че ще живееш без диамантите.
Ти последен видя тайната на планината. Този спомен ще имаш завинаги.
Довиждане, Умбопо.
Знаеш ли, ще ми липсва Умбопо.
- Да.
Той ме накара да се чувствам виновен.
- Виновен? За какво?
Мислех си, че ти и баща ти ще трябва да имате нещо в крайна сметка.
Няма да се чувствам виновна, ако и ти не си.
Не ми се искаше да минеш през всичко това заради нищо.
Редакция: BEST RIPPER