Jeanne Dielman, 23 quai du Commerce, 1080 Bruxelles (1975) Свали субтитрите
ДЕЛФИН СЕЙРИГ във филма
ЖАНА ДИЛМАН КЕ ДЮ КОМЕРС 23, БРЮКСЕЛ 1080
Сценарист и режисьор ШАНТАЛ АН АКЕРМАН
Добър ден.
- Добър ден.
Тогава до следващата седмица.
Не чети, а яж.
Добре ли е?
- Да, да.
Сложих по-малко вода, отколкото последния път, затова е по-вкусно.
Не ядеш много. И не изглеждаш добре.
Няма ли да ядеш повече? Плодове?
- Не.
Получихме писмо от леля Фернанда от Канада.
Ще ти го прочета.
Скъпа Жана, скъпи Силвен. Първо извинете, че дълго не отговарях,
макар че често мисля за вас и за Белгия.
Но учебната година започна, бях много заета, а времето лети.
Докато се усетя, и вече е зима.
Тук има много сняг и не ти се излиза навън.
Децата не можаха да дойдат на училище в петък заради блокираните пътища.
Стоя си вкъщи, защото без кола веднага затъваш в снега.
Джак каза, че догодина ще ме научи да шофирам,
защото иначе е невъзможно при тукашните разстояния.
Каза още, че щом живея в Канада, трябва да приема нормите й.
Тук всички жени шофират, но се боя, че аз няма да мога.
Но сега колите са целите покрити със сняг.
Децата са добре - високи, силни, истински канадци! И Джак е добре.
Боя се, че Джейн ще стане много висока, но и тя е добре.
Надявам се това лято да ги видите.
Има стая за гости, а Силвен може да спи с братовчед си.
Може да те запознаем с някого. Джак казва, че трябва да се омъжиш,
красавица като теб не трябва да е сама.
Вече 6 години откакто Жорж умря. Знаем, че си много храбра.
Казваш, че предпочиташ да си сама, но просто не искаш да се оплакваш.
Когато мисля за теб, се просълзявам.
Джак ще се прибере скоро, трябва да слагам масата.
Така че свършвам, целувам и двамата. Ваша сестра и леля Фернанда.
П.С. Миналия месец изпратих по море подарък за рождения ден на Жана.
Интересно какъв ли е подаръкът.
Искаш ли да започнем?
"Врагът" от Шарл Бодлер.
За мене младостта бе непрестанни бури;
тук-там надниква слънце от смръщения свод,
гърми, градушка би и всичко прекатури -
и в моята градина пъстрее малко плод.
Навлязох в есента на размислите зрели
и взел гребла...
- ...лопатата...
...и взел гребла, лопатата, ще почна пак борба,
за да затрупам с пръст гробовете прелели,
които сред лехите водата издълба.
Още веднъж.
- "Врагът" от Шарл Бодлер.
За мене младостта бе непрестанни бури;
тук-там надниква слънце от смръщения свод,
гърми, градушка би и всичко прекатури -
и в моята градина пъстрее малко плод.
Навлязох в есента на размислите зрели
и взел гребла, лопатата, ще почна пак борба,
за да затрупам с пръст гробовете прелели,
които сред лехите водата издълба.
Акцентът ти е станал по-силен.
- Да, знам.
Сега мога да произнасям "р" като Ян. И в училище няма да ми се смеят вече.
Ако е така - добре. Но никой не те е карал да ходиш във фламандско училище.
Е, да, приятелят ти...
Чудя се дали още можеш да казваш "р" като мен.
А сега чуйте пиеса за пиано № 27,
опус 126 в Ла минор от Лудвиг ван Бетховен,
"На Елиза" в изпълнение на Сюзан Дюшен.
Ела за малко.
Искаш по-дълго, нали?
- Да, да.
Почти не остана прежда.
Вторник ли е днес?
- Да.
Все четеш, точно като баща ти.
Да, знам, вече ми го каза.
А баща ми как го срещна?
Защо ме питаш точно сега?
- Току-що прочетох думата "чудо"
и помислих за леля Фернанда - все казваше, че срещата й с Джак е чудо.
Да, той дойде през 44-та да ни освободи.
Те ни хвърляха дъвки и шоколади, а ние им хвърляхме цветя.
Срещнах баща ти след заминаването на американците.
Живеех у лелите си, нашите бяха умрели и един ден...
отидох с приятелка в парка Камбр. Беше събота...
Не помня какво беше времето...
Приятелката ми го познаваше. Знаеш коя, показвала съм ти нейни снимки.
После някак се срещнахме, бях счетоводителка отсреща.
Но там плащаха малко и у лелите ми не беше весело.
Не знам искала ли съм да се омъжа, но всички така правят,
в реда на нещата е, както се казва. И лелите казваха: "Добро момче е,
има пари, ще те направи щастлива..."
Но аз още се съмнявах. Макар че наистина исках да имам свой дом,
да се махна от лелите, да имам дете. И после...
Не знам как, но един ден нещата му пропаднаха и аз се омъжих за него.
Знаеш, след войната се случваха такива неща.
Лелите недоволстваха - красавица като мен можеше да се уреди по-добре,
ако не беше бързала, щеше да намери по-богат.
Казваха, че е грозен, че е такъв, онакъв, но аз никого не слушах.
Ако е бил грозен, щеше ли да искаш да правиш любов с него?
Грозен или не, за мен нямаше значение.
И да правиш любов, както ти казваш, е дреболия.
Но... имах теб. И той не беше толкова грозен
Искаш ли пак да се омъжиш?
Не. Пак да свиквам с някого...
А ако е някой, когото обичаш?
Е, не знам.
Във всеки случай, ако бях жена,
нямаше да мога да правя любов с някого, когото не обичам.
Откъде знаеш, ти не си жена.
Гася.
- Добре, както искаш.
Лека нощ.
- Да.
край на първи ден
Изми ли си ръцете?
- Да.
Може ли повече днес?
Заповядайте.
- Благодаря.
Благодаря, госпожо.
- Благодаря, господине.
Добър ден. Как сте?
- Можете ли... Добре съм.
Можете ли да поправите тези обувки до утре, защото синът ми обу другите
и когато вали, те пропускат. Стари са, от миналата година.
Сега ще погледна, госпожо.
- Да.
И токовете?
- Да.
Добре. Утре в четири удобно ли е?
- Чудесно.
Добре. Как е синът ви?
- Добре.
Доволна ли се от него? Слуша ли? Значи всичко е наред.
Какво бих правила без него! Довиждане.
- Утре в четири ще са готови.
Здравейте, скоро не сме се виждали.
- Здравейте.
Заповядайте на кафе следобед.
- Днес нямам време.
Може би другата седмица.
- Добре, довиждане.
Довиждане, госпожо.
- Довиждане.
Добър ден.
- Добър ден.
Ето.
- Не ядяхте, нали?
Не.
- Какво готвите днес?
В сряда имам телешко пане с грах и моркови.
Ясно. За днес нямам никаква идея. На мен лично нищо не ми трябва.
Ще изям един сандвич с нещо и толкова.
Откакто пуша, почти не ми се яде.
Но на децата им трябва поне малко месо.
Отидох да купя нещо, но при месаря имаше такава опашка...
Всеки ден си викам да изляза по-късно или по-рано, за да не чакам.
Все едно, има опашка. Викам си: "Ще чуя какво искат другите.
Може да измисля нещо." Но още повече се обърках.
Една поиска парченца свинско с телешка кайма. Викам си: "Това е за руло."
Но аз го правих вчера с пюре от ябълки.
А после си викам: "Глупачка! Та това е за рагу."
Но това е също кълцано месо. Накрая, като ми дойде редът,
нищо не бях избрала.
Тогава се наложи да купя същото, като жената преди мен.
И сега имам кило телешко за триста франка.
За два дни, не по-малко. А вкъщи никой не обича телешко.
Децата пак ще го оставят. И чух, че в телешкото има малко витамини.
Сега и риба не трябва да ядем, може да умрем от натравяне.
И да ги взимам за обед от училище не ми се ще,
но мъжът ми казва, че там съвсем не ядат, затова изостават на ръст.
Вечно с него нещо... Ако зависеше от мен...
Макар че цялата следващата седмица ще е в командировка. Ще ми липсва.
Ще ида у мама. Далече е, децата ще ядат в училище.
Нека свикват с другите деца. Така е по-добре.
Така че мъжът ми няма да е против. Вашият син в училище ли се храни?
Да, винаги. Не е придирчив за яденето. И мъжът ми не беше.
О, и моят. Но при толкова деца...
Тогава няма къде да мърдаш.
Макар че вече свиквам, Е, трябва да вървя.
Довиждане.
- Довиждане.
Ако обичате.
Чиле прежда с този цвят, ако обичате, госпожо.
Ето там.
Да, тази. Да, да, същата е.
Благодаря.
Довиждане, госпожо.
Добър ден.
- Добър ден.
До четвъртък.
Госпожо!
Кесия с картофи, ако обичате.
Заповядайте.
Благодаря.
Мамо?
Цялата си разрошена.
- Преварих картофите.
Не чети, а яж.
Ще се наложи да почакаме още малко.
Оставила съм месото и зеленчуците на слаб огън.
Още минутка.
Можех да направя пюре, но това ще ядем утре.
Сигурно си много гладен. Бил си на плуване сутринта.
Днес не ходих, и Ян също.
- Не ходи ли? Защо?
Ян не беше, за да остане с мен. Казах, че ме боли глава.
Аз и Ян останахме в амбулаторията. Днес имахме изпит.
Не ми харесва, че постъпваш така.
Трябва да отговоря на леля Фернанда.
Картофите сигурно вече са готови.
Няма ли да включваме радиото днес?
Ще го включим.
Не става ли? Да не ти пречи радиото?
По-скоро тази певица. Не.
Не знам какво да отговоря на поканата им.
Да не чета тази вечер? Късно вечеряхме...
Да.
Ако искаш, може да се прибереш утре по-рано, ще да хапнете тук с Ян.
Мисля, че Ян се влюби в медицинската сестра.
Днес не дойде с мен на трамвая. Каза, че има работа.
Когато трамваят мина край училище, видях, че той още не беше тръгнал.
Купи книжка, обясняваща сума ти неща: времетраенето на климакса, оргазма...
Каза, че вече трябва да се интересуваме от жени.
Но не му трябва само приятелка. Каза, че членът на мъжа е като меч:
колкото по-дълбоко влиза, толкова по-добре.
Викам: "Мечът наранява". Той вика: "Да,
изгаря като огън." Тогава къде е удоволствието?
Няма смисъл да говорим за това.
- Всичко това той ми го каза,
когато бях на десет. Попитах: "Какво? Татко прави това с мама?"
И няколко месеца мразех татко за това. Дори исках да умре.
Когато умря, мислех, че това е Божие наказание.
А сега дори не вярвам в Бог.
Каза, че не е било само за да ме създадат.
Почнах да се правя, че имам кошмари, за да те викам,
за да си до мен и той да не може да ти вкарва нищо.
Напразно си се притеснявал. Късно е, ще загася.
Добре, както искаш.
Мамо?
- Късно е вече, Силвен.
Лека нощ.
- Да.
край на втори ден
Изми ли си ръцете?
- Да.
Копчето ти...
Силвен!
Няма ли повече?
- Празно ли е?
Половин пита ли, госпожо?
Имате ли кесия, госпожо?
- Да.
Нямате ли?
- Дайте ми нова.
Заповядайте, 12.50.
Заповядайте, госпожо.
Благодаря много. Довиждане.
- Довиждане, госпожо. Благодаря.
Добър ден.
- Добър ден.
Благодаря.
Благодаря. Довиждане.
- Довиждане.
Госпожице?
Да, госпожо.
- Имате ли копче като това?
Не мога да намеря, навсякъде гледах.
Това може би?
- Не, не е.
Тези не са такива.
- Значи няма, за съжаление.
Довиждане, госпожице.
- Довиждане, госпожо.
Знам, че е трудно да се намери такова,
защото е от Канада, от сестра ми Фернанда.
Прати го преди години, но Силвен го носи сега,
защото преди му беше прекалено голямо.
Силвен беше на 6, когато сестра ми дойде за 3 месеца в Белгия, и...
и спеше в стаята с мен и мъжа ми, който беше още жив, и...
А Фернанда спеше на дивана с Джонатан, когото наричаха Джон.
Джон беше на 5, но беше по-висок и по-силен от Силвен.
Ако й пиша да ми изпрати друго,
моделът вероятно вече не се предлага.
Все казват, че Европа е 5 години след Америка, и мислех, че тук ще намеря.
Да намерите същото е почти невъзможно. Не искате ли да смените всички?
Ако ги смените, дрехата ще е като нова.
То е като да си направите прическа.
Никога не съм виждала такива копчета.
Вижте на площада, може би там ще намерите.
Да, госпожо?
- Жизел няма ли я днес?
Тя свършва в четири.
- А, ясно. Кафе, ако обичате.
Ето, госпожо.
Превод на "Врагът" от Бодлер Кирил Кадийски
Превод и субтитри vanval