Equinox - 01x02 (2020) Свали субтитрите
Естър, излизай веднага!
Кафе?
- Мерси.
Мисля да отида на погребението на Якоб.
Добре.
Ще дойдеш ли? В събота е.
Не.
Пазиш ли някои от нещата на Ида?
Дали Лина има?
Не знам.
Ще ходиш да се видите ли?
Не го прави.
- Защо?
Защото майка ти не е здрава
и не е добре за теб.
Много манипулативна е.
Вече мога да се справя с това, татко.
- Едва сте се виждали за 20 години.
Да, но...
Видяхме се точно преди да се преместя в Борнхолм.
Именно. За това говорех.
Не ми харесва.
Естър, внимавай.
Не си играй с чайника на мама.
Не искаме да падне на земята.
- Добре.
Ида, седем и половина е.
Идвам.
Чао.
Доскоро.
Извинявай, ама каза "без петнайсет".
- Съжалявам.
Кажи "здрасти", както трябва.
- Здрасти.
Типично за теб.
В петък сме в Патрик преди купона, може да дойдеш.
Може би.
- Грубичко.
Невидима ли съм? Не ме ли виждаш?
Много се впрягаш.
Дори не искам да купонясвам с тези.
Готини са, в интерес на истината.
Сигурно, ако харесваш повърхностни и нелепи хора.
Хей.
- Здрасти.
Какво ще правите в неделя вечер?
- Нищо.
Какво?
- Няма да стане.
Даже не знаеш за какво става въпрос.
- Не, а и не е от значение.
Защо?
Майка ми. Знаеш го.
- Ще го измислим.
Не може.
- Кажи, че ще останеш у Амелия.
Виждал ли си къщата ми?
- Не съм идвал.
Точно.
Не позволявай на майка ти да те контролира цял живот.
Не й позволявам, Якоб.
- Напротив.
Не ми се говори за това.
- Не можеш ли да се промъкнеш?
Можеш, нали?
Какво ще правим?
- Пак ли спиритическата дъска?
Не. Миналият път провали всичко. Движеше чашата.
Не. Не стана нищо.
- Забрави. Този път е съвсем различно.
Истинско е.
РАВНОДЕНСТВИЕ
01х02. Момичето го няма
Защо да не бъда и пънкар, и анархист?
Можеш да слушаш пънк и да си анархист,
но не можеш да следваш и двете идеологии.
Ида, имаш ли тампон?
Не мисля.
А превръзка? Ида, имаш ли превръзки? Важно е.
Провери.
- Нямам.
Мислех, че сме се синхронизирали пак.
- Никога не сме се синхронизирали.
Анархизмът е търсенето на перфектната система.
Можеш да бъдеш комунист и анархист...
Много е секси.
- Какво?
Виждам по какъв начин го гледаш.
- Никак не го гледам.
Напротив.
- Не.
Изглежда добре. Точно твой тип е.
Покани го на среща. Можеш.
На мъжете им харесва. Аз ще се заема. Ще кажа нещо.
Недей.
- Ей, Столи.
Ида иска да отидете в "Каменната къща".
- Не, не иска.
Наистина ще се радва.
- Петък?
Да.
- Добре.
Фантастично.
- Ти ще отидеш.
Не ми благодари. Ще ми се реваншираш.
- Много си тъпа.
Виж този, Якоб.
Кой?
- Този е най-добрият.
Не знаех, че е твой тип.
Фелке, не е.
Смешници.
- Защо сте такива?
Прибирам се, преди майка ми да е откачила. Чао.
Можем да си ходим заедно.
- Не днес, Фелке.
Здравейте.
- Здрасти.
Ида, седем часа е.
Спокойно.
- Имахме уговорка.
Бях с приятели.
Знаеш правилата. Докато живееш в моята къща, ще ги следваш.
На 18 години е. Мисля, че не е проблем.
Не ми противоречи.
Уговорката е за 6 часа, придържай се към нея.
Тук е като в затвор.
- Държиш се сякаш никога
не си била млада.
- Нищо не разбираш.
Светът е различен.
- Да, но тя вече не е дете.
Здрасти, Лина.
Естър.
Може ли да...
- Влизай.
Няма проблем.
- Моля.
Добре, аз... Ще направя чай.
Мерси.
Може да седнеш тук.
- Благодаря.
Къщата е точно такава, каквато я помня.
Странно е като си го помислиш.
Сега...
ти си по-възрастна
от Ида, когато изчезна.
Да.
- А сякаш изобщо не е минало време.
Обаче като те гледам сега,
мога да видя
цялото това време,
което съм изгубила.
- Което всички изгубихме.
Именно.
Вие с Денис продължихте напред.
Много се радвам, че те виждам отново.
Виждам, че си си боядисала косата.
Така.
Помниш ли това? Ида много го обичаше.
- Да.
Купихме го на екскурзията до Кос.
Не можех даже да го пипна.
Не! Внимавай!
Не че ти не...
Е, вече и ти имаш деца, както чувам. Знаеш как е.
Имам момиченце.
И тя ли е вечно кисела, както ти беше?
Не помниш ли? Винаги беше малко нацупена.
Не. Не помня много от онова време.
Не го разбирахме. Бяхме свикнали с Ида,
която беше все щастлива и общителна.
Липсваше ми.
По-добре ли си?
Да.
- Искам да кажа...
оправи ли се.
Това... Извинявай.
Не спира. Постоянно се случва.
Не знам. Уж го поправиха, но...
Той ми обясни, едно младо момче,
обясни ми какво да правя.
Здрасти.
Още ли си ядосана на мама?
Тя е луда.
Опитва са да те закриля.
Тя ли те накара да го кажеш?
Не.
Не я слушай, Естър.
Не можеш да се доверяваш на родителите си.
Но винаги ще имаш мен.
Знаеш го, нали?
Какво е това?
Направих го за теб.
Какво птиче е?
Канарче, така мисля.
Хубаво е.
Благодаря.
Тя просто те обича.
Това, което прави, не е любов.
А какво е?
Контрол.
Нещо много различно.
БЪДЕЩЕ: ИДА СТАВА СЛЕДВАЩАТА МАЙКА ТЕРЕЗА И ЛЕКАР
УЧИТЕЛ, НА КОГОТО Е НАВИТА: ХЕНРИХ
Какво правиш тук?
Не ти е позволено да влизаш.
Стаята е на Ида.
- Съжалявам.
Сигурно.
Можеше да попиташ първо.
Трябва...
Трябва да изглежда както винаги.
За да знае, че е добре дошла.
Когато се върне.
Здрасти.
- Здрасти.
Какво правиш?
- Нищо.
Чакам Скипър. Имаме репетиция.
Какво слушаш?
- Демо касетите, които записахме.
Може ли да чуя?
Разбира се.
Аз свиря на барабаните.
Коя е Остара?
- Не знам. Скипър я написа.
Здрасти.
- Какво правите?
Щях да говоря с Хенрих.
Хенрих. Какво ни е домашното за утре?
Тайната на учението е да четеш това, което ти допада.
Така че...
- Така че...
Следвай желанията си.
- Да следвам желанията си?
Точно така.
Искаш ли да си бегаме?
Чух новите неща.
- Нашите?
Да.
- Какво мислиш?
Много са добри.
Супер.
Извинявайте. Аз съм журналистка...
- Изчакайте.
Журналист съм. Правя предаване за изчезналите ученици през 99-а.
Тогава не работех в училището, но помня случая естествено.
Намерих годишник, който споменава учител на име Хенрих.
Ще ми помогнете ли да разбера фамилията му?
Ония тримата стояха зад всичко.
Дето не изчезнаха.
- Не беше доказано.
Мисля, че се доказа.
Живеехме на една улица с братовчеда на шофьора.
Който караше камиона онази вечер. Изпадна в кома.
Кой, шофьорът ли?
- Да. Почти си беше отишъл.
Възстанови ли се?
- Почакай тук.
Кой?
- Шофьорът.
Не знам. Вече не живеем там.
Сигурна ли си, че името му е Хенрих?
- Да.
Нямаме учител с това име от онази година.
Странно.
Ще провериш ли кой им е класен?
Документът липсва.
Никой не е регистриран.
Обикновено документацията ни е в ред.
Лека нощ, аз ще си лягам.
Лека нощ, миличка.
Лека нощ.
Амилия?
Якоб?
Фелке?
Амилия?
Какво правите?
- Да си беше видяла физиономията.
Много се изплаших.
- Хайде, от тук.
Гадини. Защо го направихте?
- Споко, бе.
Извинявай, радвам се да те видя.
- Защо ми го причинихте?
Посветените са погребани тук.
- Посветените в какво? Кои са?
Не знам, но погледни символа.
И тук.
Микел Ромолино. 1830 - 1880.
Масони ли са били?
- Не.
Грегърс Турбилхао. 1880 - 1957.
Но какво означава?
Мистерия е.
- Спри.
Вярно е.
- Какво правим?
Започва се.
Здрасти.
Благодаря.
Здравей.
- Здрасти. Моите съболезнования.
Благодаря.
Извинявай за обаждането.
- Не се притеснявай.
Матиас.
Това е гримоар.
- Какво?
Книга с магии. Погледнете символа.
Същият е.
Можеш да се отървеш от него само ако някой плати повече,
отколкото ти си дал.
- Ти колко плати?
Дадох душата си.
- Значи, ако ти дам моята душа
и една крона, мога да я купя?
- Всъщност я откраднах.
От кого?
- Не съм я прачел цялата.
Не разбирам доста от книгата. Всякакви щуротии за ритуали и подобни.
Мисля, че е много стара.
- Като книгата в "Злите мъртви"?
Само че тази е истинска.
- Не е.
Знам, че е.
- Якоб, какво е това?
И царят каза:
„Какви дарове имаш за нас?
Дарове донеси.
Ако желаеш наслада, първо трябва да страдаш".
Може ли малко по-претенциозно да го прочетеш, Якоб?
Царят каза: "Дай живота си.
Онова, с което мъчно ще се разделиш.
Дай го доброволно,
или всички ще страдат".
Не го разбирам. Кой е царят?
Или кралят.
Трябва да дадеш живота си по своя воля,
или ще бъдеш наказан.
- На какво да го дадеш?
Смъртта, мисля.
Кой е царят?
Ами,
има карта на острова. Доколкото го разбирам,
тук прави се церемония на равноденствие.
Равноденствие?
- Когато денят и нощта са равни.
Ритуал е. За някоя си Остара.
Да отидем.
Какво имаме да губим?
- Знаеш ли къде е островът?
Знам.
- Фелке, не е истинско.
Истинско е.
- Звучи налудничаво.
Нямаме какво да губим.
- Поднася ни.
Не е вярно.
- Няма остров с шантави ритуали.
А ако има?
Измисляш си.
- Откъде знаеш, че е истина?
Ако не е, поне ще е интересно.
- Аз бих отишла
Само за да ти видя реакцията.
- Добре.
Винаги сме били ти и аз, малко братче.
Бяхме си отбор. Момчетата Скипър.
Коравите момчета от Хелсинге.
Никой не смееше да ни закача.
Нека да...
Опитах се да ти помогна, но ти не ми позволи.
Брат ти беше убиец, знаеш го много добре.
Не сега.
- Той уби дъщеря ми.
Уби всички тях. Преструвате се, но всички го знаете.
Ще ви помоля да напуснете.
- Засрами се!
Не ме пипай. Лицемери!
Гадни лицемери сте всичките.
Дъщеря ми е мъртва.
Имам право да съм тук.
- Така и не разбрах
какво ти се върти в главата.
Понякога си мисля,
че всичко е безсмислено. Разбираш ли?
- Да.
Мама ми разправяше една приказка
за малко човече, което живее в глухарче.
Човечето крещи, но никой не го чува.
Понякога се чувствам по този начин.
Всеки си е сам и нищо не променя нещата.
Ако избереш да направиш нещо друго, променяш нещата, не е ли така?
Не и ако не съществува свободната воля.
Ако вярваш, че имаш свободна воля,
тогава не е от значение дали тя съществува.
Не мисля, че я имам.
- Тогава си я измисли.
Не можеш. Не стават така нещата.
Аз вярвам в прераждането.
Много тъпо, Якоб. В такъв случай вече наистина нищо не е от значение.
Само правиш нов опит в следващия живот.
Разбираш го, нали? Всичко е предопределено.
Можем да си крещим в глухарчето,
но нищо няма значение.
Всичко е безсмислено.
И това ли беше безсмислено?
Не беше ли хубаво?
Да.
Странно ли е, защото сме приятели?
Беше ми за първи път.
Съжалявам, не знаех.
Не се извинявай, Якоб.
Луд съм по теб.
Не мисля, че ти се чувстваш по същия начин.
И аз не мислех.
Да, бе.
Какво се кефиш толкова на Маракеш?
Не знам.
Винаги ме е привличало това място.
Ще се местя след лятото.
И аз ще дойда.
- Какво?
Ще дойда с теб.
- Какво ми казваш?
Сериозен съм. Ще дойда с теб.
Ще пушим наргиле всеки ден.
Ще пием чай с много захар.
Кога си я направи?
Какво е?
Дата.
- Виждам.
Каква дата?
- Денят, в който ще умра.
И откъде знаеш кога ще умреш?
Махай се. Бързо.
Какво правихте?
Играхме "Стара мома".
Браво.
- Теа ми ми се ядоса.
Каза, че съм хвърлила Старата мома под масата.
Направи ли го?
- Да.
Иначе щях да загубя.
Миличка, може ли да поговоря с мама за малко?
Чао, Мамо.
- Чао. Обичам те.
Иди да си играеш в твоята стая. Здрасти. Добре ли вървят нещата?
Така мисля.
Скоро ли ще пуснеш предаването?
Да.
Баща ти и Изобел добре ли са?
Да, както винаги. Знаеш как е.
- Добре.
Нещо друго?
- Ами...
Не сте ме забравили вече, нали?
- Не, говорим за теб всеки ден.
Какво друго? Какво правихте днес?
Вера беше на училищна екскурзия.
Малко се ядоса, че шофьорът ги изпорти.
Много скачали по седалките.
Предполага се, че е свикнал. Кара деца постоянно.
Знаеш ли кога ще се връщаш?
За момента не.
- Напоследък си мисля за всичко.
За това, което каза, преди да заминеш.
ШОФЬОР, СЛУЧАЙ С УЧЕНИЦИ, 1999.
Да?
- За нас.
ШОФЬОР СЕ СЪБУЖДА ОТ КОМА
Може би си права.
Мисля, че си права.
Да. За какво?
- За нас двамата.
А, да.
- Не работиш, нали?
Не. Слушам те.
- Как може да съм толкова глупав?
Слушам те.
- Не е вярно.
Точно в това е проблемът. Никога не ме слушаш.
Изчезваш и всичко се върти около теб.
Ще се чуем по-късно.
Здравейте, аз съм Естър Ейесгов.
Мога ли да разговарям с Торбен Бринк?
Здравей.
- Здрасти. Аз съм Естър.
Заповядай.
- Благодаря.
Закачи си палтото там.
В момента спи.
- Добре.
Но скоро ще се събуди.
Чудесно.
Ще затвориш ли вратата?
- Да.
Плетеш ли?
Не бих казала.
Даже въобще.
Аз започнах от скоро.
Хубаво.
- Препоръчвам го.
Добре е за душата.
Сега плета чорапи.
- Така ли?
Човек винаги има нужда от чорапи.
И аз така мисля.
Никога не са в повече.
- Да.
Дорис?
- Той е.
Ела.
Да се надяваме, че е в добро настроение.
Влизай. Аз ще му дам лекарствата.
Хайде, отвори уста.
Хайде, Торбен.
Торбен, ще си отвориш ли устата?
Трябва да го притисна, иначе няма да го изпие.
Браво.
Добре. Това момиче иска да говори с теб.
Кое момиче?
- Тя.
Момиче.
- Искаш ли кафе.
Да, моля.
Здравей.
Аз съм Естър.
Можем ли да поговорим за нещо?
- Познавам те.
Не мисля.
Искаш ли да играем?
22.
21.
23.
Може ли да те питам нещо?
Помниш ли да си карал абитуриентския камион?
Погледни тук.
Момчета и момичета.
- Точно така.
Разпознаваш ли някого?
Не ги харесвам.
- Защо?
Не са добри.
- Не са?
А тази? Ида. Помниш ли я?
Тя не е щастлива. Никак даже.
Момичето го няма.
Къде е?
- Няма я.
Ала-бала заминала.
Извинявай, какво се е случило с него?
Трудно беше да се установи.
Сканирането на мозъка не показа нищо, но беше в кома три години.
След това трябваше да си го взема у дома.
Свиква се след 18 години.
"Докато смъртта ни раздели."
Искаш ли цигара?
- Не, благодаря.
Има си и преимущества.
Преди все ми се караше за пушенето.
Но никога не е себе си?
Случва ли се да го достигнеш, поне за момент.
"Себе си"? Какво е това? Сега е този човек.
Ще излъжа,
ако кажа, че не съм обмисляла да го дам да го гледат.
Обаче...
от време на време ме поглежда за момент
и тогава виждам старият Торбен
някъде там.
Торбен, да му се не види.
Торбен?
Извикай линейка. Торбен, чуваш ли ме?
Спокойно, спокойно. Побързай. Тук съм, спокойно.
До теб съм, Торбен.
Точно така.
Успокой се. Тук съм.
Превод от английски: Lora632