Il conformista a.k.a. The Conformist (1970) Свали субтитрите
Жан Луи Трентинян
и Стефания Сандрели в
КОНФОРМИСТЪТ
по едноименния роман на Алберто Моравия
Аз съм.
Всичко ли е наред?
Как така са тръгнали? И тя ли тръгна с него?
Ще те чакам пред хотела.
оператор ВИТОРИО СТОРАРО
сценарий и режисура БЕРНАРДО БЕРТОЛУЧИ
Кой би предположил, че ще се случи така, докторе?
Беше още тъмно, когато той излезе на улицата.
После входната врата се отвори отново и тя отиде при него.
Помислих, че е слязла да се сбогуват.
Но вместо това, тя отвори вратата на колата,
пусна кучето вътре, после влезе и тя след него. И отпрашиха.
Слушате ли ме, докторе?
- Да, да.
Мамка му, точно това не ни трябваше в момента.
Що се отнася до мен, аз действах според инструкциите.
Решено е окончателно, така ли?
И защо ти е притрябвал този брак?
Не знам, вероятно, за да се почувствам като всички други.
Като всички други.
- Да. Стабилност, сигурност.
Сутрин, пред огледалото, разглеждам лицето си.
Сравнявам го с останалите хора и усещам, че съм различен.
И защо избра точно Джулия?
Не знам, вероятно заради тялото й, заради нейната чувственост.
А-ха. А тя?
Останем ли насаме и започва да се вдетинява.
А после?
- Завършваме, боричкайки се на килима.
Да не забравяме и циците й?
- За къде без тях!
Е, значи все пак ще се ожениш и ще загубя най-добрия си приятел.
Щастлив ли си?
Още две минути, господине.
Сигурен ли си, че ще дойде?
Полковникът ли? Разбира се, че ще дойде.
Обеща. И силно се заинтересува.
Бъди спокоен. Странно е някак си, нали разбираш?
Всеки човек иска да го забележат сред тълпата,
само ти искаш да се обезличиш като другите.
Преди десетина години баща ми бил в Мюнхен.
Разказваше, че често вечер, след театъра,
се отбивал с приятели в една бирария.
Там имало един смахнат, с когото се майтапели.
Постоянно говорел за политика.
Бил същинска атракция.
Купували му бира и го бъзиквали.
Само това му трябвало: изправял се до масата и се разпенвал от ярост.
Това бил Хитлер.
Дами и господа, слушахте "Кой е по-щастлив от мен"
от Чезаре Андреа Биксио.
Концертът ни от забавна музика продължава
с оркестър "Архангели"
със солисти Силвана Фиорети, Оскар Карбони,
Лина Термини и група "Лястовички".
Продължаваме с "Тайнствата в нашия съюз"
беседа от Итало Монтанари.
Италия и Германия - две твърдини на просветлението
през тъмата на вековете.
Тяхната безпрецедентна среща бележи ново начало
в световната история.
Още веднъж тези две нации преоткриват
своите изконни добродетели.
Добродетели, които ни сближават и същевременно изграждат.
Добродетели, за които бяхме забравили,
и които Гьобелс нарича "пруската природа"
на Бенито Мусолини,
а ние говорим за "латинската жилка" на Адолф Хитлер.
Италия и Германия дадоха на света двете най-големи революции:
антипарламентарната и антидемократичната революции.
Не ставайте, скъпи, Клеричи.
Имате ли новини за мен?
Досието ви е наистина безупречно.
Значи ме наемате?
- Да не избързваме с решението.
Да, разбирам.
- Как няма да разбирате.
Държавен служител, класическо образование, обещаващи перспективи,
и препоръка лично от другаря Монтанари.
Елате някоя сутрин в министерството.
Влезте в кабинета на министъра с вашето лъчезарно, сияещо лице
и направете своето изненадващо предложение.
Кабинетът на министъра!
Замисляли ли сте, Клеричи, защо хората ни сътрудничат?
Някои го правят от страх,
повечето от тях - заради парите.
Малцина вярват във фашизма.
Но вие не сте такъв.
Усещам, че не ви ръководи нито една от тези подбуди.
Кога да очаквам отговор?
Предполагам, скоро.
Като оставим настрана революционния идеализъм,
всъщност се чудя какво целите.
Готов съм да замина, веднага след като решите.
Добре.
Ще ви представя на министъра.
Клеричи! Клеричи!
На вашите услуги.
- Министърът ви очаква.
За първи път ли сте при министъра?
- Да.
Когато му разказах вашия план, първата му реакция беше "Отлично!".
"Да се доберете до професор Куадри и да спечелите доверието му.
"И ще се постараете да разберете кои са свръзките му в Италия."
Да, да, отлично!
- И което е по-важното, доброволно!
А също така безвъзмездно.
- Безвъзмездно съдействие.
За потушаването на антифашизма.
Човек трябва да се опита да проумее женската логика.
Казват, че тя сама е решила да остане в Париж. А би могла да не го прави.
"Душице, прелестна скитнице,
на тялото ми спътник, на сърцето - гост".
Извинете, докторе. Не ви разбрах.
Няма значение. На латински е.
Пет секунди, четири секунди,
три секунди, две секунди, една секунда.
Точното време на сигнала беше 13:00 часа.
Дръж.
Красиви са.
Марчело, не са ли за мен?
Днес безумно се нуждая от цветята ти.
Дай ги. За теб са.
Знаеш ли какво си мислех? На всяка цена трябва да отида при гадателка.
Трябва да зная всичко за теб.
Какво подслушваш там!
Любими!
Внимавай!
Ама, Марчело, не правим нищо лошо, нали сме сгодени?
Виж какво ми донесе чичо ми от Америка.
Какво е това?
Мама изготви списък на гостите.
Искаш ли да го видиш?
- Не, вярвам й.
Говорих с дон Латанци.
Ако ще се женим, трябва да вземеш причастие
и трябва да се изповядаш.
В противен случай не може да ни венчае.
Но аз не съм вярващ.
- Че кой е?
В наши дни деветдесет процента от тези, които ходят на църква, са невярващи.
Дори и свещениците.
Добре, щом искаш, ще се изповядам.
Обичам те.
И ти ли... искаш...
Какво да искам?
- Веднага, тук.
На пода, върху килима. Искаш ли?
По-добре да се фокусираме на свещеника.
Може да не поиска да ни опрости греховете.
Опрощават всички.
Пък и меденият ни месец предстои, толкова скоро.
Реши ли вече къде?
Да.
Но все още не мога да ти кажа.
Нека бъде изненада.
Изненада?
- Изненада?
Разбира се, обожавам изненадите.
Джулия, остави ни сами.
Марчело, ходих да взема пощата...
- Всички на масата!
Анонимно писмо?
Какво е това анонимно писмо?
Как могат да бъдат толкова ужасни хората.
По-добре да ми бяха забили нож в гърба.
Какво толкова са написали?
- Пощенското клеймо е от Рим.
Дай да видя, мамо. Искам да прочета какво пише там.
Добре, прочети го. Но после веднага ще го изгоря.
Такива отвратителни неща има вътре.
"Госпожо, не допускайте дъщеря ви и нейният годеник да се оженят.
"Това няма да бъде просто грешка,
"а истинско престъпление."
"Бащата на господин Клеричи
"има мозъчно заболяване, причинено от сифилис,
"и е затворен в психиатрична клиника.
"Както знаете, това заболяване е наследствено.
"Все още има време да спрете този брак. Приятел."
С удоволствие ще си направя медицински изследвания.
Абсурд!
- Не, защо? Нямам нищо против.
Един приятел ми каза, че в Германия са задължителни предбрачните изследвания.
Скъпи мой, вие не сте човек като другите,
вие сте ангел!
Благодаря.
Психиатричното заболяване на баща ми няма венерически произход.
И това може да бъде медицински доказано.
Между другото, дъщеря ми е боледувала от скарлатина,
морбили и рубеола.
Все морални заболявания.
- Ах, да!
Но кой сте вие? Защо ме следите?
Чисто съвпадение.
Не ви следя.
Явно и двамата отиваме на едно и също място.
Трябва да ви питам нещо. Да не би да се казвате Клеричи?
Да, аз съм доктор Клеричи. А кой сте вие?
Специален агент Манганиело. Изпраща ме Полковника.
Влизайте.
Благодаря.
- Бучиниш!
Какъв безпорядък. Тази къща е същинско бунище.
Да, жалко наистина.
Бучиниш!
Натисне газта, Манганиело, иначе няма да ги настигнем.
Не мога по-бързо, докторе. Пътят е хлъзгав.
Имат преднина най-много половин час.
- Стига си приказвал! Побързай!
Хлъзгаво е.
Знам. Но трябва да ги настигнем, независимо колко е хлъзгаво.
Напълно ви разбирам.
Обаче, ако се изпотрепем, това няма да е от полза за никого. Нали, докторе?
Полковникът ми каза да ви предам...
- Един момент. Чакайте тук.
Мамо! Моля те, завий се.
Не искам да те гледам полугола.
Ех, какъв син имам. Станал е абсолютен моралист.
Знаеш ли, тъкмо те сънувах.
Влезе през същата тази врата и седна там, където седиш.
И всъщност ме целуна.
Защо още не си облечена?
Колко е часът?
- Закъсняваме. Баща ми ни очаква.
Няма ли да умре най-сетне?
Лечението му е толкова скъпо, а парите ми са все по-малко.
Ще продадем колата.
- Не, в никакъв случай не и колата.
Ако направя нещо, това ще е да разкарам Бучиниш.
Но и същевременно не мога без него.
Чувствам се толкова самотна в тази къща.
Искам да го виждам винаги, когато ми се прииска.
Моля те, нека не говорим за твоите любовници.
Какво искаш да кажеш? Та той е само един.
И е значително по-елегантен от тъпата ти годеница.
Какъв негодник си само!
Не, няма да продам колата.
Ще продам къщата.
Пътува ми се из Европа.
Така де, обожавам пътешествията.
А пък и Рим така е изпростял.
Новобогаташчета натикали се с брак във всички почтени семейства.
Прекалено много измет!
Специален агент Манганиело!
- Тук!
Кажете ми, нима това не е лудница? Могат ли тук да живеят нормални хора?
Полковникът ми поръча да ви кажа...
Възможно ли е да имаш нормално детство?
Този упадък наоколо ме изнервя.
Манганиело.
- Да, докторе?
Другарю. Какво е това?
Морфин.
Какво казва Полковника?
Малки промени в програмата.
На път за Париж, преди да прекосите границата,
трябва да се отбиете във Вентимиля, Виа дей Гличини, номер три.
Какво ще търся на Виа дей Гличини, номер три?
Ще се срещнете с едно доверено лице. Казва се Раул.
Той ще ви каже по-нататъшните инструкции.
Откога сте в системата?
Започнах през 1923-та.
Турция, Франция, Африка.
Винаги в най-горещите точки?
- Може и така да се каже.
Всичко за род и родина!
- Родината трябва да е преди рода.
Тъй вярно, докторе. Разбира се.
Другарю!
Манганиело, виждаш ли онзи субект?
Казва се Ки.
Ки?
- Точно така.
"Ки" на японски значи "бучиниш".
В такъв случай нормално ли е да се казваш Бучиниш?
Той е пласьор.
Няма как да ми е брат, но майка ми може да му е родител.
Абе тая работа не ми изглежда нормална.
Снабдява я с морфин и после се възползва от нея както му харесва.
Бучиниша ли?
- Да.
Предполагам разбирате защо ви казвам всичко това?
Трябват ми само пет минути, докторе, и вече ще сте забравили за него.
Кажете на Полковника, че може да разчита на мен!
Бучиниш! Бучиниш!
Бучиниш!
- Къде ли се е скрил?
Да не би да си го обидил нещо?
- Аз? Винаги съм го харесвал.
Бучиниш!
Бучиниш!
Провери ли в стаята му?
Търсих го навсякъде. Дори и под леглото ти.
Как е днес, Франц?
- По-добре от вчера.
Виж, вчера си беше зле.
- Много зле?
Наложи се да му облечем усмирителна риза.
А днес?
- Днес е по-добре.
Вятърът благоприятства вдъхновението му.
И затова няма да спра да повтарям.
Ако държавата не формира себе си
спрямо нуждите на конкретния индивид, то как бихме искали
конкретният индивид да се формира от държавата?
И така нататък, и така нататък.
Сеч и меланхолия.
Сеч и меланхолия.
Антонио, синът ти е решил да се жени.
Марчело ще се жени?
Сеч и меланхолия.
Виж. Известието за церемонията.
Недей. Той ти е баща!
Съгласен съм. Подписвай.
Чети. Прави се на по-луд отколкото е.
Може ли да помоля за няколко минути насаме с баща ми?
Когато бях малък,
ти ми разказваше за твоите наказателни акции.
Не зная. Нищо не помня.
Защо се срамуваш? За мен е важно да зная истината.
Когато беше здрав, излизаше с една голяма тояга?
Да.
Караше ги да пият рициново масло?
- Да.
И ги изтезаваше, нали?
- Да.
Ти си убивал? Ти също си убивал, нали?
Върви си! Франц! Франц!
Докторе, вярвате ли в съдбата?
Преди две години, в Африка, след една подобна мисия ме попитаха
в главната квартира, дали съм бил наясно с новите инструкции?
"Чакайте, какви нови инструкции?"
В Рим са взели решение да прекратят по нецелесъобразност цялата тази история.
Да побързаме!
Докторе, нищо не можем да направим за тази жена,
дори и да пристигнем навреме.
Добре знаете, че не можем да си позволим никакви свидетели.
Спри!
Искам да сляза!
Какъв е смисълът тогава? Ти върви!
Доктор Марчело!
Все пак трябва да сме там. Имаме известни отговорности.
Майка му стара!
Спри!
Кой вместо вас ще направи рапорта?
Разкопчай му панталоните!
Пуснете ме! Пуснете ме!
Полиция! Да се махаме!
Спри!
Как се казваш?
- Марчело Клеричи. А ти?
Паскуалино Семирама. Наричай ме Лино.
Откога не си се изповядвал?
Откакто взех първото си причастие.
- Лошо синко, много лошо.
На колко си години?
- На тридесет и четири.
И си живял като звяр през всичките тези години!
Кажи, кои грехове си извършил?
Всички грехове съм извършил. Дори и най-страшния.
Всичките?
- Всичките. Дори и убийство.
Убийство? И не си изпитал нужда от изповед?
Как?
Не ти се е приискало да се изповядаш?
Бях на 13.
Какво се опитваха да направят приятелите ти?
Просто си играехме.
Какво искаха от теб?
- Нищо.
Разбирам, и какъв подарък искаш?
- Пистолет.
Пистолет играчка?
- Не, истински.
Аз имам истински пистолет. Маузер.
Искаш ли го? Ако го искаш, ще ти го дам.
Къде е?
- В стаята ми е. Ела.
Имам също така и красиво японско кимоно.
Чувал ли си за мадам Бътерфлай?
- Къде отиваме?
Хайде, разказвай. Какво искаше от теб?
Не знаех точно. Той толкова приличаше на жена.
На жена?
- Тръпнеше като жена.
И какво стана после? Целуваше ли те?
Опипваше ли те?
Сигурен ли си, че ми казваш истината?
Да.
Какво правихте после? Сношавахте ли се?
Стреляй! Какво чакаш? Хайде, стреляй!
Убий красивата пеперудка!
Трябва да ми кажете подробностите.
- Моля ви, стига.
Така е, както си го мислите, отче,
содомията е по-смъртен грях и от убийството.
Не позволявам такава наглост.
Забравяш, че аз съм свещеникът,
а ти си грешникът.
След онзи случай, имал ли си и други сексуални контакти с мъже?
Не. Сексуалният ми живот е нормален.
Което ще рече?
Публичен дом, когато станах на 18.
И от тогава полови контакти само с жени.
Това ли е представата ти за нормален сексуален живот?
Да. Защо?
Но ти, синко, цял живот си живял в грях.
"Нормално" означава в брак, със съпруга, семейство.
Това е, което искам.
Браво, браво.
И аз ще имам нормален живот.
Ще се оженя за една малка буржоазка.
Тя сигурно е чудесно момиче.
Хайде. Говори!
Посредственост.
Океан от незначителни мисли.
Дребни амбиции.
Тя цялата е спарено легло и яхния.
Нямаш право да говориш така.
Нормалност. Възнамерявам да изградя своята нормалност,
макар и да знам, че няма да е лесно.
В рамките на вярата, разбира се.
- Извън вярата!
Господ е толкова щедър. Мадоната е така всемилостива.
Христос е състрадателен към всички нас.
А свещениците са препълнени със съчувствие.
Още ли не сте се ужасили от моите престъпления?
Не се ли разколебахте?
Само сте изненадан, че не съм потърсил спасението на изповедта.
Още днес трябва смирено да се покаете и да поискате Неговото опрощение.
Вече съм се разкаял и искам прошка от обществото.
Да. Днес се изповядвам, за това, което ще извърша утре.
Един грях като изкупление за предишен.
Това е цената, която трябва да платя на обществото. И аз ще я платя.
Това някаква нова секта ли е?
Да не членувате в някаква подривна организация?
Не. Не.
Дори членувам в организация, която преследва подривните елементи.
Аз ти прощавам
греховете.
Музика!
Да живее младоженецът!
Да живее младоженецът! Честито!
Кога е сватбата?
- Следващата неделя.
Защо не доведе булката?
Как се казва?
Да пием за края на ергенския живот!
Заповядайте бисквити.
- Има и соленки.
Само една капка. Моля ви, само капка.
Веднага ме удря в главата.
Празненствата ме изнервят.
- Хората искат да ти се порадват.
Няма значение. Счупеното е на щастие.
- Дай Боже!
Трябва да ги разбереш, толкова са развълнувани.
Всяко едно събитие ги преизпълва с вълнение.
Не им се сърди.
Възложиха ми мисия.
- Браво!
Препоръката ти беше фантастична.
Задължен съм ти.
- Не могат да ми откажат.
Музика. Хайде посвирете. Музика!
Наредила се опашка за среща с Дучето.
Изведнъж се разнесъл ужасяващ писък.
Престанете!
Къде се намирате? Пак ли започвате?
Не си ли извадихте поуки от последния път? Стига си ревал!
Ще изпълня последната част от "Фокстрот" на маестро Лори.
Каква ти е изгодата от това, което правиш за хората?
Изпитвам усещане за цялост,
сякаш се завръщам към нормалността, за която ти говорих.
Как си представяш нормалния мъж?
- Нормалния мъж!
За мен нормалният мъж си изкривява врата,
за да проследи някой красив женски задник.
Но смисълът не е само в това изкривяване.
Става въпрос за някои общи усещания,
които ти е приятно, че изпитват и другите. Че сте еднакви.
Затова един мъж обича претъпкани плажове,
стадиони, запотени кръчмета...
Като тези на Пиаца Венеция.
Човек харесва еднаквите му
и се страхува от тези, които са различни.
Поради тази причина нормалният мъж е верен приятел, верен гражданин,
верен патриот.
- Верен фашист.
Замислял ли си се някога защо сме приятели?
Защото и двамата се отличаваме от околните.
По това си приличаме.
Марчело, тук ли си?
Какво не си ли съгласен с мен? Знам, че си.
Аз никога не греша.
"Слушай. Вали от разкъсани облаци.
"Вали над тамариси в зной загорели.
"Капки се стичат от настръхнали борове,
"върху мирти възкръснали.
"Вали върху нас и ръцете преплетени,
"със капки облича телата ни голи.
"Вали над надежди в душите ни сплетени,
"вали без да спира над вчерашни басни
"и днешни заблуди. О, Хермиона."
Марчело, аз съм недостойна за теб.
Марчело, аз съм недостойна за теб.
Да, да, аз не те заслужавам.
Звучиш като майка си.
Трябва да ти кажа нещо, но ти не бива да ме гледаш,
моля те, гледай натам. Срамувам се от твоя поглед.
След това може и да ме разлюбиш,
но аз съм длъжна да ти го кажа.
Знаеш ли, това, което си мислиш за мен, не е истина.
Мислиш си, че съм девствена, но аз не съм.
Какво си мислиш за мен сега?
Не се ожених за теб, защото съм очаквал да си девствена.
Скъпи, знаех, че си с модерно мислене,
но дълбоко в себе си чувствах, че трябва да ти кажа истината.
Забравих да спомена,
но трябва да слезем във Вентимиля - имам среща.
Трябваше да ти призная всичко.
Сърдиш ли ми се?
Обичала си някого, преди да се срещнем. И кой е той?
Един шестдесетгодишен старец. Отвратителен човек.
Семеен приятел.
И кой е той?
- Адвокатът Перпуцио.
Перпуцио?
Та той ни беше свидетел на церемонията?
Той настоя. Нима можех да му откажа?
Това продължи шест години.
- Шест години?
Шест години.
Да.
Извинете, господине, но след няколко минути пристигаме във Вентимиля.
Благодаря.
Това ли е Виа дей Гличини?
- Номер: три.
Кой е тоя?
Изглеждаше ми като цивилен агент!
Това да не ти е музей. Хайде, влизай, влизай!
Сега ще изпратя другите долу.
Аз съм луда, напълно побъркана.
Отново! Кажи го отново!
Господинът е приятел на синьор Раул.
Хайде! Кажи го!
Аз съм луда, напълно побъркана.
Луда съм.
Клеричи!
Какво си губиш времето?
Ела тук!
Какво има?
Дейността на професор Куадри във Франция
започна да става нагла и провокативна.
Абсолютно е задължително да му дадем урок.
Беше ви наредено да влезете във връзка с него, да спечелите доверието му
и да съберете всичката необходима информация.
А сега...
- А сега?
От Рим пристигнаха други разпоредби. Ще трябва да го елиминирате.
Ясно ли е?
- Напълно.
Операцията не трябва да бъде в Париж.
На вас се оставя да изберете времето и мястото.
Това е за вас.
Няма какво повече да си кажем.
Добре. Значи нямам право на избор.
Другарю Клеричи!
Трябва да се действа бързо и решително! Другарю!
Влакът за Париж заминава след час.
Изгубил съм си шапката. Къде ми е шапката?
И тогава той влезе в стаята. Бавно.
Застана зад мен и ме попита: "Какво правиш?"
Седни до мен.
"Уча латински" - казах.
Той ме сграбчи за косата.
Всъщност, представяш ли си, аз му виках "чичо".
После разкопча блузата ми.
Бях на петнадесет, но знаеш ли, бях добре развита.
И започна толкова силно да ми стиска гърдите,
че за малко да изгубя съзнание.
После, не знам как, но изведнъж се оказах върху леглото.
Той беше върху мене.
И чак тогава разбрах всичко, но сякаш бях останала без сили.
Хареса ли ти?
Лежах безучастно.
- А той?
Правеше с мен всичко, каквото му се приискваше.
Не спирах да плача, а той, за да ме успокои,
каза, че щял абсолютно да се побърка с мен.
Шест години.
Свържете ме с 26-15-37.
Дължина девет и ширина...
- Чакам.
На кого се обаждаш? Едно, две, три, четири...
На един гърбушко.
- Гърбавите носят щастие!
Пет, шест...
Шест по девет, това прави 54 квадратни метра, нали така?
Точно така.
На един професор от университета.
Викаха му Смердяков.
Но само неговите лекции бяха препълнени.
Всички първокурснички задължително се влюбваха в него.
Още ли е заето?
Моля ви, ще опитате ли отново след няколко минути?
Точно когато се дипломирах, го бяха натъпкали с рициново масло.
Едва ли го помни след девет години.
Отидох при него, за да обсъдим някои от тезите ми в докторантурата.
А той ме запита, дали съм фашист?
И ти какво му отговори?
Изобщо не му отговорих.
Тогава той каза, че за него би било невъзможно
да преподава философия във фашистка държава.
Ало.
На телефона е Клеричи. Някога бях ваш студент в Рим
и сега бих искал да се срещнем отново.
Разбира се, професоре. Вие ме консултирахте за докторантурата.
Точно тогава спряхте да преподавате.
Не си спомням името ви.
Минаха толкова много години. Клеричи ли казахте?
Да и тогава вие ми казахте... Толкова ясно си спомням всичко,
вие ми казахте: "Времето за мъдруване свърши,
"трябва да се действа".
Искате да се видим, така ли?
- Да.
Защо?
Нямам конкретна причина.
За вас още се говори в Рим.
Просто бих искал да се видим, това е всичко.
Ясно. Можете ли да дойдете до вкъщи?
Разбира се. Кога?
Днес следобед, ако желаете. Заповядайте на кафе.
Всъщност, професоре, аз съм в Париж на меден месец.
Може ли да дойда със съпругата си?
Разбира се. Улица "Свети Жак" 17.
До по-късно.
- Благодаря ви.
Гласът му е приятен. Не бих казала, че е гърбушко.
Как да се облека? Спортно или елегантно?
Всъщност има ли значение?
Предполагаемо е като всички интелектуалци: крив и импотентен.
Откъде знаеш това?
И представа си нямам. Всъщност чичо ми казваше...
Чичо Перпуцио!
- Смей се, смей се.
Само че той изпрати анонимното писмо.
Престани!
Но, Марчело...
Отговори и кажи, че ме няма.
Ами ако ми заговорят на френски?
- Не, ще ти заговорят на италиански.
Отговори де!
Да... Ало. Не, няма го.
Добре, ще му предам.
Каза, че ще се обади пак следобед.
Какво смешно име - Манганиело.
Какво обичате?
- Казвам се Клеричи.
Сбъркали сте адреса.
- Имам среща.
Италианец ли сте?
Професорът ги очаква. Остави на мене.
Пази се, Марчело!
Ще те ухапе! Бягай!
Кротко, Роби!
Седни! Седни, Роби!
Вие сте господин Клеричи, нали така?
Влезте.
Няма от какво да се страхувате.
- Аз ли? Че аз не се боя.
Тогава, влизайте. Няма да ви ухапе, обещавам.
Странно, обикновено кучетата ме харесват.
За първи път ли сте в Париж?
Харесва ли ви?
- Да. Невероятно е.
Гарата, хотела, а сега сме тук.
Заповядайте.
- Благодаря.
Ако искате, по-късно можем да се разходим и да ви покажа Париж.
С удоволствие. А когато дойдете в Италия,
аз ще ви разведа навсякъде из Рим.
Площадите, катедралите, Форума...
Да.
Какво правят там, кафето ще изстине.
Хайде, момчета, кафето изстина.
Не разбирам, защо се държи така враждебно.
Враждебно ли се държи. А на мен ми изглежда толкова мила.
Посрещна ме така, сякаш се познаваме от години.
И аз недоумявам. За първи път я виждам.
Изобщо нямам представа коя е.
Съпруга е на професор Куадри.
Че тя може да му бъде дъщеря.
Това няма значение. Чух я да казва "моят съпруг".
Чула си "моят съпруг"?
- Разбира се.
Не, не съм съгласен. Ще ни излезе скъпо, ако го дадем за печат.
Но с циклостил няма да стигнем до никъде.
Тридесет хиляди копия не са шега.
- Пък и постоянно се чупи.
Господин Клеричи, съпругът ми се извинява, но още е зает.
Ще можете ли да изчакате още няколко минути?
Моля ви, не бързаме.
- Кани ви да останете и за вечеря.
С удоволствие.
А после можем да отидем в Жонвил и да потанцуваме.
Съгласни ли сте?
- Обожавам танците!
Още ли е разрешено да се танцува в Италия?
Оу, като се замисля, май е невъзможно.
Защо?
Нямам какво да облека.
Няма проблем. Ще излезем да напазаруваме днес следобед.
Защо не тръгнем веднага?
- Не. Имам лекция в 15:30.
Но можем да се срещнем в 17:00 часа във вашия хотел.
Къде сте отседнали?
- Хотел "Д'Орси".
Значи ще се видим в 17:00?
- Не.
Това е чисто женска работа. Съпрузите само плащат.
Нали няма да се разсърдиш, ако изляза без теб?
Не.
Заведете го при професора.
Влизайте, влизайте, Клеричи. Почерпиха ли ви с кафе?
Да, да, благодаря.
- Довиждане, благодаря ви.
Джулия. Много съм любопитна.
Вие, двамата, правихте ли любов преди сватбата?
Странна работа, Клеричи.
Изминали сте целия този път, за да ме видите?
Помните ли, професоре,
веднага след като влезехте на лекция,
затваряхме прозорците.
Не понасяхте светлината, шума.
Успях да ви разбера по-късно.
След всичките тези години
знаете ли какво най-ясно се е запечатало в паметта ми?
Вашият глас.
Представете си огромен зандан във формата на пещера.
Хората вътре са там от рождението си,
оковани и заставени да гледат към дъното на пещерата.
Някъде в далечината зад тях проблясват огньове.
Зад отблясъците и затворниците си представете ниска преграда,
нещо като малка сцена,
която кукловод би използвал за своите марионетки.
Това беше през ноември 1928.
Да, спомням си.
А сега си представете едни други хора,
които се придвижват зад тази малка стена
и които носят скулптури, направени от дърво и камък.
Скулпторите са по-високи от стената.
Не можахте ли да ми донесете по-хубав подарък от тези спомени?
Окованите платонови затворници.
Колко си приличаме с тях.
И какво виждат?
- Какво виждат?
Идвате от Италия, би трябвало да го знаете от опит.
Виждат само собствените си сенки от огньовете,
хвърлени върху дъното на пещерата, към което са изправени.
Сенки. Отражения на реалността.
Това е, което вижда днес народът на Италия.
Сякаш тези хора са на свобода и имат право на собствено мнение.
А може би те приемат тези сенки за реалност?
Точно така. Браво. Те подменят сенките с реалността.
Митът за голямата пещера.
Това беше тезата ви за докторантура, която искахте да обсъдим.
Написахте ли я?
- Не, вие заминахте и аз се отказах.
Съжалявам, Клеричи. Аз вярвах във вас.
Във всички вас.
- Не ви вярвам.
Ако беше така, нямаше да напуснете Рим.
Браво. Продължавай!
По-бързо. По-бързо.
По-бързо. И по-бързо.
И по-бързо. И по-бързо.
В онзи момент нямахме друга алтернатива.
Единствено - емиграция. Искахме всички
да усетят нашето презрение, протеста на нашето заминаване,
смисъла на нашата борба, историческия смисъл.
Красиви думи, но вие си тръгнахте, а аз станах фашист.
Извинете ме, Клеричи,
но убеденият фашист не говори така.
Да. Да, аз съм. Слушам ви.
Само един любовник? Един-единствен?
Сама се хвана на въдицата.
Предаде се на един червенокос сводник с кървясал поглед.
Евреин, дошъл от Формоса и миришещ на чесън,
който я измъкна от някакъв шанхайски бордей.
И ти ще ми заемеш тази сребърна лисица?
Разбира се. Носи я колкото искаш.
Благодаря ти.
Извини ме за момент. Сега се връщам.
Често ли шпионирате така по чуждите къщи?
Всеки път, когато тръгна на меден месец за Франция.
Веднъж срещнах една жена с вашите очи.
Къде?
- Във Вентимиля.
Приликата е впечатляваща.
Каква беше тя?
- Проститутка.
Благодаря.
И добре ли се целуваше?
- Колкото вас.
Как свърши всичко?
- Никак.
Целувахме се и това беше всичко.
Оттогава копнея да я намеря.
Защо сте толкова враждебна?
- Защото съм искрена.
Ето тук имаше белег.
Не! Не! Пуснете ме!
И за какво са я направили?
Още повече аз си я представях златна.
Оттук изглежда голяма като онази на нощната ми масичка.
Казват, че всеки месец от нея се хвърлял
по някой нещастно влюбен. Колко глупаво!
Искаш ли да я видиш отблизо?
- Да.
Такси!
Да! Да! Ако знаеш как се радвам, че ще се качим на Айфеловата кула.
Бързо! До Айфеловата кула! Чао!
Ами ти?
Внимание!
А сега работим за ставите.
- Але хоп!
Елен, скъпа, изправи брадичката.
Але хоп!
Още веднъж.
Внимавай за коленете, Дениз.
Задържаме дъха.
Става все по-елегантно, нали така?
Главата.
Отвори позицията.
Погледът, Марго.
Почивка пет минути.
Благодаря, мадам.
Къде можем да говорим?
- Тук.
Не, не тук.
- Защо да не е тук?
Имам приятели в Бразилия.
Готов съм да зарежа всичко, ако тръгнеш с мен.
Аз пък имам приятели в Италия.
Един от тях ми изпрати писмо. Чети.
"Ако това писмо стигне до теб, въпреки строгата цензура."
Движенията ви трябва да са широки.
Защо спря? Продължавай.
"Нощем ритат по вратата на килията,
за да не можем да се наспим."
Защо трябва...?
- Продължавай.
Защо трябва да чета това писмо?
Ще разбереш след малко.
"Понякога си измислят фалшива екзекуция.
"Три пъти ми изпращаха свещеник
"и аз три пъти се отказвах от последно причастие.
"Дадоха ми рициново масло и не искат да разберат,
"че след близо 20 години
"аз вече съм му свикнал и няма необходимия ефект."
Защо трябва да чета това писмо?
Искаш да ти отговоря?
Защото ти си фашист! Шпионин!
Знаеш ли как наричат такива като теб? "Куки".
Съпругът ти наясно ли е?
Защо мислиш, че те прие?
Ти си нищожество!
Мразя те! Отвращаваш ме!
Трябва да взема Джулия от хотела.
Тръгваме си с първия влак за Рим.
Няма да го направиш. Прекалено си страхлив.
Марчело! Прегърни ме.
Марчело, страх ме е.
Марчело, моля те, не ни наранявай.
Закълни се! Закълни се, моля те.
Не знам.
Джулия, виж тези!
Ана! Ела!
Изненада!
Виж само цвета! Фантастично!
Джулия, ела да видиш тези!
Ана! Божествено е!
Погледни само колко е красиво! Само погледни!
Джулия, ела.
Къщата в Савой е голяма, дървена, с огромни кревати.
Била е на дядо ми.
Често ходим там с Лука.
Роби, тук!
Но сега, заради всичко това в Испания, отдавна не сме напускали Париж.
Хайде, Роби! Стига! Ела тук!
Савой е райско кътче. Нямам търпение пак да отидем.
Докторе! Докторе!
Не се крийте, знам, че сте тук!
Защо ме избягвате?
Цял ден вървя след вас.
Започна да става студено.
Хайде, излезте да си поговорим.
От какво се страхувате?
Ще отидем някъде на топло. Ще си поговорим малко.
И аз си имам своите задължения.
Времето си върви.
Досега трябваше да сте го измислил.
Няма кой да ви чака и една секунда.
Ако ми разрешите, ще отбележа: трябваше да следите професора, не - жена му.
Не можете така да крещите по птиците!
Те не разбират италиански. Лунатик.
И си мисли, че птиците в Париж ще го разберат.
По дяволите! Докторе!
Аз ви разбирам.
Обаче трябва да се действа бързо и без грешки.
Трети етаж.
Имаш ли нещо против да останем за малко така?
Не.
- Колко си доверчива.
Помниш ли какво ми каза преди малко?
"Стига да не бях омъжена" - точно така каза.
Да, може и да съм го казала. Но съм омъжена.
Това няма значение.
Важното е да разбереш за кого си се омъжила.
Аз го харесвам.
Искам да си премеря новата рокля.
Не мърдай. Аз ще те облека.
Колко си странна. Доброволно искаш да ми прислужваш.
Какво значение има? Важното е, че ми харесва.
Моля те, не ме гледай. Притеснявам се.
Какъв е проблемът? И двете сме жени.
Да, но ти така ме гледаш...
Обърни се.
Колко е красива!
Обичам Париж!
Ех, като ме види Марчело!
Теменужки? Теменужки, господине?
Искате ли теменужки?
Истински теменужки от Парма.
Наистина ли са от Парма?
- Наистина.
Ще взема едно.
- Благодаря.
"Бой последен"!
На крак, о, парии презрени!
На крак, о, роби на труда!
Потиснати и унижени,
ставайте срещу врага!
Нек без милост и без пощада
да сринем старий гнилий строй,
светът на нас днес се нада -
напред в решителния бой!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С интернационала
света да обновим!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С интернационала
света да обновим!
Влез.
Ела.
- Какво има?
Харесваш ли теменужки от Парма?
- Но те не са за мен.
Напротив, за теб са.
Нямаше как да знаеш, че съм в хотела.
Дай ги на Джулия.
Купих ги за теб.
Довечера Джулия ще бъде красива.
Осем и половина в хотела.
Знаеш ли, мъчно ми е.
Откакто сме в Париж, не сме се любили нито веднъж.
Марчело,... Колко си студен!
Имам новини за теб.
Семейство Куадри имат вила в Савой.
Професорът заминава с кола утре сутринта, - ми каза Ана -
а тя оставала тук.
Но само за няколко дена и после щяла да отиде при него.
Иска да я придружим на вилата.
Това е адресът.
Много мило, нали?
Разказа ми, че вилата била с огромни легла,
които ужасно скърцали!
А пък до къщата имало гъста гора,
през която никой никога не преминавал.
Ана ми каза...
Каза ми, че дори можело да се любиш в снега.
Представяш ли си професора гол в гората?
Клеричи, вие ме убедихте, че сте италианец от нов тип.
Такъв тип не съществува, той трябва да бъде създаден.
Чрез репресии?
- Не, чрез личен пример.
Като ги хвърляме в затвора? Като ги тъпчем с рициново масло?
Като ги измъчваме? Като ги изнудваме?
Ана, стига. Успокой се.
Клеричи е фашист. Аз съм антифашист.
Двамата сме наясно с това.
И решихме да вечеряме заедно.
И да напиете съпругите си.
- Професорът и неговият бивш студент...
Какво ти става, Джулия?
- ...се срещат в Парижки ресторант.
Джулия, какво ти става?
- Готов съм да се обзаложа,...
Господи, как се напих!
...че вие ще промените идеите си.
- Невъзможно, професоре.
За тези неща мъжът ми е идеалист.
Няма как да забравя, че той беше сред най-добрите ми ученици.
Сериозно? Разкажете ми! Какъв беше Марчело като студент?
Сериозен, даже много.
- Но това е ужасно!
Сериозните хора никога не са наистина сериозни.
Джулия, виждала ли си някога съпруга си усмихнат?
Не, но той си е такъв сериозен. По природа.
Какво може да направи човек?
- Не съм такъв по природа!
Едно предложение, Клеричи. Защо не останете и двамата в Париж?
Вероятно ще ви се изяснят много неща.
За вас това е отлична възможност.
И какво ще науча, професоре?
Прав е.
Човекът е дошъл в Париж за медения си месец.
Между другото, Джулия спомена ли ви моето предложение?
Стаята за гости е много хубава...
- С огромни легла!
А и от Савой бихте могли да се върнете в Италия.
Благодаря, но обещах на Джулия да й покажа Париж.
Вече съм пияна!
Отлично. Съпругът ми заминава утре.
А ние можем да отидем заедно при него, след като разгледате Париж.
Марчело, искаш ли наистина да отидем?
Разбира се, че искам. Толкова любезна покана.
Ами тогава, добре.
- Може би Джулия не иска да дойде.
Не, не!
- Кажи си, ако не ти харесвам.
Престани, притесняваш я.
Добре. Непременно ще дойдем. Нали?
- Да.
Дай де се разменим.
Господи, цялата кръчма се върти.
Също като във вагон-ресторанта,
където беше оня смешен дебеланко.
Марчело, ще ми дадете ли доказателство за вашето приятелство?
Има едно писмо, което трябва да бъде доставено.
В Рим. На един приятел. Ще ми помогнете ли?
Важното е да му се предаде лично. Все едно кога.
Когато след Савой се върнете в Италия.
Но това означава затвор.
Рискът е много по-голям за всеки един от моите хора.
Професоре, имам чувството, че го правите нарочно.
Сякаш искате да ме компрометирате.
Зависи какво разбирате под "компрометирате". Месец в затвора
може да ви се отрази добре.
- Извинете.
Какво има?
Какъв е проблемът?
Опа, докторе! Внимавайте!
Какво ви става? Аз ви защитавам, а вие искате да ме убиете?
Не искам никого да убивам. Вземете. Не го искам повече в мен.
Какво значи това?
Отказвате ли се?
- Не, просто е много тежък.
Дори не знам как да го ползвам. Чувствам се неудобно с него.
Виж какво, другарю!
Гледай ме в очите.
Ние сме във война, нали така? И всеки, който се отказва, е дезертьор.
На всеки му се е случвало поне веднъж да иска да дезертира.
Не се бях замислял за това.
- А пък аз се замислих. Мислих си,
ей така наум: "Ей, Манганиело, какво правиш?
"Ти не предаваш родината си,
"ти поругаваш собствената си чест.
"Поругаваш себе си.".
И после сам се окуражих,
изпуших още една цигара,
и знаеш ли какво си казах? "Действаме!
"Кураж!
"Другарю Манганиело!"
Бий, ако не искаш да те убият.
Замръзвам!
Побързай. Ще танцуваме.
Ще падна!
Хайде.
Благодаря.
Ако бяхте такъв, за какъвто се представяте,
щяхте да вземете писмото
и щяхте да го използвате срещу нашите приятели в Рим.
Ето, вижте. Бял лист хартия.
Исках да ви подложа на този тест.
Трябва да ги спрем.
Защо?
И двете са толкова красиви.
Какво сте се вторачили такива?
Това е Париж и аз съм модерна жена, нали така?
Ти си откачила. Напълно.
- Така е. Да танцуваме!
Всички! Хайде!
Да танцуваме заедно!
Утре на разсъмване тръгва с колата.
- Спри!
Ами жена му?
- Не.
По-добре ще е без нея.
Ще се видим в Рим!
Желая ти късмет!
Какво ли си мислите за мен, професоре?
Шампанското ми дойде в повече!
Не се извинявайте, това ви отива.
Няма да ми повярвате.
Обаче се чувствам като на изпит.
Ако дам изпита на вас, ще трябва да пусна всички.
Знаеш ли, утре сутринта ще тръгна с мъжа си.
Не тръгвай.
Остани в града. Заради мен.
Нали беше решила да дойдеш с мен и Джулия?
Не си ли забелязал, че твоята Джулия не ме понася?
Извинете!
Джулия е глупачка. Не виждаш ли как се е натаралянкала?
На всички ни дойде малко в повече.
А между другото, грешиш, че не те понася.
Самата тя ми призна, че те обожава.
И какво друго ти каза?
- Че си... съблазнителна.
Променям си плановете.
Ще остана с теб в Париж. Доволен ли си?
Ана! Професорът ми направи предложение!
На помощ!
Толкова ми е хубаво, че след минутка ще ревна!
Привети!
По дяволите. Как ми се приспа.
Манганиело.
- Да, докторе.
Сънувах странен сън.
- Така ли?
Бяхме в Швейцария.
И ти ме водеше на операция в някаква болница, защото бях ослепял.
Швейцария. Красиво е.
Професор Куадри ме оперираше.
Операцията беше успешна и аз напуснах
със съпругата на професора, бяхме любовници.
В Швейцария?
Като деца в Милано
пеехме една песен.
Един момент.
В Африка, след като убиха четирима от нашите, разбрахме,
че операцията е безсмислена.
Началникът ми крещеше: "Съсипахте ми кариерата!
"Зверове такива!"
"Чакай малко, - му викам - Ние сме хора, не сме зверове.".
Тая женска що не се върна в леглото
и не остана там цял ден.
Господи!
Абе, понякога любовта...
- Какво искаш да кажеш?
Не. Нищо, докторе.
Нищо. Мисълта ми беше, че понякога любовта прави чудеса.
Ето ги!
Сигурен ли си, че са те?
Карай 20 метра зад тях.
Зад нас има кола.
Е, и?
- Следят ни.
Какво толкова? Защо нервничиш?
Внимавай!
Нещо му се е случило.
Не, не слизай, моля те!
Защо да не слизам?
- Страх ме е.
Няма да стоим така цял ден.
Веднага се връщам.
Чакай тук.
Лука!
Мислех, че сте ранен.
Какво е това? Какво искате?
Пази се, ще стрелям.
Шибана история, майка му стара.
Хубаво, щом трябва ще бъркам в лайната, ама не и със страхливци.
Все на мен ми се падат страхливци, педерасти, евреи -
хвани единия, удари другия.
Ако зависеше от мен, всичките бих ги застрелял.
Още докато са невръстни.
Внимание.
Внимание.
Негово Величество крал Виктор Емануил
прие оставката на Негово Превъзходителство Бенито Мусолини
като ръководител на кабинета, премиер-министър и първи секретар.
Негово Величество назначи за ръководител на кабинета,
премиер-министър и първи секретар
Негово Превъзходителство маршал Пиетро Бадолио.
Браво, как ти отива шапката на мама!
Сложила си и лисицата, дето мама си донесе от Париж.
Браво, Марта!
Негово Величество крал Виктор Емануил
прие оставката на Негово Превъзходителство Бенито Мусолини
като ръководител на кабинета, премиер-министър и първи секретар.
Негово Величество назначи за ръководител на кабинета,
премиер-министър и първи секретар
Негово Превъзходителство маршал Пиетро Бадолио.
Червена ябълка.
Готова ли си? Радвай се, Благодатна Марийо!
"Радвай се, Благодатна Марийо!"
... Господ е с тебе,...
- "Господ е с тебе,..."
Благословена си Ти между жените...
- "Благословена си Ти между жените...
и благословен е плодът на Твоята утроба, Иисус.
"... на Твоята утроба, Иисус."
Света Марийо, майко Божия,...
"Света Марийо, майко Божия,... "
...моли се за нас грешните...
"... моли се за нас грешните..."
...сега и на смъртния ни час.
- "... сега и на смъртния ни час."
Итало се обади.
Амин.
- "Амин."
Сега да спим. Хайде, лягай и заспивай.
Итало?
- Да. Итало.
Какво иска?
- Ще те чака на обичайното място.
Итало. След толкова време.
Ужасни са!
Празнуват оставката на Мусолини,
а до вчера го възхваляваха.
Нямам търпение да ги изхвърлим.
Какво иска Итало? Защо ще ходиш?
Щом се е обадил, значи има нужда от мен. Трябва да отида.
Винаги съм го придружавал.
Навсякъде.
Казва, че когато аз му описвам нещата,
все едно ги вижда със собствените си очи.
Ти си лягай.
Марчело, нали ще внимаваш?
- Защо?
Какво имаш предвид?
Нищо.
Чакай, какво ще правиш сега?
Същото, като всички онези италианци в моето положение.
Толкова сме много, че няма от какво да се боим.
Така е, но аз имах предвид оная работа с Куадри...
Не знам за какво говориш.
В Париж, Ана,
може би за да ни раздели, ми каза,
че работиш за тайната полиция.
А ти? Какво й отговори?
- Че ми е все едно.
Че аз съм твоя съпруга и те обичам.
A щом работиш за тях, това си е твое решение.
Но после, когато ги убиха, нея и мъжа й,
аз се изплаших.
Какво мислиш сега за всичко това?
Ами, мисля, че това тогава
е било изключително важно за кариерата ти.
Така е.
Марчело, не отивай!
Може да те убият.
Няма страшно.
В края на краищата аз съм изпълнявал дълга си.
Защо искаш да отидеш?
За да видя как пада една диктатура.
Мамо! Къде си? Страх ме е.
Тук съм, скъпа. Идвам.
Марчело?
Не си ли забравил да свалиш нещо?
Къде?
- Тук.
O, да.
И какво ядеш?
Няма проблем, докато има котки наоколо.
Казват, че на вкус са като зайците.
Жалко, че не се срещнахме вчера.
Вкъщи имаше торта с бита сметана.
Истинска торта?
- Да, какво толкова?
Трябват яйца.
- Един приятел живее на село.
Той ми изпраща и хляб.
Пресни яйца? Хляб?
Той ме снабдява с всичко. Вкъщи нищо не липсва.
Пиле, масло, прясно сирене.
А картофи?
- И картофи също.
Ако дойдеш с мен у дома, ще ти приготвя омлет.
Какъв омлет?
- С мармалад.
Сигурно ти е писнало да ядеш само котки.
Така си е, в повече ми идват. Пък и трудно се намират.
И тогава какво правиш?
- Ям плъхове.
С тях е по-лесно, щом котките са на изчезване?
Да, ама са само кожа и кости.
Виж какво, аз живея наблизо.
Искаш ли да дойдеш и хапнеш у дома?
А има ли къде да се преспи?
- Можеш да останеш.
Хубави обувки имаш. Меки.
Ще ти ги подаря.
И аз имам подарък за теб. Сиамска котка.
Вкусна ли е?
- Жестока.
Имам и едни велурени обувки. Ще ти ги подаря.
И едно красиво японско кимоно. Същото като на мадам Бътерфлай.
Знаеш ли коя е мадам Бътерфлай?
- Лино!
Казваш се Лино? Нали!?
- Аз? И какво от това?
И беше шофьор, нали така?
Това беше много отдавна.
Точно така. И имаше пистолет.
- Аз? Не помня.
Значи ти си жив.
Не ви познавам. Какво искате от мен?
Откъде ви е този белег?
Нещастен случай.
- Какъв нещастен случай?
Какво искате? Махнете си ръцете!
Къде беше досега? Какво правеше на 25 март 1917-та?
Аз ли? Аз... Кой сте вие? Вие сте луд.
Какво правеше на 25 март 1917-та?
Оставете ме на мира!
A на 15 октомври 1938-а?
Къде беше тогава? Какво правеше тогава?
Какво правеше в 4-ри часа следобед на 15 октомври 1938?
Къде беше? Какво правеше?
Трябва за знам! Какво правеше в този момент?
Пуснете ме!
- Убиец! Убиец!
Той уби човек! Политически емигрант!
На 15 октомври 1938-а!
Професор Куадри!
Лука Куадри!
И съпругата му Ана Куадри!
Той е педераст! И фашист!
Казва се Паскуалино!
Семирама!
Паскуалино Семирама!
Марчело, какво правиш?
Марчело, къде си?
Фашист!
- Недей, Марчело!
И този е фашист! Този тука!
Защо правиш това?
- И този тука е фашист.
Марчело, недей. Марчело, моля те!
Марчело, недей, недей, Марчело!
Итало Монтанари! Фашист!
Недей, Марчело! Полудя ли?
Марчело, защо правиш всичко това? Марчело, моля те, върни се.
Марчело. Марчело!
Марчело! Марчело!
Превод от английски: МЕЧО ПУХ