Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E24 - You Can Go Home Again (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Честита годишнина!
- О, Роз, колко вълнуващо!
И аз съм ти взел нещо.
- Благодаря. Първо ти.
Не е кой знае какво. Нищо скъпо. Сигурно няма да ти хареса.
Не ме бива с подаръците.
- Не го рекламирай чак толкова.
Това е касета.
"Шоуто на д-р Фрейзър Крейн.
Първо предаване, 21 май 1993 г."
Първият ни ефир.
О, Роз, нямам търпение да го чуя.
Мислеше ли, че ще стигнем дотук?
- Не, абсурд.
"За Роз, която повярва в мен от самото начало."
Да. Картичката е от ироничната серия на "Холмарк".
О, Фрейзър, прекрасни са! Обеци! Благодаря ти!
Заслужаваш ги.
След три години съвместна работа нямаше как да не се сприятелим.
И са сини, да ти отиват на...
Устните, когато ти е студено.
О, мамо, не че не искам да се прибера.
Обичам да си идвам, но просто не мога у дома.
Но той не ме пуска.
Нямаш представа какъв е д-р Крейн.
Истинско чудовище.
Непоносим е, същински тиранин.
Говоря с майка си.
Не искам да си ходя.
- А, ясно.
Никак не преувеличавам даже!
Държи се с мен като с робиня.
Дафни, къде ми е халатът?
Да не говорим колко е стиснат.
Дано не говориш с чужбина!
Да, наистина много прилича на леля Лилиан.
Мамо, трябва да затварям. Обичам те! Чао!
Сигурно мислите, че съм ужасна дъщеря.
Съвсем не. Мисля, че си лоша лъжкиня,
но за дъщеря си нормална.
Имам отпуск веднъж в годината
и искам да отида там, където е забавно - в Акапулко.
Напълно те разбирам.
У дома е все същото. Толкова е отегчително.
На летището ме посрещат много радушно.
В колата до вкъщи си разказваме всички новини
и още преди да си оставя багажа, вече няма за какво да си говорим.
Тогава ми става ясно, че цялата седмица ще е пълна скука,
а татко пак ще разказва
как през войната поделили пура с Уинстън Чърчил.
Поне си мисли, че е бил Чърчил.
Явно няма да ти е трудно да решиш.
До скоро!
О, д-р Крейн!
Защо е толкова лесно да обичаме роднините си
и толкова трудно да ги харесваме?
Е, Дафни, това е от онези въпроси, които правят живота толкова богат.
А психиатрите - още по-богати.
Освен да се обадя в туристическата агенция
и да видя кое пътуване ще излезе по-скъпо.
"Добър ден, Сиатъл.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Ако ви боли душата, аз мога да я излекувам."
Затегни колана, Еди. Доста ще подруса.
21 МАЙ 1993 Г. 13,57 Ч.
Здравейте! Вие сте в ефир с д-р Фрейзър Крейн.
Оставете главите си в моите ръце.
Здравейте...
Здравейте...
Ми, ми, ми, ми, ми...
Кукумявко във тъмата, тъй от тебе ме е срам.
Само крякаш в долината неграмотно там.
Зелената ти дружка Кейти се включи като по команда.
Но нея няма да я чуеш да пита: "Коя си ти, коя си ти?"
Роз Дойл, новата ви продуцентка.
- Нова продуцентка ли?
Вие сте д-р Крейн, нали така?
- Да, но къде е Дейв?
Преназначиха го.
- Аз бях свикнал с него!
Знам, че сте изненадан, но всичко ще бъде наред.
С Дейв вече отрепетирахме всичко - обаждания от слушатели, новини...
Ето ви последната новина - Дейв си тръгна, идвам аз.
Г-це Дойл, убеден съм, че сте напълно компетентна,
но Дейв има 15-годишен опит и предпочитам да работя с него.
И аз така бих предпочела.
Мисля, че трябва да се обадя на шефовете и да попитам за Дейв.
Не е честно спрямо двама ни.
Д-р Крейн, Дейв ви заряза.
Но защо?
До два часа след полунощ му обяснявах подробно
концепцията си за оптимално психическо здраве.
Истинска загадка, нали?
Вижте, ще ви подбера няколко обаждания...
Не, и на Дейв казах същото - никакъв подбор на обажданията.
Искам да бъде спонтанно, а пресяването убива спонтанността.
Става още по-непонятно защо е напуснал Дейв.
След пет секунди сте в ефир. Ще ви дам знак.
Добър ден, Сиатъл.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Ако ви боли душата, аз мога да я излекувам.
Да видим кой е на първа линия.
Здравейте, аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Вие сте на кушетката.
Не съм на кушетката!
Говорех метафорично.
Седя си на фотьойла.
Да продължим тогава. С какво мога да ви помогна?
Става въпрос за мъжа ми.
Вижте, няма да мога. Много ми е неудобно.
Не, моля ви, наистина искам да ви помогна.
Продължете, моля!
Опитвах и пак опитвах, но вече не знам какво да сторя!
В такива случай често помага да повторите какъв е проблемът.
Опитайте този път да го синтезирате в едно кратко изречение.
Как би прозвучало то?
- Мъжът ми е мъртъв!
А може би трябва пак да опитаме с по-описателната версия.
Почакайте... Връщаме се веднага след рекламите!
Мога да продуцирам градинарско предаване.
Щом мога да гледам цветя в килера,
значи поназнайвам това-онова по въпроса.
Да не си търсите друго предаване?
Вижте, д-р Крейн, ще бъда откровена с вас.
Просто мисля, че психиатрията е...
истинска простотия.
Че ние сме един за друг!
- О, не се засягайте.
Да не се засягам ли? Че защо да се засягам?
Тази седмица напуснах дома си, в който живях 15 г.,
зарязах всичко и дойдох в другия край на страната,
за да започва съвсем нова кариера!
И още в първия напрегнат момент
заварвам продуцента си да си търси ново предаване!
Линкълн е имал по-добри перспективи
на влизане в театъра, където са го застреляли!
21 МАЙ 1993 Г. 17,13 Ч.
Със слушателя трябва заедно да стигнете до същината на въпроса.
Надлежно си отбелязвам.
№ 24...
Май взе да ти идва в повече.
Ще продължим утре.
До скоро, Фрейзър!
- Чао, Роз.
О, извинете!
- Извинен сте!
А, Найлс!
О, Фрейзър!
Какво съвпадение! Как откри любимото ми кафене?
Радиото е отсреща, а днес беше първото ми предаване.
А, да, браво на теб!
Е, радвам се, че се видяхме. Приятен ден!
Найлс, няма ли да седнеш при мен?
Бих седнал, но си имам изграден навик.
Идвам всеки ден, поръчвам си кафе и си го пия сам.
Нали разбираш?
Найлс, за две години съм те виждал само веднъж.
О, това ли имаш предвид?
- Да!
Е, ами добре тогава.
В духа на "кръвта вода не става" защо пък не?
Помня как за четвъртия ти рожден ден
баба ни заведе в парка на въртележката
и как с всички деца те чакахме да си изчистиш дървеното конче.
Бях с къси панталонки, а седлото беше плувнало в детска пот.
А, да, благодаря още веднъж, че с Марис ме поканихте на вечеря.
Двамата изглеждате много щастливи.
- О, да, обичаме се.
Обвързани сме за цял живот като пингвините.
Дори не мога да си представя да погледна друга жена.
Извинете, може ли захарницата?
- Да, разбира се.
Искате ли да поръчате?
- Да.
Двойно безкофеиново обезмаслено лате със средна пяна,
поръсено с щипчица канела.
За мен едно чисто кафе.
Извинете брат ми, още не е свикнал с модерните неща.
Дано никога не стана толкова ужасно претенциозен,
че чаша шварцкафе да не е достатъчно добра за мен!
Е, как мина срещата ти с татко?
Още не съм отишъл да го видя.
Наистина ли? Тук си от цяла седмица.
Бях много зает, нанасях се в ново жилище, разопаковах багажи...
Фрейзър, търсиш си оправдания.
Довечера ще ходя у тях. Защо не дойдеш с мен?
Знам, че трябва да го видя, но в момента съм толкова уязвим!
Последното, от което имам нужда, е киселият нрав на татко.
От това ли се притесняваш?
- Да!
Назад си с новините. Баща ни е друг човек.
Откакто го простреляха, омекна, вече има хъс за живот.
Найлс, бях му на свиждане в болницата.
Разплака човека на съседното легло, а той беше в кома.
Тогава още беше в шок. После се промени.
Както психиатър, знаеш,
че при среща със смъртта човек преоткрива любовта си към живота.
Ако знаеш как се забавляваме, когато ходя у тях!
Понякога се чудя дали онзи куршум не му направи услуга.
Благодаря.
Каква некомпетентност! Съвсем ясно казах "щипчица канела",
а той ми е изсипал цяла лопата!
В някои държави биха му отрязали ръката, с която ръси!
Бях забравил какво странно човече си.
Татко определено ще се слиса, като ни види и двамата.
Кой е?
Найлс и един специален гост.
О, за бога...
Добре, не ме пришпорвай.
Ама и той ги измисля едни!
Татко, виж, Фрейзър!
Виждам. Не съм ранен в очите!
Престани...
Обръща всичко на шега.
Влизай, Фрейзър.
- Благодаря, тате.
Бейзбол ли гледаш?
Пак губим. Пичърът е левак.
Левак, кръгла нула!
Нали така, капитане?
Найлс, да не си пиян?
Не ставай смешен.
Тримата сме отново заедно. На кого му е притрябвал алкохол?
На мен.
- И на мен.
Ще ти донеса бира.
- Благодаря, татко.
Долен лъжец! Променил се бил!
Но успях да те доведа, нали?
Грижа се сам за него откакто мама почина.
Сега е твой ред.
Добре дошъл у дома, блудни сине!
Момчета, искате ли свински кожички?
И да знаеш, че днес е на кеф.
Не, татко, благодаря.
Няма ли да спреш да ме зяпаш?
Ето.
Да, напълно разбирам, Фрейзър.
Татко, Фрейзър иска да си наваксате, така че аз ще тръгвам.
Както искаш.
- Добре тогава.
Не си се запознал с Еди.
Еди...
Фрейзър е първородният син.
Щафетата е предадена.
Е...
- Как беше полетът?
Всъщност дойдох с кола.
По магистралата ли мина?
По междущатския.
Трябваше да хванеш магистралата. По-бързо е.
Да му се не види.
Татко, днес слуша ли ми предаването?
Не, пропуснах го, съжалявам.
Няма проблем.
Как мина?
Ами не особено гладко.
Още не съм измислил
с каква реплика да се представям на слушателите.
Убеден съм, че ще измислиш нещо.
Искам да е нещо познато, но да не е клише.
Да е запомнящо се, но да не е подвеждащо.
Няма голямо значение, но трябва да е нещо...
Татко, моля те, не мога да се надвиквам с телевизора.
Само да видя какъв е резултатът.
Опитвам се да ти обясня дилемата си.
Добре де, слушам те. Доволен ли си? Слушам те.
Точно така! "Слушам ви"! Страхотно е! Имаш ли химикал?
Да, на масата в кухнята.
"Слушам ви"! Страшно ми хареса!
Имам уговорка с едни приятели да се видим в бар "Дюк".
Излизаш ли?
- Да, тъкмо ще те изпратя.
Не съм те виждал от две години.
Дойдох, а ти се измъкваш след десет минути?
Защо не престанем да се залъгваме?
Нито на теб ти се идваше, нито имаме за какво да си говорим.
Аз поне полагам усилия.
Е, щом е усилие да говориш с мен...
Явно затова се прибираше само веднъж годишно около Коледа.
О, чакай, грешка, връщам си думите назад.
Миналата година ходи до някаква карибска държава.
Татко, никак не си прав.
Като се преместих в Бостън, си идвах поне три-четири пъти годишно.
Просто напоследък не остава време да си идвам толкова често.
Да, забелязах, че след смъртта на майка ти стана доста зает.
Е, какво пък, и аз не идвах да те виждам в Бостън.
Нека приключим с тази тема.
Да.
Важното е, че сега сме тук. Заедно.
Не искам да приключим вечерта,
преди поне да сме се опитали да си поговорим като хората.
Моля те, татко, ела, седни, нека поне опитаме, моля те!
Е...
Знаеш ли, бях забравил колко дъждовно е тук.
Свиква се.
Така всичко се раззеленява.
Земята без дъжд не може.
Скъпи мой, все си мислех, че вече ще си спрял да ме обожаваш.
Привет, привет!
- О, здравейте!
Фрейзър, татко ми каза, че днес правиш три години в ефир,
затова искаме да те поканим на вечеря.
Благодаря ви. Тате, как се сети?
Чух го по радиото.
Слушал си предаването ми?
Нещо такова. Заспах по време на мача.
Като се събудих, говореше ти.
И не си спрял радиото?
- Ами не.
Слушах те цели десет минути, преди да се унеса отново.
Слаба похвала, но още отеква в ушите ми!
Д-р Крейн?
- Здравей, Дафни.
Дафни, отиваме на вечеря. Ще дойдеш с нас?
Благодаря, но не мога.
Обещах си да помисля къде ще отида на почивка.
Вариантите са два - у дома при нашите или в слънчево Акапулко.
Ако мога да се пъхна в банския, бедрата ми ще решат вместо мен.
Би било по-запомняща се, ако останем тук.
Я тръгвай!
- Приятно прекарване!
Задръжте асансьора.
- Добре.
Дафни, мислех си за днешния ни разговор
и реших да ти дам още една седмица почивка.
Така ще можеш да отидеш и в Манчестър, и в Акапулко.
Много мило! Май наистина смятате, че трябва да се прибера у дома.
Днес осъзнах, че си заслужава да положиш усилие
да бъдеш със семейството си.
А често това усилие означава, че имаш нужда от седмица в Акапулко.
Благодаря ви, д-р Крейн!
- Няма защо.
Може би, ако положа малко усилия, нещата няма да са толкова зле.
Правилно разсъждаваш.
И нещата наистина може да не са толкова зле.
Да тръгваме! Ще хвана язва заради теб!
Би ли ми оставила брошурите за Акапулко?
За всеки случай.
БЛАГОДАРИМ ЗА ОБАЖДАНЕТО
© 2023 Translator's Heaven
Фрейзър си тръгна.