Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E23 - The Focus Group (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
- Заради Джо е.
Днес правим шест месеца, но ще празнуваме другата седмица,
защото той ще лети до Лас Вегас с приятелите си.
А, Вегас! Супер!
Кажи му да не пропуска шоуто в Диамантния салон.
"История на света без горнище".
Ако още държат същата Вирсавия, ще изпита истинска наслада.
Точно там искам Джо да прекара празника ни -
на неприлично шоу във Вегас.
Не, направено е с вкус и историческа достоверност.
Без края, в който Елинор Рузвелт и Ева Браун
решават изхода на Втората световна с борба в пудинг.
Здравейте, д-р Крейн.
- Дафни.
На какво дължим това удоволствие?
- На безсрамен търговец на картини,
който ми съдира кожата.
Снощи бях на откриването на галерия.
- Дълго ли ще разказваш?
Умерено.
- Върви и говори.
Бях в галерията и водех разговор,
чиято поанта беше върху поантилизма.
В този момент изпуснах ордьовъра си и установих, че лети във въздуха.
В следващия миг ме връхлетя разгневеният галерист,
който настоя да го компенсирам за щетите по една от картините му.
Как е забелязал парченце гъши пастет на творба на Джаксън Полък, не знам.
Поискал е оценка, а искам да се подсигуря.
Ти познаваше добър реставратор.
Да, спаси ми живота миналата година, когато Еди облиза моя Лихтенщайн.
Ще донеса визитката му.
- Благодаря.
Днес свободен ли си за обяд?
- За жалост не.
В радиото ще подложат предаването ми на т.нар. целева група следобед.
В такъв случай вечеря?
- Чудесно.
Какво точно е "целева група"?
Събират разни хора от улицата
карат ги да слушат предаването ми и записват мненията им.
Унизително е!
- Определено.
Представи си Зигмунд Фройд в стая с виенски лаици, които коментират:
"Едиповият комплекс ми е неприятен, но харесвам завистта към пениса".
И може да ме накарат да направя промени заради някой черноработник.
Не се тревожи. И аз съм участвал в целева група.
Звукът, който чуваш, е от забиването на пирон в ковчега ми.
Изпробваха нов замразен деликатес.
Кюфте с инжектиран в средата кашкавал.
Напълно природосъобразно.
Д-р Найлс Крейн.
Оценката готова ли е?
Моля?
4000 долара? За да се отстрани миниатюрно парче от гъши черен дроб?
Аз мога да го направя с клечка за уши и газирана вода!
Не ме заплашвайте, че ако не платя, ми се пише лошо, защото...
Така ли? Ти си този, който спи с бавачката!
Млъкни!
- Не, ти млъкни!
Моля те, имам достатъчно дразнители, за да слушам и тъпи токшоута!
Единствената по-низша форма на живот от хората, които участват в тях,
са тези, които ги гледат.
Като мен.
- Моля?
Не, не си дадох сметка, че ти...
- Не, не, няма нищо.
Но е интересно, че ме критикувате, задето слушам хорските проблеми,
докато вие забогатявате от това.
Дори ти, Дафни, правиш разлика между евтината сензация
и психотерапията.
А, дори аз? Дори празноглавата Дафни?
Ще ви кажа каква разлика правя.
Между истинския кавалер и снизходителния еснаф!
Не съм такъв!
- Каза той еснафски.
Прощавай, че не съм земен като теб
и татуираните ти братя в хавайски ризки.
Надут пуяк!
- Телевизионна маниачка!
Сноб!
- Глезла!
Я млък!
- Ти млъкни!
Добре че спряхме телевизора.
Д-р Крейн, много съжалявам.
Ядосана съм на Джо. Не исках да ви обиждам.
Дафни, извинявай, не знам какво ми стана.
Оценителят ме ядоса и нарекох теб "телевизионна маниачка".
Приятели?
- Разбира се.
Найлс, какво стана?
Не съм сигурен, но олеле, боже, беше възхитително!
Кръвта ни кипеше, разменяхме си саркастични реплики...
Да не би да ти хареса караницата с Дафни?
Всеки въодушевяващ миг. Неподправена и неудържима страст.
Мисля, че по челото ми още има нейна плюнка.
Защо татко ни учеше да не се караме с момичета? Прекрасно е!
Искрите между нас...
Найлс, дълго ли ще е описанието?
Много.
- Върви и говори.
О, искрите между нас...
Тялото ми сякаш гореше, а от ушите ми излизаха пламъци...
ПОХАПНАЛ Е И НАДЕНИЧКА
Като обсипваш своята дърпаща се приятелка с подаръци, Били,
сякаш слагаш лейкопласт на отворена рана.
Намери си жена, която ще откликне на чувствата ти,
иначе рано или късно портфейлът, както и леглото ти ще са празни.
Времето ни свърши. Благодаря, че ни слушахте.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн и ви желая добро психично здраве.
Да поговорим за предаването на д-р Крейн.
Постоянно гледате към двойното огледало,
но зад него са само анализаторите.
Затова говорете свободно.
Там няма човек от предаването, който да се засегне.
Ако кажат нещо лошо за мен, ще се самоубия.
Стига, Роз, успокой се.
Предаването ни е чудесно. Няма да го променим нито на йота.
Само глупаците се вслушват в мнението на случайни хора.
На мен ми хареса всичко.
От друга страна, не бива да сме тесногръди.
Аз харесвам Роз. Гласът й е много секси.
Особено гърленият й смях.
- Много мило!
Не знаех, че имам гърлен смях.
- Имате. И аз съм го забелязал.
Наистина ли? Ама че сте!
Думите му са доста смислени.
- И е забавно.
Взема слушателите си на сериозно, но понякога се шегува с тях.
Аз съм почитателка на радиото и според мен е страхотно предаване.
Не знам колко още хвалби мога да изслушам.
Ману, забелязах, че мълчиш.
Искаш ли да споделиш нещо?
- Аз ли? Не.
Държим да чуем мнението ти за предаването.
Ами... не знам.
Има нещо...
Не ми харесва.
Кой е дръзкият бунтар?
Ще проверя. Казва се Ману Хабиб.
Женен, без деца, има собствена будка за вестници.
Странно е да чуеш резюмиран по този начин живот.
Роз Дойл, продуцентка в радиото, неомъжена.
Да се върнем към твоите размисли, Ману.
Каза, че нещо в предаването не ти харесва.
Може ли да конкретизираш?
Ами... не харесвам него.
Защо?
Не знам. Просто не го харесвам.
Аз го харесвам и постоянно ще го слушам.
Страхотно предаване.
- Да, чудесно е. И той е прекрасен.
Боже, Фрейзър, това е парад на любовта.
Напразно се впрягахме.
"Просто не го харесвам."
Носят ни кафето. Ще направим кратка почивка.
Запалянковци, как върви тук?
- Анализират предаването ти отсреща.
Да, но след десет минути е все едно и също.
Мъжете ме обожават, мацките се правят, че ме мразят.
Твоята група е по-грозна и от моята.
- Престани!
Тези хора ни харесват.
- По-ведро! Влезте в настроението.
Това е велико. Живея за такива моменти.
Точно така. Бръкни надълбоко.
- Стига. Булдог...
Като си почнал, може да стигнеш до яйцата на очи на закуска.
Престани!
Десет кинта, че ще изяде намереното.
- Отвратително! Стига.
Давай, давай, давай.
В десетката!
Познавам хората, нали?!
- Махай се.
Здравей, Найлс.
- Здрасти, татко.
Аноракът ти показва ли, че ще дойдеш с нас на вечеря?
Да, но предлагам да ядем в "Тимбър мил".
Имам купон за там, който изтича утре.
Ако вечерям там, същото може да сполети и мен.
Здравейте, д-р Крейн.
- Ето я британската дива котка.
Още е раздразнена заради онова с Джо.
Внимавай да не се повтори скандалът от сутринта.
А ние не искаме това да се случи, нали?
Чипс, Дафни? Разумно ли е?
- Какво имате предвид?
Знаеш поговорката: "От чипс не се хубавее, а се дебелее."
И се клатиш като патица.
Откачи ли?
- Не, радвам, че съм напълняла.
Джо може да престане да ми опява да кача някое кило.
Фрейзър, как мина с целевата група?
- Горе-долу.
Е, сам го каза, не бива да им се обръща внимание.
Едно е да го кажеш, а съвсем друго да стоиш там и да те нападат лично.
Един мъж каза в прав текст: "Просто не го харесвам".
Само един ли?
Аз лекувам с хумор.
Ще престана.
Все някой е казал нещо мило.
Останалите 11 души ме обсипаха със суперлативи.
11 от 12 души те харесват? Трябва да си във възторг.
Даже Рузвелт не е имал такова одобрение.
Нито Чърчил.
Чърчил ли? Този украсен с пура алкохолен коктейл с лице?
Да, ако те целуне сутрин, няма и да посегнеш към чая си.
Ще ми се да говоря с този човек и да го питам защо не ме харесва.
Но не мога.
Обещали са му, че коментарите му са поверителни.
Забрави. Да излезем на вечеря. Аз черпя.
Какво не харесва у мен? Гласа ми, маниера ми?
Плаша ли го?
- И аз не знам какво не ти харесва!
Всички трябва да те обичат. Като в онази пиеса в гимназията.
Всяка вечер те аплодираха на крака, приятелите ти ти се възхищаваха.
Един лош отзив в училищния вестник те разсърди за седмица.
Ще ми се да мисля, че вече съм станал по-зрял.
Но и ти щеше да се цупиш, ако беше прочел:
"Опитите на г-н Крейн да върти ханш като Конрад от "Сбогом, птичко"
накараха рецензента да възкликне: "Сбогом, закуско!".
Тази рецензия беше ласкателна в сравнение с черновата ми.
Разбирам какво преживявате.
Веднъж спечелих на танци безапелационно,
но вместо да празнувам,
цяла нощ се тръшках за единствената лоша оценка.
Глупачка!
- Идиотка!
Прекрачих границата.
Слушайте, д-р Крейн...
- Да, Дафни?
Дафни, спри за момент.
Спомни си каква си, когато се караш с Джо, а Найлс е разделен с жена си.
Представи си колко емоционално нестабилен е,
а и очевидно не си дава сметка, че се държи като пълен кретен!
Прав сте, разбира се. Трябва да съм по-деликатна.
Отсега нататък каквото и да кажете, няма да ви се ядосвам.
Сам си го изпросих.
Но "кретен" беше малко прекалено.
Приеми го като отплата за заглавието "Птичето на Крейн снася яйце".
Стига, Фрейзър, примири се.
Какъвто и да си, каквото и да правиш,
няма да угодиш на всички.
Явно негативният ми багаж е само 1-2 кг над ограничението.
Чудесно! Да вървим да вечеряме.
- Добре.
Това е нещо добро и полезно. Примирявам се.
Ето го.
Човека, който не ме харесва.
Знаех си, че трябваше да вземем две коли.
БЪЛВА ОГЪН И ЖУПЕЛ
Какво ти става?
Съжалявам, татко, но това "просто не го харесвам"...
не е никак конкретно.
Защо не ме харесва?
- Има ли значение?
Ако е безпредметно, ще предприема нещо.
Иначе няма да му обърна внимание.
Хубаво, иди да говориш с него.
- Не мога.
Не бива да узнава, че съм присъствал.
Но ти може да идеш вместо мен.
- О, за бога!
Ако ще стоим тук повече време, може ли да заключим вратите?
Спокойно, Найлс, кварталът е безопасен.
Доковете са на две пресечки.
- Както и "Риц-Карлтън".
Именно. Впримчени сме между рая и ада.
Искам само повече информация. Татко, моля те, говори с него.
Ако получа отговор, после може ли да вечеряме?
Добре, хубаво. Чакай, чакай!
Не може да го попиташ директно. Ще разбере, че съм те пратил.
Да намерим по-изкусен начин да повдигнем темата.
Поне да скрием знака за инвалиди на татко!
Дава ясен сигнал, че не можем да се самоотбраняваме.
Като тирантите ти.
Сетих се. Ти си бизнесмен, дошъл в града от Чикаго.
Не, твърде очевидно е. От Кливланд. Кой се преструва, че е от Кливланд?
Добре. И после ще ядем.
- Чакай, не съм свършил.
Този месец си назад с продажбите и си малко потиснат.
Видял си реклама на предаването ми
и се чудиш дали съм интелигентен.
Моля?
- Изрази го със собствени думи.
Но ясна ли е концепцията?
Добре, разбрах. Бизнесмен, Кливланд, депресия и после вечеря.
Да, татко, вечеря.
Понякога се вманиачаваш на разни теми.
О, боже, вали дъжд.
Аз съм Мартин Крейн, синът ми е д-р Фрейзър Крейн.
Той е отсреща в онова беемве. Не, не гледайте!
Боже! Бил е зад онова огледало.
Не се тревожете. Не ви е ядосан. Просто се чуди защо не го харесвате.
Аз го харесвам.
Не е вярно.
- Вярно е.
Чул е какво сте казали.
- Излъгали са ме.
Излъгаха и за огледалото, и за подаръка.
Това ли е пазарска чанта? Какво тогава е чантичка за кръста?
Моля ви да бъдете по-конкретен. Какво не му харесвате?
Не мога. Не обичам да говоря лоши неща за хората.
А вие сте баща му.
- Не, ще ми направите услуга.
Отговорете само на този въпрос, и ще изчезнем завинаги.
Обещавате ли?
- Категорично.
Добре.
Не познавам сина ви добре,
но ми се струва...
Малко...
Да?
- Досаден.
Добре, чудесно. Благодаря.
Предайте на сина си, че съжалявам, задето ме дразни толкова.
Непременно.
Още не. Още не.
Още не. Добре, отключи.
Така, и... Заключи!
Мисията изпълнена.
- Браво!
Повярва ли на историята ни?
- Добре го баламосах.
Но най-вече го убеди това с Кливланд.
Да идем да ядем, преди да ни е видял заедно.
Татко, а какво не харесва в мен?
- Каза, че си досаден.
Така ли? Защо?
- Не го попитах.
Как така не си го попитал?
- О, боже!
Съжалявам, но не знам какво значи, че съм досаден.
За мен е пределно ясно!
Фрейзър, не че не ти съчувствам,
но дълго се старая да изглеждам опасен и започва да ме боли.
Какво в мен намира за толкова досадно?
Спомена нещо, че не даваш на един възрастен човек да яде.
Всичко трябва да правя сам, нали?
Вземи.
- Благодаря.
На кого звъниш?
- На никого.
Набрах 911 и държа бутона, в случай че хулиганите ни нападнат.
Куриерът или момиченцето, което си играе в локвите?
Здравейте.
- Здравейте.
Мога ли да ви услужа с нещо?
- Да, да.
Наскоро говорихте с търговец от Кливланд.
Не съм.
- Преди пет минути.
Той се качи в онази кола там. Виждате ли?
О, боже, не! Вие сте той.
- Да.
Да, аз съм.
- Познах гласа.
Не искам да ви притеснявам, а само да поговорим за малко.
Харесвам предаването ви.
- Не е вярно.
Вярно е. Харесвам и предаването ви, и вас.
Онзи човек беше баща ми.
- Харесвам баща ви!
Много мило, но сте му казали, че ме смятате за досаден.
Да, така е. Няма проблеми, приемам конструктивната критика.
Но ако сте малко по-конкретен...
Какво точно в мен намирате за досадно?
Не сте досаден.
- Напротив!
Щях ли да съм тук, ако не бях?
Беше ми приятно да си поговорим, но започва почивката ми.
Не, моля ви.
Олеле! Много съжалявам.
- Лепна.
Нека ви помогна.
- Не, няма нужда. Всичко е наред.
Ману...
- Карайте внимателно.
Божичко! Много съжалявам.
Боли ли ви? Дайте да го видя.
- Нищо ми няма. Не.
Аз съм лекар.
- Ще взема лед от ресторанта.
Аз ще удържам крепостта. Радвам се, че мога да помогна.
Смачка ръката на господина
и сега, изглежда, си присвоява и вестникарската му будка.
Мили боже! Да пуши точно тук! Отвратително.
Колко струва вестникът?
- Да, ами...
50 цента.
Много благодаря. Заповядайте.
- Извинете.
Вие не сте ли д-р Крейн от радиото?
- Да, аз съм.
Никога не пропускам предаването ви. Обожавам ви.
Омръзнало ви е да го чувате.
- Рисковете на професията.
Може ли един автограф?
- Разбира се.
"На Аманда."
- Аманда.
За мен е удоволствие.
А защо сте тук?
- Ами... Ще ви обясня.
От радиото днес проведоха малко проучване сред слушателите
и макар че 11 от 12 участници се изказаха в моя полза...
Това дим ли е?
- Е...
Някои го смятат за незначително, но аз съм перфекционист и...
Пожар!
- Пожар ли?! Какво?!
Божичко!
Господи, Фрейзър подпали вестникарската му будка.
Може ли?
Каквото и да кажа сега, няма да ви облекчи,
но ви уверявам, че ще поема всички финансови разходи.
И всичко това, защото трябваше да разберете защо не ви харесвам...
Бяхте малко неясен.
Знаете ли защо? Ще ви обясня.
Мисля, че сте всезнайко.
Преди не го казах от любезност, но вие ме шпионирахте,
преследвахте, тормозихте,
заляхте ме с напитката ми, смачкахте ръката ми...
А после, сякаш това не беше достатъчно,
подпалихте вестникарската ми будка, с която си вадех хляба.
Подарък от любимия ми чичо, мир на праха му!
Толкова трудно ли беше?
© 2023 Translator's Heaven
Лека нощ.