Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E20 - Police Story (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Престани, ще се пребием.
- Не мога да закъснея за тази среща.
Тук завий надясно!
- Това е нелепо!
До химическото, до банкомата, а сега и до някакъв ресторант.
Извинявай. Не бях планирала ремонт на колата.
Наистина го оценявам.
Бих предпочел кошница с плодове.
Преобличам се за срещата.
Не ме гледай. Обърни се. Гледай на другата страна.
Аз карам!
- Добре.
Моля те, подай ми дънките.
- Ето.
Страхотно! Точно това ми трябваше. За нас има полицейска кола.
Моля те, не пускай сирената. Не пускай сирената.
Не пускай сирената.
- По дяволите, Фрейзър!
Не се притеснявай, няма да те глобят.
Ти си знаменитост. Използвай влиянието си.
Не бих направил такова нещо.
- Ще ходиш на опреснителен курс.
Добър вечер.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Ако имате проблем, ще ви изслушам.
Карате със 100 км/ч при ограничение от 65.
Интересно.
Обикновено и двамата са отзад.
- Не е това, което си мислите.
Връщаме се от КАСЛ, по което водя предаване.
Малко закъсняхме, защото се обади човек
много сложен психологически проблем за решаване.
Чакайте. Вие сте д-р Фрейзър Крейн!
По дяволите! Разкрихте ме!
Обичам предаването ви. Винаги го слушам.
Благодаря ви. Винаги е приятно да...
- Книжката и талона на колата.
Спира ме почитателка.
Роз, остави това за после. Проверяват ме.
Днес имате рожден ден.
- Да празнувате, ли отивате?
Не, просто ще закарам продуцентката си на среща.
Фрейзър, защо не ми каза, че имаш рожден ден?
Щях да ти организирам празненство в радиото.
Сама си отговори.
Ще оставя Роз.
Ще си взема нещо готово за вечеря от закусвалнята и ще си легна рано.
За малко да ме съжалите, нали?
А аз на моя рожден ден укротявах пиян и агресивен мъж в един бар.
Работили сте на рождения си ден?
- Бях на среща с него.
Знаете ли какво ще направя? Ще ви пусна.
Нека това бъде малък подарък за рождения ви ден от мен.
Благодаря.
- Но карайте по-бавно.
Не бих искала да пострадате.
- Слушам.
Готово. Да тръгваме.
Усети ли онзи момент...
За какво говориш?
- За нас с хубавата полицайка?
Като че ли имаше нещо там.
Да, прехвръкнаха искри. Сега натисни десния педал.
Големия педал отдясно.
- Стой! Искам да видя дали ме гледа.
Ако ме гледа, значи проявява интерес.
Да, обръща се.
Гледа нагоре.
- Тръгвайте.
Бях неотразим.
Хайде, пожелай си нещо.
- Защо?
Миналата година си пожелах същото. Не се сбъдна.
Хайде, сине. Духни свещичките.
Каква изненада! Виж, пак се разгоряха.
Каква ли магия е това?
Татко, днес получих малък бонус за рождения ден.
Спря ме една хубава полицайка за превишена скорост и ме пусна.
Имах усещането, че ме харесва. Случват се такива неща, нали?
Да, облягал съм се на нечия кола и съм си мислел:
"Този трион изглежда някак странно на задната седалка,
но пък тя има хубава усмивка."
Искам да ти кажа, че имаше нещо.
Разбира се, разговорът беше много официален.
Дори не знам името й.
Бих могъл да се обадя в управлението.
И да попитам кой е бил дежурен на пътя,
но не мисля, че биха предоставили такава информация на цивилен.
Трябва да намериш връзки в полицията,
вътрешен човек, който да наруши правилника.
Добре де, аз ще се обадя.
Ти ли? Как не се сетих по-рано?!
- Млъкни!
Отдавна не съм изпитвал мигновено привличане към жена.
Изненадващо е, като се има предвид колко сме различни.
Дрън-дрън!
Напълно очевидно е какво те привлича.
Лъснатите й до блясък ботуши, палката, която размахва,
проблясването на белезниците на колана й.
Преследваш зловеща фантазия за установяване на дисциплина.
Д-р Крейн, срам за вас! Имате торта по целия ръкав.
Аз съм палаво момче.
За съжаление небрежно.
- Предимно палаво.
Здравей, Чарли. Марти Крейн е. Как си?
Чарли, издирвам една полицайка, която е била дежурна на пътя днес.
Близо до...
- "Бланчард" и Четвърто авеню.
Страхотно. Благодаря.
Казва се Морийн Кътлър. След работа се отбива в "Макгинти".
Чарли каза, че вероятно сега е там.
- Благодаря ти, татко.
Отиваш ли?
- Не знам. Полицейски бар.
Ако отида сам, ще бия много на очи.
- Добре, и аз ще дойда.
Седни. Аз ще отида с него.
След префърцунените празноглавки, с които излизаш напоследък,
мисля, че една полицайка би била глътка свеж въздух.
Добре, отивам! Дай ми една секунда.
Дай ми минутка. Да си сменя пластините на яката.
Имам и чисто ново сако от кашмир, което умирам да представя!
О, да. Ще стане.
ГРЕХОВЕТЕ НА БАЩАТА
Виждаш ли я?
- Не знам.
Какво ще кажеш за нея?
- Не, това не е Морийн.
И все пак какво ще кажеш за нея?
Ето я.
Добре изглежда! Да отидем при нея.
Боже мой! Радвам се да ви видя тук.
Фрейзър Крейн.
- Помните ме?
Как не! 100 км/ч при разрешени 65 и полугола жена на задната седалка.
Роз.
Това е баща ми.
Приятно ми е! Морийн Кътлър.
- Марти Крейн. Приятно ми е!
Едно питие, Морийн?
- Защо не?
Ще донеса. Аз обичам бира. А ти?
Добре, бира.
- Бира? По дяволите, ще опитам една.
Какво ви води насам?
Това е свърталище на ченгета.
- Аз съм бивше ченге.
Наистина ли?
- Да.
Чакай малко. Марти Крейн? Ти си Марти Крейн.
Губиш си времето на пътя. Ставаш за следователка.
Помня те от полицейската академия. Ти ни изнесе страхотна лекция
как да се справим с въоръжен нарушител.
Благодаря.
- Защо си напуснал полицията?
Простреля ме въоръжен нарушител.
Съжалявам.
- Няма за какво.
Липсва ли ти?
Не. Може ли човек да се привърже към изкуствената си става?
Извинявай. Трябва да отида до болницата.
Казах им да ме викнат, ако има новини за сержанта.
Какво му има?
- Ражда.
Дано да е момиче.
Ще кажа на Фрейзър, че се е наложило да си тръгнеш.
Никога не съм го правила, но...
Бих искала да се видим на бира или да излезем на вечеря.
Двамата ли?
- Не искам да те притискам.
Ако искаш да излезем, ми звънни.
Аз ли?
Няма друг наоколо.
Ето и трите бири.
Добра новина. Безплатни са. В една от чашите имаше муха.
Извинявай, извикаха ме.
- Лоша работа.
Но ми беше приятно. Може би пак ще се засечем тук.
Ще бъде страхотно.
- Да, довиждане.
Довиждане.
Мисля, че мина много добре. Нали?
За мен голямо лате с по-малко кофеин и с малко канела,
за баща ми - обикновено кафе.
Наистина обикновено кафе.
Никаква пяна, никаква канела. Никакви екзотични аромати.
Ако не е обикновено, не нося отговорност за последствията.
Една бишокота?
Добре, но като я донесете, я наречете "бисквита".
Здравей, сине.
- Здравей, татко.
Благодаря ти за тази среща.
- Удоволствието е мое.
Какво мога да направя за теб?
Нуждая се от съвета ти.
Искаш съвет?
Затова ли ме покани тук?
- Да.
Никога не съм го правил.
- Извинявай.
Искам да знаеш, че съм много развълнуван,
но също така смятам това за повратна точка в отношенията ни.
Страхотно!
- Винаги си се обръщал към Фрейзър.
Фрейзър, Фрейзър.
- Найлс, може ли да взема думата?
Слушам те.
Заповядайте. Едно лате.
Едно кафе и една бисквита.
Мисля, че се нарича "бишкота".
Не му говорете като на малко дете. Оставете ни.
Помниш ли онази вечер? Полицайката на Фрейзър?
Намерихме я в бара.
И тя ми се хвърли на врата.
Не!
- Да!
На теб?!
- Да.
Пияна ли беше?
Извинявай. Извинявай, татко. Фрейзър как реагира?
Още не съм му казал.
- Защо?
Не мога.
- Може ли аз?
Знам, че ще се почувства ужасно.
Най-сетне среща жена, която харесва, а тя си пада по баща му.
Много сложна ситуация.
Чудя се какво настина те безпокои.
- Какво искаш да кажеш?
Може би изпитваш привличане към нея и искаш да излезете.
Полудя ли? Ненормално е. Ужасно е.
Но за целите на спора да кажем, че си прав.
Позволено ти е да изпитваш влечение към жена.
Кой баща би постъпил така?
- Насърчил ли си я по някакъв начин?
Мисля, че се опитах да бъда чаровен.
Не беше целенасочено. Понякога съм.
Какво искаш да направиш?
Най-важното е да не нараня Фрейзър.
И второ, искам да изляза с Морийн.
Редът се променя според това, колко е часът.
Едната възможност е да отидеш на среща с нея.
Ако почувстваш, че между вас има искра, тогава кажи на Фрейзър.
Не искам да лъжа сина си.
- Не го лъжеш.
Отлагаш истината, за да пощадиш чувствата му.
Ако не се получи нищо, не е необходимо той да разбира.
Да. Мисля, че си струва да опитам.
Ако с Морийн се харесаме, веднага ще му кажа.
И аз мога. За мен не е проблем.
Здравей, татко.
- Фрейзър? Още ли си вкъщи?
Да. Ти къде отиваш?
- Навън.
Какво ще правиш?
- Нищо.
Кога ще се прибереш?
- По-късно.
Ако одраскаш колата, ще ти го приспадна от джобните.
Аз съм горд човек. Казах й,
"Г-жо Грейсън, ще готвя, ще чистя, но няма да ви мажа краката с крем."
Побързай! Започва "Кралете на мамбото".
Не бих отказал едно мамбо с Антонио Бандерас.
И аз.
Добре, пригответе мезетата, аз ще донеса виното.
Шарлот, този път внимавай с шоколада.
Беше ми много трудно да скрия петното от него.
Здравейте, д-р Крейн.
- Дафни, Шарлот, Маги.
Здравейте, д-р Крейн.
- Седнете.
Мислех, че тази вечер замествате в студиото.
Да, но след няколко часа.
Би било жалко да седите тук.
Мислех, че бихте използвали всяка възможност, за да...
Да отидете в "Макгинти".
За да видите новата си приятелка.
Виждам, че съм гореща тема, която обсъждате на чай.
Може да съм споменала някои неща...
- Аз бих опитала, д-р Крейн.
Всъщност планирах да отида там, но чак след няколко дни.
Не бих чакала прекалено дълго. Желязото се кове, докато е горещо.
Така казвам аз.
- Права е.
Жените не харесват мъже, които се прекалено настойчиви.
Глупости!
Едно е, ако мъжът е някой глупак от подсъдимата скамейка,
а друго, ако е като вас.
Очарователен...
- И красив.
И многословен.
Тя може би е там сега с чаша джин-тоник в ръка,
вперила поглед към вратата с надежда.
"Макгинти" ми е на път за студиото.
Може просто да се отбия.
Дами, благодаря ви за подкрепата, макар да е егоистична и лицемерна.
Вече няма да съм пътна полицайка. Отивам в отдел "Наркотици".
Ще работя с Бил Хендерсън на 31-ва.
- Чудесно!
Вълнувам се, макар да чувам, че той понякога е много груб.
Не е, може да изглежда рязък и строг,
но когато го опознаеш, ще видиш, че е страхотен.
Внушава респект.
- Така е.
Умен, с чувство за хумор. Ще си изкарваш страхотно с него.
Татко, не мога да повярвам!
Фрейзър? Щях да ти кажа.
Повярвай ми, идеята не е моя.
Мисля, че ми прави реклама.
Не съм "страхотен". Е, за Сиатъл може би.
Да не съм пропуснала нещо?
- Просто се шегувам.
Благодаря ти, че я предразполагаш. Аз ще поема оттук.
Мартин?
- Мартин, чу какво ти каза тя.
Хайде, какво трябва да направи? Да изпрати димен сигнал ли?
Фрейзър, с Морийн сме на среща.
Може би ви се струва, че това е крайно неудобен момент за мен,
в който стоя тук изчервен.
Уверявам ви, не се чувствам толкова неудобно, колкото смятате,
че бих се чувствал.
На мен не ми е неудобно, вие също не се чувствайте неудобно.
Ще ви оставя за момент.
- Както искаш.
Ти си я поканил на среща?
- Не, не беше точно така.
Не ме лъжи. В депресия съм, затова те моля да ми кажеш истината.
Морийн ме покани.
- Депресията се засилва.
Онази вечер, когато ти отиде до бара за бира.
Хвана ме неподготвен.
Не знаех какво да правя, затова
Найлс ми каза...
- Найлс ли?
Найлс знае?
- Извинявай.
Щеше да бъде само една среща, на която да реша дали имаме бъдеще.
И ако се окажеше, че нямаме, не беше нужно ти да узнаваш.
И имате ли... бъдеще?
- Да.
Тя нямаше база за сравнение, когато те е предпочела пред мен.
Аз бях на бара. Ако ти беше там, нещата щяха да бъдат различни.
Едва ли.
- Татко, аз съм удавник.
Хвърли ми спасителен пояс, моля те.
Ще й кажа, че е грешка.
- Не, не, татко, недей.
Ще ми мине. Наистина.
Значи...
Старото куче все още хваща окото?
- Така е.
Но колко може да продължи?
Тя в един момент ще изтрезнее...
- Не, татко, не се подценявай.
Можеш много да предложиш.
Трябва да тръгвам на работа.
Приятно изкарване, татко!
- Довиждане. Благодаря.
По дяволите!
НЯМА ЛИ ДА МИ ПОПЪЛНИШ ДАНЪЧНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ, ЕДНА?
Да, благодаря. Фрейзър вече е тук. Скрийте се, пазете тишина.
Мислиш ли, че ще се изненада?
Да, Елизабет, като се има предвид, че рожденият му ден беше вчера.
"Изненада" ли ще извикаме, или "честит рожден ден"?
Правили сме го почти 500 пъти. И всеки път е почти същото.
Ние викаме, рожденикът се преструва на изненадан и се тъпчем с торта.
Просто искам всичко да е идеално.
Затова ти си толкова специална за нас.
Сега се скрийте под пулта.
Здравей, Фрейзър. Как си?
- Просто прекрасно.
43 може да е вдъхновяващо начало. Помниш ли онази полицайка?
Да.
- Тя излиза с баща ми.
С баща ти ли?
Остави. Знам какво ще те разсее. Имам нещо наистина забавно за теб.
Един час се скитах по улиците, правейки равносметка на живота си.
Знаеш ли кога за последно съм спал с жена?
Преди седем месеца.
- Фрейзър...
Добре де, девет месеца!
Сега не е време за това.
Добре, щом не можеш да отделиш 5 мин да поговорим за моите проблеми.
А аз всеки ден се превръщам в твоята лична стена на плача.
"Фрейзър, той вече не ми се обажда. Фрейзър, той си иска ключа.
Фрейзър, приятелката му ме следи."
Извинявай.
Девет месеца, а?
Девет дълги месеца.
И знаеш ли с коя? С Една. От счетоводството.
На другия ден ме заряза. Започвам да изпитвам носталгия по онова лято,
когато бях на 20 и няколко и бях импотентен.
Утехата ми е, че не е възможно да има по-голямо унижение от това.
Изненада!
Здравей, Една.
© 2023 Translator's Heaven
Лека нощ на всички.