Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E18 - Chess Pains (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
- Какво ще ми покажеш?
Нещо, което ми намери ловецът ми на антики.
Ето! Париж, 1882 г.
Проектиран от Жан-Франсоа Блан в Училището за изящни изкуства.
Мили боже!
Възхитителен е.
Аз съм изумен.
Трябва да си поема дъх.
Добър вечер, д-р Крейн.
О, здравей, Дафни.
- Здрасти, Дафни.
Да изиграем една партия, Найлс?
- По-добре не.
Ще ме обземе меланхолия.
- Ясно.
С Марис играехме шах в четвъртък вечер.
О, тя обожаваше шаха.
Нормално. Царят стои на едно място и цялата власт е в кралицата.
Как се чувствате, д-р Крейн?
- Мисля, че съм добре.
Не ви ли е самотно?
Понякога, когато съм сам, а друг път, когато съм с други хора.
Може би не е моя работа да го предлагам,
но вероятно имате нужда от компания в апартамента.
От нещо топло и мило, при което да се връщате.
Ще липсваш на баща ми.
О, д-р Крейн..
- О, аз!
Имах предвид куче. Те са прекрасни компаньони.
Вижте само как Еди е осмислил живота на баща ви.
Кучешката безусловна любов е незаменима.
Да видиш усмихнатата муцунка на прага си.
Това е една
от най-пълноценните връзки на човека.
Пак ли?
Щом пиеш вода от тоалетната, поне се научи да я ползваш.
Ще дойдете ли с мен? Да усетите повода в ръката си?
Защо не?
- Чудесно!
Дафни, знаеш ли, че може да си права за кучето.
Вече не съм толкова самотен.
Живо! Ела с нас!
Татко, видя ли новия ми шах?
- А, да, хубав е.
Само "хубав"? Инкрустацията е от тибърски мрамор
като във Вила Адриана край Тиволи.
В негова чест ще вдигна наздравица с напитка
от кристалночистите води на величествените Скалисти планини.
Браво, татко!
Една партия?
- Не, благодаря.
Хайде, татко. Нали играеш шах?
Дафни ми показа, но аз предпочитам шашките.
Стига! Те са за деца.
Хайде, татко. Току-що го купих. Никой не иска да играе с мен.
Добре де, ще пробвам още веднъж.
Ако съдя по шахматистите в парка, е яко.
Те ядат сандвичи с кашкавал, пушат пури.
Понякога дори се сбиват.
Да започнем с обиди и да видим какво ще стане.
Твой ред е.
Татко, не е нужно да бързаш.
Като новак, имаш право да се отпуснеш,
да огледаш дъската, да не бързаш.
Няма да те притискам или да те дебна като лешояд.
Може да задаваш всякакви въпроси.
Това шах и мат ли е?
Да.
Значи спечелих?
Ами да.
Победих! Какво ще кажеш?
Честно казано, вниманието ми беше раздвоено,
защото наблюдавах играта ти, но ме победи.
Още една партия?
- Не, една ми стига, благодаря.
Както кажеш.
Май те разбих, а?
Обрах почти всичките ти пушки.
- "Пешки", татко.
Повратният момент дойде, когато ти взех кулата.
Казва се "топ".
Но съкрушителния удар нанесох, когато наврях конника ти в ъгъла.
Да го наречем "случайност".
- "Случайност".
Не, просто ти провървя.
МОЖЕ БИ Е СЪКРАЩЕНИЕ
Здравей, Фрейзър.
- Здрасти, Роз.
Двойно дълго лате и пай с пекан с двойна порция бита сметана.
Нещо друго?
Може би апарат за кръвно?
Просто съм притеснена.
- Така ли? Проблеми с гаджетата?
Не съм чак толкова повърхностна.
Проблеми с косата.
Следобед имам част при Надж.
- При Надж ли?
Най-сексапилният стилист в Сиатъл?
- Надж?
Мисля, че съм му скучна.
Не знам за какво да говорим, докато ме подстригва.
Защо не започнеш с въпрос? "Надж, откъде е това тъпо име?"
Да го видиш с другите му клиентки: с тях се смее, забавлява се.
Аз влизам, сядам, мъртвило.
Тук може да пише нещо, с което да задържа вниманието му.
О, да, ето.
Една италианка родила 9-килограмово бебе.
О, боже!
- Сериозно?!
Скоро няма да кара мотор.
Това ли било?!
- За какво говориш?
Снощи татко ме би на шах.
Уверих се, че просто му е провървяло.
Попаднал е на атаката Панов-Ботвиник.
Фрейзър, струва ми се...
- Да знаеш колко ми олекна!
Светът пак придоби смисъл.
Фрейзър, забравяш за проблема ми с Надж.
Да, и ще ме улесниш, ако не ми напомняш.
ТЯ Е ХИПОГЛИКЕМИЧКА
Здравей, Найлс. На какво дължа удоволствието?
Взех присърце предложението на Дафни
да си намеря компания след раздялата с Марис.
И в живота ми вече има нова дама.
Не знам, не си падам по кучета, но в тази порода има нещо,
което намирам за успокояващо и познато.
Загадъчно, нали?
Озадачаващо.
Просто влязох в местния зоомагазин. Нямах намерение да купувам.
Само гледах. Показаха ми няколко твърде дружелюбни кутрета.
После от клетката в ъгъла се чу надменно изсумтяване и я видях.
Седни, момиче. Седни. Добре де.
Твърде чувствителна е, но е с ужасно благородно потекло.
Опитах се да я погаля, но тя не ми разреши.
Как не са я взели преди теб.
Продавачът в магазина каза, че клиентите не са искали
да плащат лекарството й за нерви.
О, не, не, не на дивана. Долу! Долу!
Добре де.
Здравей, Найлс.
- Здрасти, татко.
Какво е това, за бога?
Кучката ми - новата ми най-добра приятелка.
Да, Найлс я видял в зоомагазина и изпитал необяснимо привличане.
Броят й се ребрата.
Първи намек.
На теб го дължа, Дафни.
Д-р Крейн, по-добре не разправяйте наляво и надясно,
че вината е моя.
Е, ние ще тръгваме.
Хайде, момиче, да вървим!
Добре де.
Улиците травмират нежните й лапи,
затова трябва да се прибера и да ги почистя с пемза.
Само аз ли си го мисля?
- Не.
Д-р Крейн има ли представа?
- Не.
Татко, един леденостуден балантайнс?
Чудесно!
- Дори може и аз да си налея.
Имам свински кожички и лучен сос.
Със седем билки и подправки?
Ами преброй ги.
Страхотно! Все любими вкусотии.
Ще ме пратиш в старчески дом, нали?
О, не ставай глупав!
Но ако се наложи,
няма ли да е добре да можеш да играеш шах?
Не се смята за ход, докато не си дръпна пръста.
Защо се бавиш толкова?
- Анализирам възможностите си.
Аз не съм повърхностен като теб. Обичам да разигравам стратегия
и да водя войската си в битка като генерал.
Шах и мат, Шварцкопф.
Браво! Татко, вече показваш усет към играта.
А аз си мислех, че шахът бил трудна игра.
Чао.
- Седни, старче!
Никъде няма да ходиш!
Г-н Крейн? Ще ми помогнете ли с чиниите?
Не мога. Играя шах с Фрейзър.
Най-после! Търпението ми ще бъде възнаградено.
Капанът е поставен. Знаех, че този момент ще дойде.
Има го във всяка игра.
Шах и мат.
Е, това беше. Шоуто свърши. Разотивайте се.
Няма нищо за гледане.
- Знаеш ли...
Не, няма да играя повече.
Уморен съм и си лягам.
- Добре.
Да, май и на мен ми стига толкова.
Това се оказа доста добра идея.
Да играем шах.
- Да, лека нощ.
Отпуска те.
Да, да, върви.
Аз трябва да довърша нещо.
Здравей, Фрейзър.
- Здрасти, Роз.
Имам страхотни новини.
Прекарах много добре с Надж.
На какво се дължи това чудно преобразяване?
Сетих се, че фризьорите обожават клюките за знаменитости.
Е, аз познавам поне една важна клечка.
Теб!
И какво му каза за мен?
Може да е останал с впечатлението, че ти...
Това ще ти хареса.
В миналото може да си бил жена.
Не ми се сърдиш, нали?
Да ти се сърдя ли? Защо?
Знам, че фризьорите са положили клетва да пазят мълчание.
Добре, ще се разбера с Надж.
Ако успееш, това вече ще е новина.
Здравей, здравей.
- Найлс!
Двойно капучино.
- И за мен, моля.
Найлс, трябва да поговорим за татко.
О, да, как е Боби Фишер на стари години?
Още ме бие на шах.
Признавам си, че не разбирам как.
Аз съм по-добрият играч.
Казват, че в живота на всяко момче
няма по-радостен и по-тъжен момент
от първата му победа над баща му.
Ако смяташ, че се боя да бия татко, грешиш.
Другият вариант е той да е по-добър от теб.
Та, какво казваше...
Благодаря.
- Благодаря.
Рано или късно синът засенчва бащата.
Това е напълно естествено, но понякога е и препъникамък,
защото желанието за победа в сина е придружено
от огромно чувство за вина.
Разбирам.
Класически едипов конфликт. Боже!
Очевидно е. Аз му позволявам да печели.
Много ти благодаря. Това е огромно облекчение.
Сякаш камък ми падна от плещите. Край на задръжките!
Довечера ще катурна царя му! Наздраве!
Съзнаваш, че като детронираш татко, Фредерик ще може да детронира теб.
А после те чака само смърт.
Но дотогава има много време и много кафе.
Татко... Татко, събуди се!
Твой ред е.
- Извинявай.
Шах и мат.
Е, аз си лягам.
Стига! Да изиграем още една партия.
- Не, очите ми се затварят.
Пак ли шах?
Знаете ли, когато някой от братята ми загубеше мач,
го преживяваше много силно, но аз съумявах да го разсмея.
С куклен театър.
"Здравей, Дафни. Как е хавата?"
"Здравей, Фреди.
Приятелят ми - д-р Крейн, е забравил да си обуе веселите гащи."
"О, не! Какво да сторя?!"
"Ще му попееш ли?" "С удоволствие."
"Кой е този кисел Гюс?
Киселяци няма тук,"
Пейте, докторе.
"Кой е този кисел Гюс"?
Дафни, предпочитам тарантула да снесе яйца в ухото ми,
отколкото да гледам куклената ти пиеса.
Разбрахме ли се?
ШАХМАТНИ МЪКИ
Еди, говори!
Говори, Еди!
Пожар!
Ставайте, пожар!
Фрейзър! Дафни!
Пожар! Пожар!
Какво става?
Алармата се включи. Но тук не гори нищо.
Нито пък в стаята ми.
Спокойно!
Аз съм виновен. Фалшива тревога.
Не съм сменил батериите навреме.
Всичко е наред.
Батериите ли? Датчиците не са ли...
- Лягайте си.
До сутринта!
Татко, след като и двамата сме будни,
дали да не си запълним времето с нещо?
С какво?
Сега ми хрумна, че може да поиграем шах.
Сега ли?
Ами да, разсънихме се.
О, боже, ти си включил алармата!
Татко, нямах...
Що за амбициозен маниак си?!
Толкова мразиш да губиш, че събуди всички и ни изкара акъла?
Не, разбира се!
Нямаше да стигна дотук, ако това тъпо куче лаеше.
Да, бе! Сега се сети!
Какво толкова ще ти стане, ако изиграем още една партия?
И без това скоро няма да заспиш.
Я чакай.
Проблемът ти не е, че губиш, а че губиш от мен.
Това те влудява
"Как може да падам от баща си? Та аз съм много по-умен."
Никога не съм го казвал. - Не е нужно. Винаги си си го мислел.
Сега пак обиждаш интелекта ми.
Татко!
- Та аз бях следовател.
Анализирах улики, измислях стратегии,
винаги бях на крачка пред престъпниците.
Да ти напомня за някоя от игрите ти?
Добре де, това обяснява вещината ти в шаха, но защо все ме биеш?
Хайде, само още една партия. Моля те!
Не! Няма да стане!
- Последно!
Не искам.
- Хайде де!
Не, не, не. Защо?
Не. Не. Искаш да ме биеш, за да може пак да се мислиш
за по-умен от глупавия си баща.
Добре, зарежи! Върви по дяволите!
Не виждам причина да продължавам да играя с теб.
Ако спечелиш, ще ти дам 5000 долара.
Разкарай се!
О! Виж това!
Дъската е наредена.
Каква изненада!
Позволих си тази волност.
Хайде да седнем и да изиграем една дружеска партия.
Хората от векове загърбват дрязгите си,
когато сядат да изиграят една партия шах.
Е, кой започва?
- Да видим...
Обикновено този, който е загубил преди.
Кой може да е това?
Добре, край на дружеските отношения!
Съжалявам, че рейтингът на предаването ти се е сринал.
Не се опитвай да ми прилагаш евтини психологически номера.
Казах ли ти...
Обадиха се от гробищата.
Щяло да се наложи да прокопаят канал до парцела ти.
Като караш кучето си да ме гледа втренчено,
само доказваш колко си отчаян
Не го карам.
Той просто е очарован от потящи се хора.
Потя се, когато съм щастлив.
Явно в момента си в екстаз.
Не, момент...
- Не може!
Махна си пръста.
- Не съм!
Явно се съмняваш в хода си.
Сигурно си се почувствал уязвим.
Дори да съм, няма да разбереш защо.
Виж ти!
Гледай само!
Възможно ли е?
Шах и мат!
Спечелих! Спечелих! Наистина спечелих!
Аз не злорадствах, като те бих толкова пъти.
Да, но сега сигурно съжаляваш.
Страхотно е!
- Добре, писна ми. Лягам си.
Не желая повече да чувам думите "шах", "дъска" или "шахматна дъска".
Край! Ясно ли е?
Добре, татко. Лека нощ.
Я стига! Това е само игра.
Татко? Татко?
Боже!
- Моля те! Само един въпрос.
Нарочно ли се остави да те победя?
- За бога, Фрейзър!
Не, не, моля те, моля те! Постара ли се да победиш?
За 5000 долара?! Ти как мислиш?
Не го казваш просто така?
Кълна се в гроба на майка ти, гръм да ме удари, ако лъжа!
Аз, Мартин Крейн, се кълна върху светата Библия,
че ти победи, а аз загубих честно и почтено.
Прекръствам се и се надявам да заспя.
Благодаря, татко.
- Моля.
Съжалявам, че те победих.
© 2023 Translator's Heaven
Лека нощ.