Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E14 - The Show Where Diane Comes Back (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Фрейзър, обадиха се от охраната.
Една жена те търсела и просто профучала край тях.
Без паника, Роз! Сигурно е някоя страстна почитателка.
Спешно трябва да говоря с теб.
- С пациент съм.
Съжалявам.
- За жена ли е?
Да.
- Говорете колкото е необходимо!
Е?
- Тя се върна.
Бичът на моето съществуване.
Когато Лилит е в града, обикновено има знамения.
Кучетата тръгват на глутници, по стените избива кръв...
Говоря ти за...
Даян Чеймбърс.
Люсил, кажи на г-н Кар да не чака!
Днес се появи в радиото.
Явно поставят нейна пиеса в града.
Признавам, че като я видях, се паникьосах,
но успях майсторски да го прикрия.
Добре. Как мислиш? На какво се дължи реакцията ти?
Спести ми психиатричния си тон, Найлс!
Това значи да прибереш и бележника.
В чекмеджето, Найлс!
Добре.
Първият ми въпрос е дали все още я обичаш.
Не! Ни най-малко. Нелепо предположение.
Тъй като няма къде да запиша "типично отрицание", продължаваме.
Значи, тази жена, към която не изпитваш чувства
и заради която нахлу в кабинета ми по време на сеанс...
Чувстваш ли тлееща обида към нея?
- За какво?
Заряза те пред олтара.
Когато й каза как се чувстваш, остави ли нещо неизречено?
Някаква фраза или чувство, които си искал да споделиш с нея?
Предполагам, че си говорил за чувствата си.
Нещо такова.
"Нещо такова" е една от фразите, които просто плачат за моя бележник.
Изразих недоволството си от нейната постъпка.
Фрейзър, тя те отхвърли по възможно най-пагубния начин.
Трябва да й кажеш нещо повече от "нещо такова".
Не мога сега да й призная колко ужасно съм се чувствал.
За нея това е далечен спомен. Ще е признак на слабост.
Нямаш причина да се чувстваш слаб.
Продължил си напред, имаш нова кариера, богатство, успех.
Нужно е само да сложиш точка по въпроса.
Знаеш ли, в думите ти има смисъл.
За точката ли?
- Не. За кариерата и успеха ми.
Успехът ми помогна да изпитам превъзходство.
Ще поканя Даян на вечеря и ще й навра успеха си в лицето й.
Ще й докажа, че не съм загубенякът, който още не я е превъзмогнал.
Знам, че не звучи добре от психологична гледна точка,
но все пак сме хора.
Понякога трябва да правим това, което ни кара да се чувстваме добре.
За протокола трябва да кажа, че съм против.
Добре.
Знаеш какъв е пътят за помирение, но го отхвърляш.
Измивам си ръцете.
- Но би искал да гледаш, нали?
Ще дойда в 19 ч. с бутилка бордо.
Не, Дафни. Бях пределно ясен по въпроса.
Плакетът от кмета ще е на пианото.
Наградата "Мъж на годината" идва тук,
а гордостта ми - награда от флота, ще стои тук, за да я види Даян.
Никак не се натрапва.
Защо не я използваме, за да сервираме маслините?
Веднага ми я дай!
Някой ще ми каже ли коя е тази жена
и защо толкова искаме да я впечатлим?
Бивша сервитьорка от Бостън, която беше получила нервен срив,
и лежа в санаториум, където я срещнах и се влюбих в нея.
Отхвърли ме така безмилостно,
че остави жестока тлееща рана.
Там, където някога биеше сърцето ми.
Даян!
Здравей, Фрейзър!
- Заповядай!
Помниш брат ми Найлс и баща ми Мартин,
а това е рехабилитаторката му Дафни Мун.
Здравей.
- Много ми е приятно!
Каква изискана обител!
- Да, но нелишена и от скромност.
Точно това ми допада.
С огромната плажна къща, в която живея,
вече ми се иска нещо удобно и функционално.
Бяло вино, Даян?
"Монраше ла Гиш" от 1985 г., което купих на търг.
Винаги си имам по една отворена бутилка от него.
Окачи това!
Мартин, не сме се виждали отдавна. Как я караш?
Жена ми почина, простреляха ме в бедрото
и трябваше да се преместя при Фрейзър, защото падах в банята.
Изглеждаш прекрасно.
Ами да!
Това е раненият крак.
Найлс, помниш ли последния път,
когато дойдох в града и вечеряхме заедно?
Тъкмо беше започнал да излизаш с една жена.
Какво странно малко същество! Благодаря.
Изяде сладоледа на всички и после лежа в дамската тоалетна,
докато гардеробиерката й масажираше стомаха.
Дано не съм казала нещо нетактично!
Бракът ви не е щастлив, нали?
- Не бих казал.
Искаш ли маслина?
- Благодаря.
Изкушение от Пиренейския полуостров.
Набрани на ръка и консервирани от андалуски монаси.
Може да изплюеш костилката тук.
Стоях си аз на балкона на крайбрежната ми къща в Малибу,
и изведнъж пред мен се появи стадо китове.
Трябваше да осъществя контакт с тези нежни гиганти.
Светкавично се озовах на плажа и скочих в каяка,
но жестоката съдба се намеси.
На няма и 20 м от брега
се оказах заседнала в огромна купчина...
Водорасли.
- Точно така. Водорасли.
Колко странно! Стори ми се, че каза "не сте порасли".
Не разбрахме по какъв повод си в Сиатъл.
Една малка театрална трупа реши да постави моя пиеса.
Коя?
- Последната ми.
Нещо като феминистка одисея, на места експериментална,
в стил, близък до този на Сароян, с лека препратка към Ги
и с подчертано намигване към Клифърд Одет.
Имах предвид в кой театър.
"Въртележка".
- Подходящо име.
Докато вие си говорите, аз ще донеса профитеролите.
Приготвени са от най-модния нов сладкар във...
Защо ли се хабя?
Ще му помогна. Прекалява с пудрата захар.
Сигурно старият Кенеди е изпитвал същата гордост,
когато синовете му са играели футбол.
Фрейзър, ти я познаваш по-добре. Такава ли е винаги?
Млъкни!
Признавам, че беше прав.
Преди да си тръгне, ще й кажа колко болка ми причини.
Този път няма да захаросам жестоката истина.
Да, забелязах иронията!
Сигурно е прекрасно да виждаш как думите ти оживяват.
Да, това е сбъднала се мечта.
Даян, добре ли си?
- Да. Защо питаш?
Бузата ти потрепваше.
- Така ли?
Сигурно е от умора. За какво говорехме?
Питах за пиесата ти.
- Точно така.
Ето, пак потрепна!
Беше или много голямо трепване, или много малък гърч.
Знаете ли? Не съм сигурна, че искам да говоря за пиесата си.
Носи лош късмет и всичко останало.
Всички знаем колко трудно е да накараш Даян
да говори за себе си.
Фрейзър, винаги си бил остроумен...
И това ужасно ми липсва.
Даян, нищо не исках да намекна.
Съжалявам.
- Не е това.
Целият ми живот е съсипан.
Найлс, би ли й донесъл вода?
- Да, разбира се.
Всичко, което ви казах тази вечер, е лъжа.
Съжалявам.
Сигурно изглеждам ужасно.
Бузата ти спря да подскача.
Добре. Разкажи ми какво стана! Заради пиесата ли е?
Пак се случи!
Бихте ли ни оставили насаме?
Добре.
Започни отначало!
Всичко започна преди няколко месеца, когато загубих работата си.
Пишех сценарии за "Д-р Куин Лечителката".
Веднъж бях на снимачната площадка и показвах на Джейн Сиймор
как най-добре да обгаря рани с желязо за жигосване...
И без да искам, й подпалих косата.
Оттогава всичко тръгна надолу.
Двугодишната ми връзка приключи, изгубих къщата си на плажа,
приятелите спряха да ме търсят.
Единственият лъч светлина беше пиесата в Сиатъл.
Вчера пристигнах тук само за да разбера,
че спонсорът се е отказал.
Бях така отчаяна, че не забелязах как съм започнала да се лутам.
И тогава като светъл лъч надежда от небесата
видях усмихнатото ти лице върху един автобус.
Точно затова съм тук.
Спомних си, че когато бях на дъното, ми помогна ти.
Отново моля за помощта ти, Фрейзър.
Разбира се, че ще помогна.
Фрейзър.
Това беше леко плашещо.
- Да видиш как някой откача така...
На теб пък какво ти стана?
- Нищо. Добре съм.
Просто изведнъж усетих липсата на Марис.
ВЗАИМНОСТ
Найлс, какъв прекрасен ден! Дойдох пеша чак дотук.
32 преки. Не ми пука, че обувките ми са "Бруно Мали"!
Вече виждам онзи поглед. Да, знам защо ме гледаш така.
Как бих могъл да откажа на Даян, когато е в нужда?
Двойно капучино с канела, моля! Благодаря.
Промяната в Даян наистина ми носи удовлетворение.
Когато днес я оставих пред театъра,
на лицето й имаше усмивка, каквато не бях виждал от...
Е, от твърде дълго време насам.
Чудиш се откъде е намерила пари за пиесата ли?
Намери си спонсор.
Ще получа данъчни облекчения!
Благодаря.
Защо просто не кажеш какво мислиш, Найлс?
Мислиш, че пак се влюбвам в нея.
"Доприпка тук щастлив и се раздрънка за усмивката й".
Не ми се слуша, Найлс!
Помагам й да си стъпи на краката и да се махне от живота ми.
Не, не знам колко време ще е нужно.
Казах ти, че не знам!
Проклет да си, Найлс!
Защо не си гледаш работата? Няма да седя с теб.
ПРЕЛЮДИЯ
Градът наистина е прекрасен.
"Нощта превръща всичко в мъглива красота.
И ни покрива като воал."
Сирано?
- Да.
След 11 г. още сме на една вълна.
Фрейзър, през последните седмици ми даде толкова много от себе си.
Бих искала да те даря с единственото,
на което съм способна.
Искам да си първият, който ще гледа пиесата ми.
Ще дойдеш ли на репетицията?
- За мен ще бъде чест.
Прекрасно! Дай ми само секунда!
Сигурна ли си, че си готова за това?
Да, моментът дойде. Довечера съм изцяло твоя.
Това е голяма крачка, Даян.
Признавам, че съм притеснена,
но щом отстраним проблемите с осветлението и декора,
ще свършим за два часа.
Млъкнете! Тук живеят и други хора!
Ще се видим в театъра в 19 ч.
Не знам с какво те заслужих.
Здрасти, татко.
Знам, че не е моя работа, но нали не се влюбваш в нея?
И какво, ако е така?
- Тази жена те заряза пред олтара.
Това беше старата Даян.
Вече не се смята за център на света.
И аз не съм старият Фрейзър. Хората се променят, татко.
Предполагам, че си прав. Виж например мен.
Старият Мартин щеше да каже: "Ти не си в ред.
По-добре да те видя като гей, който се натиска с оня,
дето ме простреля.
По-добре да те видя в тялото на умрял кон."
Но новият Мартин ще каже само: "Вива лемур!"
Новият Фрейзър ще устои на изкушението
да поправи френския ти.
Е, сцената е подредена и актьорите са готови.
Без повече суетене ти представям "Рапсодия и реквием" -
пиеса от Даян Чеймбърс.
Пич, добре че Мери-Ан се върна. Без нея не беше същото.
Според скорошни изследвания в университета "Джонс-Хопкинс"
изразът "раздялата сближава сърцата" има научно обяснение.
Да, за разлика от твоето състояние.
- По-леко, Дарла!
Добър вечер, хора.
Здрасти, Нед. Какво ще кажеш за една бира?
"Какво прави хубава бира като теб пред такава физиономия?"
Привет!
- Здрасти, докторе. Какво да бъде?
Труден избор, Стан!
Напомня ми за този,
пред който е бил изправен Джон Уилкс през 18. в.,
когато граф Сандвич го попитал как предпочита да умре -
на бесилка или от сифилис.
Уилкс отговорил: "Зависи какво ще избера да приема -
принципите или любовницата ви."
Добър вечер, хора.
- Мери-Ан!
Наливам бира в гърлата на хората.
Аз я пия.
Животът ни е празен.
Какво ни води тук вечер след вечер?
Мери-Ан.
Е, аз си тръгвам.
До скоро, любов моя!
- Както кажеш, скъпа.
Стоп!
Що за целувка беше това? Та вие сте влюбени.
Не знаех колко страстна я искаш.
- Помниш ли как ме целуна сутринта?
Ето така ли?
Точно така. Хайде, от целувката!
- Както кажеш, скъпа!
Прости ми, Франклин! Предполагам, че това беше малко несъобразително.
Няма проблем. Любещ дух като твоя не може да бъде усмирен.
Но аз те зарязах пред олтара.
Знаеш, че не тая лоши чувства към теб.
Може ли да прекъснем за малко?
Това зарязване пред олтара...
Не знам какво би трябвало да изпитвам.
Аз мога да ви осветля по въпроса.
Ето какво чувствате - тази жена е бръкнала в гърдите ви,
изтръгнала ви е сърцето
и го е хвърлила за играчка на адските си хрътки.
И то не е за последен път. Защото тази жена е дяволът!
Няма смисъл да бягате, защото, където и да отидете,
колкото и години да са минали,
никога няма да се измъкнете от костеливите й пръсти!
Затова пий и се весели, Франклин!
Защото си сключил договор с Велзевул и името му е Мери-Ан!
СЛЕД ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО
Даян?
Фрейзър!
Трябва да поговорим.
- Да, мисля, че трябва.
Звънях у вас.
- Разхождах се с колата.
Съжалявам, ако през последните седмици
съм те заблудила относно чувствата си.
Не си. Аз сам се заблудих.
Най-малкото ти дължа извинение за първия път,
в който нещата помежду ни се объркаха.
Няма проблем.
- Не. В живота ми имаше период...
Даян, не е необходимо.
Нещата, които казах, просто трябваше да бъдат казани.
Освен това не ги чувствам чак толкова остро.
Като се връщам назад, съм почти убеден, че не си дяволът.
Макар че той има способността да приема съблазнителни форми.
Трябва да знаеш, че реших да се върна в Лос Анджелис.
Докато гледах пиесата през чужди очи,
разбрах, че не е довършена.
Ще се получи.
Мисля, че казах всичко, което исках да кажа.
Фрейзър...
Преди да тръгнеш, има още нещо, с което да ми помогнеш.
Не че вече не ми помогна достатъчно.
Става дума за последната сцена,
в която Франклин и Мери-Ан се сбогуват.
Все не се получава.
Бих искала тя да застане някъде тук
и да му каже колко много е означавал той за нея
и как никога няма да го забрави.
Как мислиш, че би отговорил Франклин?
Предполагам, че той...
Би й казал, че изпитва същото...
Че е докоснала чувствата му по неописуем начин
и че е щастлив, задето е била част от живота му.
Остава само да й каже "сбогом". Как би станало това?
Предполагам, че би казал...
"До следващата ни среща!"
Макар да е сигурен, че няма да има такава.
Но може би частица от него би се надявала да има.
Предполагам, че да.
Добре, нека не казват големи думи.
Нека просто си кажат "довиждане",
и ако пътищата им се пресекат отново, така да бъде.
Довиждане, Мери-Ан.
Довиждане, Франклин.
Да, това беше идеално. Не беше претрупано с излишни...
Даян...
- По дяволите, развалих го!
Нека опитаме отново!
- Добре.
Довиждане, Даян.
Довиждане, Фрейзър.
По навик.
И аз го правих цяла седмица.
НЕ МОГА ДА СЕ СДЪРЖА. АЗ СЪМ КУЧЕ
© 2023 Translator's Heaven
Лека нощ.