Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E12 - Come Lie with Me (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
- Добро утро.
Утро ли е? Господи, Джо, ставай! Хайде!
Трябваше да си тръгнал преди няколко часа!
Обеща след снощните подвизи да си обереш крушите.
Обрах ги.
- Обличай се!
Трябва да се изнижеш, преди д-р Крейн да е станал.
О, не! Надушвам кафе. Вече са станали.
Успокой се. Ще се спотайвам, докато двамата не се...
Господи, девет часът е! Закъснях за работа!
Изчакай, сега ще ги разкарам.
- Къде са слиповете ми?
Еди, върни се!
Добро утро!
- За мен не е!
Пет минути не мога да закопчая панталоните си.
Тъпата сушилня е смалила и този чифт.
Татко, не е зле, преди да ругаеш сушилнята,
да се премериш на кантара в банята.
Какъв е смисълът? Той мери с пет килограма повече.
Дафни?!
- А, добро утро, д-р Крейн.
Извинете, че се успах.
Време е да се залавяме за работа.
Аз ще разтребя масата.
Не съм приключил със закуската.
- О, колко жалко!
Дафни, бях изял само половината сандвич.
И без това не бива да играете скуош на пълен стомах.
О, да! Колко мача от шампионата са били провалени
от преяждане със сандвичи?
А вие нямахте ли час за преглед тази сутрин?
Ще тръгвам чак след 20 минути.
Какво става? Защо ни юркаш?
Юркам ли ви? Обичам американското просторечие.
Толкова е старомодно, толкова звучно!
Само да си взема портфейла.
Проклет панталон!
Когато човек дава 15 долара за нещо,
очаква поне да е устойчиво на свиване.
Татко, за подобна цена купуваш само името на дизайнера.
Тръгвам. Много закъснях.
- Тичай, тичай, тичай!
Ще ти се обадя.
- Добре, до скоро!
Здравей, Джо.
Здравейте, д-р Крейн. Наминах само да целуна Дафни.
И да оставя тези обувки.
Заповядай.
- Благодаря.
Е, някой сеща ли се за нещо,
с което да сконфузи още повече положението?
Благодаря, Еди.
ЦУНИ-ГУНИ, НО НЕ ЗА МЕН
Много благодаря.
Това не са ли Дърк и Габи Бендъркот?
- Приятели ли са ти?
Имат купища пари.
За такива се казва, че са червиви с пари.
Дърк!
- Габи! Ей, Дърк!
Здравей, Найлс.
Дърк Бендъркот, това е брат ми д-р Фрейзър Крейн.
Слушал съм предаването ви.
Е, аз пък съм виждал жена ви.
Найлс, сигурно ще се видим на приема в неделя.
Марис ще идва.
Да, в неделя. А къде беше?
В неделя съм канен и на други места.
В Двореца за бездомни. Поканен ли си?
В двореца ли? И още как!
Това сигурно е Габи.
- Определено напомня за нея.
Е, ще се видим в неделя.
- Да, до тогава!
Само че не съм поканен.
- Това е просто един прием.
Да, но отпаднеш ли от един списък, отпадаш от всички.
Ще ме свързват с дребни благотворителни балове,
тъпи представления и миналогодишни зарази.
Нормално е, когато двама души се разделят,
приятелите им да подкрепят само единия.
Предпочели са Марис
заради по-дебелите й връзки и портфейли.
И къде точно беше утехата за мен?
Найлс, правиш от мухата слон.
- Момент! Сетих се какво е станало.
Поканата ми се е загубила по пътя.
Ами да, често се случва.
Може пощенският код да е объркан, да е паднала марката
или пощальонът да я е откраднал.
Пощаджиите умират за двореца.
Дори не искам да знам предисторията!
- Роз!
Ще отида да проверя в пощата.
Един мъж си купил пиано на търг и когато го дал за настройка,
вътре открили писмо, престояло 40 г.
Да се обадим на Феран и Тайшър. Може поканата ти да е при тях.
Много духовито!
Ще видим кой ще се смее последен,
когато в неделя отворя шампанско върху механичния бик.
Едно капучино, моля.
Роз, нужен ми е съветът ти.
- Казвай!
Дафни и Джо правят секс в моя апартамент
и аз съм в доста неудобно положение.
Защо? Ключалката ви е твърде ниско ли?
Стига, Фрейзър, какво толкова?!
Представи си, че слушам музика или чета увлекателна книга,
а Дафни и Джо... Нали знаеш? В другата стая...
Е, и?
Чувствам се доста неловко.
Ще помоля Дафни да престане да спи с Джо у дома.
Не е ли твърде...
- Фанатично?
Щях да кажа "егоистично".
- Нека да помислим.
"Дафни, не прави секс. Пречиш ми да чета."
Не, не е егоистично.
Човек трябва да се чувства добре в дома си.
Как да се отпусна, когато всеки кикот, всеки шум
ще ме кара да...
Да си ги представяш?
- Не, разбира се!
Не ставай смешна! Откъде ти хрумна?
И в момента са пред очите ти, нали?
Ти ме подтикна.
Здравей.
- Здрасти, татко.
Дафни тук ли е?
Да. Ако си умен,
ще се направиш, че нищо не е станало.
Ясно - да отричам.
И какъв съвет да очаквам от човек,
в чиято шофьорска книжка пише, че е чернокос.
Бях, преди да дойдеш в града.
Дафни, трябва да обсъдим станалото сутринта.
Цял ден само за това мисля. Вината беше изцяло моя.
Не, не! И аз нося отговорност.
Така и не сме говорили за моралните правила, особено за...
Сещаш се.
Моля да ме извините за причиненото неудобство.
Не можем да отидем у Джо, защото апартаментът му още се строи
и спи на дивана на свой приятел.
Но ви уверявам, че това никога няма да се повтори.
Разговорът е приключен. Случаят е изяснен.
Вече ще предупреждавам,
когато Джо ще остава да нощува при мен.
Дафни, припомних си наум последните реплики от срещата ни.
Явно има недоразумение.
Аз не негодувам срещу липсата на предупреждение.
Не ми е приятен фактът, че с Джо спите заедно под моя покрив.
О, разбирам.
Съжалявам, но стаята си е моя, нали?
Бих искал да се чувстваш добре.
Но очевидно по-важен е вашият комфорт,
защото, както казахте, покривът е ваш.
Благодаря за разбирането.
- Няма нищо.
С Джо ще заминем за почивните дни.
Но още в понеделник започвам да си търся квартира.
Познай кой е!
Дафни...
Не искам да приемаш гости, но и не желая да се изнасяш.
Очаквате да остана, но да нямам личен живот.
Ами...
- Не, това напълно ме устройва.
Цял ден ще чакам да се приберете с баща ви,
а вечер ще се затварям в стаята,
ще се увивам с одеяло и ще чакам да съмне.
А ако скимтенето ми е твърде силно, може да ме напердашите като Еди.
Нямах предвид това.
И за двама ни е трудно, Дафни.
Трябва да изкажа възраженията си, но не искам да те загубя.
Ти си много важна за нас.
Значи моята идея е най-добра.
Денем ще се грижа за баща ви,
а вечер и през почивните дни ще си отивам в квартирата.
Така ще можете пак да превърнете стаята ми в кабинет.
Е, очевидно нямаме избор...
Разбира се, ще има един преходен период.
Вие сте привързани към мен и ме считате за част от семейството.
Вече си представяте кабинета, нали?
Ти ме подтикна!
Тя е готина мадама...
Добро утро, татко.
- Добро да бъде!
Виждал ли си телефона?
Сигурно пак съм го оставил в моята стая.
Правя бурито за закуска. Искаш ли?
- Да, моля.
Ами направи си!
Какво стана с копринената пижама, която ти купих?
Фрейзър, с нея се чувствам като обратен.
Освен това тя се развлече.
Закуската е готова.
Искаш ли една купчинка?
Не че не обичам закуска на купчинка, но не, благодаря.
Татко, така ли смяташ да се размотаваш два дена?
Да, защо не?
Дафни замина и сме си само ние.
Вече три години всяка сутрин обувам панталон.
Писна ми!
- Ясно.
Налага се да направя това.
Добре...
- Благодаря.
Не че се оплаквам,
но снощи не открих дистанционното за телевизора.
Мисля, че се разбрахме то да стои на масичката до стола ми.
Навремето как си ставал, за да превключваш каналите?
Беше ад!
Очакваш ли някого?
- Предприемача.
Ще обсъдим преустройството на кабинета.
Защо не повика Джо?
Той достатъчно се изяви в тази стая.
Хенри, благодаря, че се отзова толкова бързо.
Ще те заведа до стаята.
Това е баща ми. Не ставай!
Ще пиеш ли кафе?
- С удоволствие.
Добре. Стаята е по коридора вдясно.
Чакай ме там.
- Добре.
Виж, татко, знам, че е дреболия, но пак си оставил гъбата в мивката.
Както споменах снощи, влажната гъба не само се вмирисва,
но и става идеална почва за бактерии.
И както щях да добавя, като забършеш соса,
който току-що разля на масата,
ще оставиш след себе си куп зарази, като салмонела, листерия, шигела.
Това не те ли притеснява?
- Да, прав си. Притеснително е.
Вече за нищо на света няма да пипна гъбата.
Ясно. Пак опряхме до старомодния парцал.
ТЪЖЕН СТОН
Два дни само ходя и гася лампите след теб.
Знаеш ли каква сметка ще ни дойде?
Да не би телевизорът, като работи денонощно,
да пести електроенергия?
Пак си местил стола ми, нали?
- Не.
Сигурно Еди го е бутнал. Еди, ти ли премести стола ми?
Защото Фрейзър отрича да има нещо общо.
Е, добре, признавам - аз бях.
Положението му нарушаваше симетрията.
Разваляш енергийното поле.
А аз реших, че го местиш без основателна причина.
И би ли свалил Еди от дивана?
Или освен попивателна ще го превърнеш във възглавница?
Здрасти, каубой.
Прибери си жилото!
Става.
Я кажи, халюцинирам ли, или виждам блясък в очите ти?
Престани! Аз преживявам социална криза.
Ходих до Двореца на бездомните, защото предположих,
че Марис нарочно е скрила поканата ми.
И не само че не бях сред поканените, но Нелсън - момчето от паркинга,
каза, че съм му липсвал на Бала за изоставените.
Вече официално съм обявен за аутсайдер.
Найлс, защо изобщо обръщаш внимание?
Щом изпаднеш в нужда, веднага те забравят.
Подминават те като прокажен.
Но аз много ги харесвам.
Знам, че звучи като хленчене, но съм разведен отскоро.
Цели 10 г. те бяха моето социално обкръжение.
Фрейзър, те са моето семейство.
Слушай, не искам да гася и последната ти искра надежда,
но твоето семейство те заряза сам на орлите.
Найлс, може би приятелите ти са искали да те поканят,
но са решили, че срещата с Марис ще те разстрои.
Ами да! Точно така е станало!
- Стига глупости!
Защо си такъв песимист?
Те много ме обичат.
- Чудесно.
Защо не им се обадиш?
С удоволствие. Къде е телефонът?
В моята стая.
- Къде другаде?
А самобръсначката му е в кухнята.
Всичките ни уреди са на пътешествие през почивните дни.
Гордееш ли се, че оплеска нещата?
Защо не го остави да мисли, че е обичан?
Да, вярно, подходът на Мартин Крейн: да живеем в заблуда.
И с Дафни постъпи така.
Не можа да си затвориш очите за станалото.
Татко, аз съм психиатър, не се преструвам.
Аз разрешавам проблемите.
- Да! Тя се изнася.
Имам чувството, че се храниш със скандали.
Не е вярно.
А дали ще можеш да обясниш това?
Манията на един мъж по гъбата?
Не, не мога.
Два дни те моля възможно най-учтиво да изстискваш гъбата.
Но ти изобщо не зачиташ чувствата ми.
Защото са тъпи!
Може, но са си мои!
Аз държа на тях.
Да беше се престорил, че ги зачиташ!
И аз те помолих да не местиш стола, но не ме послуша!
Това е пълна глупост!
- Е, добре.
Искаш гъбата да е суха?
Сега ще я изсуша!
Сложи я на една минута.
- Много умно!
Синко, ти сам усложняваш живота си.
Вестниците те спъват, микробите от гъбата лазят по теб.
Чудя се как изобщо заспиваш.
По цяла нощ сънувам
как те връзвам за проклетия ти стол и тичешком светвам всички лампи.
Дори и в най-отдалечените стаи.
Сигурно електромерът се върти с бясна скорост.
Здравейте.
Как мина, момчета?
- Страхотно.
Умряхме си от смях.
И аз изкарах чудесно. Ей, долу!
Открихме едно хотелче на брега с полупансион.
Споделих идеята си с Джо
и той се съгласи, че така ще е най-добре за всички.
През деня ще идвам да помагам на баща ви с упражненията,
но вечер и през почивните дни ще правите глупости
като двама волни ергени.
Както обикновено ще разчиствам.
Съгласете се, решението ми устройва всички.
Е, изморена съм, затова ще си лягам.
Лека нощ, Дафни.
Фрейзър?
- Какво?
Нали знаеш онези твърди бисквити, между които има пухкав крем?
Именно той ги държи заедно.
Разбрах намека, татко.
Дафни е този крем.
- Ще поговоря с нея.
Ние с теб сме твърдите бисквити.
Разбрах те!
Може ли да вляза?
- Да, разбира се.
Благодаря, Дафни.
Дафни, не бива да си отиваш оттук.
Напоследък осъзнах колко си важна за нас.
Ако заминеш, с татко ще се избием.
Не говоря в преносен смисъл, разбирай ме буквално.
С татко сме загинали.
Дори си го представям как лежи на земята,
а гъбата се подава от устата му като език.
Нали не искаш да ти тежим на съвестта?
Не, естествено.
Истината е, че тук се чувствам като у дома си.
Само че вие ще се чувствате неловко, когато с Джо...
Ще положа усилия!
Нищо няма да се получи!
Това ще ви яде отвътре и двамата ще страдаме.
Защо не мога да си затворя очите?
Щеше да бъде много по-лесно,
ако можех да си втълпя, че не се любите.
Да се любим ли?
Това ли мислите, че правим?
- Че какво друго?
Ние не се занимаваме с такива работи.
Така ли?
Звучи доста неправдоподобно.
Честно казано, иска ми се да ти повярвам.
Наистина много ми се иска...
Истина ли е?
С Джо нямаме възможност да правим любов заради раната му от войната.
Нямах представа, че е бил в армията.
В коя война е участвал?
- За Фолкландските острови.
Това бе британски проблем, а Джо не...
Родителите му са имали вила там.
Какъв малшанс!
Да построиш вила във военна зона.
Как така?
- Бил ритнат от овца.
От овца ли?
- Да.
Подплашила се от сирената за въздушно нападение.
Помогнете ми де!
- А, ясно!
Добре, значи твърдиш, че Джо...
Не може!
Е, това променя всичко.
Да. И аз мисля така.
Но все пак ще го кажа по-ясно.
Въпреки че не можем да правим любов,
с Джо от време на време ще четем поезия в леглото ми, става ли?
Стига да не повишавате глас.
Тя остава.
Оказа се, че спели в едно легло, но не правели секс.
Просто не могат, защото Джо бил ранен.
Една овца го ритнала, след като се подплашила от сирената
за въздушно нападение на Фолкландските острови.
Татко беше прав. Хората държат на мен.
Станало е голямо недоразумение.
Оказва се, че кучето на председателя изяло поканата ми.
Трябвало да го закарат на ветеринар и забравили да ми изпратят нова.
А когато предложих да им дам новия си адрес за приема догодина,
казаха: "Няма нужда. Ще се виждаме".
Вече ще си купувам ластичен панталон заради тая сушилня.
Искате ли бисквити? С обезмаслено мляко са.
Така ли? Значи може да изядем двойно.
Каква приятна изненада, нали?
- Определено!
© 2023 Translator's Heaven
Лека нощ, Сиатъл. Обичаме те!