Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E11 - The Friend (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Дафни, познай какво изяде Еди днес в парка.
Нека да помисля. Хартия от сандвич?
- Не. Пробвай пак!
Угарка?
- Не! Пробвай пак!
Ябълкова кора?
- Не, опитай пак!
Не издържам! Докога ще се лигавите?
Тя дава безумни отговори, а ти казваш: "Не, пробвай пак".
После тя предполага още по-големи тъпотии,
ти повтаряш: "Пробвай пак!",
докато тя не заприлича на приказлив слабоумник.
Накрая отговаряш, но на нас не ни пука!
Не съм сигурна кой беше очернен повече, но май бяхте вие.
Пробвай пак!
Найлс!
В асансьора ви има нагризан гущер.
Това беше последният жокер!
Днес постигнах големи резултати с един от пациентите си комарджии
и той ми даде два билета за конните състезания в събота.
В луксозната ложа. Отстъпвам ти ги.
Благодаря, Найлс. А защо не отидеш ти?
Ами заради жокеите, нали знаеш...
- Какво?
Дребнички хилави човечета, облечени в коприна и размахващи камшик -
твърде много ми напомнят за Марис.
Татко, ами ти? Не си отказвал да гледаш надбягвания.
Ще играя покер с момчетата.
Добре тогава. Ще се обадя на някой приятел.
Боже, каква неловка ситуация!
Тримата, за които се сещам, са в Бостън.
Повикайте някого от винарския клуб.
Честно казано, Дафни, хората в него са непоносимо скучни без питие.
Шери, Найлс?
- Може.
Сетих се! Помниш ли Ед О'Ханлън?
Замина миналата година.
Ще звънна на Едмънд Кели!
Той не е от хората, които напускат Сиатъл.
Не би могъл. Погребаха го тук преди три години.
Господи, наистина ли? Ще ми липсва.
Да, особено когато пак се сетиш за него след три години.
Боже, как стигнах дотук?!
Дойдох преди две години, а още нямам нови приятели.
Внимавай, Фрейзър.
Докато се усетиш, ще станеш като старчоците,
чиито навици са толкова закоравели,
че се чувстват добре само сред себеподобни.
Какво точно намекваш, татко? Вече не умея да се сприятелявам ли?
Никога не си умеел, за да бъдем по-точни.
Още от малък си се лепнал за Найлс.
Двамата постоянно висяхте в оня проклет гараж.
Е, докато не го подпалихте.
Подпалили сте цял гараж?
По-скоро горелката на Фрейзър и моят спрей против комари.
Беше неизбежно.
За твое сведение, татко, в колежа имах приятели, а също и в Бостън.
Откакто се върнах в Сиатъл, използвам Найлс.
Той използвал Найлс!
Просто предпочетох питомното пред дивото.
Когато съм с теб, знам какво мислиш, преди да си го казал.
Извини ме за поредната мисъл.
Това е чудесна тема за дискусии в предаването ми:
"Защо се боим да се сприятеляваме с нови хора?"
Защо усложняваш нещата?
Ако искаш да се запознаеш с някого,
протягаш ръка и казваш: "Приятно ми е!"
Благодаря. Ти си неизчерпаем извор на тъпи идеи.
Благодаря.
ВЕРОЯТНО САМО ШАМПОАН И ГРЕБЕН
Защо толкова трудно се сприятеляваме?
Дали защото сме се самовглъбили, и отказваме да общуваме с другите?
Драги слушатели,
ако някой от вас случайно ме види на улицата, може да дойде при мен.
Извинете, д-р Крейн, но трябва да прекъснем заради важно съобщение.
Да не си откачил?
Даваш шанс на всеки ненормалник!
Роз, ето това цинично отношение имах предвид.
Представи си, аз вярвам в любезните хора.
А аз - че са откачени.
Още три секунди!
Здравейте отново. Говорим за приятелството.
Да се върнем към горещата линия. Роз, имаме ли слушател?
Радвайте се, д-р Крейн! Джерард от Стануд - нов приятел!
Здравей, Джерард. Слушам те.
Всъщност се обадих по друг повод, д-р Крейн,
но думите ви силно ме развълнуваха.
Повече хора трябва да мислят като вас.
Благодаря, Джерард. Усещам сродна душа!
Може някой път да излезем заедно, да пийнем бира.
Кой знае, може дори да среша буклите ви...
Трогнат съм от приятелския жест, Джордж,
но наистина нямам 5000 долара,
които да инвестирам в твоя автомат за продажба на чипс.
Ще ти дам един съвет.
Няма да пробиеш, докато фирмата ти се казва "Мърлявия Мърльо".
Слушахте д-р Фрейзър Крейн. Желая на всички ви здрав дух.
Днес явно имате нужда!
Обожавам да съм права. Това осмисля деня ми.
Можеше да отрежеш някои.
- Я стига!
Ако знаеш на колко затворих! А какви факсове получи... Ето, чети!
Психари!
- Моите слушатели не са психари.
Е, този има нужда от преглед.
Това звучи обещаващо, слушай!
"Не съм мислил, че ще напиша подобно писмо,
но днес ме развълнувахте.
Работя като фотограф и всеки ден се срещам с нови хора,
но въпреки това трудно се сприятелявам.
Думите ви днес ме окуражиха и бих желал да ви благодаря.
С уважение, Боб Ренолдс".
- Този май не е пълно хахо.
Не е. Дори мисля да се обадя на г-н Боб Ренолдс.
Да не откачи?
Може да е пътуващ психопат с каравана с разлагащи се катерички.
Глупости, Роз! Ще му звънна. Откъде ти хрумна подобна гадост?
Обади се на Гарт от Такома.
БУТАН И ЗВЯРА
Позакъсня, но се радвам, че дойде. Нуждая се от съвет.
Дизайнерът ми ще се оттегли, ако не избера дамаска за канапето.
Донесъл съм доста мостри, така че се настанявай.
Всъщност не съм дошъл при теб. Имам среща с нов приятел.
С нов приятел ли?
- Нали споменах,
че ще разширя кръга на приятелите си?
А, ясно! Вече няма да използваш Найлс.
Не, не се опитвам да те заместя, Найлс,
просто двамата с Боб...
С Боб ли? Зарязваш ме заради тип на име Боб?
Найлс, аз не те зарязвам.
Боя се, че Боб ще се почувства неловко с двама ни.
А ние не искаме Боб да се чувства неловко, нали?
Така де, аз съм ти брат от... 38 г.
Но това е нищо в сравнение с неудобството на Боб.
Онзи мъж твърди, че имате среща.
И това ако не е конкурентът Боб!
Найлс!
- Спокойно. Ще се оттегля тихо.
Не ме мисли, ще се оправя. Ще си отида при Марис. Точно така!
Боб?
- Д-р Крейн?
Не, моля те, наричай ме "Фрейзър".
- Фрейзър.
Радвам се, че се обади.
- Да. За мен - едно кафе, благодаря.
Ами...
Е...
- Е...
Виж, благодаря за факса.
Не пропускам нито едно предаване. Гениален си.
Омръзнало ти е да го чуваш.
- Е, тежка е царската корона.
Ето това харесвам в предаването ти.
Разчупваш ледове, можеш да бъдеш забавен.
Вярвам, че смехът може да служи като лекарство.
"Няма по-силен противник от смеха."
"Глупаци в чужбина". Имам първото издание.
И аз съм колекционер.
- Да, бе!
Да ти призная, бях малко скептичен към днешната ни среща,
Боб, в твое лице срещнах сродна душа.
Аз също.
- Мисля да се разходя.
Искаш ли след кафето да седнем да хапнем някъде?
Страхотна идея!
- Добре.
А какво четеш?
Това е библията ми.
"Цялата истина за барбекюто" от Джеф Филго.
Той е от Тексас.
Мислят, че барбекюто е тяхно откритие!
Надути копелета!
Обичаш ли барбекю?
Ами на националния празник, на Четвърти юли, нали знаеш...
Тайната на барбекюто е в соса от мескит.
Първо накисваш растението във вода.
За специални поводи го слагам в бира.
Веднъж го накиснах в саке заради едни японци.
В Япония наричат барбекюто "хибачис".
Високомерни копелета!
Аз си правя собствен ров за барбекю.
Специалитетът ми е пушен пъдпъдък.
Номерът е огънят да е с висок пламък, като горски пожар.
Но всички го наричат "хайдушко барбекю".
Знаеш ли как ме наричат колегите ми? "Шишка Боб."
Слушай, Боб, да имаш хоби, което не включва жар?
Да, аз съм професионален фотограф. "Обективът не лъже."
И аз съм запален по фотографията. Ти фотожурналист ли си?
Снимам деца в търговския център - "Плащаш едно, получаваш две."
Знаеш ли, може да го обсъдим на вечеря.
Ами да.
Слушай, Боб, какво ще кажеш
да хапнем в "Текс-мекс", а?
Взе ми го от устата.
Не сте познали!
Приготвям ви питателен коктейл.
С плодове, кисело мляко, сушени сливи без костилки.
Хубавата закуска развеселява.
Ако ме искаш весел, нека си изям сладкиша.
Стига де!
Заповядайте!
Да, малко коктейли имат такъв съмнителен черен цвят.
Добро утро.
- Снощи май позакъсня.
Вечерях с новия си приятел Боб.
- А, вярно.
Добре ли изкара?
- Не съвсем.
Постоянно дрънка за неща, които не интересуват никого.
Виж ти! Що за егоист?!
Заведе ме в любимия си ресторант за барбекю.
Сервираха огромни плата с овъглено тлъсто говеждо.
Чуваше се само цвърчене на месо, мляскане
и трополенето на кокалите по пода.
Край! Не издържам! Ще си изям сладкиша!
Щом не харесвате този човек, защо излязохте с него?
Щях да му кажа, че не ми е приятно да се виждаме повече, но...
Как да се изразя? Ситуацията е твърде деликатна.
Проблемът е, че той е в инвалидна количка.
Голяма работа! Не сте длъжен да го харесвате.
Да, знам, само че...
Не искам да мисли, че е заради недъга му.
Повече от десет години работя с инвалиди.
Послушайте ме. Те не желаят специално отношение.
О, забравих си вестника.
Дафни, би ли ми го донесла?
Кракът ужасно ме заболя.
Аз ще отворя.
Дафни, ти си права.
Постъпих като някой страхопъзльо, но още утре, щом го видя...
Ето вестника ти, братче.
Боб, ти си тук!
Имахме ли уговорка?
- Не.
Минавах наблизо и реших да се отбия.
Снощи да не съм ти казал адреса си?
Убеден съм, че го премълчах.
Невероятно е какво можеш да откриеш в интернет.
Донесох и гевреци -
с макови зърна, ръжен и сусамов хляб, чеснов лук.
Все пак закуската е най-важното ядене за деня.
Здрасти. Ти сигурно си Мартин.
А ти си Дафни.
- Познахте.
А ти си Боб.
- Да.
Боб - същото и отзад-напред.
СКЪРЦАЩАТА ИНВАЛИДНА КОЛИЧКА Е ПРОБЛЕМЪТ
Имаш няколко съобщения.
От Боб, от Боб... Виж ти!
И това е от Боб.
За две седмици се обади 45 пъти.
Не може ли да сменим номера си?
Само ако преименуваме предаването.
- Знам.
Фрейзър, трябва да направиш нещо.
- Знам, Роз. Работя по въпроса.
Колкото повече отлагаш, толкова по-тежко ще го преживее.
Не ме поучавай! Аз съм психиатър.
Умея да разрешавам трудни ситуации по деликатен начин.
Тихо.
Чу ли това? Скърцането.
Какво скърцане?
- Той е тук! Боб!
Нищо не чувам.
- Само кучетата и аз го долавяме.
Фрейзър, ставаш параноик.
- Не!
Така скърца количката му. Познавам я.
Мили боже!
Здрасти, Боб.
- Чук-чук!
Фрейзър тук ли е?
Разминахте се.
- Жалко, исках да го зарадвам.
Обадих се за свободния апартамент в неговия вход
и познай кой е новият му съсед.
Чу ли това?
- Микрофония.
Техниката ни остаряла и жалка.
Ще потърся Фрейзър в кооперацията му.
Поправка! В нашата кооперация.
Чао, Боб.
- Чао, Роз.
Отиде си. Излез оттам!
- Няма!
Той никога не се отдалечава.
Значи ще сте съседи с Боб.
Пусни газта. Очаква те денонощно барбекю!
Не! Не! Няма да се нанесе в кооперацията!
Няма да го допусна! Ще поговоря с него.
Какво казваш на мъжете,
за да ги разкараш по бързата процедура?
"Искам дете от теб."
Ще го пазя за резервен вариант.
Найлс, трябва да поговорим.
Имам среща с Боб и... Аз не пия това.
Не е за теб, а за моя приятел.
Онзи ти е приятел?
- Да.
Да. Споделяме идеи, чувства, говорим си за изкуство, за политика.
Днес просто се мотаем.
Заповядай.
- Благодаря.
За нищо.
- Слушайте, нямам много време.
Имам да почистя още четири басейна освен вашия, а скоро ще се стъмни.
Знаеш ли, Ралф, мислех си,
че в общи линии нашите професии си приличат.
Аз започвам от най-горните слоеве на човешката психика
и постепенно достигам до най-тъмните кътчета,
като понякога използвам химикали.
Тази година има много шума.
Радвам се, че се обади. Започнах да се чувствам неловко.
Само аз се обаждах, идвах ти на гости,
канех те на вечеря или на кино, или на пазар за шапки.
Ей, виж! Взех ти една.
Боб, нямаше нужда.
Знаех, че ще я харесаш, съседе!
А, да! Боб, ти подписа ли договор за наема?
Не, защо?
Ами трябва да поговорим.
Леле! Ако беше жена, щях да реша, че ме чупиш.
Синята не е лоша.
Опасявам се, че синьото не е подходящ цвят за голямо канапе.
Но ще подчертае персийското килимче. Какво ще кажеш?
Живея в каравана.
Значи си наблегнал на цветове, създаващи илюзия за простор.
Д-р Крейн, честно казано,
когато попитахте дали искам кафе, реших, че ще ми донесете едно.
Разбрах, Ралф. Другата седмица може пак да пиеш от маркуча.
Просто с теб нямаме база,
на която да развием приятелството си,
и не бива да изпитваме вина.
Лесно ти е да го кажеш. Не са били шута на теб.
Не! Аз не ти бия шута.
Всъщност ти си много приятен, очарователен...
Вече съм голямо момче.
Не ме баламосвай, а кажи какво не харесваш в мен.
Е, добре тогава. Ние нямаме нищо общо.
Ти дърдориш за неща, които изобщо не ме интересуват.
Постоянно се обаждаш. Направо ме задушаваш.
Аз... Аз нямам думи.
Да беше казал по-рано!
Исках, обаче се опасявах, че ще се обидиш,
че е заради... Нали знаеш?
Заради кое?
- Количката.
Защо да се обиждам?
- Не знам. Но държах да ти го кажа.
Де да беше заради нея!
- Моля?
Виж,
ако ме зарязваше заради количката, гаднярът щеше да си ти.
А сега аз съм тъпакът.
- Не съм съгласен.
Не съм глух! Нарече ме "досаден и неприятен".
А ти си познавач на хората.
Може да задържиш шапката.
Боб, чакай!
Моля те, изслушай ме. Ще бъда откровен с теб.
Истината е, че ти изобщо не ме дразниш.
Не исках да си го призная,
но е заради количката.
Какво?
Смятам, че си голям симпатяга, душата на компанията!
Имаш интересни хобита.
Подбираш дрехите си с вкус. Направо си неотразим.
Вината е в мен. Много е долно от моя страна.
Но не мога да преглътна количката. Моля те, прости ми.
Съжалявам. Това е краят.
Не мога да повярвам!
Отблъскваш ме, защото съм инвалид?
Какво?!
Не съм чувала по-голяма подлост!
- Момент, вие не разбирате...
Няма нищо сложно! Ти каза, че видът на количката те отблъсква.
Що за изверг би постъпил така?
На гърба си имам родилен белег.
Значи и мен ще отхвърлиш.
- Дами и господа, моля ви!
Това изобщо не ви засяга!
А като се сетя с колко подаръци те отрупах!
С колко соса за барбекю - лютив, "Текс-мекс",
от мескит, от шишарки, от медена горчица...
О, Боб, не ставай дребнав!
Точно отивахме да хапнем. Ще дойдеш ли с нас?
С удоволствие.
Хора, обичате ли барбекю?
- Че кой не обича?
Чорапите ми връзват ли се с панталона?
Ами малко се бият стилово.
Но ако смениш материята, ще бъде по-добре.
Ще трябва да ги купя от Европа.
- Не, не, продават ги и в центъра.
Че кой пазарува оттук?
- Аз например.
© 2023 Translator's Heaven
Фрейзър си тръгна.