Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E10 - It's Hard to Say Goodbye If You Won't Leave (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
След паузата се включваме за 15 сек,
а после представяш новините.
Ще ти броя.
- Не е нужно.
Имам точна представа за времето.
Като дете, докато играехме на криеница, само аз не броях
"един хипопотам, два хипопотама..."
Фрейзър, или навлизаш в новините, или свършваш по-рано.
Не е вярно!
На бас на 20 долара, че ще се издъниш.
Както кажеш.
- Не, ти го кажи!
Здравейте отново.
Слушате д-р Фрейзър Крейн.
Следва втората част на нашето радиопредаване.
В началото говорихме за всичко - от анорексия до ксенофобия.
Какво следва ли?
Разбира се, както винаги темите определяте самите вие,
така че се обаждайте.
Докторът е тук и ще ви изслушам.
О, вие сте на честота 87 АМ...
Слушате "НБС нюз" с водеща Мери-Бет Дейвис...
Мина като по вода.
- Благодаря.
Я да видим - една десетачка.
Втора десетачка...
- Престани!
Фрейзър, спонсорите ни се оплакват,
че рекламите им се губят в големите блокове.
Затова вместо по четири блока на час
вече ще имаме по осем, но по-кратки.
Убедена съм, че както винаги ти искаш да водиш в играта, нали?
Фрейзър?
Да, чудесно е.
Хубаво.
Фрейзър, какво стана?
- С кое?
Докато говореше с Кейт,
придоби онова тъпо пуберско изражение.
Човек би решил, че я харесваш.
Кейт ли?
- Виж се! Ти се изчерви!
Обядвах в мексикански ресторант.
Не е от страст, а от подправките.
Съжалявам, Фрейзър, но усетът ми е безпогрешен.
Ти побърка ли се?
Погледни ме в очите и кажи, че греша.
Роз, ти грешиш.
Господи! Това се казва клюка!
Ти си хлътнал по Кейт!
- Престани вече!
Ти си най-голямата клюкарка в радиото.
Закълни се да си мълчиш.
- Кълна се да мълча.
Тогава нека си стиснем ръцете.
- Добре.
Така, Роз, ние с Кейт...
Господи! Кейт е Мръсницата!
Не, не, не!
- О, не!
Престани! Няма да...
- Мамка му!
Кейт е била жената, правила секс в ефир, която наричаш "Мръсницата".
Господи!
Изчакай малко!
- Добре.
Стана преди няколко месеца. Направихме го само два пъти.
Връзката ни започна толкова внезапно,
че страстта ни заслепи.
Беше емоционална, романтична, вълнуваща.
Разбира се, вече всичко приключи, но...
Роз, нали ще си мълчиш? Нищо няма да кажеш!
Роз? Роз?
Вече няма да правя така.
Забелязах, че държиш моркова под 45 градуса.
Аромата ли подчертава?
- А, не! Така съм свикнала.
А защо избра точно моркови?
- Това видях в хладилника.
Дано не те отегчавам с въпроси, но след като се разведох,
трябва да се науча да си готвя сам.
Не се притеснявайте.
Знаете ли, вие довършете моркова, докато аз сложа пилето.
Добре.
О, хиляди метални зъбчета,
готови да те разкъсат!
Фалшива тревога!
Пръстът ми е на място, месото - не!
Много интересно. Ти сложи кокалче в едното парче.
Така познаваш кога е готово ли?
Така ще разпозная вашето парче.
Д-р Крейн, бихте ли сложили масата?
- Разбира се.
Ако има още нещо за стъргане, само извикай!
За днес приключихме с рендето.
Писмо ли пишеш?
Не, започнах мемоарите си.
Пишеш писмо.
- До приятел в казармата.
Тази дума не се пренася така.
Струва ми се, че Мори Дингман не би забелязал.
Сигурно ще пропусне и липсата на точка на края на изречението.
Макар че това е очевадна грешка. И не е учтиво да пишеш на жаргон.
Не че те поучавам, но "чупка" също е на жаргон.
Здравейте.
- Здрасти.
Имам билети за симфония. Ще дойдеш ли?
Не, ще ходя на среща.
- С кого?
С една жена, която срещнах в офиса.
Помня, когато бях войник. Щом акостирахме в ново пристанище,
тичах в щаба да огледам секретарките.
Да си призная, не съм особено ентусиазиран.
Проблемът не е в жената. Мислите ми са заети с друг човек.
Всъщност изразих се твърде меко.
Постоянно фантазирам за друга жена.
Не виждам нищо лошо.
Когато за пръв път видях майка ви, тя бе толкова скована,
че се наложи да си я представя като клакьорка, как поклаща...
Стига, татко!
- Татко!
Няма ли да пораснете?
Казвам, че е напълно нормално.
Знаете ли колко пъти съм седял в засада в студа
и ме е топлела представата за майка ви до камината само по...
Татко!
Извинете, с майка ви отидохме на излет, организиран от църквата,
и вие доплувахте по реката в плетени кошници.
Ето - не беше трудно!
Започвам да се чудя, дали изпитвам нещо към нея.
Все пак само за нея мисля.
Заинтригувахте ме. За кого говорите?
За Кейт от офиса.
- О, Мръсницата!
Симпатяга беше.
- Такава си е.
Интелигентна, образована.
- Защо не я поканите на среща?
Разбрахме се да не прибързваме.
А и тя не е дала знак, че изобщо ме забелязва.
Така че, ако Фрейзър я покани и тя го отреже,
той дори няма да може да я подразни,
че не знае какво изпуска, защото тя не изпуска нищо.
Благодаря, Найлс.
Страхът не бива да ви възпира, д-р Крейн.
Как да ти кажа, Дафни? Не е толкова просто.
Вероятно съм завладян от романтиката,
но истината е, че не се познаваме.
Ами ако ме отблъсне? Ще ходя на работа с мисълта, че съм глупак.
Да не би да надушвам пиле?
- О, татко!
Омръзна ми от хапливите ти иронични недомлъвки.
Аз не съм "бъзльо". Просто се колебая.
Е, добре, утре ще я поканя, ако това ще ви зарадва.
Имах предвид вечерята.
НЕПРИВЕТЛИВИЯТ ГРАД
Здравей, Кейт, исках да поговорим.
Тъкмо отивам до счетоводството.
Ще дойда с теб.
Забелязала ли си,
че напоследък говорим единствено за рейтинги, реклами, предавания,
назначения и уволнения, промоции?
По строго служебни теми.
Толкова е суховато и бездушно!
Да не натиснах друг етаж?
- О, да!
Напротив, уцели етажа. Съжалявам, мислех си за друго.
Аз също. Кейт...
Исках да те попитам...
- Фрейзър, напускам радиото.
Заминавам за Чикаго.
Моля?!
- Да.
Ще поема тамошно радио.
Всъщност заминавам довечера.
Предвид отношенията ни реших да кажа първо на теб.
Ами аз... нямам думи.
Е, дочаках да чуя и това.
Честито! Това е голям успех за теб.
Да, благодаря.
Честно казано, не се реших лесно.
Човек не знае кога точно да си тръгне.
Ами за времето, през което беше тук, за мен бе удоволствие да те имам.
О, не в онзи смисъл, нали разбираш?
Разбирам.
Е...
Време е да се разделим.
Предполагам.
Сбогом, Кейт.
Божичко! Ослепителен сте.
- Ами... благодаря.
Хайде! Разкажете ми за жената, с която излизате.
Казва се Дона и е художествен директор.
Или божествен директор. Забравих.
Знам, че ви е тъжно заради Кейт, но...
Усмихнете се! Първата среща е най-вълнуваща.
Задаваш всички онези въпроси:
"Какво обичаш да ядеш? Кой е любимият ти цвят?
Ако беше животно, кое би си избрал да бъдеш?"
Ако ви попита, какво ще отговорите?
"Сметката, моля."
Ало?
Найлс, снощи никой не се е държал зле с теб.
Заповядай, ако искаш. Ще ти се зарадвам. Добре, чао.
Найлс...
Да не прилетя?
Татко, стори ми се, че си самотен, и взех филми.
Не знаеш ли, че видеото е развалено?
- Не са на субтитри.
А, да, поправиха го. Какво носиш?
"Каквито бяхме" и класическия "Казабланка".
О, любимият ми филм.
Не съм виждала по-сърцераздирателен момент от този,
в който Хъмфри Богарт казва на Ингрид Бергман
да се качи на самолета с Виктор Ласло, въпреки че я обича!
Какъв финал!
- Май вече няма смисъл да го гледам.
Толкова я обичаше, а я пусна.
Защо постъпи така?
Нека изгледаме филма, и ще разберем.
Тя щеше да помага на Ласло срещу нацистите.
Стига глупости!
Всеки нормален мъж би опитал да я задържи.
Ще жертва свободата на света заради шведско кюфтенце.
Виж, и аз не харесвам нацистите, но какво би правила Ингрид с Ласло?
Нищо не сте разбрали. Филмът е романтичен,
защото показва израстването на Буги от циничен плейбой
в жертвоготовен патриот.
Защо не си облечете шлифери и не го изиграете?
Повярвайте ми, на негово място и вие бихте постъпили така.
Аз щях да я накарам да слезе от самолета.
Тя отива в Лисабон да воюва с нацистите!
Не, отива в Чикаго да превърне местно радио в национална станция.
А ти къде отиваш?
- Да сваля Кейт от самолета.
Другата ще дойде. Какво да й кажем?
- Нямам представа.
Излъжи, че съм отишъл при болен приятел.
Не! Кажи й истината.
Някои хора не са родени един за друг.
Точно като Редфорд и Стрейзънд на финала на "Каквито бяхме".
И този няма да гледам!
Фрейзър!
- Не казвай нищо!
Кейт, днес следобед исках да ти споделя нещо,
но новината, че заминаваш, ме стъписа,
обаче няма да мълча повече.
Постоянно мисля за теб.
Не само за миговете, в които правихме любов,
но и за общо бъдеще.
Ако частица от теб се колебае за същото,
ние сме длъжни да пробваме.
Ако довечера се качиш на самолета, ще съжаляваме.
Може би не днес, не утре, но скоро.
Ще тъгуваме до края на живота си.
Както и да е, мисля, че бях ясен.
Какво ще кажеш?
Кейт?
А по-важното е ти какво ще кажеш?
Господи, цивриш през целия филм.
Не е вярно, сълзят ми очите.
Изглежда, Боги с право я е пуснал.
Фрейзър, какво правиш тук?
Виж, Дона остана да изгледа "Казабланка".
Здравей, Дона.
- Здравей. Как е приятелят ти?
В болницата!
Ами вече е по-добре. Сигурно утре ще го изпишат.
След сърдечна трансплантация?
Той е с байпас.
Е, искаш ли да излезем на вечеря?
Да, само да се облека.
- Чудесно.
Кейт!
- Така, сега ти ме изслушай!
Думите, които ми каза у нас, ме трогнаха.
Ти изрази моите мисли през последните два месеца.
С Тони излязох само няколко пъти.
Дойде да се сбогуваме, преди да тръгна за летището.
Когато го видя, погледна толкова огорчено...
И с нея ли имаш среща?
Очевидно бързо си се окопитил.
Съжалявам. Мислех, че си искрен. Извинете, задръжте асансьора!
Искрен бях! Изобщо не държа на тази.
- Благодаря ти!
Дона, наистина страшно съжалявам. Тази жена означава много за мен.
Ще ме намразиш, но трябва да го направя.
И аз съжалявам, Дона.
Остани да изгледаме края на филма.
Благодаря, но прекарах доста време тук.
Виж ти!
Какъв късмет! И двамата слизаме надолу.
ТРУДНО Е ДА СЕ СБОГУВАШ, АКО НЕ ЗАМИНЕШ
Кейт! Кейт!
Фрейзър!
- Господи!
Знам, че си разстроена, но нямам нищо общо с онази жена.
Уредиха ми среща. Аз исках тази вечер да бъда с теб.
Прибързах.
Стоя тук от половин час с надеждата да дойдеш, но сама не си вярвах.
Трябваше просто да поговорим.
- Ти не си виновен. И аз си мълчах.
Нищо, вече сме заедно.
Билета, моля!
- Минавайте, минавайте!
Не може ли да останеш?
Кажи им, че ще пристигнеш утре.
Не мога. Сутринта съм на съвещание.
- По дяволите!
Къде ще отседнеш? Ще ти се обадя.
- В "Дрейк".
Аз ще ти се обадя. Щом пристигна.
- Добре.
Госпожо, последно повикване!
- Викат ни.
Сбогом.
- Сбогом.
Ще ми липсваш.
- И ти - на мен.
Дами и господа, говорих с командира. Имаме малък технически проблем.
Полет 487 до Чикаго се отменя за неопределено време.
Липсваше ми!
- И ти - на мен!
Щом затвориха вратите, се помолих да стане нещо със самолета ти.
Не е ли съдба? Сякаш някой иска да ни събере.
Разбрах го, щом те видях.
- Аз също!
Сетих се! Ела тази вечер с мен!
Утре съм на работа, но ще дойда другата седмица.
Страхотно! Ще те запозная с близначката си, тя живее в Чикаго.
Имаш близначка?
- Да.
Колко много неща не знаем един за друг!
Питай ме каквото искаш.
- Добре. Сетих се!
Кой е любимият ти цвят?
Син. А твоят?
Сребристосив. Новите модели на беемве го имат.
Любим град?
- Париж. Музей?
"Прадо". Музикъл?
"Кандида". А твоят?
- "Котки".
Сериозно?
- Обичам котките. Дори си имам.
Да те запозная ли с Луи? Той е с мен.
Не, не! Имам алергия. Не си падам много по животните.
Така ли? Нищо. Добре де - ще се разберем.
Сетих се какво може да направим! Ще тичаме край езерото.
Фрейзър, там е толкова красиво! Ти тичаш ли?
Веднъж.
В тъмен паркинг, когато един камион се запали.
Ще правим, каквото ти искаш. Какво обичаш да правиш?
Да обикалям антиквариатите.
За мен "антиквариат" не се връзва с "обикаляне".
Какво пък - още по-добре!
Различията ще направят връзката ни още по-вълнуваща.
Да живеят различията, а?
- Ами да! Господи!
Кихаш заради Луи, нали?
- Не, не, не се притеснявай.
Знаеш ли, ако наистина се мъчиш, имам инжекция.
Чудесно! Чувал съм, че умирали в съня си.
Говореше за алергията ми, нали?
Много съжалявам, Фрейзър,
но ако преместя клетката на Луи по-далече,
ще решат, че е бомба.
Не, няма проблем.
Значи, казваш, че обичаш животните.
- О, да!
Вероятно именно това ме мотивира да работя толкова.
Мечтая си да купя ранчо в Монтана.
Сутрин ще карам ски, а следобед ще яздя кон.
От малка искам да развъждам коне.
Да живееш в ранчо сред коне.
А аз си се представям...
В мезонет с деца.
Искаш да имаш още деца ли?
Да.
Обичаш ли децата?
- О, да, много.
Само че не се виждам в ролята на тяхна майка.
За собствено спокойствие ще проверя дали няма друг полет.
Да, няма да е зле.
Извинете, довечера има ли друг полет до Чикаго?
Чак сутринта.
- А в другите компании?
Момент да проверя.
"Американ" има с прекачване в Атланта.
Излита след 10 минути.
- В Атланта е хубаво, голям град.
Изходът е от другата страна.
По дяволите, няма да стигна.
- Виж, съдбата отново се намеси!
Тази жена трябва да стигне до другата страна!
Ще се движим по-бързо само с един пътник.
Имате право.
Сбогом!
Ще ми бъде мъчно.
- Наистина ли?
Е, Луи, това ще е началото на голямо приятелство.
© 2023 Translator's Heaven
Лека нощ на всички!