Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E08 - The Last Time I Saw Maris (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Може би не успяваш да намериш правилната?
Да не сте луд? Всяка вечер срещам правилната -
амбициозна колежанка или корава бизнесдама,
която търси да разшири кръгозора си, ако ме разбирате.
Не оставяш много място за интерпретации.
И въпреки всички тези флиртове не си истински щастлив.
Разбира се, че съм щастлив.
Просто изгубих пръстена си от кутрето в дома на някоя от тях.
Със звезден сапфир. Много хубав.
Реших, че ако го кажа на всеослушание, може да го открия.
Вини, очевидно не знаеш нищо за моето предаване,
нито пък знаеш нещо за жените.
Но най-ужасното е, че не знаеш нищо и за бижутата.
На кутрето не му трябва пръстен, както и на врата - златен медальон.
Убийте ми, ако разбирам защо!
- Бих го направил с удоволствие.
Връщаме се след малко.
Здравейте, д-р Крейн.
Този направо ме вбесява.
Не можем да избираме обожателите си.
Той е нещо повече от обожател. Видя ли петицията му?
Не.
- Здравейте, д-р Крейн.
Подписахте ли тази петиция? Някой я оставил в столовата.
Адресирана е
до талантливите продуценти на "Стар трек"
и съдържа предложение за нов герой.
"Всемогъщата космическа кавгаджийка Розалинда...
Четиригърдата кралица
на планетата Розняк."
Ще подпиша.
Фрейзър!
Телевизията нямаше да се развива, ако зрителите си мълчаха.
Благодаря. Най-добре да вървя.
Живейте дълго и успешно!
- Разкарай се!
Станах за посмешище.
Досега от охраната ме поздравяваха с "добро утро, Роз".
Сега казват: "Поздрав на Розалинда!"
Би трябвало да си поласкана. Опитът на Ноуел да те увековечи
напомня на любовната поема на Браунинг за жена му.
Браунинг писал ли е нещо за втори чифт гърди?
Трябва да направя справка с бележките си, но мисля, че не.
Ало? Да.
Найлс, говори по-бавно! Едва те разбирам.
Какво става?
- Марис е изчезнала.
Какво?
Не мисля, че е заровена под езерцето ви за риби кои.
Идвам веднага. Запази спокойствие!
Роз, колко остава до края?
- Ти върви! Аз ще поема оттук.
Сигурна ли си?
- Щом мога да кърмя четиризнаци
и пак ми остава време да управлявам Розняк, значи мога всичко.
СЛАВА БОГУ, ЧЕ "ГУЧИ" НЕ РАБОТЕШЕ
Какво става?
- Марис наистина я няма.
Тъкмо говоря с участъка.
- Изчезнала е.
Без бележка, без обаждане...
Фрейзър, слава богу, че си тук!
Имате ли новини, д-р Крейн?
- Не!
Питах съседите дали не са виждали непознати коли в квартала.
Един сподели, че е видял нещо като микробус...
Но това било преди седмици.
Няма причина за паника, Найлс. Сигурен съм, че Марис е добре.
Божичко! Д-р Крейн, не искам да ви плаша,
но усещам много силни вибрации от този предмет.
Мили боже!
- Виждам г-жа Крейн...
Размахва ръжена и крещи:
"Крадец! Махай се! Няма да ти се размине!"
Сетих се! Това каза на декоратора, когато поиска двойна цена за ръжена.
Чудех се защо натрапникът е в панталон на тореадор.
Да, Майк, тук съм.
Да, точно така. Няма я от три дни.
- Извинявай...
Няма я от три дни, но ти се паникьосваш едва сега?
Едва сега разбрах.
Две вечери чуках на вратата й, за да й пожелая "лека нощ",
но ми отговаряше смразяваща тишина, което е съвсем нормално.
Слаба. Запиши: "Много слаба".
Бяла жена. Много бяла.
Боже! Какво може да се е случило?
Научи ли нещо? Добре.
Да, добре.
Майк е проверил кредитните й карти. Ползвани са в Ню Йорк.
Боже, отвлечена е! Някой ползва кредитните й карти.
Добре. Малко по-бавно!
"Армани", "Валентино",
"Картие", "Тифани".
А ресторанти?
- Ресторанти?
Нито един.
- Жива е!
Найлс!
Сигурен ли си?
- Да!
Съдейки по списъка, това е епизодът "Божичко, вече съм на 35 г.!"
Добре, Майк. Благодаря, длъжник съм ти.
Д-р Крейн, така ми олекна!
- На мен също.
И съм изтощен.
Доста се уплаших.
Какво има, Фрейзър? Определено не подскачаш от радост.
Не се ли радваш, че Марис е добре?
Радвам се, разбира се.
Просто...
Докато ти си тук, изплашен до смърт, тя обикаля магазините в Ню Йорк.
Не се ли ядосваш поне малко?
Да, признавам, че поведението й е леко егоистично.
Не е оставила бележка, нито се е обадила.
Фрейзър, това си е между тях.
- Не, татко.
Не за първи път сме свидетели на подобно отношение.
Поставя нуждите си над неговите, не идва на семейните ни събирания.
Това не те ли вбесява?
С годините се научих да приемам нейната ексцентричност.
Това не е ексцентричност, а арогантност и себичност.
Казва, че не е ядосан, значи не е.
- И да бях, какво можех да направя?
Изрази чувствата си!
- Това и правя. Ето - получих обрив.
И това ако не е триумф на самоизразяването...
За бога, защо не изречеш думите, които си умираш да изречеш?
Омръзна ми от теб и твоята психиатрична лекция.
Не си ядосан на мен. Гневът ти е към Марис.
Не, към тебе беше. Ето този е към Марис.
Добре. Вече го изхвърли от себе си.
- Да, и усещането е прекрасно.
Искам пак.
- Давай, Найлс! Това помага.
Само че трябва да го канализираш. Говори с Марис!
Спрете! Тази е много хубава. Ето. Това е грозно.
Подарих им го за сватбата.
- Тогава това.
Божке!
- Марта, усещането е прекрасно.
Трябва да пробваш и ти.
Имах предвид в твоя дом.
Боже, това е Марис!
- Какво? Марис ли?
Но ти каза, че е в Ню Йорк.
- Откъде да знам какво е решила?
Добре, без паника! Има много просто решение.
Удари ме по главата! Ще кажем, че е имало обир.
Найлс! Престани!
Ти си нараненият, не Марис.
- Но тази бъркотия...
Тази бъркотия е физически израз на потискан с години гняв.
Време е да теглиш чертата и да кажеш: "Стига!"
За бога, човече, покажи й бъркотията в главата си!
Прав си. Време е да й кажа, че няма да търпя такова поведение.
Ще поискам извинение.
- Браво на теб!
Никога не съм харесвал тази династия.
Как сте, г-н Крейн?
- Добре. Ще ми се да спреш да питаш.
Въпросът е разбираем към човек,
който е изял чиния с ребърца, голяма колкото сомбреро.
Чия е вината? Теб те беше срам да си ги вземем за вкъщи.
При тази цена нямаше начин да ги оставя там.
Минали са цели три часа.
Вътре сигурно ни чака куче с пълен мехур.
Да се надяваме, че е така.
Даф, какво ще кажеш да го разходиш сама?
Искам само да вляза и да си разкопчая колана.
В ресторанта не ми позволиха.
Разбира се. Всички знаем, че Еди има нужда от разходка.
Не искаме мазното месо, с което се тъпче,
да задръсти артериите му и да накара сърцето му да спре.
И защо не вземеш по някое сокче от магазинчето на ъгъла?
Размърдай се, старче!
Ето те и теб.
Найлс!
Извинявай, че те уплаших. Влязох сам. Искаш ли бира?
Не.
Благодаря, че ми помогна да осъзная гнева си.
Не знаех колко е целебно да вземеш нещо и да го направиш на парчета.
Няма за какво, Найлс. Как мина с Марис?
Влязох в стаята й и поисках обяснение.
По време на обяд в клуба по градинарство чула,
че в Ню Йорк са излезли новите модни колекции.
Понеже бързала за летището, пропуснала да ми остави съобщение.
Невероятно!
- Побеснявам само като си помисля.
Наистина ли?
- Да!
Казах й: "Марис, ти не се съобразяваш с мен.
Когато си готова да се извиниш, ще ме намериш при Фрейзър."
После излязох и треснах вратата.
Понеже вратата е от баварска катедрала от 14. в.,
помолих двама души от прислугата да ми помогнат.
Но липсата на спонтанност беше компенсирана от резонанса.
Знаеш, че не обичам да се хваля, но изглежда, този път бях прав.
Чувстваш се добре, нали?
- Чувствам се отлично.
Чувстваш се силен.
- Дори могъщ.
И би искал да минеш на вино, нали?
- Да, моля!
Ало?
Здрасти, Марис! Да, Найлс е тук.
Ще видя дали може да говори.
Здравей, Марис.
Знам, че не си свикнала да ти говоря с такъв тон,
но точно в това е смисълът, нали?
Разбирам.
Е, благодаря.
Знам, че не ти е било лесно да се обадиш. Дочуване.
Иска развод.
Няма смисъл. Не желае да говори с мен.
Дай й време да се успокои! Утре се обади отново!
Сигурно си изтощен, Найлс.
Защо не приключим за днес и не си починем?
Имаш ли одеяло за мен?
Не, Найлс. Днес преживя много. Няма да спиш на дивана.
Върви в леглото на Фрейзър!
Какво?
Няма ли да е проблем?
- Никакъв.
Не искам да се натрапвам.
- Ти си част от семейството.
Благодаря.
Много великодушно от твоя страна.
Все пак ти допринесе да го изритат.
- Исках само да постъпи правилно.
Занимавах се със семейни проблеми повече от 30 г.
Първото правило е да не вземаш страна.
Малко е трудно, като става дума за брат ти.
Това е второто правило.
Когато става дума за роднини, не се забърквай!
В това има смисъл.
- Понякога трябва да ме слушаш.
Знам.
Не съм психиатър, само обикновено ченге.
И то дяволски добро ченге.
Отиваш да говориш с Марис, нали?
- Връщам се след час.
КАКВА Е ТАЗИ СВЕТЛИНА, КОЯТО ОТ ПРОЗОРЕЦА ИЗГРЯВА?
Не ме игнорирай, Марта!
- Махайте се!
Пусни ме! Трябва да говоря с г-жа Крейн.
Г-жа Крейн казала не д-р Крейн, не друг д-р Крейн
и не Крейн с бастун.
Поне й кажи, че съм тук!
- Тя знай. Всички знай.
Марис!
Марис, трябва да поговорим.
Знам, че си горе. Виждам те през щорите.
Добре, щом не искаш да говориш, поне слушай!
Найлс не ме е карал да идвам. Дойдох, защото се тревожа за вас.
Осъзнавам, че днес ти е говорил доста рязко.
Истината е, че аз го насърчих да изрази гнева си.
Колкото и да ти е било трудно да слушаш критика,
ти си справедлива жена и разбираш, че гневът му беше основателен.
Марис, като отваряш този прозорец,
разчистваш пътя към един дълъг и щастлив брак.
Това е добре!
Хубаво, изразяваш гнева си.
Това също е добре.
Въпреки лекото ти избухване няма да си тръгна оттук,
докато не направим поне малък пробив.
Виждам, че времето ни изтича. Не ме изпращай!
Знам, че си там.
Честно казано, след снощи не харесвам такива като теб.
Зяпай колкото си искаш! Няма да ти дам нищо за ядене.
Добре де.
Може да довършиш ужасния овчарски пай на Дафни.
Бог ми е свидетел, че не става за хора.
Да не би да чу "хора"? Исках да кажа "мормони".
Мисълта ви не е много бърза рано сутрин.
Беше тежка нощ.
Може би другия път ще ме послушаш и няма да се месиш между съпрузи.
Ето го и татко - свеж и наспан, готов да продължи с лекцията.
Вижте, брат ви е оставил бележка.
"Скъпи татко, Фрейзър и Дафни,
когато се събудите утре, мен няма да ме има.
Благодаря за помощта, но вече не искам да съм в тежест."
Нали не мислите...
Не. Сигурна съм, че е напълно безобидно.
Да, пистолетът ми е заключен, а вратата към балкона е затворена.
И всички знаем, че овчарският пай на Дафни още е в хладилника.
Привет на всички!
Защо сте се затворили в този хубав есенен ден?
Найлс, изглеждаш в добро настроение.
Днес осъзнах, че независимо дали ми харесва, или не
животът ми се променя.
Отново съм сам, така че си намерих ергенска квартира.
Това кафе ли е?
- Не избързваш ли малко?
Не. Марис ми нареди да си изнеса нещата преди залез,
иначе ще ги дари за благотворителност.
Купих си тези дънки.
Мисля да си пусна брадичка и да се запиша на фитнес,
но не знам как се заяква най-бързо - с аеробика или с тежести.
Имате ли предложения?
Аз имам едно.
Потърси помощ!
Преживя много и си в състояние на пълно отрицание.
Изпитваш силни емоции,
но вместо да ги приемеш, ти ги отричаш.
Не ги отричам. Чувствам се в хармония със себе си.
Бързо осмислих чувствата си.
Всъщност дори ги записах в дневника си.
Да видим. Докъде бях стигнал?
"5,00 ч. Буден. Блажено недоумение. Нещо е станало, но какво?
5,01 ч. Завладяващо чувство на празнота и отчаяние.
5,07 ч." Не мога да го разчета.
А, да! "Безконтролен плач.
6,15 ч. Изплакал всичко, гладен.
Изяждам цяла кутия зърнена закуска. Великолепна е."
Видя ли? Не ми казвай, че не осъзнавам чувствата си!
"9,45 ч. Извади мрежата за пеперуди."
ОТРИЦАНИЕТО Е ФАКТ
Не ми е лесно да кажа "сбогом" особено след толкова много години
и след всичко, което споделяхме заедно.
Жан-Пиер, Мари, Бернар, благодаря ви за дългите години вярна служба.
Направете ми една лична услуга - грижете се за г-жа Крейн!
Оттук насетне оставате насаме с нея.
Персоналът има въпрос.
Може ли да дойдем с вас?
Марта, боя се, че това е път, който трябва да извървя сам.
Сигурно е болезнено за тях.
- "Болезнено" е меко казано.
Но те са силни и ще го преживеят.
Внимателно с това!
- Погледни го, татко!
Изпаднал е в отрицание.
- За бога!
Първо го караш да се изнесе, после мрънкаш, че не страда.
Все си недоволен.
Щях да съм доволен, ако изразяваше поне някакво истинско чувство.
Размотава се насам-натам като зомби.
Това е всичко. Ще тръгваме ли?
- Не бързаме, Найлс.
Аз бързам! В 17 ч. имам аеробика.
В 18,30 ч. имам среща с декоратора си.
Да тръгваме!
Взех ли си портфейла?
Да.
Взех ли си чековата книжка?
Да.
Ума ли си изгубих?
Не мога да тръгна! Това е моят дом! Няма да ме отведете!
Отвори, Найлс!
- Не!
Благодаря, че наминахте. Ще предам поздравите ви на Марис.
Успокой се, Найлс!
- Не, не се успокоявай!
Излей си душата! Полезно е.
- Никога ли не спираш?
Всичко ще бъде наред.
Не. За мен няма живот извън този дом.
Просто си разстроен.
- Не искам да съм ерген.
Не ми хареса и първия път.
- Найлс, просто седни за малко!
Къде, Фрейзър?
Тук ли?
На стола, който купихме от Виена, докато бяхме на меден месец ли?
Или тук...
Където в неделя сутрин свирех Малер, докато Марис рисуваше акварели?
А може би тук...
Където пихме шампанско на последната ни годишнина?
Наистина е била последната ни годишнина.
Найлс...
Д-р Крейн!
- Да, Марта?
Г-жа Крейн дава съобщение за вас.
"Ако кажете, че всичко по ваша вина, може да остава".
Може да остана, така ли?
- Чака горе.
Найлс, преди да вземеш решение,
увери се, че не грешиш относно фактите!
Да, купихте този стол на медения си месец във Виена,
но помни, че ти искаше стола, който сте видели в Париж!
Да, всяка неделя свиреше на Марис на онова пиано,
но всъщност мразиш Малер.
А и кой, освен Марис не го мрази?
Остави го да помисли!
Казвам само, че покрай добрите неща в брака ти имаше и проблеми,
неща, с които не желаеше да се примиряваш повече.
Ако искаш промяна, трябва да отстояваш себе си.
Ако се поддадеш сега, завинаги ще си останеш слаб и малък,
защото не си събрал смелостта да кажеш:
"Няма да позволя да ми причиняваш това, Лилит!"
"Марис."
Мисля, че изгубих авторитета си. Татко, ти кажи нещо!
Няма да му казвам какво да прави.
Нямам нищо против да чуя мнението ти.
Моето мнение не е от значение. Важно е какво мислиш ти.
Ако искаш да се качиш горе, ще те подкрепим.
Ако искаш да си тръгнеш, пак ще сме зад теб.
Ти да не откачи?
Ще се кланяш на онази жена след всичко, което ти причини?!
Всъщност отивах за ключовете за колата.
Но благодаря за безпристрастния съвет, татко.
© 2023 Translator's Heaven
Благодаря.