Frasier - Season 3 (1995) (Frasier (1993) - S03E03 - Martin Does It His Way (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
На трета линия е Ед.
Здравей, Ед. Слушам те.
Ед?
Ед?
Ед явно е затворил.
Следващият слушател. На четвърта линия е...
Роз?
Роз?
На линията е...
Ум... Наклон.
Ума-Никол!
Здравей, Ума-Никол. Слушам те.
Имам щастлив 20-годишен брак и не съм си и помисляла да изневеря.
Но напоследък, когато правим любов,
си представям друг мъж, не съпруга си.
Напълно нормално е
да разнообразиш любовния си живот с фантазии
за някой спортист или актьор, или...
Или радиопсихиатър?
Моля?
- Този ваш глас, д-р Крейн!
Имате най-чувствения глас на света!
Ами, не знам, Ума-Никол...
Не съм ви виждала на снимка. Бихте ли се описали?
Не смятам, че е редно.
- Аз ще го опиша.
Роз, не мисля...
Висок 185 см, с масивна челюст и с широки рамене като на военен.
Сега е с къса коса,
която подчертава кобалтовосините му очи,
издяланите му скули и плътните му съблазнителни устни.
Благодаря, Роз!
Благодаря и на вас, д-р Крейн. Тази нощ ще си мисля за вас.
Ако имам късмет, два пъти.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн и издяланите ми скули почервеняха.
До утре. Слушате КАСЛ 780 АМ.
Роз, поласкан съм от описанието.
Любопитно ми е, само разпалваше въображението й
или наистина ме виждаш така?
Не знаеш, нали?
Фрейзър, много ме привличаш! Винаги съм те харесвала.
Външността ти, гласът ти...
Толкова пъти съм искала да се съблека гола
и да се лепна на преградата като буболечка на стъкло на кола!
Приключи ли?
- Като задаваш тъпи въпроси...
Добре. До утре!
Няма ли да дойдеш на оперативката?
- Не, кажи, че леля ми е починала.
Поискала е аз да организирам възпоменателната служба.
Съболезнования.
- Няма защо.
Тя беше дърта харпия и вгорчаваше живота на всички.
Това ли ще напишеш на надгробния камък?
Не искам да проявявам неуважение, но през целия ми живот
ми е говорила презрително, подигравателно и надменно.
Тогава защо е поверила службата на теб?
Аз й бях любимецът.
Добър вечер.
- Здравейте.
Татко, нали се разбрахме?
Еди няма да лежи на дивана, а аз няма да го хвърля под автобуса.
Здравей, Дафни.
- Здравейте, д-р Крейн.
С нас ли ще вечеряте?
- Ако не те затруднявам.
Литературният клуб на Марис има сбирка у нас и не искат мъж.
Да, Найлс притеснява жените.
Бях на последната сбирка и г-жа Естебрук Киндрид
получаваше тикове всеки път, когато казваше "Балзак".
Как мина срещата с адвоката на Луиз? Уредихте ли делата на вещицата?
Попитай нея.
Леля Луиз е поискала Найлс да разпръсне праха й.
Трябва да намеря подходящо място. Не знам какво да правя с нея.
Изхвърли я в тоалетната.
Не може, г-н Крейн.
- Защо? Тя обичаше водата.
Точно така! На плажа!
Не, тя мразеше чайките. И те я мразеха.
Да! Не.
Каквото и място да избера, тя не би го харесала.
Все намираше кусури.
Когато й окосих моравата.
Когато й купих коледна елха.
Когато изработих пепелник.
"Само толкова ли можеш? Дъното е криво."
Сега да беше тук този пепелник!
Кога е службата?
- След две седмици.
Голям късмет! Поискала е аз да произнеса слово.
Ще се справите. Просто кажете няколко добри думи.
Няма такива.
- Измислете ги.
В тези слова винаги се лъже.
Не, няма да си измислям несъществуващи добродетели.
Трябва да си спомня нещо добро в нея.
Успех!
Тя беше заядлива стисната досадница!
По цял ден седеше вкъщи и гледаше телевизия.
И цял живот си пази старите грозни мебели.
Какво?
Постоянно мрънкаше, че мрази зимата.
Да, всяка година казваше, че ще отпътува за тропиците.
Това беше голямата й мечта. Но да даде пари? Не!
Само седеше и мрънкаше, че иска да е на топло място.
Най-сетне мечтата й се сбъдна.
Мисля, че е много тъжно цял живот да имаш тайна мечта
и да не я изпълниш.
Вие не бихте направили такава глупост, нали, г-н Крейн?
За какво говориш?
- Ами, знам ли...
Може би за една кутия за обувки, която криете.
Кутия ли?
- Нищо важно.
Добре, щом не искате, не говорете за това.
Но сте му отдали над 30 г. от живота си.
Не ти го казах, за да се раздрънкаш!
Какво има в кутията?
- Нищо.
Не казвай "нищо".
- Обикновена кутия за обувки.
Добре де!
Става дума за песни, които написах...
За Франк Синатра.
И ги държи в кутия от обувки!
- Не си ли свърши работата?
Татко?
С майка ви постоянно слушахме Синатра.
Знаех повечето му песни наизуст.
И един ден ми хрумна да се опитам и аз да напиша песен.
Докато седях в участъка или чаках в засада,
ми идваше идея и скоро имах цяла кутия с песни.
Представях си как с майка ви ще идем да гледаме Франк във Вегас
и той ще открие концерта си с моя песен.
Защо никога не си ни казвал?
Защото песните са глупави.
Няма смисъл да ме молите, няма да ви ги покажа.
Ето ги! Както ви казах, в кутия за обувки.
Ако питате мен, много са хубави.
"Ти си песента на моята душа".
- Много поетично!
"Сърцето ми от тебе зазвъня. Зън-зън!"
Това е от времето на албума "Зън-зън".
Кутията е пълна с песни!
"Не исках да я убия, но тя ме вбеси".
Дай!
Това са самопризнания. Текстът е на гърба.
Така и не довърших песните. Не са хубави.
Освен тази.
Тя е напълно в стила на Синатра.
"Тя е разкошна дама".
Виждате ли колко съвременно звучи?
Защо не я изпратите на Синатра?
Това са просто драсканици.
Мелодията ми е в главата, но не мога да я запиша.
Ние с Найлс можем.
Нека да я запишем. Още сега ще осъществим мечтата ти.
Идеята е глупава.
- Хайде, татко!
Само си губите времето да го убеждавате.
Татко! Хайде!
- Не. Престанете.
Може би си прав.
Продължавай да си седиш пред телевизора.
Докато един ден не разпръснем праха ти над стола,
където никой няма да го забележи.
Добре де.
Наистина ли?
- Съгласен съм.
Супер! Хайде, Найлс!
- Аз ще бъда на пианото.
Не, аз ще свиря! Добре де.
Представям си интродукцията ето така...
Е, пианото си е твое.
В МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ НА НОЩТА
Не, не. Ето така...
"Моята разкошна дама..."
После...
Значи...
Не, Найлс, това е грандиозният финал!
В защита на Найлс ще кажа,
че след четири часа работа всичко ни звучи еднакво.
Да опитаме пак.
- Добре. Така ли?
Точно така!
- Харесва ли ти?
А сега още веднъж припева.
- Добре.
"Тя е разкошна дама.
Сърцето ми "чик-чирик" запява.
Тя е момичето, за което по цяла нощ мечтая..."
Не искам да те критикувам, но това звучи
като песен на Каб Калоуей наобратно.
Имате ли предложения?
Да. "Тя е като гора, спокойствие дарява."
Не. "И най-големият мъжкар се притеснява."
Аз го измислих.
"Можеше да спи с Уорън Бийти."
Браво, Дафни!
- Строфата си е добре.
Продължавай.
"Устните й са в цвят рубиненочервено.
Сърцето ми пърха окрилено.
Тя е момичето, по което губя ума си от любов!"
Извинявайте, не се заяждам,
но изглежда, че сърцето ти или пее "чик-чирик",
или звънти, или пърха.
Не ми трябва още един критик.
Да, може би ти трябва кардиолог.
Моите уважения, но аз знам по-добре какво харесва Франк.
Песента е почти съвършена.
Ами...
Какво ще кажете? След 30 г. най-после я завърших.
Поздравления!
Браво!
- Благодаря.
Утре сутрин ще я изпратя на екипа на Франк.
Ако имам късмет,
може би ще му я предадат.
"Тя е разкошна дама, сърцето ми от обич полудява..."
Боже! Службата е след час.
Не си ли готов със словото?
Не мога да измисля дори първото изречение.
Извадих този албум с надеждата някоя нейна снимка да ме вдъхнови.
Ето идея за начало.
"Всички обичахме леля Луиз. Без фотоапаратът."
Д-р Крейн, от две седмици се мъчите с това слово.
Може би е време леко да изопачите истината.
Не, няма да лъжа.
Не вярвам, че не можете да разкажете нищо хубаво за нея.
Не е ли имала любим забавен израз?
- "Спри да плачеш
или ще те разплача" не е много забавен.
Къде отивате?
Ще проверя пощата.
Дано най-после получи отговор за песента.
За две седмици сигурно сто пъти проверява пощата.
Наздраве! В състояние ли си да дойдеш на службата?
Това е само лека настинка.
Пък и в моето семейство, когато има погребение, всички отиват.
Помня погребението на баба Мун.
Братята ми се върнаха от тридневен запой.
Не можеха да стоят на краката си. Бяха мъртвопияни.
но допълзяха до погребението на четири крака.
Похвално.
Бяха длъжни. Носеха ковчега.
Здравей.
Боже! Още ли не си разпръснал праха?
Къде ли не ходих - на горска поляна, при ромолящо поточе, при езерце.
Нито едно място не ми хареса. Какво да правя?
Ами идва зима. Тротоарите са хлъзгави.
И аз имам проблем със словото.
Помниш ли кога направихме тази снимка?
Когато леля Луиз ме заведе в парка да пусна хвърчило.
Струваше 39 цента и когато се закачи в дърво, ме накара да го сваля.
Паднах и си счупих ключицата на две места.
Това беше единственият път, когато я видях да се смее.
Мисля, че там ще бъде щастлива!
Може би си прав.
- Да разпръснем там праха.
Има ли новини за песента?
Не. Да тръгваме.
- Добре.
Може по пътя да ми хрумне нещо.
А и може да се отбием в парка да разпръснем праха.
Добре.
- Трябва да бъдете само семейството.
Ще пътувам с моята кола.
Хайде.
- Паркът е идеалното място.
Лельо Луиз, измъчва ме две седмици,
но ти показах, че мога да се справя с нещо.
Млъкни!
ДА СЕ ДЪРЖИ ПОД ТЕЧАЩА ГОРЕЩА ВОДА
Ето тук. Идеално!
Дрънчи.
Като голям зловещ маракас.
Какво ще кажа на службата?
Не питай мен.
Ти пишеш текстове на песни.
- Да, бе!
Кажи го на Синатра.
Виж, татко... Песента е хубава.
Даже сутринта си я тананиках под душа.
Това, че още нямаш новини, не значи, че...
Получи ли отговор?
- Да.
Тази сутрин. Отхвърлили са песента.
Съжалявам, татко.
- Няма нищо.
Синатра сигурно получава хиляди песни.
Какво съм очаквал?
Важното е, че опита.
Да, сигурно.
Щеше да е хубаво да бъде изпълнена, но поне я завърших.
Най-после.
Изминах пътя, изкачих планината и посегнах към звездите.
Да, има с какво да се гордея!
Не мога да отворя проклетата урна!
- За нищо не ставаш!
За бога! Дай ми я!
Май разхлабих капака.
Изглежда, че целият старчески дом на Луиз е дошъл.
В стола явно е имало дроб с лук.
Като са чули, че ще говори Фрейзър Крейн от радиото,
всички са дошли.
Питат се какво ще каже.
- И той се пита.
Още мисли върху първото изречение.
Имаше ли проблеми с праха?
- Нищо особено.
Скъпи приятели, благодаря ви, че дойдохте.
Знам колко високо ценеше Луиз приятелството ви.
За нас е чест, че с нас е любимият й племенник,
един от най-изтъкнатите оратори в Сиатъл - д-р Фрейзър Крейн.
Д-р Крейн от две седмици размишлява какво беше за него Луиз.
Д-р Крейн?
Така...
Какво да кажа за леля Луиз?
Какво да кажа?
Луиз...
Докосна всички ни.
Всъщност тя все още ни докосва.
Леля Луиз...
Обичаше да ни поучава.
Когато си я представя, все чувам как ми казва:
"Ще те науча аз тебе!"
Спомням си един конкретен урок, който ми даде.
С начина, по който живееше,
тя ни научи колко важно е да преследваш мечтите си.
Не е важно дали ще успеем, важното е да опитаме.
И сега, когато се прощавам с Луиз,
си спомням един израз, който чух от баща си:
"Тя е разкошна дама".
Казах: "Тя е разкошна дама"!
Каква разкошна дама!
Тя е разкошна дама! Сърцето ми "чик-чирик" запява!
Тя е момичето, за което по цяла нощ мечтая.
Устните й са в цвят рубиненочервено. Сърцето ми пърха окрилено.
Заради нея искам да крещя: "Ти си най-прекрасната жена!".
Светът е в нейните крака.
Сърцето ми от нея зазвъня. Зън-зън!
Моята разкошна дама!
Моята страхотна разкошна дама!
© 2023 Translator's Heaven
Благодаря.