A Haunting in Venice (2023) Свали субтитрите
ВЕНЕЦИЯ, ИТАЛИЯ 1947
Синьор Поаро, сладкишите ви.
Дойдоха яйцата.
Поаро!
- Поаро!
Мосю Поаро, помогнете ми.
Родителите ми умряха загадъчно миналата година.
Скоро ги последва и брат ми.
Лекарят ни няма обяснение.
Моля ви, боя се за живота си.
Казват, че сме прокълнати.
Какво ти казах?
Докосни го пак и ще останеш без ръка.
Прощавайте, сър.
Синьор Поаро, трябва да говоря спешно с вас.
Мосю Поаро.
Дойде една дама.
Казва, че е във Венеция по спешност.
Била ваша приятелка.
Аз нямам приятели.
Каза, че ще кажете така,
затова да ви дам това.
Писателката.
Здравей, млади момко. Майка ти вкъщи ли си е?
Простете на телохранителя ми. Така му наредих.
Пуска само сладкаря два пъти дневно.
- Два пъти ли?
Знаете ме. Само ябълки до вечеря.
- Да.
Това много го обичам.
Малкото шоко-моко-ладче.
Еркюл Поаро наистина замлъкна.
Оттеглил се е в уединение. Замества случаите с пасти.
Напълно съм доволен.
Не.
Това е щастие, не доволство.
Един писател знае разликата.
Дори е избрал Венеция за скривалище.
Великолепна старина, бавно потъваща в морето
като вашия ум без предизвикателства.
Не подценявайте остроумието ми.
Аз съм най-добрата криминална писателка в света.
Или поне бях.
27 от 30-те ми книги са бестселъри.
Проклетите критици на последните три ги нарекоха слаба ракия.
Ариадна Оливър, радвам се да ви видя.
Идвате с мен.
Време е да живнете малко.
Виж ти.
Не чухте ли? Спешно е.
Не сте първата, която ме изкушава с неустоим случай.
Не е случай. Нещо доста по-пикантно е.
Наистина сте се откъснали от света. Знаете ли датата?
Какво ще рече "пикантно"?
Честит Хелоуин!
Американците внесохме силната музика и лошия шоколад,
но и възродихме Деня на Вси светии.
Довечера има празненство за децата.
Здравейте, деца! В Америка се казва "Честит Хелоуин!".
Честит Хелоуин! Само така!
Поаро, открих нещо. Някого.
Не мога да го обясня.
Огледах го от всички възможни страни и не го проумявам.
Напипали сте нещо, приятелко.
"Нечестивата г-ца Рейнолдс."
Според вестниците тя е спиритист, или медиум.
"Джойс Рейнолдс, наскоро пусната от затвора,
е последната регистрирана жена,
затворена по силата на Закона за вещерството от 1735 г."
Виждала съм безброй такива "медиуми", всичките измамници.
И изведнъж тя.
Изумително.
Казвам ви, бях на сеанс на тази г-ца Рейнолдс
и се случиха неща.
Трикове.
Не познавам по-умен човек от мен и не го проумявам.
Затова дойдох при втория.
Детектив Поаро трябва да пукне този балон
или накрая ще взема да повярвам.
Открийте измамата. Елате на празненството за сираци.
След това сме канени на сеанс.
Има празненство.
- На среща ли я водиш?
Приятно изкарване и не се плашете много.
Ето го.
"Палацо Лакриме дей Джовани."
Във Венеция казваме:
"Всяка къща е обитавана от духове
или е прокълната."
Готови ли сте, деца?
Да!
Много отдавна
това имение било сиропиталище.
Добри лекари и сестри се грижели за добри деца.
До чумата.
Чумата всява в хората страх,
а страхът ги кара да вършат ужасни неща.
Не е ли твърде плашещо за децата?
Страшните истории правят живота по-малко страшен.
Скоро децата разбрали, че са сами.
Заключени вътре да умрат,
те гладували, викали, драскали с нокти.
Според някои децата още се крият в това имение
и искат да привлекат още деца.
Затова внимавайте.
Те искат да отмъстят на лекарите и сестрите,
които ги оставили тук да умрат.
Внимавайте за знака на Детската вендета.
Тук няма лекари, нали?
Не.
А сестри?
Не.
- Не ли?
Значи празненството може да започва!
Не! Стига сте тичали.
ЕДГАР АЛЪН ПО МИСТИЧНИ РАЗКАЗИ
Леополд.
Леополд.
Има истинско празненство, а ти се криеш в книга.
Поне веднъж поиграй с другите деца.
Игрите са лекомислени.
Хелоуин изисква страшни истории.
Не мислите ли, г-це Олга?
Поне не искаш ли торта?
Тя е за сираците.
Ще видя как е татко.
По празници не му е добре.
Внимание, монахиня.
Г-це Оливър, прекрасно е, че сте тук. Вие сте любимата ми писателка.
Романите ви ме обнадеждават, че злото ще получи възмездие.
Уви, животът не се подрежда като в романите.
Да. Приятна вечер.
Добре ли си?
Много е високо.
Разбирам. Тук горе е много тъмно, нали?
Това ли е домакинята?
Къщата е моя.
- Сопранът Роуина Дрейк.
Бляскавият живот на примадона.
Но тя живее тук.
Къде са потънали парите й?
Всеки, живял някога тук, става жертва на трагедия.
Поне такава е легендата.
Детската вендета.
Някой зърва на стената детска сянка и се спуска мрак.
Като дъщеря й преди година.
Нея ще чуем тази вечер.
Изгубеното момиче от отвъдното.
Няма да повярвам в тези неща.
Ще видим.
Скъпа, всичко ще бъде наред.
Г-це Роуина, пак е протекло.
Татко?
Добре ли си, татко?
Искаш ли хапче?
Не.
Малко пунш?
Ако предпочиташ, ще си вървим.
Няма нужда.
Обещах на Роуина да остана.
Добре.
Очаквах сеанса с нетърпение.
Правите голямо добро на децата, мадам.
И на възрастните.
Ще се включите ли в играта с ябълки? Изглежда забавно.
Забавата не е за мен.
Изпитвам радост.
В този дом отдавна не е отеквал смях.
Имението е забележително.
Може да е ваше.
Нямам средства за ремонт и не го понасям.
Никой не желае да го купи след...
Моля те, Господи, не!
Простете.
Мислех, че гледката на толкова лица ще потуши болката.
Г-жо Роуина?
Да?
Гостенката ви е тук.
Боже, притеснявам се.
Вярвате в медиуми?
Къщата ме накара да вярвам.
В нея има гласове.
Шепоти.
Хлипане.
Дъщеря ми се будеше нощем и говореше.
Мислех, че говори с куклите си.
Моята дъщеря...
Да можех да чуя пак гласа й.
Думичка.
Бих дала всичко на тази г-ца Рейнолдс.
Този път ще е много тъжно.
Г-це Рейнолдс.
Всичко в салона е готово за вас
според указанията на асистентката ви.
Домът ви е много шумен.
Децата ще си тръгнат, преди да започнем.
Толкова много...
навсякъде.
Ужасни спомени.
Стаята на дъщеря ви е на третия етаж.
Но как...
- Може ли да го проведем там?
Разбира се.
Ариадна Оливър.
Моят заклет враг.
Отново се срещаме. Нечестивата г-ца Джойс Рейнолдс.
Измисли го пресата. Не съм сигурна дали ми харесва.
Добър вечер, мадам. Признавам, че очаквах нещо по...
Драматично? Нелепо?
Дърта вещица?
Да, това е точното наименование.
Дърта вещица.
Не съм искала да съм такава.
Повече харесвам "медиум", някой по средата.
Аз не съм голяма или малка и съвсем не съм интересна.
Но мога да говоря с мъртвите.
А вие?
Аз съм Еркюл Поаро.
Бяхте Еркюл Поаро.
Детективът.
Вие не сте нищо средно. Доста сте прочут.
Аз ли съм следващият ви случай?
Вече се оттеглих.
Но сте тук да ме изобличите.
Великата писателка не ви ли доведе за това?
Тук съм в услуга на г-ца Оливър,
която много иска да разгадае методите ви.
Трябва да знаете,
че цял живот съм бил неочарован от тези като вас.
Като мен?
Опортюнисти, възползващи се от уязвимите, нали така?
Вие не вярвате в задгробния живот на душата?
Изгубих вяра.
Колко тъжно.
Много е тъжно. Истината е тъжна.
Разберете, мадам,
бих приел с отворени обятия
всеки истински знак за дявол, демон или дух,
защото ако има духове, има и душа.
Ако има душа, има Бог, който я е създал.
А ако има Бог, имаме всичко.
Смисъл, ред, правда.
Но аз видях твърде много от света.
Безчет престъпления, две войни,
горчивата злина на безразличието и заключението ми е не.
Няма Бог, няма духове.
Няма медиуми, които да говорят с тях.
Какво казвахте?
Сякаш нямах достатъчно за чистене.
Не бива да са тук след мръкване.
Едва ли ще ни безпокоят.
Кой?
Какво става след мръкване?
Е, още ли е шарлатанка?
Таван, отслабен от течове, несвикнал с тропот на крака.
Нито дума за театрално подбрания момент.
Стаята на г-ца Алисия е тук горе.
Може ли да попитам как умря момичето?
Балконът. Каналът.
Удавяне.
- Самоубийство.
Не е виновна тя. Те я тласнаха към това.
Г-жо Семиноф, моля ви.
- Докторе.
Вие се грижехте за нея и сам видяхте.
Момент, моля.
Кой е бил тук вътре днес?
Г-ца Рейнолдс, асистентката й?
Никой. Единственият ключ е у мен.
Друг освен мен не е стъпвал тук след смъртта на Алисия.
Обирам праха и проверявам Хари.
Кой е Хари?
Неин приятел.
Разказваше му всичко.
Той говореше, преди тя да умре.
Сега само крещи.
Всичко е, както тя го остави.
Г-ца Роуина не позволява да местя нищо.
Двете с Алисия бяха неразделни.
Не можеш да ме хванеш!
- Мога!
Имението беше техният оазис.
Само по за седмица между представленията.
Но призраците на децата правеха компания на Алисия.
Тя порасна толкова красива.
После се запозна с главния готвач Максим.
Сгодиха се толкова бързо.
Бяха толкова влюбени.
После с годеника й се скараха.
Тя се върна в имението.
Тогава започна да вижда децата.
Искаха я за себе си.
Последните си седмици тя изстрада в онова легло.
Виждаше неща.
Сенки.
Казваше, че децата я зовели.
"Искат те тук при тях."
Те я подлудиха.
Г-ца Роуина не се отделяше от нея.
Умоляваше духовете да я оставят на мира.
Не я послушаха.
Те оставиха знака
на Детската вендета.
От полицията казаха, че раните са от падането.
Полицията...
Слушаме.
Сега тази жена иска да смути душата на Алисия.
Слушаме.
Казвам ви, мосю, това е нередно.
То е против природата и Бог.
Някой ще трябва да плати.
Слушаме.
Тук има толкова много болка.
Баба.
Да.
Зайчето Баба.
Максим, не.
"Максим, елате в имението в 22 ч. Важни новини за Алисия Дрейк."
Бях поканен.
- Не от мен.
Все се опитваш да ме изгониш. Досега не се получи.
Ако има нещо важно, ще го чуя.
Кажи го на новата си годеница.
Изчака цели шест месеца след смъртта на Алисия.
Чух, че била много богата.
Със земи, подарени от крал Джордж.
Купи ми бистро на "Мадисън Авеню".
Ще бъда нюйоркчанин, при това богат,
единственият възможен вид.
Отбий се. Ще те черпя хотдог.
Да го изхвърля ли?
Опитайте.
Дай ми само повод.
Прави каквото искаш, Максим, както винаги.
Аз също я изгубих.
Колко сме? Девет или десет?
Не знам. Вземи дванайсет стола.
Пълен комплект.
Сеанс? Да му се не види! Наистина ли е това?
Пишеща машина.
Няма ли спиритическа дъска? Кристално кълбо?
Възприемам се по-скоро като секретарка.
Гласовете говорят...
а аз пиша под диктовка.
Леополд, върви да си четеш в библиотеката.
Искам да видя Алисия.
Беше и мой приятел.
Не се ли боиш от призраци?
Непрекъснато си говоря с тях.
Така ли?
Казват, че сте лъжкиня.
Никой да не ме докосва, докато трансът не приключи.
Алисия Дрейк,
струва ми се, че ти ме призова.
Твърде много духове.
Тази къща прелива от мъртъвци.
Някои души не могат да се пуснат.
Да спрем ли?
Не.
Ако някой желае да бъде чут, ние сме тук.
Слушаме.
Духове, вие викате и крещите и никой не ви чува.
Сега ви чуваме.
Алисия Дрейк,
намери своя глас.
Стана студено. Някой усеща ли хлад?
Има ли някого?
"Д."
Да.
Не докосна клавиша, кълна се.
Няма как иначе. Не ставайте глупави.
Това е съвсем нередно.
Кой е тук? Алисия Дрейк.
Слушаме.
Ние сме тук.
Слушаме.
Вси светии е.
Близо сме.
Духът ти е близо,
гласът ти е силен.
Алисия.
"А." Алисия.
Алисия, долавям, че страдаш.
Боли ли те? Моля те, кажи ми.
Някой нарани ли те?
Да.
- Не!
Нека да довърши!
Не! Първо ще видим тайния съучастник
в комина.
Никълъс, ранен ли си?
Добре съм.
Никълъс. Вторият асистент.
Приятно ми е.
По подобните ви пронизващо зелени очи
предполагам, че сте полубрат на главната асистентка.
Магнитно управление.
И готово, говоряща пишеща машина.
Измама?
Г-жо Семиноф, залягайте повече над чистенето.
Само вие влизате тук,
а моят нов приятел е оставил отпечатък в камината.
Ярката драскотина сочи скорошно отваряне с шперц.
Г-це Оливър, напишете друга книга.
Г-це Дрейк, съжалявам за загубата ви,
но този оракул е измамник.
Не!
Къде е Баба?
Алисия.
Взе ли го някой? Ти ли беше?
Нищо не съм пипал.
Алисия.
Мама.
Мамо?
Жадна.
Толкова жадна.
Алисия?
Боли.
Защо ме остави?
Не.
Не искам...
Не искам да умра.
Какво става?
Алисия...
Тя ми показва.
Виждам я
на балкона.
Не сама.
Не е скочила.
Убиец!
Ти ме уби. Ти беше.
Кой?
Покажи ми. Кой?
Ти ме уби! Уби ме!
Ти ме уби!
- Кой те нарани?
Ти ме уби!
Ти ме уби!
- Покажи ми!
Ти ме уби!
Кой те нарани?
Какво стана?
Убийство!
Сатанизъм.
Тя наистина е нечестива.
Беше гласът на Алисия.
Някой я е убил.
Няма доказателство, че беше истинско.
А какво беше?
- Представление.
Театър. Групова истерия.
Това не е "Война на световете" по радиото.
Вратите се отвориха. Нямам обяснение.
Аз имам.
Това беше дъщеря ми.
Не.
Няма да тръгвате, без да го кажете.
Видяхте същото и то беше...
Измама.
Истина. Тази жена е живото доказателство.
Ето го и заглавието.
Определено ще е в новата ми книга и тя ще е хит.
Този път ще е силна ракия.
Господи, започвам я веднага.
Жената, която озадачи Еркюл Поаро.
Признавам, че не мога веднага да обясня всичко, но ще го сторя.
Няма.
Би трябвало да сте облекчен.
Колкото и да е невероятно, в света има мистерия.
Бог, достатъчно грижовен да създава безсмъртни души.
След смъртта следва...
- Нищо.
Нещо.
Бог не би нарушил правилото си за нея.
Добре сте.
Надявам се утре да се видим пак.
Роуина ме накара да й обещая още един сеанс.
А г-ца Оливър казва да се подготвя за голяма слава.
Инспекторе, ще намеря лодка.
- Благодаря.
Тези духове бяха особено буйни.
Сеансите винаги си имат цена.
Сигурен съм, че вие също.
Вие сте сред даровитите измамници.
Иска ми се да бях измамница.
Нямаше да е така болезнено.
Струва ми се, че ви е познато, мосю.
Някой умира и ние утешаваме скърбящите
с тайни, които са явни за нас.
И двамата сме създания, застъпващи се за мъртвите,
които познават мъртъвците твърде добре.
Представете си военна сестра, която чува духове,
обградена от писъци.
В отделението
и вътре в ума си.
Вълна след вълна от умиращи и покойници.
И единственото, което спира тази болка,
е да казвам на скърбящите какво съм чула.
Да облекча страданията им, както мога само аз.
Нима роптаете срещу това?
Накарахте майка да вярва, че душата на дъщеря й се измъчва.
Това не е благородство. Не е милосърдие или смирение.
Почувствах болка.
Видях убийство.
Видяхте ли кой е убил Алисия Дрейк?
Не ми беше разкрито. Може би утре.
Какво изгодно удобство.
Защо е това...
- Страшни истории за деца.
Бихте могли да се поучите от тях.
Децата могат да страдат,
колкото и онези сираци,
и все така да се смеят и да си играят с ябълки.
Те са живи.
Но вие...
Смъртта е с вас навсякъде.
През целия ви живот.
Войници,
приятели,
Катрин.
Повече няма да се срещнем.
Настоявате, че сте истинска.
Дори да не съм, кому вреди това?
Магията не идва, ако не я призовете
и ако не е напълно истинска.
Горе главата, приятел.
Може и да се позабавлявате.
Бих ви казала да ме запомните,
но това е неизбежно.
"Горе главата."
Мосю Поаро!
Мосю Поаро!
Мосю Поаро, чувате ли ме?
Кой беше?
Оставих г-ца Рейнолдс...
Спрях се при ябълките. Глупаво.
Вдигнах маската си.
Маската беше нейната.
Къде е г-ца Рейнолдс?
Какво беше това?
Какво става?
- Какво беше това?
Тя ли беше?
- Какво става?
Какво?
Ще се обадя в стария си участък.
Сигурно познавам дежурния.
Мислех, че шкафовете са празни.
Имаше малко чай, останал от празненството.
Намерих меда ви в шкафа за бельо.
Благодаря.
Витале Портфолио.
Какво да правим?
Тя беше нашият билет.
Ще стигнем и без нея.
Обещавам.
Никого ли не видяхте на стълбите?
Някои неща са невидими.
Може да е скочила.
Изглеждаше способна на това.
- Не.
Не и г-ца Рейнолдс. Никога.
Говореше за убийство. Може да е знаела нещо.
Още ли я мислите за истинска?
Измисли си убийство, за да впечатли писателката
и да си гарантира нови доходи.
А защо е мъртва?
- Гравитация.
Тя говореше с гласа на Алисия.
Не гледайте мен. Вашата писателка ме разпитваше.
Питайте нея. Питайте и лекаря къде беше.
Негодникът вече е убивал тук.
Не е никой от тях. Знаете какво е било.
Тук живеят ненавистни създания.
Тази жена ги призова и те откликнаха.
През войната, преди да започне сеансите.
Г-ца Рейнолдс е била в Британската армия. Служила е в Малта.
Била е сестра.
- Сестра.
Детската вендета.
Каналите са опасни.
Няма да дойде лодка, преди бурята да отмине.
Кога ще е това?
- Не зависи от полицията.
Няма да седя тук и да чакам.
Не съм прекарвала нощ тук, няма и сега.
Ей!
- Какво правите?
Така не бива.
- Не може да ни затваряте.
Какво правите?
Не може да ни затваряте.
Медиум се хвали с видение за убийство и сега е мъртва.
Някой се е почувствал застрашен. Убил я е и опита да убие и мен.
Оставате тук, докато открия кой е.
Комисарю, вратите да не се отварят.
Мосю Жерар, наблюдавайте комисаря.
Подозирате ме? Бях полицай.
Още по-подозрително.
Убиецът вече уби днес.
Всеки ще получи думата.
Обадете се в полицията.
Кажете им, че Еркюл Поаро се е заел със случая.
Тя тук ли...
Посегателството срещу мен
беше около две минути, след като удари полунощ.
Вие първа открихте трупа в...
Не смейте да ме гледате като заподозряна.
Стари приятели сме.
Всеки убиец е нечий стар приятел.
Но с вашия опит в жанра едва ли бихте се издали така лесно.
Освен това имате солидно алиби, осигурено ви от главния готвач.
Затова ще помоля да ми асистирате.
Кога започваме?
Щом ми доведете нашата домакиня.
Знаех, че сте там някъде.
Стигаше само един труп и я се вижте.
Еркюл Поаро се завърна.
Зайчето Баба?
Поаро!
Как, по дяволите?
Зайчето Баба?
Сигурна ли сте?
Под тази купчина картини?
Къде бяхте, когато г-ца Рейнолдс...
Бяхме в музикалния салон.
Кога беше това?
Точно преди полунощ.
А после сте дотичали?
Може ли да попитам какво има над този балкон?
Градината бе тайното ни скривалище.
Беше любимото място на дъщеря ми.
Оставих всичко да умре.
Пчелите ни.
Правехме мед.
Дъщеря ми ме поднасяше.
"Толкова усилия за лъжичка мед от диви цветя,
който се продава за шест лири."
Надявах се да оцелеят, но...
Бедничките.
Как се стигна до поканата на г-ца Рейнолдс?
Нужно ли е да стоим на дъжда?
Нека се порадваме на тайната градина.
Четох за нея в едно списание.
Не обърнах внимание.
После, съвсем неочаквано, един ден тя ми писа.
Писмо от непозната.
Сигурно ви е познавала от операта?
Тя използва едно име.
Пишеше, че получила послание от Аспазия.
Така ме наричаше тя галено.
Аспазия, голямата любов на понтийския цар
от "Митридат".
Първата опера на Моцарт и първата ми главна роля.
Алисия се роди два месеца преди това и...
Благодарение на нея открих гласа си.
Оттогава...
не мога да пея, ако тя не ме чака в гримьорната ми.
Все още не мога.
Никога вече ли няма да пеете?
Без нея няма музика.
Отхвърлях предложенията за брак, без да се замисля.
А тя каза "да" на първия.
На очарователния готвач Максим Жерар.
Той е надут кретен, търсещ богата зестра.
Когато се сгодиха,
изтръгнах всички цветя в градината
и се качих на кораб за Истанбул.
Но той явно е открил, че не съм достатъчно богата.
Бях толкова щастлива, когато той срещна друга
и развали годежа.
Но тогава започна най-лошото.
Болестта й.
Умът й пламтеше.
Отново беше като малко дете.
Благодаря, г-це Дрейк.
Г-це Оливър.
Ужасна икономка съм. Толкова може да си позволи.
Суеверен град.
Но вие също сте такава.
Вярвате, че имението е обитавано от призраци, нали?
Г-ца Роуина го притежава, но духовете го владеят.
Къде бяхте, мадам Семиноф,
когато духовете убийци направиха Джойс Рейнолдс една от тях?
Добре, шегувайте се.
Защо задавате тези въпроси?
Не съм сторила нищо.
Той така прави. Поне преди.
Помагам му, докато той се върна към това за малко.
Върви добре.
С какво се занимавате?
С какво се занимавам ли?
Когато е извършено престъпление,
аз мога, съблюдавайки реда и методичността
и бавно погубвайки душата си,
да открия без всякакво съмнение кой е извършителят.
Като в книгите ви,
в които глупавият ви финландец
съставя списъци.
По нейните книги ли се водите?
Бихте ли ни казали къде бяхте в полунощ?
За списъците.
В музикалния салон с г-ца Роуина.
И тя се е присъединила към вас в полунощ.
Напълно сигурна ли сте?
Следях часовника и се зарадвах, когато тя дойде.
Но не одобрявахте гадателката.
Струва ми се, че я нарекохте "сатанист".
Може би се сещате за "Изход"
22:18?
"Жена магьосница да не оставиш жива."
Библията неслучайно предупреждава за това.
Вещица на сборище?
Да бъде удавена или изгорена,
или хвърлена от висок балкон?
Не съм отмъстителка.
Но познавате писанието.
При това на латински.
Това не се изучава в училище,
но може би в манастир.
Открих призванието си на монахиня, преди да мога да чета.
Носих расото девет години в "Оспедале дела Пиета".
После срещнах г-н Семиноф.
Дойде да поправи покрива.
Бог ни поднася изпитания.
Влюбили сте се и сте забравили Бог.
Не е така просто.
Последен въпрос.
За списъците, естествено.
Простете, стори ми се, че чух нещо.
Вие, която така се боите от черни магии,
защо изобщо посетихте сеанс?
Този ненавистен ритуал през нощта, която не понасяте да прекарате тук.
Отговарям само пред един.
И това не сте вие.
Поаро.
Г-жо Олга Семиноф, какво беше монашеското ви име?
Мария.
Не ще стигнете далеч със счупен крак.
Назъбено острие. Не твърде остро.
Може би пирони.
Без никакви други следи по нея.
Освен очевидните.
Нищо друго необичайно в състоянието й?
Набучена върху класическо изкуство стига.
Ами лявата й китка?
Пренебрегвате нараняване,
както и точния час на смъртта й.
Пропуснал съм.
Втренчили сте се в мен.
Спрете!
За смахнат ли ме смятате?
Не съм!
Татко.
Добре ли си?
Да.
Тук съм, ако ти потрябвам.
По-добре да не ме бяхте молили.
Бойните рани не са само телесни.
Служили ли сте?
15 април 1945 г.
Трябваше всичко да е приключило.
Прекосихме Рейн
на изток при настъплението към Берлин.
Намерихме портите на лагера "Берген-Белзен".
Боже.
"Освободители."
Захранвахме живи скелети.
Първия ден убихме двама с мляко. Не знаехме.
Последва тиф.
Имахме само аспирин и опиум.
Изгорихме колибите.
Написах писмо на Лео.
После се прострелях в гърдите.
Щом се прибрах, бях посъветван да не практикувам.
Освен един пациент миналата година.
Алисия Дрейк.
Услуга към Роуина.
Друг не искаше да я погледне. Не и тук.
Отдавна бях техен семеен лекар. Трябваше да откажа.
Но сте били в неизгодно положение.
Защото сте влюбен в Роуина Дрейк.
Щастливец съм, че изобщо съм в живота й.
Знам, че...
Знам, че ви е било тежко, но по ваше мнение
може ли Алисия Дрейк да е убита?
Алисия ми разказа какво виждаше.
Казваше, че децата я тормозели.
Не се вслушах.
Тя полудяваше, а аз го отдадох на разбито сърце.
Тя се нуждаеше от помощ.
Аз й дадох успокоителни...
Като мляко на гладуващ.
Психически явления не съществуват.
Има психическа болка.
Смахнат като мен би следвало да знае.
Приключихме ли?
Благодаря, доктор Ферие.
Сигурно не съм в списъка ви.
На тези, които да разпитате.
Ще почакам, сър.
Ужасяващият Едгар Алън По.
За момче на твоите години не е ли по-добре
може би Чарлз Дикенс?
Малко е глуповат, не мислите ли?
Баща ми е нервен като вас.
Наричат го военна невроза. Бойна умора.
Не го намирам за честно.
Той не е уморен.
Той е съкрушен.
В полунощ беше с мен, ако се питате.
Питах се, признавам.
Значи в полунощ с теб?
В кухнята, чакахме г-ца Роуина.
Искаше да й каже лека нощ.
Разбира се.
Асистентите й дойдоха след това, значи още са в списъка ви.
Всички са в списъка ми.
Оставили сте водата.
Боя се, че днес не мога да се позная.
Усещате нещо.
Гласове.
Денят на Вси светии е.
Мъртвите са най-близо до нас.
Вие също сте били мъртъв.
Макар и само за миг.
Те ви приемат за един от тях.
Не е зле да ви навести някой, който има какво да каже.
Говориш като г-ца Рейнолдс.
Тя само се преструваше, че знае.
Нищо чудно, че й се разгневиха.
Изпитваш съпричастност към мъртвите.
Някои от тях са мои приятели.
Извини ме.
Благодаря, мосю Леополд.
Пак заповядайте.
Еркюл.
Нервен е.
Никълъс и Дездемона са готови.
Може да изчакаме полицията.
Еркюл Поаро ли съм, или не?
Не. Да.
- Да.
Ако полицията успее, а аз не, ще съм следващият полетял от балкона.
Отново сте си същият.
Какво мислите?
Аз залагам на икономката. Има вкус за книги, но е фанатичка.
Роуина Дрейк имаше нужда жертвата да е жива.
Макар че момченцето,
лишено от всякакво очарование.
Може би, може би.
Всяка теория се придържа към фактите, преди да се събере информация.
Ред и методичност.
И списъци.
- Да.
Продължаваме с най-близките, асистентите.
Прислугата е имала мотив?
Винаги има мотив, особено ако бива наричана прислуга.
Пак той.
На двамата престъпници не може да се вярва.
Кои, децата ли? Можехте да го споменете.
Казвам ви сега.
Не може ли да съм със сестра си?
Тя ви чака спокойно.
Къде е брат ми?
Очаква ви спокойно.
Дездемона и Никълъс Холанд.
Паспортите са фалшиви.
При това не твърде добри.
Преди бяхме Хорват Нипкин и Дорения.
От Унгария сме.
Селото ни беше опожарено.
От всичките ни близки...
само ние останахме живи. Грижехме се един за друг.
В полунощ се прокраднахме за питие в кухнята.
Странното хлапе беше там.
Казва, че сте дошли точно след полунощ.
Греши.
Откога работите за г-ца Рейнолдс?
Малко над година.
- Сигурен ли сте?
Най-хубавата ни година.
Не сме изпитвали глад, откакто започнахме при нея.
Не знам какво ни чака без нея.
Справяхме се и преди.
- Крадели сте.
Бяхме крадци, не убийци.
Правехме нужното, за да оцелеем.
Тя знаеше много неща. Щом казва, че Алисия Дрейк е убита...
Чиста измама.
Беше вълшебна.
От всички сеанси, в които сте участвали...
Бяха измама.
Срещите с духове ли?
- Всичко.
Всички сеанси?
- Представление.
Било е представление. Странно.
И това ли е вълшебно?
Контролът над пишещата машина?
Имаше и някои трикове. За да подсилим въздействието на виденията й.
Командореше ме като графиня.
Флиртуваше с Никълъс, за да е послушен.
Търпели сме и по-лошо.
"Ще стигнем и без нея."
Къде щяхте да бягате?
Заминаваме за Мисури.
- Мисури.
Мисури?
Криехме се в Мурхардската гора.
Ядяхме бурени и мишки.
Американците дойдоха през Хайлброн. Мислех, че с нас е свършено.
Те ни научиха на линди хоп.
Не бяхме срещали подобни хора.
Тази смесица от мъже, цветовете и гласовете им.
Един от тях разпъна платно.
Имаха филмов прожектор и само половин филм.
Гледахме половината "Да се срещнем в Сейнт Луис"
всяка вечер на армейски чаршаф в продължение на месец.
Гледахме го отново и отново.
Още не знам как свършва.
Има щастлив край.
"Сейнт Луис, Мисури."
Само тези думи можеха да приспят сестра ми.
Заради цветовете.
Заради красивите хора.
Никой не беше болен.
Никой не умираше от глад.
"Кенсингтън Авеню" 5135.
Тогава решихме да заминем.
Щом е нейната мечта, тя е и моя.
Трябваше да изтърпим графинята, докато съберем пари
и започнем отначало.
Глупаво е да имаш мечта.
От нетърпение сте станали дръзки и сте бръкнали в кацата с меда.
"Дрън, дрън, дрън, вървеше тролеят."
Какво? Не е вярно.
Брат ви вече си призна.
Глупак.
Сестра ви вече призна.
Не бихме крали от г-ца Рейнолдс.
Може би е открила кражбата и ви е заплашила.
Може би сте изтърпели твърде много
жестокости на полицията към румънските пройдохи
и за да избегнете депортация, сте я убили.
Вие, доверената прислуга.
Никълъс!
Никълъс, къде си?
Щом съм затворена тук, ти също си.
Това не значи, че съм я убила.
Побегна като истински извършител.
Ясен мотив, и двамата нямат алиби за часа на смъртта. Залагам на тях.
Възможно е. Да. Да.
Пак се преструвате, че знаете повече от всички.
Още не знам нищо. Истината не идва без усилия.
Събудихте мечката от сън. Не ревете, че се е разлудувала.
Това го няма на никой език.
- Продължаваме.
Чувате ли?
Навсякъде около нас.
Нищо не чух.
Бушоните на детектива ви изгърмяха.
Поаро. Удар по главата ви стига за тази вечер.
В къщата има още някого.
Чухте ли го?
Да.
Значи сме двама.
Слушаме.
Чакайте.
Все така не работи.
Спокойно. Може да излезеш.
Не си в беда.
Няма нищо страшно.
Дойде с другите деца, нали?
И се криеш тук през цялото време.
Чу ли как жената падна?
Видя ли я?
Блъсна ли я някой?
С кого говорите?
С едно дете.
Сигурно сте чули.
Това го чух.
Пуснете ни!
Развържи ни, гад!
Не ни оставяйте!
Чухте. Всички...
- Сигурно е от тръбите.
Звучи като бомбардировка.
За толкова години не съм чувала това.
Аз да. Когато са сърдити.
Разгневихме ги.
Как да ги умилостивим?
Слушайте.
Идва от мазето.
Къщата няма мазе.
"Доторе." Доктор. Детската вендета.
Нима ще слезете там?
Татко?
Наистина са затворили онези деца да умрат тук.
Оставете го. Има нервен пристъп.
По дяволите, Ферие. Не сега!
Стегнете се.
Мислете за сина си.
Спрете!
- Татко!
Стига! Спрете!
Бурни вълни. Не духове.
Моля ви, спрете!
- Стига!
Татко!
Спрете.
Татко, спри!
Добре ли си?
Татко, моля те!
- Спрете!
Моля те, спри!
Татко. Татко.
Татко. Аз съм.
Аз съм.
Тук съм.
Ти си тук с мен.
Виждаш ли ме?
Виждаш ли ме?
Просто се случва.
Знам.
Спокойно, татко.
Всичко е наред.
Трябва да почива.
Нали, татко?
Би трябвало аз да се грижа за теб.
Правиш го.
Почивайте си.
Трябваше да слушам.
Видях.
Демони, зло...
Те са навсякъде из къщата.
С вас сме еднакви.
Където и да идем,
смъртта ни следва.
Всичко това трябва да има разумен отговор.
В мазето има пчели.
Горе има обикновен убиец.
Не.
Чуйте.
Повярвайте.
Нека си почива в музикалния салон.
Той е почти звукоизолиран.
Да заключим. За негова безопасност.
Моля ви, пазете вие ключа.
Благодаря.
Ела, Леополд.
Не е ли време за още торта?
- Аз преядох.
Аз пък не съм.
Разбира се, че ще каже така.
От нейна гледна точка аз наистина убих Алисия.
Роуина вярва в каквото си ще.
Медиум вижда Алисия убита и нарочва мен за убиеца.
Вие не вярвате на г-ца Рейнолдс
и нейната пишеща машина с послание от мъртвите с вашия инициал
"М" като Максим.
Обитавана от духове къща?
Хората отчаяно оформят хаоса в спретнати историйки
и двойно в миг на неволя.
Това не са безброй звезди, а старата Касиопея.
Петното на семейната снимка? Сигурно е духът на дядо.
Алисия беше психично болна.
Това я уби.
А не беше нужно.
Истински лекар би я лекувал правилно. Не онзи хаховец.
По дяволите!
Мед. Помага при рани. Древен антисептик.
Това не са диви цветя.
Не мога да определя.
Алисия Дрейк.
Такова безоблачно щастие.
Разкъсано на две.
Алисия скъса снимката в стаята си вечерта, когато сложих край.
Тогава говорихме за последно.
Наистина сте развалили годежа.
Чухте. Не беше достатъчно богата за мен.
Носите у себе си снимката й. Дойдохте, щом ви привикаха.
Мисля, че сте обичали Алисия Дрейк повече от парите.
И все пак сте я напуснали.
С някои жени се жениш и за майка им.
Майката не ви е одобрила.
Не би одобрила и папата.
Роуина не знаеше как да живее сама.
Унищожи градината от яд и замина.
Алисия се измъчваше от вина, готова да хукне след нея.
Тогава осъзнах, че никога няма да бъда най-важният в живота й.
Развалили сте годежа и сте разбили сърцето й
заради жена, която ви е принизявала.
Върнах се във Венеция,
за да я умолявам да ме приеме обратно.
Щом научих, че е болна,
Роуина не ме допускаше до нея.
Не й даваше писмата ми.
Видях отново Алисия вече в ковчега.
Може би вината наистина е моя.
Ако позволите, може ли да видя поканата ви?
Г-це Оливър.
Обикновена бележка.
- Без езикови особености.
Хартията е обикновена. Написана е на машина.
ЕЛАТЕ В ИМЕНИЕТО В 22 Ч. ВАЖНИ НОВИНИ ЗА АЛИСИЯ ДРЕЙК
Професионална анонимност.
ЯБ ЪЛКА
Стига ви толкова. Да вървим.
Разпитът му. Не довършихме.
Щяхте да изобличите негова лъжа,
може би и да го обвините в нацизъм.
Той щеше да ви размаха юмрук. Спестихме си го.
Добре ли е?
Пазач, какво стоите, донесете стол.
Стол, да.
Хубаво е да имам приятел до себе си.
Откога се познаваме?
От убийството в банята на "Канинг Роуд".
Натрапих ви се, докато правех проучване за книга.
Описах един зле прикрит Поаро и това ви донесе слава.
Лоша слава.
Извинете ме. Благодаря.
Благодаря. Не е за мен, а за вас.
Ще ме разпитвате ли?
Оставете го.
Още не е загрял, а отнесе и няколко удара.
Оставете това за утре. Нека се съмне.
За малко да умра.
Тук.
Това имение...
То прави номера.
Поставя неща пред мен отново и отново.
Ябълки.
Заблуда на ума.
После умът ми иска да ми каже нещо.
Как станахте полицай?
Иска ми се да не го правите.
Няма нищо. Ще отговоря.
Баща ми беше полицай.
Нещо като семейна традиция.
Не знаех друго.
Но сте се пенсионирали рано. Миналата година.
Да.
Това вече не беше за мен.
Може би никога не е било.
Имах силата, но не и характера.
Пиех, когато не можех да заспя, а това беше непрекъснато.
И вие сте били полицай.
Ще ме разберете.
Накрая получавате случай.
Последният, който ще издържите, без да изгубите душата си.
Кой беше този случай за вас?
Защо излъгахте, че не сте били тук, след като явно сте били?
Знаехте точно къде да намерите скрития телефон.
Случаят беше зрелищен.
Семейството заслужаваше спокойствие.
Вие сте били дежурен,
когато Алисия Дрейк е била открита мъртва.
Да.
Аз я извадих от водата.
На другия ден се пенсионирах.
Скоро след това станахте мой телохранител,
който не допускаше пиле да прехвръкне.
Но онази сутрин ме прекъснахте
с въпрос наистина ли познавам жената с ябълките.
Толкова месеци в несмутен покой,
докато ревниво ме пазехте от любопитни очи и натрапници,
запращайки големи мъже в канала.
Ариадна Оливър
влиза с танцова стъпка.
Защо?
Защото сте комбина.
Писателката и телохранителят
работят в заговор с медиума.
Симулират презрение,
кроейки да ме заведат на сеанса и да ме направят на глупак.
Много се тревожа за вас.
Подробности за живота и смъртта на Алисия Дрейк,
осигурени от полицая, присъствал на смъртта й.
Подробности за мен, осигурени не свише,
а в писмо от вас.
На сеанса всички гледат медиума
и ръцете ви са свободни. Тайният съучастник,
който да ме накара да повярвам в невъзможното.
Медиуми и магия.
Призраци и богове.
Слава за медиума,
процент за вас,
литературното ви реноме възстановено.
"Жената, която озадачи Еркюл Поаро."
Не Джойс Рейнолдс, а Ариадна Оливър.
Няма ли да ми простите?
Явно само Бог може да прощава.
Колко неприятно.
Да разберем как сте го извършили.
Баба?
- Добро хрумване.
Личната покана към годеника?
Така гарантирах драмата. След три провала ми трябваше победа.
Бяхме приятели.
Вие нямате приятели, а почитатели,
и то само благодарение на мен.
Описах ви като гений.
Защо да не ви използвам, за да продавам книги?
Гений. Вие сте глупак. Едно его.
Черен облак, примамващ смъртта.
Сам го знаете. Затова се отказахте.
Затова ли убихте Джойс Рейнолдс?
Не. Не съм.
Книгата ви би станала легендарна.
Вече фантазирате.
- Работите заедно...
Не сме.
...за да прикриете убийство!
Ключът, бързо!
Там има още някого!
Побързайте!
Поаро!
Какво е станало? Какво му е?
Не знам.
Защо трябваше да е сам?
Няма друг вход.
Ключът беше у вас.
Невъзможно.
Не.
Бях пред очите ви!
Той викаше на някого.
Мразех го, но не исках смъртта му.
Той има дете, за бога.
Така или иначе бях отвън и се опитвах да вляза с тях.
Истина е.
Докторът беше тук сам.
Не сам.
Не и в тази къща.
Един лекар.
Сестра и лекар, Детската вендета.
Няма друг вход.
Не разбирам.
Щом тук не е било безопасно, никъде не е.
Никой от нас не е в безопасност.
Това не е по силите на човек.
"Остава да докажем, че тези невъзможни неща
всъщност не са такива."
Хайде, оставете го.
Оставете детектива да работи.
Скоро той ще знае всичко.
Хайде.
Поне веднъж признайте, че сте изправен пред нещо по-голямо.
Вие попитахте.
Попитахте защо останах, докато те призоваваха духове.
Алисия полудяваше и линееше.
Г-ца Роуина беше до нея
ден и нощ.
Един ден я умолявах да си почине.
Обещах й да я пазя.
Тя спа до вечерта.
Стана полунощ.
Чух гласове...
и стъпки.
Алисия спеше дълбоко.
Сигурно се е събудила, след като излязох.
Излязла е на балкона.
Искали сте да измолите прошка от нейния дух.
Обичах това момиче.
Тя умря,
защото бях глупава и уплашена.
Защо нямате отговор?
Винаги знаете отговора.
Не биваше да идвам.
- Чакайте.
По-добре се махайте оттук.
Няма да чакам да бъда следващият.
Тази нощ
всички се боим.
Станаха две невъзможни убийства.
Всяко убийство изглежда по възможностите само на фантом.
Сякаш живите са били убити от мъртвите.
"Изглежда"? Вие знаете нещо.
Знаете кой уби баща ми?
Трябва да взема под внимание асистентите.
Оцелели, отчаяни и застрашени.
Бившият комисар, който е бил тук и преди
и всеки път е имало смърт.
Писателката - решителна, способна, убийствено умна.
Нашият ангел отмъстител Олга Семиноф,
която толкова много държи на правдата.
Бившият любим, изпълнен с гняв към лекаря
и само с късче от снимка
за спомен от това щастие.
Но...
Има и трета смърт, обясняваща другите две.
Убийството на Алисия Дрейк,
извършено от...
майка й.
Нейният убиец.
Майка, убила собственото си дете и прикрила убийството с други две.
Как смеете!
След всички страдания да ме обвините, че съм убила момиченцето си!
Момиченцето е пораснало.
Не сте понесли да я изгубите заради друг.
В яда си сте унищожили пъстроцветната си градина.
Отивате твърде далеч.
Възстановили сте градината си, но само в един цвят,
който да ви върне онова, без което не сте могли да живеете.
Цяла нощ чувам и виждам несъществуващи неща.
Започвам да вярвам в невъзможното присъствие на духове.
А всъщност съм бил упоен
с халюциногенна отрова.
Мислех, че шкафовете са празни.
Намерих меда ви в шкафа за бельо.
Цветовете на рододендрон понтикум съдържат отрова.
Най-високата й концентрация е в нектара
и е още по-концентрирана при преработката от пчелите в мед.
"Толкова усилия за лъжичка мед от диви цветя,
който се продава за шест лири."
Това не са диви цветя.
Не мога да определя.
В Турция расте в див вид и го наричат "дели бал".
Точно там е пътувала Роуина Дрейк сама и гневна.
"Луд мед". Чаена лъжичка от тази отрова
предизвиква слабост, треска, халюцинации.
Посадили сте точно това отровно цвете, даващо отровен мед.
Не бих могла да го сторя.
Дъщеря ви не е била обладана.
Била е отровена
от майка, която не е могла да я пусне.
Която любящо й поднасяла премерени дози
отровен мед в чая,
поддържайки я достатъчно болна
да не се събере със своя разкаял се любим.
Слаба, безпомощна, отново като дете.
Отново ваша.
До една грешка.
Г-жа Семиноф наглеждала Алисия, когато най-после сте заспали.
Паднала нощта и Олга се уплашила, когато Алисия неизбежно се събудила,
със сигурност отново объркана.
Но какво да стори?
Без да знае истината,
Олга Семиноф сторила онова, което би се очаквало от вас,
и поднесла на Алисия Дрейк успокояващ чай, подсладен с мед.
Твърде сладък.
Не знаех.
Не знаех.
Алисия Дрейк не побегнала към балкона, за да се самоубие.
Тя получила свръхдоза от вашата отрова
и сърцето й спряло в съня й.
Когато сте се върнали,
тя била мъртва.
И тогава
сте взели чудовищно решение.
Направили сте знака на Детската вендета.
После сте я хвърлили в канала, превръщайки я в самоубийца.
Жертва на една легенда за призраци.
Вашият заслепен от любов и негоден лекар
не открил нищо подозрително.
Полицията, склонна към суеверия, лесно била задоволена.
Отровният буркан бил оставен в шкафа от небрежната икономка.
Измъкнали сте се с убийство на собственото ви дете,
докато г-ца Оливър не ми обърна внимание на нещо.
Къде са потънали парите й?
Нямам средства за ремонт.
Отговорът обикновено е само един.
Шантаж.
Знам за ОТРОВАТА Платете за МЪЛЧАНИЕ ИЛИ СВЕТЪТ ЩЕ НАУЧИ
Вероятно някой е разбрал
и сте платили за мълчанието му.
Плащали сте отново и отново.
Но сега, лишена от богатството си и с тази непродаваема къща,
сте искали да се отървете от шантажа.
Но кой би могъл да е?
Заподозрян бил д-р Ферие.
Може би не е бил толкова наивен.
Може би все пак е разпознал симптомите на отравянето.
После сте получили писмо от нечестивата г-ца Рейнолдс
с твърдение, че получава послания от дъщеря ви.
Знаела е твърде много подробности.
Намеквала е, че знае за деянието ви и е искала тежка цена.
Със сигурност тя ви е шантажирала.
Трябвало е да бъде спряна.
Г-ца Рейнолдс и д-р Ферие трябвало да бъдат спрени. Но как?
Сеанс в обитавана от призраци къща в нощта на Вси светии.
Идеалната възможност да замаскирате убийството на заподозрените в шантаж.
Скрита зад суеверие, легенди, страх.
Часовникът ударил.
И вие също.
Но в бързината сте объркали носителя на маската.
Отървавайки се от мен, откривате целта си.
В полунощ бях с г-жа Семиноф.
Истина е.
Бяхме заедно, видях часовника.
Видели сте часовника в музикалния салон,
където тя помолила да чакате.
Стая, която е практически звукоизолирана,
запечатана от самата нея.
В нея тя предварително променила часа,
а вие не сте могли да чуете истинския звън за полунощ.
Показвал е полунощ, а всъщност е било...
След смъртта на Джойс Рейнолдс.
Уличаващото доказателство, премахнато с един малък фокус.
Ами Ферие?
Тя не го е доближавала.
Дори направи демонстрация, като ми предаде единствения ключ.
Не бихте убили д-р Ферие с нож.
Оръжието ви е бил телефон.
Линията отвън беше прекъсната от бурята,
но вътрешната линия е работела.
Отвън не е можело да има обаждане.
Само отвътре.
Тя, в трапезарията.
Той, затворен в музикалния салон.
Знам, че ме изнудваш.
Признали сте му всичко. Убийството на Джойс Рейнолдс.
Нагласяването му като самоубийство.
Това е невъзможно.
Тогава сте го заплашили.
Направи каквото ти казвам.
Заплашили сте да убиете сина му...
Не! Остави го. Не го закачай.
...единствения смисъл на живота му,
ако не изпълни нарежданията ви.
А вие сте му наредили
да вземе ножа.
Тя е убила татко?
И г-ца Рейнолдс.
И Алисия.
- Не.
Никога не бих й навредила.
Беше нещастен случай.
Тя беше целият ми живот.
Тровили сте я.
- За да я защитя.
Да я контролираш!
- Да я опазя от теб.
Не можех да я пусна.
Тя беше моя.
Тя беше най-хубавото в мен.
Ако съществува душа, вие дадохте покой на нейната.
Благодаря.
Инспекторе.
Ще обявят смъртта на г-ца Дрейк за самоубийство,
освен ако не решите да направите изявление.
Може ли поне да ви изпратя до дома ви,
преди да ме предадете за измама?
На дневна светлина
никое не изглежда необходимо.
В крайна сметка вие ме предпазвате.
Ела, Леополд.
Дай да те закопчея.
- Няма нужда, г-це Олга.
Много умно.
Не искам палто.
- Ще замръзнеш.
Добре съм.
Слънчево е, но още е студено.
Така е по-добре.
- Няма нужда.
Много си хубав.
- Благодаря.
Мадам.
Той ще живее с мен и г-н Семиноф. И с Хари.
Ще го гледаме като свое дете.
Може да настояваме да е малко по-приветлив.
Ти си едно ранно съзряло момче,
което може би се срамува колко обича вниманието.
Знам нещичко за това.
Не се обвинявай за нищо от случилото се в тази къща.
Защо да го прави?
Но вината е моя.
Не си искал парите за себе си.
Искал си да помогнеш на баща си.
Татко не можеше да работи.
Използвах парите да плащам сметките ни.
Не знаех какво да правя с останалите.
Роуина Дрейк е мислела, че я шантажира измамницата или семейният лекар,
а не бил никой от тях.
Само синът на лекаря знаел истината.
От записките на татко беше очевидно.
Отравяне с луд мед,
също като Митридат от операта.
Отровният цар.
Прочетох го в една книга от библиотеката й.
Затова проверих теорията.
Изпратил си писмо за шантаж.
И още едно.
Би могъл да оползотвориш парите в дюшека ти.
Превърни угризенията в добри дела.
Преди г-ца Рейнолдс оцелявахме. Ще постигнем нещо повече.
Обещавам, че ще стигнем до Америка.
Елате с нас.
В полицията ли?
Ние - у дома, вие - в Америка. В Мисури, доколкото разбрах.
Билети за двама. Можем да ви помогнем, струва ми се.
Благодаря ви.
Много ви благодаря.
Оставете място и за Леополд.
Вие разрешихте случая.
Но получихте помощ,
нали?
Чули сте я.
На добър час, приятелю.
Не се безпокойте.
Умрелите в тази къща винаги се връщат.
Аз ще ги видя пак.
До скоро, татко.
Няма да се извиня. Провалихте книгата ми.
Без доказателство за духове трябва да я пренапиша.
Стига да не включва името ми.
Не желая да го чувам повече.
Просто една къща. Всичко е развенчано.
Но вие имате вид на вярващ.
Видели сте нещо.
Бях упоен.
Подсъзнанието ми подреди фактите, преди да се включи разумът.
Видели сте.
Знаете.
Знам само, че не можем да се скрием от призраците си.
Били те истински, или не,
ние трябва да се помирим с тях.
И да живеем.
Някак.
И как ще живеете вие?
ВЕНИЕР
Мосю Поаро?
Мосю Поаро?
Родителите ви са починали един след друг.
После и брат ви.
Довереният ви лекар е скъп приятел на семейството.
Брат ви не е бил женен, както и вие, без други роднини.
Семейството ви не е прокълнато.
Силно подозирам, че брат ви е допълнил завещанието си.
Включил е вашия лекар като бенефициент,
в случай че всички от семейството умрат.
Сериозно подозирам, че той ги е убил,
обявявайки смъртта им за естествена.
Животът ви е в опасност. По-добре седнете.
Моля.
Поправете ме, ако греша, мосю. Лекарят ви е бил семеен приятел?
Играли сте заедно като деца. Това поне е ясно.
Били сте обаче по-близък с майка си, нали? Да.
ПРЕВОД: МИЛЕНА БОРИНОВА
subs by sub.Trader at