Shingeki no Kyojin a.k.a. Attack on Titan - Season 4 (2020) (Part 3/[Erai-raws] Shingeki no Kyojin - The Final Season Part 3 - [1080p][Multiple Subtitle][E1325F36].srt) Свали субтитрите
![Shingeki no Kyojin a.k.a. Attack on Titan - Season 4 (2020) (Part 3/[Erai-raws] Shingeki no Kyojin - The Final Season Part 3 - [1080p][Multiple Subtitle][E1325F36].srt)](/Images/ForText/235860 "Shingeki no Kyojin a.k.a. Attack on Titan - Season 4 (2020) (Part 3/[Erai-raws] Shingeki no Kyojin - The Final Season Part 3 - [1080p][Multiple Subtitle][E1325F36].srt)")
Ерен.
Микаса?
Да се прибираме.
Какво правя тук?
Толкова дълбоко ли беше задрямал?
Не. Имам чувството, че се будя от много дълъг сън.
Какво сънувах? Не си спомням.
Ерен, защо плачеш?
Първа глава Тътенът
Халил, само ние двамата знаем за този тайник.
Ще трупаме пари, докато кесийката не се напълни.
И когато съберем достатъчно,
ще можем всички да заживеем на по-хубаво място.
Рамзи, ако продължаваш да крадеш,
един ден ще ти отрежат и лявата ръка.
Не разстройвай дядо повече.
Но ако някой не го стори,
никога няма да излезем от тези опърпани палатки.
Не всички преживяват зимата в тях. Много хора умират всяка година.
Затова, Халил, ако умра, дай тези пари на хората.
Рамзи...
Скрий ги!
Какво става?
Хората от града... бягат?
Защо?
ПОХОД СРЕЩУ ТИТАНИТЕ ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
Не знам колко напред във времето ще бъде,
но ще убия всички тези хора.
В близко бъдеще всички ще умрат.
Не. Аз ще ги убия.
Предрешено е вече.
Навярно така и не сме намерили начин
да спасим Парадис.
Всичко ще изчезне.
Домовете... Хората...
Животните... Животите...
И мечтите.
Какво ли би си помислила мама?
Не е ли редно елдианците да умрем?
Както Кралят на Валовете е избрал път на смъртта.
Най-малкото броят на загиналите извън острова ще е неимоверно повече.
Ако не остане и един елдианец,
проблемът с титаните ще се реши от само себе си.
Но не мога да се съглася
с такъв изход.
Познато ми е...
Виждал съм го в спомен от бъдещето.
Най-вероятно спасявам това момче.
Този нехранимайко е бежанец и изпечен джебчия.
За нас, местните търговци, това е борба с вредителите.
Не те касае. Чупка!
Да... Така е.
Какво си мисля?
Рано или късно ще убия това момче. Голям съм лицемер.
Ще извърша немислимото, нямам право да се правя на праведен.
Изглежда, бъдещето не се променя.
Благодаря.
Същият като теб съм, Райнер.
Недодялан кучи син.
Не. Още по-зле.
Съжалявам.
Съжалявам.
Съжалявам.
Защо плачеш?
Рамзи! Халил!
Бързо! Идвайте! Рамзи!
Бягайте! Не спирайте!
- Какво правят титаните тук?
Към планините! Качете се на по-високо!
Няма смисъл! Погледнете натам!
Титаните изкачват планините!
- Не може да бъде.
Обречени сме!
- Няма къде да бягаме!
Нима марлианците са избягали, без да ни предупредят?
Твърде са бързи!
Рамзи... Ще ни стъпчат ли?
Разбира се, че не! Не можем да се предадем!
Трябва да спася острова и Елдия.
И не само това.
Парите!
- Халил!
Реалността отвъд стените
нямаше нищо общо със света, за който си мечтаех.
Халил!
В книгата на Армин беше описан по различен начин.
Когато научих, че отвъд стените живеят хора...
Бях...
силно разочарован.
Пожелах си...
от него да не остане и следа.
Съжалявам.
Съжалявам.
Съжалявам.
Ужасно съжалявам!
Ей! Отворете портата!
Чува ли ме някой? Тук ли сте?
Чувате ли ме?
Скъпи...
Настъпи, нали? Нашият съден ден.
От раждането ми
тези отвратителни стени се издигаха пред очите ми.
Огнени води, ледени земи,
бели пясъчни равнини.
Онези, които са ги виждали...
били най-свободните хора на света.
Това е...
Свобода!
Най-сетне тази гледка се разкри пред очите ни.
Нали, Армин?
Ерен...
Раните ти заздравяха ли?
Ани?
Да. Имах достатъчно време.
Не съм си представял, че ще можем да си отпочинем.
Ще седнеш ли до мен?
Исках да ти благодаря.
Толкова години си говореше с мен.
Благодаря.
Мислех, че ще откача от самота.
Вашите разкази с Хич бяха единствената ми радост.
Но защо продължи да разговаряш с един безмълвен камък?
Сигурно е имало по-приятни и ведри момичета от мен, нали?
Не е това.
Липсваше ми, Ани.
Защо?
Наистина ли не знаеш?
Хич не спираше да ме чепка за това!
Не знам.
Какво правим?
В момента стотици милиони хора биват стъпквани по света,
а ние...
Разбирам.
Ти си добър човек и затова си си говорил с мен, твоя враг.
Поради същата причина няма да се откажеш да вразумиш Ерен.
Идваше да си говориш с чудовище,
което може да се събуди всеки момент, за да избегнеш конфликт.
Нали?
Не ставай.
Казвал съм ти го и преди.
Не обичам да ме наричат "добър човек".
Убил съм много хора.
Включително цивилни, дори и деца.
А сега направих избора да предам народа и родината си.
Убивал съм приятели.
Отдавна съм се превърнал в чудовище.
Част от мен си мислеше,
че един ден с Ерен ще сбъднем обещанието, което си дадохме,
да изследваме непознатия свят заедно.
Но непознатият свят се оказа не толкова хубаво място, нали?
Да. Не приличаше на света от мечтите ни.
Но...
Искам да вярвам, че отвъд стените все още има свят,
който ни е непознат.
Тихо е.
Жителите на Одиха сигурно вече са избягали на юг.
Всички кораби отплаваха.
Добре тогава, оставяме се във ваши ръце, Адзумабито.
Ще сторим всичко по силите си летящата лодка да полети.
Свалете брезента! Живо!
- По дяволите! Експлозивите пречат!
Да ги срежем и изхвърлим.
- Чакайте.
Може да ни послужат. Да ги натоварим на лодката.
Как е възможно? Всички са мъртви?
Командир Магат, всички в Либерио и семейството ми?
Тътенът вече унищожи голяма част от марлианския континент.
Какво ще правим тогава?
Ами сега? Останахме сами!
Съжалявам, но не знам.
Ани, изпробвай снаряжението.
Все още не си свикнала с новите механизми за маневриране, нали?
Полети наоколо с Райнер, докато свикнеш.
Защо?
Трябва да направим каквото можем, така че...
Казах ви, че се отказвам.
Няма ли да се качиш с нас на летящата лодка?
Съжалявам, но не.
Спасяването на човечеството...
Не мога да го разбера.
Откакто се помним, марлианските елдианци
сме преследвани от същото това човечество,
което искате да спасите.
Дори и да спрете Тътена сега, с изчезването на Марли
не остана кой да подкрепи елдианците.
Искрено ми е жал за тях.
Възлагат всичко на смътната надежда да спасят своята родина.
Но аз не мога да се боря повече.
Искам да прекарам последните си дни
в спокойствие.
Кога се случи?
Кое?
- Ясно, разбирам.
Кое разбираш?
Не си длъжна да страдаш повече.
Но Армин ще се качи с нас на лодката
и ще се отправи към Ерен.
Знам.
А ти какво искаш?
Ще убиеш Ерен, за да спасиш човечеството?
Няма да го убия. Ерен се отдалечи и просто ще го върна обратно.
Това ще сторя.
Между другото,
шала ли си си изгубила?
У мен е.
Това е лудост! Трябва да лежите!
Предлагаш ми да лежа ли?
Ако полежа още малко, съвсем ще ме забравите.
А и брадатата кучка, която припадна, след като й счупиха ръката, е будна.
Ще я накараме да ни каже накъде отива Ерен!
Ако Обединеният световен флот реши да нападне о-в Парадис,
ще се съберат във военноморското пристанище Карифа.
След нападението над Либерио
ще им дадем месец време да съберат силите си там.
Ще поемеш контрол над Създателя, след като влезеш в контакт със Зик,
и ще отприщиш частичен Тътен.
Няколкостотинте титана от външната стена на Шиганшина
би трябвало да се справят лесно с тях.
Това ли е единствената цел?
Ще е достатъчно ли да ги държи далеч от Парадис за десетилетия?
След загубата на флота си ще изпаднат в икономическа криза.
Ако това сполети всички големи държави, ще е достатъчен удар по тях.
Но ако трябва да посоча друга цел, то тя би била тази крепост на юг.
Изпитателната база за дирижабли също буди притеснения.
Вероятно там Ерен ще нанесе втория си удар.
Форт Салта...
Действително. Ако знае за оръжия,
които представляват дори малка заплаха за Титана Създател...
Очаквам да се насочи натам след пристанище Карифа.
За да унищожи дирижаблите.
Отговори доста послушно.
Имам молба към вас.
Моля, признайте нещо.
Зик загуби, но той беше прав.
Планът за евтаназия беше единственото решение
на двухилядолетния проблем на елдианците.
Сигурна съм, че тази трагедия ви е отворила очите.
Да. Признавам.
Не успях да покажа на Ерен нито решение,
нито надежда за светло бъдеще.
Само своето безсилие.
Това е всичкото гориво от кораба.
Оставете го там.
Погрижете се за децата.
Няма гаранции, че ще са в безопасност в морето,
но по-добре там, отколкото във въздуха.
На драго сърце, но те ще се съгласят ли?
Ще ги заключа в каютата им.
Не ги пускайте, докато лодката не излети.
Ами вие?
- Ще отмъстя падналите ми другари.
Ще изпълня дълга си на воин.
Фрау Ханджи! След час можем да се подготвяме за излитане.
Разбрано!
Чухте го. Всички да проверят оборудването си.
Разбрано!
Два пръста ми стигат. Ще се оправя.
Само аз подвивам опашка.
Не го мисли.
Не си била подчинена на Марли от самото начало.
Не е необходимо да се нагърбваш с нищо.
Отдавна исках да се извиня на теб и Бертолд.
Всичко започна в деня, в който реших да продължим мисията.
Ако се бяхме върнали тогава,
с Бертолд можеше да се приберете вкъщи при семействата си.
Нагло е дори да се извинявам.
Да. Не знам на колко пъти исках да те убия.
Възхищавам се на търпението ти.
Грижи се за Габи и Фалко.
Разбрано.
Ани!
Пази се, Ани!
- Довиждане!
Армин, сигурен ли си?
За кое?
Честно казано разчитах на нея.
Но тя се би достатъчно.
Радвам се за нея.
Нека Ани остане вярна на себе си.
Сигурни ли сте, че искате да дойдете с нас?
Дори да спрем Тътена,
не очаквайте добро отношение спрямо елдианците.
Не искам да го казвам, но, фрау Ханджи, вие сте права.
Генерал Магат ни остави една последна заповед.
Да работим заедно и да сторим нужното.
Пийк... На драго сърце ще се кача на гърба на Превозващия титан
и ще усетя телесната му топлина...
- Не.
Разговорът рязко отиде в противна посока.
Виждам, че любовта ти към титаните е все така несподелена, Очилатке.
Скоро ще се сприятелим.
Я ми кажи, Ливай. Дали всички гледат?
Мъртвите ни другари биха ли се гордели с това какви сме днес?
Не започвай да говориш като него.
Добре. Започвайте да зареждате!
Разбрано!
Слава богу. Ще успеем, преди Тътенът да ни застигне.
Флок!
Държал се е за кораба през целия път дотук?
Фрау Ханджи!
Резервоарът е пробит!
Не можем да излетим!
- Не губи надежда.
Ако затворим пробойните, ще излетим.
Донеси електрожена!
Колко време ще отнеме?
Ако използваме ламарина, ще ги заварим до час.
Какъв е този звук?
Не ми казвайте, че...
Тук е.
Тътенът... Тук е.
Не отивайте.
Моля ви... недейте...
Проверете двигателя!
- Бъдете в готовност да зареждате!
Всички... на острова...
ще бъдат... убити.
Нашият... дявол...
Той е...
единствената ни надежда.
Ей! Флок!
- Мъртъв е.
Съвършено си прав, Флок.
Но не можем да се предадем.
Дори и днес да се провалим,
може би един ден...
Защо? Отворете!
Титаните наближават, нали? Отворете вратата!
Млъкнете!
Армин, хрумва ли ти нещо?
Само едно.
Да остана тук и да ги задържа.
- Не можеш.
Ти си единственият ни шанс да спрем Ерен.
Аз ще остана.
- Ти също не можеш!
Не можем да си позволим да загубим още от силите на титаните.
Аз ни доведох дотук.
Трябваше да погубя много наши другари.
Време е да поема отговорност за това.
Фрау Ханджи...
Армин Арлерт.
Назначавам те за 15-ти командир на Корпуса на съгледвачите.
Позицията на командир изисква
непоклатим копнеж за знания.
Няма по-подходящ кандидат от теб.
Поверявам корпуса в твои ръце.
Това беше от мен.
Довиждане, другари! И още нещо!
Ливай вече отговаря пред теб, не го жали.
Ей, Очилатке.
Разбираш, нали, Ливай?
Най-сетне дойде звездният ми миг.
Изгарям от желание да блесна както никога досега.
Позволи ми поне това.
Отдай сърцето си.
За пръв път го чувам от теб.
Фрау Ханджи!
Ах, титаните наистина са великолепни!
Затворихме пробойните!
Пълнете резервоара! Живо! По-живо!
Почти са при нас!
Стига сте пълнили! Палете двигателя!
Избутайте самолета!
Още ли не са излетели?
Горещо!
Потегляме!
Дръж се!
Фрау Ханджи!
Сбогом, Ханджи.
Бди над нас.
Летящата лодка!
Потегли.
Ханджи, ти изпълни дълга си.
Ервин? И останалите?
Ясно.
Дявол го взел.
Знаеш ли какво преживях, след като ме назначи?
Ерен е идиот от световна класа.
- Знам. Съчувствам ти.
Имаш да ни разказваш.
Да.
Втора глава Грешници
Горивото ни...
Да. Успяхме да заредим до половината.
Ще ни стигне ли до форт Салта?
Обещавам да закарам всички навреме.
Благодарение на командир Ханджи летим сега.
Това е последната ни надежда.
Кълна се, че ще ви закарам до базата.
Затова ми обещай, че ще спрете Тътена.
На всяка цена.
Ще го спрем. Разчитаме на теб, Онянкопон.
В такъв случай нека обсъдим плана ни.
Капитане, Пийк, така ли изглеждаше Титанът Създател?
Да, макар че не можах да го видя много добре.
Приличаше на насекомо. На маса движещи се кости.
Ако е като другите титани, тялото му трябва да е около тила.
Предвид силите на Титана Боен чук, не можем да сме сигурни.
С други думи не знаем къде се намира Ерен.
И да не знаем, винаги можем да го взривим.
Както ти не остави камък върху камък от пристанището на Либерио
с Колосалния титан.
Права си.
Това би бил най-ефективният подход.
Но едва след като получим шанс да преговаряме с Ерен.
Ако останем без друг избор...
Ще прибегнем към това.
Няма лошо да имаме последна мярка,
но Ерен не контролира ли Създателя чрез Зик?
Тътенът няма ли да спре, ако убием Зик?
Наистина. Може би сте прав.
Не можем да сме сигурни, но това предполагаше Ханджи.
Но без да знаем къде е Зик...
Ще се наложи да издирим
косматия кучи син в купчината кости.
Аз ще убия Зик.
Помогнете ми.
Капитане...
Разбира се.
Проляхме кръвта на много другари, за да можем да излетим.
Не можем да допуснем смъртта им да е била напразна.
Всичко е в името да спрем Тътена.
Готов съм на всичко.
Жан...
Аз... застрелях Самюъл и Даз.
Посичах и други хора, които познавах.
Слушах как ме наричат предател
и се убеждавах, че ще спася света...
Райнер.
Ти, Ани и Бертолд - през същото нещо ли преминахте?
Не мога повече да се разкайвам за греховете си.
Дори да спасим остатъка от човечеството,
надали някога ще си простя.
Затова...
Нека поне спасим остатъка от човечеството.
Прав си, Райнер. Дори да не можем да се разкаем,
пак трябва да опитаме.
Точно така. Един дол дренки сме, Райнер.
Никога не съм имал право да те съдя.
И аз станах убиец, за да спасявам хора.
Да...
Ерен ми каза същото в нощта на нападението над Либерио.
Мисля, че отчасти разбирам намеренията му.
Смятате ли, че Ерен иска да го спрем?
В какъв смисъл?
Имам такова усещане.
От много време се чудя за нещо.
Ерен умее да управлява всички титани и елдианци.
Но ние още можем да ползваме силите си на титани.
Намекваш, че Ерен умишлено не ни възпрепятства?
Да. Дава ни свобода.
Сякаш иска да види какво ще направим.
Защо? Има шанс да спрем Тътена.
Сигурно и на него не му е никак лесно.
Никой нормален човек не може да понесе да извърши геноцид.
На негово място бих предал силата на Създателя на някой друг.
Ако това се окажеше невъзможно, щях да искам да бъда спрян...
От някого.
Отново ли?
- Това място...
Подслушвал ни е, а?
Ерен! Изслушай ни! Стори достатъчно!
Никой няма да посегне на Парадис векове наред!
Пося толкова големи страх и разруха!
Не е късно да поискаме договор за ненападение!
Можеш да престанеш да убиваш хора! Няма повече опасност за острова!
Съжаляваме!
Ние ти принудихме да сториш всичко това!
Ерен...
Ерен! Ще измислим нещо!
Не е нужно да избиваш повече хора заради нас!
Да.
Ерен! Ненавиждах те заради станалото със Саша,
но ти си бил също толкова наскърбен колкото нас, нали?
Дори за миг не се поставих на твое място.
Ерен...
Искам да понеса бремето на греховете ти заедно с теб.
Ние сме също толкова виновни.
Затова те моля... Спри да ни избягваш.
Моля те, върни се при нас!
Чу ги, Ерен.
Ще ти се размине с ритник по задника, ако спреш сега.
Докога ще мълчиш?
Ерен!
Няма да спра Тътена.
Няма да оставя бъдещето на Парадис на съдбата.
Ще продължа да вървя.
Вижте там.
Ерен!
Това не е ли дете?
- Но това пак е Ерен!
Ерен!
Защо не се отказваш, Ерен? Не ни ли вярваш?
Защо не си ни отнел титанските сили?
Тук можем да говорим колкото искаме!
Говори с нас! Винаги сме били заедно!
Моля те, не се отдалечавай още повече от нас, Ерен!
За да получа свобода,
ще отнема свободата на света.
От вас обаче няма да отнема нищо.
Вие сте свободни.
Свободни сте да защитавате свободата на света.
Аз съм свободен да продължавам напред.
Докато стискаме непоклатимите си убеждения,
ще има разногласия.
Остава ни само едно.
Да се борим!
Не...
Тогава защо? Защо ни повика тук?
За да ви кажа, че няма смисъл да преговаряте.
Ако искате да ме спрете, елате и ме убийте.
Вие сте свободни.
Какво? Какво стана?
Опасенията ми се оправдаха.
Нищо ли няма да излезе?
Май преговорите бяха дотук. Сега какво,
командире?
Накъде сме се запътили?
Към Хидзуру. Ще плаваме няколко дни.
Вярвам, че г-ца Микаса и другарите й ще спрат Тътена.
Обаче едва ли родината ми ще се съхрани като страна.
Явно за известно време ще ям само риба.
Морските дарове в Хидзуру са великолепни.
Чудесно. Може би ще има и пилешко.
Аз събрах Ерен и Зик заедно.
Надали има начин да изкупя греха, предизвикал това масово клане.
Ако можехте да върнете времето назад,
нямаше да припарвате до елдианците и щяхте да оставите Парадис на смърт?
Не можем да върнем времето назад.
Но угризенията ми ще ме преследват до живот.
Не смея да твърдя, че изследвах
всяка възможност за оцеляването на елдианците.
Преди всичко действах в интересите и честта на клана ми.
Защо трябва да изгубим нещо, преди да си дадем сметка
как да уважаваме другите, без да поставяме себе си на първо място?
Вече е твърде късно.
Фрау Ани, имах сън.
Сън? От Галиярд?
Сън от Зик. По-точно негов спомен.
Женският титан умее да проявява сили на друг титан,
ако погълне част от него, нали?
Да. Женският титан може да проявява чужди черти,
затова ме тъпчеха с всякакви неща. Какво от това?
Прав бях! Тогава...
- Тогава може би ще стане!
Чакай, мислиш ли...
- Млъкнете, деца!
Идете за въглища!
Спомените на Зик ли каза, че си видял?
Да. Гръбначната течност на Зик ме превърна в титан.
Може би затова проявява някои от характеристиките
на Животинския титан.
Разбирам. И?
Най-ясният спомен, който видях, беше как летя високо над облаците.
Имам усещането, че и аз мога да летя.
Това е форт Салта.
Наистина ли има дирижабли там?
- Знам ли.
Няма да ги видим, докато не изкачим платото.
Наистина ли мислите, че можете да откраднете дирижабъл и да избягате,
елдианци?
Внимавай с езика, марлианецо.
Благодарение на кого не си сплескан като палачинка?
Ако планът се провали, и твоето семейство ще умре под Тътена.
Ще те застрелям, ако ни предадеш.
Нямаш друга възможност да се спасиш със семейството си.
Не ми пука колко са нищожни шансовете.
Ще оцелеем.
Спокойно, фрау Браун.
Децата са силни. Сигурно са с Колт и Райнер...
Децата ни са на острова с дяволите!
Как ще оцелеят сами?
Ако не ги бяхме подтиквали да стават воини,
поне щяхме да сме заедно в последните ни мигове.
Райнер...
Хер Фингър, по-добре изхвърлете лентата през прозореца.
Дъщеря ми пожертва всичко, за да получа тази лента.
Боже...
Ей, вижте!
Не! Дирижаблите!
Ускори! Трябва ни поне един да остане!
Знам!
Каква е тази мъгла?
Тътена.
Застигна ни.
Обречени сме! Не е останал и един!
Не... След като стигнахме чак дотук...
Защо?
- Всичко свърши.
Почакайте...
Дирижаблите летят към титаните!
Какво ще рече това?
- Готвят се за бомбардировка!
Ще взривят титаните от въздуха!
Ще заложат съдбата на цялото човечество на това!
Бомбардировка?
- Ще се спасим ли?
На вниманието на всички ескадрили и войници в крепостта.
Тази крепост е последната надежда на човечеството.
На плещите ви тегне невъобразимо бреме.
Но, какъвто и да е изходът,
отговорността в никакъв случай не е само ваша.
Вината за настоящите събития
е на всички възрастни.
Ние употребихме омразата, посяхме я и я подхранвахме,
вярвайки, че тя ще ни донесе спасение.
Всичките проблеми от нашите пропуски приписвахме на острова на дяволите.
В резултат на което се роди чудовището пред очите ви.
То сега идва да ни върне омразата обратно.
Ако, по някакво чудо,
доживеем да видим утрешния ден,
кълна се никога отново да не повтарям същата грешка.
Фрау Браун?
- Како?
Цял живот... използвах детето си като инструмент за отмъщение.
Нито веднъж не съм се държала като негова майка.
Аз също.
Надявам се всички да дадете същата клетва,
за да излезем от този век на взаимна омраза.
Въздушните отряди са във формация!
Ще започнат бомбардировка при достигане необходимата височина!
За да създадем нов свят, в който хората се грижат един за друг...
Тук и сега ние се сбогуваме с нашето чудовище!
Щурмовият титан предприе действия!
Започнете бомбардировка!
Пускай!
Толкова са високо, че бомбите пропускат!
Не спирайте! Заложете всичко на тази атака!
Ескадрилите...
бяха заличени.
Съжалявам,
невинни дечица.
Мамо...
Титаните идват насам.
Страх ме е.
- Съжалявам.
Сигурен съм, че Ани и Райнер са живи на о-в Парадис.
Да.
Вижте.
Какво е това?
По дяволите! На изпарения сме!
Имаме видимост! Пригответе се за скок!
Онянкопон, идвай при нас!
Не още! Ще прелетя над Създателя!
След това ще направя аварийно кацане!
Гледайте да скочите върху него! Ясно?
Онянкопон!
Проклетникът е там долу. Косматият кучи син!
Спестява ни труда да го търсим. Прицелете се в Животинския!
Направете всичко възможно, за да го отстраните!
Ще спрем Тътена!
Сега!
Ерен!
Проклятие! Не мога да се приземя!
Райнер!
Бронирания титан... и дори Превозващия титан?
Това са механизми за маневриране...
Нима Парадис са дошли да спрат Тътена?
Райнер!
Ерен.
Имам да ти задам още един въпрос,
след като те извадим от там:
Как точно си свободен?
За още яки проекти подкрепи Аниме Кухня: www.patreon.com/animekuhnia
Превод и субтитри ГЕОРГИ ГИНЕВ и МАТЕЙ КРЪСТЕВ
Отаку България, 2023