Shingeki no Kyojin a.k.a. Attack on Titan - Season 4 (2020) (Part 1/[Erai-raws] TV/[Erai-raws] Shingeki no Kyojin - The Final Season - 03 [720p][Multiple Subtitle].srt) Свали субтитрите

Shingeki no Kyojin a.k.a. Attack on Titan - Season 4 (2020) (Part 1/[Erai-raws] TV/[Erai-raws] Shingeki no Kyojin - The Final Season - 03 [720p][Multiple Subtitle].srt)
Бяхме изоставени.
Затова живеем зад стените, в гетото.
Във вените ни тече дяволската кръв.
Заради това и баща ти не е с нас.
Той е марлианец.
Не може да живее с елдианци.
Само ако се беше родил марлианец...
Вярно. По онова време
се стремях да бъда воин, за да можем да станем марлианци.
Кой ви е разрешил да вървите? Бегом, мръсни потомци на свине!
Не искате ли да станете почетни марлианци?
Чухте ли?
Само след няколко години нападаме остров Парадис.
Време е да наследим титаните.
От нас седмината шестима ще станат воини.
Ура! Ще мога да стана марлианец!
Какво се зарадва?
Ако един е излишен, то това си ти.
- Моля?
С какво се отличаваш?
Издръжливост? Ум? Точна стрелба? Бойни умения?
С нищо! Избраха те заради лоялността ти към Марли,
която показа на писмените изпити.
Кълнеше се, че ще убиеш всички дяволи от острова.
Подиграваш се на мисията ни ли?
Или си един от последните реставратори на Елдия?
Признай си! Убеден съм. Ще те докладвам на командира!
Ах, ти... Само посмей!
Кучи син!
- Достатъчно, Порко!
Омразата ти към острова не те прави нещо повече!
Ще чакаш сам-самичък 13 години!
Порко!
Да вървим, Пийк. Елате, щом се наплаче.
Ако закъснеете, командирът мен ще нахока.
Райнер, съжалявам.
Стани, Райнер. Дай ръка.
Ще стана марлианец и ще живея заедно с мама и татко.
Не мога да чакам 13 години. Но той е прав. Аз съм най-зле.
Порко не взима решението. А и според мен лоялността е важна.
Нали, Ани?
- Какво? Не слушах.
Но сигурен ли си? Ще се насладиш на този живот...
само 13 години.
През това време ще стана герой.
Ако накажа дяволите от острова, ще спася света.
И тогава ще стана най-добрият син на света.
Ще ми се нещо да се случи...
- Ерен! Ето къде си бил!
ПОХОД СРЕЩУ ТИТАНИТЕ ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
Епизод 62: "Вратата на надеждата"
Възхитително. Надминаха всички наши очаквания.
Женският титан. Универсален индивид, способен на всичко.
Заедно с подвижността и издръжливостта му
втвърдените му удари са изключително разрушителни.
Също така може да призовава чисти титани, макар и на по-малък радиус.
Леонхарт е най-подходяща.
Бронираният титан е специалист по втвърдяването.
Би трябвало да пробие портите на всяка стена.
Подходящ за ролята на титана, който ще бъде щитът на Марли
срещу всякакви атаки, е упоритият Браун.
Челюстният титан е щурмови тип. Най-дребен и пъргав от останалите.
Здравите му нокти и челюсти могат да разрушат почти всичко.
Поверихме го на находчивия Марсел.
Животинският титан е същият.
Той е малко по-голям от останалите титани,
но техниката му на хвърляне е страховито оръжие.
Най впечатляваща е силата, скрита в кръвта му.
Превозващият титан е надарен с изключителна издръжливост
и е подходящ за дълги мисии.
Възможността да бъде оборудван по различни начини
ни дава повече тактическа свобода. Разумната Пийк е правилният избор.
И последният е Колосалният титан.
Бог на унищожението.
Хувър ще успее да го овладее.
Чак ми става жал за дяволите от острова.
В един прекрасен ден ще им се яви, за да ги убие.
Новият отряд воини може и да е по-способен от предишните,
но се съмнявам в решението на армията.
Да доверяваме операцията по връщането на Титана създател на деца...
Според мен е неразумно.
Нима? Нали току-що същите тези деца поставиха цяла държава на колене.
Няма логика! Защо избраха най-лошия от нас?
Как го уреди?
Най-зле се оказа ти. Това е всичко, Пок.
Ах, ти!
Порко! Против решенията на армията ли си?
Райнер... Съжалявам.
Татко!
Ти си, нали? Майка ми е работила в тази казарма, преди да се родя.
Тук си я срещнал. Майка ми, Карина Браун.
Виж, с мама станахме почетни марлианци!
Можем да живеем заедно...
- Я стига!
Тя ли те прати тук? За да ми отмъсти? Мамка му!
Направила е детето си воин...
Ако разберат чий си, със семейството ми е свършено!
Ще ме обесят заради теб! Ще избягам възможно най-далеч
от теб и проклетата ти елдианска майка!
Райнер!
Ще те чакам!
Именно. Дори и без баща,
аз съм избраният воин, на когото повериха Бронирания титан.
Ще спася всички от островните дяволи и ще стана героят на целия свят.
Не изминахме много път през нощта.
- Облачно е, какво да се прави.
Наистина ли кралят на валовете
няма да използва Титана създател, дори и да разбием стената?
Защо подхващаш темата сега? Имай вяра в марлианските изследвания.
Точно така. Няма връщане назад.
На сутринта ще сме пред стената и...
Какво? Нима се двоумите дали да убивате островните дяволи?
Забравихте ли какво сториха?
Ние сме избраните воини,
които ще ги накажат от името на целия свят!
Съжалявам.
Райнер, съжалявам.
Истината е, че не трябваше да бъдеш избиран за воин.
Изтъквах теб и критикувах брат ми,
за да повлияя на решението на военните.
Просто исках да защитя брат ми.
Съжалявам. Райнер, прости ми!
Защо... се извиняваш?
Бертолд... Ани... Марсел...
Изядоха ги... Изядоха ги по моя вина!
Аз съм следващият.
Тук ще умра.
Не беше зле.
За пръв път ме биеш на бягане на дълго разстояние.
Ако веднага се бяхме разправили с онзи титан,
нямаше да загубим Челюстния.
По дяволите! Марсел не може да се върне вече.
Но те казаха, че няма титани далеч от стените.
Да се прибираме.
Да открием Челюстния и да си вървим. Трябва да се е превърнал в човек.
Във всеки случай без Марсел начело мисията ни е обречена.
Чакайте...
Не... Не можем!
Не можем да се приберем. Трябва да продължим мисията!
Прав си.
Ако се върнем сега, ще бъдеш изяден от следващия воин.
Не че ми е на сърце.
Сигурна ли си, че аз ще съм единственият?
Единственият, когото ще държат отговорен за бягството ни?
Сигурни ли сте, че ще можете да избегнете "чистката"?
Залавянето на Челюстния не е добра идея.
Ако използва силата му и побегне, нашите титани няма да го хванат.
Силата на титан не се овладява току...
- Ти овладя Колосалния за нула време!
При всички случаи с нас е свършено, ако се върнем.
Без Титана създател пътят към родината ни е затворен.
Ако тогава беше проявил дори капка от това самообладание,
нямаше да загубим нито Марсел, нито Челюстния.
Но най-безочливо да ни заплашваш само и само да си спасиш кожата?
Защо не обясниш всичко на Магат? Да му кажеш, че ти си виновен.
Бил ми почетен марлианец! Избран воин!
И марлианците, и елдианците са долни лъжци!
Мислят само за себе си!
И аз съм същата. Трябва да се прибера у дома жива!
Ако се разкайваш, просто умри! Поеми вината и умри!
Райнер е мъртъв.
Ако ти трябва Марсел, аз ще заема неговото място.
Моля ви, спрете...
Това е единственият начин да се върнем у дома.
Нека заедно се приберем... в родния ни град.
Исках да стана воин.
Мислех, че мога да сбъдна мечтата на майка ми
и да живеем щастливо заедно с татко.
Но... баща ми никога не е споделял чувствата й.
Майка ми продължаваше да лелее за една несбъдната мечта.
Не биваше да ме избират за воин и днес трябваше да умра.
Защо се извиняваше? Защо спаси някой като мен?
Не! Не искам да се отказвам!
Все още нищо не съм разбрал!
Къде сме?
- Във Вал Роза.
Ани. Бертолд.
Съжалявам.
Марсел, ще стана истински воин.
Отговори, защо си тук?
За да спася човечеството!
Селото ми беше дълбоко в планината, в югоизточната част на Вал Мария.
Тъкмо се съмваше...
Животните се разшумяха,
а непознатият тътнеж от земята ставаше все по-силен.
Когато осъзнах, че това са стъпки, веднага отворих прозореца...
Останалото не го помня, но избягах на коня си
и оставих три деца горе-долу на вашата възраст.
Здравей, госпожичке. Имаш вкус за мъже, щом преследваш старец като мен.
Родена съм в хан.
Там работеше майка ми. Отгледала ме е сама и ми е разказвала за баща ми.
Веднага те познах.
- Каква трогателна история.
Вдигни си ръцете, ако искаш татко да те прегърне.
Сигурен ли си, че не съм твоя?
- Не съм го обещавал на сестра ми.
Такива шеги най-много ме вбесяват.
Много си груб, татенце!
О, вече сме във възраст, в която се противим на родителите?
Това е ново.
Според краката му днес ще вали сняг, нали?
Не. Според торса му небето ще е ясно.
Да речем, че ще бие градушка. Ще закъснеете за поименното повикване.
Ставай, Бертолд!
Докато вие сладко спяхте, след като се наиграхте с дружките си,
аз лазeх из столичната канализация.
Срещна ли го, край с мен.
Това ли е всичко?
Нека се върнем с това, което успяхме да научим.
Ще се зарадват да чуят всичко.
- Наистина ли го мислиш?
Оскъдният ни успех през тези 5 години само ще разочарова Марли.
Тогава какво предлагаш да направим?
- Да пробием Вал Роза.
Това е единственият начин да изкараме наяве Титана създател.
Много ваши приятели ще загинат.
Колко пъти да ти го повтарям? Те не са приятели, а дяволи.
Но не вреди да спечелим доверието им.
И честно казано, надменното ти отношение...
Ще повърна. Може ли да не си вреш лицето толкова близо до моето?
Сигурно си уморена. Съжалявам, че все оставяме тежката работа на теб.
Достатъчно за днес.
Сънувам един и същ сън отново и отново.
За стареца, който се обеси на полето.
Защо ни разказа онази история, преди да си сложи примката на врата?
Ерен, почини си малко. Ще се убиеш.
По дяволите!
Райнер... Как го правиш?
Как мога да стана като теб и Микаса?
Както е тръгнало, ще умра, без да съм постигнал нищо!
Просто прави това, което трябва.
Просто продължавай напред.
Какво друго може да сториш?
- Да. Прав си.
Ще изтребиш титаните до един, нали?
Знам, че можеш да го направиш.
Проклятие! Не може да продължава така!
Вярно. Все още имам тях.
Болницата...
Ей!
Възстановявате се, изглежда. Вече можете да говорите.
Да. Лекувам се тук от емоционална травма, но това е лъжа.
Казах, че съм си загубил паметта и не мога да се прибера,
но всъщност просто не искам да се прибирам.
Ще ми е трудно да си покажа лицето пред семейството си.
Ще ме издадеш ли?
- Нищо подобно.
Ранен си. Наранил си се по време на тренировката за воини?
Да, но аз няма да стана воин.
Има друг по-талантлив кандидат от мен и едва ли ще се доредя.
Радвам се да го чуя.
Ти си добро момче. Дано живееш дълго.
Но не искам другият кандидат да стане воин.
Защо?
Този кандидат момиче ли е?
Тя е известна. Дори вече извърши невероятен подвиг във войната.
Всеки казва, че тя трябва да стане следващата Броня.
Но аз съм безсилен и не мога да сторя нищо по въпроса.
Всеки прекаран ден тук се питам как се стигна до това.
Телата и душите им са осакатени, свободата им е напълно отнета.
Някои са загубили дори себе си.
Ако знаеха, че така ще свършат, никой нямаше да отиде на война.
Но хората сме тласкани от нещо, което ни кара да крачим към ада.
И това "нещо" не е собствената ни воля.
Подтиквани сме от другите или средата, която ни обгражда.
Само че онези, които се тласкат сами, виждат съвсем различен ад.
И те могат да видят нещо от другата страна на ада.
Може да е надежда или дори друг ад.
Само онези, които продължават да вървят напред, ще узнаят това.
Превод и субтитри ГЕОРГИ ГИНЕВ
Магат се обединява с Тайбърови
и подготвя сцената, на която ще бъде обявена истината.
Празничната глъчка обхваща града, а Райнер го очаква изненада.
Следващ епизод: "От една ръка в друга".