Shingeki no Kyojin a.k.a. Attack on Titan - Season 4 (2020) (Part 1/[Erai-raws] TV/[Erai-raws] Shingeki no Kyojin - The Final Season - 02 [720p][Multiple Subtitle].srt) Свали субтитрите

Shingeki no Kyojin a.k.a. Attack on Titan - Season 4 (2020) (Part 1/[Erai-raws] TV/[Erai-raws] Shingeki no Kyojin - The Final Season - 02 [720p][Multiple Subtitle].srt)
Четири години спорим за сувернитета на полуострова,
а основните ни два бойни титана
бяха почти разпердушинени от врежеския флот.
"Най-сетне човешката находчивост
разбива на пух и прах марлианската Броня."
Пресата по целия свят възхвалява Средноизточниия съюз.
Това звучи ли ви като победа за Марли?
Магат, как ще го коментираш?
Генерале, боя се, че времето настъпи.
Времето, в което човечеството успя да надмине мощта на титаните.
Докато разчитахме изцяло на тях и преследвахме колониалната ни политика,
съседните държави разработваха оръжия, с които да ни се опълчат.
И сега наблюдаваме резултата от собствените си действия.
Въпреки това за момента титаните ни
продължават да доминират на сушата.
Но ако летателните апарати продължат да се развиват,
скоро бомбите ще завалят по нашите глави.
И тогава титаните, дяволите на земята,
ще се взират безпомощно към врага в небето.
Нямаме ли крилат титан?
Генерале, искам да кажа, че не можем повече да разчитаме на...
Титаните, знам. В близко бъдеще ще загубим превес във военната мощ.
Не, може би вече сме го изгубили.
Някога бяхме героите, които надвихме елдианските дяволи,
а я ни вижте сега!
Може ли, генерале?
Позволете ми да дам съвет.
Зик, момчето чудо. Изкажи се.
Трябва да възобновим операцията за о-в Парадис и да си върнем Титана създател.
Както командир Магат казваше,
Марли трябва да се съсредоточи в разработката на нови оръжия.
Но, уви, другите страни няма да стоят със скръстени ръце.
Армията ни се нуждае от време, за да се преструктурира изцяло.
Във всички вестници трябва възможно най-скоро да лъсват заглавия като:
"Марли окупира Парадис и пое контрол над силата на всички титани."
Срокът ти изтича след по-малко от година, нали така?
Да. Боя се, че Колт няма да наследи
пълната сила на Животинския.
Разбирам.
Надяваш се през оставащата ти 1 година да изтриеш срама от поражението,
което претърпя преди четири години?
- Съвършено вярно.
Няма по-подходящ човек, който да сложи край на чудовищния замисъл
на Гриша Йегер от мен, някогашният му син.
ПОХОД СРЕЩУ ТИТАНИТЕ ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
Епизод 61: "Среднощен влак"
Извинявай, че те представих в лоша светлина, Колт.
Няма защо. Бяхте невероятен.
Кой друг елдианец е бил изслушван от марлиански генерал?
В историята не е имало Животински титан като вас.
Напомняте ми за Титана създател от легендите.
С какво сте по-различен? Във вените ви не тече кралска кръв.
Знам ли. Сигурно тази тайна няма да се разкрие до смъртта ми.
Но ако наследиш спомените ми,
ще разбереш тайната ми.
Каква тайна?
Специалният начин, по който си бърша задника. Не казвай на никого.
Твърде късно, очаквам подробен доклад.
- Командире!
До последния косъм по задника ти.
Нима на елдианците им е позволено да пазят лични тайни?
Не, командире!
Смяташ, че можеш да завладееш Парадис за година?
По-скоро не ми остава повече от година да опитам.
За 3 години нито един от пратените там разузнавателни кораби не се е завърнал.
Зик, на какво се дължи според теб?
Щом 32 кораба са били потопени,
едва ли е намесен само един титан.
Най-малко два титана са им попречили,
включително и Ерен Йегер.
Съгласен съм. Ако атакуваме острова,
на корабите ни ще им трябва подкрепление.
Да. Но титаните им не са единствената заплаха.
Чакай...
Изглежда, сънуваше приятен сън и не исках да те будя.
Така и не ти благодарих за помощта, Галярд.
Благодаря ти.
Не ми благодари.
Ако преди 9 години аз бях наследил Бронирания,
това нямаше да се случи.
Брат ми нямаше да те защити и след това да бъде изяден от титан.
Видял си спомените на Марсел?
- Не.
Но научих достатъчно от момичето преди мен - Имир.
Дали са й внушително име за толкова окаяна женица.
Благодарение на нея си върнахме Челюстния на брат ми, нали?
Да, точно така.
Тогава какво си правил на острова?
Всеки ден някой друг те е спасявал?
- Да.
Видях те чрез спомените й.
Какво беше това? Преструвал си се на надежден, а?
Сякаш си имитирал брат ми!
Пок, не се заяждай с някого, когото е поел залп в гърдите.
Не ме наричай така, Пийк.
Добре ли си?
- От два месеца не съм била човек.
Почти съм забравила как да вървя на два крака.
Между другото, Райнер, трябва да се видиш с Габи и другите.
Притесняват се за теб.
Права си.
Смазана съм.
- Сякаш не съм те виждал от години.
Нима? На бойното поле се бием рамо до рамо.
Да. Поне ще можем за малко да си отдъхнем.
Дано.
Насам.
- Да.
Ако титаните престанат да бъдат полезни в битка,
какво ще стане с отряда воини и другите елдианци?
Г-н Браун ще се оправи.
- Знам.
Виж.
Най-вероятно са вражески войници,
оцелели от бомбардировката от чисти титани.
Щом се приберат, ще почнат да разправят колко нечовешки са титаните!
А това само ще стъжни положението на нас, елдианците!
"Хора от целия свят, нека избием поданиците на Имир!"
По дяволите! По дяволите!
- Престани, Удо.
Не руши града.
Райнер!
Можеш ли да ходиш?
- Да. Вие как сте?
Габи?
- Да!
Удо.
- Горе-долу.
Зофия.
- Както обикновено.
Фалко.
- Здрасти.
Разправят, че се връщаме в щаба в Либерио.
Да се разходим из града! Такива възможности не са за изпускане.
Според мен г-н Браун се нуждае от почивка.
Добре съм. Не се тревожи.
Ти се прибирай и си лягай, Фалко!
- Идвам с вас!
Чакай, Габи. Командир Магат каза, че това не е място за деца.
Видях го да отива там.
Много го мислиш!
Чакайте!
Много сте малки да ходите по такива магазини още.
Видяхте ли смелостта на нашата елдианска богиня Габи?
Габи се изправи срещу бронирания влак на мястото на 800 елдиански войници!
Боже, Колт! Вониш на бъчва!
Защо го направи, глупачке?
Другари, имате ли представа защо тази глупачка рискува живота си?
Аз имам! Направи го, за да спаси
всички вас от елдианския полк!
Ура!
Отивам да ги усмиря.
- Остави ги.
Само за тази нощ.
Габи! Габи! Габи!
- Аз! Аз! Аз!
Пак я възхваляват.
- Не биваше да дават на брат ми да пие.
На Габи само повод й дай и се отнася.
И все пак по всичко личи, че тя ще наследи Бронирания титан.
Да. Момичето, което ви обожава, ще наследи титана ви
и ще доживее до 27.
Ако някой оръдеен залп не я убие пръв, разбира се.
Това устройва ли ви?
Би ли повторил?
Нима оскърбяваш честта да наследиш един от титаните?
Ако докладвам това, ти и цялото ти семейство ще станете титански оръжия.
Чакайте! Нека се поправя!
Аз, Фалко Грайс, се надявам да избавя семейството си
от порочната кръв на Имир и съм готов да се бия до смърт за Марли!
А какво мислиш за почетното право да наследиш един от деветте титана?
Това е възможност да докажем на отечеството ни Марли,
че не ни удостоява напразно с честта да се считаме за почетни марлианци!
Искаш ли да наследиш Бронирания титан?
Благодаря!
Аз трябва да наследя Бронирания!
Да.
Трябва да спасиш Габи от мрачното бъдеще, което ни очаква.
Върнахме се!
Прибрахме се живи и здрави!
В любимия ни роден град Либерио!
У дома сме!
Габи... Би ли намалила децибелите?
Не пий, щом знаеш, че не можеш да носиш на алкохол.
Кой му подаде бутилката?
- Гледаше я с такъв захлас.
Бога ми! Пийк се смили над теб, а ти оповръща целия вагон.
Трябваше да ги скастрим снощи.
Чух, че са те носили на ръце.
- Колт е виновен!
Няма лошо. Заслужи си го.
Извърши впечатляващ подвиг.
Пийк!
Заместник-командир Браун...
Ами ако споделя моето мнение
и иска да избави елдианците от войната?
Мога ли да му се доверя?
До скоро. Починете си добре.
Без мен! Утре продължавам с тренировките!
Какво се изопна? Опитваш се да си вдигнеш оценките ли?
Нищо не се опитвам!
- Вие двамата. Не се пресилвайте.
Татко!
Зик.
- Дядо! Бабо!
Прибрах се!
Справил си се отлично.
- Не, все още не.
Колт! Фалко!
Колт!
- Тате! Мамо!
Габи!
Райнер.
Сигурно си уморен. Да идем вкъщи и да си починеш.
Майко... Така и ще направя.
Вървете без мен.
Ставай! Краката ли не те държат?
Ранени войници ли са това, г-н Кослоу?
- Не се пречкай, хлапе.
Те са елдианци с емоционална травма.
- Дори нашите?
От дългото копаене на окопи на фронта е.
А там валят куршуми и снаряди.
Бум!
Пак паднаха на земята!
Добре ли си? Няма страшно.
Лентата ви е на грешната ръка.
Не се тревожете. Всичко ще се оправи.
Няма да ви се налага повече да се биете.
Бум!
Право под колелата! Бронираният влак дерайлира и се преобърна.
Планът ми беше успешен! Но докато бягах,
започнаха да стрелят по мен с картечница!
И точно преди куршумите да ме застигнат...
Галярд ме защити с Челюстния титан!
Невероятно, Габи!
Твоята храброст е спасила мнозина от нашите войници!
Ти си спасителката на Елдия!
- Гордея се с теб, дъще!
Райнер. Според теб Габи ще стане ли воин?
Да. Почти съм убеден, че тя ще наследи Бронирания титан.
Радвам се да го чуя.
Много съм горда, че от нашето семейство ще излязат двама воини.
Само ако онези дяволи от острова изчезнат,
елдианците ще можем да заживеем щастливо.
Но, Райнер... Дори ти едва се измъкна жив от островните дяволи, нали?
Не го разпитвай, татко!
Той прекара цели пет години сред тези безжалостни и кръвожадни дяволи!
Дори и да не е военна тайна, едва ли му се говори за това.
Права си. Прости ми, племеннико.
Не. Мога да ви разкажа.
Внедрих се в армията им.
Всеки един от тях беше жесток и безсърдечен дявол.
По време на встъпителната церемония една от тях започна да яде картоф.
Инструктурът й се развика, но тя най-безсрамно заяви,
че го е откраднала, понеже изглеждал вкусен.
Осъзнавайки, че е прекрачила границата,
крадлата предложи половината на инструктора.
Но парчето картоф, което му подаде, беше много по-малко от половината.
Нямат грам съобразителност.
Безнадежден случай са.
Имаше глупак, който беше забравил защо е отишъл до тоалетната.
Друг лекомислен тип, който мислеше само за себе си.
Трети силно правдив глупак, който все помагаше на другите.
Четвърти, който се впускаше напред и двама, които тичаха подире му.
Имаше всякакви хора там.
И ние бяхме сред тях.
Дните, които прекарах там, бяха истински ад.
Казах повече, отколкото трябваше. Забравете.
Какво искаш да кажеш под "всякакви хора"? Те са лоши, нали?
Правилно, Габи. Островните дяволи превърнаха нашия свят в ад.
Не се знае кога ще нападнат с гигантските си титани
и ще изравнят света със земята.
От нас, достойните елдианци, зависи дали ще допуснем това.
Трябва да накажем онези, които ни оставиха
и избягаха на острова. Те ни изоставиха.
Какво има, Габи? Изглеждаш ми унила.
Леля се тревожи за теб.
Казва, че си се променил, след като си се върнал сам от острова.
12-годишният й син се връща мъж. Не можеш да я виниш.
Струва ми се, че лъжеш.
- Лъжа? За какво?
Откъде да знам? Но леля Карина май знае.
Чух, че бил войник.
- Клетият.
Добро утро.
Всички ли са тук?
Не се срещаме всеки ден в стаята на главнокомандващия.
Къде са марлианците?
Не са в стаята. Не можем ли да се видим на по чаша чай?
Да...
Така...
Последната битка даде ясно да се разбере,
че в близко бъдеще обикновените оръжия ще надминат силата на титаните.
Колкото повече отслабва Марли, толкова по-голяма заплаха грози елдианците.
Съществуването ни е в опасност.
Единственият изход е Марли да се сдобие
с Титана създател и ресурсите на Парадис.
На света трябва силно да му се припомни заплахата,
която представлява островът.
А всяка история се нуждае от разказвач.
Фамилия Тайбър ще изпълнят тази роля.
Фамилията, у която е Титанът боен чук?
Тайбърови никога не са използвали силата на титана срещу други страни.
Имат влияние зад граница заради свалянето на крал Фриц
по време на Титанската война. Светът ще ги чуе.
Отличен коментар, Пийк. Точно така.
Но Тайбърови си живеят живота в огромните си имения.
Защо им е сега да се разкриват и да се правят на герои?
Разбирам недоволството ти, но Тайбърови също са загрижени
за бъдещето на Марли.
- Но ние...
Важното е нашата родина Марли да бъде спасена.
Отрядът ни от воини може да си сътрудничи с Тайбърови
и да послужи като крайъгълен камък във възстановяването на Марли.
Именно. Скоро в Либерио ще се проведе фестивал.
Тайбърови ще поканят важни клечки и журналисти,
за да заявят,
че в рамките на една година ще завладеем остров Парадис.
Съдбата на елдианците и марлианците
зависи от успеха на тази операция. Не можем да се провалим.
Заради бъдещето на родината ни Марли трябва да бъдем единни отново.
Галярд май не е особено доволен, но изпълнява заповеди безпрекословно.
Ако така си говорят насаме, нямам притеснения.
Освен онова подмятане на Зик.
Не са в стаята, а?
Пак ли ще се върна
на онзи остров?
Превод и субтитри ГЕОРГИ ГИНЕВ
Почетен марлианец. Уважаван воин.
Онзи, когото искаше да бъде и онзи, когото не можеше.
Дали пътят, по който е поел, действително е правилният?
Следващ епизод: "Вратата на надеждата".