Frasier - Season 2 (1994) (Frasier (1993) - S02E24 - Dark Victory (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
или си в равновесие,
или с психотерапевта сте достигнали предела на възможностите си.
Може би е време за смяна. Той е малко досаден и скучен.
Доста дълго си изкарала с терапевт, когото намираш за досаден и скучен.
Какво да кажа аз?!
Благодаря, д-р Крейн. Накарахте ме да се замисля.
Може ли понякога да се обаждам и да искам съвет?
Смятай ме за свой духовен наставник.
С това днешният хубав петък приключи.
Аз съм Фрейзър Крейн. До другата седмица!
Хубаво предаване!
О, Роз! Цяла седмица чакам този миг!
Ето защо ми харесваш. Умееш да работиш и да се забавляваш.
Нямаш представа с какво нетърпение очаквам уикенда.
Понякога и на най-съвестния психиатър
му едва до гуша от хорските проблеми.
Здравейте. Някой от вас да е Роз Дойл?
Да. Друго няма да ти подскажем.
Подарък от някой обожател, предполагам?
Перлено колие? Или пък медальон?
Буца сирене!
С подходяща верижка ще ти стои добре.
От нашите е. Те са в Уисконсин на семейна среща
във фермата на чичо.
- А ти защо не отиде?
Нямаше време. А сега съжалявам.
Тези срещи са толкова забавни.
Веднъж поднесоха огромно плато със сирене
и чичо заговори на сиренен език.
Вместо: "Здравей, как си?", каза: "Здравей, какмембер?"
Отговориха му: "О, перфектино!"
Не знам какво би последвало.
Ако бях там, изстрел от пушка!
Не се подигравай. Мъчно ми е!
О, Роз!
Не плачи!
- Играем игри и пеем песни.
Разбира се.
А леля Либи скача в езерото като гюле.
Да, спомените сигурно са...
А чичо Нед се напива и започва да обува гащи на кравите.
Ако ти липсва семейната среда,
довечера ела у нас - татко има рожден ден.
Миналата година бях забравил и сега ще му се реванширам.
Правилото е едно. Купон докрай!
Не съм добра компания.
- Настоявам!
Обожавам да купонясвам с теб и не ми се иска да те гледам такава!
"Манчего" ми е.
Много си мил!
АМИ АКО БЕШЕ ДУХНАЛ ПО-СИЛНО?
Ехо!
Кой има рожден ден?
Дано да ви се празнува!
- На мен - много!
Вие сте невъзможен!
- А ти си досадна!
Не ми размахвайте бастуна си!
- Дрън-дрън-дрън!
За бога! Пак ли?!
Реших какъв подарък искам. Уволни Дафни!
Първо да ме наеме, защото напускам!
Дано никога не видя този апартамента или болнавия старец!
Какво има пък сега?
- Обичайното.
Помолих го да прави упражнения, а той се нацупи като малко дете.
Защо не му кажеш как ме помоли? Изля ми бирата в мивката
и заудря тенджерата за спагети с дървена лъжица.
Аз съм тук да се грижа за вас. Не съм ви приятелка!
Чудесно! Защото си имам приятел,
който за щастие не ми натяква непрекъснато.
Еди, дръж.
- Престанете!
Все за едно и също се карате.
Може да продължите утре. Тази вечер ще празнуваме.
Татко, взех ти любимия лимонов сладкиш.
Както и соленки и шампанско.
Хайде просто да се позабавляваме.
Сигурно е Роз. Цяла седмица беше депресирана
и се нуждае от весела и безгрижна атмосфера.
А честно казано, и аз.
Нека да сключим примирие.
Ако спре да ми натяква...
- Ако се държи прилично...
Роз, здравей.
- Здрасти, Фрейзър.
Мартин...
- Роз...
Честит рожден ден!
- Нямаше нужда.
Благодаря! После ще я дегустирам.
Още дегустира предишната, която му подариха.
Дрън!
Планирал съм прекрасна вечер. Нека се държим любезно.
Безпринципен шарлатанин!
Безскрупулен измамник!
Честит рожден ден, татко!
- Благодаря.
Найлс, какви ги говориш?
Днес ти се е обадила моя пациентка - Каролайн.
В резултат на несериозния ти подход към психиатрията ме напусна.
Каролайн е била твоя пациентка?!
Двегодишни старания - заличени от двуминутните ти псевдосеанси!
Просто й предложих да смени психиатъра си.
Въз основа на какъв метод? Един картоф, два картофа?
Виж ти! Един Крейн да свърши нещо без колебания!
Дрън!
- Да, татко. Дрънкало!
Имах предвид нея.
- Не я сочи с бастуна.
Нека! Това ще е единственото му упражнение!
Празнуваме рождения ден на татко!
Млъкнете! Роз, къде отиваш?
По-добре да си вървя.
- Бърборехме. Не се карахме. Нали?
Предпочитам да остана сама.
Благодаря. Беше чудесно!
Доволни ли сте?! Съсипахте й вечерта!
- Аз имам рожден ден.
Да празнуваме тогава.
Кой иска торта?
Не желая да задържам никого повече, отколкото е необходимо.
Така че да приключваме. Благодаря за купона.
Поне дробовете му са здрави.
Никъде не свети.
Сигурно е спрял токът.
- Спокойно.
Можеше да сме и на по-лошо място.
Например в асансьора. О, боже, Роз!
Де да беше Дафни!
Престани!
Трябва да светнем с нещо.
- Еди, къде си?
Извинете, д-р Крейн.
- Няма нищо, Дафни.
Дафни, къде са ветроупорните лампи?
- В кухнята. Ще ги донеса.
Добре. Татко, запали камината.
Извинете, д-р Крейн.
- Ти не си виновна.
Еди! Къде си, Еди?
Намерих го.
Така е по-добре.
- Ще си взема радиото, за новините.
Иди.
О, Роз. Как си?
- Добре съм.
Токът угасна, когато асансьорът спря на 14-ия етаж.
Излязох в коридора и се зачудих
дали да се върна при вас,
или да изляза на тъмната улица при престъпниците и извратеняците.
Тръгнах надолу по стълбите.
Но размислих.
Сигурно междувременно ограбват апартамента ми.
Да, чух, че на черния пазар
много се търсели грозни масички за кафе.
Поне имам собствен стил.
А ти не би си купил и стол, ако на него не е сядал
дебелият задник на някой обратен френски аристократ.
Луи Четиринадесети не е бил обратен! Тогава всички са носели жартиери.
Стига! Бил е много мъжествен...
Тихо, деца!
Боже!
Може да седим в тъмното и да се цупим...
Или да се забавляваме.
- Ще се обадя на Марис.
А кой иска да се забавлява?
Аз ще си налея голяма чаша вино.
Пържолите явно няма да станат за вечеря.
Ще да потърся нещо друго.
- Благодаря, Дафни.
Извинете, д-р Крейн.
- Ти ме извини.
В цял южен Сиатъл няма ток.
Ще го пуснат.
Ало? Марис, слава богу, че си вкъщи. Не се бой.
Най-важното е да се успокоиш.
Няма ток.
Марис, свали си маската за очи.
Не, скъпа, не се паникьосвай.
Скъпа, недей, скъпа, скъпа...
Добре е.
Виж ти какво имало тук. Да си хапнем нещо вкусно.
Големи кутии сметанов и ванилов сладолед.
Да го изядем, преди да се е разтопил.
Не се притеснявайте. Температурата във фризера се запазва 24 ч.
Млъкни!
Да не прозвучи носталгично,
но беше по-хубаво, когато забрави за рождения ми ден!
Знаете ли какво трябва да направим? Да оживим атмосферата.
Да поиграем. На какво играхме със сем. Вандеркелен,
докато маскираха келнерите за живия шах?
А, да, сетих се! "Аз съм най-скучният."
Поне избери игра, която може да спечели и друг.
Е, пооживихме се. Хайде, татко.
Как се играеше? Раздаваме си монети
и се опитваме да отнемем парите на другите.
Моля те, по-бавно!
Добре. Ако бях на ред, бих казал:
"Аз съм най-скучният човек,
защото не съм се возил на скоростно влакче".
И тези, които са се возили,
ми дават по една монета. Ето. Раздавам парите.
Кой ще е първи? Дафни?
- Не се сещам за нищо.
Напротив. Кажи първото, което ти хрумне.
"Аз съм най-скучният човек, защото...
- Не знам.
Защото не съм правила секс в асансьор,
телефонна будка, самолет или въртележка.
Чудесно! Но така едва ли ще успееш да ни обереш парите.
Измисли нещо, което да е правено и от...
Други.
В колежа. Опитвах се да намеря себе си.
Да беше погледнала под най-близкия мъж.
Хайде, татко, обери ни парите.
Добре. Аз съм най-скучният човек, защото не съм бил във Франция.
Браво, татко! Точно това се иска.
Е, Найлс? Ти какво не си правил никога?
Да видим. Аз съм най-скучният човек,
защото не съм провалял кариерата на брат си.
Стига вече!
- Учете се от баща ви.
Дрън, дрън!
Престанете!
Ще ме побъркате! Ще се обадя в "Амнести интернашънал"!
Край! Писна ми.
- Татко!
Татко, не сме разрязали тортата. Къде отиваш?
Ще седна във ваната със сешоар в ръка и ще чакам да дойде токът.
Може да го пуснат чак на сутринта.
Така че аз ще се върна при моята Марис.
Дано да не е като миналия месец след гръмотевичната буря.
Вързах антидепресант на конец,
за да я подмамя да излезе изпод леглото.
Роз!
Искаш ли торта?
- Не, благодаря.
Напомня ми за Уисконсин.
Тъмен и изоставен.
Това е девизът му, нали?
Роз, защо не отиде на семейната среща?
Преди ходеше.
Ами... Не, не.
Ти каза, че ти е дошло до гуша от хорски проблеми, и с право.
Мисля, че имаме време за още един слушател.
Ами... Всяка година ходя.
Роднините ми се скупчват около мен.
И отговарям на едни и същи въпроси.
"Не, не съм омъжена. Не, нямам деца.
Да, още имам татуировка. Не, няма да я покажа."
Поне да можех да се похваля със страхотна кариера!
Ти имаш страхотна кариера.
Кажи го на роднините ми. Те смятат,
че по 4 ч на ден говоря по телефона с неудачници
и откачалки, а после ги прехвърлям на досаден многознайко,
който им дава безполезни съвети.
Не са мои думи, а на чичо Нед.
Дето си падаше по кравите.
Роз, преди 10 г.
в радиото нямаше жени продуценти.
Ти си първата. Печелила си награди.
Помагаш на хората.
От теб звучи различно.
Може би очакваш твърде много от работата си.
Проучи други сфери от живота си. Интереси...
Хвани си сериозно гадже.
Май имаш право. Докога ще преследвам 25-годишни мускулести хлапета
с красива обвивка без съдържание?
- Точно така.
Не, питам, докога? Още три, четири години?
По дяволите!
Дафни? Какво става?
Счупих сувенирната лъжица на баща ви от Атлантик Сити.
Браво!
Когато си имам кухня, ще слагам лъжиците на шибания плот.
Както винаги съм казвала, щом спестя две хиляди долара,
се изнасям.
- Колко имаш?
Четири хиляди.
Знам какво си мислите.
Какво ми е? Защо седя тук?
Мислех си, че явно ти плащам твърде много.
Приятелите ми ме съветват да заживея сама,
да си намеря квартира, да имам свой живот.
Защо седя тук?!
Може би защото ни харесваш?
Баба имаше котка.
Проскубана и стара. Съсипваше мебелите й.
Попитах я защо я държи, а тя каза,
че искала да има още едно живо същество в къщата.
Започвам да мисля, че не съм амбициозна.
Можеше да работя в болница или в клиника.
Разбира се, Дафни, но може би не това е важно за теб сега.
Май ти харесва да си част от семейство.
Лошо ли е?
Предполагам, че не.
Но приятелите ми се чудят как мога да живея с толкова взискателни мъже.
Смятат ме за взискателен?
Не. По-скоро - за надуто копеле!
Но ти разбра, че не съм?
- Не, просто свикнах с това.
Извинете, ще си взема бира. Да, знам, че ми вреди.
И че от нея се дебелее. И че ще ми попречи на упражненията.
Имаш ли да добавиш още нещо?
- Да.
Честит рожден ден, проклетнико!
Нарочно те объркват.
Топла е!
Като в добрата стара Англия. Още една страна, която няма да видя.
Казваше, че ще заминеш за Европа, щом ти се оправи ставата.
А сега твърдиш, че няма да отидеш. Какво се промени?
Нищо! Ставата ми е в същото състояние.
Бях си въобразил, че ще съм по-добре, но не съм
и вероятно никога няма да бъда.
Ти не разбираш. Свикнал си да си седиш на задника,
да си водиш радиопредаването и да живееш в свой свят.
А аз предпочитам действието.
Еди!
Виж, татко.
Пак можеш да пътуваш.
Можеш!
Няма да обикаляш Париж.
Ще седиш в някое кафене и Париж ще обикаля около теб.
Ще почерпиш някоя красива мадмоазел с чаша вино.
А ти ще изпиеш една вносна бира.
Обичам само "Балантайнс".
В Париж тя е вносна бира.
А ти ще си хубавият американец
с прекрасния акцент.
Там харесват мустакати, нали?
Слязох пеш 19 етажа.
Вратата на гаража е автоматична. Не се отваря.
Качих се пак. 20 етажа. Загубих им броя.
Съседката над теб е лоша. Има голямо куче.
Искам да умра!
И на теб, приятел!
С кого говориш?
- С някакви грубияни долу.
Мартин, ела да ни запознаеш.
Добре де. Не бързай толкова.
Найлс, дай да ти взема палтото.
- Не ми ли взе достатъчно?!
О, Найлс! Държиш се глупаво и неразумно.
Дрън-дрън.
- Също като татко.
Вземи си думите назад!
Знаеш, че не ми се сърдиш.
Не съм казал на жената да те напусне.
Предложих й го като вариант. Тя е решила сама.
Не си ли бесен именно защото не си успял да й помогнеш?
Мразя това.
Да насочваш критиката срещу мен.
Май съм прав.
- Разбира се. Защо, мислиш, го мразя?
Знаеш ли какви усилия положих да й помогна?!
Представям си.
Найлс...
Ти си перфекционист.
Това не е чак толкова голям недостатък.
Щеше да е хубаво...
Ако аз бях й казал, че е време да се разделим.
А не да го чуе от някакъв речовит, макар и прозорлив радиоспец.
Онези типове долу ни поканиха на купон в мрака.
Имат студена бира.
- И сирене.
Странно! Преди нямах настроение, но вече ми се купонясва.
И на мен.
- А нашето празненство?
Долу има хора.
- Направили са скара.
Хайде, Фрейзър.
- Не, не, благодаря.
Вече не съм в настроение.
Не разваляй купона.
- Остави го.
Открай време е такъв.
- Я чакайте.
Мисля, че е време за малък урок
какъв живот води този разваляч на купони.
Цяла седмица се грижа за нещастници, невротици,
а понякога и кръгли идиоти.
Свалям слушалките, но това не е краят.
На улицата... В кафенето, дори в тази кооперация
още хора ме търсят за помощ, с нови проблеми.
Явно си мислят, че не е нищо. Това ми е работата.
Но когато помагам на тях, губя нещо от себе си.
Част - тук, друга - там, част - тук, друга - там.
Накрая се чувствам като труп на зебра в "Серенгети",
обкръжен от лешояди.
И тази седмица е същото.
Мислех да се отпусна. Да прекарам една хубава вечер със семейството си.
А какво стана? Вие четиримата
се карате като Боржиите в лош ден.
Запретвам ръкави... Помагат на всеки поотделно.
На вас ви олеква. Но щом отдолу ви замириса на хмел,
тръгнахте, без да кажете едно "благодаря".
Благодаря за поканата, но ми дойде до гуша от хората
и от проблемите им. Докторът приключи.
Не знаех, че се чувстваш така.
- О, Фрейзър...
Приемам извиненията ви!
- Значи идваш?
Не, не, вижте... Обичам ви. Наистина!
Но искам да остана сам тук,
където няма да съм потребен на никого.
Добре. Ще ти донеса пържола.
Лека нощ, Еди. Приятно прекарване!
Боже, колко е тъмно тук!
За бог, Еди.
Не, няма да те почеша!
Няма!
© 2023 Translator's Heaven
Фрейзър си тръгна.