Frasier - Season 2 (1994) (Frasier (1993) - S02E23 - The Innkeepers (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Мрачна обстановка, лошо обслужване,
кухня, която бих опитал само ако умирам от глад.
И една скръбна вест. След 53-годишно съществуване
"Орсини" ще бъде закрит.
Тази вечер казваме тъжно "адио"
на грандамата на сиатълските ресторанти.
Мислех, че той е грандамата на ресторантите.
До следващия път! Гил Честъртън ви пожелава
"бон апети, буон апатито и нифти ношинг".
Гил, защо затваря "Орсини"?
- Собственикът е стар и го продава.
Между нас да си остане,
но "Орсини" е като вино, което е лежало дълго в избата.
Пази само спомени за старата слава.
Не те ли черпят вече?
- Не, и то от месеци.
"Орсини" беше любимият ми ресторант.
Ходила ли си там, Роз?
- Шегуваш ли се?
Моите срещи са храна за вкъщи, секс и прибиране за шоуто на Летерман.
Чук-чук!
- Нямам време. Започвам след 2 минути.
Достатъчно да ти покажа какво купих на панаира за редки книги.
Първо издание на Стайнбек. "Св. Кейти Девата" - почти недокосната.
Така е редно, нали?
Много хубава книга. Жалко, че не са я прочели повече хора.
Дай да видя.
- Не пипай!
И най-малкото петно ще намали цената й.
Найлс, познай кое известно заведение в Сиатъл затварят.
Роз, да не се местиш?
Не, Найлс. "Орсини" затваря.
Как така?!
Той е част от историята на Крейн.
Дядо ме заведе там за осмия ми рожден ден.
Благодаря, Роз. Ярки детски спомени!
Носим хартиени шапки, пеем "Честит рожден ден",
връщаме телешкото.
30 сек, Фрейзър.
- Благодаря.
Найлс, хайде довечера да отидем за последно в "Орсини".
Защо не? Ще запазя маса.
Ще вземем татко и Дафни.
Марис няма ли да дойде?
- Не, за съжаление.
Има лош спомен от една Бъдни вечер там. Седяхме до италиански футболен отбор.
Марис заяви, че е в настроение за гъска,
и се случи нещо трагично, а може би неизбежно.
"ЩАСТЛИВИТЕ БРАТЯ"
О, боже!
Какво е станало тук?!
- Да!
Все едно да срещнеш кинозвезда, която си боготворял като дете.
С времето косата й е изтъняла.
Очите й са хлътнали и помътнели, а кожата й се е отпуснала...
С нездрав вид.
Имам страхотен апетит! А ти, Даф?
Да? Имате ли резервация?
- На името на Крейн за четирима.
Девета маса май е свободна.
Насам, моля.
Сега ще дойде келнер.
- Благодаря.
Заповядай, Дафни.
Благодаря.
- Татко, Фрейзър!
Това не е ли Ото?
- О, боже, наистина е той!
Ото е легендарна личност. От цяла вечност е тук.
И никога не си записва. Помни всичко.
Ото!
- Идвам!
Сметката.
Не, не. Не е за нас. Ние искаме меню.
Извинете. Мразя да има много хора.
Отивам до тоалетна. Поръчай ми бира.
За миг помислих, че ще ме изненадаш и ще си поръчаш вино.
И аз помислих, че ще ме изненадаш и ще си замълчиш.
Бих му поръчал коктейл с раци, но едва ли ще разбере иронията.
Собственикът трудно ще намери купувач.
Да, уви! Това е една стара реликва.
Време е да бъде отървана от мъките.
Ото, нямах предвид теб.
Менюто.
- Благодаря.
Прекрасно!
- Благодаря.
Тук е. Отиде до тоалетна.
Не, не.
Остави го.
Защо американците все бързат да рушат?
Ние, англичаните, ценим старините,
а вие нямате търпение да повикате булдозера.
Знаеш ли, съгласен съм с нея.
Защо ли не се учудвам?!
Престъпление е да унищожиш такава забележителност.
Погледнете каква сграда, какви основи.
Стабилна е и е на хубаво място.
- Прекрасно!
Ако имаше и паркиране...
- И махнат тези ужасни завеси...
Съборят колоните...
Знаеш ли...
Винаги съм мечтал да притежавам четиризвезден ресторант.
Кое малко момче не е!
Но ще ни трябва нов готвач.
Главният готвач на "Емилио" бил много недоволен.
Това е всеизвестно. Личи по салатата му от рапани.
За едно и също ли мислим, Фрейзър?
Аз ще избера посудата и ще почистя избата.
Не е лесно да държиш ресторант.
Ако не се попариш или не си отсечеш пръст със сатъра,
по цял ден ще гасиш запалена мас, ще трепеш плъхове
или ще се караш с рекетьори.
Леля ми имаше малка чайна.
Момент! Вие сериозно ли мислите да направите тази глупост
и да купите "Орсини"?
Моите уважения, татко, но ние не сме новаци в тази област.
Разбираме от храна и вино...
Притежаваме стил, вкус и изтънченост...
Затова все се забърквате в неприятности.
Не мислите за тежкия изнурителен труд.
За вас да притежаваш ресторант, значи да си облечен хубаво,
да си бъбриш с приятелите и да връщаш враговете си от прага.
Дори не бях се сетил за това!
Когато бях редови полицай, в квартала ми имаше един ресторант.
За десет години смени поне 20 собственици.
Първо беше "Двореца" на Лин Фун, после - "Кюфтетата на Тони".
Накрая - "Спомен за Йоркшир". Английска кухня. Каква изненада!
Не издържа и пет минути.
Фрейзър, татко има право.
Доста хора са загробили доста пари в този бизнес.
Не са уцелили името.
Така е. Но аз вече го измислих.
Хрумна ми, докато татко говореше.
"Мезон Крейн". Боже, прав си. Твърде очевадно е.
Трябва да е подканващо и примамливо.
Как беше "безгрижен" на френски?
Няма такава дума.
Сетих се, Найлс!
"Веселите братя".
- Гениално!
Семпло е, но и трудно произносимо за простолюдието!
Да!
Ще бъде за много отбрана клиентела! Никаква табела, никакви реклами.
И нерегистриран номер!
- Не спирайте!
Разположете и снайперисти на покрива да стрелят по неканени гости.
Не му обръщай внимание. Аз вярвам, Найлс.
А ти?
- Аз също.
Решихте ли какво искате?
Да. Искаме целия ресторант. От винарската изба до гредите.
А за дамата?
ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НЯМА ПОСТРАДАЛИ ЗМИОРКИ
Успяхме, и то как!
Всички маси са заети.
Освен малката,
дето е забутана във влажния ъгъл до мъжката тоалетна.
Не, не, Найлс. Не е "влажният ъгъл до мъжката тоалетна".
А "Омагьосаното кътче".
- А, да.
Получавам само поздравления.
- Да, Морис надскочи себе си.
Няма какво да се добави към менюто.
- Прав си.
Освен може би лъжичка бренди към черешовото фламбе?
Да, да, нека черешите да пламтят!
Дафни, татко... Всичко наред ли е?
- Да, д-р Крейн.
Както и да е приготвена, змиорката е невероятна.
Специалитетът на готвача. Нямате представа какво прави със змиорките!
Арестувал съм човек за това.
Наистина успяхте с брат си, д-р Крейн.
Да... За твое разочарование, татко, ресторантът има успех.
Утре цял Сиатъл ще говори за него.
Какво е това?
- Змиорки.
Мили боже!
Специалитетът на Морис.
Убива ги чак когато ги поръчат, и ги сервира с главите.
Добре че специалитетът му не е телешко печено.
Това суфлетата за девета маса ли са?
Сега ще ги опека.
Не че се съмнявам в умението ти да представяш ястията,
но защо не пробваш нещо новаторско?
Какво?
- Вместо отделни суфлета
направи едно голямо и сервирай от него на масата.
Когато чуят "Найлс Крейн", ще си представят огромно суфле.
Както кажете.
Дошъл е клиент без вратовръзка и резервация.
Аз ще се оправя.
- Здрасти, Найлс!
Г-н Бриско. С какво мога да ви помогна?
Дали се нуждая от помощ?
Имате ли резервация?
- Добре де, знам за какво намекваш.
Всички ресторантьори са еднакви.
Г-н Линкълн пита имате ли маса за Булдога и мацката му.
Г-н Линкълн има късмет.
Настани ги във "Вълшебното кътче".
В "Кътчето" ли? О, Булдог!
Това е най-хубавата ни маса.
Видя ли? Покажеш ли им "зелено", получаваш каквото поискаш.
На кого ли го казвам!
Морис... Не че се съмнявам в творческия ти гений...
Но нали се разбрахме да сервираме малки суфлета в чашки?
Казаха да ги сменя.
- Точно на откриването?!
За бога, не! Пълни чашките.
Татко, Дафни, ако сте готови, ще повикам колата ви.
Пиколото ми изглежда познато.
Ото, келнерът.
Сърце не ми даде да го уволня.
Ало, Ото?
- Кой е?
Д-р Крейн. Моля, докарай кола 45. Благодаря.
Мое нововъведение.
Така колата ще ви чака отпред, като приключите.
Морис, нали се разбрахме? Една огромна купа суфле.
Ще откача! Това е моята кухня!
Но ресторантът е мой, така че голяма купа суфле, по-бързо!
А ти! На 12-а маса още чакат предястията.
Не ме карай да ги черпя с ордьовър.
Тази е за влизане.
- Божичко, какво ли бутнах?
Какво стана?
Изглежда, е припаднал.
- Да го внесем в кухнята.
Тази е за излизане!
- Няма проблем.
Мили боже, носът му май е счупен.
Какво ще правим?
- Приготви няколко ордьовъра.
Този е припаднал.
Помогнете ми. Ще ги закарам в спешното.
Да, чудесна идея! Помогнете му.
Опитвам се да остана верен на името ни и да съм весел брат,
но не те ли притеснява поне малко, че останахме без келнери и барман?
Първо правило в кухнята, Найлс: не се притеснявай!
Не, не, не! Казах ти - в чашки, тъпак такъв!
А аз - в голяма купа.
- Ти луд ли си?! Какво си му казал?
О, Найлс, да беше поискал да го сервира в бейзболна ръкавица!
Това беше моя идея...
- Не бях чувал по-тъпо нещо!
Морис, Морис, почакай! Защо не ме остави да довърша?!
Това беше мой пропуск.
- Ами сега?
Много просто. Правим промени в крачка.
Честито! Ти си новият главен готвач.
- Благодаря.
Отсрами ни! Имаме много важни клиенти.
Двама щатски сенатори и шефът на имиграционното.
Мамка му!
Да беше споменал още някого!
Вече нямаме и главен готвач.
Не. Не. Остави я!
Не, не...
- Ти си новият ни главен готвач.
Не ставай глупав. Не мога да приготвя всичко това!
Напротив, повечето блюда вече са готови.
Татко и Дафни ще ни помогнат.
Ото, не докарвай 45-а.
- Кой е?
Д-р Крейн! Винаги е д-р Крейн! Само аз говоря по това!
Татко, Дафни!
Помогнете ни. Имаме малък проблем.
- Проблем?
Персоналът напусна. Дълга история.
Дафни, ти си ми нужна в кухнята, а ти, татко - на бара.
После ще злорадстваш!
- Няма да забравя.
Не за първи път ще мия чинии, за да си платя вечерята,
но кой ще обслужва масите?
Фрейзър...
Роз! Роз! Роз! О, Роз!
И аз се радвам да те видя. Това е приятелят ми Брад.
Приятно ми е!
- Тук е страхотно!
О, да, да. Е, пазиш ли специалната маса?
Да, но преди да ви настаня, искам да обсъдя нещо с теб.
Сигурно е изненада.
- Досетлива си.
С какво се мориш?
- Не знам.
Може би трябва да почакам Роз.
- Аз ще пийна сега.
Изнудвач!
Мили... Виж, ужасно съжалявам, но Фрейзър ми е скъп приятел.
Келнерите му са пострадали, а тази вечер откриват заведението...
Той се нуждае от помощта ми. Нали ме разбираш?
Няма проблем. Може ли менюто и хляб с масло?
Татко?
Здрасти, тукашен ли си? Харесваш ли "Свръхзвуковите"?
Виж... Найлс започва да се паникьосва. Май няма да се справим.
Бъди честен. Обясни им какво стана.
Хората са по-разбрани, отколкото си мислиш.
Може би си прав. Може би искреността ще ми помогне.
Чуйте...
Извинете... Дами и господа...
Бих искал да ви кажа...
- Добър вечер, Фрейзър.
Добър апетит!
Гил! Каква изненада. Мислех, че не ходиш на откривания.
Ти си ми приятел. Направих изключение.
За да те изненадам, водя цял куп кулинарни критици.
О, това е...
Всичко е резервирано. Къде да ви настаня...
Ето там например.
- Ще се посместим.
Нямаме търпение да опитаме змиорките ти.
Чухме, че главният готвач ги приготвял страхотно!
Змиорки ли?
Това беше предишният му специалитет.
Опитайте новия.
Бъркани яйца.
Добре де, змиорки.
- На четвърта маса сменят поръчката.
Искат писия с грозде, но без грозде.
Спанак вместо броколи и ризото вместо спагети.
Както и риба меч без каперси.
- За бога!
Да беше им обяснила, че не може!
Трудно ми е да отказвам.
- Пише го в пътеводителя.
Искаш ли да идеш при змиорките?
Никак не ни улесняваш.
Влизаш като царицата на келнерите и почваш:
"Още броколи, без каперси".
И се връщаш там, където е забавлението.
Искаш да се сменим ли, Мери Попинс? С удоволствие!
Как смееш да й говориш така?!
Престанете!
Стегнете се! Не ви карам да вършите нещо,
което не сте правили в собствените си кухни.
Бързо, Найлс, убий пет змиорки.
Чакай!
Какво?!
- Сериозно.
Кулинарните критици на Сиатъл искат змиорки.
Почвай да ги трепеш!
- Момент. Как предлагаш да стане?
Ти си майстор-готвачът. Пусни им включен тостер вътре.
Е, искахте змиорки... Приготвят се.
- Устите ни се пълнят със слюнка.
Майстор-готвачът тъкмо ги...
Пържи.
Извинете.
Това е панирано телешко, а аз поръчах задушено.
Права сте. Сега ще го сменя. Веднага се връщам.
Това трябва да е телешко задушено!
На кметската маса искат черешово фламбе.
Фламбирай го, а аз ще сервирам.
Какво става със змиорките?
- Обработвам ги.
Не! Извади ги от аквариума!
- Чак когато умрат!
За бога!
Какво беше това?
Голям син пламък.
Черешите се разлетяха...
Добре че не се включиха пожарогасителите.
За щастие имаме вградена предпазна система.
Пожарогасителите се включват едва след...
15 секунди.
Откъде се изключват?
- От там.
Доволен ли си! Сосът ми стана още по-рядък.
Добра новина! Това беше проба!
Искам колата си!
- Да, госпожо, веднага!
Боже!
Ото, бързо докарай кола 23!
Кой е?
- Божият глас!
Докторе, това с пожарогасителите ми хареса.
Роклята на мацката ми се опна по нея.
Дами и господа, всички ресторанти преминават през адаптивен период.
Сигурен съм, че един ден ще си спомняте за това с усмивка.
А ако го забравят, аз ще им го припомня.
Тези, които си тръгват,
нека ни посетят пак, когато имат повод.
Предвидили сме много интересни и забавни нововъведения.
Например...
Паркиране в ресторанта.
Кола 23 е тук.
Каква ли сила е необходима, за да забие череша в окачения таван?
Още един въпрос, който трябваше да си зададем,
преди да навлезем в интересния ресторантьорски бизнес.
Змиорките започват да се вмирисват.
Татко, от един час ни обикаляш като акула.
Прочети си конското, и да приключваме!
Стига, познавам ви.
И без да ви опявам, ще се самонакажете жестоко.
Благодаря.
- Все пак съм ви баща.
Ало? "Щастливите братя".
Маса за двама? Няма проблем. Опушена или неопушена?
Знаеш ли...
Може да кажем, че е загинал при експлозията.
© 2023 Translator's Heaven
Лека нощ на всички!