Frasier - Season 2 (1994) (Frasier (1993) - S02E18 - The Club (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Сид чака на трета линия.
- Здравей, Сид. Слушам те.
Здравейте, д-р Крейн.
Изпитвам непреодолим ужас от телефонни разговори с непознати.
Просто онемявам.
Това е сериозна пречка в днешния забързан и лишен от хуманност свят.
Сид, да не би да четеш отнякъде?
Да.
Да, познахте.
Единственият начин свободно да общувам по телефона е,
когато предварително си напиша всичко.
Ами ако някой ти зададе непредвиден въпрос?
Благодаря, д-р Крейн, за изчерпателния съвет.
Дочуване.
- Чакай, Сид!
Сид, дано да ме чуваш. В основата на проблема ти е страхът да не сбъркаш.
Но ще го преодолееш с практика. Ако наистина се трудиш,
един ден може и да постигнеш тази самоувереност,
която лъха от нашите гласове.
Д-р Фрейзър Крейн ви пожелава душевен покой.
Получи се добро предаване.
Благодаря, Роз.
Чук-чук!
- Найлс! По какъв повод?
Искаш ли другата седмица да обядваме в клуб "Емпаяр"?
Познаваш ли някой член?
- Не. Но ти може би.
Какво си намислил? Имаш същия хитър поглед,
както когато откри безценната лента на Кирстен Флагщад от 32-ра.
Почакай да ме видиш другата седмица. Ако котка не ми мине път,
визитката ми ще се украси с емблемата на клуба.
Страхотно ще се впишеш сред надутите аристократи,
които дори не плюят върху простосмъртните.
Рано е да злорадстваш, Роз.
Другата седмица организират обяд, на който ще отсеят членовете.
Щяло да бъде жестоко.
- Откъде разбра за това?
Всъщност заслугата е на Марис. 5 г. внимателно подбираше познатите ни
и най-после тази седмица щастието ни се усмихна.
Съдия Клементс и получил сърдечен удар и се освободи място.
Ето защо хората казват: "Да ти удари часът".
Това не е всичко! Местата са две, така че шансът ми се удвоява.
Едгар ван Кортланд се е замесил във финансов скандал.
Фрейзър, моят час удари.
Радвам се за теб.
- Колко си великодушен!
И то след като цял живот мечтаеш за членство там.
Елементарният човек би се ядосал.
Но не и ти.
- Никак.
А на трети етаж имат планетариум.
- Е, и?
А, нищо. Ще си ходя.
Найлс ще влиза в клуб "Емпаяр"?
- Така изглежда.
Все пак си е заслужил да обядва в едно от онези изискани сепарета,
да чете "Уол Стрийт джърнал" във великолепната библиотека...
Това те разяжда отвътре, а?
- Като гладна тения!
Ако той влезе, и аз искам.
Може да познавам някоя важна клечка, която да те покани.
Не ме изтезавай.
Г-н Стрикланд, моля. Кажете му, че го търси Роз.
Уотър Стрикланд-младши?
- Старши!
Роз, откъде познаваш толкова важен човек?
Не ти трябва да знаеш подробностите.
Трябва да си купя по-удобни обувки. Не ме държат нозете.
Моля?
- Нозете - краката.
Как им викате в Англия?
Обикновено използваме съответните думи.
Само чичо Харолд кръщаваше всичко на кралското семейство.
Ходеше с "кокилите на кралицата", седеше на "кентската херцогиня".
Беше голям веселяк.
Е, докато леля Кейт не го хвана
да показва "уелския принц" на една сервитьорка.
Дафни, готова ли си?
- Заповядайте, докторе.
Ще имате най-прекрасния пояс довечера.
Благодаря. Дано и дамата ми се появи!
Кого ще водиш на сгледата?
Д-р Сюзан Тандерсън. Отегчителна е като стар вестник,
но е чудесна лекарка и има доста връзки.
Найлс не се ли подразни, че ще се натрапиш на купона?
Първо се ядоса, но го убедих, че може да си бъдем полезни.
Ако сме екип, ще се вредим за двете места.
От деца сте такива.
Все искахте това, което притежава другият.
Трябваше да купя две лютни,
две корита за къпане, два чифта белезници...
Когато се изнесохте, брах голям срам, докато продам всичко.
Здравей, Найлс.
- Готов ли си?
Не, още чакам Сюзан. В болницата е.
- Къде е Марис?
В колата. Упражнява жизнерадостен смях.
Да преговорим стратегията си!
Извадих любимите теми на всеки член от комисията. Ето, виж.
Вратовръзки, бизнес затруднения, хобита, любовници...
Освен това проучих що за стока е конкуренцията.
Няма защо да се тревожим. Единият е стрелял по треньор.
Почти сме вътре. Освен ако...
Найлс, хрумна ми ужасяваща идея.
Ако някой от другите си е направил труда да проучи нашето тъмно минало?
Здравата ще загазим.
Не намесвай и мен.
Едва ли членовете на комисията ще погледнат снизходително
на ареста ти, след като освирка президента Никсън.
Бях млад и влюбен до уши в една анархистка.
А и моето е нищо в сравнение с твоя опит за самоубийство.
Не беше умишлен опит.
Качих се на перваза, за да привлека вниманието на Лилит.
Знаеш ли, Фрейзър, с Марис ще тръгваме,
за да не даваме преднина на конкуренцията.
Отлична идея! Ще се видим там.
Чао, татко.
- Успех!
Ало? Сюзан, Сюзан!
Мили боже, чакам те? Пътуваш ли вече?
О, не! Още си в болницата? Естествено, че те разбирам.
Е, много мило от твоя страна, че изобщо прие поканата ми.
Ще ти се обадя утре.
Как не!
Заряза те, а?
- Пълен провал!
Е, ще отидеш соло!
- Вече запазих две места.
Като смотаняк, който не може да си хване жена.
Какво си оклюмал нос?
Вкъщи си имаме истинска Пепеляшка!
За последен път оправям градината без гумени ръкавици.
Имам толкова кир под ноктите си, сякаш съм драла прасе.
Довери ми се, акцентът й ще те вкара.
ПРОВЕРКАТА НА КРЕЙН
О, да!
Точно както си го представях, че и по-хубаво!
На какво мирише, докторе?
На власт.
О, Дафни, наричай ме "Фрейзър". Не искам да знаят, че работиш за мен.
Ако попитат - излизаме от половин година.
Добре, Фрейзър.
Нещо друго, Фрейзър?
А влюбени ли сме, или е просто секс, Фрейзър?
Престани вече!
Найлс! Найлс, как върви?
Чудесно.
Дафни!
Добър вечер, докторе.
- Какво правиш тук?
Фрейзър не мърда никъде без мен. Нали, захарче?
Ще отида да взема нещо за хапване. Сега се връщам, мило.
"Захарче"? "Мило"?
- Сюзан не дойде.
Дафни попълни бройката.
Не съм изпаднал толкова, че да излизам с нея.
Е, ти си мъж, тя е богиня и...
Стаята ти е едва на 41 стъпки от нейната.
Не че има значение, но къде е Марис?
Когато я, видях се извиняваше на съпругата на друг кандидат.
Изляла е купата със сос от раци в деколтето на горката жена.
Е, никой не е застрахован.
Да. Поне докато има ордьоври.
Господи! Найлс, пипни кожата!
Сатенената ми пижама беше груба.
О, Фрейзър! Кенет Спенсър...
Да, Найлс, сигурно е много приятно да носиш униформата на "Йейл",
но черно-оранжевото на "Принстън" дава друго самочувствие.
Разбира се, ако успееш да завършиш там.
Извинете, аз съм Кенет Спенсър. Дочух разговора ви.
Всъщност съм завършил "Принстън".
О, не!
Какво съвпадение!
Аз съм д-р Фрейзър Крейн,
а това е брат ми - д-р Найлс Крейн, прочут психиатър.
Брат ми е твърде скромен.
Когато търсеха него, моята звезда тепърва изгряваше.
Ето, опитай хайвера, Фрейзър.
Забавих се, но се запознах с изключителен джентълмен -
Едгар ван Кортланд.
Ван Кортланд ли? Мислех, че е изключен заради наркоскандал.
Оттеглиха обвиненията срещу него и отново е сред нас.
Бил е невинен.
- Не, освободиха го.
Значи има само едно свободно място?
Да, но ако приемат единия от вас, той може да покани другия като гост.
Е, ако удостоят с членство единия от нас, дано си ти, Фрейзър.
Знам какво значи клубът за него.
Не искам пак да посегне на живота си.
Това е много интересно, Найлс. Сигурно с хумора се разтоварваш.
Явно си го усвоил в ареста за нападението срещу президента.
Кенет! Кенет!
- Извинете ме!
Стига! Или искате да се опозорите и да изхвърлят и двама ви?
Не, не!
Права си.
- Благодаря.
По едно питие, господа?
Бих опитал най-хубавото ви 18-годишно малцово уиски.
Превъзходен избор!
Да, брат ми е познавач на скъпите вина и напитки.
Разбираемо е, защото дълго време беше барман.
И мама пита: "Защо нито веднъж не доведе гаджето си?"
А аз й викам: "Мамо, полетът дотук е четири часа.
Нито един мъж не ме е издържал толкова дълго".
Ето го и Найлс. Не го поглеждай!
Да се правим, че не го виждаме.
- Много умно, Фрейзър!
Заради този неандерталец никога няма да кажа фразата,
която репетирам цял живот:
"Ако ви трябвам, ще бъда в клуба си".
Фрейзър, това е ужасно.
Не мислиш ли, че трябва да се извините?
Ами да! Но миналия път аз се извиних пръв.
Чакай! Значи сега е негов ред. По-умният винаги отстъпва.
Найлс!
- Фрейзър...
След снощния случай е редно да се извиним един на друг.
Така е. Е?
Какво "е"?
- Миналия път аз се извиних пръв.
Не е вярно.
- Вярно е! Още е пред очите ми.
Скарахме се на изложбата.
Накарах секретарката да ти донесе извинително писмо.
Да, сетих се. Значи сега е мой ред.
По дяволите!
Съжалявам.
- И аз.
Аз бях виновен.
- Не, вината беше моя!
Защо се обърнахме един срещу друг?
- Страшно се изложихме.
Единственото ми извинение е,
че цял живот мечтая да членувам в такъв скъпарски клуб.
Дори като дете правех клуб с мечетата си
и две-три все не успяваха да влязат.
Ало? Да, д-р Крейн е.
От клуба!
Да?
Ясно...
Е, благодаря за вниманието.
Ако желаете да говорите с брат ми, той е до мен.
Всичко хубаво!
Ало?
Да, разбирам.
Много благодаря, че се обадихте, и довиждане.
Не се отчайвай!
Живяхме си добре без тях, ще се оправим и занапред.
Ще минем и без тях, нали?
Найлс...
- Боже мой!
Приели са те!
Честито!
Отивам да кажа на Марис.
Повярвай ми, Найлс,
отхвърлянето на твоята кандидатура помрачава моето щастие.
Благодаря ти.
Ти си добър брат.
Да! Вътре съм.
Вътре съм! Приеха ме! Чувате ли, хора? Кафе за всички!
Това е най-щастливият ден в моя живот!
Но разбира се, най-важно е семейството...
Помоли се!
Хайде, момче! Колко пъти го репетирахме?
Можеш! Моли се!
Седни!
Добро куче.
Татко, какво правиш?
- Уча Еди на нов номер.
С моето вносно прошуто за 26 долара?
Чакай да го видиш! Струва си!
Само ако изпее любовния дует от "Тоска".
Къде си тръгнал?
- Отивам в клуб "Емпаяр".
Реших, че и аз имам морал.
Ще настоя да приемат Найлс вместо мен.
Страхотен жест!
Поставих се на мястото му.
От 15 г. се опитва да се изкачи в социалния живот на Сиатъл.
Но се появявам аз и за две години ставам известен.
И върхът на всичко е, че му отнемам най-желаната награда.
Не е честно!
Ти си добро хлапе, Фрейзър.
- Благодаря, татко.
Ще кажа това, докато още мога:
"Ако ви трябвам,
ще бъда в клуба си".
О, да! Клубът! Където аз ви помогнах да влезете.
Вече не ви трябвам и ме захвърлихте като някаква вещ -
ненужна, забравена и остаряла.
Очевидно не само прошутото ще ми излезе през носа.
Дайте ми ризата си. Няма да пускам празна пералня.
Имате ли нещо бяло?
- Да, но няма да ги сваля.
Здравейте, докторе.
- Здравей, Дафни. Здрасти, татко.
Найлс!
Долу се разминах с Фрейзър. Къде отива?
Ще отскочи в клуба.
Нищо чудно, че бързаше. Дано не ви притеснявам.
Трябваше да изляза, но няма къде да отида.
Слушай, Найлс, още имаш шансове за клуба.
За какво говориш?
- Фрейзър ти ще отстъпи мястото си.
Поредната шега за моя сметка, а?
Мислех, че ще се зарадваш, че ти отстъпва членството.
И на какво точно да се радвам? На унижението ли?
Моят батко ще ги моли да ме вземат!
Те вече са решили.
Щом не отговарям на изискванията, не им искам милостинята!
Няма да приема и да ми се молят!
Добро момче!
НЕ Е ТЕЛОХРАНИТЕЛ... ТОЙ МИ Е БРАТ
Извинете, тук ли е президентът на клуба?
Да, д-р Крейн. Г-н Дрейк е ето там.
Благодаря.
Извинете. Г-н Дрейк?
- Да?
Д-р Фрейзър Крейн.
- Да, разбира се.
Свежата плът! Моля, седнете.
- Благодаря.
Господине, обръщам се към вас по личен въпрос.
Става дума за брат ми Найлс. Той е много...
Господи! Тази кожа е по-нежна от бебешко дупе!
Да, на семейните срещи водим бебетата и правим сравнение.
Шега.
Да, да! Разбира се! При това много уместна.
Та, както казвах, брат ми на моменти изглежда нескопосан,
но е сред най-забележителните хора, които познавам.
Дори едва ли има по-голям снобар от него в тази стая. Той е...
Извинете, господине, може ли да ви предложа чаша портвайн?
От 1896 г. ли?
- Да се върнем на въпроса, Крейн.
Радвам се, че съм тук.
Не. Не. Обръщам се към вас, за да ви кажа,
че брат ми заслужава членството повече от мен
и бих искал да му отстъпя мястото си.
Шегувате се!
- Не.
Все пак кръвта портвайн не става.
Е, вече е късно.
Нека ви обясня нещо, Крейн. Всички много харесахме брат ви,
но сме се разбрали да не приемаме хора от развлекателния бизнес.
Боя се, че "радиопсихиатър" спада към тази категория.
Радиопсихиатър ли? Но Найлс...
Г-н Дрейк, станала е грешка.
- Не е!
Татко ми каза, че си дошъл да ме вкараш в тъпия си клуб.
Найлс, ти не разбираш...
- Ти не разбираш!
Не е нужно да ме закриляш! Мога и сам да се справям.
Чупката!
- Добре.
Така, колкото до вас, вие ми разкрихте чувствата си,
затова сега аз ще споделя своите.
Предпочитам да прекарвам време си във воняща автогара,
отколкото да идвам в тоя изискан клуб
с банални разкошни ориенталски килими и натруфени мебели.
Господи, като бебешко дупе е!
Не вие ме отхвърляте, аз отхвърлям вас!
Да, на вас говоря, рошльо!
По-добре да си остана Найлс Крейн човекът!
Приятел на средната класа.
Найлс, объркали са имената ни. Не са приели мен, а теб.
Какво?!
През цялото време са искали теб.
Вътре съм?
Не стой така, а изтичай да донесеш чаша портвайн!
Бихте ли показали изхода на господата?
Не, не! Нали не повярвахте на глупостите, които надрънках?
Извинете, господине. Ще ви помоля да напуснете.
Как ще ме накараш?
Ела, Найлс. Запотрябвал ни е клубът им.
Да си тръгнем с достойнството.
Не, не! Станало е недоразумение! Искам да бъда един от вас!
Може да идвам само следобед!
Ще се свия в креслото и дума няма да обеля!
Моля ви, моля ви! Нека остана! Мястото ми е тук!
© 2023 Translator's Heaven