Frasier - Season 2 (1994) (Frasier (1993) - S02E14 - Fool Me Once, Shame on You, Fool Me Twice... (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Няма за какво.
Откога всички са такива грубияни?
Понякога си мисля, че съм единственият изискан човек на тоя свят.
Помириши ми ръцете.
Не, благодаря.
Гордея се, че сам си сипах бензин на бензиностанцията.
Вече имам нов подход.
- Какъв?
Уча се да съм оправен.
Твърде много разчитам на другите, ще се справям сам.
Пипни и ми кажи дали не е първокласен мехур.
Фрейзър, забрави го в кабината.
- Благодаря.
Какво е това?
- Касета, която татко поиска.
Част от ритуала ни за сряда: татко смесва 5 вида чили,
сгушваме се на дивана,
гледаме филм с Анджи Дикинсън, а на мен ми иде да умра.
Присъедини се към нас.
- Не.
Сутринта си взех първата работническа риза
и довечера ще оправя овлажнителя за пури.
Внимавай да не се изсипеш.
Роз, ще се присъединиш ли?
- Не, ще седна ей там.
Роз, избягваш ли ме?
- Можеш ли да ме виниш?
Отне ти година да запомниш името ми,
а когато сме на маса, ми се подиграваш.
Например?
- Преди седмица каза,
че в спалнята ми се влизало по-лесно от държавен колеж.
Надявах се да дадеш този пример.
Знаеш ли, крайно време е да...
- Чакай, Роз.
С Найлс отдавна започнахте зле.
Ако поговорите, ще оправите нещата.
Сядай, Роз, ще ти донеса кафе.
Та, как си?
- Добре.
Ти?
- Превъзходно.
Вече се оправям сам.
Хубаво сако.
Благодаря.
- Необичайно е.
Какво искаш да кажеш?
Ами...
- Всъщност знам какво имаш предвид.
Че е евтино. Съжалявам, че не пазарувам в "Международния магазин за снобари"
като теб и Марис Наследницата.
Това имаше предвид, нали?
- Да, но не допусках, че ще се заядеш.
Значи искаше да ме обидиш.
- Да, но и ти имаше добри попадения.
Нали?
Много се радвам, че си поговорихме.
Понякога съм толкова добър терапевт, че направо се плаша.
Боже, къде ми е куфарчето?
Под стола ли го сложи?
- Да.
Някой го е взел.
Фрейзър, виж, ето го.
Извинете.
- Вие ме извинете.
Куфарчето ваше ли е?
- Да.
Откъде го взехте?
- Монахините от енорията
ми го подариха.
От енорията? Значи сте свещеник?
- Да.
Тогава, "отче", ще обясните ли защо носите в него...
...Библия и броеница?
Какво точно търсите?
- Филм с Анджи Дикисън.
Дадох го на епископа да го гледа, а вие трябваше да ми го върнете.
Явно е забравил, но няма значение, наех го за 2 дни. Вървете си, благодаря.
Съжалявам, приличаше на твоето. И двете са от долнопробна кожа.
Аз му подарих куфарчето.
- Знам.
КАТО ХОРАЦИО
Да, не искам да чакам, вече три пъти чаках.
Искам да съобщя за три откраднати кредитни карти,
но на всеки пет секунди... По дяволите!
Не ме зяпай, Еди.
Аз съм хуманист, но в момента ми иде да метна някое коте във вентилатор!
Здравей.
- Здрасти.
Найлс ми звънна. Гепи ли ти куфарчето?
- Да.
Хайде, кажи колко съм глупав, че съм се оставил да ме окрадат.
Ще е по-приятно от аранжимент на "Джъмпинг Джак Флеш"
за пиано и флейта.
Не си глупав, тия крадци са професионалисти.
Крадат неща за нула време.
Интересно, очаквах да ме наречеш какъв ли не: наивен глупак...
Смотаняк?
- Но не ме нарече.
Не. Важното е, че научи урок.
Не сваляй гарда.
Светът щеше да е много по-щастлив, ако всички помнеха,
че хората вонят.
Извинявай, но е за мен е малко цинично. Не искам да мисля лошо за хората.
Предпочитам да ги мисля за добри и свестни.
Да, чувам ви, но в момента държа реч, така че ще трябва да изчакате.
Харесвам живота си такъв, какъвто е.
Ако цената е подмяната на няколко кредитни карти, така да бъде.
Случката ми напомня, когато се нанесох в Лондон.
Тогава нямах вяра на хората.
Бях убедена, че ще избягвам бедите, ако на улицата гледам в паважа
и не срещам чуждите погледи.
Накрая осъзнах, че не може да се живее така.
Един ден навирих брадичка и ги поех всички.
Промяната беше невероятна.
Видях неща, които не бях виждала, чух звуци, които не бях чувала,
а един дребен старец дойде при мен за помощ с бележка в ръка.
Видях, че градът не е пълен само с крадци и обирджии.
Имаше и хора, които се нуждаеха от мен.
Взех бележката, прочетох я
и до ден-днешен помня какво му казах:
"Фелацио" не се пише така."
Тя чия теза доказа?
- Нямам никаква представа.
Адски е приятно да разговарям с вас по цял ден,
като оставим настрана гадната, стара Гертруда.
Ще приключим за днес с лично послание.
Отправям го към човека, който вчера открадна куфарчето ми.
Оказа се, че е откраднал и дрехите ми от химическото,
бележката беше в куфарчето.
Вие се нуждаете от помощ, аз мога да ви я осигуря.
А, и двуредния морскосин костюм, който се носи с френски ръкавели
и островърхи обувки.
Може да сте извратен, но това не е оправдание да не сте стилен.
Д-р Фрейзър Крейн ви казва "довиждане" до утре.
Страхотно шоу, всъщност беше повече от страхотно.
Беше гениално. Не помня да си бил по-...
Какво искаш?
Приятелката ми пристига в петък, исках свободен ден.
Не.
- Не помниш ли или не може?
По едно и за двете, днес съм щедър.
Ало?
- Д-р Крейн?
Да.
- Боже, невероятно!
Не е истина, че се свързах!
- Шоуто свърши, звъннете утре.
Мисля, че намерих куфарчето ви.
Наистина ли? Сигурен ли сте?
- Напълно.
Сега ще разберем. Обърнете куфарчето.
В горния десен ъгъл трябва да има одраскано във формата на полумесец,
като от оставена чаша за шампанско.
Куфарчето е пълно с ваши неща.
- Е, и така става.
Всичко ли е вътре?
Виждам хубава златна писалка, ключове за кола, тефтерче.
А портфейла ми?
- Съжалявам.
Явно искам твърде много.
Как да си го получа?
- Мога да го оставя при вас.
По-добре да се срещнем в кафене "Невроза" на "Пайк" и "Трета".
Ще ви дам награда.
- Запознанството с вас ми стига.
След половин час става ли?
- Идеално.
Чао.
- Чао.
Е, това беше велико.
- Но не и изненадващо.
Казах ли ти, че имам вяра в хората?
- Да.
Хората по принцип са добри. И почтени.
- Да.
Правим добрини, защото има едно нещо, наречено "карма".
Няма да те пусна в петък.
- Защо?
Позволете на мен.
Видя ли жената? Случва се за втори път тази седмица.
Все се каня да й кажа нещо.
- Ами кажи й.
Всеки път, когато говоря с красива жена,
тя се взира в очите ми и колената ми омекват.
Можеш да откажеш човек от лошите му навици
само като му се опълчиш.
- Вярно е.
Е?
- Кой е наред?
Аз. Искам кафето с...
- Не сте. Аз бях тук преди вас.
Вероятно хората като вас преминават през живота,
обвити в удобна какавида от нарцисизъм и не забелязват такива неща.
Ще ви е полезно да научите следния урок, сестро.
В този свят все още има добри обноски,
затова ще настоя да ми позволите да ви почерпя едно кафе
и, моля ви, опитайте кифлите с маково семе.
Благодаря ви.
- Няма за какво.
Беше малко брутален, нали?
- Помня само "Аз съм следващият"
и как кръвта пулсира в ушите ми.
Скоро ще си у дома при Марис и ще забравиш,
че днес си припарил до красива жена.
Да седнем до прозореца, за да го видим.
Твоят добър самарянин?
- Да.
Доволен съм от цялата тая работа.
Вярно, простих се с портфейла и любимия си костюм,
но всичко друго е непокътнато: тефтерът,
резервните ключове за колата, писалката.
Най-ценното е, че си припомних,
че хората са свестни.
Човекът, у когото са ключовете от колата ти,
знае ли, че ще дойдеш с колата?
Преди да изпаднеш в параноичен пристъп,
ще ти кажа, че колата ми... се отдалечава по улицата!
Спрете го! Спрете елегантния мъж!
Да, Чарли, колата е на сина ми Фрейзър.
Впрегни още хора, ще съм ти благодарен.
Да, знам, вързал се е на изтъркания номер.
Казах му, че не бива да сваля гарда, но Фрейзър си е дървен философ,
той е г-н "Наясно с хората".
Помниш ли как наричахме такива като него, докато бях на служба?
Я чакай малко, говорим за сина ми, Чарли.
Да, ще се чуем.
Как е, Фрейзър?
- Ужасно.
Познай какво стана днес.
- Какво?
Откраднаха ми колата!
- А стига бе.
Отново станах жертва на изпечен престъпник.
Как я свиха? С кабелите накъсо? Тия имат пръсти като на пианисти.
Не, с ключ.
А, значи е бил професионалист.
Направил е восъчна отливка и дубликат?
Не.
Беше същият мерзавец, който открадна куфарчето ми.
Използвал е резервните ми ключове.
- Какво?
Проследил те е, за да види къде паркираш?
Не точно.
Обади се в студиото и се уговорихме да се видим.
За какво?
- За обезмаслено лате и бишкоти.
Ти да не си градския глашатай, бе?
Смейте се, но вярата ми, че хората са добри
остава непоклатима.
- О, да,
сега той вероятно използва колата ти да доставя топла храна на бедните.
Радвам се, че нещастието ми ви доставя удоволствие.
Татко, имам две молби.
Първо, изтрий физиономията "Татко знае най-добре" от лицето си.
И второ?
Може ли да ида на кино с колата ти?
КУФАРЧЕ НА ЛЮБОВТА
Последната спирка на обиколката - моето студио,
където правя магиите.
- Здрасти, Дафни, какво правиш тук?
Д-р Крейн се нуждаеше от малко ободрение, затова дойдох на обиколка.
Не ми обръщайте внимание, вършете си работата,
и бездруго не слушам.
Ще имаме ли посетител, който няма да го направи?
Благодаря ти, че ме докара, но шоуто започва.
Винаги са ми казвали, че имам дарба за тия неща.
Разбира се, с този топъл глас и благи маниери
мога да те слушам с часове.
Наистина ли мислиш така?
- О, да. Сега изчезвай.
Роз, ще вдигнеш ли?
- Да.
Ало? Кой се обажда?
Момент.
Денис е. Снощи си излизал с нея.
Снощи не съм излизал с никоя Денис.
- Пускам я на говорител.
Добре.
Ало? Фрейзър Крейн на телефона.
- Вече ми липсваш, тигре.
Моля?
- Извинявай, че ти звъня в работата,
но сутринта се измъкна, без да ми оставиш номера си,
а сутринта видях беемвето ти да спира пред нас.
Така ли?
- Да.
Обаче не се сърдя и как бих могла, след най-страхотната първа нощ с мъж.
Денис, би ли изчакала малко?
Разбира се.
Сещаш ли се какво става?
- Крадецът се е представил за теб.
И тя се е вързала!
Спала е с него на първата среща, никой не спи с мен на първа среща!
Здрасти, пак съм аз.
- Съжалявам, че е в последния момент,
но няма да мога да дойда в "При Алберто".
От агенцията ми се обадиха да се явя на модно дефиле за бански.
Таксито ми пристигна. Утре ще ти звънна. Целувам те.
Невероятно.
- Да.
Освен вещите ми, е откраднал и самоличността ми.
Звъня в полицията.
- Недей.
Сам ще се оправя. Отивам в "При Алберто".
Но ти имаш шоу.
- Пусни "Най-доброто от Фрейзър Крейн".
Тоя чакал ще чака там Денис,
но ще се натъкне на мен.
- Да не си луд?!
Може да е опасен!
- Не ми пука!
Тоя тип прекали, погнал е и душата ми! Как го беше казал Шекспир?
"Тоз, що краде кесията ми, краде боклук,
но тоз, що краде доброто ми име, краде..."
Забравих как беше по-нататък, но съм бесен!
Извинете, да сте виждали мъж с безукорен италиански костюм?
Виждам само вас.
- Е, благодаря.
"Джорджо Армани".
- Приятно ми е, Джорджо.
Аз съм Хедър.
- Фрейзър Крейн, приятно ми е.
Може ли?
Момент. Д-р Фрейзър Крейн от радиото?
- Да.
Слушала съм шоуто ви. Страхотен сте.
- Благодаря ви.
Колко вълнуващо.
Онзи ден не казахте ли,
че някой се представил за вас в химическото?
Да, така е.
Откъде да знам, че вие не сте същият измамник?
Ако искате да се легитимирам...
Така си и знаех.
- Той открадна и портфейла ми.
Кой?
- Фрейзър, лошият Фрейзър.
Доста сте извратен, нямате ли си личен живот?
Г-жо, това е абсурдно, не разпознавате ли моя...?
Хубав костюм.
Боже, това сте вие!
- А, не, пипнах те!
Добре, предавам се!
- Без тия!
Как ме открихте?!
Някоя си Денис днес се обади в студиото да отмени малкото ви рандеву.
Супер, а облякох най-хубавия си костюм.
- Не, облякъл си моя най-хубав костюм.
Е, явно купонът свърши.
Толкова съм тъп!
Сигурно искате да извикате полиция, а?
Не, искам да те душа,
докато очите ти не изскочат като тапи от шампанско!
Няма да го направя, защото сме цивилизовани.
Но няма да сме, ако продължите в същия дух,
защото с всеки откраднат портфейл слагате решетки на нечий прозорец!
С всяка открадната чанта слагате сълзотворен газ на нечий ключодържател!
Всеки ден ни вгорчавате живота и се надявам съвестта да ви загризе!
Какво ще кажете в своя защита?
Прав сте.
Мислите, че като се съгласявате с мен, ще ви се размине?
Не, казвам, че сте прав, не се опитвам да се измъкна.
Виновен съм и си го заслужавам напълно. Ето ви ключовете.
Колата ви е отпред с куфарчето.
Ето, извикайте полиция.
Между другото, това е новият ви телефон за колата.
Трябваше да се досетя, че така ще стане.
Пак старата сълзлива история започва.
"Татко не ме обичаше, мама ме игнорираше,
съседът хулиган ми открадна бейзболната ръкавица."
Не, татко ме обичаше.
Мама ме глезеше и аз бях съседът хулиган.
Защо не оставите на мен? Малко е сложно.
Благодаря.
- За проблемите си
мога да виня единствено себе си.
Здравейте. Номерът на полицията, ако обичате.
Винаги съм търсел лесния начин.
Знаете ли защо? Защото съм мързелив. Адски съм мързелив.
Нямам сили да търся нещо за писане, бихте ли ме свързали? Благодаря, скъпа.
Очаквате да повярвам, че вършите престъпления от мързел?
Да. Мразя да работя.
По-лесно е да свиеш нещо, отколкото да си намериш работа.
Даже съм и мързелив престъпник. Куфарче тук, ключове от кола там,
но банков обир, с цялото това планиране и изчисления до секунда? Забравете.
И оная работа с втория етаж? Вендузи, рязане на стъкла?
Кой прави такива неща?
Да, благодаря. Казаха да изчакате.
- Историята на седмицата ми.
Изглежда го приемате добре.
- Както казах, беше неизбежно.
Или може би сте искали да ви хванат.
Само си помислете. Поемали сте все по-големи рискове.
Така се държи човек, който иска да го хванат.
Повярвайте ми, докторе, мързи ме. Само си вижте панталона.
Мислите, че съм го носил да го подгънат? Не. Телбод.
Въпреки това съм убеден, че сте искали да ви хванат.
Класически "кри де кур".
Кри де какво?
- Установено безпокойство.
То сочи, че не харесвате живота, който водите.
Ами трудно ми е. През повечето време не знам
откъде ще намеря пари за наема, не съм имал сериозна връзка
от не знам кога си.
- Променете се.
Нали вече го обсъдихме?
Аз съм м-ъ-...
- Аз съм психолог, не на мен тия.
Не сте мързелив, боите се.
В законния свят можете да вършите много неща,
но се боите да опитате от страх да не се провалите.
Мислите, че мога да се променя?
- Да. Всеки може да се промени,
защото вярвам, че хората са свестни.
Да, един момент, ако обичате.
Започнете сега. Поемете отговорност за действията си.
Поне веднъж го направете по трудния начин.
Ало?
Искам да съобщя за престъпление.
- Този се представя за Фрейзър Крейн.
Хайде, да вървим.
- Какви ги говорите?
Аз съм Фрейзър Крейн.
- Имате ли документи?
Не, но казвам истината. Кажете им.
Добре че дойдохте. Задържах го колкото можах, но...
Какво?!
- Мърдай.
Лъже, той е мошеникът! Не ме ли познахте?
Боже, това е лудост, не мога да повярвам!
Граждани на света, чуйте ме! Не вярвайте на никого,
най-вече на тоя мързелив негодник!
© 2023 Translator's Heaven