Frasier - Season 2 (1994) (Frasier (1993) - S02E10 - Burying a Grudge (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Прости ми. Подготвях графика ти за утре.
Ще обядваш с управителя, а в 15 ч. ще записваш съобщения.
И изпрати цветя на снаха си в болницата!
Да, лифтингът на лицето на Марис.
Не знаех, че има нужда от лифтинг.
- Всъщност няма.
В нея няма нищо, което да не може да се излекува с малко слънце,
физически упражнения и характер.
Какво е това?
- Допълнителни копия на графика ти.
Защо ходиш до ксерокса за допълнителни копия на графика ми?
Да не е свързано с новия стажант? Как му беше името?
Илай.
- Роз, той сигурно е на 19 г.!
Законно е.
Добре ли сте, г-жо Робинсън?
Толкова е прекрасен, че ти се иска да го изядеш!
Не си ли го виждал?
- Не, напоследък ям навън.
Нали не мислиш наистина да излизаш с него?
Защо може по-възрастни мъже да излизат с млади жени,
а не може по-възрастни жени да излизат с млади мъже?
Аз не определям правилата, Роз. Просто им се радвам.
В ефир си.
Здравей, Сиатъл. Аз съм д-р Фрейзър Крейн по КАСЛ.
Ще бъда с вас през следващите 3 часа.
Да започваме. Имаме ли слушател?
- Линда на първа линия.
Обажда се от колата си.
Здравей, Линда. Слушам те.
Д-р Крейн, със съпруга ми се скарахме.
Тръгнали сме към пазара за антики.
Загубихме се, а той отказва да спре и да попита за посоката.
Да, това е често срещана причина за търкания сред двойките.
Някои мъже имат нужда да упражняват контрол.
За тях молбата за помощ е признак на слабост.
Всеки знае това.
Обаждам ви се, защото исках да попитам как да стигнем до пазара
от ъгъла на "Чероки" и Четиринайсета улица?
Не ми трябват указания. Знам къде сме.
Загубихме се, Уолтър. Приеми го - загубихме се!
Обикновено не давам такива съвети,
но съм живял в Сиатъл през по-голямата част от живота си.
От "Чероки" и Четиринайсета можете да...
Д-р Крейн, имаме карта.
- Благодаря, нямам нужда от помощ.
Еди, остави това! Отвратително е.
Защо животните влачат такива неща вкъщи?
Мили боже! Плъх ли?
- Не, някаква тъпа кукла.
Намери я в парка и я влачи навсякъде.
Преди да го кастрираш, не правеше така.
Здравей, Фрейзър.
- Мислех, че си в болницата.
Отивам натам.
Горката Марис е така притеснена. Няма никакъв опит с болниците
освен с обичайните детски неща -
сливици, уголемени аденоиди, хранене от система...
Какво й е на г-жа Крейн?
Нищо сериозно. Козметична процедура.
На брадичката, на устните, на бузите, на клепачите...
Ще е по-бързо, ако ни кажеш какво няма да си оперира.
Ако питаш мен, това е суета.
- Не е суета, а неувереност.
Лесно е да се обясни как жените стават жертва на преклонението
пред олтара на младостта и красотата.
Именно. Жените над 40 г. се чувстват непривлекателни,
ако нямат гладка коса, порцеланова кожа,
искрящи очи, пухкави устни,
сладострастни форми на богиня...
Съжалявам, забравих си мисълта.
Знам какво имате предвид, д-р Крейн. Веднъж и аз станах жертва на това.
Махнах си една бенка.
Къде?
- Южно от Манчестър.
Имах предвид къде по тялото ти.
- И аз това имах предвид.
В колко часа е операцията утре?
Рано сутринта. Точно затова съм тук.
Знам, че се държа глупаво и че всичко ще е наред,
но се чудех дали не мога да имам моралната ви подкрепа в болницата.
Разбира се, няма проблем.
- Благодаря.
Сега е най-добре да тръгвам.
Найлс, не че е моя работа, но колко ти струва цялото това нещо?
Към 25 000 долара.
Боже! За още пет бона можеш
да си вземеш нова жена от Филипините.
БЕЗ КУРАЖ НЯМА НАГРАДА
Д-р Никълсън в стая 502, моля!
Д-р Никълсън...
- Д-р Крейн!
Д-р Стърнстийн.
- Извинете ме за момент.
Жена ви се възстановява, но всичко мина чудесно.
Може да я видите след няколко минути.
Благодаря, докторе.
- Г-жо Патерсън.
Чу ли? Всичко е минало добре. Той е невероятен пластичен хирург.
Видя ли тази жена?
Г-н Патерсън е късметлия.
- Може да е самият г-н Патерсън.
Найлс, познай покрай чия стая минах по коридора!
На Арти Уолш.
Партньорът на татко?
- Да.
Правили са му тестове миналата седмица и резултатите не са никак добри.
Не! Винаги съм го харесвал.
Помня как като деца ни канеше в дома си на печени наденички.
Сигурен съм, че и той те помни. Питаше го дали има салата "Нисоаз".
Дали татко знае, че е тук?
- Съмнявам се.
Дали иска да знае?
- Вероятно не.
Не са се чували от години.
Арти едва ли ти е казал защо са се скарали.
Не, просто присви устни. Също като татко.
С малко извиване на ръце го накарах да признае, че татко е виновен.
Момчета, наистина трябва да минете през кафенето.
Имат нов готвач. От Йемен е.
Като много други велики готвачи.
Татко, знаеш ли кой е в болницата?
Арти Уолш. Не е никак добре.
- Да, казаха ми.
Може би ще му извадят половината черва.
Опитай това руло! Леко е за дъвчене.
Не, благодаря.
Ще отидеш ли да го видиш?
- Не. Защо да ходя?
Защото ти беше приятел, а сега е болен.
Той не дойде да ме види, когато ме простреляха.
Когато лежах тук и от всяко мое отверстие
стърчаха тръби и течаха течности.
Поне опитай соса!
Татко, говорим за няколко минути от живота ти,
в които да поседиш и да си поговориш с един болен човек.
Не виждам защо е толкова невъзможно. Хайде, ела!
Ще се радваш, че си го направил.
- Слушай, синко.
Този покровителствен тон може да впечатлява по радиото,
но на мен изобщо не ми действа.
Когато кажа "не", значи край.
Няма да седя и да си приказвам с Арти Уолш.
Арти беше прав.
Защо? Какво е казал?
- Че нямаш кураж да отидеш.
Така ли е казал?
- Да. А след това се подсмихна.
Имам новина за него. Куражът ми си е на място.
Имам двойно повече кураж от него.
А след операцията му утре ще имам и двойно повече черва.
Арти? Пак съм аз.
Мартин?
- Арти.
Щом разбра, че си тук, веднага хукна насам, нали, татко?
Да, ами...
Казаха, че си си го закъсал.
Казват и много други неща.
Е, Марти, как върви при теб?
Добре.
- Хубаво. Малки стъпки.
Съжалявам, че си зле.
Благодаря. Много мило, че идваш да ме видиш.
По-добрият трябва да отстъпи.
Моля? Какво значи това?
Мисля, че знаеш какво значи.
- Не. Защо не ми обясниш?
Значи, че ти не дойде, когато аз бях тук.
Заради тъпия куршум в бедрото ти ли?
От "тъпия" куршум ме болеше.
- Недостатъчно.
Нека го оставим да почива!
- Жалко, че не стреляха по него.
Можеше да стане по-свестен.
- Добре че не те улучиха в задника!
Можеше да засегнат мозъка ти.
Винаги искаш последната дума.
- Не и с теб.
Не искам никакви думи с теб.
- Жалко.
Имам няколко много хубави за теб.
- Татко!
Другия път ще останем по-дълго.
АЛБЪКЪРКИ Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО 350 КВ. КМ
Спри да ме гледаш така! Не съм докосвал проклетата ти кукла.
Дори да съм го направил, било е за твое добро.
Станал си за посмешище в парка. Дори пуделите ти се смеят.
Добре де.
Ето я.
Трябва да му взема редник Джо.
Да, Марис, сигурен съм.
Не се напълнява от системата с глюкоза.
Моя малка тревожна брадавичке, няма системи със захарин.
Просто се опитай да затвориш очи и да заспиш.
Лека нощ, малка лапичке.
Добре ли е жена ви?
- Всъщност не.
Не се разбира с никоя от сестрите. Честно казано, не разбирам
как една реномирана болница може да наема скандалджийки.
Да, Сестрите на милосърдието винаги са имали такава репутация.
Татко, не разбрах как е минала срещата ти с Арти.
Ужасно!
Ако позволите да попитам, как започна враждата между вас?
Той пусна слух за мен в участъка.
- Какъв слух?
Не е твоя работа.
- Хайде де!
Не искам да говоря за това. Точка по въпроса.
Сигурно е било доста зле.
- Сигурно.
Може би е за подкуп.
По-скоро за наркотици.
- Да, за наркотици.
Или пък за секс.
- Винаги е секс.
А може би и трите.
- Добре, беше нещо по-лошо.
Каза на всички,
че съм плакал на филма "Песента на Браян".
Мили боже!
Човек си мисли, че това се случва само на чуждите бащи.
Не съм плакал. С Арти гледахме филма у Дюк
и ми влезе сол в окото.
Арти реши, че е много смешно.
Разправи на всички и станах за смях в участъка.
Другите ченгета оставяха кърпички на бюрото ми.
Нарекоха ме "Ревльото Крейн".
Сега разбирам защо сте му сърдит. Но защо той е ядосан на вас?
Ами...
Може да съм казал нещо за задника на жена му.
Моля?
- Тя има огромен диференциал.
Сякаш е откраднала две възглавници от магазина
и ги е скрила под дрехите си.
И ти си се почувствал длъжен да споделиш това с него?
20 г. се сдържах, но един ден ми падна пердето.
Той ми каза: "Здравей". Отговорих: "Здрасти." Той каза: "Как е жената?"
Отговорих: "Поне задникът й не е с размера на Албъкърки".
Това ли е всичко? 20-годишно приятелство
да приключи заради един епитет?
- Не, има и друго. Искам да кажа...
Арти винаги трябва да има последната дума.
Винаги.
Не може да се примири с друго.
Не може да остави нещата.
Тъкмо си мислиш, че сте приключили, и той започва пак.
Защо не забравим за това? Явно Арти все още ми се сърди,
а аз си имам по-добри занимания от това, да ме обиждат в болницата.
Трябва да се връщам при Марис.
- Добре.
Ако някой ме търси, довечера ще спя в болницата.
Защо?
- Лекарят смята,
че е по-успокояващо за пациента,
ако е в среда, дублираща домашната обстановка.
Пъхнах револвер с перлена дръжка под възглавницата й
и си взех стая срещу нейната.
Може би трябва да се помолим за дежурната сестра.
Жалко, че баща ви и неговият приятел не могат да загърбят миналото.
Особено в момент като този.
Не знам какво да правя. Голям инат е.
Може би трябва да опитам аз.
През последната година и половина започнах да разбирам
как работи умът на един Крейн,
ако изобщо работи.
Г-н Крейн, относно партньора ви...
- Не искам да говоря за това.
Само исках да ви кажа, че съм на ваша страна.
След начина, по който се е отнесъл към вас, ви е по-добре без него.
Точно така.
Не вярвам да сте имали хубави моменти заедно.
Е, не бяха много. Понякога ходехме за риба.
На мен това не ми звучи забавно.
- В моя случай не беше.
Но Арти си беше въобразил, че ще ме научи.
Дори си купи една очукана стара лодка.
Казваше, че като се пенсионираме, ще я ползваме повече.
Изглежда нахално от негова страна да ви натрапва интересите си.
Не беше толкова зле.
Помня, че веднъж с голяма мъка извадих нещо,
което се оказа стар пантоф.
Знаеш ли какво направи Арти? Откачи го и го метна на скарата.
Явно не е бил чак толкова лош.
Може би си права.
Като се чуя отстрани, говоря като кръгъл глупак.
Благодаря, Дафни, отвори ми очите.
- Това и очаквах.
Сега ще отида в болницата, ще му купя голяма плюшена играчка,
ще го прегърна и няма да го пусна повече.
Вие наистина сте злобна стара гадина.
Хайде, Еди! Време е за разходка.
Ало? Да, на телефона.
Разбирам.
Не е изненадващо, като се има предвид...
Сигурен съм, че сте направили всичко възможно.
Добре, благодаря ви.
Кой беше?
Ще говорим по-късно.
Наред ли е всичко?
- Защо питаш?
Не знам. Чух те да казваш: "Съжалявам. Направили сте всичко възможно".
Нормално е да се притесня.
- Помисли, че е за Арти, нали?
Не!
- Да.
И какво, ако е така?
Доказва тезата ми, че все още те е грижа за него.
Добре, да предположим, че е така.
Да кажем, че съжалявам за глупавата ни караница.
Какво мога да направя?
- От теб зависи.
Ако искаш, мога да те закарам до болницата.
Не е нужно да ме караш. И сам мога да шофирам.
Не можеш.
- Защо?
Обадиха се от сервиза. Скоростната ти кутия не работи.
СТИГНАХМЕ ДОТУК БЕЗ ШЕГИЧКИ ЗА ПОДЛОГИ
Арти?
- Боже!
И двамата подходихте зле...
- Фрейзър, остави на мен!
Арти...
Би ли изключил телевизора?
Ще намаля звука.
Слушай, Арти, аз...
Съжалявам за някои неща, които казах по-рано.
Може би за всичките.
Още бях сърдит, че не дойде да ме видиш в болницата.
Не дойдох, защото мислех, че няма да искаш да ме видиш.
Разбира се, че исках!
Така каза и жена ми.
- Да, Лорета.
Както и да е. Много мило, че се върна.
Знам, че не е лесно. Особено за инат като теб.
Аз ли съм инат? Не съм аз този,
който винаги трябва да има последната дума.
Прав си, Арти.
Инат съм.
И не ми беше лесно.
- Благодаря, Мартин.
Слушай, с Арти имаме да си поговорим за някои неща.
Ако изчакаш отвън, ще ни бъде много по-лесно.
Добре. Каквото и да кажа в момента, би било без значение.
Като терапевт, знам, че когато нещата вървят добре,
всякакви думи биха били просто...
Какво прави скапано старо ченге като теб на такова място?
Повярвай ми - не беше моя идея. Не очаквах всичко да свърши така.
За какво говориш, бе? Докато се усетиш, пак ще тормозиш хората отвън.
Не знам, Марти.
Лекарите не подскачат от щастие при диагнозата ми.
Синовете ми са лекари. Тези хора нищо не разбират.
Слушай! Трябва да се измъкнеш оттук.
Имаме да наваксваме доста изгубено време.
Още ли имаш онази глупава лодка?
- Да.
Задържах я.
- Браво! Ще потопим проклетото нещо.
Арти, помниш ли как изпече онзи пантоф?
Все ти повтарях, че винаги е по-вкусно, когато уловът е твой.
Фрейзър, какво правиш тук?
Най-сетне накарах Арти Уолш и татко да се сдобрят.
Разбира се, трябваше да прибягна
до евтина, манипулативна псевдопсихология.
Използваш силните си страни.
Ами ти? Май си изкупил целия магазин за подаръци.
Марис ще остане доволна.
- Не са за Марис.
За медицинските сестри са.
В момента имат събрание и я обсъждат,
а съм чувал, че болничните стачки са грозно нещо.
Времето за свиждане изтече.
- Благодаря ви.
Ще взема татко.
Извинете?
Работите ли на етажа на жена ми? Г-жа Марис Крейн.
Да, работя.
Бих искал да приемете тези бонбони.
Аз съм нощната сестра.
И този прекрасен часовник.
Татко!
- Какво?
Време е да си вървим.
- Защо?
Пак ли са се обадили за скоростната му кутия?
Той ми каза.
- Исках само да...
Да, знам какво си искал. Благодаря, хлапе.
До скоро, Арти!
- Чао.
Имаме сделка, нали? Веднага щом излезеш оттук,
ще ми дадеш един хубав урок по риболов.
Ако изляза.
- Когато излезеш.
По този въпрос нямаш последната дума.
До скоро, Марти!
- До скоро, Арт!
Чао.
- Чао.
Бъди здрав!
Ти също!
Не се впрягай много!
Чао, Арти.
Чао, Марти.
© 2023 Translator's Heaven