Frasier - Season 2 (1994) (Frasier (1993) - S02E04 - Flour Child (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Но той много се привърза.
Всеки ден ми подарява рози. Само след две срещи!
Маги, първото, което трябва да направиш, е
да говориш сериозно с Гавин.
Признай му честно, че скоростта, с която се движи,
не ти допада.
Кажи му, че не късате, че ти допада,
но ако не ти даде възможност да дишаш...
Но какво ли би те посъветвала Роз, моята продуцентка без докторат?
Мъж, който се залепва за теб след две срещи, явно е несигурен.
По-добре го зарежи. Още сега. И не поглеждай назад.
Радвам се да го чуя, Роз.
Точно това исках да направя, но се чувствах гузна.
Много благодаря. Дочуване.
Да чуем рекламите.
Ако случайно сте забравили, това е предаването на д-р Фрейзър Крейн.
Новият ти пропуск за паркинга.
Потвърдих резервацията за трима души.
По молба на баща ти ще вечеряте в "Шей шримп".
Две писма за подписване,
картичка за Кларънс, пазача, от целия колектив
и съобщение за отбора по боулинг на радиото, което ще изхвърля.
Прекрасно! Още една картичка.
Аз, като умникът на радиото, трябва да напиша нещо умно.
Нямам търпение да дойде поредният служебен рожден ден.
Вече предвкусвам тортата от целина и чувам дивите възторзи,
когато възрастен човек духне шепа свещички.
За какво пак мърмориш?
- За нищо.
Да, циркът няма край.
СПЕЦИАЛНА ДОСТАВКА
Господинът с фамозните гащи да вземе да си купи немска кола.
Не съм виновен, че се развали.
Ако беше американска, можеше да я поправят тук.
Аз си купувам американски коли и ходя в най-близкия сервиз.
Така може да закъсам и насред Аляска!
Доста ободрителна мисъл!
Трафикът е убийствен.
Можеше да идем пеш, но влагата е вредна за обувките ми.
Телешката кофа подгизва ли?
Да, затова във влажните ферми
най-много се подиграват на телетата.
Не се заяждай. Явно скоро няма да мръднем оттук.
Нека проведем един приятен разговор. Роднини сме. Няма да е трудно.
Отдавна ли карате такси?
Не.
- Но знаете интересни истории?
Да сте чували жена да е родила в такси?
Това е класика! Защо? Тук случвало ли се е?
Не, но ще се случи.
Вие сте бременна?
- Да.
Не се паникьосвайте. Може да са фалшиви контракции.
Водите ми изтекоха. Под мен е локва.
Обувките ми!
Първа методистка болница не е далеч.
- Няма да стигнем.
Спрете!
Гледайте да паркирате под наклон.
- Найлс!
Не може да родя тук!
Не се притеснявайте.
Ние сме опитни медицински специалисти.
Найлс, помогни й!
Побързай!
- Знам.
Другата врата!
За бога!
Чува ли ме някой? Обадете се!
Най-важното е да дишате дълбоко. Правете като мен.
Гадене, недостиг на въздух?
- Да, и двете.
Ало? Слушам ви.
Обаждам се от такси № 804. Спешен случай.
Шофьорката ражда.
На ъгъла на 14-а и "Сикамор Авеню" сме.
Спешно ни трябва линейка.
- Ясно.
Боли!
- Това е нормално.
Не, стискаш ми ръката.
Стегни се, Найлс!
- Правил съм го веднъж в академията.
Помня само, че имаше много кръв
и подът се приближи стремглаво.
- Припаднал си?
Да се разменим и да видим как ще се справите вие!
За бога, Найлс! Мини отзад. Аз ще се заема!
Бебето излиза!
Като се появи, ще го хвана.
Вие само дишайте.
Не се обвинявайте, че то ще се роди в такси.
Това не е срамно. Много велики американци са родени в такси.
Например Такси Метър.
Аз съм психиатър.
Изследвам главата, не долната част на тялото.
Тя е по-чиста. Не че долната ви част не е.
Тя е прекрасна. Не че съм я видял!
Много ли ви боли?
- Не, ти ме влудяваш!
Не я изнервяй.
Излез оттам.
- Добре, татко. Само побързай.
И ти ли си лекар?
- Не, бивш полицай.
Защо се забави толкова? Ужасно боли.
Всичко ще бъде наред.
Изродил съм няколко бебета, някои от които са по-големи от теб.
Фрейзър ще те държи за ръка,
Найлс ще гледа дали идва линейка, а аз ще помогна на бебето ти да излезе.
Става ли?
- Да.
Има ли въпроси?
- Да. Защо броячът още работи?
Ехо? Тук ли сте?
Обърнете се де.
Готово. Предполагам, че поне на вас ви е било забавно тази вечер.
Не и на мен.
Баща ви беше много развълнуван по телефона.
Да изродите бебе в такси.
За мен не е забавление, а дълг да използвам уменията,
които усъвършенствах в академията.
Да, Найлс донесе гореща вода от близката будка за фалафели.
Още се вълнувам от факта, че видях как се появява човешки живот.
В един момент е зародиш в корема на майка си, а в следващия е човек.
Зародиш - човек.
Чудото на раждането, обобщено в една поетична фраза.
Сигурно храните мили спомени от раждането на сина си.
Да, разбира се.
Когато за първи път го поех в ръце,
сякаш всичко наоколо се изпари.
Бяхме само баща и син, а някъде отдалеч се чуваше гласът на Лилит...
"Фрейзър, ако пак ме доближиш, ще те убия с ловджийска пушка!"
Сега бащите поне присъстват на раждането на синовете си.
По мое време седяхме в чакалнята,
пушехме и четяхме сп. "Лайф".
Когато се роди Найлс, четях статия за бейзболиста Мики Мантъл.
Животът наистина ни подготвя за падението ни.
Лягам си.
- Лека нощ, татко.
Какво ли ще сънувам след толкова приказки за бебета?
Най-вероятно майка, която ми казва:
"Дафни, вече си на 50 г., но така и не ме дари с внуци".
А аз отговарям: "Така реших. Мислех за кариерата си".
"А за мен помисли ли?"
"Майко, не ми се говори пак за това. Престани!"
Но тя ще престане ли? "Млъкни, майко!"
Колко ли души още живеят в нея?
Шери, Найлс?
- Не, благодаря.
Притеснява ли те нещо?
Всъщност да.
Забелязах, че от месеци мислите ми са заети с един въпрос.
Ще стана ли баща? Това си има своите плюсове и минуси,
но докато израждахме онова бебе, осъзнах, че наистина го искам.
Поне така си мисля.
Нормално е да имаш родителски копнежи.
Нощем се будя с тази мисъл.
Говорил ли си с Марис?
- Още не.
Нека си изясня какво искам, преди тя да ми каже.
Не съм сигурен, че съм готов да стана баща.
Никой не е.
Днес, ако на гимназистите им се прииска да станат родители,
им дават пакет брашно - да го гледат една седмица като бебе.
Шегуваш се.
- Не. Гушкат го, грижат се за него.
Така разбират колко отговорно е да си родител.
Няма нищо по-хубаво от практическия опит. Струва си да опитам.
Нямах предвид...
- Защо не?
Марис я няма. Аз нямам търпение да реша проблема.
Къде ти е брашното?
В кухнята.
В шкафа до мивката.
Да, ето го.
"Суперфино."
Отсега прилича на баща си.
Не, това е захарта.
Да го направим по правилата.
Ето ти брашното.
"Бяло, без мазнини, да се съхранява в херметическа опаковка."
Явно се е метнало на майка си.
БРАШНЕНО ДЕТЕ
Здравей. Може ли да седна?
По-скоро: "Може ли да седнем?"
Разбира се.
Значи продължаваш с експеримента?
Да, и трупам доста положителен опит.
Но не е лесно. Навсякъде е с мен.
Ставам в два часа да го храня. Правя всичко както трябва.
Какво красиво бебе!
Колко е голямо?
- На два месеца.
Страхотна възраст, нали?
Найлс? Не мога да не забележа, че детето ти има рана.
Нищо работа. Бях му пуснал Брабс.
Да попива отрано.
Сигурно съм започнал да дирижирам с клечка
и без да искам, съм го пробил.
Кой ли млад родител не прави така?!
Драскотините са по вина на новия ми иконом Нгий.
Какво е направил Гий?
- Не, Нгий.
Гий.
- Не, не, Нгий.
Има ли значение?! Какво е направил?
Тъкмо беше полирал новата ми кола,
когато оставих бебето на покрива й и то падна на алеята.
Ще го гледаш ли, докато си поръчам?
Здрасти, Фрейж. Свободно ли е?
Всъщност... Да.
Бързам да те зарадвам, че Кларънс е много по-добре.
Предадох му картичката.
- На Кларънс?
Пазача.
- А, в радиото.
Чудесно! Не знаех, че е болен.
- Нали се подписа на картичката му.
Тя не беше ли за рожден ден?
Не, той е в болница за трансплантация на бъбрек.
О, боже!
Мислех, че има рожден ден, и му написах:
"Ти не напредваш във възрастта, а се доближаваш до смъртта".
Откъде ти хрумна, че има рожден ден?
Не разпознах традиционната честитка за човек с бъбречна недостатъчност -
огромен розов заек.
Той прочете ли я?
- Не, спеше.
Ще реши, че съм безсърдечен.
Трябва да вземем картичката! Тръгваш ли си вече?
Помолих те да го гледаш!
- Найлс!
Нямам време за глупостите ти!
Трябва да открадна картичка от болен с присаден бъбрек.
КОЙТО СЕ МЪЧИ, ТОЙ ЩЕ СЕ ПЪЧИ
Какво е това? "Поздравявай..."
Не, "оздравявай". "Оздравявай бързо, Андрия."
Препиши го и мини на следващото.
Трябва да отправим същите пожелания с нова картичка.
Искам да я занеса още тази вечер.
Значи сте се промъкнали и сте я откраднали?
Не съм се промъкнал.
За щастие той беше упоен заради силните болки.
Трябвало е да си направиш труда да разбереш кой е.
Но ти не обръщаш внимание на обикновените хора.
Ами да ги подканим
да ме завлекат на площада и да ме пребият с камъни.
Сигурно е Найлс. Ще ме закара в болницата.
Здравей, Найлс.
- Здрасти, Фрейзър.
За какво ти е това?
Да развивам бащински чувства.
- Слава богу!
Помислих, че е някоя глупост.
Навън не ходя така.
Но искам да си създам представа какво е да си родител.
И?
- Влудява ме.
Храня го на всеки два часа, непрекъснато следя къде е.
Човек може да се побърка от притеснение.
Снощи сънувах, че са похитили пакета с брашно
и ми пращат сладкиши по пощата.
Хубавото е, че научих доста неща.
Ако ми се случи в действителност, ще бъда прекрасен родител.
Найлс, какво е станало с детето ти?
Тренирах тайчи и без да искам,
го изритах в езерцето.
Внесох го вкъщи и го оставих до огнището да изсъхне.
И то се е запалило?
Не съм чак толкова небрежен.
Истинско дете би се разплакало, преди да избухне в пламъци.
Време е за сън.
Обърни го, ако замръкна.
- Няма.
Татко, това е роля.
- Опитай се да изиграеш нормален човек.
Е, Найлс, взе ли решение за бащинството?
Не. Както си мисля, че няма да издържа на напрежението,
си представям как водя сина си в музей
или слушам първото му изпълнение на "На Елиза" и се просълзявам.
О, боже!
- Какво?
Еди!
- Дингото разкъсва бебето ти.
Божичко!
Еди! Татко!
Не се притеснявайте, ще почистя.
Успокой се, за бога!
Време е да разбереш нещо.
Това не е човек.
Това е пакет брашно.
Не е трудно да ги различиш.
Хората нямат рецепти на гърба си.
Що за глупост?!
Говорим за дете.
Това решение е инстинктивно, не интелектуално..
Какво ти подсказва инстинктът?
Не знам.
- По-добре разбери.
Нищо не може да те подготви за бащинството.
То е трудно. Пълно с изненади.
Детето ти може да не иска да свири на пиано,
а да играе бейзбол.
Не го споменавай!
Повярвай в себе си.
И ще разбереш дали е правилно или грешно.
Готов съм, ако искаш да ме закараш до болницата.
Не знам дали този експеримент не беше начин да убедя себе си,
че съм готов за нещо, макар да знам, че не съм.
В какъв смисъл?
Искам да имам дете.
Но не чак толкова.
Това е най-трудното ми признание.
Защо?
Толкова е егоистично.
На подходяща възраст съм, има пари и енергия.
Но е егоистично да имаш деца по грешни причини.
Хората трябва да проверяват дали са готови.
Както и да е, дори сега да смяташ така...
След време нещата може да се променят.
Вероятно си прав.
С Марис ще сме прехвърлили 40-те.
Май не е зле да й замразим малко яйцеклетки.
Подозирам, че те и сега са полузамръзнали.
Кой е този Кларънс?
Работи в радиото.
Д-р Крейн!
Аз съм Кларънс!
Мен ли търсехте?
Всъщност да.
- Вече съм в друга стая.
Много мило от ваша страна!
Кларънс е талисманът на радиото. То не е същото без него.
Вие сте си направили труда да ми дойдете на свиждане,
докато другите мързеливци не ми пратиха дори честитка.
Всъщност, Кларънс, за това си има обяснение.
Спрете тази музика!
Просто другите не те познават като мен.
Оправяй се бързо и се връщай на работа.
Липсваш ми, като минавам покрай...
Работното ти място.
Найлс!
- Найлс!
Найлс! Какво правиш?
Гледам бебетата и се питам дали решението ми е правилно.
Найлс...
- Погледни ги!
Те са здрави, красиви, сладки...
Запалими...
Може би съм по-готов да стана баща, отколкото си мислех.
Какво правите тук?
- Арлийн!
А това трябва да е...
Да, малкият Нейтан.
Много се радвам да ви видя.
И двамата искаме пак да ви благодарим.
Ще го гушнете ли?
Да, с удоволствие.
Прекрасен е!
Да, защо да не плачеш?
Всичко е ново за теб.
И толкова много живот за живеене.
Не, изкривили сте му крачетата.
Боже! Много съжалявам!
Довиждане.
Много поздрави на баща ви!
Май съм решил правилно.
И още как! Да си тръгваме?
© 2023 Translator's Heaven
Лека нощ.