Frasier - Season 2 (1994) (Frasier (1993) - S02E02 - The Unkindest Cut of All (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Какво правиш, за бога?
- Гладя чорапите на сина ви.
Защо не ги свиваш на топка като моите?
Казва, че това увреждало кашмира.
Иска да са изгладени, сгънати и подредени в чекмедже с разделител.
Видях го в един каталог и не можех да си представя
кой би си купил подобна глупост.
Още не познавах д-р Крейн.
Мислехме, че в болницата са го разменили с друго бебе.
Но след раждането на Найлс тази теория беше опровергана.
Татко, ако обичаш. Подложка.
Бирата ти се поти.
- Аз също.
Защо не пъхнеш една и под моя задник?
Де да можеше!
Г-жо Грийнуей, каква приятна изненада!
Знаех си! Той е!
- Заповядайте, влезте.
Трябваше пак да го видя, но вече съм сигурна.
Това е разгоненият мелез, който е забременил моята Фиби.
Не може да нахълтвате така и да обвинявате кучето ми.
Едва я отървах от него в парка!
Вижте го. Не му пука че е съсипал нечий живот!
Интересува го само собственото му удоволствие!
Знаеш ли какъв ти е проблемът, Доротия?
Лошото ти отношение.
Затова никой не сяда при теб в парка.
Няма начин Еди да е бащата.
Той е кастриран.
- Нима?
А как ще обясните това?
- О, боже!
Те са миниатюрни копия на Еди!
- Ех, че са сладички!
Радвам се, че мислите така, защото са ваши!
Лошо куче! Виж какво си направил!
Вземи ги. Татко, искам обяснение.
Мислех, че Еди е кастриран.
- Да беше погледнал.
Радвам се, че не ми се е налагало да стигам дотам от скука.
Иде ми да ги изям!
- За бога!
Не се влюбвай в тях. Ще си помислят, че остават.
Не ги пускай на дивана!
Защо си го пуснал да тича в парка?
Не си ли виждал как "ухажва" нагревателя за кърпи?
Цял ден е затворен тук.
В парка му разрешавам да прави упражнения.
Очевидно е правил и друго.
Измислих как да кръстим това.
- Престани!
Имената им трябват да ги викаме, но това няма да се налага.
Връщай се в кашона, краставо псе!
Боже!
Отивам в радиото.
Като се върна, ще си поговорим.
- Успокой се, Фрейзър.
Още утре ще се погрижа за Еди.
Постарай се! Дафни, моля, дай ми кашона.
Къде ще ги занесете?
- Ще ги раздам в радиото.
Не може ли да останат поне за малко?
- Не.
Не искаме да заприличат на баща си.
Май вече е късно.
За бога!
Не ме гледайте така!
КОТКАРКА
Здравей, Роз. Днес си прекрасна.
- Знам какво има в кашона.
Не искам.
- Нищо не съм казал.
Предупредиха ме от счетоводството. Къде ги намери?
В хола си.
Това е потомството на Еди.
Да знаеш някой да иска шест кученца?
Шест?! Браво, Еди!
- Стига!
Цял час стоях в коридора в опит да ги раздам.
Никакъв шанс!
- Не всички обичат кучета.
Аз например си падам по котките.
Не че си купувам чаши с котки, но като бях малка, имах коте.
Бяхме почти неразделни.
Пухчо или Пуфи, нещо такова.
Знаеш ли, в теб може да се крие любителка на кучета,
която копнее да се изяви, не мислиш ли?
Хайде. Хвърли един поглед.
Хайде де. Виж го само. Само го виж.
Прекрасен е!
Ела тук, мъниче.
Ама че си сладък!
О, да. Дай целувка. Дай целувка.
О! И аз те обичам.
Вземи. Доволен ли си?
Как може да го захвърлиш след такава мила проява на обич?!
Така постъпвам и с мъжете.
Хайде. Предаването започва.
Фил, кученце? Кученце!
Всички са в течение. Добре, да слушате.
Здравей, Сиатъл. Слушате д-р Фрейзър Крейн
по информационното радио КАСЛ 780.
Предаването ни ще продължи три часа.
Роз, кой е първият ни слушател?
Рита - на четвърта линия. Тя се чувства претоварена у дома.
Здравей, Рита. Слушам те.
Да, д-р Крейн.
Д-р Крейн, благодаря, че приехте обаждането ми.
Ще ви кажа. Аз... Всеки момент ще откача.
Аз съм самотна майка на четири деца.
Най-голямото няма още седем години, останалите нямат и пет.
Готвя, чистя, сменям пелени, спъвам се в играчки...
Имам усещането, че всеки момент ще превъртя.
Какво да правя?
Защо не си вземете кученце?
МАЛКО ПАСТЕТ ЗАД УШИТЕ
Щом не можем да вземем това, няма ли други?
Не. Всички раздадохме.
Благодаря ви, че се отзовахте. Довиждане.
Но децата... Д-р Крейн.
- Светът е пълен с кученца.
Дай ми го!
Благодаря ви, че се отбихте. Благодаря.
Реших, че може да пийнем винце с пастет.
За децата направих лимонада.
Къде е сем. Томасън?
Защо това куче е още тук?
Съжалявам, но мисля, че няма да се грижат добре за него.
За бога! Той работи в зоопарк!
Тя е медсестра! Били е иподякон, а Кати - скаутка.
Имат тъмна аура.
- Имат огромна ферма!
Аз бих тръгнал с тях!
Разбирам. Искате да го дам на първия срещнат.
Не съм казал това. Но не може да остане тук.
Здравей, Найлс. Влизай.
Дано да не преча.
Марис е поканила групата по йога за най-възрастните.
Стари пари и стари чорапи...
Схванах. Може да се скриеш тук.
Кучкарникът още тук.
Да, но това е последното. И на него бях успял да намеря стопани,
но Дафни реши, че не стават.
Пастет, Найлс?
- Не аз ги отхвърлих. То не ги хареса.
Кучетата имат много тънък усет към добрите и лошите хора.
Много пъти съм избирала гадже по това,
как го възприема шпаньолът на мама.
Дафни, нелепо е да позволяваш на куче да ти избира приятели.
Но е вярно. Ако куче хареса мъж,
той най-вероятно е сърдечен и чувствителен.
Аз така и не му обърнах внимание.
Ела тук, малчо. Ела при чичо Найлс.
Май много ви харесва.
- Да. Като всички кучета.
Дафни, би ли взела кучето?
Обади се на сем. Томасън, че все пак ще им го дадем.
Добре, но пробно - за две седмици.
Благодаря.
- Ела, Базил.
Казах ти да не ги кръщаваш!
Здравей, татко.
- Добър ден, момчета.
Татко... Доколкото помня, Еди имаше час при ветеринаря.
Не мога да не забележа, че все още е доста чевръст.
Тръгнахме, но трафикът е ужасен.
Стопли ли се, всички забравят как се кара.
Ще смениш ли часа?
- О, да. Утре ще се обадя.
За втори път го отменяш.
Какъв е проблемът?
- Никакъв.
Какво толкова?! Утре ще се обадя. Успокой се.
Боже, той ме лиже.
- Еди!
Еди, престани!
Найлс...
Зад ушите ти има черен дроб.
Май, без да искам, да съм се почесал с бисквитка с пастет.
И не усещаш, че зад ухото ти има късче студено месо?
Да, това е алибито ми.
Татко, искам да съм сигурен, че ще се погрижиш за Еди.
Обещаваш ли?
- Ще го заведа на ветеринар,
както казах. Остави ме! Отивам в "Дюк".
Забелязал ли си колко е чевръст, когато е гузен?
Явно има психологическа пречка да даде да кастрират Еди.
Аз ще го закарам. Все някой трябва да е отговорен. Добро куче!
Хайде, да вървим. Еди?
Найлс.
Еди, това е рутинна операция.
Казват, че е почти безболезнена, макар се не си го представям.
Не, Найлс. По-добре да не говорим за операцията.
Може да го изплашим.
Моля? Искаш да кажеш, че той ме разбира?
Ами разбира думичката "къ-па-не".
Бог знае какво още знае.
Добре.
Какво правим?! Еди, ела тук!
Това е нелепо. Виж го!
ДОКТОРЕ! НЕДЕЙТЕ!
Какво ме зяпаш?!
Знаеш защо си тук, нали?
Виж, за твое добро е. После ще бъдеш много по-щастлив.
Ежедневието ти няма да се промени.
Ще се наспиваш, ще припкаш с приятелчетата си,
ще си играеш в гората, ще гониш птици, ще си ближеш...
Казах ли, че ще се наспиваш?
Как смееш? Наред ли си, момче?
Естествено, че е наред. Какво ти става?
Аз ти помагам.
- Глупости!
Нали се разбрахме?
На теб ти е трудно, затова се заех аз.
Нямаше нужда. Гледай си работата.
Не ми трябва помощта ти и не я искам!
Няма значение кой го е докарал.
Има! Щом го храня, разхождам и къпя, значи и тук мога да го доведа.
Еди!
- Не!
Видя ли какво направи?
- Аз ли?!
Добре, благодаря. Дафни ще остане тук, в случай че някой го види.
Колегите от участъка ще разпространят снимката му.
Аз пак ще огледам.
- Стига сте го търсили.
Седнете и си изпийте чая.
- Мразя чай!
Само това мога да правя свястно в спешни ситуации.
Звучи успокояващо от устата на болногледачка.
Съжалявам, татко.
Няма го в кучкарника.
Ще се обадят, ако попаднат на куче, което прилича на Еди.
500 долара награда за Еди?!
Не са ли малко?
За теб не бих дал и толкова.
Извиних ти се.
Не мога да седя със скръстени ръце. Връщам се в парка.
Защо смяташ, че ще отиде там?
- Защото му харесва.
Ти не си ли обичал да ходиш там, където най-лесно си свалял мацки?
Е, да, обичах.
- И то често?
Към парка!
Този път ще го проверим щателно - всяко дърво, всеки храст.
Дафни, имаме нужда от помощ.
Звънни на Найлс, че ще минем да го вземем.
Накъде без най-големия любител на живота сред природата?!
Странно!
Получих видение за Еди.
Е?
- Не го разбирам.
Виждам само Еди да седи с д- р Крейн.
Д-Р ФРЕЙЗЪР КРЕЙН... ТОЙ ВИ ИЗСЛУШВА
НА ПУСИЯ
Намери ли го?
- Не.
А Найлс къде е?
Разделихме се да търсим поотделно.
Наведи се де. Види ли те тук, Еди пак ще избяга.
Хайде да се прибираме. От три часа си тук.
Издържал съм и по 15 ч в засада, без да мръдна от колата.
Съревновавахме се кой ще издаяни по-дълго.
Спечели Макхю Манерката.
Знаеш ли защо му викахме така?
- Май се досещам.
Мехурът му беше голям колкото манерка.
Благодаря за пояснението.
Можеше да го метнеш на рамо
и да изминеш 30 км в пустинята.
Толкова голям?
- Нали това ти казвам?
Затвори го! Студено е!
- Тук е като в пещ.
На моите години измръзвам много бързо.
Ясно.
Татко... Току-що развих много интересна теория за теб.
Ще я споделиш ли, ако те помоля?
Не и ако ще реагираш така.
Ало? О, Найлс!
- Намерил ли го е?
Момент. Да включа високоговорителя. Изчакай.
Добре, казвай, Найлс.
- Насред парка съм и се загубих.
Добре че е телефонът.
Видя ли Еди?
- Не, но май зърнах енот.
Като спрях да бягам, нямах представа къде съм.
Трябва да ми помогнете.
- Само се успокой.
Нека си припомня скаутските тренировки.
Добре. Така...
Ние сме в североизточния край на парка.
Погледни нагоре и се опитай да намериш Полярната звезда.
После се обръщаш на 12 градуса...
- За бога! Ориентирай се по клаксона.
Чух го. Чух го, татко. Идвам!
Добре, продължавай.
Виждам горичка, фонтан
и ужасен гърбав старец.
Не ме доближавай!
Не, бил е просто храст.
Обстановката ми изглежда позната. Натискай клаксона.
Мисля, че наближавам. Почти сигурен съм, че това е пътят.
Вече може да затвориш.
Това беше мъчително преживяване.
Видял си храст и енот, но все пак си оцелял.
Татко, съжалявам, че не успях да намеря Еди.
Надявам се, че ме разбираш, но искам да се прибера и да прегърна жена си.
Ако ми даде де. Ще си повикам такси.
Обади се, като слезеш, за да знаем, че си добре.
Сигурно си уморен. Върви с него, ако искаш.
Няма проблем. Ще остана още малко.
Извинявай, че те прекъснах,
но не си падам по психологическите ви брътвежи.
Още откакто работех в полицията и ни пращаха при Заека.
При кого?
- Д-р Бъргман - полицейския психолог.
Ходехме при него, когато ставахме страхливи като зайци.
Показваше ни разни петна и разпитваше кога ходим до тоалетна.
За това можех да говоря и с Нат Дембровски.
Прякорът му беше Големия...
- Благодаря.
Виж, не се разсърдих само заради Еди.
Той беше последната капка, която преля чашата.
Непрекъснато ми се казва да не си качвам краката на мебелите,
да слагам подложки под чашите.
Да намалявам телевизора.
По-рано аз определях правилата, а сега ги следвам.
Това логично ли е?
От психологическа гледна точка, напълно.
Ти постепенно се лишаваш от отговорност и...
И сякаш си кастриран символично.
Защо за психиатрите всичко се корени в слабините?!
Добре, добре.
Виж, може би правилата ми са твърде строги.
Вероятно ще трябва да ги разхлабя.
Не, не. Домът си е твой. Прави каквото искаш.
Не знам какво ме прихваща.
Май не е лесно за човек като мен да не носи отговорност.
Често бъркат липсата на отговорности с липсата на уважение.
Дано не допускаш същата грешка.
Ти предизвикаш огромно уважение.
Всеки ден се меря с аршина на Мартин Крейн.
Няма син, който да не иска баща му да се гордее с него.
Предполагам.
Е?
Да, да, ти си добър сън.
Макар да си огромен таралеж в гащите.
Не знам дали щях да допусна Еди да бъде кастриран.
Никой мъж не би причинил такова нещо на друг мъж.
Определено.
Виж, става късно.
Не е ли време за сън?
Еди!
Ела тук!
Браво на теб!
Радвам се да те видя. Как си?
Поздрави го с "добре дошъл".
Здравей, Еди. Добро куче! Мокро куче!
Да, целият трепериш. Ето. Трябва да те стоплим.
Татко, това е сто процента кашмир!
Трябва да му вдигнеш яката.
© 2023 Translator's Heaven
Благодарим!