Frasier - Season 2 (1994) (Frasier (1993) - S02E01 - Slow Tango in South Seattle (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Здравей, Стивън. Слушам те.
С жена ми чакаме дете, но получаваме различни съвети
дали сутрин да му позволяваме да ляга при нас в леглото.
Спри дотук, Стивън. Позволявайте му.
Всяка връзка се нуждае от близост и от специално внимание, нали, Роз?
Ами ако с жена ми обичаме да правим любов сутрин?
Повярвай ми, след като бебето се роди, вече няма да ви се иска.
Слушате д-р Фрейзър Крейн по КАСЛ. Ще продължим след рекламите.
Роз, как може да четеш точно сега?
Препоръчаха ми я в основното училище и не мога да се откъсна от нея.
Какво толкова те е запленило?
- "Бавно танго в южен Сиатъл".
Няма жена, която да не я разнася.
Адски е увлекателна. Прочети първия абзац.
Няма да я оставиш.
"Някои танга...
Долитат от морето с цвят на вино
от ръждата на сто потънали кораба.
И този танц е от тях."
Е?
Някои книги...
Карат стомаха ти да се бунтува...
И да изхвърли обяда ти!
Тази е от тях!
Вие, мъжете, си приличате по това, че нямате душа.
Освен този - бъдещия г-н Роз Дойл. Томас-Джей Фалоу.
О, боже, това е той!
- Познаваш ли го?
Да, отбиваше се в бара в Бостън, в който ходех.
Леко претенциозен. Биеше на очи.
Пиел си с Томас-Джей Фалоу?
Помогнах му да преодолее творческия блокаж.
Но вече ще използвам силите си за добри дела, не за злини.
Не ми пука какво мислиш за него.
Той утре ще участва в "Разговор за книгите"
и ти ще го представиш.
Не! Ще трябва да похваля книгата му,
а не е лесно да излъжеш човек в очите.
Едва ли ще е проблем за умен и сладкодумен чаровник като теб.
Може би си права.
Видя ли колко е лесно?
НЕ БЕШЕ МЪЖ, НО НЕ БЕШЕ И МОМЧЕ
Осем...
Девет...
Еди, престани!
- Само си играе.
Да, но терапията не е игра. Стига! Казах "стига"!
Ако не престане, няма смисъл да правим упражнения.
Браво!
Здравейте, д-р Крейн.
- Здравей, Дафни.
Здрасти, Найлс!
- А, правите упражнения.
Да, и ако някой продължи да ни пречи,
ще бъде напляскан по дупето.
Няма да ви...
Освен ако не искаш.
Какво ново?
Забелязах, че в стаята ти има снимки на Фрейзър и Фредерик,
както и автограф от някой си Кен Грифи-младши, но...
Липсват нашите с Марис. Затова ти донесох една.
Благодаря.
Марис защо е с бридж? Да не тренира езда?
Не. Искаше, но мускулите й са толкова стегнати,
че не може да яхне нищо по-широко от коли.
Не е възможно!
- Какво си се развикал?
Тази книга е написана от човек, когото познавах.
Разказах му една поверителна история
и той я е превърнал в пасквил!
"Бавно танго"? Тъкмо започнах да я чета.
Искате да кажете, че вие сте прототипът на младежа?
Да, но Томас-Джей Фалоу имал ли е доблестта да ми благодари? Не!
Дори в посвещението!
- За какво се разказва?
Няма значение.
- За първия му път.
Благодаря, Дафни!
- Първия път за какво?
Смяна на гума!
Цяла книга за вечерта, в която си направил Фредерик?
За твое сведение това не ми беше първият път.
Добре че не е бил и единствен!
И коя се е смилила над теб?
- Няма значение.
Учителката му по пиано.
- Учителката му по пиано?!
Пак благодаря, Дафни!
Не е тайна. Описано е черно на бяло.
Неловките ви юношески напъни,
космите по гърдите ви, наречени "постеля на любовта".
Позволил си е литературни волности.
Значи не можете да докарате жена до екстаз
с изключителната си мъжественост?
Не, за това е прав.
Възмутен съм.
Тази жена се е възползвала от детето ми.
А и затова ли плащах по 10 долара на седмица? Да си топиш човката?
Я чакай! За г-ца Уорнър ли става дума?
И твоите уроци ли са минавали така?
Не, докато Фрейзър си е доставял удоволствие, аз се учех да свиря.
Вижте!
Тя не беше натруфена застаряла дама, копнееща за млада плът!
С Кларис имахме чувства.
Тя ми показа свят, който не познавах.
Не го позна още шест и половина години.
Вярно е.
Както пише г-н Фалоу, тя е доловила поетичната ви същност,
а вие не сте можели да не забележите как докосва с гръд бузата ви,
когато се протяга за метронома.
Как може такъв пияница да е запомнил всичко това?!
Но е забравил кой му го е разказал.
- Днес ще му бъде напомнено.
Не, не!
- Искам я. Дай ми я!
"Аз напъпих, когато ме целуна.
И повехнах, когато ме напусна.
Няколко месеца цъфтях, когато ти ме обичаше."
Няма ли да се успокоиш?
- Чак когато си получа дължимото.
Изчакай да ми даде автограф.
Аз ще ти дам. Това е моята история.
- Престани!
Нали не си казала на никого? Ще ме спукат от бъзик.
Фрейзър, аз мога да бъда и дискретна.
Здрасти, пианистче.
Здраво си бъхтил по клавишите.
Виж, това в никакъв случай не бива да се разчува.
Не е кой знае какво.
Ти искаш ли нещо? Тази страна още ми е чувствителна.
И аз преживях същото на 16 г.
По-възрастна жена ми разкри тайните на любовта.
Е, беше проститутка.
Подарък за рождения ден от баща ми.
Знаеш ли кое беше смешното?
Аз исках колело.
Е, как да го запазя в тайна?
Такова нещо не може да се крие дълго.
А и казах само на един човек.
Здравейте, Фрейзър, Роз.
- Здрасти, Гил.
Днес следобед, както си пишех обзора на ресторантите,
ми хрумна идеалният сандвич, който да кръстя на теб.
"Двоен Фрейзър Крейн".
Съдържа стар фазан, младо пиле и много език.
Чуйте! "Плаках, докато телата ни творяха музиката на любовта.
"Аз съм твоята рапсодия. Изсвири ме."
"Кресчендо, млади ми маестро, кресчендо."
"Корабът ми копнее да акостира във великолепието на твоя пристан."
Това не е от книгата.
Трябва да ви попитам.
Какво ви вдъхнови да напишете тази любовна история?
Последен шанс!
Вдъхнови ме...
Бог.
Бог ли?!
Ама че грандоман! Аз съм Бог! И той го знае!
Разговорът ни с вдъхновения от Бог Томас-Джей Фалоу
ще продължи след рекламите.
Извинете, искам да попитам мъжа си дали може да удължи обяда си.
Томас-Джей Фалоу.
Фрейзър!
Фрейзър Крейн! Не вярвам на очите си!
Явно името ми е останало в решетъчната ти памет.
Защо не?
Защото не си го споменал в книгата, егоистичен крадецо!
Ти си я прочел.
Не беше нужно. Аз я изживях.
Не че някой ще го разбере от посвещението.
Споменал си учителката си в детската градина, но не и мен.
А аз ти разказах историята, която си превърнал
в тази сладникава боза за милион долара.
Приключих.
Много съжалявам.
Как може да съм такъв егоист!
Та аз дължа всичко на теб!
- О, не, не!
За бога! Фрейзър, какво си сторил на горкия човек?
Какво става?
- Фрейзър го разплака.
СЪЛЗАТА, КОЯТО СУШИ САМО ЛЕТНИЯТ ВЯТЪР
Марис чете "Бавно танго" и май е почерпила някои идеи.
Сварих я да гука на студентчето, което чисти езерцето.
Аз не бих се притеснявал.
- Смяташ, че е бил невинен флирт?
Не, просто не бих се притеснил.
Фрейзър!
- Здрасти, татко. Найлс.
Честито!
Марис чула Томас Фалоу да признава колко ти бил задължен.
Да, следобед си поговорих с него.
Той разкая ли се?
Разплаках го.
- Браво на теб!
Сигурно ти е олекнало.
Странното е, че това не ми донесе удовлетворение.
Още усещам някаква празнота.
Цял ден си мисля за станалото.
Ще ме побъркаш. Получил си това, което искаш, но пак си недоволен.
Фрейзър, животът не е тежък. Ти го усложняваш.
Не умееш да му се наслаждаваш. Всичко трябва да анализираш.
Поучи се от кучето.
Знаеш ли на какво се радва? На чорап.
Ела, Еди.
Явно това, което те притеснява, не е обикновено безпокойство.
Как не ви е срам!
- Защо да ме е срам?
Вие сте я зарязали!
"И сега леглото й е празно като лястовиче гнездо през есента."
И питате от какво да ви е срам.
Бяха ме приели в "Харвард".
И сте си тръгнали посред нощ дори без целувка?
Не си се сбогувал с нея?
- Тя спеше толкова невинно.
Имаше урок рано сутринта.
Оставих роза на възглавницата.
Ясно.
- Какво ти е ясно?
Имам теория.
- И затова всичко ти е ясно?
Беше се ядосал на Томас Фалоу, задето не ти е благодарил,
че си му помогнал в живота.
Но всъщност се беше ядосал на себе си
задето не си благодарил на г-ца Уорнър за нейната помощ.
Бях само на 17 г. Сигурен съм, че ме е разбрала.
А може и да не е.
Тя беше уязвима самотна жена на средна възраст.
Ами ако е хранела по-дълбоки чувства към теб?
И ти си ги наранил, като си тръгнал, без да се сбогуваш.
Да, добре, благодаря и сбогом.
Добре.
Тръгвам, а ти помисли над следното:
Срещата ти с Фалоу е била неудовлетворителна,
защото темата още не е приключила.
За целта трябва да се реваншираш на г-ца Уорнър, ясно?
Много смешно, татко!
"Той беше един млад Балбоа...
Изследващ върховете и падините на тялото ми с нежните му извивки.
И в един откривателски порив
предяви претенции към Тихия океан, който беше душата ми.
Но вече си тръгваше.
Отплаваше,
изчезваше като самотна лодка на пустия хоризонт.
Заминаваше като влак, който пуфтеше безспирно в нощта.
Скриваше се бързо като...
И вече го няма.
Сега свиря на пиано в прохладата на вечерта.
А в мелодията отекват последните му думи...
"Ще се върна при теб, любима моя!"
Но не се завърна.
Останаха ми само повехналите листчета
на розата, която бе положил на възглавницата ми."
СЯКАШ ОСТАРЯХ, ОТКАКТО СЯНКАТА МУ НЕ ПАДА НА ПРАГА МИ
Кларис.
Времето, коварният крадец на младостта.
Здравейте. Какво обичате?
Г-ца Уорнър?
- Да.
Аз...
Аз съм Фрейзър Крейн.
Съжалявам, паметта ми вече не е толкова силна.
Но заповядайте, влезте.
Ще седнете ли?
Да, благодаря.
Познаваме ли се?
Ами...
Бяхме приятели.
Дори нещо повече.
Наистина ли не помните?
Опитвам се.
Не може да сте забравили...
Русото момче на прага си?
На пианото?
Върху пианото?
Не, съжалявам.
Преди да си върнете спомените...
Трябва да ви кажа, че имахме връзка...
Без щастлив край.
Затова съм тук.
Последната вечер, която прекарахме заедно, имаше буря
и аз...
Изтрих с целувки капчиците по носа ви.
И ви обещах да не се разделяме.
Но не го изпълних.
Вие помогнахте
на един срамежлив юноша да започне да възмъжава,
а аз ви се отплатих...
Като избягах и ви оставих сама със спомените.
А и те не бяха много.
Ще ми простите ли?
Колко сте мил!
Разбира се, че ви прощавам.
Благодаря.
Камък ми падна от сърцето.
Майко? Тръгвам.
Върви, Кларис!
Кларис?!
Извинете.
Скъпа, това е Фрейзър Крейн.
Явно някога сме били близки.
Фрейзър Крейн?
Какво правиш тук?
Явно допускам огромна грешка.
Майко, ще ни донесеш ли студен чай?
Отпраща ме, но аз ще се върна.
Мили боже!
Не вярвам на очите си! Ти си тук.
След 20...
- 25.
25 години!
И виж се само!
Ти се виж! Невероятна си!
Е, да, в сравнение с майка.
Не.
Не това имах предвид.
Изглеждаш...
Изумително.
- Благодаря.
А ти си станал много хубав мъж.
И преуспял.
Благодаря.
Тук си заради книгата, нали?
Да, и бързам да ти се извиня.
Споделих историята с един тип. Не очаквах да напише книга.
Няма нужда от извинения.
Това беше един прекрасен период от моя живот.
Радвам се, че си го припомних.
Е...
Семеен ли си?
Разведен. Ти?
Така и не се омъжих.
Дойдох да се извиня и за нещо друго, не само за книгата.
Не ми хареса как се разделихме.
Изоставих те. Постъпих като егоист и страхливец.
Успокой се, Фрейзър.
Аз се чувствах виновна, че заменяхме уроците с друго.
Продължаваш ли?
Да свиря ли?
Да.
Бях много притеснен, като идвах, а сега се чувствам както някога.
Седни по средата.
Пусни метронома.
Май е по-добре да тръгвам.
Кларис...
С риск да ти прозвуча нахално... Искаш ли да пием кафе?
Благодаря, но ще трябва да ти откажа.
Разликата във възрастта вече не е проблем.
Здравей, скъпа. Тръгваме ли?
- Сега идвам.
Вие...
Аз все още не се интересувам от 40-годишни мъже.
Но се радвам да те видя.
Довиждане, мамо.
Чудесно! Вече сме сами.
Видя ли какво имам на носа си? Дъждовна капка.
© 2023 Translator's Heaven
Скъпа, чувам, че звънят тез' мешани салати и бъркани яйца.
О, боже!
Май леко съм объркан. Може би.
Но ти си ми ясна.
Не знам обаче що да сторя с тез' мешани салати и бъркани яйца.
Пак звънят.
Лека нощ, Сиатъл. Обичаме те!