Hypnotic (2023) Свали субтитрите
Рурк?
Рурк.
Върни се.
Съжалявам. Отнесох се за секунда.
Паркът?
Какво за него?
Там се беше отнесъл, нали?
В онзи парк.
В онзи ден.
Заведи ме там.
Какво виждаш?
Тате. Тате, оправи ми плитката.
Косата й.
Виждам косата й.
- На дъщеря ти?
Мини.
Това не е плитка.
Това е лабиринт и само майка ти може да го оправи.
Готово.
- Благодаря, тате.
Играеше си игра.
Искаше да разбере колко пъти може да се завърти на място,
преди да падне.
Кога го видя?
Едва го отразих.
Просто бях щастлив с дъщеря си.
Не внимавах само...
само секунда...
После се обърнах
и не я видях.
Изправих се,
започнах да я викам,
оглеждах се за нея и аз не...
Беше изчезнала.
Рурк?
Бях там.
Нямало е какво да направиш.
Никс. Банката на Остин. Ще те взема в 5.
По работа ли?
- Предполагам, че зависи от вас.
Ако мислите, че съм готов за работа...
Емоционално чувстваш ли се готов?
Единствено работата ме крепи, за да не полудея.
Въпреки, че изчезналото дете не е открито, заловен е заподозрян,
за отвличането на дъщерята на детектива.
Предполагаемият похитител, 18 годишния Лайл Тери,
е пледирал, че е невинен. Поради ментална нестабилност
адвокатите му настояват, че той не помни нищо за инцидента
нито знае къде се намира Мини, или къде е тялото й.
Отдел за трудова терапия
Загуби ли нещо, приятел?
- Хлебарка.
Да. Денят е горещ. Проклетите буболечки са навсякъде.
Избърса ли си обувките?
Е, как са нещата? Добре ли си?
- Да. Няма проблем.
Готов съм за работа. Защо ми писа?
Интересно анонимно обаждане постъпи при диспечера.
От скрит номер.
Обаждам се да съобщя за обир.
- В безопасност ли сте?
Никой не е в безопасност.
- Страхотни думи.
Само изчакай.
- Сега ли се извършва обира?
Днес, в банката на Остин. Има депозитна кутия.
Кутия 23.
- Кутия 23. Тя ли е целта?
Ало?
- Много драматично.
Разбирам. Мислиш, че е майтап. И аз така си помислих.
Но?
- Два въоръжени обира за седмица
в клоновете в Хюстън и Амарило на банка Остин.
И двата са вътрешна работа от хора с достъп.
И двата в трезора с кутиите, но взимат само една кутия
и никакви пари.
- Майтапиш се.
Капитанът нареди наблюдение.
Получавам аудио.
Един тип отива при бармана и му казва
"Хайде да се обзаложим на 300 долара,
че мога да пикая в онази чаша ей там, без да напръскам...
Дай нататък.
- Чакай. Този не го знам.
Барманът поглежда...
Казах да продължаваш.
- Пикай на нещо друго...
Препикал бармана.
- Да, бе. И това е всичко?
Да, добър виц.
Виждаш ли онзи на пейката?
Изглежда ми познат.
Не, не. Градът сключва договора.
Познаваш ли го?
- Не съм сигурен.
Имате ли запалка?
Доста мъжки тип. Ваша ли е?
Мъжът ми ми я даде. Аз не пуша.
Омагьосал ви е, нали?
- Да, така е.
Много е горещо днес.
Не бях забелязала.
Повярвай ми. Като в пещ е.
Супер. Разбрахме за времето. Може ли да продължим?
Този тип е намислил нещо. Увеличи.
Днес е слънчев ден.
Видя ли това? Говори кодирано.
Охраната също участва.
Рурк! Чакай!
Толкова е горещо.
Той отива към банката.
- Не влизай в банката, Рурк.
Не знаем дали е той.
Направо е като в пещ.
Наблюдавай жената.
Ще изпратя подкрепление. Не го следвай.
Да, разбрах.
Дани, разкарай се от банката.
Мога ли да помогна, г-не?
- Повтарям. Не влизай в...
Искам да отворя депозитна кутия.
Последвайте ме, моля.
Много е горещо. Като в пещ.
Ако попълните това веднага ще го уредим.
По дяволите. Извинете. Май съм оставил ключовете в офиса.
Веднага се връщам. Благодаря.
Заповядайте. Хубав ден.
Добро утро, г-не.
- Утро ли?
Сега е късен следобед.
Наистина е късен следобед.
Гишето е затворено.
Намери Лев Делрейн
Мини.
Спри! Полиция.
Спри.
Казах да спреш на място!
Спри!
Мамка му!
Рурк!
- Прати подкрепление!
Хайде! Действайте!
Нещо против?
Спри!
Горе ръцете, задник! Не мърдай!
Закопчейте го.
Какво чакате? Закопчейте го.
Аз съм грешният човек
Той е грешният човек.
- Какво?
Подкупни копелета. За кого работите?
- Не обвинявай тях, детектив.
Вече не са на себе си както не беше и Лайл Тери.
Нали така се казваше?
Пионката, която отне принцесата ти.
Къде е тя?
Дай ми я.
Къде е тя? Какво значи това? Кой е Лев Делрейн?
Какво, по дяволите!
Разчистете тук, детективи.
Не!
Никой не го е видял?
- Алармирахме всички. Още нищо.
Охранителите? Служители? Касиерката? Нещо там?
Всички оцелели твърдят, че не помнят нищо.
Точно като Лайл Тери.
- Дани...
Той каза името, Никс. Имаше снимка на дъщеря ми
в онази депозитна кутия. Ще ми обясниш ли това?
Добре. Историята беше във всички новини.
Отвлечено дете на полицай.
Знаем, че е извратена шега. Някой се гаври с теб, с нас.
Мамка му! Дори нашите бяха в това.
Видях го как ме гледаше.
Той знае.
Знае къде е дъщеря ми. Сигурен съм.
Добре.
Как да пипнем копелето?
Здрасти. Какво става?
- Кажи, че не съм идиот,
че ти се доверявам.
- Какво откри?
Анонимното обаждане за обира.
Онова от скрития номер?
Пуснах го за издирване. Имаме адрес.
Витрините на параклиса.
Не трябва да го правя, Рурк. Капитанът още не знае.
Изпрати ми адреса. Отивам там.
Разговорът е проведен от телефона на Даяна Круз.
Медиум в магазин за левче с арести за измами.
Не е осъждана.
Ти си пред къщата, качваш се по стълбите
минаваш през прага и я виждаш.
Тя държи нещо в ръцете си.
Това е бебе.
Държи теб.
Обичам те, мамо.
Съжалявам.
Свърши ли? Какво стана?
Имаме си компания.
Добър вечер. Полиция.
Може ли да поговорим.
- Как да помогна, полицай?
Всъщност съм детектив
и... Здрасти.
Прасенцето досажда ли ти, Ди?
- Всичко е наред, Малък.
Мога да се справя.
Ще бъда отвън.
Ще отнема само няколко минути от времето ви.
Разбира се.
Ще чака отвън на мотора си, докато си тръгнеш.
Ясно. Лоялен клиент.
- Вдъхновявам лоялността в хората.
Детектив Рурк, нали?
Впечатлен съм как четеш мисли.
Чета и гледам новини.
Детето ти е изчезнало.
Трябва да е било ужасно.
Ако си готов за сесия, знай, че хипнозата може да е много полезна.
Сблъсък с миналото.
- Интересувам се от твоето минало.
Даяна Круз,
обвинена си в шарлатанство в Ларедо и Сан Антонио.
Сега се криеш в този магазин.
- Обвиненията бяха лъжливи.
Аз няма да хитрувам. Не съм тук, за да те закопчая.
Искам само да знам как нищожна измамничка като теб
се забърка с Лев Делрейн.
Знам, че си подала сигнала за банковия обир.
Хванахте ли някого?
- Още не, измъкнаха се.
Тогава нямаш работа тук.
- Защо не дойдеш с мен в участъка?
Арестуваш ли ме?
- Не.
Тогава вън! Махай се оттук, мамка му!
- Виждам, че те е страх.
Знаеш ли...
- Кажи от какво те е страх?
Ако останеш, се махам аз.
- Мога да те защитя.
Не знаеш нищо.
- Видях го в банката. Бъркам ли?
Лев Делрейн.
Добре ли си?
- Да. Благодаря ти.
Беше изпратен да ни убие.
Кой си ти?
И дума няма да каже.
- Мога да съм доста убедителен.
Той… няма да…
спре.
Не мислех, че ще ме арестуваш.
- Не си арестувана.
Използваме го за склад. Тук ще си в безопасност.
Никс, виж му документите. Дали е бил в банда или е задържан.
Трябва да има някаква връзка с Делрейн.
На всяка цена трябва да го намерим.
Засега тя ще остане тук.
- Капитанът ще задава въпроси.
Кажи й, че работя по случая.
Ще проверим приятеля ти, моториста.
Сигурно ще намерим връзка с Делрейн.
Нищо няма да намерите.
- Ще се изненадаш.
И ако знаеш кой е, ще знаеш какви ги върши?
Защо не ми кажеш?
Какво кара четирима непознати да оберат банка изневиделица?
Предполагам, че ще кажеш Лев Делрейн.
Защо не кажеш кой е? С какво ги държи?
Наясно ли си с концепцията за влиянието на хипнозата?
Госпожо, спри се.
Първо, гадаене. Сега пък хипноза.
Не е точно хипноза.
Хипнотиците имат способности, надхвърлящи нашите разбирания.
"Хипнотиците"?
Хора със способности да влияят на мозъка ни.
Като телепатията?
- Телепатите просто четат мисли.
Хипнотиците прекрояват реалността.
Каза, че човекът от банката е казал четири думи и жената се е съблякла.
Тя беше замесена.
- Не.
Били са сигнали,
звук, глас, втренчен поглед.
Хипнотиците ги използват,
за да те накарат да видиш, версия на света, която не съществува.
Държиш се така,
сякаш всичко, което виждаш и правиш
е напълно нормално.
Откъде си толкова наясно с хипнотиците?
Защото аз съм една от тях.
Глупости.
Колко си циничен!
- Контрол над ума?
Бленувани банкови сметки?
Звучи като бившата ми.
- Успокой се, Никс.
Току-що видяхме как две ченгета си пръскат
мозъците, а тя казва, че е акт във Вегас.
Тя се будалка с нас.
Защо не седнеш, Никс?
Ти си затворник.
Дръж се като такъв.
Никс?
Боже.
Никс!
Стига с тези глупости. Спри, каквото и да правиш.
Защо не подишаш малко въздух?
Знаете ли? Имам нужда от малко въздух.
Ще съм отвън.
Не се тревожи, детектив. Вече го изпробвах върху теб.
Не проработи.
Коя си ти, по дяволите?
Защо не ми донесеш кафе.
И може и да ти кажа.
Искаш ли запалка?
Търсеха хора с над нормалните способности.
Обикновено си изкарвам малко пари с гледане на таро.
Предложиха ми 50 долара.
Казах си добре и взех теста.
Седмица по-късно в спалнята ми ме чакаха двама костюмари.
Федерални агенти?
Казаха, че мога да завърша дипломирането си и да задлъжнея,
или да тръгна с тях и да изкарам 6 цифрена сума за 6 месеца.
Това не е законна заплата.
- Дивизията започна
като частна програма на правителството на САЩ,
за да контролира какви ги вършат политиците.
Отбраната?
- Отбрана, нападения, каквото искаш.
Дивизията защитаваше американските интереси по целия свят.
Откриха, че хипнотичните способности са в хората могат да бъдат развивани.
Подобрени.
Хипнотиците имаха право да действат без одобрение.
Ами Делрейн?
- Той бе легенда.
Най-могъщия хипнотик, обучен някога.
Бяхме аматьори в сравнение с него.
После освирепя. Повярва си, че само той може
да разбере истинския потенциал на хипнозата
и се опита да превземе Дивизията.
Бях една от агентите, които се изпречиха на пътя му.
Девизията го закопча. Знаех, че няма да е задълго и се измъкнах
Прекъснах контактите с тях. И започнах на чисто.
Миналата седмица, когато прочетох за обирите,
за банките и че никой
дори не си го спомня,
знаех, че е Делрейн.
И всеки, който знае, че е навън е в опасност.
Особено ти.
Няма начин да бъде заловен.
Стой тук.
Никс?
Никс, аз съм.
Никс?
Остави пистолета, Никс.
Това вече не е Никс.
Направи нещо. Събуди го.
Дерейн го контролира. Нямам такава сила.
Никс, остави пистолета.
Никс, стой на място!
Никс, спри или ще стрелям!
- Стреляй!
Рурк!
Всичко е наред, друже. Аз съм.
Добре ли си? Всичко е наред.
Прострелях те в крака, но си добре.
Няма да спре, докато не изпълни заповедта.
Рурк, трябва да тръгваме.
Никс.
Спри, Никс. Спри!
Събуди се!
Забрави за него.
- Никс!
Ще убие и двамата ни.
- Никс, осъзнай се.
Никс!
Ще си измъкне ръката!
- Никс!
Рурк!
Никс!
Свали пистолета. Свали го!
Ти го уби. Вече беше мъртъв.
Беше мъртъв.
Отървах го.
Никс? Никс.
Опитният детектив Даниел Рурк, се издирва с друг заподозрян,
за убийството в стил екзекуция на бившия му партньор Ранди Никс.
Изчезналата дъщеря на детектив Рурк…
Имаше съпруга, две деца.
Нямахме избор.
Мислят, че съм го убил.
- Точно това иска Делрейн.
Не знаеш с кого си имаш работа.
Знам, че отвлече дъщеря ми.
Какви ги говориш?
Беше…
в депозитна кутия в банката.
Това търсеше Делрейн.
Не можеш да ме разбереш.
Така и не намериха тялото й.
Мъжът, когото арестуваха,
се кълнеше, че не помни нищо за отвличането.
Винаги съм мислил, че лъже.
Но ако е говорил истината?
Ако дъщеря ми е още жива?
Добро утро, Луз.
- Добро утро.
Искам тако за закуска, с повече чоризо.
Кафе?
- Нека да е силно.
Обади им се.
Видял си ни да тръгваме на север.
Диспечер, докладвам. Имам информация за двамата бегълци.
Двамата се отправят на север по Стоунуол.
Плати му подобаващо.
Бъди щедър.
Луз?
Крайно време е да ти дам добър бакшиш.
Прието.
Двама полицаи пристигат на мястото.
Намерих те, Даяна.
Намери начин да се измъкнем. Имам, каквото иска.
Не.
- Ще го разсея.
Рурк! Не! Ще те убие! Рурк!
Мамка му!
Готов ли си да тръгваме?
Слизай.
Добър начин да се измъкнем.
- Да.
Хипнотикът те кара да видиш, това, което той иска.
Може да промени всичко около теб.
Да се държиш така, както те искат.
Но ти си различен.
- Защо?
Блокиран си, детектив. Психически си блокиран.
Най-лошият кошмар на хипнотика.
Подсъзнанието на всеки поставя бариера.
Повечето хора имат някаква защита
или прост код - едно, две, три.
При теб…
всичко е заключено в трезор, а той е погребан дълбоко в земята.
Предполагам, че съм късметлия.
- Блокадата може да е от всичко.
Белег, емоционална травма, или заради дъщеря ти.
Болката може да държи ума буден.
Най-важното е, че аз не мога да те хипнотизирам,
но Делрейн може.
Извинете, полицай.
В коя посока е Мексико?
На бас, че нямаш фиш за превишена скорост.
Нямам.
Джеремая ми беше ръководител в отдела, началник на югозападния участък.
Силен хипнотик?
- Всъщност не.
Просто злобно дърто копеле с психическа блокада,
пред която твоята нищо не струва.
Значи не можеш да му въздействаш.
Мога за кратко, докато намери пролука.
Само Делрейн можеше.
Този тип може да помогне да го хванем.
Зареден ли е пистолетът ти?
Мислех, че те харесва.
- Обича ме като дъщеря,
но не си тръгнах от Дивизията с почести.
Оставих го завързан във ваната.
Ясно.
Мария, отвори вратата!
Кой е?
- Спри, спри.
Върни се.
Отворено е.
Горе ръцете, тъпако.
Сега кой е тъпакът?
Подла кучка.
Добре си ме научил.
Да, така е.
Изглежда, че сега ти си имаш ученик.
Къде... къде е Мария?
- На някой плаж
и прави пясъчен замък.
Щастливка.
В хладилника има тамали. Обслужете се.
Знаеш защо сме тук.
- Значи не е приятелско посещение.
Мисля, че знаеш, че Делрейн е навън.
- Може и да съм чул.
Какво иска? Какво преследва?
- Наистина ли?
Имам ли вид на шегаджия?
Домино.
- Какво е Домино?
Мит.
- Да. Ти си тръгна много рано.
Каза, че е унищожен.
- За какво иде реч?
Проект Домино. Светият граал на Дивизията.
Уред направен в наша лаборатория, който може да контролира
и най-силните хипнотици.
- Дори Делрейн?
Да.
- Да, да. Особено Делрейн.
Затова той го открадна от нас и изтри ума си,
за да скрие следата.
Когато го хванахме нямаше спомен кой е,
нито какво е сторил с Домино.
- Изтрил е ума си?
Преди около 6 седмици започна да си спомня.
Избяга от обекта. Той, знаеш как става... заблуди охраната.
Сигурно е оставил знаци.
Това са неща, които хипнотиците оставят. Нещо като пътни знаци
в подсъзнанието си. Може да са думи, изображения, детайли.
Като разпръснати парченца пъзел
в случай, че изтрият ума им.
После подреждат пъзела и си спомнят кои са.
Депозитната кутия. Следвал е дребни трохички.
Да.
- Явно е заложил купища знаци,
преди да го хванем. Първите няколко от тях
просто възстановяват част от силата му.
С всеки следващ става по-силен.
Стигне ли до последния нищо не може да го спре.
Откъде взе това?
- От банката в Остин.
Беше в депозитна кутия, която той търсеше. Снимка на дъщеря ми.
Вероятно тя има някаква роля във всичко това.
Може да е нов знак. Дай да погледна.
Какво си му направил?
На този ли?
Защо се отдръпваш?
Бягай.
Назад!
В капан сме!
- Това, което виждаш не е истинско.
Ако имаш някакви сили, които въздържаш, сега им е времето.
Нямам.
Рурк?
Рурк?
Не аз правя това.
Не. Аз го правя.
В това няма никакъв смисъл. Искам да кажа...
Как? Как изведнъж добих сили? Как го направих?
Не знам.
- Ти го видя. Беше там.
В един миг той идваше към мен, а в следващия
все едно буквално бях в умовете им.
Добре дошъл в клуба.
- Това не е възможно.
Досега не съм правил подобно нещо. Не знам как.
Или просто не си спомняш.
- Аз...
Как го направи ли? За такава сила
е нужно доста повече от естествена дарба. Ясно?
Нямам представа как го направи.
Добре. Трябва да узная всичко. Защо аз?
Защо дъщеря ми? За Делрейн, Домино, за това.
Ще ми помогнеш ли?
Да.
Ривър е човекът, който изгради цялата им мрежа.
Ако някой може да проникне в тяхната база данни, това е той.
Той ми помогна да изчезна, когато напуснах Дивизията.
Но трябва да те предупредя,
че е ексцентричен
Аха! А ти си нормалната.
Той е приятел.
- Да, бе, да.
Добра илюзия.
- Не е илюзия. Истински сме.
Нуждаем се от помощта ти.
За Делрейн.
- Аз... аз не мога да помогна.
Ако знае, че сме тук, ще те мъчи и ще изтрие ума ти.
Не си дружелюбна, Круз.
Поне питие можеш да ни предложиш.
Точно се канех
да го направя.
Така мисля.
Какво е станало с окото ти?
- Асиметрията заблуждава
лицевото разпознаване.
Дронове с камери и сателитите в днешно време са навсякъде.
Да не споменаваме Дивизията.
Сега в ума ми ли си?
- Не.
Приятели сме.
Приятели. Добре.
Вижте... без подмятания.
Не очаквах посетители.
Последвайте ме.
Внимавайте къде стъпвате.
Можеше да се обадиш, Даяна. Да пратиш съобщение,
или от онези неща с морзов код. Имам радио.
Грубо е да се натресеш без предупреждение.
Домашно приготвена Планинска роса.
Личното ми питие. Изцяло органично.
Не, благодаря.
- Добре, а ти?
Добре. Ще има повече за мен.
Да, виж това.
Доста впечатляващо. Хакерски атаки в медийни гиганти
Хипнотици ли правят това?
Игра в световен мащаб, братко. Контрол над новини, събития, организации.
Защо, по дяволите, си тук Даяна?
Делрейн се върна.
Има нещо общо с изчезналата дъщеря на Рурк.
Делрейн изпрати армия след нас.
Рурк, пое контрола.
Надви го.
Не личи от пръв поглед, а?
Явно.
- Но какъв е потенциалът?
Да разберем.
Трябва да ти кажа, че хакването на тази база данни,
хич не е лесна работа. Ясно?
Така. Работиш в полицията в Остин от 12 години.
Точно така.
Добре. Бил си в морската пехота. Медал за заслуги, освободен с почести.
Пише, че имаш семейство.
Да видим.
В архива няма данни за жената на Даниел Рурк.
Не може да бъде.
- Как е моминското име на жена ти.
Райли. Вивиян Райли.
Вивиян Райли.
Това е тя.
Леле.
Вивиан Райли...
агент на Дивизията.
Това е невъзможно.
Настоящо местоположение засекретено.
Можеш ли да го хакнеш?
Ще пусна програми. Ще отнеме няколко часа.
Това не е честно.
Заедно сме от колежа.
Като се върнах... имах Мини, семейство.
Това е животът ми.
Съжалявам.
Май имаш нужда от питие.
Домашно.
Благодаря.
- Малко е силничко,
но поне ще ти помогне да забравиш.
Когато загубихме Мини...
загубихме всичко.
Изгубихме себе си.
Тялото на Мини Рурк изчезналата дъщеря
на детектив Даниел Рурк още не е открито.
Не мога да продължавам така!
Не оцеля нищо от това, което имахме.
Не мога.
Може Вив да е лъгала коя е в действителност,
но болката беше истинска.
Понякога само тя ме държеше.
Непознат номер
Каквото и да продаваш не ме интересува.
Никога няма да намериш дъщеря си.
Какво ще кажеш да те убия?
За силен ли се мислиш? По-силен от мен?
И с други начини мога да се добера до теб.
Даяна ме предаде
и сега ти ще я убиеш.
Вземи пистилета си в ръка
и вкарай три куршума в главата й.
Не.
Даяна.
Една минутка.
- Даяна.
Да...
Идвам.
Взех на заем една от тениските на Ривър.
Какво става?
Докопал те е, така ли?
Мога да видя.
Чух телефон да звъни. Обади ли се?
Да.
- Той говори ли?
Какво ти каза?
Аз... аз не...
Какво виждаш?
Не знам.
Къде е телефонът?
Знам, че нещата са се разпаднали.
Знам, че тя те е наранила.
Още ли си вярваме?
Круз, Даяна, 32 годишна Статус - активна
Ниво хипнотик - 4 Известна още като Вивиан Рурк
Доминик "Мини" Рурк дете на двама хипнотици
Забележка - изключителен хипнотик неподатлив на хипноза.
Главен псевдоним - Домино.
Проект Домино никога не е било "какво".
Не.
Бил е "кой".
Къде е тя? Жива ли е? Къде я заведе?
Не съм я водила никъде.
Ти го направи.
Ще има възможности. От една страна си мислиш,
че аз съм този, който трябва да взима такива решения,
а от друга, че е по-добре да си далеч от нея.
Аз съм й майка.
- Да, а аз съм й баща.
Те искаха да я вземат.
Дивизията искаше само да я обучи, както обучаваха и нас...
да сме такива, каквито е тя по рождение
Най-силният хипнотик в света.
Тя беше малко дете.
Мини?
Ти отвлече дъщеря ни.
- Защитих я от... теб.
Защитих я от всички вас.
Къде сме сега?
Изобщо тук ли сме наистина?
Още ли не виждаш?
Вгледай се по-внимателно.
И ти ли си в това, Никс?
Или както ти е името?
Сам си навлече това.
Докато те открием, Домино беше изчезнала...
а ти си беше промил мозъка.
Напълно чист. Никакъв спомен къде си я скрил...
от четири години.
Прекалено дълго беше голяма пречка, Рурк.
Това беше изпуснато в щаба на Дивизията
преди 6 седмици. Улика или майтап.
Само ти знаеш значението му.
Погребано е дълбоко под психическата ти блокада.
Затова разгърнахме този план.
Ченгета търсещи мъжа, който е отнел дъщеря му.
Използвате моя мозък срещу мен.
- За да си спомниш къде си я скрил.
Дали ти харесва, или не,
дъщеря ти ще развие пълния си потенциал с мен.
Кой е Лев Делрейн?
На това място винаги свършва.
Срещу ум като твоя не можем да използваме груба сила, Дан.
Това беше 12-ти вариант на сценария ни.
Всеки път като много се доближим ти съзираш пролуките
и цялата конструкция се срива.
Просто ни помогни да я намерим.
Опитвали сте 12 пъти...
и не сте я открили?
Добре. Пригответе се за номер 13,
защото никога няма да ви кажа къде е тя.
Вкарайте го вътре.
Мозъкът ти не може да поеме повече...
от това...
рестартиране.
В даден момент синапсите започват да се разпадат
и тогава вече ще е късно да се върнеш такъв, какъвто беше
и каквото имаше между нас.
Имахме ли нещо истинско?
Обичам те.
Не ме питай защо.
Помниш, нали?
Добрите моменти.
Имахме такива.
Помня всичко.
Знам, че искахме различни неща за нея.
Знам, че ти искаше тя сама да си взима решенията.
Прекалено е силна, за да е сама някъде.
Нуждае се от майка си и баща си.
Отново можем да сме с нея.
Да сме заедно, Дани.
Просто ми кажи къде е.
Върви по дяволите.
Започнете зануляването.
Къде е жена ти?
Не знам.
Къде е дъщеря ти?
Не знам.
Някога бил ли си влюбен?
Не знам.
Субектът е чист. Подгответе поредицата от събития.
Добре. Веднага давам едно отвличане.
Хайде, хора, да се приготвим.
Заемете местата си.
Добре. Започваме.
Рурк?
Рурк.
Рурк?
Върни се.
Съжалявам. Отнесох се за секунда.
Няма проблем. Времето си е твое.
Къде бях?
- В парка.
С дъщеря ти.
- Правилно.
Паркът.
Косата й.
Спомням си косата й.
Сърдечният ритъм е нормален. Сега е дълбоко в сценария.
Предполагаемият похитител, 18 годишния Лайл Тери,
е пледирал, че е невинен. Поради ментална нестабилност
адвокатите му настояват, че той не помни нищо за инцидента...
Опипва си пръста, където е била халката му.
Идва моята реплика.
Загуби ли нещо, приятел?
- Хлебарка.
Да. Денят е горещ. Проклетите буболечки са навсякъде.
Избърса ли си обувките?
При диспечера постъпи анонимно обаждан. Скрит номер.
Обаждам се да съобщя за обир.
- Сега ли се извършва обира?
Днес, в банката на Остин. Има депозитна кутия.
Кутия 23.
Пристигнахме.
Добре дошли на купона, момчета.
Виждаш ли онзи на пейката?
Изглежда ми познат.
Нещо нередно ли има, приятел?
Сега е слънчев ден.
Охраната е в играта.
Рурк. Рурк, чакай!
Пригответе се за банков обир.
Къде е Рурк?
Къде е Рурк?
- Ривър?
Къде е?
- Не го виждам. Изчакай.
Някой да вижда Рурк?
Всички да се задействат. Субектът бяга.
Спри.
Изключи двигателя
и излез.
Рурк...
изключи двигателя
и излез.
Повикайте хеликоптери. Изпратете всички.
Не го изпускайте.
- Виж бележника му.
Откъснал е лист, но виж написаното.
- Диър Вали Лейн.
Лев Делрейн не е име. Това е знак,
с който да запомни местонахождението й.
Доста се забави.
Сам ли си?
- Засега да. Скоро ще дойдат.
Къде е тя?
Открих нещо. Явно Диър Вали Лейн свършва
в животновъдно ранчо собственост на Карл и Телма Еверет.
Каква е връзката им с Рурк?
- Във файла нищо не пише.
Сигурно през цялото време там е крил Мини.
Пише, че преди 40 години са осиновили дете.
Това е Рурк.
Преди да стане кашата искам да узная нещо.
Защо ни се довери да я пазим?
Карл, научи ме на всичко, което знам включително
и как да държа моралния си компас в правилната посока.
Това ще проработи ли?
- Ако сте готови.
По-добре влез вътре.
Здрасти, тате.
Подредих ги заради теб.
Липсваше ми, скъпа.
Тя е тук.
Четете табелите, тъпаци.
Това... е... частна собственост.
Не стреляйте.
Липсваше ни, скъпа.
Аз не ви познавам.
Като дъщеря те обичахме, Даяна.
Въпреки това ще направим дупка в теб.
При вас е дъщеря ми.
Няма да си тръгнем без нея.
Убий ги.
Карл!
Не! Извикайте медик. Трябва ни медик!
Не сме дошли заради тях.
- Къде е тя? Къде е Мини?
Каквото и да ти е казал Рурк, е лъжа.
Тя не е в безопасност, докато не я върнем в Дивизията. Там й е мястото.
Това не са твои думи.
Това са думи на Дивизията.
Даяна, която аз познавам,
жената, която обичам,
не би искала такъв живот за малката ни дъщеря. Помисли си.
Няма как да избягаш от нас. Много добре го знаеш.
Знаеш какви са последствията.
Има само два начина това да приключи.
Ти и Мини се връщате в Дивизията,
или Мини се връща сама без теб.
Всичко е наред, скъпа. Излез.
Толкова си пораснала.
Сега си в безопасност.
В безопасност си.
Още носиш плитки.
- Сега сама ги сплитам.
Разбира се.
Гордея се с теб, мамо.
За какво се гордееш с мен?
- Защото си дойде у дома.
Сега ще се освободим
от тях.
Не.
Тя кога...
Това не е реално.
Ние не сме тук!
Това е конструкция!
Тя го прави!
Ти правиш това.
Обичам те.
- И аз те обичам.
Сега ще те върна.
Затвори очи.
Някога била ли си влюбена?
- Къде съм?
Къде съм?
Някога била ли си влюбена?
- Помощ!
Къде съм?
- Помощ!
Помощ!
Сега спомняш ли си, мамо?
Когато тя се роди се молехме да не е като нас.
Да е нормална.
Скоро разбрахме, че дъщерята на двама силни хипнотици
има необикновена дарба, с която да помогне на света
да изследва неизползваните възможности на човешкия ум.
Дивизията осъзна, че силата на Мини може
да промени обществото, но не за да отключи
човешкия потенциал, а да принуждава хората
да правят, каквото им се каже.
С други думи
искаха Мини да бъде тяхно оръжие.
Ние искахме дъщеря ни да е свободна, но знаехме,
че не можем да мерим сили с Дивизията.
Те никога не биха ни пуснали. Единствения начин
да избягаме, бе да съберем всички на едно място
и напълно да унищожим Дивизията.
- Събуди се, скъпа.
Сами не можехме да се справим.
Тя още не беше готова.
Затова трябваше да чакаме.
Три години, може би и повече.
След това време тя щеше да е достатъчно силна.
Тогава тя изпрати знака.
Подсказа на първото Домино.
Доведе ги тук... и ги уби.
Знаехме, че единственият начин да скрием плановете си
от Дивизията е като изтрием спомените си.
Помощ! Къде съм?
Помощ!
Изтрихме всичко и вярвахме, че любовта ни е толкова силна,
че отново ще се намерим един друг.
Мини и аз бяхме най-упоритите ти спомени.
Най-трудните за заличаване.
- Не исках да те оставя.
Сега никога вече няма да се налага.
Какво ще правим сега?
Най-после трябва да решим за себе си.
Свободни сме.
Най-после сме свободни.
След надписите има финална сцена
Превод и субтитри: mia_one и Слав Славов
© 2023 Translator's Heaven
Искате да правите субтитри? Заповядайте при нас:
Вие тръгвайте. Аз ще разчистя и ще ви настигна.