The Santa Clauses - 02x03 (2023) Свали субтитрите
Ела тук!
Веднага!
Шегувах се.
Сега!
На никъде сме. Минаха три месеца, а магията ти все още я няма.
Последният път потрепна.
- Определено не е!
Все повече се отдалечаваме от победата над враговете ни.
Преди седях на леден трон,
а сега седя върху чувал с боб.
Но магията ми ще се върне.
И ще държа отмъщението си, точно както държа бастуна си.
Точно както си държа бастуна! Моят бастун!
Бастун!
Защо не ни събра в столовата?
- Не мога да ти кажа.
Ноел, изглежда прекрасно.
- Комплиментите към готвача.
Затова не исках да го правя.
Ноел, добре ли си?
- Никога не съм бил по-добре.
Закуско-обядвам с тримата си най-любими хора в света.
Как сте, г-жо Коледа?
Добре. Бях заета покрай случая с лешникотрошачката.
Как върви?
- Знаем, че вече не е в Норвегия.
Проверяваме и на други кътчета, но още нямаме нищо.
Нека не говорим за работа.
- Аз имам напредък с Кал.
Спря да припада ли?
- Не, припада, докато види шейна.
Но имаме напредък със страха му от височини.
Ядосани ли са?
- Бесни са.
Искаше ми се Райли да е тук. Утре има рожден ден.
Мислех да й напиша поема или песен.
От къде черпиш вдъхновение, когато пишеш такива на мама?
Книги, филми, опаковки за бонбони. Добре. Стига приказки. Хайде.
Шефе, всичко е готово.
- Супер. Помниш ли как беше?
Юздите между пръстите. Точно както се упражнявахме.
Трябва да свикнеш със снежните виелици. Ще имаш такива.
Добре, че не успях да поправя машината за светкавици.
Усети преобладаващите ветрове. Почувствай ги. Хайде.
Усещам ги.
И помни, че те очакват деца, които са на 9 км под теб.
Погледни надолу. Здравейте, деца.
За Бога, трябва ли да сложа колела на тренировъчния стол?
ДЯДО КОЛЕДА
Чук-чук. Тук ли е вещицата?
Сандра?
Здравей.
Извинявай, Ла Бефана ме учеше как да заглушавам гласовете.
И как върви?
- Страхотно.
Страхотно. Почти не чувам паяка от рамото ти.
Постоянно си с Ла Бефана и реших,
че може да искаш да прекараме малко време заедно.
Може да хвърлиш едно око на случая с лешникотрошачката.
С Гари правим само три очи.
- Заета съм със заклинанията.
Може би друг път.
- Добре. Ще дойда по-късно.
След час?
- Ще ти кажа кога.
Добре. Кажи ми.
Затвори вратата, моля те.
Да.
Трябва да планираме отмъщението си, докато Крис го няма.
Спокойно. Отиде за по-евтини провизии.
Нарича го лов за изгодни сделки. Но дори не си взе арбалета.
Може някоя напитка да ни вдъхнови?
Добре дошли в Сантополис.
Мястото, където горещия шоколад е примесен с магия от Северния полюс.
Ако се върнем у дома, може тази магия да ми върне силите.
Барман, каква е тази помия?
Шоколадово мляко на слънце. Не казвайте на никой.
Трябваше да намалим разходите си.
Ще пазим срамът ти в тайна.
Харесваш маршмелоу?
Не, мразя го. Стига празни приказки.
Как пътуват хората?
- Със споделено пътуване.
Споделено пътуване?
Спри.
Никой не споделя с нас ездата си, а дори си носим наша храна.
Ти!
Почти е Великден.
Олга, мисля, че имам задача за теб.
Каръл.
- Тук съм.
Мисля, че имам лоши новини. Обучението с Кал удря на камък.
Въпреки, че за да се удариш трябва да се движиш.
Защо приличаш на Алис Купър? Разбрах. Опитваш да се сближиш със Сандра.
Постоянно е с Ла Бефана.
- Скъпа, завиждаш ли?
Какво? Не.
- Ла Бефана е като готината леля.
Имала ли си готина леля?
- Имах. Леля Луиз. Не ме харесваше.
При мен беше леля Тина. Със сестра ми я обожавахме,
защото ни водеше на кино. Вкарваше ни тайно вътре с пуканки.
На къде биеш?
- На майка ми това не й харесваше.
И какво стана?
Сестра ми не се съгласи с майка ми
и прекарваше всяко свободно време с леля Тина, докато беше жива.
Скот?
- Не, че историите ви си приличат.
Това е просто история. Както всички останали.
Колко банално.
Ето го билетът ни за дома.
Отлично. А сега с книгата. Призови полъх с вятър.
Обърни бавно страницата.
Почакай. Какво е магия за преобразяване?
Мисли, малка пастичке. Магия превръщаща нещо в нещо друго.
Може ли да я науча?
- Не.
Преобразяването е много опасно.
И е за изключително напреднали.
- Мога да се справя.
Може би след две години.
- Тогава ще съм стара.
Правилата на магията са такива.
Заклинанията са следващото, което ще упражняваме.
Казах намерен, не вързан. Поне му махни парцала.
Със стари приятели не се държим така.
- Били сте приятели?
Мащехата ми иска да ме свари, за да може синът й да ме наследи.
Не, господарю Уинстън. Няма да стана на каша.
Страхотна песен. Пейте всички.
- Без превръзка? Преди беше забавен.
Не знам от коя баня си я взела, но тази кърпа е отвратителна.
Отвратителен гном.
- "Г" не се произнася.
Значи Магнус Антас се завърна? По-страшен, отколкото го помня.
Да. Не съм забравил как ме предадохте с останалите Легендарни.
Нямам нищо общо с това. Знаеш, че има и Великденски лалугер.
Защо ме залови? Аз раздавам яйца.
Не ти вярвам. Хитър си като заек.
- По-скоро като лисица.
Изразът е "хитър като заек".
- Не. Хитър като лисица.
Не. Сигурен съм, че е заек.
- Лисица.
"Хитър като заек".
- Млъкнете и двамата!
Заек, отведи ни на Северния полюс.
- Здравей и на теб.
Никога не бих наранил Санта Скот.
Скот. Какво недостойно име.
Една сричка. Жалко е.
- Той е прекрасен и весел Санта.
Нещо, което с твоя помощник не знаете какво представлява.
Помощник? Сега ще ти покажа.
Защо ме срита? С краката работя.
Трябваш ни, за да отидем на Северния полюс.
Никога, Луд Санта.
Лудият Санта! Това име!
Лудият Санта!
За какво беше това щракане?
Какво става? Къде отива?
- Ще видиш.
Не.
- Време е за "Чъби Бъни".
Не и маршмелоу.
- Ще изядеш всички.
Ти си чудовище. Те са за украса, не за ядене.
Не!
Това беше. Аз съм разочарование за баща ни.
Стига. Избра те за следващия Дядо Коледа.
Дори не мога да карам шейната.
Когато Легендарните ме видят, татко ще се разочарова.
Искаш ли въобще да си Дядо Коледа?
- Защо да не искам?
Райли ме харесва с жилетка. Ако успея, татко ще е щастлив.
Значи го правиш заради другите?
Не. Харесва ми...
Май ти свършиха думите?
Има много професии с жилетки.
Ако тази не стане, имаш избор.
Например регулировчик.
Лешникотрошачката е била в ръцете на колекционери и дилъри из Европа,
но сега може да е в Америка.
Извинявай. Какво?
- Лешникотрошачката.
Работата, която ме караш да върша.
- Страхотно. Можеш ли да ми покажеш
камерите в къщата на Ла Бефана?
- Знаех си. Влязла е в главата ти.
Така прави.
Здравейте. Дъщеря ни ли гледаш?
Не.
- Да.
Просто се притеснявам.
Едва я познаваме, а постоянно е с дъщеря ни.
Права си.
- Благодаря, че си на моя страна.
Трябва да я поканим на вечеря. Да я опознаем.
Освен, ако просто не ревнуваш?
- Добре, вечеря.
По кое време? Ще си разчистя графика.
- Прибери се и ще ти се обадим.
Може ли да взема един джетпак?
- Зависи.
Ще бориш страха на Кал от височини?
- Зарежи джетпака.
По-спокойно с Кал. Опитай да му кажеш, че го обичаш.
Опитвал ли си го?
- На мен никой не ми го е казвал.
Защо ли?
Умолявам те. Тези дори се използват за прозорци.
Боли ли те коремчето?
Това да не излезе от...
- Да!
Забравих за оръжейните му яйца.
Заекът си отива.
Къде отиде?
- Чувствам се добре.
Дано ти хареса. Не знаех какво ядеш.
- Ям само супа.
Имаме. Благодаря.
Баща ви ще се забави и няма да успее да дойде за вечеря.
Ще го убия.
Г-жо Ла Бефана, върху какво работите със Сандра?
Мамо, сложно е.
- Упражняваме се с телекинезата.
И нека кажа, че Санди вече не окастря само фикуси.
Извинете. За кое се смеем?
- Трябваше да си там.
Г-жо Бефана, ще подадете ли солта?
- Разбира се.
Почакай. Гледай.
Упражнявала си се.
- Готино, нали?
Добре. И аз мога нещо.
Добре.
Почакайте. Готино е.
Готино е и...
- Браво, мамо.
Нали знаете, че и аз умея магии? Знам всеки какво иска.
Разбрах. Смяташ пържолата за неподправена и безвкусна.
Край! Без повече магии на масата!
Извинявам се. Хората имат причина да не ме канят.
Браво, мамо!
Тя може да си тръгне?
Извинявам се за викането.
Глупаво е, но мисля, че ревнувам, защото Сандра много те харесва.
Г-жа Коледа завижда на Ла Бефана?
Но вие сте толкова хубава.
- Защо да не завиждам?
Живеете в загадъчна и прекрасна хижа и владеете магии.
Имате също красив и мелодичен глас.
- Това ми е акцентът. Италианка съм.
Това е толкова готино.
Просто се почувствах, че ме измествате.
Не.
Едно момиче може да има нужда от учител от време на време,
но дъщерята винаги има нужда от майка си.
А и аз не искам да съм майка.
Изглежда трудно.
- Така е, но си струва.
Може някой път да ни гледаш как се упражняваме със Санди?
Наистина?
- Да.
Какво да облека?
- Нормални дрехи.
Да нося ли метла?
- Не, няма да ти се налага да метеш.
Ето те и теб.
Искаш ли да разбереш нещо готино? Пощенският отдел.
Тази пещера се използва от самото начало.
Харесва ми да идвам. Успокоява ме.
- Какво правиш?
Нищо. Отговарям на едно писмо.
- Тук не отговаряме на писмата.
Системата не е двупосочна. Опитваме да я направим такава,
но още има малко проблеми.
- Колко малки?
Всичко гърми.
- Тогава как пристигат писмата?
Нали децата изпращат писмата си до Дядо Коледа?
Първо трябва да адресират писмата си до Дядо Коледа. Малко е сложно.
После ги пускат в пощата,
а те пристигат по магичен път.
Ами да продължаваме с упражненията?
Мислех тази вечер да се забавляваме.
Бил ли си в контролния център след работа?
Опитах да вляза с фалшив пропуск, но ме разбраха кой съм.
Защото живееш тук.
- Най-вероятно.
Тази вечер ще ти излезе късмета.
Благодаря.
До измамника на Северния полюс. Дните ти са преброени.
А ти от къде се появи?
Психологическа война. Децата го наричат "тролване".
Трол няма как да го измисли.
- Извинявай. Не исках да те обидя.
Пазих тази бутилка за специален повод. Благодаря, Пиер.
Погледни. 1996-та. Добра година за безалкохолна бира.
Дано ти хареса.
- Тя е и за двама ни.
Наистина?
- Да. Укажи ми честта.
Сигурен ли си?
- Да. На 18 си. Ще се справиш.
Освен това е ритуал, който искаш да направиш с баща си.
Право в целта. Знаеш ли? Обичам сладолед.
Всеки обича сладолед. Нали знаеш, че те обичам?
На мен ли говориш, или на сладоледа?
- Стига, Кал.
Мислех, че съм те разочаровал.
- Не съм виждал по-лош шофьор.
Повечето хора биха се отказали, но не и ти. Постоянно се опитваш.
Гордея се с теб.
Благодаря, татко. Да знаеш, че и аз се гордея с теб.
Знам. То това се знае.
Ето те.
Защо си щастлив?
- Татко каза, че ме обича.
И че се гордее с мен.
- И сега ли го разбра?
Знаех го, просто обикновено не го казва.
Повече казва "само така", или някоя фраза от спортен филм.
Странен си.
- Завиждаш, защото съм "хейр".
Кал, казва се наследник.
- Не е вярно, защото знам как е.
Хейр.
- Наследник.
Къде е Санта? Трябва да го намеря. Още един скок и съм ток.
Това се римува.
Дори не осъзнавах, че съм поет.
Къде е Санта? Трябва да му кажа нещо.
- Пред теб е. Почти.
Аз съм следващият "хейр".
- Това шега ли е?
Добра е.
Излагаш се.
Ти се излагаш. Не знаеш какво е хейр.
Не ми се слуша това. Баща ви ми трябва.
Кал, "хейр" значи заек.
Какво става?
Мамо, мога да обясня.
Това съм аз. Ла Бефана.
Усетих силна концентрация на магия.
Кой е този пухчо?
Никой.
- Великденският заек.
Не го направих нарочно.
- Как го допусна това?
Убедена съм, че не е било нарочно.
Заклинание за преобразуване без мое позволение?
Не. Просто бях бясна, представих си заек и се случи.
Това е нещо различно.
Магията ти е по-силна, отколкото си мислех.
Ще можеш ли да го оправиш?
- Може би.
Обратното преобразяване никога не е сигурно.
Опасявам се, че избързваме с упражненията
и ще трябва малко да забавим.
И съм виновна, защото съм прекалено силна ли?
Мислех, че това е хубаво.
- Може да е опасно.
Завиждаш, защото съм силна, а ти едвам си бъркаш супата.
Достатъчно. Ще говорим по-късно.
- Не искам.
Добре тогава.
Хайде, зайо. Чака ни работа.
Миличка, всичко ще се нареди. Знам, че не е било нарочно.
Благодаря, че си на моя страна.
- Аз съм ти майка.
Винаги ще съм на твоя страна.
Извинявай за случилото се.
Вината от части е моя.
- От части?
Добре, за повечето неща съм виновен.
Няма нищо. Ядосана съм на Ла Бефана. Откачи за една грешка.
А и ми е гадно, защото май съсипах Великден.
Да. Не е малко.
- Наистина?
Извинявай. Просто исках да знаеш, че и на мен ми е гадно.
Мислех, че ти е най-хубавият ден, защото татко говори за чувствата си.
Така е, затова писах на Райли.
И нищо. Какъв е смисълът от всичко,
ако не можеш да го споделиш с човека, когото обичаш?
Отврат.
- Искаше ми се да мога да я видя.
Искаш ли го? Кал, виждаш порталите, а аз мога да карам шейната.
Освен, ако не те е шубе?
Хайде. Да го направим.
Татко ще ни убие.
Щом се изтъни защитния щит на Северния Полюс преди Коледа,
ще пуснем гномовете.
Нарекох я "Операция гномова земя".
"Ничия" или "Гномова"?
- Гномова. Игра на думи.
Няма значение. Само ме критикуваш.
Нямаше да го правя, ако имаше по-добри идеи.
Надушвам елен.
Какво правиш тук?
- Исках да те изненадам.
Честит рожден ден!
- Беше преди два дена. Изпусна го.
Приятелите ми вече си мислят, че канадското ми гадже е измислено.
Кал Калвин от Калгари.
- Просто бях зает с баща си.
Ти винаги си зает с него.
- Но сега съм тук.
Именно. Посред нощ и без предупреждение.
Не мога да продължавам да го правя.
- Кое?
Да не се виждаме, и накрая да идваш в дневната ми.
Прекалено е.
- Ще ти се реванширам.
Скоро ни е балът.
- Не, Кал.
Приключих.
Искам да използваш прашеца, за да забравя, че те срещнах.
Никога не бих го направил.
Добре.
Ще опитам сама да го направя.
Съжалявам. Това беше жестоко.
Елените! Тук са.
Дядо Коледа трябва да е наблизо. Мразя като звучи като песен.
Кал!
И без това не харесвах Райли.
Всъщност много я харесвах. Исках да се почувстваш по-добре.
Това нямаше да се случи, ако татко не ме натискаше.
Искаше ми се никога да не я бях слагал.
Ето го! Измамникът Санта!
Ако имаше магия, щеше да ги свалиш.
- Не спираш да ми натякваш за нея.
Какво е това?
- Не знам.
Някакъв парцал.
Това не е парцал.
Това е магията на Дядо Коледа.
Усещам силата,
а тя е великолепна!
Превод: -=GrInD=- @ 2023