Reds (1981) Свали субтитрите
Започвам да забравям всички хора, които познавах, виждаш нали?
Дали си спомням Луис Брайант?
Защо, разбира се. Не можех да я забравя, ако се опитвах.
Не мога...
Може и да си спомня,
но не и в момента.
Знаеш, нещата си отиват и се връщат отново.
Това беше улица "Кристофър",
и си мислех за
една друга улица там вместо,
докато се сетих, че това беше улица "Кристофър".
По някога имам пропуски като този.
Забравила съм всичко за тях.
Социалисти ли бяха?
Предполагам, че те трябва да са били,
но не мисля, че бяха от значение.
Не си ги спомням въобще.
Знам този Джак, който ходеше с Мейбъл Додж,
и след това с още едно момиче,
и след това той ходеше с Луис Брайант.
Знам, че имаше промени напред-назад,
но това никога не се е случвало на мен...
Никога не е нарушило собствения ми личен живот.
Харесвам бейзбола.
Не знам какво хората мислеха за тях.
Но те бяха двойка.
Искам да кажа, ти винаги говореше за Луис Брайант и Джак Рийд.
Спомням си, че той ми каза, че имал две амбиции
когато отишъл в колеж.
Едната беше да бъде избран за президент на неговия клас.
Той не познаваше никой в класа. Никой не го познаваше.
Другата беше да направи един милион долара
докато навърши 25.
Сега, моето мнение за Джак Рийд е вероятно различно от това на повечето хора.
Но го познавах добре. Знаех, че е човек с твърди убеждения.
Знаех, че беше независим.
И имам представа, че може да греша за това,
че съпругата му беше комунист
и че съпругата му му влияеше, както всяка съпруга,
както знаеш, аз знам.
Луис Брайант?
Е, мислех, че тя беше нещо като ексхибиционист.
Не, няма да говоря за хората. Не се заблуждавай.
Не, сър. Не съм... не съм
разпространител на махаленските клюки, или нещо подобно.
Това не моя работа.
Той беше мълчалив.
Беше един добър човек.
Бих казал, ако го срещнех, бих казал, че беше един добър човек.
Той беше, обаче, един борбен човек
по отношение на принципите.
Казах, мисля, че един човек, който винаги се интересува
от състоянието на света и го променя
или си няма проблеми,
или отказва да се изправи пред тях.
Джак... Е, не бих го нарекъл плейбой,
но някой хора биха го нарекли.
Живота на Джак Рийд, беше кратък,
по онова време,
и всички ние, в каря на краищата, сме жертви на нашето време и място,
когато той имаше възможността, като репортер,
да бъде на някои много вълнуващи и драматични места.
Не всеки може да бъде погребан в Кремъл,
и той е единственият американец.
Роден в Портланд, Орегон.
Сега, това не е ли нещо?
- Какво прегръща той?
- Една статуя.
Е, това го виждам. Но каква статуя е това?
Това е просто една статуя, г-н Удуърд.
- Колко струва това?
- Това е 75 долара.
- За една фотография?
- Точно така, г-жо Рудисол.
Това е интересно, г-жо Трулингър.
Не тази, тази не е много хубава, но не е картина.
Г-н Удуърд, бих искала да погледнете това.
- Мисля, че виждам идеята тук.
- Да.
Ева доминира, виждате ли?
Мечтата владее мечтателя.
Това е...
Изглежда ми размазана.
Другата изглеждаше размазана също.
Мисля, че това е стремежа на фотографът, г-н Удуърд.
Какво? Да бъде размазано?
Но може би, ако погледнехте от една друга гледна точка...
Луис!
Това си ти?
Прекрасна фигура.
Луис, изгубила си си ума ли?
Не бъди глупак, Пол.
Мислиш, че съм един глупак, защото се противопоставих на съпругата ми
да бъде излагана на показ гола пред половината от хората, които познавам...
Да. Боже мой, това е едно произведение на изкуството в една галерия.
Какво ти става?
Ти наричаше Портланд един тесногръд провинциален ковчег за духа.
Може да тесногръд и провинциален,
но е случайно също и ковчега, където си изкарвам прехраната.
Може да си вземеш издръжката и да си пломбираш зъбите с нея,
защото аз мога сама да си изкарвам прехраната.
Имам си работа.
Имаш предвид няколко статии в "Орегониал" и "Газете уърк"?
Не, ще ти кажа какво е твоята работа, Луис.
Тя те прави център на внимание.
Това е шокиращата Луис Трулинджър, емпаципирана жена от Портланд.
Сега, ще кажем лека нощ на тези хора и си отиваме в къщи.
- Отивам в клуба на либералите.
- Не отиваш в клуба на либералите.
- Отивам в клуба на либералите, Пол.
- Не, няма да...
Това е много хубаво, г-жо Трулинджър. Всичко това.
Много е приятно да го чуем, нали, Луис?
Нали, Луис?
Разбира се, знаеш кой ще бъде в клуба на либералите.
Патриотичните американци вярват в свободата.
И освен ако не сме склонни да вземем оръжията, за да защитаваме наследството си,
не можем да се наречем патриотични американци!
Аз съм горд, че съм свободен.
Горд съм да бъда американец.
И ако човекът, който избрахме за президент реши,
че нашата свобода е застрашена
и че този свят трябва да бъде направен сигурен за демокрацията,
тогава знам, че няма да бъда сам, вслушвайки се в гласа на патриотизма!
За какво е тази война?
Всеки човек ще има свой собствен отговор.
Аз имам моя. Готов съм да бъда призован!
Сега, тази вечер с нас е
синът на Маргарет и покойният С.Дж. Рийд от Портланд,
който е първа ръка свидетел на тази война.
И аз, един вид, не виждам причина защо ние тук в клуба на либералите
да не чуем какво Джак Рийд има да каже.
За какво би казал, че е тази война, Джак Рийд?
Печалби.
Какво каза той?
Извинете ме, г-н Рийд. Здравейте, името ми е Луис Брайант
и съм журналист.
И се чудех дали ще имате време да ми дадете едно интервю.
Съжалявам, нямам. Не давам интервюта.
Имах статия в "Бласт" не много отдавна.
- "Бласт" на Беркман? Наистина?
- Точно така.
Е, кога искахте да направим това интервю?
Сега.
Не живея тук.
- Живея в къща до реката.
- O, наистина.
Мое, мое, мое. Две жилища.
Да, ползвам това място като студио.
Хресвате ли бели лилии?
Те са ми любимите цветя.
- Не сте женен, нали?
- Не, не мисля, че вярвам в брака.
- Омъжена ли сте?
- Брак?
Как може някой да вярва в брака?
Обзалагам се, че майка ви е радостна да ви види отново в Портланд.
Просто е радостна когато не съм в затвора. Това вие ли сте?
Да. Харесва ли ти?
Да. Мисля, че те са...
- Малко размазани, но тази е много хубава.
- Да.
Така е. Сега...
Грантид, мотивът за печалба в световната икономика
е основната първопричина за войната.
Мислите ли, че тези американци, които подкрепят войната
и които приписват мотивите си на патриотизма са цинични или наивни?
И ако те са цинични, това е цинизма на патриотите,
които чувстват, че без мотива за печалба,
властовата структура, елита на тази страна няма да влезе във войната,
въпреки че те чувстват, че политиката на ограничаване на влиянието
на немския милитаризъм може да бъде необходим за...
на немския милитаризъм може да бъде необходим за...
Добре, г-це Брайант, искате ли едно интервю? Запишете това.
Достатъчно наивна ли сте да мислите,
че политиката на ограничаване на влиянието на немския милитаризъм има нещо общо с тази война?
Не разбирате ли, че Англия и Франция владеят световната икономика
и Германия просто иска едно парче от това?
Продължавайте да пишете, г-це Брайант.
Г-це Брайант, не можете ли да проумеете, че Дж.Пи. Морган
е заела на Англия и Франция един милиард долара?
И ако Германия спечели, няма да си ги вземе обратно.
Още кафе? Америка би влезла във войната,
за да предпази парите на Дж.Пи. Морган.
Ако те ги загубят, ще имаме една депресия.
Така че, действителният въпрос е,
защо имаме икономика където бедните трябва да плащат,
така че богатите да не загубят пари?
Добре, сега, какво сме обхванали?
Икономическа свобода за жените означава сексуална свобода,
и сексуална свобода означава контрол на раждаемостта...
Отцепничество! "Дъмасис" е за отцепничеството.
...имаме преимущество
горната средна класа читатели.
Така че, трябва да обиколим страната, за да съберем пари за списанието,
така или иначе ние...
Какво?
Е, мисля си, че, струва ми се, че аз...
Че трябва да ти предложа още кафе.
Не усетих как мина времето, но
изглежда съм ти отнела много време.
Е, това е оkей за мен.
Често ли ти се случва това?
Не достатъчно често.
Е?
Със сигурност сме изминали бързо един дълъг път.
Да.
Искаш ли да направиш още една крачка напред?
Да.
Какво би си помислил, ако те помолех да направиш нещо,
което може да изглежда малко егоистично?
Е, аз... мисля, че трябва да го направиш.
Добре. Добре, защото бих искала да погледнеш работата ми
и да ми кажеш какво мислиш.
Виждаш, че наистина уважавам толкова много мнението ти.
Е, странно е, защото тъкмо се канех да те помоля,
ако имаш нещо, което мога да погледна.
Знам, че това е една допълнителна работа, но бих била много благодарна и виждаш,
че съм прочела всичко, което някога си написал.
Е, бих бил щастлив да направя това. Така че, това е...
Е, благодаря ти.
Е, тогава за... ще взема палтото ти.
O, и се надявам, че няма да бъдеш мк към мен.
- Мек?
- Аз съм сериозен писател.
Наистина можеш да бъдеш безпощаден.
Не, ще бъда. Не, ще бъда.
- Благодаря ти.
- Благодаря ти.
- Искаш да си тръгвам?
- Не наистина, но закъснявам.
- Закъсняваш в 6:00 сутринта?
- Да. Имам среща.
Е, може ли да те видя утре вечер?
Утре вечер съм заета.
- Защото напускам града следващия ден.
- Джий, съжалявам.
Така че, ако имаш време, кажи ми какво мислиш,
и ще ти изпратя копие на интервюто.
Някое интервю, а?
Погледни някой път.
Да. Да, да. Okей, разбирам.
- Чао.
- Чао.
Джак, скъпи, спомняш ли си г-н Хардисън?
Беше в Първата Презветерианска църква, горе на хълма.
Сега е в Сиатъл в Голямата Плимотска цирква.
Какво те води насам, Джак?
Просто идваш да видиш майка си ли?
Г-н Партлоу, аз просто... набирам средства за това списание, за което пиша.
- Какво?
- Казвам, набирам средства
за това списание, за което пиша!
- Списание? Какво списание?
- Да, сър.
Е, казва се "Дъмасис".
- Какво?
- "Дъмасис"!
- "Дъмасис".
- "Масис".
Джак, помниш ли сестрата на г-н Патерсън?
Тази с болната ръка?
- Религиозно ли е?
- O, не, сър. Не, сър.
O, помниш я, Джак. Името й беше Мириам.
Тя не ядеше месо.
Звучи религиозно.
Помниш ли човека, който я ухажваше?
Продаваше макари конци. Дойде от долу, около Юджин.
- Не е религиозно, а?
- Не, сър.
- Какво му беше името, Джак?
- Не мисля, че помням името.
Е, не знам за вас хора, но аз умирам от глад.
Не знам, г-жо Партлоу. Аз...
Джак, чух, че си направил няколко човека малко нещастни
долу в клуба на либералите миналата вечер.
O, Карл, тук сме, за да си прекараме добре,
нека да не навлизаме в това.
какво му беше името, Джак?
- Ето ви и вас!
- Не мога...
Добре дошли. Толкова съм щастлив...
- Здравей, Джак.
- Здравей.
O, изглеждаш прекрасно.
Алма, това е Луис Трулинджър.
Алма Бойл. Това е Нед Бойл и Джак Рийд.
Джак, Луис е доста прогресивна по неин си начин.
Г-н Партлоу.
- Здравейте, г-н Рийд?
- Здравейте?
O, г-н Партлоу, г-жо Партлоу, това е Луис Трулинджър.
- Удоволствие е да се запознаем.
- Удоволствие е да се запознаем.
Вие съпругата на Пол Трулинджър ли сте?
Да. Да, аз съм.
Е, не е ли това забележително?
Той направи моста на Франк Роудс.
O, г-жо Трулинджър, вашият съпруг е най-добрият зъболекар в целия Портланд.
- Много ви благодаря.
- Наистина?
И мисля, че той направи една пластинка за чичо Гроувър.
O, няма да чакаме Хари и Марта. Мога да изям цял кон.
Добре, да влизаме.
Колко жалко, че Пол не може да дойде тази вечер.
- Спешен случай?
- Да...
Надявам се, че не е пластинката на чичо Гроувър.
- Не. Пластинката на чичо Гроувър е като нова.
- O, е...
Свободната любов ли започна в Гринуич вилидж?
Много добро вино, Карл.
- Още, Джак?
- Не, не. Не, благодаря ти.
Просто е много вкусно, наистина.
Не мислите ли така, г-жо Трулинджър?
Да, просто е много вкусно.
Благодаря ти, Луис.
- Дюпон, мисля.
- Дюпон.
Това е Дюпон, нали, Хари?
Майка не иска да подхващаш Джак на тема женитба.
Имате ли деца, г-жо Трулинджър?
Все още не, г-н Рийд.
- Казвай ми Джак.
- Женен съм от 14 години.
Не ме въвличай в спор за свободната любов.
Навън става студено.
Аз просто ще те наричам Луис.
Джордж Уолдорф. Това е! Джордж Уолдорф!
Продаваше макари конци.
- Какво за Джордж Уолдорф?
- Е, той умря.
Не можех и да си помисля да те оставя да вървиш без придружител, Луис.
Кажи ми нещо.
Д-р Трулинджър има ли нещо против да прекарваш толкова много време в студиото ти?
Хората трябва да си дават взаимно малко свобода.
Свобода, г-жо Трулинджър?
Бих искал да знам каква ти е идеята за свобода.
Да имаш свое собствено студио? Да ходиш...
Бих искала да те видя със свалени панталони, г-н Рийд.
Ходене и разбъркване
Не усетих как мина времето.
Така че, ако искаш, има много хубаво сладко от сливи.
И можеш да си направиш тоуст с него, ако искаш.
Така че, чао.
Къде отиваш?
Къде отиваш?
Ако хващаш в 2:45, искам да кажа, че наистина нямаш толкова много време.
- Сигурна съм, че искаш да си опаковаш...
- Луис, 8:45 е само.
8:45 е.
Слушай, осъзнавам, че си много зает в Ню Йорк,
но бих ти била благодарна, ако можеш да намериш време
да ми напишеш няколко думи за работата ми.
O, да. O, да.
Ако просто ще ми изпратиш обратно папката ми. Можеш да я пуснеш на този адрес...
Луис, чакай за минутка. За какво си тръгваш по този начин?
Ще се качиш ли горе, моля те, и просто да поговорим за минута?
Благодаря ти.
- Слушай...
- Какво има?
Защо не дойдеш?
- Какво?
- Да дойдеш в Ню Йорк.
Искаш да пишеш? Ела където са писателите.
Ако искаш да имаш свобода трябва да отидеш където е свободата, нали?
Ще се похабиш в Портланд. Ела в Ню Йорк.
- Трябва да бъдеш в Ню Йорк.
- Благодаря ти много.
Ще го запомня.
- Какво?
- Ще запомня съвета ти.
моля те, ела с мен.
Добре, чакай за минутка. Нека да се изясним.
Искаш да дойда с теб в Ню Йорк.
Да.
Като каква? Като каква?
- Какво искаш да кажеш, като...
- Като каква?
- Твоя приятелка?
- Какво означава това?
Като каква? Твоя приятелка,
твоя метреса, твоя любовница, твоя наложница?
Защо трябва да бъде като някаква?
Защото не искам да се забърквам в някакво
емоционално-притежателно обврързване където не съм в състояние да...
Искам да знам като каква.
Е, наближава Денят на благодарността. Защо не дойдеш като пуйка?
Винаги съм мислела, че тя беше едно много сериозно момиче, което си отиде.
Навярно зъболекарят не знаеше нищо друго освен зъбите,
и главно се интересуваше...
И тогава тя имаше този чудесен журналист,
с който можеше да говори за различни неща.
Имах едно палто, донесох го от Германия.
И тя поиска това палто
и ми направи всички видове предложения.
Но аз си го исках също.
Но накрая отстъпих и й го дадох.
Имах и други палта.
Така че, това е как тя действаше.
Тя тръгна след него. Както аз казвам, тя го имаше.
Така че, тя не беше някаква глупачка.
Но това беше нещо, което да се случи в малкия стар Портланд.
Не чу думата "секс."
Не чу думата "лезбийка."
Не чу думата "хомосексуален."
Не чу думата "аборт."
Не чу тези неща.
Мъжете уважаваха жените.
Те им помагаха с палтата им, отваряха им вратите.
И мъжът и жената, които се ухажваха,
се женеха един за друг.
Знаеш ли нещо, което мисля,
че имаше просто толкова много идиотщини тогава както и сега.
Само сега, има по-извратено качество.
Сега няма любов, каквото и да включва.
Тогава, там беше сърцето ти, едно малко парченце от сърцето ти.
Гринуич вилидж беше там,
и Ню Йорк беше около него.
И останалата част от Ню Йорк не действаше точно по начина, по който Гринуич вилидж го правеше.
Това беше някакъв вид център на отклонение
от дълго време в американския живот.
Хора от цялата страна идваха там.
Те бяха считани за бохеми. Техният начин на живот беше непорядъчен.
Начинът, по който се обличаха
и разбира се начинът, по който мислеха
беше извън материализма на американския живот.
И доколкото си спомням,
бракът не беше важен в Гринуич вилижд.
Помня, че слушайки на една опашка Джак каза на някой,
че се опитва да съблазнява в леглото.
Тя беше много престорено свенлива, и той каза, "Не си ли достатъчно атеист?"
Здравейте?
Здравей, Джак?
Ако е нелегално да раздаваш памфлети за контрола на раждаемостта,
то аз съм горд да бъда престъпник.
Никой не оспорва ненакърнимото ти право да отидеш в затвора, Ема.
Всичко, което казвам е, че това не е точното време
да отидеш в затвора заради контрола на раждаемостта.
O, има и точно време да отида в затвора заради контрола на раждаемостта?
Сега "Дъмасис" ръководи съвестта ли?
Скоро ще бъдеш неразличим от "Ню Йорк таймс".
Ема, всичко, което казвам е, че ти си прекалено ценна
- за антивоенното движение.
- Грешиш.
- Не, той е прав. Ако влезем в тази война...
- И ти грешиш.
- Ще ми позволиш ли да довърша изречението си?
- Изречението ти не струва, за да бъде завършено.
Хиляди американски жени, преуморени, недохранени,
умират, раждайки анемични деца, които не могат да изкарат и една година.
Техният живот по-малко ценен ли е от този на хилядите американски момчета?
- Тези ги си ги искам до вторник.
- Не казвам... Мислиш ли...?
- O, по дяволите.
- Точно.
Лека нощ.
- Искаш ли кафе?
- Чейс и Санборн?
- Свърши ми кафето.
- Отново? Тръгвам си.
Не, разговорът приключи. Ти си журналист, Джак.
Когато си революционер, ще дискутираме приоритетите.
Надявам се на кафе.
- Късно е, ще те изпратя до вкъщи.
- Защо? Няма да нараниш никой.
Е...
Да.
Петък вечер е.
Толкова се радвам да те видя.
Наистина, толкова се радвам да те видя.
Довърших статиите ти. Много са добри.
Железничарската част, мисля е... Има нужда от доизглаждане.
- Това е досадно повтарящо се, но...
- Но това е преднамерено.
Използвам повторение, за да предам смисъла.
Не искам да изглежда прекалено изгладено.
O.
Е, мисля, че ще ти хареса Ню Йорк.
Ема, Ема, Ема.
Мисля, че това беше Ема Голдбъри.
Така мисля.
Никога няма да забравя Ема Голдман.
Тя ме вдъхновяваше много дълбоко.
И Макс Истман беше един многообичан човек.
Истински радикал, един свободен дух.
Той беше в тази същата група с тази Ема Голдман.
Това й беше името. Голдман, не Голдбъри.
Флой Дел беше един от тях.
Пишеше романи, прекрасни романи.
Радикалите включваха хора като Международния работнически профсъюз
и Бил Хейуд.
И там бяха Уолтър Липман,
и Линкълн Стефънс и Айсидора Дънкан
и Една Сейнт Винсент Милай.
Алфред Щайглетц...
O, и Маргарет Сейнгър.
Боже мой, аз я подкрепях.
И разбира се, великият писател Юджин О'Нийл,
който дойде от там.
Не мисля, че има някой, който може да достигне O'Нийл днес.
Трябва да бъдеш малко бунтар, да бъдеш човек на изкуството, мисля.
И всеки в Гринуич вилидж беше малко бунтар.
- С какво се занимаваш, Луис?
- Пиша.
Браво на теб. Може ли да ми подадеш хляба, моля?
- Благодаря.
- Защото за средната класа американци,
всеки от останалите е същия. Един анархист, един социалист...
Би ли ми подала хляба, моля?
- С какво се занимаваш, Луис?
- Пиша.
Хубаво. Г-жо Шуман-Хейнк...
Джак ми казва, че пишете, г-це Брайант. За какво пишете?
За всичко.
Пишете за всичко?
Всичко. Да. Всичко, нищо...
Просто...
Разбирам.
Сега, за Дейвис и Слоан, напуснаха ли?
Все още не, но те...
Не мисля, че те трябва да седят тук така. Не мисля. Мисля, че това е жестоко.
- Това е просто...
- Организация, нали?
Виж, какво прави един капиталист?
Нека те попитам това, Майк. А? Кажи ми.
Искам да кажа, какво прави той, освен пари?
Не знам какво прави той. Работниците вършат цялата работа, нали?
Е, какво, ако те имат профсъюз?
Имам предвид всички работници. Не само водопроводчиците,
и дърводелците и проклетите производители на пури.
Но всички те, по целия свят?
Не само в една страна. Дай ми една бира, а?
Какво, ако всички те имат профсъюз?
Не мислиш ли, че те могат... Те могат да променят обществото за една нощ.
Те могат да го направят във всичко, което искат.
Джак, мога ли да те помоля за 5 долара назаем? Нямам пукнат грош.
Е, не моли този превзет кучи син за пари.
Ако ти трябват 5 долара, аз ще ти ги дам.
Дай ми $4.50, а?
- Какво не е честно...?
- Виждаш какво казвам?
Ако всички работници по света са приобщени към един голям профсъюз,
- не би имало война, нали?
- Слушаш ли ме?
Г-це Брайант.
Стоите над тази бира от един час.
Мога ли да ви предложа чаша вина или нещо друго?
Не, благодаря ви. Аз съм добре. Благодаря ви, все пак.
- Бирата е чудесна.
- Вие сте симпатичен човек.
И един много добър художник, както чух.
Аз пиша.
Чети Юнг!
"Чети Фройд, чети Юнг." Чети Енгелс, чети Маркс!
Боже мой, не можеш да интерпретираш Фройд в икономически контекст.
Знаеш ли, че те чака такси?
Зосима представя корупцията на религията. Зосима.
Казвам ти не си прав.
- И Юнг е един мистик...
- Но ти сериозно ли вярваш...
- Колко дълго ще останат?
- Не знам. Ще си тръгнат след малко.
- Отивам само за един ден.
- Току-що се върна от Бостън.
Хей, защо не дойдеш с мен в Балтимор?
Наистина? Като каква се предполага да дойда в Балтимор?
Като каква?
Джак, знаеш, че таксито те чака.
Таксито чака, Джак.
Ще се видим утре.
От две години опитваме.
Капиталистите могат да доведат тази страна до война по всяко време, когато намерят за добре.
Единствреният удар, който можеш да направиш е на улиците.
Разбира се, но...
Но не мислиш ли, Ема, че
ако Дебс получи много гласове, това ще укрепи това мнение?
Не, не мисля. Мисля, че гласуването е опиумът на масите в тази страна.
Всеки четири години, то притъпява болката.
Да, но...
Не мислиш ли,...
Току-що казах много ясно какво мисля, г-це Брайант.
Хайде, Е.Г. Не бъди толкова проклето догматична.
- Луис има гледна точка. Тя казва...
- Неочаквано аз съм догматична.
Защо положението ми се променя всеки път когато си с нова жена, Джак?
Бърни, може ли от червеното вино? Луис, би ли искала една чаша?
Тя просто е... разтревожена за мен.
Това няма нищо с теб. Нищо общо с теб.
Благодаря ти. Това е голямо успокоение.
Къщата е пълна с хора когато заминаваш.
Използват я като че ли е заседателна зала или нещо такова.
- Не мога да свърша никаква работа.
- Просто ги изхвърли навън.
- Как се предполага да ги изхвърля?
- Просто ги изритай навън.
Кажи им да си тръгнат.
Няма да кажа на Макс Истман "напусни."
- Просто ги изхвърли навън.
- Джак?
Джак, това ти ли си? Джак, много е хубаво да те видя.
- Здравей, Хорас. Как си?
- Много е хубаво да те видя.
- Познаваш ли Луис Брайант?
- Да, здравейте. Как сте?
- Много е хубаво да ви видя.
- Как сте?
Много ми е приятно.
- Здравей, Макс. Как си?
- Божествено, Хорас.
- И Флойд, хубаво е да те видя.
- Здравей, Хорас.
Все още си прикован, Джак?
Опитвам.
Какво ще кажете за вас, г-це Брайант?
Също ли се опитвате да се оковете?
Не, не наистина.
- С какво се занимавате, г-це Брайант?
- Пиша.
Пишете? Сега мога ли да ви попитам върху какво работите?
Невъзможно е да се опише.
Невъзможно е да се опише?
Тя току-що направи една забележителна работа
за влиянието на Армори Шоу и трябва да я прочетеш.
Е, знаеш, много бих искал да я прочета.
Защо не ми се обадиш в "Меторополитан"?
Всъщност, даже по-добре, защо не пийнем по едно питие в четвъртък?
- Чудесно.
- Можем да поговорим за Армори Шоу.
- Това е среща тогава.
- Е, добре.
Това е чудесно. Добре.
Джак!
Сега, стой настрана от критикуващия, okей?
Довиждане. Довиждане. Довиждане. Приятно ми е да те видя.
- Джакk, моля те, не прави това.
- Какво?
Той е редакторът на "Метрополитан". Познавам го от години.
- Джак, мога да говоря за себе си.
- Така както и работата ти.
- Не искам да правиш това...
- Таксито чака, Джал.
O. Таксито чака, Джак.
Джак...
Ще те видя в края на седмицата, okей?
- Okей?
- Чакай. Чакай.
Може би ще му се обадя за четвъртък.
Да, обади му се за четвъртък. Да, да.
- Ще се видим, момчета.
- Чао, Джак.
- Чао, Джак.
- Ще се видим.
Ще се видим, Джак.
"Железниците откриват нови граници,
"и пресичащите всичко това са железниците.
"Железниците откриват нови граници,
"и на свой ред тези граници...
"И на свой ред тези граници..."
O, Боже.
Това е досадно повтарящо се.
Ние не сме човешки същества, ние сме стоки за широко потребление.
- И колко дена седмично?
- Седем дена.
- Всеки ден?
- Те казаха,
"Ако не дойдеш на работа в неделя, не идвай и в понеделник."
- Колко правите на час?
- 20 цента.
Колко пъти са ти затръшвали вратата в лицето,
защото работата, която вършиш се нарича неквалифицирана?
Правилно, Бил.
Е, Международният работнически съюз няма да те свали,
- защото си неквалифициран.
- Слушай го, Джордж.
Или квалифициран. Или черен, или бял, или жълт.
Седем дена в седмицата.
- Колко правиш на час?
- 10 цента на час.
Един голям съюз.
- Всички работници се числят...
- Слушай, прочети това. Важно е.
Търся стругар на име Паскал Албърти.
Имал е трудова злополука. Кракът му е смазан. Познавате ли го?
Да, разбира се, Харвард.
Това ли е, което искат да четат сега в Гринуич вилидж,
трудови злополуки?
И за това ни е необходима сила.
И има само един начин да добием сила.
Членство в профсъюз!
Всички работници заедно!
Един голям профсъюз!
И войната, в която Международният работнически съюз иска да ви въвлече е класова война!
Не на една война в Европа!
Война против капиталистите!
Никога няма да получите нищо и няма да стигнете до никъде,
докато цялата работническа класа членува в един голям...
Добре, господа,
имате 20 секунди, за да опразните помещението.
Мога ли да попитам с какво право?
С мое право.
Това е нелегално събрание.
Извинете ме, полицай. Тези хора имат законното право да се събират.
Това е всичко, което правят.
Ние знаем какво, по дяволите, правят.
- Какво по дяволите правиш?
- Аз ли?
Ти.
- Пиша.
- Пишеш?
Грешиш.
Изведете го от тук!
Ето ги.
Папката. творчеството.
Е...
Как е Джак?
Надявам се, че ще бъде по-внимателен за това, което пише тези дни.
Мразя да го виждам неспособен да влезе в печат.
O, сигурна съм, че ще се справи чудесно.
Каза ли му къде ще пийнем по питие?
Не, но ще му кажа. Той е извън града.
Г-н Уигъм, извинете ме, но статията за Армори шоу е най-отгоре.
O, това е Армори...
- Да.
- Да. Разбира се. Ето я.
Е...
Наистина трябва да прекарам повече време над това.
O, да, разбира се.
Какво ще кажеш за вечеря?
- Вечеря?
- Джак не би имал нищо против.
- Защо би имал нещо против?
- Е, ние всички сме възрастни, разбира се,
но Джак е доста...
Той е твърде странна птица, нали?
И аз наистина никога не знам как...
Г-н Уигъм, казвате, че се нуждаете
от разрешението на Джак, за да ме прекарате?
Не се разтройвай толкова за това.
За Бога, направих две малки леки промени...
Не пренаписвай това, което пиша, Пийт.
Какво, по дяволите, ти става, Джак?
Международният работнически профсъюз са шайка червени.
Хайде.
Имаме червени в Международният работнически профсъюз, имаме червени във Вилидж.
Нямаме нищо освен червени наоколо.
За Бога, ти си най-добрият проклет писател наоколо.
Сега, какво по дяволите, искаш да си прахосваш времето
с много червена пропаганда, която никой няма да отпечата някога?
Това е истината. Това означава ли нещо тук?
Е, кой си по дяволите, за да казваш каква е истината?
Една шайка проклети червени в Международният работнически профсъюз?
Не си честен с Американската федерация на труда.
- Сега, дай ми проклетата статия...
- Ти ще пренапишеш каквото пиша.
Просто ще я дам на списание, което няма да я пренапише.
Е, чудесно. Дай я на "Дъмасис".
- Те са шайка червени.
- Благодаря ти.
- Кой ще плаща наема ти?
- Наемът е лесен, Пийт.
Просто не пренаписвай това, което пиша. Разбра ли? не пренаписвай каквото пиша.
Ти, инатлив кучи син. Кой ще ти плаща наема?
Луис?
Взех всяка една в магазина.
Разорени сме, но всичките ги имаме.
Благодаря.
- Какво става?
- Нищо.
- Какво има?
- Нищо. Как мина?
Много по-добре отколкото си мислехме.
- Видя ли се с Уигъм?
- Вчера.
- Как беше?
- Главно говорихме за теб, разбира се.
Предложи ли ти работа?
Не, но счете за много необходимо да ми каже
какви чудесни приятели сте станали през годините.
Беше една очарователна среща.
Ядосана си на Уигъм или на мен?
Какво има?
Нищо. Каза, че ще си дойдеш във вторник,
а днес е събота.
Не казах ли, че ще се върна в края на седмицата?
- Краят на седмицата е петък.
- Краят на седмицата е петък?
Събота вече не е краят на седмицата, а?
Джак, каза, че ще се върнеш във вторник!
Каква е разликата?
Какво мислиш, че съм правил?
Тичам наоколо слушайки звукът на собствения си глас?
От къде да знам чий глас слушаш?
Очевидно го харесваш много повече от моя!
Погледни ме. O, Боже!
Като съпруга съм.
Като една отегчителна, зависима, мизерна малка съпруга.
- Кой би искал да се прибере в къщи при мен?
- Аз!
Е, не мога да направя това! не мога да правя това повече!
Не можеш да правиш какво?
Просто живея в твоята сянка.
Не знам какво правя тук. Не знам каква ми е целта.
- Е, кажи ми какво искаш.
- Искам да спра да се нуждая от теб!
Искам да знаеш нещо.
Попитах Уигъм дали би ме изпратил във Франция.
- Това ли е, което искаш?
- Това е, което искам.
- Какво правиш, Луис?
- Не мога да работя когато ти си наоколо.
Ще ми кажеш ли защо правиш това?
Не съм взимана насериозно когато ти си наоколо.
Когато съм наоколо не си взимана насериозно?
O, Боже, това не е добре.
Искаш да кажеш, че мислиш, че аз съм взиман по-насериозно?
Това ли е, за което говориш?
Искаш са кажеш, че не си? Хайде, Джак.
Знаеш какво казвам. Не си честен с мен.
Не знам какво казваш.
Не си честен с мен. Моля те, бъди честен с мен.
Аз съм толкова честен с теб.
Може би, ако се вземеш малко по-насериозно, другите хора биха направили същото.
Казах ти какво мислех за статията за Армори.
Бях искрен за това.
Мисля, че е много хубава, но не, не я взимам на много насериозно.
- Благодаря ти.
- Защо даже очакваш
да бъдеш взимана насериозно, ако не пишеш за сериозни неща?
Не разбирам това.
Намерих си апартамент. Търся си такъв.
Даже не съм сигурен, че знам, за кои неща си сериозна.
Един ден пишеш за жп линийте,
и даже не завършваш статията.
На следващия ден правиш една статия за художествена изложба,
която се е състояла преди три години.
Виж, защо ми даваш да чета нещо, anyway?
Ако въобще го критикувам ми казваш, че го харесваш, по начина, по който е.
И когато си навън с други хора,
ако някой не ти зададе директен въпрос,
ми казваш, че се чувстваш игнорирана.
Но с всичко, което се случва в света денс,
ти решаваш да седнеш и да пишеш една статия
за влиянието на проклетото Армори Шоу от 1913!
Предполага ли се хората да вземат това насериозно?
Е, наистина не ми пука!
- Пука ти!
- Аз не съм наистина... Не ми пука!
- Пука ти!
- Не ми пука!
И не ме интересува дали глупавите ти приятели
- ме взимат на сериозно или не!
- Е, те не взимат това насериозно.
Точно затова те не го взимат насериозно.
Намерих апартамент на Хустън Стрийт и се нанасям.
И ще ти кажа още нещо, Джак Рийд.
Не мисля, че харесваме едни и същи хора или един и същ начин на живот.
- И искам да бъда самостоятелна.
- Давай, бъди самостоятелна!
Не ми пука! Както и да е, оправяй се сама.
O! Знам, че не ти пука!
Е, ще ми кажеш ли защо, по дяволите, трябва да ми пука?
Не трябва! Недей да ти пука!
- На мен също не ми пука!
- Точно така! Не ми пука!
- Махам се от тук!
- Добре, чудесно! Аз също си тръгвам!
Скъпа, може ли просто да се махнем от Ню Йорк?
Да отидем някъде и просто да пишем каквото искаме да пишем.
Провинциалният град беше просто едино малко рибарско селце.
И беше много, много консервативно.
Взимахме парахода по Фол Ривър там, спомням си, всяко лято.
Спестявахме си билетите като спяхме на намотаните въжета.
И винаги хващахме дървеници.
Там правиш каквото ти харесва.
И поставяхме някои много интересни пиеси, експериментални пиеси,
които комерсиалния театър му беше невъзможно да направи.
Вземете дреболиите на Сюзън Гласпел.
Има една цяла пиеса
даже без главно действащо лице, което да се появява на сцената.
И те даваха три едноактови пиеси.
Една от тях беше пиеса от...
Винаги мислях, че беше от Джон Рийд и Луис Брайант.
Но виждам, че е от нея.
Те бяха в нея.
Пиесата беше ужасна, и те бяха и по-зле.
И разбира се, Джин O'Нийл беше познат като поет,
но харесвах пиесите му, по-добре от поезията му.
Никога ли няма да разбереш?
Толкова ли си глупав, че не знаеш какво искам да кажа?
Аз ти предлагам себе си.
Коленича пред теб.
Обещала съм ти тялото си,
тялото ми, което мъжете намират за толкова красиво.
Обещала съм да те обичам, черен моряко!
Кажи им да не стоят зад луната.
Не стойте зад луната.
- Назад?
- Може ли да отстъпиш малко назад?
Заради луната.
Това е луната тук.
- Така ли?
- Да.
Започнете от "Мразя морето."
Никога ли няма да разбереш?
Толкова ли си глупав, че не знаеш какво искам да кажа?
Аз ти предлагам себе си.
Коленича пред теб.
Аз... аз, която съм имала толкова много мъже, коленичещи пред мен,
Предлагам ти тялото си,
тялото ми, което мъжете намират за толкова кравиво.
Обещала съм да те обичам.
Теб, черен моряко.
Това не е ли достатъчно унижение, че трябва да ме караш толкова да чакам?
Отговори ми, моля те! Отговори ми.
ще ми дадеш ли тази вода?
Нямам вода.
Старият Теди иска тази война, нали?
Чудя се колко ще отнеме на обществеността да разбере, че той е един маниак.
Теди Рузвелт има бяс. Световна военна подготовка.
Джак, втората ти реч е излязла.
И ироничната част на това е, че тези нещастни хора го харесват.
Разбира се, че го харесват. Ще го отведат отново горе на хълма Сен Хуан.
Не можеш да пипаш костюма на зайчето. Под наем е.
Чете ли статията за конвенцията?
Ако останалите не защитят Уилсън, ще имаме за президент Хюз.
Мислиш ли, че ще трябва да отидем в Сент Луис?
Не отивам в Сент Луис да защитавам Уилсън.
- Мисля, че трябва.
- Защо? Какво полза би имало от това?
На знам, ако не мислиш, че Хюз ще ни вкара
във война след няколко месеца, от това въобще не би имало полза.
Уилсън досега ни държи вън от войната.
Рийд мислеше, че е един добър поет.
Той беше ужасен поет.
Мислеше, че може да пише добри романи.
Кратки разкази.
Разбира се, той беше поет.
И не велик поет,
но някой неща бяха много хубави.
Но като журналист, Джак Рийд надминаваше всички тях.
- Погледни. Издърпай го.
- Хей, Джак.
Виждаш ли? Така е добре.
Джак, превоза ти е тук.
- Извинете ме. Ще почакам отвън.
- Okей. Okей.
- Виждаш ли какво имам предвид? Ако един...
- Джак, таксито чака.
Да, трябва да вървя.
Чао.
Джак Рийд искаше да създаде неприятности,
искаше да създаде неприятности на капиталистите.
И също искаше да събуди работническите маси
за необходимостта от някакви ефективни единни действия.
за необходимостта от някакви ефективни единни действия.
С други думи, обвинявам го също в това, че е на всяко гърне мерудия
или че е един страхливец,
без да иска да се изправи пред нещата от собствената му природа.
Скъпа Луис, Сейнт Луис е много горещ и много претъпкан с демократи,
всички си прекарваме чудесно и носим малки хартиени шапки
в очакване на номинацията на Уилсън.
Бих искал да мисля, че това е защото
той не иска САЩ са влиза във войната,
но кой знае намерението на един демократ?
Между другото, решил съм да изхвърля поемата за белите лилии.
Схемата на римуване е грешна.
Може би когато се върна мога да я започна отново.
Твоята поезия сигурно причинява големи смущения на политиците.
продължавам да мисля, че те виждам. Това е най-проклетото нещо.
Липсваш ми, скъпа. Липсват ми разходките по плажа.
- Здравей.
- Къде е уискито?
Би ли искал една чаша?
Не опитвай, а решавай.
Ще ти дам една.
Харесвам пиесата ти.
Само се надявам, че мога да направя частта правосъдие.
Мисля, че диалогът ти е прекрасен. Наистина го мисля, харесва ми...
Тогава защо, по дяволите, просто не застанеш спокойно и да го кажеш,
вместо да блуждаеш по цялата сцена?
Предполага се да търсиш душата си, не един пепелник.
Би предпочел да не пуша по време на репетициите?
Бих предпочел да се подпалиш отколкото да загасиш цигарата си
в средата на монолога за раждането.
Съжалявам. Абсолютно си прав.
Това ме кара да искам да отменя цялата продукция.
Няма да го направя отново. Извини ме, съжалявам.
Задръж чашата. Аз ще взема бутилката.
Тръгваш ли?
Дай ми чашата си.
Нервен ли си?
- Или е тремор?
- Защо не си в Чикаго с Джак?
Защо трябва да бъда? Той си има негови неща, аз мои.
- Какви са те?
- Какво?
Нещата, които имаш, които са твои.
Какви са те?
Работата ми е едно от тях.
Той е един истински подъл кучи син, нали?
Какво искаш да кажеш?
Оставя те сама с работата ти.
- Мислиш, че имам нещо против?
- Би трябвало.
Това е едно нещо, с което трябва да бъдем оставени насаме.
- Може да го чувстваш по този начин, аз не.
- Добре.
Не допускай тези селски радикали да не ти позволяват да бъдеш това, което трябва да си.
Какво мислиш, че трябва да бъда?
Центърът на внимание.
Е, трябва да си бил с някои много конкурентни жени.
Нека просто да кажем властни.
Властни? Това е нещо друго.
Това е губене на време.
Аз не съм.
Нито Джак, в това отношение.
O, да бе. Знам. Ти и Джак имате ваши собствени неща.
Той има свободата да прави нещата, които иска както и аз.
И мисля, че всеки, който се страхува от този вид свобода
наистина се страхува само от неговата собствена празнота.
Това си го измисли така както си седиш?
Бих искала да си тръгнеш.
Защо?
Защото не искам да бъда покровителствана.
Съжалявам, ако не вярваш във взаимната свобода
и свободна любов и уважение.
Не ми изнасяй салонния социализъм, който си научила във Вилидж.
Ако нямаш нищо против, не бих те споделял с никого и нищо.
Бихме били само ти и аз. Ти би била в центъра на всичко това.
Знаеш, това би било много повече от любовта
да те оставят сама с работата ти.
- Надявм се, че не съм те разстроил.
- Въобще не. Благодарна съм.
Но изглежда, че търсиш нещо много по-сериозно,
отколкото аз имам предвид.
- Тогава какво имаш предвид?
- Да.
Виждаш, Джак и аз сме родени напълно способни
да живеем с вярванията си.
Но мисля, че някой романтик като теб би бил съсипан от тях.
И не искам това да се случи. Това би разстроило Джак прекалено много.
Не можеш да идваш и да играеш в двора ми
Не те обичам повече
Ще съжаляваш когато ме видиш
Sliding down my cellar door
You can't holler down my rain barrel
You can't climb my apple tree
I don't want to play in your yard
If you can't be good to me
I don't want to play in your yard
I don't like you anymore
You'll be sorry when you see me
Sliding down our cellar door
You can't holler down our rain barrel
You can't climb our apple tree
I don't want to play in your yard
If you won't be good to me
Чудесно!
Флойд, чакам това от седмици.
Докосва чувствеността ти.
- Чудесен завършек.
- Изключително.
Много добре. Отлично.
- Флойд, това е ново за теб, нали?
- Макс, какво ще кажеш за теб?
- Okей. Кой е следващият?
- Току що разказах
две трети от новата ми пиеса.
Ти каза, че това е една работа на тайнствено усещане.
O, така ли? Колко бързо забравяме.
- Уау!
- Джак. Влез.
Новини от фронта.
- Здравей, Джак.
- Здравей, Джак.
- Здравей, Джак.
- Как беше пътуването?
Добре дошъл.
- Кой е следващият?
- Никой не е следващият.
Нека да танцува Джийн.
Джак, тъкмо идваш на време, за да видиш O'Нийл как танцува.
Okей. Направи нещо ирландско. Хайде, Джийн.
Да. Направи го, Джийн.
- Да. Давай, Джийн.
- Рецитирай нещо от новата ти пиеса.
Хатч казва, че е чудесна.
Разкажи ни за конвенцията, Джак. Как беше речта на Уилсън?
Речта няма значение. Как беше облечен?
- Какво за Уилсън?
- Да. Какво ще кажеш за Уилсън?
O, не мисля, че има някаква причина да мисля, че Уилсън ще направи нещо
друго, освен да подкрепи интереса на управляващата класа и да ни въвлече във войната.
Но докато казва, че е против това, до тогава мисля, че трябва да го подкрепяме.
Защото ще трябва да изпълни това кампанийно обещание
за най- малко няколко месеца и това може да ни даде време
да заздравим антивоенната коалиция.
Но сега има много повече подкрепящи войната по улиците, отколкото имаше преди...
Искаш ли още едно питие, Джийн?
Струва ми е не.
- Лека нощ.
- Лека.
Лека нощ.
Искаш ли малко студен чай с лимон?
Не, благодаря.
Е, аз ще си взема малко, така или иначе.
- Какво е това?
- Една поема.
Може ли да я прочета?
Не съм я завършил.
Завърши я.
Да я завърша?
Би ли те направило това щастлива? Ако бях поет?
Аз съм щастлива.
- Джак.
- Защо не поспиш малко?
Джак.
Има нещо, което трябва да ти кажа.
- Не трябва да ми казваш нищо.
- Не?
Не.
Искаш ли да се омъжиш?
Okей. Ето. Ще видя...
- O, внимателно там. Внимателно.
- Има още два.
Два? Не, трябва да бъдат три.
O, извинете ме. Съжалявам. Много съжалявам, че се въртя така.
Не е заради това, че не си вършите чудесно работата.
просто съм ного загрижена за тази определена кутия.
- Тук. Не. Не.
- Аз ще го взема.
Къде е уискито?
- Г-жо, къде го искате това?
- O, просто го оставете ей там.
Там ще е добре. Благодаря ви.
Да.
- Нещо за пиене тук?
- Пиене?
O, тук. Благодаря. Благодаря ви много. Аз...
- Благодаря ви. Добре.
- Благодаря ви.
O, добре, нека да видя сега. Ето.
- Джйин?
- Без чаша?
O, нека да видя.
Е, мисля, че съм ги надписала тези, нали?
Не. Не, не е тази.
Опитай тази.
Е, върху какво работиш, Джийн?
В момента, скоч.
Намерих една порцеланова чаша. Порцеланова чаша става ли?
- Бих предпочел стъклена.
- Стъклена.
Знаеш, тръгна си без да кажеш довиждане.
Това не си ти, не и най-малката идея, която имам за това, което си.
Най-накрая успях. Виж, a... Заповядай.
Уменията ти като барман изглежда са се влошили.
- Нервна ли си?
- Да. Не. Аз съм...
Защо трябва да бъда нервна? Боже мой, ще мирише като в къчма тук.
- Какво е това?
- Това е поема, която ти казва, че те обичам.
И това, че няма да бъда притежаващ и ревнив.
И можеш да спиш, с който си поискаш, да живееш, с който си искаш.
Ще направя всичко, което кажеш. Бих искал да те убия, но не мога.
Така че, можеш да правиш каквото искаш,
освен да не ме виждаш.
Или да пушиш по време на монолога.
Джий, Джак и аз, не сме казали на никой още,
защото бяхме прекалено засрамени.
Но
ние сме женени.
Джак и аз се оженихме.
- Това е смущаващо.
- Да. Нали?
Чувствахме се много глупаво, но искахме да го направим.
И ще бъде добре. Ще работим заедно.
Ще прекарваме цялото си време заедно.
За това наехме това място,
така че да не трябва да се връщаме до града.
Това означава ли, че трябва да изневеряваме?
Или това е свободен и независим брак?
- Джийн.
- Ти си една лъжлива ирландска курва от Портланд
и ме използва, за да хванеш Джак Рийд да се ожени за теб.
Не, не съм.
Просто искам да бъдем приятели, Джийн.
O, колко изтънчено. Това би била една добра роля за теб, нали?
"Има Луис с Джак и Джийн."
"Той е луд по нея, но Джак не знае."
"Бедният Джак. Бедният Джийн. Какъв разбивач на сърца е тя."
Какъв разбивач на сърца си ти, Луис.
Съжалявам. Съжа...
Къде е той?
Вашингтон.
Е, г-жо Рийд,
ще направя каквото кажеш. Какво искаш да направя?
Пожелай ни всичко най-добро?
Пожелавам ви всичко най-добро.
Ти и Джак.
Джак!
O, Боже.
Не съм сигурна дали тя имаше връзка
с Юджин O'Нийл по това време.
И изглежда никой не знаеше. Или...
Това не беше работа на никой, във всеки случай, така че...
Не знам какво беше положението.
Мълвата беше, че тя и Рийд и O'Нийл
живеят тримата заедно.
Джак, какво... Какво е...
O, Боже! Кълна се...
...че обичаме Америка!
Обичаме планините й, горите й...
Имаше бунтове във френската армия,
имаше бунтове в различни части на фронта.
И тогава, през 1917, войската, зле въоръжена,
зле екипирана, лошо облечена, се върна в Русия,
за да говори с царя.
И когато пристигнаха, царят го нямаше.
Революцията в Русия.
Това беше през пролетта на 1917.
И бях толкова развълнуван,
че прескачах на зиг-заг пейките
когато излизахме от парка.
O, бях толкова щастлив като юноша.
Революция, хората поеха контрола,
свалиха царя!
Разбира се, бях щастлив.
Е, не си ли направила политиците малко мъгляви тук?
- Какво искаш да кажеш с "мъгляви"?
- Неясни...
- Как може да кажеш, че са неясни?
- Е, те са неясни за мен. Аз...
Защо непременно се опитвам
да определя политиците като една специфична група от хора?
Не е това, което казах. Мисля, че това е едно огромно опростяване.
O, това е просто едно мнение.
Знаеш ли, ако направиш копие на тези,
мога да ги взема във влака с мен.
Уилсън, разбира се, беше избран въз основа на платформата
"Държи ни вън от война" през 1916.
Но през 1917, Уилсън се обърна
и обяви война на Германия.
Мисията по това време беше да направим света безопасен за демокрацията.
Рийд каза,
"Това е война за демокрация? Къде е проклетата демокрация?"
Ако хората наистина не одобряваха войнта, скъпи, бихме спряли войните преди години.
Хората харесват войните. Винаги са ги харесвали.
Така че, всички те отдоха и получиха малки униформи, отидоха на война.
- Страната ми е във война!
- Да.
И така че, днес, аз съм също във война!
Името ми е Джак Рийд, от Ню Йорк съм.
Това не е моя война, и няма да имам нищо общо с това!
Добре. Добре.
Добре, народе.
Имаше много антивоенно настроение, разбира се.
Нямахме нито един против войната. Нямаше и един човек против войната.
Е, не говоря да го кажем на работниците по какъвто и да е друг начин.
Как ги активизираме?
Добре. Как ги организираме?
Социалистическата партия...
Социалистическата партия на Америка не е нещо, което да пренебрегнеш.
Мислиш, че Социалистическата партия ще заеме позиция?
Вие, момчета, сте червени, нали?
Социалистическата партия е безполезна. Джак, така ли е?
Сега, това е истината. Джак?
САЩ е във война.
Приятелите ти говорят на теб.
Ако работниците по света действат заедно, могат да спрат войната. И аз не съм...
Този даже пикае червено.
Тичаш наоколо да спасяваш света, докато бъбрекът ти се обажда пак.
Много умно.
И ти ще продължиш да тичаш наоколо, изнасяйки речи,
докато свършиш в болницата. Великолепно.
И тогава, ще загубиш бъбрека си. Идеално.
Хари, колко ти плаща правителството, за да ме накараш да мълча?
- Много забавно. Продължавай да се смееш.
- Да.
Това боли, нали?
Слушай, ще ти кажа нещо.
Няма да си в състояние да продължиш да правиш това, което правиш.
Това е едно сериозно състояние. Може да те убие.
Хари, виж, искам да знам, ако...
Може ли това нещо да попречи да имам деца?
- Да. Не можеш да правиш секс, ако умреш.
- Не, хайде, Хари. Сериозно.
Обмисляш ли да имаш деца?
Не в момента, но искам да съм в състояние...
Луис говори ли за това?
Не.
Е, само защото не говори за това
не означава, че тя не мисли за това.
Не се тревожи. Не правиш бебета с бъбреците си.
Виж, ще те изпратя в къщи при Луис.
Кажи й да те държи там, да те сложи в леглото,
да ти дава много течности. Всичко това ще го напиша.
Виж, Луис не знае за това. И не искам да знае, okей?
- Добре.
- Така, може ли да ми дадеш сметката тук?
- Не искам да я пращам в къщи.
- Имаш ли някакви пари?
Не и в момента.
Тогава защо, по дяволите, трябва да ти давам сметката? Върви си в къщи.
Това е моето убеждение, че социализъм и мир са неделими.
И повтарям, че Социаллистическата партия ще застане твърдо зад
решението да се противопостави на въвличането на Америка в тази война!
Г-н председател, Луис Фрайна, Локъл Бостън.
Претседателят разпознава делегата от Бостън.
И аз все още искам да знам
какви точно определени действия ще предприемем срещу войната.
Вашето решение като цяло е много хубаво,
но ще попречи ли даже и едно момче да не бъде убито? Не мисля така.
...опетнен като непатриотичен.
Задачата, пред която сме изправени е трудна.
Нека се надяваме, че можем да се справим с това както трябва.
Какво означава това?
Глупак!
Бих искал да знам дали Социалистическата партия ще се бори против военния налог или няма.
- Това е, което бих искал да знам.
- Делегатът ще се идентифицира ли?
Не съм делегат, г-н председател. Името ми е Джон Рийд,
Пиша за списанието "Дъмасис",
и искам да знам дали Социалистическата партия ще организира демонстрации...
Съжалявам, г-н Рийд. Нямате акредитиви тук.
Сега, тази зала е резервирана за делегати, не за журналисти.
Г-н председател, Социалистическата партия готова ли е
- да заеме позиция за военната повинност или не е?
- Хей, затваряй си устата!
Съжалявам, г-н Рийд. Нямате акредитация.
Ще го оставиш ли да говори, а?
Г-н Рийд, влизате в партийната политика, а?
Опитвам се да бъда журналист. Г-н председател...
Така, това е Троцки. Нека да видим какво се случва в Русия.
Защо не се присъедините към Социалистическата партия? Необходими са ни добри хора като вас.
Големи неща се случват в Русия.
Колкото и ужасно да изглежда това да видим социалисти да подкрепят кръвопролитие,
мога да разбера необходимостта от подкрепа на някое правителствио
по време на война.
Задачата, пред която сме изправени е огромна!
В това, трабва да продължим опозицията си!
- Трябва да дадем име на това куче.
- Е, тя си има име.
Какво й е на името?
- Не мога да намеря нищо в тази къща.
- Няма да казвам на едно куче "Куче."
Предполагам, че ако беше бебе, щеше да искаш да й казваш "Човек".
Не наистина. Мисля, че може да искам да й казвам "Джак".
Не. Не. Лошо.
Виж, сега поради това не мога да намеря нищо.
Слагаш нещата навсякъде.
Куче! Куче!
Тя все още не се е научила къде да ходи по нужда.
Трябва да я сграбчиш когато клечи така,
и след това да я заведеш отвън. Точно така.
И след това когато отива, трябва да й даваш награда.
Добре. Сега, стой, Куче.
Чесън ли ще вечеряме, скъпа?
Не, не, не.
Защо? Защо мислиш, че ползвам прекалено много чесън?
Мислех, че сложих малко в соса.
Чесънът не ме притеснява.
- Това е от Джийн.
- Съжалявам. Нямах намерение да го чета.
Не разбрах какво беше.
Даде ми го през октомври. Не съм го виждала от тогава.
- Не трябва да обясняваш.
- Не обяснявам.
- Просто ти казвам, че това е приключило.
- Луис, виж.
Не очаквам да ми казваш всичко, което правиш.
Какво, ако ми кажеш нещо, просто ми кажи истината?
- Джак, не съм го виждала.
- Не прави това, Луис.
Не ми казвай, че Джийн ти е дал една любовна поема преди шест или седем месеца,
но ти си я сложила в една книга и от тогава не си го виждала.
Не ми пука дали си го виждала или не си.
- Просто съм загрижен за непочтеността.
- O, разбирам.
Не ти пука, че имах афера с друг мъж,
просто ти пука за непочтеността? Погледни кой е непочтен.
Пука ти. Пука ти толкова много, че даже няма да говориш за това.
- Няма даже и да споменеш...
- Искаш разговор? Ще говоря за това.
Искаш да бъдеш честна за това?
Ако не исках да бъда честна за това,
мислиш ли, че бих била достатъчно глупава да оставя поемата, която ми даде
да се търкаля из къщата в една книга на Уолт Уитман?
Защо не Уитман?
Сигурен съм, че Джийн би се чувствал добре в къщи в тази компания.
O, не. Не ти пука.
Защо, по дяволите, трябва да ми пука, че си спала с някой друг?
Мислиш ли, че трябва?
Не мисля, че трябва да си докладваме
всеки път когато си лягаме с някой. Това не означава нищо.
Това не означава, че те обичам по-малко.
По-малко ли ме обичаш, защото спа с Джийн?
Каква е разликата?
Просто не мисля, че трябва да лъжем за това. Това е всичко.
- Коя?
- Какво означава, "Коя?"
- Коя беше?
- Коя беше какво?
Коя беше?
Какво искаш, списък? Това не означава нищо.
Луис.
Луис.
- Какво правиш?
- Не съм сигурна.
- Искам да знам къде отиваш.
- Не искам да говоря за това.
- Е, аз искам да говоря за това.
- Ти каза всичко това, Джак.
Какво? Какво казах сега, което не сме си казали 100 пъти?
Моля те, изпрати ми пощата до Джон K. Уилър,
Уилър Бел Синдикат.
Ще пратя някого да вземе останалата част от нещата ми на сутринта.
Не казахме ли, че хората трябва да си дават взаимно свобода,
- ако ще живеят заедно?
- Казахме много неща.
Мислех, че няма да бъдем притежаващи.
- Мислех, че ме обичаш!
- Кой казва, че не те обичам?
Ти обичаш себе си! Мен, ме ебеш!
Когато не ебеш други хора, това е!
Свобода? искаш да кажеш, че трябва просто да бъда като теб и да не ми пука, това ли е...
Това ли е, което шибания Джийн има предвид? Не ти пука за нас?
Не си опаковам чантата. Искам да знам къде отиваш.
- Махай се от...
- Къде отиваш?
- Махай се от...
- Не отиваш...
Махай се! Махай се от пътя ми.
- Колко бяха тук?
- Хайде, Луис.
Не знаеш елементарни неща, за това какво означава да живееш с някого.
Давай. Знам къде отиваш.
Мислех, че имаш нужда от някой да сподели живота ти. Но грешах.
Докато си два пъти дневно под светлините на прожекторите всеки ден,
не се нуждаеш от нищо.
Отиваш в ада! И двамата!
Възможно е да е било въпрос на престиж, знаеш,
да кажеш, че си имал афера с Луис Брайант.
Не съм била пощадена
от легендите за мъже, които се предполага да са имали афера с мен,
защото бях позната по име.
Афери, които никога не са се случвали въобще.
Много е трудно да се каже, знаеш.
Знаеш ли, че няма нищо по-смущаващо
от това когато получиш писмо от един побъркан, който казва
"Тази прекрасна седмица, която прекарахме във Венеция."
- Да.
- И това се случва на всеки две години.
- Да.
- Това е най-необикновенно.
Един ден, бях навън, разхождайки се с леля ми в Портланд.
А тя беше много внушителна. Беше шест стъпки висока.
И й казах,
"Каква е цялата тази врява около Луис?"
"Какво мислиш за нея, лельо Бел?"
Тя каза,
"Е, тя имаше нещо, което просто привлича."
Това е моята история.
- Как се чувстваш?
- O, по-добре.
- Заповядай.
- O. Благодаря, Хари.
Благодаря.
Е, извадихме го точно навреме.
Но само Господ знае в какво състояние е този, който ти е останал,
по-добре да го третираш добре.
Това означава, да кажеш на този проклет Истман, че трябва да бъдеш в леглото до полунощ.
Ако получиш инфекция сега, това е то! Абсолютно никаква сол!
"Скъпи Джак, облекчение е, че се чувстваш толкова добре отново.
"Говорих с един специалист тук в Париж."
"И той каза, че можеш да водиш един съвършено нормален живот."
"Надявам се, че не пренебрегваш писането си."
"Моля те, не си изразходвай енергията"
"да се хващаш с неща, които не можеш да си позволиш."
"Скъпи Джак, прилагам една пиеса, която съм написала"
"за един шофьор-доброволец на линейка"
"от полицията в Ню Йорк сити."
"Също така, моля те, спри да ме питаш дали можеш да дойдеш тук."
"Това просто ме кара да мисля, че ти нямаш..."
"Скъпи Джак, да, Уилър е много щастлив от работата ми."
"Животът тук е толкова трескаво оживен и ободряващ, че нямама и една минута..."
"Скъпи Джак, не се тревожи, аз съм добре."
"Единственият ми проблем е да смогвам на искането на Уилър за повече истории."
"...серия ежемесечен бюлетин под заглавие, 'Писма от Франция.'
"Моля те, не споменавай това на никого."
"Обещах на Уилър, че няма да ти кажа нищо."
"Скъпи Джак, чувствам, че наистина съм израстнала чрез работата си за Уилър,
"и няма причина да се тревожиш за моето пребиваване тук сама."
Болшевики, Сенди. Болшевиките!
Исусе Христа, ако болшевиките влязат, Сенди,
можеш просто да се наведеш и да си целунеш задника за довиждане.
Защото те направо ще изтеглят Русия от войната.
Направо от източния фронт. Те напускат, това е всичко.
Пийт, болшевиките са незначителни.
Русия няма да излезе от войната.
Искаш ли да вървиш надолу по Шан-з-елизе някой ден
и да видиш 500,000 Краути, излизащи изневиделица от Фукет?
По-добре да се надяваш, че болшевиките са незначително нещо.
Сега, нека да си вземем по още едно питие. Сервитьор!
Сервитьор, още по едно тук.
хей! O, Боже. Това е Червената Ема, Младша!
Хей, ела тук!
Говори, Пийт, говори. Не могат да те чуят в съседната стая.
- Как си, Джак?
- Хубаво е да те видя.
Боже. Изглеждаш с 20 паунда по-лек откакто загуби този бъбрек.
- O, да бе?
- Обзалагам се, че пикаеш само на половина.
Да, но два пъти по-често. Сарсапърила.
Джак, могат ли болшевиките да свалят Керенски?
Okей. Защо не попиташ непредубеден наблюдател?
По дяволите това, Джак. Какво, по дяволите, имаш против тази война, все пак?
По дяволите, защо не заровите томахавката с Уилсън?
Върни се да печаташ, така че всички ние да можем да четем свястно писане, знаеш.
- Ще пия за това.
- Ще пиеш за каквото и да е.
Е, точно така, също. Хубаво е да те видя.
Исусе Христа. Хубаво е да те видя. По дяволите, как е Луис?
Не много добре.
- Тя е добре.
- Кажи й от мен, че съм казал,
че Джон Уилър не би имал и една статия, ако не му падне точно на главата.
Ще ти кажа. Хей, Джак, какво правиш?
Какво, по дяволите, правиш? Правиш ги луди.
Осъзнаваш ли това?
Те мислят, че си някакъв проклет немец!
Харесва ми това! По дяволите, харесва ми това!
Дай им да се разберат, Джак. Дай им да се разберат.
- Сарсапърила с лед ли?
- Да, благодаря.
Можеш да си заложиш задника, че е сарсапърила с лед.
Защо Джон Уилър не би имал и една статия, ако не му падне на главата?
Джон Уилър е един глупак, ето защо.
Не, той си е добре.
Просто мразя да виждам Луис наранена. Това е всичко.
За какво говориш?
Исусе Христа.
Не й казвай, че аз съм ти казал. Нали?
Какво да си ми казал?
Е, Бен Парсънс ми каза, че Уилър е трябвало да я пусне да си ходи,
защото тя не е предала нищо, което той да може да използва,
освен някаква история за едно ченге,
което отива там, за да кара полицейската линейка.
- Пуснал я да си ходи?
- Уволнил я.
- Кога го чу това?
- Преди няколко седмици.
Не, беше преди месец. Преди повече от месец и половина.
O, виж, Джак, Уилър е един проклет слабоумник.
Кажи й, че не трябва да се чувства засрамена за това, че е уволнена.
- Ще се видим по-късно, а?
- Джак, какво става?
По дяволите, ние всички сме били уволнявани. Аз съм бил уволняван.
По дяволите, ще пия за това.
Представи си, 65 милиона
отиват на война. Нали?
10 милиона умират.
10 милиона стават сираци.
20 милиона стават осакатени, куци, или ранени.
Имахте катастрофа в Европа.
Имахте един холокост в Европа.
Имахте едно желание за промяна.
Кой може да ги спре
когато имаше такова революционно настроение? А?
Кой можеше да ги спре?
Знаеш ли, мисля, че ще трябва да взема една нова пишеща мнашина...
- Какво...
- Какво?
Изглеждаш чудесно. Сега добре ли си?
O, Боже, да. Никой няма нижда от два бъбрека.
Вторият е просто за показ.
Съжалявам, не е много подходящ момент.
Местят ме в друг комуникационен център.
Така че, просто няма да съм в състояние да разговарям с теб точно сега, Джак.
Можем ли да излезем от тук само за секунда? Само за секунда?
- Виж, отивам в Русия.
- O, наистина? Постъпил си във войската?
Много смешно.
Знам, че вършиш работа тук, това е добре,
'щото прочетох работата ти за линейката и мисля, че е добра.
- Благодаря ти.
- И знаеш, че работиш върху книгата си
и аз знам колко важно е това за теб.
Но трябва да имаш достатъчно здрав разум,
ако се опитваш да изградиш репутацията си като журналист,
да бъдеш на правилното място в точното време.
- Оценявам съвета ти.
- Е, мястото да бъда сега е Русия.
- Благодаря ти. Ще го запомня.
- Луис, това е голяма бъркотия. Те не могат да издържат.
Те са с трето временно правителсто за шест месеца.
Знаеш ли какво означава това? Означава, че може да има още една революция.
Работниците напускат фабриките, армията напуска фронтовете.
Всички изгнаниците се връщат. Евреите, анархистите, социалистите.
Всички те се връщат, само че този път
това може да бъде истинското нещо.
И ако те имат една истинска работническа революция в Русия,
биха имали една такава в Германия, и ако имат такава в Германия,
- това може да се случи по целия свят.
- Имаш ли кибрит?
Луис, това би бил краят на войната.
Не трябва да ми казваш какво се случва в Русия.
- Чета вестници.
- Е, ела с мен.
Като един колега, не говоря за нещо друго.
Ела с мен като един колега. Трябва да бъдеш в Петроград.
O, да бе? Е, това е, което каза и за Ню Йорк!
- Бях прав за Ню Йорк.
- Не, имам работа за вършене тук.
И случайно мисля, че работата ми е...
Важна е. Но не е толкова важна колкото това, което можеш да правиш в Русия.
Искам да работим заедно. Като партньори.
Не искам партньор. И ако искам да отида в Русия, бих отишла сама.
- Нямам нужда да ме заведеш.
- Луис.
Русия не е най-безопастното място в света за една сама жена.
Може да си много добър журналист. Но това не означава...
Луис, по-добре да побързаме.
Така, местят те от тук, а?
Да. Обещано ми е едно интервю с генерал Пламър.
Е, самият аз трябва да вървя.
- Съжалявам, нямам никакво време.
- Не. Не искам да те задържам.
Аз просто... Виж, местата са вече запазени.
Похарчил си парте си, Джак. Не го искам.
Промени датата. Отиди сама. Можеш да го използваш когато поискаш.
Продължавай с добрата работа.
Джак.
Късмет.
Да, и на теб.
Чака ме такси.
Джак! Джак Рийд!
- Джо, Джо Уолски.
- Как си?
O, чудесно, чудесно. В Петроград ли отиваш също?
- Да. Да.
- Добре. Чудесно!
Велики неща се случват. Сам ли пътуваш?
- Мисля, че да.
- Е, тогава ще се преместя.
Срещнахме се в Чикаго.
Момче, o, момче. Говорител ли беше!
Не ме помниш, а?
Е, не е това.
- Може би аз просто... Може би заради шапката.
- Шапката ми?
Да. Може би не те познах с тази особена шапка.
O, тогава съм един връщащ се революционер под прикритие.
Е, като дойде революцията, ще ти купя една нова шапка.
- Виждам, че учиш руски.
- Да. Опитвам се.
Знаеш ли какво?
- Какво?
- Искам да кажа,
питай ме каквото искаш на руски.
Благодаря ти. Ще го имам предвид.
Нека да видим...
Извинете ме. Извинете ме, ето как стоят нещата сега.
Бих била една проклета глупачка, ако не приема офертата ти. Така че, ето какво искам.
Искам да подписвам собствените си истории с моето собствено име
и не искам да използвам двоен ред за името на автора.
Искам да бъда отговорна за моето собствено време и дейност.
Искам да бъда споменавана като г-ца Брайант, а не като г-жа Рийд,
и искам да водим сметка за всеки цент, който харчим,
така че да мога да ти го върна.
Сега, предполагам знаеш, че няма да спя с теб,
така че просто не смесвай нещата като повдигаш въпроса.
Това е.
- Чудесно.
- Добре.
Обичаш ли салам?
Той казва, "Чакай за минутка, трябва да се върна."
"Забравих си зъбите на масата."
Той казва, "По дяволите зъбите ти!"
"Какво си мислиш, че бомбардират със сандвичи ли?"
След революцията ще ми купиш една нова шапка.
Благодаря ти много. Ще настоявам да спазиш думата си.
Между другото, чу ли този? Един човек...
Ленин пита, "Защо си оставил брадата си да порастне?"
Аз казвам, "Искам да си припомня какво ядох вчера."
Това е една трудна дума, но означава "Не пуша."
Okей.
"Ти от семейството ли си?" Той каза, "Не. Затова плача."
Има бригадир в лагера на секачите, той се опитва да наеме бригада.
Знаеш, и той върви надолу покрай дълга опашка от много едри мъже
и стига до един малък човек на края
и той казва, "Кой си ти, по дяволите? Какво правиш тук?"
"Не знаеш ли, че са ми необходими мъже, които могат да отсекат дузини дървета на ден?
"Къде, по дяволите, си работил преди?"
И макият мъж казва, "Е, работил съм в горите на Сахара."
И бригадирът казва, "Искаш да кажеш пустинята Сахара."
И малкият мъж казва, "Да, разбира се, сега!"
Една жена чука на вратата на съседа си.
Не ви ли го казах?
Тя казва, "Съпругът ми току-що умря. Искам да продам якето му."
Той казва, "Как стоят нещата с панталоните?"
Тя казва, "Панталоните, аз ги нося."
Руската граница.
Руската граница.
Вече се бие три месеца.
Сега се е присъединил към болшевиките и няма да се бие повече.
Не мисля, че се страхува. Има много болшевики в армията.
И болшевиките ще спрат войната.
Той е на 14 години.
Комунистите очевидно искат мир. И с право.
Защото страната беше напълно неспособна да издържи една война.
Имаше измяна и имаше корупция.
Имаше всичко под под слънцето.
Но безспорно... Безпорно нямаше възможност
за водене на една война.
Керенски нямаше търпение да я проведе,
произведе някои батальони от жени, които да отидат и да се бият.
Джак Рийд!
Алекс, какво, по дяволите, правиш тук?
- Имаш ли някой, който да те посрещне?
- Не.
Тогава какъв късмет, че съм тук!
- Луис?
- Да.
Алекс Гомбърг.
- Търсите ли квартира?
- Не. Просто хотел.
По-добър късмет. Знам един празен апартамент.
Имаш ли превоз? Няма проблем. Следвайте ме.
Много хора имат идеята, че израстваше утопия.
Не мога да ги обвинявам, че подкрепяха болшевиките,
но аз не бях болшевишки настроена.
Един човек, който ужасно неосведомен по отношение на Русия
- беше Беатрис Уеб.
- Да, наистина.
Тя не знаеше нищо.
Не се заблуждавайте от тишината по улиците.
Отдолу е огромно напрежение.
Алекс, колко време има правителството на Керински да напусне?
Всеки ден сега, болшевиките ще стачкуват.
Фантастично, нали?
Една тиха улица, и вече сме в сърцето на Петроград.
Дай му четири рубли.
Джак, Луис. За ваш късмет, аз съм тук.
Да. Благодаря. Благодаря още веднъж.
Само едно легло? Двойно е.
Единично. Единично е! Това е където ще...
Добре е за мен. Мога просто...
Добре.
Нямам против това въобще.
Той апелира за въстание, нали?
Ден и нощ. Ден и нощ.
"Още едно въстание ще разори Русия."
"Още едно въстание ще спаси Русия."
"Войната съсипа Русия."
"Без Англия или Франция, Русия ще бъде изолирана."
"Болшевиките разрушават Русия."
Луис, за твой късмет, аз съм тук.
Луис.
- Това е една опашка за хляб.
- Да.
Има още една опашка за ботуши.
И има още една опашка за купони,
с които ще вземат ботушите след два-три месеца.
Трябваше да се отървем от царя, за да стоим на опашка за хляб?
- Какво означава това?
- Не знам.
"Востание" означава "Въстание", и "Керенски" означава "Керенски,"
и "Болшевики" означава болшевики.
Така че, мисля, че призовава за въстание на болшевиките
против правителството на Керенски и корниловци.
- Какво е корниловци?
- Луис, не съм толкова добър по руски.
Погледни, ако се съгласят с това,
ще те отрежат до 400 или 500 думи, нали?
- Това започва като че ли имаш 5,000.
- Къде би отрязал?
Бих махнал това. Бих махнал това.
Но какъв ти е увода?
O, знам какво си мислиш. Мислиш за линията на силния човек.
Е, просто не знам дали ще смаеш някого
с това за увод. Разбираш ли?
Прав си. Прекалено дълго е, прекалено общо е.
И линията на силния човек е най-добрият увод.
Беше прав също и за нещо друго.
Болшевиките ще извадят Русия от войната.
- Лека нощ.
- Лека.
"На улиците разговорът е за мир и хляб.
"Нито едно, от които Керинси е осигурил."
"Всеки знае, че нещо ще се случи,
"Всеки знае, че нещо ще се случи,
"но никой не знае точно какво."
Да?
Съжалявам, не говоря руски. Англичанин съм.
"Петроград не спи."
"През нощта, полемиките стават по-шумни и тълпите нарастват."
"Никой не е доволен от Керински.
"Крайната десница иска една силна фигура, крайната левица иска мир.
"Всеки чака да види какво ще направят болшевиките."
"Не е лесно да пишеш безпристрастно за болшевишкия лидер Ленин.
"Той е погълнат, студен, не понася прекъсвания."
- Изказваш собствено мение тук.
- Никога не изказвам собствено мнение.
- На края.
- Права си. Махни го.
Това, което не разбирам е...
Защо извади частта за изстрелите? Беше много добра.
- Добра е, нали?
- Да.
Сложи я обратно вместо мен.
Г-н Зиновиев, все още ли мислите, че моментът не е подходящ
за едно болшевишко въстание?
"Интервюирах Зиновиев в Смолни."
"Беше се крил заедно с Ленин."
...имаше още едно цяло десетилетие, по-малко от ден.
"Стилът му е все още на човек, който се крие.
"Чухме Троцки да говори в Смолни."
"Ако Ленин представлява мисълта, Троцки изобразява действието.
"Той е по същество един агитатор."
"Заседателната зала в Смолни беше претъпкана. В един момент,
"някой от трибуната помоли другарите да не пушат,
"и всички, включително и пушачите подеха вика,
"'Не пушете, другари!' И после излязоха да пушат."
"В един момент Троцки каза, 'Опитваме се да избегнем въстанието,
"'но ако Правителството на Керински ни атакува,
"'ще отговорим на удара с удар,'
"публиката избухна в диви овации."
"Ленин е един необичайно популярен лидер, един лидер единствено със силата на интелекта.
"Лишен от колорит, без чувство за хумор, безкомпромисен,
"той изглежда, че няма нищо от силата на личността на Троцки
"или дарбата му да измисля лозунги, и при все това, това е Ленин, който е архитекта."
Керински е малко социалист, а?
"Зимният дворец на царя, където правителството на Керински има офис,
- "е просторен и велоколепен..."
- "Тихо е в Зимния дворец.
"Тук няма и следа от сблъсаци и стачки,
"които разтърсват Москва и Одеса.
"Без данни, че транспорта е парализиран,
"че армията гладува и в големите градове няма хляб."
"Керински изпълнен с обноските на стария свят и обаяние, за разлика от Ленин."
"'Временното правителство ще се задържи,' каза Керински по време на интервюто,
"'въпреки болшевиките.'"
"Той изглеждаше рязък, отбраняващ се."
900,000 човека са дезертирали от 1-ви януари.
Това е 14% от руската армия. Аз...
Задушавам зелето. 'Щото си помислих, че би била хубава промяна.
Знаеш ли тази къща, където Рис Уилямс е отседнал?
Явно, банкерската дъщеря си е дошла в къщи в истерия завчера вечерта
'щото някаква жена, кондуктор в трамвая я нарекла "другарко."
Така че, след вечеря, всички те гласували,
че предпочитат немците пред болшевиките с десет на един.
Както и да е, социалните революционери помолиха британския посланник
да не споменава визитата им,
защото те вече са считани твърде далече в дясно.
И знаеш, това е същата група от хора,
която не можеше даже да видиш преди година, 'щото те бяха твърде далече в ляво.
Карсавина танцува тази вечер.
И, o, Мени Коморов казва, че Чарли Чаплин ще бъде...
Джак...
Благодаря, че ме доведе тук.
Ще стачкуват ли?
Говорите ли английски?
Говорите ли английски?
Говорите ли английски?
Говорите ли английски?
Говорите ли английски?
Говорите ли английски?
- Говорите ли английски?
- Да.
Ще стачкуват ли?
- Ню Йорк?
- Да.
- Знаеш ли Брум стрийт?
- Да!
Знам, но можеш ли да ми кажеш какво казва той?
- Живях там четири години.
- Наистина? Какво той...
Какво казва той?
Можеш ли да ми кажеш какво казва той?
Той казва не стачкувайте. Той казва не е правилно
да оставяме нашите руски войници на фронта без оръжия.
Далече си от Ню Йорк.
Той казва, че нашите руски войници на фронта
също стачкуват.
За това напускат фронта.
Какво е това?
Той каза, че работниците на Англия, Франция и Америка
ще бъдат оставени сами да се бият с Германия.
Кажи му, че не знае колко много работници
в Англия, Франция и Америка са против войната.
Живял си в Ню Йорк. Кажи му това.
Прав си, американецо.
Хайде, ти говори.
Хайде.
Кажи им за твоите американски работници.
Не, не мога да говоря тук, нямам никава акредитация да говоря тук.
- Аз съм американски...
- Акредитация? Каква акредитация?
Всеки има акредитация тук.
Той те моли да говориш.
Говори. Аз ще превеждам.
Искам само да кажа, че ако стачкувате,
американските работници няма да се чувстват предадени.
Те чакат вашия пример.
Те чакат вашето водачество.
Ако откажете да подкрепите капиталистическата военна машина,
те ще последват примера ви.
И ако работниците от цял свят се държат заедно,
войната може да бъде спряна.
Те ви подкрепят и ще се присъединят към вас в революцията!
Then, comrades, come rally
And the last fight Let us face
The Internationale
Unites the human race
Then, comrades, come rally
And the last fight Let us face
The Internationale
Unites the human race
Това е начинът.
Носач!
Конфискувам го.
Ще го взема това с мен във Вашингтон в сряда.
С какво право?
С правомощието на министъра на правосъдието.
Добре, опаковайте го.
- Министър на правосъдието?
- Министъра на правосъдието на САЩ.
Това е наопаки.
- Луис!
- Макс!
Как си?
Макс. Здравей!
Здравей!
O, Боже, Луис. Изглеждаш добре!
Боже, каквото и да си правила, трябва да го задържиш.
O, благодаря ти.
Той ще напише една велика книга, Макс, и аз ще чета лекции докато го прави това,
така че, можем да имаме нещо, от което да живеем.
И той ще пише където и да изнасям лекции.
И след това ще се върнем в Кротън
и той ще ми помогне да издам колекцията си от статии
за жени в революцията,
и след това ще си помагаме взаимно при издаването на книгите на другия.
Без повече разделяния. Наистина си обещахме един на друг, Макс.
Наистина се каним най-после а живеем собствения си живот.
Това е толкова вълнуващо. Боже, Макс, трябваше да бъдеш там!
Е, взеха записките ми. Всяка проклета бележка, която имах за книгата ми.
Могат ли да правят това?
Добре дошъл в къщи. Да вървим.
Хайде, хайде. Ще вземем записките ти обратно.
Ще напишеш книгата си.
Много се е случило. Сега какво, по дяволите, става тук, Джак?
Рабирам, че ти и Луис сте решили да бъдете щастливи?
Това е една много трудна ситуация
за една страна, която води една война,
когато един от съюзниците й има революция
и правителството е сменено.
Нещото, което направи фурора беше, че руснаците се оттеглиха,
и ние загубихме един съюзник.
Мислехме, че руснаците ще се върнат при нас.
Болшевишката революция, по това време,
беше най-поразителното събитие в историята на времето,
в цялата ера.
Пълната трансформация на руското общество,
и поемането от селяните и работниците
на държавния механизъм.
Това никога не се е случвало в историята преди.
You're a grand old flag
You're a high flying flag
And forever and e'er may you wave
You're the emblem of The land I love
The home of the free and the brave
Every heart beats true For the red, white and blue
Where there's never a boast or brag
Should auld acquaintance be forgot
Keep your eye on the grand old flag
Over There is not till 1918.
Over there, over there
Send the word, send the word
Over there That the Yanks are coming...
You know that one.
But the other one after Grand Old Flag,
or before, was I'm a Yankee Doodle Dandy.
I'm a Yankee Doodle Dandy
Yankee Doodle...
Real live nephew of my Uncle Sam
Born on the 4th of July
I've got a Yankee Doodle sweetheart
She's my Yankee Doodle joy
Yankee Doodle went to London Just to ride the ponies
I am the Yankee Doodle boy
Това беше голям хит.
- Вярвате ли в Бог?
- Извинете?
Това е лесен въпрос, г-це Брайант. Сега, искате ли да го повторя?
Съжалявам, за момент си помислих,
че ме попитахте дали вярвам, че има Бог.
Това е точно, което ви попитах.
Рабирам. Е, няма начин да знам.
Християнка ли сте?
Кръстена съм в католическа църква.
- Е, а сега християнка ли сте?
- Предполагам, че съм.
Вярвате ли в нашия бог Исус Христос?
Вярвам в учението на Христос. Под съд съм за магьосничество ли?
Г-це Брайант, кажете ми,
има ли неблагоприлични, страхуващи се от Бога християни сред болшевиките?
Трябва ли някой да бъде страхуващ се от Бога и християнин, за да бъде благоприличен?
Сенаторе, болшевиките вярват, че това е религия, особено християнството,
която задържа руския народ от толкова много векове.
- Г-це Брайант...
- Ако някой от вас някога е бил в Русия
и е видял селяните, може би щяхте да мислите, че те имат право.
По въпроса за благоприличието, сенаторе,
болшевиките взеха властта с лозунга, "Край на войната."
В рамките на шест месеца, те успяха да изпълнят обещанието си към руския народ.
Сега, настоящият президент на САЩ
отиде в тази страна през 1916, с обявление "без война".
За по-малко от шест месеца, ни вкара във войната,
и 115,000 млади американци не се върнаха.
Ако това е благоприлична, изпълнена със страх от Бога християнска постъпка,
дайте ми атеисти по всяко време.
Между другото, сенатор Овърмен, в Русия, жените имат право на глас,
което е повече от това, което можете да кажете за тази страна.
Г-це Брайант,
защитавате съветското правителство за тази страна?
Не. В тази страна не мисля, че това би проработило.
С други думи, искаш да кажеш, че червените се плашат?
Те се уплашиха или ние се уплашихме?
Но, ние не се уплашихме.
Те се страхуваха ,че съюзите ще нарастнат числено.
Едно радикално движение в Америка. те бяха уплашени.
O, разбира се.
Американците, те бяха уплашени до смърт от това, знаеш.
Че това можеше да се случи тук.
Разбира се. Всички бяха в смъртен страх
от това, че правителството ще се спусне върху тях.
ФБР или каквото е, не знаеш ли.
Трябваше да ги разобличим.
И веднъж казали на американския народ какво е комунизма...
Хората няма да имат нищо общо с комунизма сега.
Те знаят какво е това.
Но тогава, те не знаеха. Това беше едно ново нещо.
Общественото мнение беше здраво против всеки,
който имаше добра дума за руската революция.
Но Луис винаги споделяше това, което беше преживяла.
Донесох одеяла тук,
и едно тежко палто, тук.
Чейс и Санборн.
Ръкавици.
Благодаря ти, Джак. Всички останали ми донесоха шапки.
И Луис ти изпраша поздрави и това.
Шал. Много мило.
Стархувам се, че времето ви изтече.
Е,
продължаваме да се борим с това.
Ще кажеш ли на Макс, че бих искала една моя снимка в списанието?
И под нея, бих искала думите, "Депортирана през 1919."
"Правителството на най-могъщата страна в света"
"се страхува от тази жена."
Ще си те върнем обратно, E.Джи.
Революцията се нуждае от теб. Ще те вземем обратно.
Другарю, не напускам революцията.
В Русия, ще се присъединя към нея.
Аз ускорих депортацията на всички
чуждестранни комунисти. Всички чиждестранни комунисти.
Достатъчно лошо е да имаме един комунист с нас,
но да имаме чуждестанни комунисти, които не са поданици,
отричащи нашата форма на управление и нашата република
и всичко останало, те трябва да бъдат депортирани.
И дълго време водих една голяма борба за това.
Това не беше една много здравословна атмосфера.
Така че, когато Джон Рийд дойде,
е, той беше гласът на това, което обичах.
Той беше в състояние да влезе в най-спорната тематика,
комунизъм, болшевизъм.
Той беше считан за една от редките личности, които могат да направят едно нещо като това.
Той знаеше, че беше на прага на историята,
и той го написа по този начин.
- Едно докосване на това...
- Джак, върнах се!
Тук, вътре съм, скъпа.
Говорих с Едмънд и Алфред днес в Либърайтс.
- Какъв ден се очертава да бъде.
- Стой отвън, скъпа! Стой отвън, стой отвън.
Какво правиш там вътре? Всичко okей ли е?
- Не мога ли да помогна?
- Не, не, не, не!
Със сигурност мирише хубаво. Какво е това?
Стой отвън, скъпа. Какво трябваше Едмънд да каже?
Стой отвън, скъпа. Какво трябваше Едмънд да каже?
Каза, че след няколко седмици стоманолеярите ще стачкуват.
Той мисли, че най-малко 200,000 от тях, а може би цели 300,000.
Но не мисли, че има нещо, което да ги спре този път.
Така ли? Това е добре.
Все още ли мислиш да правиш статия за това? Аз мисля.
Е, наистина не мога да говоря сега, но каза ли каква е следващата стъпка?
Очевидно федералното правителство казва, че организаторите на стоманолеярите са червени.
Така че, това, което правят е да формират бюро за разследване
просто да разглежда подривната дейност.
И знаеш ли, с целият този разговор за ръководството на Американската федерация на труда,
които са в тайно споразумение със Стомана Тръст,
Алфред ме попита дали все още ще направя статия за Интернационалния работнически профсъюз.
Така че, казах, "Алфред, за момента не искам да отивам по-далече
- "от Ню Джърси."
- Наистина?
O, това е добре. Това е добре.
- Просто...
- Да, това е добре.
Сядай. Ще дойда след минутка.
Джак, какво правиш?
- Как му го каза това на Едмънд?
- Ще прочете статията за Дебс.
Okей, първото блюдо.
- Да?
- Сядай.
Сядай и си затвори очите. Сядай.
Okей.
O, мой.
Мой...
- Давай.
- O.
Какво мислиш?
Наистина? Ти сериозно ли?
Наистина? Благодаря на Бога. Щях да ги фламбирам,
но проклетите неща пламнаха сами в тигана.
Той определено беше главният импулс
в развитието на революционното движение
през историята му
на "Десет дни, които разтърсиха света".
"Десет дни, които разтърсиха света" беше, разбира се, шедьовърът му.
Той беше там, когато болшевишката революция започна.
И неговият репортаж за това беше най-добрият.
Макс Истман разказа тази история, че Джон Рийд слязъл,
с разрошена коса, знаете... И казал, че пише една книга
и да не го безпокоят десет дни.
И след това дойде "Десет дни, които разтърсиха света".
По общо мнение.
Това е един огромен, огромен успех,
и този успех напълно промени целия му живот, мисля,
'щото той откри, че има нещо, което можеше да прави добре,
фактически да прави по-добре от всеки друг.
"Другари, направили сме една голяма крачка напред в нашата програма
"да хванем Социалистическата партия за революция".
"Времето на дясното господство на партията е приключило."
"Те са паднали пред блестящия пример на революционна Русия"
"много лесно!"
"Другари, справили сме се по-добре отколкото можехме да си мечтаем."
"Лявото крило е спечелило 12 от 15-те места"
"за изпълнителния орган на Социалистическата партия,
"който включва мен, Едмънд МакАлпайн и Джак Рийд."
Той направи огромен скок напред от там.
Стана революционер от страната на работниците,
и нямаше повече илюзии за хора като Уилсън.
Всички ние имаме проблеми.
Не можеш да се измъкнеш от проблемите, не знаеш ли?
Но да поемеш проблемите на цялото човечество,
да спасиш цялото човечество,
Боже мой, това беше прекалено много даже за Исус Христос.
Не знаете ли, че той беше разпънат на кръст?
Как, по дяволите, очакваме да направим тези неща?
O.
Луис. Ти ли си?
Здравей, Хари.
Е, къде беше напоследък? Не съм те виждал от много време.
Така е. Това нещо цял ден ли ще продължи?
Възможно е. Бяхме изритани.
- Изритани от къде?
- Социалистическата партия.
- Чакай, чакай. Кой е изритан?
- Всички в тази стая.
Изпълнителният комитет ни изрита всички нас.
- Цялото ляво крило?
- Точно така. Анулираха изборите.
- Могат ли да го направят?
- Направиха го.
Ние сме мнозинство. Имаме вота.
Не бяхме изхвърлени от членовете.
Бяхме изхвърлени от ръководителите.
И говорите да направим точно това,
което изпълнителният комитет иска от нас да направим.
Дайте им партията без бой!
Да! И да организираме наша собствена партия!
По дяволите, Луис, Социалистическата партия е нашата собствена партия!
Бяхме избрани на власт от чрез от членовете
и не можем да бъдем изхвърлени от ръководителите.
Това е незаконно действие и ако водим борба в конвенцията, ще спечелим.
Защо трябва да водим борба?
Какво имаш предвид, "Защо трябва да водим борба?"
За какво стоим в една партия,
в която трябва да спечелим контрола от малцинството, не веднъж, а два пъти?
Е, какво е това, Луис? Искаш да кажеш, че ако трябва да водим борба за това, което заслужаваме,
тогава да върви по дяволите? Това ли ти е идеята за революция?
Бих искал да чуя повече за твоята революционна представа, Луис.
Моята идея за революция не е революция в собствената ми партия!
И идеята ми за социалистическа партия не е кръжок за дискусии!
Това е една партия на действието!
Добре! Добре.
Най-добрият пример, който можем да им дадем е да отидем в тази конвенция
и да поемем контрола над партията!
Не! Ние от нашата собствена партия!
И се надявам, че всеки тук, който вярва в болшевизма
ще бъде там тази нощ, за да помогне да основем тази партия!
Добре, но казвам, че грешиш,
и казвам, че ще бъда там на конвенцията на Социалистическата партия,
за да заема мястото, което ми принадлежи, и моля настойчиво всеки тук днес,
да бъдете там, за да заемете местата, които ви принадлежат!
Това е почти като да искат да бъдат отделени от масите.
Те искат да бъдат отделени от масите. В това е въпросът.
Да вървим.
И преди съм бил в малцинство.
Здравей.
Докато той харесваше манифеста в проект,
той е малко нервен по отношение на социално- патриотичната клауза.
- Извинете ме.
- Тактически, той ще има неприятности.
Ще доведе ли хората си в конвенцията или няма?
Човекът ще си беседва с теб теории цяла година.
Е, не мисля така. Той ще отиде с Фрайна.
Не е ли хубаво това? Той харесва манифеста. Какво ще кажеш за Карновски?
Не мисля, че ще имаме толкова много подкрепа колкото мислим, Джак.
Ще получим. Какво каза Карновски?
- Карновски каза не.
- Казвам ти, Джак...
- Просто като знаем за нашите собствени...
- Половината от хората на Фрайна биха дошли...
Влез! Луис, моля те, накарай я да млъкне, а?
- Здравей, Еди.
- Как може...
- Здравей, Еди.
- Здравей, Луис, Бен.
Здравей.
Еди, какво ще кажеш за Левин?
- Еди?
- Да.
- Какво каза Левин?
- Не се появи. Той...
Чаках повече от час.
- Левин не се появи.
- Това не е в стила на Левин.
Разбира се, че е. Къде ви беше срещата?
В Кейсис.
Сега, това ме изненадва. Това наистина ме изненадва.
Може да съм го изпуснал.
Наистина беше оживено.
- Може да си го изпуснал?
- Какво означава това?
Закъснях.
Колко закъсня?
Четиридесет, четиридесет и пет минути.
Нора започна отново да плюе кръв тази сутрин.
Трябваше да я заведа до клиниката,
и трябваше да чакам майка ми да дойде и да вземе детето.
Така че, си закъснял 45 минути.
Да. Мислех, че мога да успея. Наистина.
Добре, ще трябва да се свържем с човека. Как ще го направим?
Той е на път за Чикаго.
Това е една от причините, поради които мислех, че той все още е тук.
Чакай за минутка, мислеше, че той е все още тук?
- Да.
- Кой помоли за срещата, Еди?
- Кой помоли за срещата?
- Кой помоли за срещата?
- Левин ли искаше срещата?
- Да, мислех, че той я искаше.
Той ли ни се обади?
Не. Ние му се обадихме.
Тогава защо той би чакал? Ние искахме срещата.
Съжалявам.
Е, защо не се обади на един от нас да вземе някой, които да отиде на твое място?
Защото мислех, че мога да успея.
Искам да кажа, мислех, че човекът ще бъде все още там.
Мислеше, мислеше, мислеше. Опитай се да не мислиш прекалено много, Еди.
Не и когато другарите ти зависят от теб.
Бъди сигурен.
Добре, виж.
Имаме ли контакт за Левин в Чикаго?
Да се обадим на Сингър.
- Имаш ли му номера?
- Да. Е, навярно го имам.
Ето.
Благодаря.
Знаеш ли, може да работят по-добре,
ако сложиш нещо в стомаха си освен кафе.
Малко си суров с Еди, нали, предвид обстоятелствата?
Мислиш, че съчувствието ми може да помогне на съпругата на Еди?
Може да помогне на Еди.
Слушай ме. Изграждането на партията ще помогне на Еди.
Четири, осем, дванадесет...
Знаеш ли, мисля, че всички ние вярваме в едни и същи неща.
Но с нас,
са повече или по-малко нашите добри намерения.
И с Джак, това е една религия.
Нашият стар приятел Джак става сриозен с нас.
Okей. Здравей, Франк, как си?
Как си?
Извинете ме. Какво става тук?
Никой не се допуска без червена карта. Това е заповед на изпълнителния орган.
Е, аз съм в изпълнителния орган, както и той, както и той...
- Никой не се допуска без червена карта.
- От къде да вземем червените карти?
Ще трябва да ги вземете от организационния комитет.
И къде е организационният комитет?
И къде е организационният комитет?
Не знам.
Не мисля, че той иска да влезем там.
Е, начинът да се вземе залата е да се вземе залата.
Едмънд!
Едмънд! Джак!
Okей. Да вървим. Да вървим. Хайде, от тук!
За да предложа дневния ред, бих искал да прочета едно съобщение
от организационния комитет до членовете.
Може ли ред там отзад, моля?
В дъното на залата, може ли...
Сержант, бихте ли погледнал какво става там отзад?
Дами и господа, изглежда имаме една група от неканени гости,
които се опитват да поемат контрола над тази конференция.
Няма да им позволим да го направят.
Сега, моля, моля ви седнете. Тази пътека ми е необходима свободна.
Сержант, трябва ми тази пътека свободна!
Моля ви, всички, седнете.
Сега, тези са болшевишки симпатизанти,
които се опитват да поемат ръководството на тази партия и ние няма да им позволим.
Полицията идва.
Тези хора не са социалисти. Tези хора са просто бандити!
Виждате ли сега? Това е болшевишка тактика!
Хайде, делегати. Тези хора са измамници!
Те не бяха избрани за ръководство на тази партия.
Дами и господа, полицията идва!
- Виждате ли? Полицията.
- Какво, по дяволите, е това?
Това е единственият начин, по който изпълнителния комитет може да остане на власт,
е чрез използването на капиталистическата полиция.
Извадете червените си карти!
Те ще прибягнат до каквато и да е тактика, за да държат работническата класа
далече от истинското им ръководство, защото те се страхуват от революция!
Служители, който няма червена карта не е за тази зала.
Вдигнете червените си карти.
Всичко е наред. Отиваме си. Не трябва да ни изхвърляте.
Ако искате да знаете къде е истинското ръководство
на Социалистическата партия на Америка,
ще бъде в сутерена на тази сграда след пет минути...
- Червени карти, всички!
- ...и сте добре дошли да се присъедините към нас.
Искам всеки, който няма червена карта да излезе от тази зала.
Другрю Председател, предлагам незабавно да се обявим
за истинска комунистическа партия,
и да се наричаме Комунистическа работническа партия на Америка.
Подкрепям това предложение!
Е, вижте, ако ще имаме една истинска революционна партия,
мисля, че това, което трябва да направим е да разберем от американския работник
какво той иска най-вече и след това трябва да му обясним
с термини на работническото движение като цяло.
Това, което трябва да направим е да го накараме да иска повече.
Трябва да го накараме да иска цялата проклета революция.
Онези хора на горния етаж мислят, че Карл Маркс е някой,
който е написал един добър антитръстов закон принцип.
И дали ще наречем нашата партия Социалистическа работническа партия
или истинската комунистическа... Както и да наречем партията,
няма значение, защото това...
Здравей, Луи, загуби ли се?
Не. Не съм се загубил. Тук съм, за да кажа на приятелите си,
че новосформираната комунистическа партия на Америка
се събира в Руската федерация на Блу айлад авеню.
Вашите заявления са добре дошли.
Ще бъдат разглеждани индивидуално.
Ще разглеждаш нашите заявления?
Ние ще кандидатстваме при теб за членство?
Другарю председател, бих искал да разгледаме този въпрос, моля.
Беше направено предложение и беше подкрепено,
че незабавно да се обявим за истинска комунистическа партия
и да се наричаме Комунистическа работническа партия на Америка.
Всички, които подкрепят, моля, изразете съгласие с утвърдителен отговор.
Да!
Против? Предложението е прието.
Другари! Другари!
Другари, момента не е подходящ да водим борба един срещу друг.
Трябва да бъдем обединени в борбата ни срещу капиталистите.
Трябваше да помислиш за това преди шест седмици, Луис.
Ако твоите хора бяха останали с нас, щяхме да имаме мнозинство,
и щяхме да държим в ръцете си конвенцията горе.
Имаме пет пъти повече членове от вас!
Луис, аритметиката ти е като политиката ти.
ще бъдем в Руската федерация на Блу айланд авеню.
Надявам се да видя някои от вас там.
Другарю председател, предлагам незабавно да изпратим делегат в Москва,
за да получи политическо признаване от Комунистическия интернационал
на Комунистическата работническа партия на Америка,
- и този делегат да бъде Джак Рийд.
- Подкрепете предложението!
Беше направено предложение, което беше подкрепено, да изпратим Джак Рийд
в Москва незабавно като делегат на интернационала,
за да получи политическо признаване от Коминтерна
на Комунистическата работническа партия на Америка.
Всички, които подкрепят, моля, изразете съгласие с утвърдителен отговор.
Да!
Против? Предложението е прието.
С първият въпрос ще бъда попитан...
Добре, благодаря ви.
Добре, другари, с първият въпрос ще бъда попитан
от Коминтерна - ще бъде за приемането на членове,
мисля, че трябва да бъда много ясен каква е нашата позиция
по отношение на Чуждестранната езикова федерация.
Ще трябва да кажа точно какви са нашите условия
за разлика от всяка друга група,
и мисля, че ще трябва да го изясним това в нашия комитет по съставяне на политическата платформа
и да бъде много ясно в манифеста.
- Успех в Москва, Джак!
- Okей, Хари.
Е, предполагам, вие момчета мислите, че можете да ръководите вестника без мен.
Здравей, Джеси.
Добро момиче.
- Здравей.
- Здравей.
Нека да те улесня, Джак. Няма да дойда с теб.
И ако отидеш, не съм сигурна, че ще бъда тук когато се върнеш.
Луис, знаеш, че Коминтерна не познава Едмънд или Алфред
от Ню Йорк Янкис. Те познават мен.
Някой трябва да отиде там, който има опит.
Ще се върнем до Коледа.
Не можем да се обединим с Фрайна.
Не можем да се разберем с него за приема на членове.
Той не би приел половината от хората ни.
Човекът няма да направи нищо освен да отчужди от себе си
потенциална широка база за подкрепа.
Той е социологически изолиран,
програмно е невъзможно да се справи с...
Искаш да кажеш, че ти е необходим поддръжник?
Не прави това, Луис.
Преди шест месеца, бяхте приятели.
Тези хора могат едва да говорят английски.
Те дори не искат да бъдат интегрирани в американския начин на живот.
Чуждестранната езикова федерация няма да създаде болшевизъм в Америка,
нищо повече от яденето на борш няма да създаде.
Това, че си руснак не прави революция.
Мислиш ли, че американските работници
ще бъдат допуснати от руските федерации?
Или един изолиран италиянец като Луис Фарайна?
Той няма възможност да води една революция в тази страна.
За разлика от теб?
Просто казвам, че революцията в тази страна
няма да бъде водена от имигранти.
Революция? В тази страна? Кога, Джак? Просто след Коледа?
Е, какво мислиш , че можехме да направим със стачката на стоманолеярите,
ако бяхме готови?
30,000 партийни членове, всичките въоръжени с една обединена теория и програма,
водещи 365,000 стоманолеяри?
Това, което е необходимо е ръководство.
И ще го получим с получаването на политическо признаване от Москва.
- Трябва да отида.
- Не трябва да отиваш.
Ти искаш да отидеш. Искаш да отидеш, тичайки по целия свят, говорейки бомбастични фрази и суперлативи
и вземащ решения и организиращ партийни съвещания.
Каква е разликата между Комунистическата партия
и Комунистическата работническа партия
освен ,че ти ръководиш едната, а той ръководи другата?
- Поел съм ангажимент.
- За какво?
За тънката разлика между коя половина на лявото ляво
е призната от Москва като истинската Комунистическа партия в Америка?
За дребните политически кавги между шаблонни и без чувство за хумор политици,
губещи си просто времето с догмата на левицата?
губещи си просто времето с догмата на левицата?
Да получиш одобрение от един комитет в Русия,
който ти наричаш Интернационал
за групата ти от 14 интелектуални приятели в сутерена,
които се предполага да кажат на работниците от тази страна какво искат,
дали го искат или не?
Пиши, Джак.
Ти не си политик, ти си писател.
И писането ти е направило повече за революцията
отколкото 20 години от тези вътрешни борби могат да направят и ти го знаеш.
Ти си един човек на изкутвото, Джак.
Не отивай.
Не бягай от това, което правиш най-добре.
Джак.
Ще се върна до Коледа.
Отивам в града. Кога тръгваш?
Утре.
- Разбирам.
- Ще се върна до Коледа.
Ще бъдеш ли тук?
Не знам. Ще те видя когато те видя.
Ето. Паспорта и документите ти. Името ти е Джеймс Гормли.
Сега върви!
Е, г-жо Рийд. Седни.
Какво мога да направя за теб?
Здравей, Джийн. Как си?
Чудесно. А ти?
Чудесно.
Седни.
- Как е Джак?
- Той е добре. В Русия е.
- Така ли?
- Да.
Опитва се да получи политическо признаване от Коминтерна
за Комунистическата работническа партия.
Виждаш, разделиха се на две различни фракции.
А ти? Оставена насаме с работата си отново?
Не.
Е, всъщност, да, но работата ми е различна сега.
Изнасям много лекции за това, което видях в Русия.
A, да, Русия.
Русия е била добра към теб и Джак.
Дала ти е начин да срещнеш хора, а на него причина да напусне дома.
Русия.
Русия.
Наистина ли си толкова циничен или си ми ядосан?
Наистина съм толкова циничен. Защо бих ти бил ядосан?
Джийн, ако си бил в Русия,
никога не би бил отново циничен за нищо.
Би видял хората преобразени. Обикновените хора.
Луис, нещо в мен се стяга когато едни американски интелектуални очи блестят
и започнат да ми говорят за руския народ.
- Чакай...
- Нещо в мен казва, "Внимавай".
"Една нова версия на ирландски католицизъм се предлага за твоя вяра."
- Това не като това.
- И се чудя защо
една прекрасна съпруга като Луис Рийд, която току що е видяла новия смел свят
си седи с едно цинично копеле като мен
вместо да припка по цяла Русия със съпруга си идеалист.
Това почти си заслужава да си смениш вярата.
Е, беше грешка да идвам.
За двама радикали, ти и Джак имате много среднокласни мечти.
Джак мечтае да може да активизира американския работник,
чиято мечта е да бъде достатъчно богат, за да не трябва да работи
в една революция, водена от неговата партия.
И ти си представяш, че ако разискваш революцията с един мъж
преди да си легнеш с него,
това ще бъде мисионерска работа, по-добре от секс.
Съжалявам да видя теб и Джак толкова сериозни за вашите развлечения.
Това е определено разочароващото в теб, Луис.
Имаше по-лек допир когато предлагаше свободна любов.
Момче, станал си твърде критичен, нали, Джийн?
Просто се облегна назад и ни анализира всички нас.
Двулична жена, която предлага свободна любов и след това се омъжва,
властна журналистка, която се присъединява към революцията
вместо да я следи,
радикали от средната класа, които идват да търсят секс
и след това говорят за Русия.
Това трябва да изглежда толкова долно за един мъж като теб,
който има куража да седи на задника си и да наблюдава човешката непълнота
от вътрешността на бутилката.
E, никога не съм те видяла да направиш нещо за някого.
Никога не съм те видяла да дадеш нещо на някого,
така че, мога да разбера защо може да се съмняваш в мотивите на тези, които дават.
Но каквито и да са мотивите на Джак, как...
Изглежда съм докоснал една рана.
Ти си един наранен кучи син,
и каквото и да съм ти направила, ти си ме накарал да си платя за това.
Луис.
Джеси!
Хей, Джес, хайде! Ела тук, Джес.
Джеси, ела тук.
Джеси.
Джеси?
Джеси?
- O!
- Добър вечер.
По заповед на министъра на правосъдието на САЩ,
A. Митчел Палмър, имам заповед тук
за ареста на един Джон Сайлас Рийд.
Погледни на горния етаж, Франк.
- Арест за какво?
- Подмолна противодържавна дейност.
- Къде е той?
- Какво искаш да кажеш с подмолна противодържавна дейност?
Г-жо, не ме питайте. Питайте Удроу Уилсън.
Просто ми кажете къде е той.
Не допускам, че има вероятност
да сте един болшевишки агитатор, нали?
Защо просто не се огледате наоколо и да видите колко агитиран ще сте?
През 1919,
нямаше повече
от четири или пет американци,
които бяха ходили в Русия,
защото страната беше обсадена от всички страни.
По-право казано, би ви било забранено да отидете, и вие можете да отидете само нелегално.
Това беше много опасно да отидеш през Финландия.
Защото финландците бяха едно бяло правителство,
и те яростно се противопоставяха на червените.
Те решиха да задушат
болшевишкото революционно пеленаче в неговата люлка.
И 16 армии влязоха в Русия от изток и от запад,
с цел да ликвидират болшевиките
и да унищожат революцията
и възстановят християнската цивилизация на полагащото й се място.
Говори на английски.
Вземи си лимон. Няма да го видиш за дълго време.
Благодаря ти. Просто искам да знам, дали мислиш, че бях ясен
- в това , което казах за...
- Пределно ясен.
Сол?
- Сол?
- За лимона.
Благодаря ти.
Виждам, че ядеш лимона с кората.
Преборва скорбута. Както и кромида.
Заедно, те се борят по-добре.
Виждаш, какво наистина исках да направя
като те попитах за честното ти мнение, дали ние...
Мислиш, че ще получим одобрение от комитета.
- Питам неофициално, разбира се.
- Неофициално?
Неофициално, не знам.
Да, е, това е толкова...
Това е един специфичен американски проблем и аз...
- Мислиш, че бях ясен?
- Съвсем ясен.
В този случай, обаче, яснотата не гарантира непременно одобрение.
Е, не знам. В този случай, мисля, че може и да гарантира.
Знаеш ли, фактически, аз не...
Това, което наистина искам да направя е да направя един подробен доклад
за изпълнителния комитет, за да прочете за условията в Америка.
Виждаш, бих искал в този доклад да се занимая с цялата история
на Американската федерация на труда.
Бих искал да се занимая с подкрепата им на войната, виждаш.
И ще говоря за преследването на международния работнически профсъюз,
и ще се занимая с изграждането на патриотичните общества,
и капитулацията на водещите общества.
- Ще се... Прекалено бързо ли говоря?
- Не, не. Продължавай.
И така, ще се занимая със зараждащата се войнственост на американската работна ръка.
Ще говоря за главните стачки в Сиатъл и Уинипег,
бостънската политическа стачка.
Ще разисквам планът на Пламб, и специално отношението
и политиката на Американската федерация на труда и Интернационалния работнически профсъюз към тях.
Сега, след това, мисля, че е важно...
Другарю Рийд, Изпълнителният комитет на Коминтерна
е взел решение против одбрението на Комунистическата работническа партия
или Комунистическа партия на Америка,
и нарежда двете партии да се слеят незабавно.
Седнете тук, другарю Рийд.
Този път, обичайното ви място, както можете да видите,
сега е заето от одитори на доклада ви за американските условия.
Едно най-задълбочено изследване. Много, много ясно.
Благодаря ви.
Очевидно, не беше достатъчно ясно.
Другарю Радек,
мисля, че трябва да има някаква грешка
за уреждането на пътуването ми за връщане в САЩ.
Е, изглежда като че ли съм помолен да докладвам на Бюрото за пропаганда.
Точно така.
Другарю Рийд, Изпълнителният комитет е решил,
че сте много необходим на Бюрото за пропаганда.
Планираме да останете в съветска Русия до юли.
Добре дошъл сте в Бюрото по пропаганда.
Е, много ви благодаря,
но мислех, че тези приготовления за пътуването ми са направени.
Трабва да стигна до латвийската или финландската граница.
И до коя граница бихте предложил, другарю Рийд?
Е, разбирам ,че пътуването с влак е много опасно в момента...
Защо му е необходим влак?
Защото имам неотложни лични съображения и отговорности
- в САЩ и аз...
- От какво естество?
- Извинете ме?
- От какво естество?
- Имам семейство.
- Всички ние имаме семейства.
Е, мога да говоря само за себе си и трябва да видя съпругата си.
Много е спешно,
и моля само за единично място във влака.
Но вие имате място във влака!
Имате място във влака на тази революция.
Вие сте като толкова много други най-добри революционери.
Един от инженерите на локомотива на този влак,
които дърпат тази революция по релсите на историческата необходимост,
положени от партията.
Не можете да ни напусните сега. Не можем да ви заменим.
- Какво право имате да да напускате...
- Не съм сигурен.
Да направите какво? Да видите съпругата си?
Миналата година на интернационалния конгрес
научих, че синът ми е много болен от тиф.
Не отидох да видя сина си,
защото знаех, че съм необходим където ме е сложила партията.
Това, което не разбирате е...
Бихте ли искал да се откажете от този момент в живота ви?
Бихте ли получил някога този момент отново?
- Аз не се отказвам от революцията!
- Другарю Рийд, вие сте един писател.
Хората познават и уважават работата ви.
- Вие говорите с тежестта на чувството.
- Другарю Зиновиев,
за изминалите осем седмици,
бях напълно неспособен да комуникирам със съпругата ми
или с другарите ми в САЩ.
Необходимо ми е да се върна. Бих искал вашата помощ.
Другарю Рийд, винаги можете да се върнете към личните си отговорности,
както и аз.
Вие не можете никога, никога да се върнете към този момент в историята.
Съжалявам.
Нямам право да ви нареждам за вашия собствен живот.
Вие знаете по-добре от мен.
Може би това беше невъзможно да се излезе от Русия.
Имаше бели армии навсякъде,
така че измъкването не беше и мечтано.
Имахме съобщение от Джак.
Той беше в затвор във Финландия където не можеше да комуникира свободно.
Но той ми извести
да предам съобщение на Луис.
И си спомням, вървейки към Луис, тя живееше близо до мен.
Вървях към апартамента на Луис на Патерсън плейс,
и прекарах една вечер с нея, говорейки за Джак,
и тя говори много сериозно за положението на Джак.
Г-жо Рийд, САЩ не могат да се намесват
във вътрешните работи на Финландия.
Опитвате се да ми кажете, че американския консул
- не може да ви даде никаква информация?
- Страхувам се, че няма нищо,
- което Държавния департамент може да направи.
- Не ми пробутвайте този боклук.
Ако името му беше Рокфелер, би имало нещо, което може да направите.
Г-жо Рийд, ако името на съпруга ви беше Рокфелер,
мисля, че едва ли би бил под обвинение
за заговор за сваляне от власт на правителството на САЩ.
Той има само един бъбрек. Той може да е опасно болен.
Това е една възможност, която съпругът ви прие, г-жо Рийд,
когато напусна САЩ без изходна виза или паспорт.
Приятен ден, г-жо Рийд.
САЩ участваха със съюзниците
във военния поход против Съветския съюз
в един опит да ги завладеят, да ги овладеят,
и да поставят друго правителство. O, да. Да.
Имаше една примка,
която да бъде стегната около Русия,
което ви дава една представа как една цяла страна
може да бъде обкръжена от изток, запад, юг и север.
Вашето име и името на контакта ви във Финландия.
Вашето име и името на контакта ви във Финландия.
Не знам какъв цвят...
Просто ще го взема сам.
- Би ли взел малко...
- Били искал да го направим сега?
- Okей.
- O, okей.
- Добре.
- Разбирам.
От върха?
O, разбирам. След това направиха карта.
Тери разговаря с мен.
Луис, не мисля, че осъзнаваш колко трудно е това пътуване за една жена.
Трябва да стоиш настрана.
Ако въобще стигнеш до там, би ти отнело шест месеца, за да...
Тери каза, че той мисли, че ти можеш да ми уредиш товарен кораб
- до Норвегия.
- Не знам защо го казваш това.
Знаеш ли какво искам да кажа?
Седни.
Искам да говоря с теб за нещо.
...посочва картата.
Мога да отида.
Мога да постъпя като моряк. Не би имало задавани въпроси.
Мисля, че при тези обстоятелства...
Не ме гледай така. Джак Рийд е мой приятел.
Няма да позволя кучия син да гние в затвора.
Просто ми изглеждаше, че не съм интересен като...
...и в този момент...
Okей.
Не се ли предполагаше да намине към мен за това?
Ще говоря с Тери сутринта.
Където кръстът е направен...
Иска ми се този кучи син да можеше да играе.
Кръвното ти налягане е много високо.
Те ми дават само някаква солена риба.
Кръвта в устата ти е от венците.
Имаш скорбут.
Един впечатляващ нюанс на червено, другарю.
Можеш ли да изпратиш една телеграма на съпругата ми?
Г-н Рийд, имам нещо за вас.
- Има ли телеграма?
- Все още няма нищо.
Трябва да взимате едно от тези прахчета в чаша вода, веднъж дневно.
Изпратила ли ми е известие тук?
Те няма да кажат. Нашите хора не могат да разберат нищо.
Свободен сте.
Знаеш ли, трябва да ти кажа, напълно загубих дирите на Джон Рийд.
Но това, което чух беше,
че болшевиките размениха някакви финландски професори
за освобождаването на Джон Рийд.
Джон Рийд.
Тук сме, за да ви приветстваме с добре дошъл.
Може ли да ме заведете до телеграфната служба?
- Да. Качвай се.
- Благодаря ви.
"Луис Брайант, Кротън-на..."
Хъдзън.
"...Хъдзън, Ню Йорк, САЩ.
"Аз съм в безопастност. Стоп."
"Моля, свържи се..."
Свържи се. Моля свържи се.
"Свържи се с телеграфната служба в Петроград. Стоп.
"Не съм получил известие от теб. Стоп.
"Моля за... прости..."
Моля прости за Коледа.
"Моля прости Коледа. Стоп. Любов, Джак."
Можете ли да изпратите това веднага?
Другаря Ленин каза,
би разменил за Джон Рийд петдесет професора.
"Луис Брайант, Кротън-на-Хъдзън,
"Ню Йорк, САЩ."
- САЩ.
- "САЩ. Незабавно."
- Незабавно връщане...
- "Незабавно връщане..."
- ... САЩ...
- "... САЩ..."
- ...невъзможно.
- "...невъзможно."
- Луис Брайант, Кротън...
- Кротън.
- "Кротън-на..."
- Кротън-на-Хъдзън.
"кротън-на-Хъдзън, Ню Йорк, САЩ.
"Все още без вест от теб. Стоп. Нямам постоянен адрес. Стоп."
"Луис Брайант. Кротън-на-Хъдзън, Ню Йорк, САЩ.
"Трябва да знам, добре ли си? Стоп."
- "Не..."
- Не разбирам.
"Не разбирам защо нямам вест от теб. Стоп."
"Луис Брайант. Кротън-на-Хъдзън, Ню Йорк, САЩ.
- "Нужна..."
- Нужна ми е вест.
"Нужна ми е вест от теб. Стоп. Не разбирам мълчанието ти. Стоп"
"Луис Брайант. Кротън-на-Хъдзън,
- "Ню Йорк, САЩ."
- Провери ли Р-И-Й-Д?
Да. Да.
И провери Р-И-И-Д също?
Търсила съм Р-И-И-Д,
Р-И-И-Д,
Р-И-Д. Търсила съм Голдман и Брайант.
Аз съм просто... Извинете ме. Една секунда.
Ако, ако...
Мислех, че има някакъв друг начин за правописна грешка в името.
- Погледнахте също и за Р-И-И-Д?
- Да, другарю Рийд.
- Да, да. Какво искате?
- Има много хора, които чакат.
- Извинете ме.
- Ако дойде нещо, ще ви уведомим.
Какво си чул?
Не много. Какво си чула?
Не чувам. Чакам. Опандизили са още анархисти.
Но са направили Бил Шатоф началник на Сибирската железница.
Те се държаха с мен много добре и си спестявам преценката.
- Е, това е разумно.
- Има толкова много, което не разбирам.
Има гори, който са в близост и лесно се стигат от Петроград.
Защо този град замръзва?
Попитах Зиновиев.
Той каза, че враговете ни са разрушили всички средства за транспортиране
и са убили конете ни както и мъжете ни.
Как бихме стигнали до там?
Казах, "Какво ще кажеш за хората в Петроград?
"Могат да отидат там пеш и да влачат дървата с въжета."
Казах, "O, да, бе, това би направило хората по-топли,
"но това би попречило на прилагането на основната политическа линия."
- Получаваш писма от Америка, E.Дж.?
- O, да.
Всички отворени от Министерство на правосъдието. Надявам се, че се наслаждават на това, което четат. Аз не.
Така че, го попитах, "Какви са основните политически линии?"
Той каза, "Съсредоточване на всичката власт в ръцете"
"на пролетарския авангард".
"Авангардът на революцията, който е Комунистическата партия."
Някой спомена ли Луис?
Не мисля. Нямаш ли вест от нея?
Пратил съм й телеграми, но не получавам никакъв отговор.
- От колко време?
- От дълго време.
Чакай.
Рийс Уилямс я спомена в писмото си.
Той също няма вести от нея.
Какво каза той?
Мисля, че каза, че се е опитал да се свърже с нея
по някое време след Коледа, но тя е била напуснала Ню Йорк.
Колко отдавна беше това?
Е, знаеш как тези писма отнемат няколко месеца, за да стигнат тук.
По времето когато ги получа, който ги е пратил е или в затвора или депортиран.
- Това е.
- Кое?
- Там.
- Рийс Уилямс.
O.
- Първо си заминават очите, после и краката.
- Да.
Да, не разбирам също и ситуацията с горивото.
Не знам...
Той казва, че изглежда тя е извън града.
Това е всичко, което каза?
Да.
Какво каза за O'Нийл?
O'Нийл? Нищо.
Хайде, какво каза?
Нищо.
може ли да го видя?
Съжалявам.
Просто не знам къде...
Джак, седни.
Ако Луис беше дошла тук,
тя би трябвало да напусне САЩ нелегално,
след това да живее в изгнание с теб и никога да не си отиде в къщи отново.
Всичко в името на революцията, тя никога не е била някаква част от това.
Защо тя да трябва да е?
Ти избра живота на революционер.
Тя не.
Твоите телеграми само съсредоточват внимамието на Министерство на правосъдието върху нея,
и в най-противодържавното нещо могат да я обвинят,
защото ти е съпруга.
Остави я намира.
Остави я да избира нейното собствено бъдеще.
Защо не ми е отговорила?
Мисля, че ти е отговорила.
Той е бил освободен. Те няма да ми кажат къде е.
Знаеш ли, тя беше много мразена
заради нейната екстравагантност в обличането.
Е, отдавна, някой ми каза,
"Хора, които...
"Жени, чиито живот е бил в опастност
"за дълго време са винаги най-екстравагантни."
Другари, като погрешно ръководен, както много от техните политики,
Международният работнически профсъюз е един революционен съюз,
а Американската федерация на труда не е.
Да мислим, че можем да филтрираме Американската федерация на труда
и да я обърнем към революционна политика е безнадеждно.
Превод.
Другари, това е грешен превод.
Това не е, което той каза.
Какво казва той?
За нас, за да привлечем вниманието от трибуната на Конгреса,
трябва да минем
от нашия английски език на официален немски език,
на италиански или испански, или френски език.
- И след това, когато отговорът от...
- Какъв е вашият въпрос, моля?
Просто по въпроса за работническия профсъюз,
можем ли да ползваме английския език като официален език
от мястото на представителите на Конгреса?
Другарю Рийд, това е третия път когато повдигате това предложение!
Въпросът беше решен.
Трябва да преминем към националните и колониални въпроси!
Истинските революционни работници в САЩ
напуснаха Амер.федерация на труда много отдавна
и се присъединиха към Интернац.раб.профсъюз.
Трябва да накараме руснаците да разберат това,
и за това искаме вашата подкрепа
да удължим заседанието на конгреса и да продължим дебата.
Джак, okей ли си?
- Говори ли със Садул?
- Да, говорих.
Другари, все още съм против да прекратим разискването тук.
Мисля, че тази дискусия се приключва,
за да се избегне изслушването на американската и британска делегации.
И ако няма друга причина освен тази,
това показва, че тази дискусия трябва да продължи.
Другаря Радек използва тази забележка
като един аргумент и като резултат, той не иска да говори за това.
Това, което Рийд казва не се различава от прекомерен страх от изопачаване на истината.
Той продължава ден и нощ и има нахалството да твърди,
че дискусията е прекъсната,
поради страх от великата мощ на Джон Рийд.
Другарю Рийд, вие може да имате време да дискутирате това до утре сутринта.
Другите хора нямат време.
Другарю Радек, другите хора, които нямат време за тази дускусия
са 101 лидери на Международния Работнически профсъюз,
които са в затвора днес в САЩ,
заради революционните си възгледи.
И ако обърнем гръб на тези другари
поради някаква празна надежда да радикализираме Американската федерация на труда,
което не може да бъде направено, това е позор.
Дискутирали сме това в продължение на шест заседания на тази комисия.
Прекарахме целият ден днес да обсъждаме това,
и намеквате, че се опитваме да отхвърлим въпроса?
Не сме имали достатъчно разискване...
Не сме имали достатъчно разискване за моя приятел тук,
за да схванем, че Луис Фрайна и аз мислим еднакво по този проблем.
Всеки американец в нашата делегация,
- всеки човек в английската делегация...
- Вие сте член на този комитет.
Вие не сте независима политическа партия.
Другарю Зиновиев, няма да бъда смазан от този комитет,
който няма подходящо обучение по този проблем.
От фактът...
Дискусията е закрита.
Все пак, ако другарят Рийд иска да направи изявление,
ще има две минути да го направи.
Бих искал само да кажа, че от името на американските делегати,
че ще откажем да гласуваме за тези тезиси,
и че самият аз ще се напусна мястото си в този комитет.
Джак, мисля, че трябва да го приемем.
Мечтата, която имахме умира в Русия.
Ако болшевизмът означава селяните да вземат земята,
работниците да вземат фабриките,
Русия е едно място където няма болшевизъм.
Знаеш ли, мога да споря с полицаи, мога да водя борба с генерали.
Не мога да се оправя с един бюрократ.
Мислиш, че Зиновиев не е нищо по-лошо от един бюрократ?
Съветите нямат повече автономия на местната власт.
Централното управление има цялата власт.
Цялата власт е в ръцете на няколко човека
и те съсипват революцията.
Те унищожават всяка надежда на истинския комунизъм в Русия.
Те слагат хора като мен в затвора.
Моето разбиране за революция
не е едно непрекъснато изтребване на политическите дисиденти,
и не искам да участвам в това.
Всеки един вестник беше закрит
или поет от партията.
Всеки, за който има даже смътно съмнение да е контра революционер
може да бъде изведен и застрелян без съд. Къде свършва това?
Всеки кошмар ли е оправдан
в името на съпротивата срещу контра революцията?
Мечтата може и да умира в Русия, но аз не.
Може и да отнеме известно време. Махам се.
Звучиш като че ли си малко объркана от революцията в действие, E.Дж.
До момента, ти си се занимавала с това само на теория.
Какво си мислеше, че ще бъде това нещо?
Една революция с консенсус
където всички ние седим и се споразумяваме над чаша кафе?
Нищо не сработва.
Четири милиона души умряха миналата година.
Не от водене на война,
умряха от глад и тиф в една милитаристична полицейска държава,
която потъпква свободата и човешките права,
където нищо не сработва.
Умряха, защото френската, британската и американската блокада
прекъснаха всички хранителни и медицински доставки
и защото контрареволюционерите са саботирали фабриките,
и железниците, и телефоните, и защото хората,
бедните, невежи, суеверни, неграмотни хора,
се опитват да ръководят нещата сами, просто както ти винаги си казвала, че трябва да го направят,
но те все още не знаят как да ги управляват.
Наистина ли мислеше, че нещата ще проработят веднага?
Наистина ли очакваше, че социалната трансформация
ще бъде нещо друго освен един смъртоносен процес?
Това е война, E.Джи. и трябва да се борим с това както водим война,
с дисциплина, с терор, със стрелкови взводове,
или просто се отказваме от това.
Тези четири милиона души не умряха при водене на война.
Умряха от една система, която не може да сработи!
Това е само началото, E.Джи.
Не се случва по начина, по който мислехме, че ще се случи.
Не се случва по начина, по който искахме,
но се случва.
Ако сега излезеш от това,
какъв смисъл има целия ти живот?
Може ли да ми кажеш дали оставката ми вече е готова за подпис?
- Готова е.
- Добре.
Може ли да я видя?
Благодаря ти.
- Благодаря ви, другарю Рийд.
- Добре дошъл отново, другарю Рийд.
Сега ще си в състояние да представяш американските работници
на предстоящия конгрес в Баку,
за да вдъхновяваш революцията сред хората от Средния Изток.
Приготви се за едно трудно пътуване.
Нашият единствен маршрут е през разделената територия.
Някои от тези разнасящи се интелектуални слухове,
че той после си е променил мнението,
опитвайки се, знаете,
показват, че той се е вразумил.
Това е абсурдно.
Тези мъже, е, даже не си ги спомням.
Не искам да си ги спомням.
Всички влакове за Баку са отменени, поради атаките
на контрареволюционерите.
Трябва да има някакъв влак до Баку.
Всички влакове до Баку са отменени,
поради атаките на контрареволюционерите.
Трябва да има нещо до Баку.
Луис?
Ема?
Ема.
Ема.
Как, за Бога, влезе в Русия?
- Нямах представа колко време ще отнеме това.
- Така, ще почакаш за малко.
Докато стигнеш там той ще се е върнал тук.
Влизай. Влизай.
O, съжалявам.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Тук. Луис, седни. Седни.
Искам да ти кажа нещо.
Късно е, знам.
Искам да ти благодаря за този шал.
O, да.
Грешах по отношение на теб.
Както и аз.
Американските нефтени компании се опитват да създадат
един световен монопол върху петрола.
През 1898, филипинците въстанаха срещу жестокото колониално правителство на Испания.
Но след като испанците бяха изгонени...
Американците са обещали на филипинците независимост.
Скоро една независима филипинска република ще бъде оповестена.
Правителството на САЩ изпрати войници и моряци там...
...под една диктатура по-лоша и от британските тирани.
За какво е това?
Те те подкрепят за твоя призив за свещенна война
на исламския народ против западните неверници.
Извинете ме, другарю Рийд.
Те казаха, че не сте доволен от превода на речта ви.
Превеждах от немски на тюркск,
а другаря Осински от руски на немски.
Руски?
Кой първо го преведе на руски?
Е, не знам.
Те вече бяха на руски когато го взех
от канцеларията на другаря Зиновиев.
- Съжалявам за моя английски.
- Английският ви е добре, другарко.
Зиновиев, ти ли направи преводите на речта ми?
Аз ги ръководех. Да.
Не казах "свещенна война." Казах "класова война."
Позволих си да променя една или две фрази.
Да, е, не допускам хората така да си позволяват с това, което пиша.
Не сте ли достатъчно пропагангатор, за да използвате това, което най-много активизира хората?
Достатъчно съм пропагандатор, за да използвам истината.
И кой определя тази истина? Ти или партията?
Животът ти посветен ли е на говоренето за...
Не говори на какво е посветен живота ми!
Твоят живот? Не си решил на какво е посветен живота ти.
Виждаш се като един човек на изкуството и в същото време като революционер.
Като един любовник на съпругата ти, но също и като представител на американските класи.
Зиновиев, ти не мислиш, че човек може да бъде един индивид
и да бъде верен на колектива,
или да говори за собствената си страна и за интернационала в същото време,
или да обича съпругата си и все още да е предан на революцията,
ти нямаш собстена личност, която да дадеш!
Би ли бил някога готов да се отдадеш на тази революция?
Когато разделяш един човек от това, което обича най-много,
това, което правиш е прочистване от това, което е уникално в него.
И когато прочистваш това, което е уникално в него,
- ти прочистваш несъгласието.
- Другарю Рийд.
А когато прочистваш несъгласието, убиваш революцията!
Революцията е несъгласие!
- Другарю Рийд.
- Не пренаписвай това, което пиша!
Другарю Рийд, контрареволюционери!
Контрареволюционери, другарю Рийд!
Татко!
Татко!
Не ме оставяй.
Моля те, не ме оставяй.
Другарю, лекарят би иска да те види сега.
Лекарят мисли, че трябва да направим още анализи.
И картината на заболяването му ще се изясни след няколко дена.
И той иска да знаеш,
че ще предоставим най-добрите условия на другаря Рийд,
избегнем възможността високото кръвно налягане
да причини удар.
Аз наистина... знам...
Какво?
Как си?
Не.
Джак?
Знаеш, аз не... аз не...
Чуваш ли това?
- А?
- Какво беше това?
Водата свири малки песнички.
Не е декември, нали?
Моя, моя, моя, моя.
Боже. Какво време беше, а?
- Искаш ли да дойдеш с мен в Ню Йорк?
- Ню Йорк?
Таксито ме чака.
Не бих имала нищо против.
Като каква?
Като каква?
Като каква?
Джий, не знам.
Другари?
Другари.
Е, искам да си отида у дома.
Да.
Ще ти донеса малко вода.
O, Боже.
Беше следобед,
по някое време през есента, мисля.
Октомври, мисля.
Някой дойде да ми каже,
че Джак Рийд е умрял.
Не можете да си представите как...
Как се чувствах.
Бях забравила всичко за тях.
Бяха ли социалисти?
Много от тях бяха идеалисти.
Знаеш, нещата си отиват и се връщат отново.
Не знам какво външния свят мислеше за тях,
но те бяха една двойка.
Искам да кажа, че винаги говорихте за Луис Брайант и Джак Рийд.
Даже не знам. Имаха ли деца?
Вероятно нямаха деца,
той и Луис.
Още веднъж, не можеш да кажеш, когато имаш деца,
дали те ще продължат твоите революционни традиции или не.
Защо той го направи?
Е, невъзможно е да се каже
защо Едисон изобрети,
или защо Гали Кърки пееше...
Той определено беше един подстрекател на хората.
Това беше неговото поприще.
Това е, което той дойде да направи, както изглежда.
Той е добре познат сред някои, но не от всеки.
Те не знаят кой е той.
Аз самата очаквам да умра всеки ден.
Той беше попитан от Ленин, "Ти американец ли си?"
Той каза, "Да."
А Ленин каза, "Един американски американец?"
И Рийд каза, "Да."
Рабира се, никой не отива с идеята да умре.
Всеки иска да живее.
Не си спомням точните му думи,
но смисъла беше
тези велики неща предстоят,
заслужава си да живееш и умреш за тях.
Той самият го каза.
Превод : Неизвестен Синхрон, корекции: motherJim